РЕШЕНИЕ
№ 471
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300501878 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №260106/25.05.2021г. по гр.д.№928/2020г. по описа на РС-
Карлово,II гр.с-в,по иск с правно основание чл.127,ал.2,вр. с чл.59,ал.9,вр. с чл.143,ал.2 от
СК,с което са изменени родителските права върху непълнолетното дете Н. ЗДР. К. и същите
са предоставени на бащата ЗДР. М. К.,определен е режим на лични отношения на майката
Н. Н. К. с детето Н. ЗДР. К. и майката е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на
170лв.Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателката Н. Н. К. и
моли първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и
вместо него да се постанови друго,с което исковите претенции да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да се
потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори,а и от събраните доказателства,се установява,че страните
1
са бивши съпрузи,чийто брак е прекратен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.
№1395/2017г. по описа на РС-Карлово,като родителските права върху роденото от брака
дете-Н.,били предоставени за упражняване от майката Н. Н. К.,бил определен режим на
лични отношения на бащата с детето и бащата бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка.В исковата си молба бащата сочи,че възможностите за отглеждането на детето при
него са по-добри отколкото в дома на майката,както и че неговия родителски капацитет е на
същото ниво и няма пречка родителските права да бъдат предоставени на него.
По отношение на родителските права.
При първоначалното определяне на родителските права съдът е предоставил
същите за упражняване от майката-Н. Н. К..Към онзи момент съдът е съобразил възрастта на
детето,възможностите на майката и на бащата за отглеждането му,както и родителския
капацитет на страните.Към настоящия момент в първоинстанционното производство е бил
назначен социален доклад,от който става ясно,че възможностите на двамата родители са
абсолютно еднакви за отглеждането на детето и за предоставянето на родителски грижи,от
каквито се нуждае то,както и финансовите възможности и на двамата родители.За да
постанови решението си,съдът се е съобразил с искането на детето,тъй като същото е било
изслушано в съдебно заседание,да остане при баща си.Възможността за промяна на
родителските права е отчетена в Постановление №1/1974г. на ВС,с което същия е дал
указания и тълкуване на възможността за промяна съобразно закона,имайки предвид
единствено интересите на детето.Тъй като детето е във възраст на навършени вече
седемнадесет години и същото е непълнолетно,следва да се изхожда от неговото виждане и
искане при кого от двамата родители би искало да остане и при кого би се чувствало по-
добре.В настоящия случай детето е посочило,че и като условия и като отношение и като
спокойствие,би се чувствало по-добре при баща си,тъй като същия полага много добри
грижи за него,то и съдът правилно се е съобразил с неговото искане.В първоинстанционото
производство е била назначена СПЕ,от чието заключение става ясно,че към настоящия
момент няма данни детето да се е отчуждило от някой от родителите си,а напротив същото
обича и двамата си родители.В първоинстанционното производство са разпитани като
свидетели и бащите на страните,които въпреки заинтересоваността си,сочат че детето
трайно се е установило да живее при бащата,което е много важно обстоятелство и същото се
отчита от съда.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
първоинстанционното решение в тази му част за правилно и законосъобразно и като такова
следва да го потвърди,като предостави за упражняването на родителските права върху
роденото от брака дете Н. на бащата ЗДР. М. К.,изхождайки от интересите на
детето,трайното му установяване в дома на бащата,както и добрите възможности за
отглеждането му в този дом.Ето защо родителските права следва да се предоставят на
бащата.
2
По отношение на режима на лични отношения.
Първоинстанционния съд е определил режим на лични отношения на майката с
детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09.00ч. в събота до
16.00ч. в неделя,както и един месец през лятото,който да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата,както и по всяко друго време,за което родителите постигнат
съгласие.Настоящата инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и в тази
му част и също следва да го потвърди,тъй като детето не бива да бъде ограничавано да се
вижда и с двамата си родители,за да не настъпи отчуждение между тях,а освен това и за да
не се прекъсват връзките,създадени между майка и дъщеря и баща и дъщеря.
По отношение на издръжката.
Настоящата инстанция намира,че така определения размер на издръжката,която
следва да заплаща майката е правилно определен в размер на 170лв. месечно,като същия е
съобразен с икономическата обстановка в страната и с възможностите на майката за
заплащането й.Ето защо рашението и в тази му част следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
При така установената налична фактическа обстановка настоящата инстанция
намира първоинстанционното решение за изцяло правилно и законосъобразно и като такова
следва да го потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на
въззиваемата страна и такива са направени в размер на 500лв. за платен адвокатски
хонорар,които следва да се поемат от загубилата делото старан,а именно жалбоподателя.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260106/25.05.2021г. по гр.д.№928/2020г. по описа на
РС-Карлово,II гр.с-в.
ОСЪЖДА Н. Н. К. с ЕГН-********** от с.***** да заплати на ЗДР. М. К. с ЕГН-
********** от с.***** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в
размер на 500лв./петстотин лв./ за платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата
на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4