РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Карлово, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100745 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „А. Б. Б.” ЕООД,
ЕИК: ***********, седалище и адрес: гр. С., п.к. **** р-н Т., бул. „Б.“ № ***,
представлявано от юрк. П. Б., против В. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., ул. „Г. П.“ №**.
В исковата молба се твърди, че на 31.01.2016 г. между „К.“ ЕАД, в
качеството си на кредитодател и В. А. А., ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 604533
по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При
сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата
информация, изискуема по закон.
Сочи се, че съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
1
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.
Твърди се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и
кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването
на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност.
От приложените към исковата молба Договор за потребителски
кредит 604533 от 31.01.2016 г. и Общи условия по безспорен начин се
установявали сключения между страните договор, задълженията по който
ответникът не изпълнил в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да
бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните. В случая представеният по
делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното
законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор
2
е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и
чл. 22 от ЗПК.
По силата на договора ответникът получил сумата от 1500 лв. срещу
което се съгласил да я върне на 16 вноски по 123.44 лева в срок до 10.06.2017
г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към
Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна
част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в
размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер
на 50%.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /ОУ/, неразделна част от Договора за кредит, страните се
съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска В. А. А. ще
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за
извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „К.“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните постигнали
съгласие В. А. А. да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „К.“ АД
да уведомява ответника за забавата му чрез водене, включително чрез трети
лица, на всякаква кореспонденция с кредитополучателя, да провежда с
кредитополучателя телефонни разговори, да му изпраща телефонни
съобщения, писма и стикери.
Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“ АД, като цедент, прехвърлило своите вземания
към В. А. А. по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.
Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***********. Ответникът бил уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.
От представения с исковата молба Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. се установявало, че страните
постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания било договорено, че се
индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част
3
от договора.
С Приложение № 1 от 31.01.2016 г. към описания по-горе договор,
„К.“ АД прехвърлило на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД /т. 4069/, вземанията от
настоящия ответник, възлизащи на сумата от общо 2935,69 лева.
Сочи се, че връчването на съобщението за сключения договор за
цесия от цедента на длъжника има за цел длъжникът да бъде уведомен за
кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел
да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на
овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор
за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на
уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради
което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С
оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/
да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши
предвиденото в чл. 99. ат. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то ищецът моли да
бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата
молба.
Ответникът В. А. А. не изпълнил задълженията си по договора за
кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към
настоящия момент задължението все още не било погасено, като нямало
извършено нито едно плащане от страна на длъжника. Ето защо „А. Б. Б.“
ЕООД подало на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК за дължимите от ответника суми. Образувано било частно гражданско
дело № 450/2022 г. по описа на Р. с. К., по което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Срещу издадената заповед В. А. А. подал
възражение, което пораждало правния интерес на ищцовото дружество да
предяви настоящия установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение
4
на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми, за които по ч.
гр. д. №450/2022 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- 1500.00 лв. (хиляда и петстотин лева) – главница по Договор за
потребителски кредит от 31.01.2016 г.;
- 475.04 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева и четири стотинки)
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.02.2016
г. до 20.05.2017 г.;
- 854.07 лв. (осемстотин петдесет и четири лева и седем стотинки) –
законна лихва за забава върху главницата за периода от 20.02.2016 г. до
23.02.2021 г.;
- законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 18.04.2022 г., до окончателното изплащане вземанията.
Претендират се направените разноски по делото, включително и
тези в заповедното производство.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Г. Г., оспорва иска. Оспорва
твърдението на ищеца, че ответникът има валидно качество на
Кредитополучател, тъй като нямало положен подпис от страна на ответника
нито в Договор за потребителски кредит №604533 от 31.01.2016 г., нито
върху общите условия към договора за потребителски кредит. Сочи, че
съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), преди потребителят да бъде обвързан от предложение
или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му
предостави информацията по чл. 8 и 9 на хартиен или на друг траен носител,
достъпен за потребителя. Съгласно ал. 2 на същия член, когато договорът за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен по инициатива на
потребителя чрез използването на средство за комуникация, което не
позволява уведомяване на потребителя за условията на договора, доставчикът
е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 1 незабавно след сключването на
договора.
В настоящия случай, ищцовата страна не изпълнила императивните
изисквания за сключване на такъв вид договор, като не представила на
5
ответника Договор за потребителски кредит № 604533 от 31.01.2016 г., ведно
с Общите условия към договор за потребителски кредит на хартиен носител,
необходими му за запознаване с тях, както и за полагане на подпис.
Също така в чл. 16, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
604533 от 31.01.2016 г. било предвидено, че с подписването му, ответникът
дава съгласие за обработване на личните му данни, необходими за сключване
и изпълнение на Договора. В случая ответникът не бил подписал нито
Договор за потребителски кредит № 604533 от 31.01.2016 г., нито Общите
условия към него. Ето защо, за действителността на договора следвало да е
спазена процедурата в чл. 8 и сл. от ЗПФУР и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В настоящия
случай тази процедура не била спазена, тъй като доставчиците не изпълнили
императивно вменените им задължения да предоставят на потребителя
изискуемата преддоговорна информация, не получили валидно съгласие на
потребителя за сключването и изпълнението на договора, а именно –
визираното в чл. 15 и чл. 16 от процесния договор подписване на договора.
Ако имало разменени електронни съобщения, те не отговаряли на
императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. По своята същност те представлявали
електронни документи, които обаче се явявали неподписани такива, тъй като
не била спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния
действителен автор (например чрез квалифициран електронен подпис),
респективно същите нямало да имат т. нар. „формална доказателствена сила“
по смисъла на чл. 180 от ГПК.
Ищцовото дружество приело за сключен процесния договор с
ответника в нарушение на предвидените императивни правила, без
последната да била изразила валидно своето съгласие. Освен това, от
представените писмени доказателства не ставало ясно, по какъв начин
ищцовото дружество е предоставило (изплатило) общия размер на кредита,
има ли изплатен такъв, по какъв начин и кой е получателят.
Поради изложеното ответникът моли съда да отхвърли иска и да му
присъди сторените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. № 450/2022 г. на РС К. е видно,
6
че по заявление на ищцовото дружество от 18.04.2022 г. е била издадена
Заповед № 252/19.04.2012 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми:
1500.00 лева главница; 475.04 лева – договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 20.02.2016 г. до 20.05.2017 г.; 854.07 лева – законна
лихва за забава върху главницата за периода от 20.02.2016 г. до 23.02.2021 г.;
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
18.04.2022 г., до окончателното изплащане вземанията; 56.58 лева – разноски
по делото за заплатена държавна такса; 50.00 лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за
потребителски кредит 604533, сключен на 31.01.2016 г. между „К.“ АД, ЕИК:
********* и В. А. А., вземанията по който са цедирани в полза на „А. Б. Б.“
ЕООД, ЕИК: ***********.
Срещу връчената заповед ответникът (тогава длъжник) е подал
възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което съдът на осн. чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да
представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск
срещу него. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК и е допустим.
Представен е по делото в писмен вариант договор от 31.01.2016 г. за
предоставяне на кредит от разстояние №604533, за който ищецът твърди, че е
сключен между „К.“ АД и ответника чрез комуникация по електронен път.
Договорът е с положени два подписа в графата „К.“, като в него са записани
всички лични данни на ответника – три имена, ЕГН, № на лична карта,
постоянен и настоящ адрес. Видно от договора и Приложение №1 към него,
кредитополучателят се е задължил да върне предоставената му в заем сума от
1500 лева, ведно с уговореното възнаграждение за кредитора, по погасителен
план, на 16 равни месечни вноски, всяка в размер на 123,44 лева, с конкретно
определен падеж, с краен срок за погасяване 20.05.2017 г. Уговорен е
фиксиран годишен лихвен процент – 41,24% и годишен процент на разходите
– 50,00%, като общо дължимата сума за плащане по кредита е 1975.04 лева.
От представения в препис договор за прехвърляне на парични
вземания от 02.03.2021 г., се установява, че цедентите „К.“ АД и „А. Т.“
ЕООД продават на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД вземанията, подробно описани
в Приложение №1 към договора, където под №1579 /л.41 от заповедното
7
производство/ е вписан общият дълг на В. А. А. в размер на 2 829,11 лева.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това
производство ищецът следва да установи, че вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение съществуват, че техният размер е този, посочен в
заповедта и че той е титуляр на тези вземания.
Правният режим на процесния договор като договор за кредит от
разстояние е уреден, както в специалния Закон за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, уреждащ спецификите на договора с оглед начина на
неговото сключване и доказването на този факт, така и в общите правила на
ЗЗД, уреждащи договора за заем. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на Закона, такава финансова
услуга, по отношение на която той е приложим, е и кредитирането. Съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че уведомил
потребителя за сроковете, в които може да се откаже от договора; че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора и други.
Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Закона за
електронния документ и електронния подпис.
Ищецът твърди, че процесният договор е сключен чрез размяна на
изявленията по електронен път, но такива, изходящи от ответника, не са
представени по делото. Заявлението /молбата/ на ответника, по което е
сключен процесният договор за кредит, също не е представено, независимо
от дадените от съда изрични указания. Не са ангажирани никакви
доказателства за предоставяне на сумата от 1500 лева от кредитодателя на
кредитополучателя. Липсват доказателства за плащания по кредита, а и
8
такива твърдения не се навеждат от ответната страна. При това положение
съдът не може да изгради обоснован правен извод, че между „К.“ АД и В. А.
А. е съществувало валидно облигационно правоотношение, вземането по
което впоследствие да е прехвърлено на ищцовото дружество „А. Б. Б.“
ЕООД. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът е
следвало да установи наличие на валидно сключен договор за кредит между
„К.“ АД и ответника, елемент от съдържанието на който е задължението на
ответника да заплати сумите, предмет на договора. Това обстоятелство не се
доказа по делото, което е достатъчно основание искът да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора, на
ответника се полагат разноските по делото – 600 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК: ***********,
седалище и адрес: гр. С., п.к. 1404 р-н Т., бул. „Б.“ № ***, представлявано от
юрк. П. Б., иск за признаване за установено, че ответникът В. А. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „Г. П.“ №**дължи на ищцовото дружеството
следните суми, за които по ч. гр. д. №450/2022 г. по описа на РС К. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- 1500.00 лв. (хиляда и петстотин лева) – главница по Договор за
потребителски кредит от 31.01.2016 г.;
- 475.04 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева и четири стотинки)
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.02.2016
г. до 20.05.2017 г.;
- 854.07 лв. (осемстотин петдесет и четири лева и седем стотинки) –
законна лихва за забава върху главницата за периода от 20.02.2016 г. до
23.02.2021 г.;
- законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 18.04.2022 г., до окончателното изплащане вземанията.
ОСЪЖДА „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК: ***********, седалище и адрес:
9
гр. С., п.к. 1404 р-н Т., бул. „Б.“ № ***, представлявано от юрк. П. Б., да
заплати на В. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Г. П.“ №**сумата
от общо 600.00 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10