№ 1236
гр. В. 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110200458 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Е.В.Е.Т.” ЕООД, срещу Наказателно постановление №03-
2300977/08.11.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В. с
което на дружеството е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000 лева, за нарушение разпоредбата на чл.62 ал.1, вр.
чл.1 ал.2от Кодекса на труда. В жалбата си до съда въззизника посочва, че
постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не е извършено
вмененото му нарушение. Моли съдът да го отмени НП.
В съдебното заседание въззивника, редовно призован, представлява се
от процесуален представител, който депозира писмени бележки.
За въззиваемата страна, редовно призовани, представляват се от юрист
консулт Тодорова, редовно упълномощена и приета от съда от преди, оспорва
жалбата.
След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 21.09.2023г., при извършена проверка в строителен обект
„Многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.В. ул.“К.“ №16,
1
инспектори при Дирекция „ИТ” – гр.В. сред които св.И. установили, че лицето
М.М. осъществява трудови функции в обекта, без да има сключен трудов
договор по чл.62, ал.1 и 2 от КТ.
Поради това на жалбоподателя е бил съставен АУАН. Възражения не
постъпили по реда на чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното от въззивника
наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание имуществена санкция, в размер на 3000,00 лева,
за нарушаване разпоредбата на чл.62 ал.1,вр. чл.1 ал.2от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелите
И. и А., които съда кредитира изцяло, като логични, безпристрастни и
непротиворечиви с останалия доказателствен материал. От свидетелските
показания на И. става ясно, че извършила проверка на обекта, възприела е
лицето М. да полага труд му поради това му дала да попълни декларация.
Работникът сам попълнил декларацията и по свое усмотрение посочил
данните в нея. Не са проверявали самоличността на лицата попълнили
декларациите.
Идентични показания дава и свид.А., който сочи, че на место са
възприели двама работници които полагали труд в строителният обект, дали
да попълнят декларации. Работниците самостоятелни попълнили документа,
не са проверявали самоличност на лицата.
Съдът прие, че следва да разпита в съдебно заседание работника М.. При
направените опити да се призове лицето, се установи, че не съществува лице с
посочените установъчни данни. В попълнената от него декларация фигурират
само две имена и нечетливо ЕГН. Въз основа на тези данни не може да се
установи самоличността на лицето посочено в процесното НП. В хода на
съдебното производство се изискаха от АНО допълнителни данни за
установяване самоличността на лицето. Такива не се предоставиха на съда.
Въз основа на посочените две имена и ЕГН съда не успя да установи
самоличността на посоченото в процесното НП лице полагало труд в полза на
въз.дружество.
По този начин се ограничава възможността да се изясни обективната
истина по делото и се нарушава правото на защита на въз.дружество.
2
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
По същество жалбата е основателна, с оглед обстоятелството, че
административно-наказателното обвинение остана недоказано в съдебното
производство поради следното:
Тежестта на доказване в административно-наказателното производство
лежи върху наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде
НП последният се основава на констатациите в АУАН и последните в рамките
на производството по налагане на административни наказания приема за
верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното
производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е
длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. От една
страна изложените възражения в жалбата на жалбоподателя не са доказани по
безспорен начин, но въпреки това не може да се приеме, че е доказано
деянието за което е ангажирана отговорността му за нарушението описано в
НП. Показанията на актосъставителя не помагат в пълен обем изявяването на
фактическата обстановка на извършеното нарушение, като от последните не
може да бъде установено авторството на деянието. По делото не се установи
самоличността на лицето полагало труд в полза на въз.дружество съгласно
текста на НП. По делото не се събраха доказателства за установяване на
всички елементи на трудовото правоотношение по отношение на работника
вписан в процесното НП, както и факта дали е полагал труд в полза на
въз.дружество.
Фактите установени в хода на съдебното дирене са били посочени в хода
на адм. проверка, но АНО е счел, че не следва да извършва разследване по тях.
Няма как да се ангажира адм. отговорност затова, че лице с
неустановена самоличност е полагало труд в обект на възз.дружество. В тази
посока е следвало АНО да събере доказателства, още повече, че при
попълване на декларацията лицето не е посочило три имена, а само две и ЕГН
е изписано нечетливо.
От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл.62, ал.1, във
3
вр. с чл.61, ал.1 КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за
работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение (ТПО) -
работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като
полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между
страните по ТПО. АНО е приел, че тези елементи са налице в конкретния
случай, въз основа на декларираните от лицето обстоятелства събраните в
хода на адм. проверка доказателства. Настоящата съдебен състав счита този
извод за недоказан и некореспондиращ с доказателствата по делото.
С оглед разпределянето на доказателствената тежест в процеса всяка
страна е длъжна да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си правни
последици. В случая жалбоподателят не е бил длъжен да доказва отрицателни
факти, а административният орган в производството пред въззивната
инстанция е следвало да докаже, че правоотношението между страните има
характера на трудово. По гореизложените съображения настоящият състав
счита, че такова доказване не е било проведено от АНО, което квалифицира
НП като незаконосъобразно.
В този смисъл, не е налице и хипотезата по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй
като не е установено по безспорен начин извършването на нарушението и
вината на нарушителя. Поради изложеното съдът намира, че в хода на
съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които по
категоричен и несъмнен начин да установят извършването на
административно нарушение посочено в НП.
Съгласно легалната дефиниция на §1, т.1 от КТ, "работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение. Следователно за
да има качеството работодател, следва физическото лице да е наело друго
лице по трудово правоотношение. Без да има трудово правоотношение не
може да има качеството работодател. Трудовото правоотношение се
характеризира с наличието следните елементи: две страни (работодател и
работник); определено място на работа; заемането на конкретно определена
длъжност; определено трудово възнаграждение с постоянен характер;
периодичност на заплащането; продължителност на работния ден - по арг. от
чл. 66, ал. 1 КТ. Освен това не всяко заплащане на труд е плащане по трудово
правоотношение, като не следва да се изключва утвърденото в правния мир
4
наличие на редица други договори като договор за поръчка, договор за
изработка и др.
До настоящия момент не са събрани, каквито и да е било доказателства
за това въз.дружество изобщо да е наемало работника посочен в НП или да е
упълномощил трети лица от негово име и за негова сметка да наемат
работници за извършване на ремонт в обекта.
За пълнота съда следва да посочи, че АУАН е връчен на представляващ
въз.дружество напълно законосъобразно, но поради негов отказ да го подпише
е приложена разпоредбата на чл. 43 ал.2 от ЗАНН. При наличие на отказ
АУАН да се подпише от представляващ дружеството, това обстоятелство се
вписва в акта и се подписва от свидетел. Доколкото е спазена разпоредбата на
закона, правилно АНО не е бил длъжен да извършва друго връчване на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на въззивното дружество, следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения
договор за правна защита и представителство, които следва да бъдат
заплатени от АНО на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №03-2300977/08.11.2023г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В. с което на „Е.В.Е.Т.”
ЕООД, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 3000 лева за нарушаване разпоредбата на чл.62, ал.2 от КТ, на основание
чл. 414, ал.3 от КТ, като незаконосъобразно.
5
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-В. да заплати на „Е.В.Е.Т.”
ЕООД сумата от 700 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски
административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6