Решение по дело №1366/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260109
Дата: 1 октомври 2020 г. (в сила от 1 февруари 2021 г.)
Съдия: Ангел Петров Ташев
Дело: 20205220101366
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ........

гр. П., 01.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на втори септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

 

при участието на секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1366 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано след обезсилване на Решение № 30/13.01.2020 г. постановено по гр. д. № 3004/2019 по описа на РС П. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Производството е образувано по постъпила и редовна искова молба, депозирана от С.И.З., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Г.Л.Д.,***, със съдебен адрес:***, офис. 3, срещу „Заложна къща „К.“ ЕООД, ЕИК ..., с адрес на управление – гр. П., ул. „М. Д.“№ 11, представлявано от управителя В.А.К., като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да  възстанови - заплати сумата от 603,68 лева /в това число 595 лева глоби и 8,67 лева банкови такси/, платени от ищцата на 07.03.2019 г. по електронни фишове за налагане на глоба: № 2165886 изд. на 16.07.2018 г., № 2154887 изд. на 09.07.2018 г., № 2167044 изд. на 17.07.2018 г., № 2252561 изд. на 02.09.2018 г. като собственик на автомобила по това време, вместо от ответника като владелец на автомобила й, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била собственик на лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц200“, произведен през 2004 г., с рег. № РА ... ВХ. Посочва, че на 16.01.2018 г. по повод нуждата от паричен заем в размер на 2200 лева, заложила посочения лек автомобил в заложната къща на ответника, като последният издал заложен билет № 6826/16.01.2018 г., където било посочено като място на съхранение на лекия автомобил „На обекта“, което според ищцата предполагало на охраняем паркинг или гараж. Твърди, че същия ден – 16.01.2018 г. предоставила автомобила си с необходимите документи във владение на заложната къща с управител В.К.. Също било подписано нотариално заверено пълномощно с peг. № 189/16.01.2018 г. на П. Минева нотариус рег. № 168 на НК, с район на действие PC П., от което произтичало правото на залогодателя да продаде автомобила, ако не се възстанови заемната сума в посочения в заложния билет срок. Ищцата сочи, че заложният билет останал в заложната къща.

Твърди се, че от датата на издаване на заложния билет и предаването на автомобила на заложната къща на 16.01.2018 г., същият бил в непрекъснато владение на заложната къща и ищцата не го е ползвала повече, тъй като работила в чужбина – ФР Германия.

Излага твърдения, че през февруари 2019 г., когато се прибрала в Р. България и била спряна от полиция разбрала, че срещу нея имало издадени 4 броя ел. фишове за извършени административни нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – при управлението на лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц200“, с рег. № РА ... ВХ водачът се е движила със скорост над разрешената от закона. Издадените електронни фишове били следните:

Електронен фиш за налагане на глоба № 2165886, за това, че на 13.05.2018 г. в 19.11 часа, в АМ Тракия /София-Пловдив/ км. 42+000 в посока гр. Пловдив при ограничение 140 км., установено с автоматизирано техническо устройство №003059047ВАА е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС, марка „Мерцедес Ц220“ с рег. № РА ... ВХ със скорост от 167 км/ч и като собственик по регистрация на автомобила, й е наложена на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.182, ал. 2,т. 3 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева;

Електронен фиш за налагане на глоба №2154887, за това, че на 15.05.2018 г. в 14.26 ч. в гр. П., по бул. “Ст. Стамболов“, в посока към кръстовището с ул. „Димитър Греков“,  при ограничение от 50 км/ч, установено с автоматизирано техническо устройство №11743bb е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС „Мерцедес Ц220“ с рег. № РА ... ВХ със скорост от 66 км/ч, и като собственик по регистрация на автомобила, й е наложена на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1,т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева;

Електронен фиш за налагане на глоба №2167044, за това че на 19.05.2018 г. в 16.06 часа в АМ Тракия /София-Пловдив/ км. 42+000 в посока гр. Пловдив при ограничение 140 км/ч установено с автоматизирано техническо устройство №003059047ВАА е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС, марка „Мерцедес Ц220“ е рег. № РА ... ВХ със скорост от 159 км/ч, и като собственик по регистрация на автомобила ми е наложена на основание чл. 189, ал. 4, във вр.  с чл. 182. ал. 2, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева и

Електронен фиш за налагане на глоба №2252561, за това, че на 31.08.2018 г. в 13.45 часа в обл. Ст. Загора, АМ Тракия /София-Пловдив/ км 205 в посока гр. Бургас, при ограничение 140 км, установено с автоматизирано техническо устройство автоматизирано техническо устройство № TFR1-657, е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС, марка „Мерцедес Ц220“ с рег. № РА ... ВХ със скорост от 199 км/ч. и като собственик по регистрация на автомобила й е наложена на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП глоба в размер на 650 лева.

Във връзка с издадените електронни фишове твърди, че е потърсила информация от ответника, от която да установи кой е управлявал заложения лек автомобил,  като отговорът бил, че същият е продаден. Поради тази причина се сочи, че не е могла в законовия срок да посочи имената на лицето, което е управлявало лекия автомобил на инкриминираните в ел. фишове дати.

Твърди, че по издадените и връчени ел. фишове е заплатила и претендираната сума, като сочи и номерата на разписките, въз основа на които е превела сумите.

Посочва, че през процесния период лекият автомобил е бил във владение на ответното дружество, тъй като последният е продаден с договор за покупко-продажба едва на 09.10.2018 г. - дата, която е след посочените дати на извършване на нарушенията в ел. фишове, като затова сочи, че е разбрала от представено копие на договор за покупко-продажба от страна на заложната къща с дата 09.10.2018 г., който е бил с липсващи страници, като ищцата се снабдила с целия договор от нотариуса изповядал сделката. В подкрепа на горното твърди, че видно от писмо от 02.06.2019 г., същата е била на работа във ФР Германия във фирма Липщетер Аутоланд, гр. Липщат.

Излага доводи, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.19 от Наредба за дейността на заложните къщи, да пази приетите в залог движими вещи с грижата на добър търговец, като взема всички необходими мерки за осигуряване на целостта и изправността им, както и за защитата им от посегателства на трети лица, да не ползва заложения автомобил, да съхранява приетото в залог моторно превозно средство в охраняем паркинг, и управление на същото от неустановено лице, с което й били нанесени вреди в претендирания размер. Претендират се разноски.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищцата С.З. не се явява. Преди съдебното заседание е депозирано становище от процесуалния представител на ищцата адвокат Г.Л.Д., в което се дава съгласие да бъде даден ход в тяхно отсъствие. Моли съда да уважи исковата претенция. Излагат се доводи по съществото на спора. Претендират се разноски.

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от  ГПК, ответникът Заложна къща „К.“ ЕООД, представлявана от В.А.К., чрез пълномощник адв. П.П., депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

            Твърди се, че предявеният главен иск е неоснователен поради това, че ищцата не е уведомила своевременно ответното дружество за предявените й електронни фишове, за да бъде изпълнена процедурата по чл. 188, ал. 5, изр. 2, предложение 2 от ЗДвП. Това се установявало от изложеното в исковата молба, че ищцата е посетила ответното дружество, след като е заплатила електронните фишове и е била пропусната възможността при условията на чл. 188, ал. 5, изр. 2, предложение 2 от ЗДвП да бъдат посочени данните на лицето, управлявало процесния автомобил и извършило нарушенията на ЗДВП.

            Ответникът твърди, че през периода, в който са издадени електронните фишове 13.05.2018 г. – 31.08.2018 г., с Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 01.06.2018 г. /датата към която ищцата не е върнала взетия от ответника заем/ ЗК „К." ЕООД е предприел действия по разпореждането със заложения автомобил и през този период е ползван от фирма "Г. Р. К." ЕООД с ЕИК .....

            Оспорва твърдението на ищцата, че не е получила екземпляр на заложния билет при залога на автомобила на 16.01.2018 г. Излагат се доводи, че поради бездействие от страна на ищцата – при връчването на електронните фишове, би могла да представи заложния билет по реда на чл. 188, ал. 5, изр. 2, предложение 2 от ЗДвП и задължението за плащане на глобите да бъде прехвърлено на ЗК „К." ЕООД, което пък от своя страна да предостави информация за извършителя на нарушението, е довело до заплащане на глобите от нейна страна предвид разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Счита се за неоснователно и необосновано твърдението, че неизправна страна по договора за залог, материализиран в Заложен билет 6826/16.01.2019 г. е залогоприемателя ЗК „К." ЕООД.

Във връзка с изложеното моли съда да отхвърли предявените от ищцата искове, главен и акцесорен, като неоснователни и недоказани. Претендират се сторените от ответника разноски. Сочат се доказателства.

В проведеното съдебно заседание, ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд П., XIX състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД /настоящият съдебен състав съобрази посочено в Решение № 156/2020 г. по в.гр.д. № 143/2020 по  описа на ОС П., с което е обезсилено постановеното по настоящата искова молба решение, в което първоинстанционният съд е дал правна квалификация на претендираните права по чл.74 от ЗЗД./.

Видно от приложените по делото документи, вкл. Заложен билет № 6826 от 16.01.2018 г. между страните по делото -  С.И.З. и Заложна къща „К.“ ЕООД, е бил сключен договор за паричен заем от 16.01.2018 г.. Съгласно клаузите на сключения договор, ищцата З. заложила своя вещ - личния си лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц 200“, година на производство 2004 г., с рег. № РА... ВХ. Съгласно съдържанието на заложния билет, срокът на предоставения заем е 1 месец, а падежът – 15.02.2018 г., като в същия изрично е посочено, че след изтичане на 7 /седем/ работни дни от уговорената дата, заложната къща може да продаде сама заложената вещ, ако заложната й цена е под 5000 лева, и да се удовлетвори от цената й.

Видно от представения по делото Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 01.06.2018 г., същият е сключен между ответната страна - Заложна къща „К.“ ЕООД, представлявано от управителя В.А.К., /продавач/ и „Г. Р. К.“ ЕООД, ЕИК .... /купувач/. С посочения предварителен договор, страните по него се задължават да сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът да прехвърли на купувача собствеността върху лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „Ц 200“, година на производство 2004 г., с рег. № РА...ВХ.

От приетия по делото Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 09.10.2018 г. се установява, че на посочената дата, ищцата е продала на Елена Василева Виделова /купувач/ собствения си лек автомобил,  марка ..Мерцедес”, модел „Ц 200“, година на производство 2004 г., с рег. № РА ... ВХ. Продавачът е бил представляван от ответната заложна къща, с пълномощно с удостоверяване на подпис рег. № 189 от 16.01.2018 г. на П. Минева- нотариус рег. № 168 на НК, с район на действие РС- П..

По делото е изискана и постъпила  информация от П. Минева- нотариус рег.№168 на НК, с район на действие- РС- П., от която се установява съдържанието на пълномощно с удостоверяване на подпис рег. №189 от 16.01.2018г. С изготвеното пълномощно, ищцата е упълномощила  ответната заложна къща  да управлява в страната и чужбина лек автомобил марка ..Мерцедес”, модел „Ц 200“, година на производство 2004 г., с рег. № РА ... ВХ, да продава на когото намери за добре и на цена, каквато намери за добре, както и да продава сам на себе си.

Видно от приложените по делото електронни фишове за налагане на глоби, на ищцата З. са й били наложени глоби в различен размер за извършени нарушения на ЗДвП в периода 13.05.2018 г. – 31.08.2018 г., както следва: 1. Електронен фиш за налагане на глоба №2165886, за това, че на 13.05.2018 г. в 19.11 часа, в АМ Тракия /София-Пловдив/ км 42+000 в посока гр. Пловдив при ограничение 140 км, установено с автоматизирано техническо устройство №003059047ВАА е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС, марка „Мерцедес Ц220“ с рег. № РА ... ВХ със скорост от 167 км/ч и като собственик по регистрация на автомобила, й е наложена на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева; 2. Електронен фиш за налагане на глоба № 2154887, за това, че на 15.05.2018 г. в 14.26 ч. в гр. П., по бул. „Ст. С.“, в посока към кръстовището с  ул. „Д. Г.“,  при ограничение от 50 км/ч , установено с автоматизирано техническо устройство №11743bb, е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС „Мерцедес Ц220“ с рег. № РА ... ВХ със скорост от 66 км/ч, и като собственик по регистрация на автомобила, й е наложена на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева. 3. Електронен фиш за налагане на глоба №2167044, за това че на 19.05.2018 г. в 16.06 часа в АМ Тракия /София-Пловдив/ км.42+000 в посока гр. Пловдив, при ограничение 140 км., установено с автоматизирано техническо устройство №003059047ВАА е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС, марка „ Мерцедес Ц220“ е рег. № РА ... ВХ със скорост от 159 км/ч, и като собственик по регистрация на автомобила е наложена на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182. ал. 2, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева. 4. Електронен фиш за налагане на глоба №2252561, за това, че на 31.08.2018 г. в 13.45 ч. в обл. Ст. Загора, АМ Тракия /София-Пловдив/ км. 205 в посока гр. Бургас, при ограничение 140 км., установено с автоматизирано техническо устройство автоматизирано техническо устройство № TFR1-657, е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с МПС, марка „Мерцедес Ц220“ с рег. № РА ... ВХ със скорост от 199 км/ч. и като собственик по регистрация на автомобила й е наложена на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП глоба в размер на 650 лева.

По делото са представени разписки от ищцовата страна, от които е видно, че ищцата З. е заплатила наложените й глоби на 07.03.2019 г. с разписки №06000869615597/07.03.2019 г. в размер на 36,24 лева; №06000869613428/07.03.2019 г. в размер на 36,24 лева; №06000869617222/07.03.2019 г. в размер на 71,63 лева №. и №06000869618655/07.03.2019 г. в размер на 459,57 лева, на осн. чл. 189. ал.9  от ЗДвП, или в  общ размер на  603,68 лева / в това число от 595 лева глоби и 8,67 лева банкови такси/.

От представените по делото документи, издадени от работодателя на ищцата /Липшетер Аутоланд - гр. Липщат- Германия/ се установява, че на посочените дати 13.05.2018 г.; 15.05.2018 г.; 19.05.2018 г. и 31.08.2018 г., ищцата З. е пребивавала в гр. Липщат- Германия.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Основателността на осъдителен иск при квалификацията на чл.59, ал.1 ЗЗД се обуславя от наличието на 3 кумулативни елемента: 1. обедняване на ищцата, 2. обогатяване на ответника и 3. наличие на връзка между обедняването и обогатяването /наличие на общ правопораждащ ги факт или група факти/. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи процесуалната тежест да проведе пълно и главно доказване на елементите от правопораждащия съдебно предявеното вземане фактически състав, като липсата на кумулативен елемент обуславя извод за неоснователност на иска.

Обедняването на лицето, лишило се от определена имуществена облага, е първата предпоставка на общия фактически състав по чл.59, ал.1 ЗЗД, като то се извежда от законодателно предвидения критерий за реституция и определя активната легитимация по иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Обедняването може да има различни форми на проявление – една от които е ефективно намаляване имуществото /намаляване на актива/ на ищеца, която е налице в конкретния случай. Безспорно от представените разписки от ищцовата страна се доказва, че ищцата е заплатила наложените й глоби с процесните електронни фишове за извършени нарушения по ЗДвП на 07.03.2019 г., които са в общ размер на 603,68 лева /в това число от 595 лева глоби и 8,67 лева банкови такси/. По този начин от нейния патримониум е излязла процесната сума и тя е обедняла. Т.е. налице е първата предпоставка – обедняване на ищцата. Плащането на процесната сума не се оспорва и от ответната страна.

По отношение на втората и третата материалноправни предпоставки - обогатяването на ответника и наличие на връзка между обедняването и обогатяването, настоящият съдебен състав намира, че същите не са налице. Обогатяването, като една от основните предпоставки за уважаване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД включва не само придобиването на определена имуществена облага или имуществени права, но и спестяването, изразходването на блага. Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице, чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване, чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са направени от друго лице. В конкретния случай се твърди, че е налице последната хипотеза на обогатяване – спестяване на разходи. Съществено изискване обаче е, обогатяването да е станало за сметка на друго лице, именно настоящия ищец и да е налице връзка между тях.

Електронният фиш се издава на субектите по чл.188, ал.1 и ал.2 ЗДвП, т. е. на собствениците на автомобилите или на лицата, на които са предоставени съответните МПС. Тези субекти обаче разполагат с административни средства да искат анулиране на погрешно издадените електронни фишове, както и да ги обжалват по административен ред.

Режимът за оспорване на електронни фишове е регламентиран  чл.189, ал.5, ал.6 и ал.8 ЗДвП. В чл.189, ал.5 ЗДвП е предвиден специален административен ред за анулиране на погрешно издаден електронен фиш по искане на собственика на автомобила чрез представяне на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, пред съответната териториална структура на МВР. В конкретния случай видно от представените по делото разписки с № 06000869615597/07.03.2019 г., с № 06000869613428/07.03.2019 г., с  № 06000869617222/07.03.2019 г. и с № 06000869618655/07.03.2019 г. ищцата е платила в полза на МВР сумата в общ размер от 603,68 лева /в това число от 595 лева глоби и 8,67 лева банкови такси/, представляваща глоби наложени с електронен фиш /ЕФ/ серия К № 2165886, за извършено нарушение на 13.05.2018 г., ЕФ серия К № 2154887, за извършено нарушение на 15.05.2018 г., ЕФ серия К №2167044, за извършено нарушение на 19.05.2018 г. и ЕФ серия К № 2252561, за извършено нарушение на 31.08.2018 г., вместо да предяви в това производство възраженията си срещу издадените електронни фишове, включително и относно факта на залагане на процесния автомобил при ответното дружество.

Според чл.189, ал.10 ЗДвП влизат в сила електронни фишове, които: 1) не подлежат на обжалване; 2) не са обжалвани, и 3) са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Очевидно с плащането на наложените глоби по посочените електронни фишове, ищцата не е предприела действия по тяхното обжалване, респективно не се навеждат и твърдения от последната за предприемане на такива действия от нейна страна, което означава, че същите са влезли в сила.

Според чл.189, ал.11 ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Електроните фишове серия К № 2165886, ЕФ серия К № 2154887, ЕФ серия К №2167044 и ЕФ серия К № 2252561, издадени от ОД на МВР гр. Стара Загора, ОД на МВР гр. София, ОД на МВР гр. П. са издадени на името на ищцата и удостоверяват наложените й глоби за извършени административни нарушения по ЗДвП. Според влезлите в сила електронни фишове /посочени по-горе/, задължението за плащане на глобите е на С.И.З., като собственик на процесния лек автомобил, но не и на ответника „Заложна къща „К.“ ЕООД, ЕИК ..., с адрес на управление – гр. П., ул. „М. Д.“№ 11, представлявано от управителя В.А.К..

Ищцата нито твърди, нито представя доказателства да е подала писмена декларация по  чл.189, ал.5 ЗДвП или да е обжалвала по административен ред по чл.189, ал.8 ЗДвП връчените й електронни фишове. Недоказани останаха твърденията, че ищцата е посетила своевременно ответното дружество, за да се сдобие с информация относно лицето, управлявало автомобила по време на извършване на нарушенията, както и че такава информация й е била отказана от служители на заложната къща – ответник, респективно, че не е получила препис на заложния билет при подписването на договора на 16.01.2018 г..

Обстоятелството, че ищцата З. е пропуснала срока да предприеме съответните действия и не се е възползвала от възможността, предоставена й с разпоредбата на чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП, не следва да се тълкува във вреда на ответника. С плащането на наложените глоби, ищцата е погасила свои публичноправни фискални задължения. Горният извод на съда не се променя и от обстоятелството, че ищцата през инкриминирания период на извършването на административни нарушения не се е намира в Р. България, а е пребивавала в гр. Липщат- Германия.

Всъщност ищцата иска с гражданскоправен иск по чл.59 ЗЗД да оспори влезлите в сила електронни фишове /които имат действието на влезли в сила наказателни постановления съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП/, както и тяхното юридическо действие, след като не е направил това по административен ред в сроковете и формите, предвидени в специалния закон – ЗДвП, което е недопустимо.

Наличието на специален административен ред за оспорване на електронните фишове изключва общия гражданскоправен иск по чл. 59 ЗЗД и изобщо прилагането на граждански искове за предявяване на възражение, което е следвало да бъде реализирано по административен ред.

В заключение следва да се посочи, че в случая липсва неоснователно разместване на блага, съответно не е налице нуждата от обезщетяване в общата хипотеза на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД. Това е така, тъй като по повод заплатените глоби в процесния размер сме изправени пред фискално задължение, възникнало за ищцата, а не за ответника и в този смисъл със заплащането му, макар и действително ищцата да е обедняла, то ответникът не се е обогатил за нейна сметка.

По възражението на ищцата, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по договора и в частност чл.19 от Наредба за дейността на заложните къщи, следва да се има предвид, че от приетите по делото доказателства не се установява ответникът Заложна къща „К.“ ЕООД, представлявано от управителя В.А.К., да е неизправна страна по сключения договор за паричен заем от 16.01.2018 г.. Съгласно клаузите на сключения договор, ищцата З. е заложила своя вещ – личния си лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „Ц 200“, година на производство 2004 г., с рег. № РА ... ВХ. Съгласно съдържанието на заложния билет, срокът на предоставеният заем е 1 месец, а падежът – 15.02.2018 г., като в същия изрично е посочено, че след изтичане на 7 /седем/ работни дни от уговорената дата, заложната къща може да продаде сама заложената вещ, ако заложната й цена е под 5000 лева, и да се удовлетвори от цената й, какъвто е конкретният случай. В тази насока е съдържанието на пълномощно с удостоверяване на подпис рег. № 189 от 16.01.2018 г.. С изготвеното пълномощно, ищцата е упълномощила  ответната заложна къща да управлява в страната и чужбина нейния лек автомобил, да продава на когото намери за добре и на цена, каквато намери за добре, както и да продава сам на себе си, т.е извършените от ответника действия са правомерни, в съответствие с предоставените му права. Съгласно чл.23, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи, след изтичане на срока по чл.22, ал.1 от Наредбата, заложната къща може да продаде сама заложената вещ, ако заложната й цена е под 5000 лева /какъвто е конкретният случай/ и да се удовлетвори предпочтително от цената й. Собствеността върху автомобила е била прехвърлена окончателно на 09.10.2018 г.. Не са налице данни заложната къща да е уведомила ищцата за извършената продажба, но това не е било и необходимо, тъй като съгласно разпоредбата на чл.23, ал.6 от Наредбата за дейността на заложните къщи, заложната къща уведомява заемателя, ако получената за вещта цена е по-голяма от обезпеченото с нея парично задължение, каквито данни не са налице по делото /от приетия по делото Договор за покупко-продажба на МПС от 09.10.2018 г. е видно, че автомобилът е бил продаден за сумата от 500 лева на купувача Елена Василева Виделова, а отпуснатият заем е в размер на 2000 лева/.

С оглед на така изложените съображения съдът намира, че ищцата не установи наличието на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване, съответно предявеният иск за сума в размер на 603,68 лева /в това число 595 лева глоби и 8,67 лева банкови такси/, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответната страна има право на разноски. В настоящия случай, ответникът е сторил разноски в размер на 150 лева при първоначалното разглеждане на делото пред РС П. за платено адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят.

 Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.З., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Г.Л.Д.,***, със съдебен адрес:***, офис. 3, срещу Заложна къща „К.“ ЕООД, ЕИК ..., с адрес на управление – гр. П., ул. „М. Д.“№ 11, представлявано от управителя В.А.К. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата в размер на 603,68 лева /шестстотин и три лева и шестдесет и осем стотинки /в това число 595 лева глоби и 8,67 лева банкови такси/, платени от ищцата на 07.03.2019г. по електронни фишове за налагане на глоба серия К № 2165886, за извършено нарушение на 13.05.2018 г., ЕФ серия К № 2154887, за извършено нарушение на 15.05.2018 г., ЕФ серия К №2167044, за извършено нарушение на 19.05.2018 г. и ЕФ серия К № 2252561, за извършено нарушение на 31.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимите суми, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.И.З., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Г.Л.Д.,***, със съдебен адрес:***, офис. 3 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.3 ГПК, на Заложна къща „К.“ ЕООД, ЕИК ..., с адрес на управление – гр. П., ул. „М. Д.“№ 11, представлявано от управителя В.А.К. сумата в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ сторени съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение при първоначалното разглеждане на делото пред РС П..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: