О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер..../.......... Година
2019, гр. Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На
пети юли Година две хиляди и деветнадесета
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асен
Попов
ЧЛЕНОВЕ: Жулиета
Шопова
Станчо Савов
Като
разгледа докладваното от съдия Ж.Шопова, ВЧНД № 767 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243 от НПК.
Предмет
на въззивното производство е определение № 1125 по ЧНД № 2274/2019 г. на Районен
съд-Варна, пети състав, постановено на 17.06.2019 г. с което съдът е потвърдил
постановление на прокурор при Районна прокуратура-Варна от 19.04.2019 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 849/2016 г. по описа на Трето
РУ на МВР Варна водено срещу виновното лице за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В
жалбата депозирана лично от Д. Н.П. се
предлага определението да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че от събраните по делото доказателства може да се стигне до извод
за осъществен състав на престъпление от страна на С.З., като анализирайки
доказателствата съдът не е направил правилни правни изводи. Същият счита,че
акта на съда от гледна точка на
европейското законодателство не отговаря
на логичната практика. Моли се
определението да бъде отменено и делото върнато за доразследване като се дадат
задължителни указания на прокурора за
спазване на закона.
Съдът
като взе предвид материалите по делото и при изпълнение на правомощията си за
цялостна проверка на постановения съдебен акт намери за установено следното:
В
атакуваното пред РС Варна постановление на прокурора след излагане на
фактическата обстановка по воденото по чл. 209, ал. 1 от НК досъдебно производство е достигнато до извода, че
доказателствата събрани по делото не са достатъчни за да се предяви и поддържа
обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като също така липсват убедителни и категорични
доказателства за измамлива цел, както и че тя не може да се предполага. Прието
е че не са налице каквито и да било активни действия свързани с възбуждане
или поддържане на заблуждение,предвид липсата на стремеж за получаване на неправомерна
имотна облага. И поради развили се
гражданско правни отношения,решими ,чрез способите на гражданското право и предвид липсата на престъпление от общ характер ,деянието не
покрива признаците на наказателна измама и е несъставомерно, поради което и
нак. производство е прекратено на
основание чл.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.1,т.9 от НПК.
До
същите изводи е достигнал и първоинстанционния съд, а именно, след като се
запознал с материалите по делото съдът е установил, че липсват доказателства за
извършено престъпление по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК , тъй като не са осъществени признаците на състава на
престъплението както от обективна, така и от субективна страна. Приел е също,
че липсват категорични доказателства, че свид.В.И.или някой от другите
свидетели е имал измамливи намерения спрямо П., като това обстоятелство се
доказва от действията извършени от самият него плащането на сума пари, по сключена сделка по закупуване
на авточасти от разстояние при това втора употреба . Прието е, че отношенията между Д.П.
и В.И.,Д. Р. , А.Би С.З. са били
повод осъществена сделка по покупко-продажба от разстояние на авточасти-устройство ABS и хидравлична помпа, доставени от куриерска
фирма „Е.“ с куриер Д.Р.. Тъй като обаче свид. В.И.след разговор
проведен по телефона със жалбоподателя П.
заявил,че няма въпросните части се свързал със свид.Д. Р.,който ги имал налице
и същите били подготвени от С.З. и
изпратени от свид.А.Би доставени от
куриерска фирма“Е.“ с куриер Д.Р.
и платени от П.. Единствено П. твърди ,че при получаване на частите и
след като установил несъответствието между номерата на частите ,поръчани от него и доставени
такива се свързал с В.И.по телефона ,който го уверил,че частите са съвместими. Но това
твърдение не се потвърждава нито от
свид.В И.,нито от Д.Р.,нито от разпечатка на телефонни разговори между
лицата.Освен това въпреки несъотвествието на номерата на получените авточасти, П. е извършил
диагностиката няколко месеца по-късно-съответно на 07.03.2016 г. на помпата и на 20.04.2016 г. на устройство-ABS,при която вече е установена тяхната негодност. Това не може
до доведе до извод, че свид.В.И.или някой
от другите свидетели е имал намерение единствено да вземе парична сума
от П. , след което да не изпълни задълженията си и с това да му причини имотна
вреда и съответно да възбудят или
поддържат заблуждение у свид.П..
Производството
е започнало по повод образувано ДП № 849/2016 г. по описа на Трето РУ На МВР при ОД на МВР Варна на 11.05.2016
г. срещу виновното лице по чл.209 ,ал.1 от НК за това ,че на 16.12.2015 г. по
време на телефонен разговор,проведен между него и Д.П. с цел да набави за себе си
имотна облага,възбудил у Д.П. заблуждение,че въпреки,че употребяваните
авточасти,които му били изпратени ,те били с различни каталожни номера от тези които Д.П. заявил
при поръчката и така изпратените на жалбоподателя части са съвместими с частите на употребявания от
него автомобил,вследствие на което на
16.12.2015 г. в гр.Варна причинил на Д.П. имотна вреда в размер на
2 041 лв. По досъдебното
производство няма привлечени
обвиняеми лица. Поводът за образуване на ДП била подадена жалба от Д.П.
срещу С.АЗ.на 27.01.2016 г. до Районна прокуратура –Варна. В жалбата
П. твърдял,че при търсене на
авточасти втора употреба в интернет сайтове, се свързал по мобилен телефон с лицето В на 14.12.2015 год. на когото поръчал частите които са му необходими.Като В му
казал,че частите ще му бъдат
изпратени от неговата колежка А.Бот
Велинград. На 16.12.2016 г. му се обадили от куриерска фирма Е. и Д. му
доставил въпросните части. При проверка П. установил,че номерата на доставените части не съответстват на тези поръчани от него и се обадил на В и
той му казал,че частите са съвместими и ако има проблем ,ще му върнат парите. П. обаче заплатил на куриера Д. сумата от 2 041 лв. на 17.12.2015 г. П. изпробвал частите , но тъй като те не станали
на 19.12.2015 г. се обадил на Б.. по телефона
и тя му казали да ги върне. На 21.12.2015 год. П. изпратил обратно частите,но тя не ги приел и
съответно сумата не му била възстановена. На нейния мобилен телефон се обадило лице
с име Митко,което му отговорило ,че
проблема може да се разреши
единствено от С.З.. Тогава П. се
свързал с него и той му обещал да реши
проблема,но до момента на подаване на жалбата нямало никакъв резултат.
В протоколите за разпит на свидетели от разпита на
Д.П./л.126,129,130 и 135/ той посочва,че е провеждал телефонен
разговор с номер **** *** ***на името на Д ЕООД,на което бил
собственик.. В един от своите разпити
твърди,че при получаване на частите/л.126/ е установил несъответствие с каталожните номера се е обаждал на В.И.и той го е уверил,че те са съвместими,при друг
разпит/л.135/сочи ,че при получаване на
частите не е говорил с никого по
телефона. Впоследствие при предявяване
на материалите по ДП/л.239/ твърди ,че е въведен в заблуда от куриера Д.,
втори път/л.242/,че В го е въвел в заблуждение,В, Д.Р., Б.. и З.го въвели в
тотална заблуда, а третия път/л.245/-че
е вкаран в престъпна схема,ръководена и
организирана от З.
Видно
от показанията на свид. В.И.разпитан четири пъти в ДП/л.137,139,140 и 142/, баща му е
собственик на фирмата която се занимава
с продажба на авточасти втора употреба и имат публикувани обяви. През м.декември 2015 г. му се е обадил
Д.П.,като му казал че търси да закупи
хидравлична помпа и спирачен модул за лек автомобил“Мерцедес“ и му продиктувал
номерата. И. му казал ,че ги няма тези части
и го свързал с негов колега Д. от фирма“В.“ от гр.Велинград,който му
казал че ги има в наличност.
Свид.С.З.
/л.145,л.147 от ДП/ твърди ,че той е
подготвял частите на П. по поръчка на В.И.и за да се доставят на посочен
адрес в гр.Варна. Като П. му се
обадил около 15 дни след доставката,за да му каже ,че частите не стават за неговият автомобил и
му ги върнал.Но тъй като изтекъл срокът за рекламация и връщане на пратката,той
отказал да я получи обратно.Частите били
собственост на Авторецикрицираща компания „В.“ ЕООД гр.Велинград с МОЛ -Д. Р.,З.бил вещо лице към фирмата , а частите са
изпратени от А. Б..,която работи във
фирмата. И до изпращане на пратката той
не е контактувал с П. относно вида, модел и каталожни номера които му били
дадени от В И..
Свид.Д.
Р./л.154,155 и 157 от ДП/-собственик на
Авторециклираща компания В. ЕООД гр.Велинград свидетелства,че В му се е обадил и го попитал дали има такива
части, и след като проверил,че ги имат ,се обадил на В и му казал,той му дал
адрес на който да бъдат изпратени с наложен платеж с опция за преглед, той е
опаковал пратката, а А.Бя изпратила, платил 20 % комисионна на В И.. По –късно
получил кашон с неустановено съдържание и без опция за преглед от П. *** с
наложен платеж , отказал пратката,защото не знаел какво има вътре.
При
разпитите на свид.Д.Р./л.158,160,162,169 от ДП-куриер във фирма „Е.“ той
твърди,че след като занесъл пратката на П.,той
ги сравнил и казал са същите като неговите. Р. също видял,че номерата
отговарят-съвпадали с номерата на неговите части като букви и цифри. П. закачил частите с неговите букси и станали,говорил с някой по
телефона,като потвърдил,че ще вземе частите,поискал да му изпратят буксите и се разбрали в
товарителницата да се отбележи
забележка“без букси“,направили това отбелязване
,след което му платил.
При
извършената очна ставка/л.167 от ДП/ между Д.П. и Д.Р., първият твърди,че
номерата не съответствали,говорил с В и
то й му казал,че частите са съвместими,липсвали буксите, а според Р. при
проверка на номерата П. поискал да закара частите в лаборатория за проверка, Р. се обадил на
телефона на товарителницата и говорил с някаква жена ,тя му казала че нямат
такава уговорка и ако клиентът желае да вземе частите трябва да плати наложения
платеж, а ако не желае-да не ги получава и да им върне пратката. Тогава П.
говорил с още някой и платил наложения
платеж.Тоест въпреки невъзможността да се преодолеят противоречията между Р. и П. по делото не може да се направи заключение з
неустановено на 16.12.2015 г.
несъответствие в каталожните номера на
частите. След като в товарителницата е
налице отбелязване „без букси“ и липсва каквото и да било друго отбелязване
това не означава че по категоричен
начин е установено несъответствие в частите. В тази връзка съдът правилно е кредитирал показанията на
свид. В.И. , от които по категоричен
начин е установено,че на 16.12.2015 г.
той не е провеждал разговор с П.
относно вида и съвместимостта на
частите. В тази част не могат да се кредитират и показанията на П.,че е провеждал
разговор на 16.12.2015 г. със свид.И.,който
му бил казал,че частите макар и с
различни номера били съвместими.Относно
казаното по-горе от П. липсват писмени доказателства относно проведени телефонни комуникации между П. и В.И.,тоест
от и към телефонния номер на П..
Относно посочените в жалбата възражения,че не били
извършени правни действия –данъчна проверка на А. Б.., проверка на фирмата на С.З.,
данъчна проверка на В.И.и неизяснени отношения
между В. И З.,съдът правилно е посочил,че тези
обстоятелства са ирелевантни за
конкретния случай,поради което и искането за извършване на процесуално
следствени действия е неоснователно. Отношенията
между свидетелите са възникнали въз основа на сключен договор за
покупко-продажба на авточасти от разстояние,поради което и правилно е прието ,че
не е налице престъпление по
чл.209 от НК.
Прието
е че не могат да бъдат събрани убедителни доказателства за наличието на
измамлива цел от страна на В И., поради което и деянието се явява
несъставомерно, както и че възникналите облигационни отношения между М. и Я. и
спорът във връзка с тях са гражданско-правни и могат да бъдат уредени по
гражданско- правен ред.
Изложените
съображения и от двамата магистрати се споделят напълно и от настоящия ваззивен
състав.
Правилно
районния съдия е отбелязал, че по делото са събрани възможните доказателства и
фактическата обстановка е установена обективно всестранно и пълно, като в
крайна сметка правилно е прието, че липсва измамлива цел когото и да било при
извършване на описаните действия, поради което и деянието се явява
несъставомерно.
По
настоящото дело така посочените от обективна и субективна страна елементи на
деянието измама не са налице. В хода на
воденото ДП е било установено ,че никое
лице от участващите в процеса по
договаряне на покупко-продажба на
авточастите,в процеса на доставяне на пратката
е нямало каквото и да било намерение
да се създава у П. заблуждение, а още по- малко да цели
причиняване на имотна вреда или неправомерно облагодетелстване за своя или за чужда сметка. По този
повод е установено,че В.И.единствено е
опосредил връзката между продавач и
купувач,като дори никога не е виждал
изпратените на П. авточасти,нито
някога същите са били в негово владение,поради което той обективно не е знаел
какаво съдържа пратката адресирана до П..Установено е било ,че
управителят на „авторециклиращата компания „В.“ЕООД Д. Р. не е извършвал пряко прегледа на авточастите,
тъй като той е бил извършен от вещото лице З. Нещо повече Р. лично никога не е комуникирал преди продажбата или към момента на получаване на пратката с П..
Макар и извършен прегледа на авточастите от З,той също не е водил разговори с П.
преди изпращане и получаване на авточастите,които да са били свързани с конкретни параметри по договаряне,поради
което с личните си действия да е възбудил или създавал у другиго каквото и да била неправилна представа. А относно
лицето Д.Р. той пък изобщо не е страна
по покупко-продажбата,тъй като нито е участвал в пакетиране ,нито в предварителен преглед на
авточастите,нито е знаел за тяхното състояние. Така установената фактическа обстановка се
подкрепя от показанията на свид.П.,В И.,
З, Д.Р., А.Би Д.Р.. А относно
каталожните номера на авточастите
по делото не са налице доказателства, той като
П. в първоначалната си жалба е
заявил, че поръчаните от него части е
следвало да бъдат идентични с каталожните номера на старите му части. Извън
това негово твърдение по делото липсват
други доказателства –писмени или гласни,които
да до доведат до извода в крайна сметка кои са били конкретните части които той е поръчал и очаквал.
Споделя
се напълно приетото, от първоинстанционния съд относно възникналите гражданско-правни отношения
,същите могат да бъдат уредени по гражданско- правен ред.
За
да е налице престъпление по чл. 209, ал. 1 НК е необходимо деецът да е формирал неправилна представа в
пострадалия /към момента на сключване на договора/ и тази неправилна представа
да е мотивирала последния да извърши акт на имуществено разпореждане най- често
с пари, като следва да е налице и цел от страна на дееца да набави за себе си
или за другиго имотна облага. Следва да е налице и причинна връзка между
деянието и престъпния резултат, като имотната вреда следва да е настъпила като
пряко следствие от имущественото разпореждане осъществено от пострадалия.
В
настоящия случай по делото са налице безспорни доказателства, че липсва
осъществен състав на престъпление
–измама по чл.209 ,ал.1 от НК, предвид липсата на каквито и да било активни действия свързани с
възбуждане или поддържане на заблуждение,предвид
липсата на изначално намерение за
предприемане на такива действия,липсата на
стремеж за получаване на неправомерна
имотна облага,случая засяга
развили се гражданско-правни отношения и при липсата на престъпление от
общ характер наказателното производство е било прекратено правилно и
законосъобразно.
При
положение, че св.П. има претенции относно въвеждането му в заблуждение при
поръчка на употребявани авточасти при
проведен телефонен разговор и несъответствието им при доставката на частите,
същия има възможност да защити и реализира правата си по гражданско правен ред.
Предвид
изложените съображения, определението на РС Варна като съобразено с материалния
и процесуалния закон следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 1125 по ЧНД № 2274/2019 г. на Районен съд-Варна, пети състав,
постановено на 17.06.2019 г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: