Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. С., ….. ноември 2013
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, VII
въззивен състав в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
мл. съдия РАДОСЛАВА КАЧЕРИЛСКА
С участието на секретаря Д. П. и в
присъствието на прокурора Д. Атанасова разгледа докладваното от мл. съдия Качерилска
ВНАХД № 3643/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение от 01.03.2013 г. по НАХД № 9996/2012 г.
Софийски районен съд, НО, 98-ми състав е признал обвиняемите М.Д.Б. и Д.И. Л. за
виновни в това, че на 24.05.2011 г. около 19.00 часа, в гр. С., ул. „Я.К.”, бл.**, пред вх. Ж, в
съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето
и ритници с крак по тялото, са причинили на Я.К.К. лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 78а,
ал. 1 НК ги е освободил от наказателна отговорност, като им е наложил
административно наказание – „глоба” в размер на 3000 лева за всеки от тях.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от адв. Д.
– защитник на обвиняемите, в която се релевират доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата, като се иска намаляване на наложеното на
обвиняемите наказание. Сочи се, че така определената глоба е прекомерна и не
отговаря на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Посочени са
множество смекчаващи вината обстоятелства, които не са взети предвид от
районния съд при индивидуализацията на наказателната отговорност.
В разпоредително заседание на 17.09.2013 г. въззивният съд по реда на чл.
327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, на свидетели или експерти, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства.
В съдебно заседание не
се явяват редовно призованите обвиняеми, нито техния защитник адв. Д..
Представителят на СГП
счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като
решението бъде изцяло потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намери за установено следното:
За да постанови
присъдата си, първата инстанция е провела прецизно съдебно следствие, в хода на
което е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани с авторството на
деянието, медико-биологичната характеристика на телесните увреждания и
механизма на причиняването им, повода за възникване на конфликтната ситуация,
действията на обвиняемите и пострадалия. Съдът е изпълнил
задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е направил
обстоен и прецизен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка. По предвидения в НПК ред в досъдебното производство
са били събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, преценени от съда по реда на чл. 378, ал. 2 НПК: показанията на
свидетелите Б.Б., М.Д., Я.К., А.Р., Е.А., Х.М., Б.Д., Г.А. и И.В.; заключенията
на съдебномедицинските експертизи; СМУ №
160.05/2011 г. на обв. Л. и СМУ № 471/2011 г. на пострадалия;
протоколи за разпознаване на лица от 18.04.2012 г.; справки за съдимост на обвиняемите.
Въз
основа на подробния анализ на горепосочените доказателства въззивният съд
приема следната фактическа обстановка :
На
24.05.2011 г. около 19.00 часа обвиняемите Б. и Л. се намирали пред 19 СОУ „Е.П.”
в гр. С. и гледали преминаващите абитуриенти заедно със свои приятели. Около
тях, на ул. „Я.К.”, бл. 26, имало множество хора, включително и св. Я.К., Б.Б.,
М.Д. и А.Р.. По едно време обв. Л. се доближил до вход Ж на блока, защото искал
да се облекчи там. Но св. Д. го видяла и му направила забележка, на която обв. Л.
реагирал остро и й се заканил. Св. К. се обърнал към обвиняемия, като му казал
да не се заяжда и да отиде да уринира другаде, при което обв. Л. се оттеглил. След
малко свидетелката Д. се прибрала в блока заедно с дъщеричката си.
Тогава
двамата обвиняеми се насочили към св. К., като обв. Б. без да каже каквото и да
е било, нанесъл удар с юмрук в лицето на св. К., след което последният бил ударен
и от обв. Л.. Я.К. паднал на земята и прикрил лицето си с ръце, а обвиняемите
започнали да го ритат с крака по тялото. Св. Б. се намесил и се опитал да
защити св. К..
В
района по това време патрулирал св. А. – служител на 04 РУП-СДВР, който се
намесил и прекратил ударите на обвиняемите. След като установил самоличността
на двамата по представените му лични карти, извикал екип на „Бърза помощ” и
полицейски служители от 06 РУП-СДВР. Пострадалият и обв. Л. били откарани в
болница, където били освидетелствани от съдебни лекари.
Видно
от заключението на приетата от първата инстанция СМЕ, в резултат на нанесените удари
с юмруци и крака, на Я.К. са му причинени следните травматични увреждания – кръвонасядания
в областта на челната област на главата, на клепачите на очите, на устните,
рана на брадичката, оток на носната пирамида и охлузвания по гърба на носа,
оток в основата на палеца на дясната длан, охлузвания на дясната предмишница,
на левия лакът, дясното коляно и подбедрица. В заключението е прието, че тези
увреждания се дължат на удари и косо действие с или върху твърди тъпи или
тъпоръбести предмети, каквито са и човешките ръце и крака, както и особености
на терена при падане и провлачване на тялото.
На
обв. Л. също били причинени телесни увреждания – отоци и кръвонасядания по носа
и ръцете, за което му е издадено СМУ №
160.05/2011 г. и изготвена съдебномедицинска експертиза,
според която те са реализирали медико-биологичния признак временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Настоящият
съдебен състав възприе фактическите констатации, направени от първостепенния
съд, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и
писмени доказателства. С основание СРС е приел, че безспорно по делото са доказани
всички съставомерни елементи на деянието и авторството му, както и хулиганските
подбуди за действията на обвиняемите.
Разпитаните
в досъдебното производство множество свидетели биха могли да се обособят в две
основни групи, като в първата група, която подкрепя тезата на обвинението могат
да се причислят свидетелите Д., Б., Р., А. и К.. Съдът кредитира изцяло техните
показания, като те са основното
доказателствено средство, въз основа на което първата инстанция е изградила
констатациите си за авторството на деянието, тъй като те се явяват очевидци на
деянието, възприели са пряко действията на обвиняемите и нанесените на
пострадалия удари. Показанията на тези свидетели са логични, подробни,
непротиворечиви, а тези свидетели, с изключение на пострадалия К. са и изцяло
незаинтересовани от изхода на делото. Показанията на тази група свидетели се
подкрепя и от показанията на св. А., който случайно се е озовал на
местопроизшествието и е прекъснал побоя над св. К.. Този свидетел основно
пресъздава обясненията на преките очевидци на случилото се, но той
непосредствено е установил и самоличността на двамата обвиняеми, които в
момента на намесата му са продължавали да нанасят удари на пострадалия.
А от показанията на
пострадалия несъмнено се установява механизма на нанасяне на ударите, който се
подкрепя и от заключението на съдебномедицинската експертиза, както и от
приетото от съда писмено доказателство - СМУ № 471/2011 г.
Самоличността
на извършителите на деянието се доказва не само от показанията на св. А., който
я е установил непосредствено при прекратяване на сбиването по лична карта на
обвиняемите, но и от протоколи за разпознаване от 18.04.2012 г., в които св. К.
и св. Д. категорично са посочили двамата подсъдими като лицата, които са
нанесли удари на пострадалия. Тези протоколи са годни доказателствени средства,
тъй като са изготвени по реда на НПК, след разпит на разпознаващите, в
присъствието на две поемни лица и при предявени при всяко разпознаване четири
лица от мъжки пол със сходна външност.
Правилно
първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на другата група разпитани
свидетели – Д., В. и М., които са насочени към оневиняване на обвиняемите. Тези
свидетели са в приятелски отношения с двамата обвиняеми и показанията им са
недостоверни, тъй като единствено те разказват, че обвиняемите са били
нападнати от три момчета и от всички нанесени удари си спомнят единствено този
по носа на обв. Л.. Но дори тези свидетели не са в състояние да посочат лицето,
което е нанесло удара.
Първоинстанционният
съдебен състав подробно е анализирал наличните противоречия в показанията на
тези две групи свидетели, като е изложил убедителни съображения на кои дава
вяра, кои не кредитира и какви са основанията му за това, без да е необходимо
съдът да ги преповтаря. В този смисъл, би могло да се добави, че показанията на
втората група свидетели не следва да бъдат изцяло кредитирани и поради честите
вътрешни противоречия в тях и разминаването им
с другите гласни доказателствени средства. Например, св. Д. заявява, че
е видял удари и по другия обвиняем – Б., че около него са се били събрали
четирима мъже, а св. М. казва, че първоначално са се били „двама на двама”, а
впоследствие и трето лице се било включило, като тя не си спомня другите да са нанасяли
удари на М.Б., а само да са си викали. Освен това не са събрани каквито и да е
безспорни доказателства както за нанесени удари върху обв. Б., така и за
авторството на нанесената на обв. Л. телесна повреда.
При правилно установената фактическа
обстановка първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е признала
обвиняемите за виновни и ги е освободила от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
Съдът
се солидаризира с правните изводи на първата инстанция досежно обективната и субективната
съставомерност на инкриминираното деяние. За постановяването на осъдителна
присъда по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК е необходимо
съдът несъмнено да установи, че в пряка причинна връзка с действията на обвиняемия,
на пострадалия е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като действията са извършени по
хулигански подбуди – осъществени са на публично място, при грубо нарушаване на
обществения ред и демонстриращи явно неуважение към установените правила. В
случая са налице всички съставомерни признаци от състава на престъплението.
От
СМЕ и СМУ № 471/2011 г. безспорно се установяват причинените на св. К. телесни
увреждания, които са в резултат на нанесени удари с юмрук в областта на лицето
и ритници с крака по тялото на пострадалия. В контекста на гореизложеното,
съдът намира за законосъобразен и правилен изводът на СРС за съставомерност на
деянието от обективна страна, за наличие на причинно-следствена връзка между
нанесените удари и причинената на пострадалия телесна повреда, както и за
медико-биологичната характеристика на тези увреждания, която съответства на
визирания в чл. 130, ал. 1 НК признак „разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл.
Правилно,
районният съд е приел и наличието на квалифициращия признак „хулигански
подбуди”. Съображенията за наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.
131, ал. 1, т. 12 от НК са свързани на първо място с обстоятелството, че
отсъстват доказателства за вражда между дейците и пострадалия, за предшестващо
провокативно поведение на последния, насочено пряко и непосредствено към обвиняемите.
Напротив, обвиняемият Б. директно е отишъл при св. К. и го е ударил, без да
разговаря с него и да го изслуша. Самият повод за нанасяне на удара в главата и
последващите ритници е дребен и незначителен – направената от пострадалия
забележка на обв. Л. да не се заяжда и да отиде да уринира другаде. Релевантно
за констатациите на въззивния съд е и още едно обстоятелство, което би трябвало
да окаже възпиращо въздействие върху обвиняемите, но не е имало подобен ефект и
реално е било пренебрегнато от тях – а именно публичното място, където се е
случил инцидента, в присъствието на множество други хора в непосредствена
близост, както и изминалия период от няколко минути от отправената забележка от
св. К. до момента, в който обвиняемите са го нападнали. Освен това следва да се
има предвид и цялостното поведение на обвиняемите и преди всичко на обв. Л. преди
и след инкриминираното деяние – желанието му да уринира на публично място в
присъствието на множество лица, размяната на реплики със св. Д. и св. К. и
грубото му отношение към тях.
Чрез
тези си действия обвиняемите грубо са погазили установените в обществото
стандарти на нормално човешко общуване, като са демонстрирали, че игнорират
етичните норми за разрешаване на конфликтни ситуации посредством диалог и
изслушване позицията на другата страна. По този начин освен, че са накърнили
телесната неприкосновеност на Я.К., двамата обвиняеми са показали и явно
неуважение към неговата личност в частност и към обществото като цяло.
В
съответствие със закона са и констатациите на първата инстанция, че деянието е
съставомерно и от гледна точка на субективната страна, като изводът за това се
основава на обективните признаци на самото деяние. Обвиняемите са действали в
съучастие, под формата на съизвършителство, като ясно са съзнавали, че
нанасяйки удари с юмрук в областта на главата на пострадалия и ритници с крака
по тялото му, ще му причинят телесни увреждания, като са съзнавали и че и
двамата са предприели такова целенасочено поведение, при общност на умисъла. Л.
и Б. са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са и
пряко са целели настъпването на общественоопасните му последици. Същото
субективно отношение са проявили и към квалифициращия признак на деянието –
хулиганските подбуди, като това може да се изведе от мястото на деянието,
съзнателното пренебрегване на забележките и молбите на присъстващите на
инцидента лица да се държат прилично и не на последно място от причината за
конфликтната ситуация (а именно желанието на обв. Л. да уринира пред входа на
блока). Доказателствата по настоящото дело позволяват да се приеме, че в
желанието си да се разправят с пострадалия обвиняемите са съзнавали, че
действията им са непристойни, искали са с ударите си освен да „накажат” св. К.
за отправената забележка, да обективират и неуважението си към него като
личност и да покажат, че се поставят над обществото като цяло.
Първоинстанционният
съд е формирал правилни правни изводи и по отношение на вида на наложеното
наказание. Законосъобразно съдът е преценил, че в случая са налице
предпоставките на чл. 78а НК (двамата са неосъждани, предвиденото наказание за
престъплението е до три години „лишаване от свобода” и с него не са причинени
имуществени вреди) и е освободил обвиняемите от наказателна отговорност, като е
наложил административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева за всеки от тях.
В контекста на гореизложеното въззивният съд намира за частично основателни възраженията
на защитата за прекомерност на наложеното наказание.
Районният
съд правилно е посочил отегчаващите вината обстоятелства, но е надценил тяхната
тежест, като е определил едно прекалено тежко наказание по отношение на всеки
от обвиняемите. Районният съд не е отчел всички смекчаващи вината
обстоятелства, а именно младата възраст на обвиняемите, особено на обв. Л.,
както и влошеното им имотно състояние, тъй като и двамата не работят. Във
връзка с индивидуализацията на наказанието съдът прецени и събраните по делото
данни, че обвиняемите по време на извършване на престъплението са се намирали
под въздействието на алкохол и което ги е улеснило при вземането на решение за
това. Въз основа на гореизложеното съдът намира, че наказанието следва да бъде
определено под средата на посочения в чл. 78а, ал. 1 НК размер, а именно на 2000
лева.
В
този размер административното наказание е съответно на степента на обществена
опасност на деянието и личната опасност на обвиняемите. В тази връзка като
отегчаващи отговорността фактори въззивният съд прецени, че те са нанесли
неколкократни удари по лицето и тялото на пострадалия, на публично място, както
и цялото им съпътстващо поведение. Като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство въззивният съд отчете изминалия период от време от извършване на
деянието до приключване на делото пред първата инстанция, администриране на
жалбата до въззивния съд и произнасянето на последния с окончателен съдебен акт.
Доколкото казусът не е с фактическа и правна сложност, изтеклият период от
около две години и половина не следва да бъде преценяван като незначителен. Въпреки
това съдът не намери основание за определяне на санкцията в минималния допустим
съгласно чл. 78а, ал. 1 НК размер от 1000 лева. Съдът намира, че
административната санкция в размер на 2000 лева за всеки от обвиняемите е годна
да изпълни визираните в чл. 36 НК цели на наказанието и се явява достатъчна за
осигуряване на индивидуална и генерална превенция.
С
оглед изложеното и след като при цялостната служебна проверка на решението
въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила или необоснованост, даващи основание
за отмяна на решението или за друго негово изменение освен в санкционната част,
намира, че решението следва да бъде частично изменено.
По
изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 334, т. 3 от НПК, Софийски градски съд, НК, VII въззивен
състав
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
решението от 01.03.2013 г.‚ постановено по НАХД №9996/2012 г. по описа на СРС‚
НО‚ 98-ми състав в санкционната му част, в която на обвиняемия М.Д.Б. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева, като НАМАЛЯВА наказанието на „глоба” в
размер на 2000 лева.
ИЗМЕНЯ
решението от 01.03.2013 г.‚ постановено по НАХД №9996/2012 г. по описа на СРС‚
НО‚ 98-ми състав в санкционната му част, в която на обвиняемия Д.И. Л. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева, като НАМАЛЯВА наказанието на „глоба” в
размер на 2000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част.
Решението не подлежи
на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.