Р
Е Ш Е Н И Е
№ 214
гр. Кюстендил, 21.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Антоанета Масларска, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 260/2023 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във
връзка с чл. 83, ал. 6 от
Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на Г.Н.З. ***, срещу решение
№ 348з-702/28.07.2023 г., издадено от началника на Районно управление (РУ) – Дупница при Областна
дирекция на МВР – Кюстендил, с което му е отказано издаване на разрешение за
придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него.
В
жалбата се излагат доводи, че оспорения административен акт е незаконосъобразен,
постановен при съществено нарушение на административно производствените правил
и в противоречие с материалноправните разпоредби. Заявява, че съществува
основателна причина за получаване на разрешение за носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие, а именно – самоотбрана. Моли съда да отмени изцяло
оспорения отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно
оръжие като незаконосъобразен и да изпрати преписката на административния орган
за издаване на исканото разрешение.
Ответната страна - началникът на РУ – Дупница, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата.
Административен съд – Кюстендил, след като съобрази събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Със заявление рег. № УРИ-34800-7572/18.07.2023 г. до началника на РУ – Дупница,
оспорващият е поискал да му бъде издадено разрешение за придобиване, чрез
закупуване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси към него за самоотбрана. Към заявлението са приложени изискуемите от закона
документи.
Възложена е проверка по подаденото от оспорващия заявление с приложените
към него документи, по която е изготвена Докладна записка рег. № 348р-16883/27.07.2023
г., в която са посочени спазените от закона изисквания, вкл. свързани с
проверки по отношение на жалбоподателя в масивите на АИС-МВР. Върху тази
докладна записка има поставена резолюция за издаване на отказ.
По подаденото заявление от Г.Н.З. на 18.07.2023 г., на основание
чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ е постановено оспореното
решение, с която е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. В мотивите си административният орган е посочил, че заявителят не е
обосновал по несъмнен начин основателна причина за издаване на разрешението,
като в административното производство не е доказано от заявителя наличието на
потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността му,
неговата и на семейството му.
Решението е връчено на Г.З. лично на 01.08.2023
г., видно от приложената разписка, като жалбата е подадена на 07.08.2023
година, т. е. в предвидения 14-дневен срок.
При
така установените факти, Административен съд – Кюстендил, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1
от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК,
от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Оспореният
акт е издаден от компетентния за това орган, съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ
– началникът на РУ - Дупница към ОДМВР - Кюстендил. Актът е издаден в
предвидената от закона форма и съдържание, с излагане на фактически и правни
основания. След анализ на посочените от заявителя основания за придобиване на
исканото разрешение е направен извод, че същите не доказват по несъмнен начин
необходимостта от издаването му, което е и фактическото основание за
постановения отказ.
Съдът не установи в производството по
издаването на акта да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, тъй като са спазени
процесуалноправните разпоредби на закона. Административният орган, след като е
бил надлежно сезиран с подаденото искане, преди да издаде оспорения акт,
съобразно чл. 35 от АПК е установил фактите и обстоятелствата от значение за
случая, като е извършена и проверка по чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ.
Административният
акт, обективиращ отказ съответства и на материалния закон. Видно от оспореното
решение административният орган е мотивирал постановения отказ с разпоредбата
на чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ,
съгласно която, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества
и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което
няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни
цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ, с оглед на
предназначението му, субектите, които го използват и техническата му
характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели.
Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът
поставя изискване (чл. 76, ал. 3,
т. 3 ЗОБВВПИ)
за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на
разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ
обосновава извод, съгласно който физическите лица могат да придобиват
огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да
придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите
и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната
търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.
В
случая, посочените в заявлението обстоятелства – самозащита относно фирмени
документи и пари, не са от естество да породят желаните правни последици,
изразяващи се в право на оспорващия да полза оръжие за самоотбрана. Самоотбраната
предполага реалното съществуване на опасност, която не може да бъде преодоляна
или избегната по друг начин. Тази причина обаче не се обосновава от
доказателствата по преписката.
Осъществяването
на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед
високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от
сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето
аргументи. В този смисъл, съдът приема за несъстоятелен довода на
жалбоподателя, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, тъй като се
притеснява за личния си живот и здраве, предвид значителните парични средства,
които твърди че пренася за нуждите на търговската му дейност и повишената
битова престъпност. По отношение на тези възражения следва да се има предвид обстоятелството,
че ако работата му изисква притежаване и носене на огнестрелно оръжие, то редът
за придобиването му е друг - свързан с упражняваната от него трудова дейност.
Доколкото жалбоподателя е посочил необходимост
от самоотбрана, именно това основание е следвало да докаже пред органа, с
конкретни факти и доказателства. От ангажираните в хода на съдебното дирене
доказателства не се установява наличието на причина, която налага използването
на оръжие за самоотбрана. Позоваването на мотив за осигуряване на превантивни
мерки за защита не е от естество да породи желаните правни последици,
изразяващи се в право да придобие огнестрелно оръжие за самоотбрана. Органът
преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана
на основата на релевантните за основанието твърдения, подкрепени с
доказателства на молителя.
В
допълнение на горното следва да се има предвид, че доколкото целта, която се
преследва посредством поисканото разрешение – охрана на паричните средства,
генерирани от търговската дейност на жалбоподателя, реферира към наличие на
служебни, а не граждански цели. Въпросните служебни цели – охрана на паричните
средства обективно биха могли да бъдат постигнати и посредством реда и
условията, регламентирани в Закона за частната охранителна
дейност.
За пълнота, съдът намира за необходимо да отбележи, че съхранението,
носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на
висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и
законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в
зависимост от определени предпоставки. Част от законоустановените предпоставки
са и тези, свързани с въвеждане на разрешителен режим при доказване на
обоснована необходимост и основателна причина. Съгласно трайната съдебна
практика в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи
съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от
него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на
исканото разрешение. В настоящия случай от ангажираните писмени доказателства
не се доказва заявената необходимост от издаване на исканото разрешение. Административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в цитираната
по-горе разпоредба, са предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение
за придобиване на
късо огнестрелно оръжие. В
изпълнение на нормативно уредените си задължения, административният орган е
извършил конкретна преценка дали към конкретния момент са изпълнени всички
законови предпоставки за издаване на исканото разрешение, поради което е
постановил обоснован и законосъобразен акт.
Оспореният
акт е съответен и с целта на закона. Издаването на разрешенията за придобиване
на оръжие е крайна мярка, целяща опазване на обществено значими блага. В
настоящият случай не е доказана нуждата от използване на тази мярка. Жалбата се
явява неоснователна, поради отсъствие на основанията по чл. 146 от АПК и следва бъде
отхвърлена.
С
оглед изхода на спора и предвид своевременно заявеното искане на ответната
страна за разноски, съдът присъжда такива на основание чл. 143, ал. 3
от АПК,
в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК,
Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.З. ***,
срещу решение
№ 348з-702/28.07.2023 г., издадено от началника на Районно управление – Дупница
при Областна дирекция на МВР – Кюстендил.
ОСЪЖДА
Г.Н.З. *** да заплати на Областна
дирекция на МВР – Кюстендил, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: