Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
12.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл.
съдия Лора Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 16293 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 7.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 32525/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 71 състав, ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД-
гр. София /ЕИК********/ е осъдено да заплати на Е.Г.Д. /ЕГН **********/ на
основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 10 000 лв.- обезщетение на
неимуществени вреди- болки и страдания във връзка с травматични и психологически
увреждания, настъпили като резултат от ПТП на 21.08.2016 г., причинено виновно
от М.К.- лице, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключен за лек автомобил
„Ауди АЗ” с ДК № *******, ведно със законната лихва от 19.01.2017 г. до
окончателното плащане, като искът по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата
над сумата 10 000 лв. до пълния предявен размер от 24 000 лв. и искането за
присъждане на законна лихва е отхвърлено за периода 21.08.2016 г.- 19.01.2017
г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД е осъден да
заплати на ищцата Е.Д. сумата 870.83 лв.- разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Е.Д. е осъдена да заплати на ответника ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.“ АД сумата 350 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“
АД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност
и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която дружеството
е осъдено да заплати на ищцата Е.Д. горепосоченото обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 19.01.2017 г. до окончателното й изплащане,
и в частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване
размера на дължимото на ищцата обезщетение, с присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Подадена
е и насрещна въззивна жалба от
ищцата Е.Г.Д., която моли да бъде постановена отмяна на първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част- за горницата над сумата 10 000 лв. до
претендираните 24 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, като й бъде
присъдена останалата част от претендираното по делото обезщетение /14 000 лв./,
ведно с лихви за забава и разноски по делото.
Насрещните
страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.
Предявени са искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба на ответника е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Насрещната
въззивна жалба на ищцата е подадена в срока по чл.263, ал.2 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде
отменено в обжалваната от ответника част- за горницата над сумата 7 000 лв. до
присъдения размер от 10 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди /или за
сумата 3 000 лв./, ведно с лихви за забава, дължими за периода от
19.01.2017 г. до изплащане на вземането. В останалите обжалвани от насрещните
страни части решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Спорен
в настоящото въззивно производство е единствено въпросът за размера на дължимото на ищцата Е.Д. за
претърпените в следствие настъпилото на 21.08.2016 г. ПТП неимуществени вреди
/болки и страдания от физическо и психическо естество/ застрахователно
обезщетение. Съобразно нормата на чл.269 ГПК, доколкото липсват наведени от
жалбоподателя- ответник доводи в тази насока, въпросът за наличието на
законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество като
застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач не
може да бъде пререшаван от въззивния съд.
По
въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е
установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК,
според която справедливостта- като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът
справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране
на вредите на
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 16293/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
увреденото лице. Този принцип изисква
индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на пострадалото лице, като
размерът на обезщетението се определя от съда съобразно обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.
В
случая според приложената по делото медицинска документация- болнични листа,
амбулаторни листа, медицински удостоверения и др., в резултат на ПТП на 21.08.2016
г. ищцата Е.Д. /на 25 г.- възраст/- пътник в участвал в ПТП лек автомобил,
намиращ се в спряло състояние при ПТП, е получила следните травматични увреждания:
повърхностни контузия на главата и шията и контузия на десен лакът,
персистирали около месец след процесното ПТП, по отношение на които не се
налагало болнично лечение, а са предписани медикаментозна терапия и режим на
покой.
Според
заключението на съдебно- медицинската експертиза, прието като неоспорено от
страните, основано на наличната по делото медицинска документация и извършен на
8.03.2018 г. личен преглед на ищцата, същата имала намаление на слуха на
дясното ухо, продължило няколко месеца, като при изготвяне на заключението била
с нормален социално адекватен слух /обяснения на вещото лице в о.с.з. на 21.03.2018 г./.
Съгласно
заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-
психиатрична експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от
въззивния съд като компетентно и обективно дадено, след процесното произшествие
при ищцата се проявили симптоми на смесена тревожно- депресивна реакция от
същото, било налице разстройство в адаптацията, като наличната симптоматика се
отразила негативно върху цялостното й функциониране за период от няколко
месеца. Във връзка с тези симптоми ищцата приемала антидепресанти за период от
около 2 месеца, наддала на тегло /с около 15- 17 кг/, което с голяма вероятност
може да се дължи на приема на антидепресанти.
Установява
се от събраните по делото гласни доказателства /св. Г. Е., живеещ на семейни
начала с ищцата, също и водач на автомобила, участвал в ПТП, и св. П.- близка
приятелка на ищцата/, че произшествието се отразило на емоционалното и
психичното състояние на ищцата Д., която изживяла силен стрес, развила страх от
пътуване, затворила се в себе си, ограничила социалните си контакти, имала повишена
раздразнителност, плачливост.
Като
доказателство по делото е представен от ответното дружество амбулаторен лист от
19.01.2017 г. /л.50 от делото на СРС/ за извършено „изследване във връзка със
застраховане“, неоспорен от ищцата, според което изследваното лице Е.Д.,
преживяла травма на главата през м. август /2016 г./- според снетата анамнеза, има
запазен слух според направено изследване аудиограма.
Няма
безспорни данни и доказателства по делото за налична причинна връзка между
получената през м. август 2016 г. травма на главата и твърдяното от ищцата
намаление на слуха на дясното ухо. В снетата непосредствено след ПТП анамнеза
/по данни на пострадалата/, видно от приложените два листа за преглед на
пациент в КДБ/СО от 21.08.2016 г., не се съобщават оплаквания в тази връзка, а първият
иницииран от Д. преглед при специалист УНГ датира от 9.09.2016 г., т.е.
приблизително 20 дни след процесното ПТП. Даденото през м. март 2018 г. /т.е. 1
година и половина по- късно/ експертно заключение /СМЕ/, основано на
аудиометрично изследване на слуха, че ищцата има „състояние след комоцио на
вътрешното ухо, десностранен слухов неврит“, не обосновава приемането на
категоричен извод в посочения по- горе смисъл. Нито в писменото експертно
заключение е посочена причинна връзка между описаното състояние и ПТП на
21.08.2016 г., нито при даването на обяснения в о.с.з. на 21.03.2018 г.
експертът е потвърдил наличието на такава причинна връзка. Посочено е от вещото
лице, че „към момента на ПТП Д. е била с намаление на слуха на дясното ухо“ /а
не в резултат на ПТП/, което продължило няколко месеца, и че не може да
отговори категорично какъв точно е бил процентът намален слух към датата на ПТП,
дали под или над границата от 50 %, последният случай- определен като „тежко
чуване“.
Предвид
горното, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
въззивният съд взе предвид характера и тежестта на увреждането на З.то на
ищцата, изхождайки от характера на получените травматични увреждания /повърхностни
контузия на главата и шията, контузия на десен лакът/; продължителността на
понесените във връзка с травмите болки и интензивността им /няколко дни, през пет
от които е била в отпуск поради временна неработоспособност, според приложените
2 болнични листа- за „контузия на лакътя“/; настъпилите от травмите последици
за З.то на ищцата /установени въз основа на свидетелските показания на св. П. и
св. Е., последните- преценени при условията на чл.172 ГПК/; начинът на
причиняване на травмите- при ПТП, при което лекият автомобил, в който Д. била
пътник на предната седалка, бил в спряло състояние, и възрастта на пострадалата
/на 25- г. възраст при настъпване на ПТП/; получените вследствие ПТП психически
стрес и тревожно- депресивна реакция, във връзка с които е проведена и
медикаментозна терапия /с антидепресанти за „няколко месеца“- според съдебно-
психиатричната експертиза/; а също и обстоятелството, че към датата на
завеждане на делото /23.05.2017 г./ последиците от полученото психо- депресивно
разстройство не са преодолени напълно /св. показания на св. Е. и св. П. и
амбулаторни листа/. При съобразяване на горепосочените релевантни факти и
обстоятелства, за претърпените болки и страдания от физическо и психическо
естество съобразно диспозитивното начало, по преценка на настоящия съд на Е.Д. следва
да бъде определено и присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000
лв., отговарящ на принципа на справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД. Сумата
7 000 лв. следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва от
19.01.2017 г. /чл.86, ал.1 ЗЗД/ до окончателното й изплащане. Доводи относно наличието
на забава и началния момент на тази забава във въззивните жалби на страните не се съдържат, поради което и въззивният
Л.3 на Реш. по гр.д.№
16293/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
съд не дължи излагането на самостоятелни
мотиви в тази насока. В останалата част- за горницата над сумата 7 000
лв.- обезщетение за неимуществени вреди, до пълния претендиран по делото размер
от 24 000 лв., искът на Е.Д. по чл.432, ал.1 КЗ като неоснователен следва
да бъде отхвърлен. Предвид акцесорния му характер, на отхвърляне подлежи и
искът й по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху разликата от
17 000 лв., претендирана за периода от 19.01.2017 г. до окончателното й
изплащане.
При
тези съображения, поради частично несъвпадане на приетите от двете инстанции
крайни изводи по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да
бъде отменено в частта, в която искът на Е.Д. по чл.432, ал.1 КЗ е уважен за горницата
над сумата 7 000 лв.- застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди /болки и страдания/, до присъдените 10 000 лв., или за сумата 3 000
лв., и за дължимата върху тази сума лихва за забава, считано за периода от 19.05.
2017 г. до изплащане на вземането, и вместо това да бъде постановено решение за
отхвърляне на исковете за тези суми. На частична отмяна подлежи решението на
СРС и в частта относно присъдените на ищцата разноски над сумата 609.60 лв.,
определени съразмерно на уважената част от исковете.Разноски за
първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 ГПК допълнително на ответника
не следва да бъдат присъждани, тъй като присъдената с обжалваното решение сума
от 350 лв. надхвърля дължимите според въззивния съд за това производство разноски.
В останалите обжалвани от насрещните страни части решението на СРС следва да
бъде потвърдено.
При
този изход на въззивното производство, предвид частичното уважаване на
подадената от жалбоподателя- ответник въззивна жалба, на същия следва да бъдат
присъдени разноски по чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК в размер на 90 лв. /за държ.
такса и юриск. възнаграждение/, съразмерно на уважената част от жалбата.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 7.05.2019
г., постановено по гр. дело № 32525/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 71
състав, в обжалваната част, в която ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД-
гр. София /ЕИК********/ е осъдено да заплати на Е.Г.Д. /ЕГН **********/ на
основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 3 000 лв.- горница над сумата 7
000 лв. до присъдените 10 000 лв.- обезщетение на неимуществени вреди- болки и
страдания във връзка с травматични и психологически увреждания, настъпили като
резултат от ПТП на 21.08.2016 г., причинено от водач на лек автомобил „Ауди АЗ”
с ДК № *******, застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответника,
ведно със законната лихва от 19.01.2017 г. до окончателното й изплащане, а също и в частта относно присъдените на
ищцата Е.Д. разноски над сумата
609.60 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Г.Д.
/ЕГН **********/ срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД- гр. София /ЕИК********/ искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ
и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 3 000 лв. /три хиляди лева/- горница над сумата 7
000 лв. до размер на сумата 10 000 лв., претендирана като обезщетение на
неимуществени вреди- болки и страдания във връзка с травматични и
психологически увреждания, настъпили като резултат от ПТП на 21.08.2016 г.,
причинено от водач на лек автомобил „Ауди АЗ” с ДК № *******, застрахован по
риска „гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва върху
сумата 3 000 лв., дължима за периода от 19.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 7.05.2019
г., постановено по гр. дело № 32525/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 71
състав, в останалата обжалваната част, а именно:
- в частта, в която ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД-
гр. София /ЕИК********/ е осъдено да заплати на Е.Г.Д. /ЕГН **********/ на
основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 7 000 лв. /седем хиляди лева/- обезщетение на
неимуществени вреди- болки и страдания във връзка с травматични и
психологически увреждания, настъпили като резултат от ПТП на 21.08.2016 г.,
причинено от водач на лек автомобил „Ауди АЗ” с ДК № *******, застрахован по
риска „гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от
19.01.2017 г. /чл.86, ал.1 ЗЗД/ до окончателното й изплащане, и сумата 609.90 лв.- разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК;
-
в частта, в която предявеният от Е.Г.Д.
/ЕГН **********/ срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД- гр. София /ЕИК********/ иск с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен
за сумата 14 000 лв.- горница над присъдената с обжалваното решение сума от 10
000 лв. до пълния предявен размер от 24000 лв., претендирана като обезщетение
на неимуществени вреди- болки и страдания във връзка с травматични и
психологически увреждания, настъпили като резултат от ПТП на 21.08.2016 г.,
причинено от водач на лек автомобил „Ауди АЗ” с ДК № *******, застрахован по
риска „гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от
19.01.2017 г. до окончателното й изплащане; и
-
в частта, в която на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищцата Е.Д. е осъдена да заплати на ответника ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“
АД сумата 350 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Г.Д. /ЕГН **********/
да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД-
гр. София /ЕИК********/ сумата 90 лв. /деветдесет лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Л.4 на Реш. по гр.д.№
16293/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Решението
по гр.д.№ 32525/ 2017 г. на СРС, ІІ ГО, 71 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му част, в която е
отхвърлен искът на Е.Г.Д. по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждането на лихва за забава
върху обезщетението по чл.432, ал.1 КЗ за периода 21.08.2016 г.- 19.01.2017 г.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280, ал.1 ГПК с касационна жалба в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.