№ 3785
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508214 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20078491/26.03.2021г. по гр.д.№ 67037/2019г. по описа на Софийски
районен съд III Гражданско отделение, 82 състав са отхвърлени предявените от „Б. ДСК“
АД, ЕИК ****, срещу Б. Н. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 430, ал. 1, вр. ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено че ответницата
дължи на ищеца следните суми: 7930,56 лева - главница по договора за кредит; 8336,54 лева
– договорна лихва за периода 27.02.2011 г. – 08.03.2018 г.; 1670,26 лева – санкционираща
лихва за периода 01.02.2016 г. – 08.03.2018 г.; 210 лева – заемни такси, ведно със законната
лихва от 05.07.2019 г., до окончателното изплащане, по Договор за кредит за текущо
потребление за рефинансиране от 27.11.2007 г., сключен между Н.М.К. и „Б. ДСК“ АД, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.01.2019 г. по гр. д. №
16431/2018 г. по описа на СРС, 82 състав.
Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена
въззивна жалба от ищеца „Б. ДСК“ АД. Процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа, че първоинстанционното решение е очевидно неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и със събраните по
делото доказателства. Ето защо моли за отмяна на решението в цялост и постановяване на
друго с което исковете на „Б. ДСК“ АД да се уважат изцяло. Претендира направените в
настоящото производство разноски.
Въззиваемата Б. Н. Д. представя отговор на въззивната жалба в законоустановения
срок по чл 263, ал. 1 ГПК, в който оспорва изцяло въззивната жалба. Счита същата за
необоснована и недоказана, а решението на първоинстанционния съд обосновано,
мотивирано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Претендира
разноски в рамките на въззивното производство.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
1
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал.
1, вр. ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като се иска установяване на съществуване на вземане за
заплащане на суми по договор за потребителски кредит, по който кредитополучателят е
заместен от ответницата по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За уважаване на предявения иск по делото следва да се установи наличие на валидно
правоотношение за потребителски кредит между страните, изпълнение на задължението на
ищеца по този договор, валидно правоотношение по заметване в дълг, довело до
възникване на задължение на ответницата и освобождаване от задължение на стария
длъжник, които обстоятелства са в доказателствена тежест на ищеца. Ответницата следвало
да установи, че е опорочена волята по изявлението от 22.03.2010 г., а именно, че е нищожно
поради липса на съгласие и неавтентично.
Заместването в дълг е уредено в чл. 102 ЗЗД и представлява договор между
кредитора и трето лице или между стария длъжник и трето лице, одобрен от кредитора, по
силата на който едно задължение се поема от трето лице, а старият длъжник се освобождава
от същото. Този договор изисква винаги съгласие на кредитора, което следва да е изрично.
Заместването в дълг поражда последици от постигане на съгласието между страните по
договора, но по отношение на кредитора, който не е бил страна по договора, то ще има
значение от даване на съгласието. Предпоставка за действителността на договора за
заместване в дълг е съществуване на стар дълг.
Софийски районен съд правилно е възприел събраните по делото писмени
доказателства и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява, че
на 27.11.2007 г. между ищеца и Н.М.К. е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит. Установено е, че до 27.03.2010 г. кредитът е обслужван регулярно от
разплащателна сметка с титуляр Н.М.К., обслужван е и в последствие като за периода
27.03.2010 г. – 27.01.2011 г. вносител на сумите сметката е М.К.М., като от 27.08.2011 г.
кредитът е станал предсрочно изискуем. Н.М.К. е починал на 16.07.2009 г., като е оставил за
наследници по закон родителите си Б. Н. Д. и М.К.М., които на 22.03.2010 г. са съставили
изявление до ищеца, с което са посочили, че съобразно удостоверението за наследници
заместват сина си в дълга по договора за кредит.
Правилно съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват
валидно възникнало правоотношение по договор за заместване в дълг от 22.03.2010 г. по
силата на което ответницата да е заместила Н.М.К. в дълга му към ищеца по процесния
договор за кредит. Изявлението на ответницата чрез нейния пълномощник от 22.03.2010 г. е
едностранно и на същото не може да се признае характер на договор за заместване в дълг. За
да е налице договор за заместване в дълг следва да се установи, че между страна по договора
за кредит и трето лице е постигнато съглашение по чл. 102 ЗЗД. Такива доказателства по
делото не са били ангажирани. Към 22.03.2010 г. Б. Н. Д. и М.К.М. са били страни по
договора за кредит и не са били трети лица по отношение на него досежно задълженията в
частта, съответстваща на наследствената квота на всеки от тях от наследството на Н.М.К..
Задълженията по договора за кредит са имуществени и като такива са наследими, а с
откриване на наследството на Н.М.К. те са преминали в съответните квоти в патримониума
на наследниците му по закон – неговите родители. Към момента на изявлението от
2
22.03.2010 г. не е съществувал стар дълг, носител на който да е бил Н.М.К.. Изявлението на
ответницата за отказ от наследството на Н.М.К. е направено след като тя вече е извършила
действия, с които е приела същото.
Първоинстанционният съд правилно е възприел, че при тълкуване на волята на
авторите на това изявление се обосновава извод, че същото не съдържа валидно изявление
за заместване в дълг. Същото сочи изрично, че изявлението се прави от авторите му в
качеството им на наследници на Н.М.К. и то в момент, в който наследството му е било
открито, поради което и съдът приема, че това изявление е било само признание в
качеството им на наследници на Н.М.К., че съществува дълг по договора за кредит.
Изявлението от 22.03.2010 г. е направено от наследниците на Н.К. като двама длъжници по
договора за кредит, но то не може да се цени като такова, с което от единият от тях да
замести в дълг другия. Към 22.03.2010 г. за всеки от наследниците по закон на Н.К. е
възникнало по наследяване задължение към ищеца за заплащане на съответната на
наследствената му квота част от задълженията по договора за кредит. Така всеки един от
наследниците е могъл да замести в дълг другият наследник в дълга му по договора за
кредит. Доколкото, обаче, изявлението от 22.03.2010 г. е направено едновременно и от
двамата наследници, като всеки от тях е направил изявление във връзка с дълга на Н.М.К., а
не на друго лице, то съдът правилно е приел, че същото не следва да се цени като заместване
в дълг, с което единият наследник е заместил другия. Същите са направили изявление само
по повод на дълга на Н.М.К., а не по повод на дълга на някой от авторите на това изявление.
Правният ефект от такова изявление не води до промяна в страните по правоотношението. В
хипотезата на договор за заместване в дълг, който не е сключен от кредитора, следва да има
изрично негово съгласие за същото, каквото по делото не е доказано да е дадено. В
представеното извлечение от сметки се сочи, че длъжници по договора за кредит са и
двамата наследници на Н.М.К. и то при условията на солидарност. В резултат на
изложеното съдът приема, че по делото не се установява ищецът като кредитор да се е
съгласил със заместването в дълг между наследниците на Н.К..
При това положение и при съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции
въззивната жалба следва да се остави без уважение а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за разноски, на
въззиваемата страна следва да се заплати сумата в размер на 1000 лева, съобразно списък по
чл. 80 ГПК и доказателства за реално сторване, поради което му се присъждат в пълен
размер, което не е прекомерно.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20078491/26.03.2021г. по гр.д. № 67037/2019г. по
описа на Софийски районен съд III Гражданско отделение 82 състав.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, да заплати на Б. Н. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 1000лв,
представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4