Р Е
Ш Е
Н И
Е № 3160
гр. Пловдив, 24.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на четвърти април две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 20658 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агрозащита“ ООД,
против „Биоприм“ ЕООД и Л.В.М., с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 535, вр. с чл. 538, вр. чл. 466 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че на 29.02.2015 г. „Биоприм“
ЕООД, издал в полза на „Агрозащита“ ООД, запис на заповед на заповед, с който
се задължил безусловно, неотменимо и без протест да заплати на поемателя сумата от 30 000 лева. Твърди се, че записът на
заповед е авалиран от Л.В.М.. Записът на заповед бил
платим на падеж – на 30.08.2016 г., като до момента по менителничния
ефект не била платена сумата от 13 000 лева.
В тази връзка било образувано заповедно производство за събирането й по
частно гр. дело № 15623/2017 г. на ПРС, VІ гр. с-в, в рамките на което били издадени
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 9421/06.10.2017 г. и изпълнителен лист
срещу солидарните длъжници „Биоприм“
ЕООД – издател и Л.В.М. - авалист, за претендираната сума от 13 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 04.10.2017 г. до
окончателното погасяване и разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответниците
подали възражение за недължимост, което обусловило
правния интерес от предявяване на настоящите установителни
искове.
Излага, че записът на заповед е
издаден като гаранция във връзка с устен договор, сключен между „Агрозащита“
ООД и „Биоприм“ ЕООД за закупуване на стоки на
отложено плащане, с кредитен лимит до 30 000 лева (гаранционна сума по
издадения запис на заповед). Твърди, че по повод сключеният устен договор, „Биоприм“ ЕООД е закупило от „Агрозащита“ следните стоки:
1.
на 05.04.2016 г. - 50 кг. *** с ед.цена 14.583 лв./кг., 30 лт. *** 5 лт., с ед.ц. 10 лв./лт. и 30 лт. *** макс 1 лт. с ед.ц. 10 лв./лт. Стоките са предадени на представител на „Биоприм“ ЕООД на 05.04.2016 г. и са приети от последния без
възражения относно количество и качество, което се установявало от стокова
разписка № ***г. За продажбата е издадена фактура № ***. на обща стойност
1 595 лева, с падеж: 30.08.2016 г.;
2.
на **. - 60 лт. ***4 х 5 лт.,
с ед.ц. 60 лв./лт. Стоката е предадена на
представител на „Биоприм“ ЕООД на *** и е приета от
последния без възражения относно количество и качество, което се установявало
от стокова разписка № ***. За продажбата е издадена фактура № ***на обща
стойност 4 320 лева, с падеж: **
3.
на *** - 60 кг. ***20 кг., с ед.цена 8 лв./кг., 39 лт.
***3 лт., с ед.ц. 67 лв./лт.
Стоките са предадени на представител на „Биоприм“
ЕООД на *** и са приети от последния без възражения относно количество и
качество, което се установявало от стокова разписка № ***За продажбата е
издадена фактура № ***на обща стойност 3 711 лева, с падеж: ***
4.
на 27.04.2016 г. - 75 кг. *** 19:19:19 х 25 кг.,
с ед.цена 75 лв./кг. Стоката е предадена на представител на „Биоприм“ ЕООД на 27.04.2016 г. и е приета от последния без
възражения относно количество и качество, което се установявало от стокова
разписка № ***За продажбата е издадена фактура ***на обща стойност 405 лева, с
падеж: 30.07.2016 г.;
5.
на 08.09.2016 г. – 2,093 т.сем. ***, с ед.цена 1 000 лв./т., 2, 327 т. сем.
***, с ед.ц. 1000 лв./кг. Стоките са предадени на представител на „Биоприм“ ЕООД на 08.09.2016 г. и са приети от последния без
възражения относно количество и качество, което се установявало от стокова
разписка № ***За продажбата е издадена фактура № ***на обща стойност 4 420
лева, с падеж: 15.09.2016 г.
Твърди, че задълженията по
гореописаните фактури не са заплатени, поради което и претендира и обезщетение
за забавено плащане на главниците в общ размер на 1 684.60 лева, за
периода от датите на падежите по всяка от фактурите, първата с начална дата, считано
от 30.07.2016 г., а последната с начална дата, считано от 15.09.2016 г. до
04.10.2017 г.
Предвид изложеното, твърди, че
ответникът „Биоприм“ ЕООД му дължи сумата в общ размер на 13 000 лева, от които
сумата 11 315.40 лева – общ размер на главниците по гореописаните
продажби, както и сумата в размер на 1 684.60 лева – общ размер на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното, искането е да
се уважат предявените установителни искове.
Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, е
постъпил отговор на исковата молба от „Агрозащита“ ООД, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че посочените в разписката от
08.09.2016 г. количества *** не са доставяни на дружеството, както и приложената
към исковата молба разписка не е подписана от представител на дружеството.
В срока по чл. 131 ГПК, е
постъпил отговор на исковата молба от Л.В.М., с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Възразява, че в исковата молба ищецът не е
посочил кои задължения са погасени от дружеството – длъжник и в каква поредност
е извършено това; не е посочен начин на определянето на задължението му като
авалист и в резултат на това какъв е размерът на претенцията по отношение на този
ответник. Твърди, че посочените в разписката от 08.09.2016 г. количества *** не
са доставяни на дружеството, както и приложената към исковата молба разписка не
е подписана от представител на дружеството, нито от него в качеството му на у..
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 15623/2017 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Срещу
заповедта е постъпило възражение от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535 ТЗ и чл. 485 ТЗ във вр.
с чл. 537 ТЗ.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на
изпълнение вземане запис на заповед от 29.02.2016 г., издаден в полза на „Агрозащита“
ООД, по който запис на заповед издател е ответникът „Биоприм“ ЕООД, а авалист
ответникът Л.В.М., следва
да установи и, че записът на заповед е издаден като обезпечение на устен договор
за закупуване на стоки с кредитен лимит до 30 000 лева, изпълнение на
задължението си по договора, че е доставил посочените в представените по делото
фактури количества стоки и размера на
претенцията. Ответниците следва да проведат насрещно доказване, както и при
положително доказване от страна на ищеца да докажат, че са погасили претендирания остатък от задълженията по процесния запис на
заповед, респ. вземанията по договора, който е обезпечавал.
Ответниците „Биоприм“ ЕООД и Л.В.М. с молби на л.92 и л.93 признават,
че между ищецът „Агрозащита“ ООД и „Биоприм“ ЕООД е сключен устен договор за
покупко-продажба на стоки при условията на отложено плащане с кредитен лимит
30 000 лева, като за обезпечаване на договора е издадена запис на заповед
Предвид, което съдът приема, че
представения по делото запис на заповед от 29.02.2016 г. е издаден от „Биоприм“ ЕООД в полза на „Агрозащита“ ООД, авалиран от Л.В.М. и издаден като обезпечение на устен
договор за покупко-продажба на стоки при условията на отложено плащане с
кредитен лимит 30 000 лева.
Съдът намира, че записът на
заповед е редовен от външна страна, в него се съдържат всички реквизити,
предвидени в чл.535 ТЗ. Посочена е датата на издаване, място на издаване, място
на плащане, означение „запис на заповед“ в текста на документа, посочен е
конкретен единствен падеж на вземането, подпис на издателя, размер на
задължението, както и че същият е авалиран от
ответника Л.В.М..
С исковата молба ищецът сам
въвежда каузално правоотношение, за обезпечение на което е издаден процесния
запис на заповед, а именно устен договор за продажба на стоки при условията на
отложено плащане и доколкото такова е въведено, същото става предмет на делото
и подлежи на изследване.
С молби на л.92 и л.93 от делото
ответниците признават, че по сключения между „Агрозащита“ ООД, в качеството на
продавач и „Биоприм“ ЕООД, в качеството
на купувач договор за продажба, обезпечен с процесния запис на заповед, на
ответника „Биоприм“ ЕООД са доставени стоките, описани по фактура ***на обща
стойност 1595 лева с падеж за плащане ***., по фактура ***от *** на обща
стойност 4320 лева с падеж ***, по фактура ***на обща стойност 574.40 лева с
падеж за плащане *** и по фактура № *** от *** на обща стойност 405 лева с
падеж за плащане ***
Видно от приетата по делото ССчЕ
/л.101/, която съдът кредитира, се установява, че посочените фактури са
осчетоводени в ответното дружество, за тях е ползван данъчен кредит и вземанията
по тях фигурират като задължения към ищцовото дружество в общ размер на
6 896 лева.
По отношение на вземанията по
фактура № *** от *** г. /л.16/ на
стойност 4420 лева, ответното дружество оспорва да е получавал посочената в нея
стока. Оспорва да е подписвал и стокова разписка № ***от ***. /л.9 и оригинал
на л.55/, въз основа на която е издадена фактурата.
Видно от цитираната стокова
разписка, въз основа на която е издадена фактура № *** от ***. същата не носи
подпис на получател, има единствено подпис на предал, като в преписа има един
подпис на предал, а в оригинала на л.55 се появяват два подписа от страната на
„предал“. Предвид което съдът счита, че с тази разписка не се установява
предаване на стоката, посочена в нея, на ответното дружество.
От ССчЕ се установява, че фактура
*** от *** /л.16/ на стойност 4420 лева не е осчетоводена в ответното
дружество, не е ползван данъчен кредит за нея. Посочената фактура е
осчетоводена при ищеца за месец септември 2016 г., както и за нея е внесен
дължимия ДДС по сметка на Републиканския бюджет.
В тази връзка по делото е
разпитан свидетел, доведен от ищцовото дружество – Р.Х.К..,
служител при ищеца /протокол от о.с.з. 04.04.2019 г. л.112/, който заявява, че
е запознат с отношенията между ищцовото и ответното дружество във връзка с
доставка на стоки. Свидетелят установява, че през 2016 г. е доставена на
ответното дружество около 4.5 тона ***, на предаването на които свидетелят е
присъствал. ***та била предадена лично на г-н М., който взел стоката с негово
превозно средство.
От показанията на така разпита
свидетел не става ясно как е установил, че на ответното дружество са предадени
именно около 4.5 тона ***. Същият заявява, че именно такова количество е
предадено без да се посочва дали той лично е измерил ***та и как е възприел, че
именно това количество се предава. Липсват и писмени данни, че именно този
свидетел е измерил предаденото количество ***, както и от показанията му не се
установява конкретно какво количество е доставено. По делото липсват и данни за
уговорено възнаграждение за доставка на ***, както и каква е обичайната цена,
която се плаща за доставка на такава стока по арг. от чл.326, ал.2 ТЗ.
Предвид изложеното съдът приема,
че по делото не се установи по един категоричен начин какво количество ***, от
какъв тип и вид е доставено от ответното дружество, както и стойността на ***та,
което прави и недоказано вземането в размер на ***по фактура № ***от ***
По отношение на вземането за
обезщетение за забава в размер на 1684.60 лева, което е включено в претенцията
на ищеца от 13 000 лева, съдът приема, че същото не е обезпечено с
издадената запис на заповед и не може да се търси по нея. От това съдът съди от
твърденията на ищеца, за какво е издаден записа на заповед, доколкото договорът,
който същият обезпечава е устен. В исковата молба ищецът твърди, че записът на
заповед, издаден за сумата в размер на 30 000 лева, обезпечава договор за
покупко-продажба с кредитен лимит до 30 000 лева. Така както е посочено
договора с кредитен лимит 30 000 лева, съдът приема, че се касае за
вземанията за доставените стоки, като кредитния лимит за тях е 30 000
лева, именно и за тази сума е издаден записа на заповед. Липсва уговорка и
твърдение в тази насока, че записът на заповед освен вземанията за доставените
стоки, обезпечава и вземанията за обезщетение за забава, което следва да бъде
уговорено изрично в договора или да се подразбира от клаузите му. В случая
съдът приема, че такава уговорка липсва и че записът на заповед обезпечава
единствено вземанията за доставените и неплатени стоки. В този смисъл Решение № 81/12.08.2016 г. по т.д. №
3675/2014 г. по описа на ВКС, I ТО.
Предвид изложеното съдът счита,
че поделото се доказа вземане в полза на ищеца спрямо ответното дружество в
размер на 6 895.40 лева, както следва по фактура ***на обща стойност 1595
лева с падеж за плащане 30.08.2016 г., по фактура ***от *** г. на обща стойност
4320 лева с падеж **** г., по фактура ***на обща стойност 575.40 лева с падеж
за плащане *** /получена като от цялата стойност на фактура 3711 е извадена
стойността по фактура № ***– 3135.60 лв, поради
връщане на стоката по нея л.15=575.4 лева/ и по фактура № *** от ***. на обща
стойност 405 лева с падеж за плащане 30.07.2016 г. Което вземане е обезпечено с
процесната запис на заповед. Вземанията и по записа на заповед и по договора,
за чието обезпечение е издаден записа на заповед са с настъпил падеж.
По отношение на вземането спрямо
ответника Л.В.М. – авалист по издадения от „Биоприм“ ЕООД в полза на „Агрозащита“ ООД запис на заповед,
съдът не споделя доводите на ищеца, че неговата отговорност е независима от
каузалното правоотношение, когато самият ищец, поемател
на ценната книга въвежда и твърди такова. Действително от разпоредбата на
чл.485, ал.2 ТЗ може да се изведе самостоятелен характер на авала,
който извод се прави от приетото в посочената разпоредба, че дори и
задължението, за което е дадено менителничното поръчителство да е недействително
по някаква причина, освен порок на формата, задължението на авалиста
е действително и валидно го задължава. Това правило важи и в хипотезата когато
с менителничното поръчителство е гарантирано
задължение по запис на заповед, издаден за обезпечение на каузално
правоотношение между издателя и поемателя по менителничния ефект, по което авалистът
не е страна, освен ако поемателят е недобросъвестен
или злоупотребява с права.
В случая ответникът Л.В.М. не
твърди, а и не установява, че той в лично качество също е страна по договора за
продажба, сключен между ищцовото и ответното дружество. Независимо, че авалиста не е страна по каузалното правоотношение,
отговорността му с издателя към поемателя, е
солидарна, съгласно чл.513, ал.1 ТЗ. Връзката между менителничния
ефект и каузалното задължение, гарантирано от издателя със записа на заповед,
изключва възможността издателят и поръчителя да отговарят в различен обем по
прекия менителничен иск на поемателя, което е и законово регламентирано в
чл.485, ал.1 ТЗ, съгласно който поръчителят отговаря, както лицето, за което
поръчителства. При това положение, независимо от самостоятелния характер на
задължението на авалиста, той дължи същата по обем
престация, както и издателя, освен ако не е налице предвидено в закона
изключение – като чл.484 ТЗ /неспазена форма на авала/,
като чл.483, изр.1, пр.2 ТЗ – частично поръчителство или не е уговорено изрично
отклонение от правилото на чл.485, ал.1 ТЗ. Обратното би довело до
неоснователно обогатяване на кредитора.
При тези съображения следва
извода, че по прекия минителничен иск на поемателя авалистът разполага с възражения,
че каузалното правоотношение е погасено отчасти или изцяло, както и с
възражение за неизпълнен договор. Чрез тези възражения поръчителят не упражнява
личните права на издателя, а се позовава на обстоятелства, които рефлектират
върху прекия иск на поемателя срещу всеки длъжник по записа на заповед. В този смисъл Решение № 17 от 25.05.2017 г. по т.д. № 61283/2016 г., I TO на ВКС, което становище настоящият състав споделя.
Наред с това дори и да бъде
споделена практиката, цитирана от ищеца, че задължението на авалиста
по записа на заповед не е обвързано от каузалното правоотношение и той дължи вземането
по записа на заповед независимо дали вземането по каузалното правоотношение е
погасено или не се дължи по една или друга причина, то съдът намира, че в
случая поемателят се явява недобросъвестен при използването на записа на
заповед. Това е така, доколкото сам ищецът в исковата молба твърди, че записът
на заповед е издаден единствено и само за обезпечаване на вземането по
договора, сключен с „Биоприм“ ЕООД. Именно като
обезпечение на този договор е станал поръчител по записана заповед в лично
качество и у.я на ответното дружество – Л.М.. Въпреки знанието на тези
обстоятелства и възможност за възражения във връзка с изпълнението на договора
от страна на ищеца за доставянето на стоки по каузалното правоотношение, последният
недобросъвестно е пристъпил към издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК, въз основа на издадения запис на заповед, с цел авалиста да бъде
поставен в по-неблагоприятно положение от издателя, като плати и задължения,
които не се дължат от ответното дружество – издател. Това недобросъвестно поведение
на ищеца легитимира ответника – авалист да му
противопостави произтичащи от каузалното правоотношения възражения за
неизпълнен договор. В този смисъл Решение № 26 от 24.04.2014 г. по т.д. №
1027/2013 г. II ТО на ВКС.
В случая отвтетникът
Л.М. дължи вземане каквото и издателя на записа на заповед, страна по
обезпеченото с него каузално правоотношение.
Отговорността на ответниците е
солидарна съгласно чл.513, ал.1 ТЗ. Макар в петитума
на исковата молба ищецът изрично да не претендира вземането от ответниците при условията на солидарност, в случая се
касае до нередовност на исковата молба. В обстоятелствената част е посочено, че
ответниците са солидарно задължени като издател и авалист
по запис на заповед, както и заповедта за изпълнение, въз основа на която е
образувано настоящото производство, което е нейно продължение, е издадена срещу
ответниците в условията на солидарност. Предвид което и в случая съдът приема,
че се иска признаване за установяване, че ответниците дължат вземането по записа
на заповед при условията на солидарност, като пропуск на съда е отстраняването
на нередовността на исковата молба в тази насока.
Предвид всички изложени
съображения съдът приема за установено по делото, че ответниците дължат при
условията на солидарност на ищеца сумата в размер на 6 895.40 лева,
представляваща дължима сума по запис на заповед от 29.02.2016 г., издаден от „Биоприм“ ЕООД в полза на „Агрозащита“ ООД и авалиран от Л.В.М., с който е обезпечен устен договор за
покупко-продажба на стоки при условията на отложено плащане с кредитен лимит
30 000 лева от 2016 г., за което вземане е издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 15623/2017 г. по описа на ПРС, като за
разликата над уважения размер до пълно предявения такъв от 13 000 лева
искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат и за двете страни.
В исковото производство ищецът доказа следните
разноски – 260 лева, платена държавна такса, 500 лева - платено адвокатско
възнаграждение, 100 лева – депозит за ССчЕ. Общо
разноски в исковото производство – 860 лева.
В заповедното производство ищецът доказа следните
разноски – 260 лева – държавна такса и 450 лева – платено адвокатско
възнаграждение. Общо разноски в заповедното производство – 710 лева
На
основание чл.78, ал.1 ГПК от така направените разноски на ищеца ще бъдат
присъдени, съразмерно с уважената част от претенцията, разноски в заповедното
производство в размер на 376.54 лева
и 456.09 лева разноски в исковото
производство.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Биоприм“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: село Чехларе, ул. „Първа“ № 14,
представлявано от Л.М. – у. и Л.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖАТ при условията на солидарност на „Агрозащита“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Пъдарско, общ.
Брезово, Агрокомплекс, представлявано от Х. С. Д.– К.
– у. сумата в размер на 6 895.40
лева, представляваща дължима сума по запис на заповед от 29.02.2016 г. с
падеж 30.08.2016 г., издаден от „Биоприм“ ЕООД в
полза на „Агрозащита“ ООД и авалиран от Л.В.М., с
който е обезпечен устен договор за покупко-продажба на стоки при условията на
отложено плащане с кредитен лимит 30 000 лева от 2016 г., за което вземане
е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 15623/2017
г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер до пълно предявения такъв от 13 000
лева, като недоказан.
ОСЪЖДА „Биоприм“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: село Чехларе, ул. „Първа“ № 14,
представлявано от Л.М. – у. и Л.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Агрозащита“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Пъдарско, общ. Брезово, Агрокомплекс,
представлявано от Х. С. Д.– К. – у., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
в размер на 456.09 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер
на 376.54 лева –
разноски по ч.гр.д. № 15623/2017 г. по описа на ПРС, съразмерно
уважената част от претенцията.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
ЛЮДМИЛА
МИТРЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.