Р
Е Ш Е
Н И Е № 82
гр. Силистра, 20.08.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд гр.Силистра, в
открито съдебно заседание на тридесети юли, две хиляди и двадесета година, в
състав – съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от
съдията АД № 134 / 2020 г. по описа на съда за 2020 г., и, за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Депозирана
е жалба от Д.Е.Д. ***, чрез адв. С.,против Решение № Ц1040-18-2 / 07.05.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ - Силистра, представляван от оправомощено длъжностно
лице да издава актове по чл. 117, ал. 3 от КСО, с което решение е отхвърлена
жалбата против предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО № ЗД-1-18-00712481 /
30.01.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Силистра.
С
потвърдения първоначален акт на самоосигуряващото се лице Д.Д. е предписано:
-
заличаване на Декларация Образец № 1 за период от 2 г. и 4 месеца, а именно:от
м.август 2016 г. до м.декември 2018 г., както и
-
подаване на нови удостоверения приложение № 9 и приложение № 11 от
НПОПДОО с код ЗАЛИЧАВАНЕ на 3 бр. болнични листа и съответно на парично
обезщетение по чл. 50 /обезщетение при бременност и раждане/ и чл. 53 от КСО
/обезщетение за отглеждане на малко дете/
На
релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт – противоречие с
материалния закон /чл. 146, т. 4 от АПК/, се претендира за отмяна на акта,
потвърден с контролното решение и за присъждане на разноски. Поддържа се теза,
че КСО не включва изискване за реално изпълнение на трудова дейност като материална
предпоставка за възникване на качеството „осигурен земеделски производител„.
Пледира, че
жалбоподателката се е осигурявала на правно основание - предпоставка за
получаване на парично обезщетение. Налице е осигуряване - плащане на
необходимите осигурителни вноски, придобит е законовия осигурителен стаж и е
отглеждано малко дете, което не е настанено в детско заведение.
Жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител и е подала
необходимите декларации при започване на дейността и удостоверения - приложение
№ 9 и № 11 от НПОПДОО, които са приети и обработени.
Ответникът
- Директорът на ТП на НОИ - Силистра, чрез ст. юрк. К., оспорва жалбата.
Поддържа мотивите, изложени в контролното решение, които счита за обосновани и
подробни и претендира за отхвърляне на оспорването с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
На 15.08.2016 г. Д.Е.Д.,
ЕГН ********** се е регистрирала като земеделски стопанин. Декларирала е, че
започва да упражнява дейност като земеделски производител и ще се осигурява в
това си качество по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 4
от КСО за осигурени рискове - инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт, общо заболяване и майчинство.
Като актив в
дейността си като земеделски производител е ползвала 100 кв.м. земя,
предназначена за зеленчукови култури - домати, краставици и пипер.
В хода на осъществената
от контролните органи на ТП на НОИ - Силистра проверка е изискана от НАП
информация за декларираните от Д.Д. данни за периода 2016 г. - 2018 г. Били
установени следните данни: жалбоподателката няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016- 2018 г.; не са регистрирани фискални устройства, свързани с
дейността й като земеделски производител, видно от информационната система на
НАП, ПП „Фискални устройства с дистанционна връзка с НАП”; липсват индиции за
извършвана трудова дейност/информация от централната база данни „Справки по чл.
73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми”; жалбоподателката не е била обект на
проверки и ревизии .
С приложените в
преписката писмени обяснения жалбоподателката /л.36/ пояснява, че произведената
продукция не е била в „големи размери, поради което не я е реализирала на
пазара“.
По делото не се
спори, че жалбоподателката не е извършвала реално дейност като земеделски
производител. Възразява се, че този факт не е правно-значим и не е включен в
хипотезата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.
Решаващият
контролен орган, въз основа на анализ на събраните в хода на проверката
доказателства, е заключил, че Д.Е.Д. няма право на обезщетения ,тъй като няма
качество „самоосигуряващо се лице“ тъй като не е подлежала на осигуряване. Тя е
регистрирана като земеделски стопанин по съответния ред, но няма данни за
произведена продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на § 1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Това показвало, че лицето не е упражнявало трудова
дейност от момента на регистрирането си като земеделски стопанин - 15.08.2016
г. до прекратяване на дейността, с оглед на което не е възникнало основание за
осигуряване съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1,т.3 от ДР на КСО. Поради
това лицето не притежава и качеството „осигурено лице” съгласно изискванията на
чл. 40, чл. 48а, чл. 50, ал. 1 и чл. 53, ал. I от КСО и няма право на парично
обезщетение по представените удостоверения приложение № 9 и приложение № 11.
Това от своя страна е обосновало необходимостта за коригиране на подадените от
самоосигуряващото се лице данни, които са довели и до неоснователно изплащане
на краткосрочни обезщетения от фондовете на ДОО.
Жалбоподателката е
декларирала ,че от 31.12.2018 г. прекъсва дейността като земеделски производител.
От самоосигуряващото
се лице в ТП на НОИ - Силистра са постъпили данни с удостоверение приложение №
9 към Наредбата за парични обезщетения и помощи от ДОО /НПОПДОО/ за три
болнични листа:
-
№ Е2016410963 за периода от 08.12.2016 г. до
21.01.2017 г., като в приложението лицето декларира, че е самоосигуряващо се
лице със срочна регистрация до 28.02.2018 г.;
-
№ Е20167214466 за периода от 28.12.2016 г. до
07.02.2017 г., като в приложението лицето декларира, че е самоосигуряващо се
лице със срочна регистрация до 28.02.2018 г.;
-
№ Е20151906975 за периода от 08.02.2017 г. до
21.04.2017 г., като в приложението лицето декларира, че е самоосигуряващо се
лице със срочна регистрация до 28.02.2018 г.;
Видно от така
представените от лицето удостоверения приложение № 9 към деня на настъпване на
временната неработоспособност, лицето е посочило, че е осигурено за риска общо
заболяване и майчинство.
На
03.05.2017 г. в ТП на НОИ - Силистра Д.Е.Д. е представила удостоверение
приложение № 11 от НПОПДОО за изплащане на обезщетение за бременност и раждане
за остатъка до 410 дни по чл. 50 от КСО за периода от 22.04.2017 г. до
22.01.2018 г., като в приложението декларира, че е самоосигуряващо се лице със
срочна регистрация до 28.02.2018 г., както и че на 15.08.2017 г. придобива изискуемия
осигурителен стаж. На 07.02,2018 г. е представила в ТП на НОИ - Силистра и
удостоверение приложение № 11 от НПОПДОО относно изплащане на обезщетение за
отглеждане на малко дете но чл. 53 от КСО за периода от 22.01.2018 г. до 28.12.2018
г.
Въз
основа на представените удостоверения приложение № 9 и приложение № 11 от
НПОПДОО и съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от същия подзаконов нормативен
акт, на жалбоподателката е изплатено парично обезщетение по чл. 50 от КСО за
периода от 16.08.2017 г. до 21.01.2018 г. и обезщетение по чл. 53 от КСО за
периода от 22.01.2018 до 30.12.2018 г.
На
основание постъпил в ТП на НОИ - Силистра сигнал, изпратен от Дирекция
„Осигуряване и краткосрочни плащания” при ЦУ на НОИ с изх. № 1029-40-6285 / 14.11.2019
г. е издадена заповед № ЗР-5-18-00681984 / 21.11.2019 г. на Директора на ТП на
ИОИ - Силистра, с която е възложено да бъде извършена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на Д.Е.Д., ЕГН:**********. В резултат на
същата е установено, че Д.Д. е регистрирана като земеделски стопанин по
съответния ред, но няма данни за произведена продукция, предназначена за
продажба за периода след 15.08.2016 г.
Тези
факти са анализирани от длъжностно лице при ТП на НОИ-Силистра и е преценено,
че жалбоподателката не отговаря на легалното определение за „регистриран
земеделски производител“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, тъй като
не е реализирала продукция, предназначена за продажба. Изведен е извод, че за
лицето не е възникнало основание за осигуряване съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и
§ 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което няма право на парично обезщетение
по представените удостоверения. Изложени са съображения, че тя не е „осигурено
лице“ съгласно изискванията на чл. 40, чл. 48а, чл. 50, ал. 1 и чл. 53, ал. 1
от КСО. Предвид на така установените обстоятелства, са издадени процесните
предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО с изх. № ЗД-1-18-00712481/30.01.2019
г., с които й е указано да подаде данни по чл. 5 от КСО, свързани със
заличаване на данни по декларации образец №1, да подаде нови удостоверения
приложение № 9 от НПОПДОО с код ЗАЛИЧАВАНЕ по трите болнични листа и да подаде
ново удостоверение приложение № 11 от НПОПДОО с код ЗАЛИЧАВАНЕ относно парични
обезщетения по чл. 50 и чл. 53 от КСО;
В законоустановения
срок жалбоподателката е обжалвала предписанията с основно възражение, че
цитираните от административния орган текстове на чл. 10, ал. 1 от КСО във вр. с
§ 1, ал. 1, т. 5 от КСО не изискват личното, респ. реалното упражняване на
дейността.
В развилото се
административно производство е издадено оспореното решение на горестоящия
орган, с което жалбата е отхвърлена. Развити са съображения за неоснователност
на тезата на жалбоподателката, тъй като легалното определение на „регистриран
земеделски стопанин“, обратно на твърденията в жалбата, включва изискване за
реално упражняване на декларираната дейност, служеща за самоосигуряване.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен
правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т. е. на
съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – ръководителят на ТП на
НОИ-Силистра. Приложената по делото Заповед № 1015-18-24 от 22.01.2020 г. /л. 6/
легитимира длъжностното лице, подписало решението, да замества директора и да
издава актове от посочения вид по чл. 117, ал. 3 от КСО.
Оспореното
решение съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Издадено е
в предвидената от закона писмена форма. На ниво–административен акт на
контролиращ орган, постановен след оспорването му по административен ред,
съдържа достатъчно мотиви, които да предоставят възможност за разбиране на
причините, които са обусловили съдържанието на акта. Същите са изложени в
степен, достатъчна да обезпечи и възможността за съдебен контрол спрямо
приложението на материалния закон.
Не
се установява в хода на административното производство да са допуснати
нарушения на административно-производствените правила от категорията на
съществените такива, които да дават основание за отмяна на оспореният акт на
процесуално основание.
Оспореният
акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и с целта
му поради следните съображения:
Спорният
въпрос по делото е - следва ли жалбоподателката да се третира като осигурено
лице, след като не е извършвала реално дейност като земеделски производител,
тъй като не е реализирала продукция за продажба.
Осигурено
лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в
който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими
осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители
са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска
продукция,предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
По
аргумент от горното, лице, за което е установено, че не е извършвало реално
дейност като земеделски стопанин,въпреки че е регистриран като такъв, не може
да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в
НАП и са внасяни осигурителни вноски.
По
делото не се спори, че жалбоподателката не е извършвала реално дейност като
земеделски производител.
Регистрацията
като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват
фактическият състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 4 от КСО във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и
реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за
земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращ понятието за
целите на КСО като „физическо лице, което произвежда растителна и/или
животинска продукция с цел продажба.“ В процесния случай незначителната площ от
0,1 дка, или 100 кв.м. на земеделското стопанство, засята с обичайните
зеленчуци за всяка градина на средностатичския гражданин-пипер, домати и краставици,
предполага възможност по-скоро за лично ползване, отколкото за продажба. В
случая е важно да се добави, че жалбоподателката е потвърдила, че продажба на
продукция не е реализирана. Осигурителното правоотношение е проекция на реално
упражнявана дейност и липсата й лишава от основание осигурителното
правоотношение. Свързаното с предписанието обезщетение замества доход от
дейност като земеделски стопанин и липсата на реално извършвана такава дейност,
респ. доходи корелира с липса на, както бе споменато по-горе, основание за
осигуряване. В този ред на мисли, жалбоподателката не е придобила качеството на
осигурено лице и не е имала право на обезщетения по чл. 50 и чл. 53 КСО, с оглед на което законосъобразни са
разписаните действия в оспореното предписание.
В
заключение съдът намира, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице
отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което следва да се отхвърли.
При
този изход на делото и предвид въведеното искане от страна на процесуалния
представител на ответника, в негова полза следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Д.Е.Д., ЕГН: ********** ***, чрез адв. С., против Решение № Ц
1040-18-2 / 07.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Силистра, с което е
потвърдено предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО №
ЗД-1-18-00712481/30.01.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Силистра.
ОСЪЖДА
Д.Е.Д., ЕГН: ********** *** да заплати на ТП на НОИ – Силистра деловодни
разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: