Р Е Ш Е Н И Е № 185
гр.Пловдив,05.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, в открито заседание на двадесети февруари през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря МАЯ КРУШЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №807/2016 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Субективно активно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./.
Ищците З.Й.Н. и М.Р.Н. твърдят,че са
съответно съпруга и дъщеря на Р.Н.Н.,починал на **.**.**** г. вследствие на настъпило ПТП на същата
дата,причинено от Е.И.М. с автомобил с рег.№РВ 4057 АС,за който твърдят,че има сключена валидна
застраховка с номер на полица BG/22/115001560789
към ответника ЗК „Лев Инс“АД-гр.София с ЕИК *********.Твърдят още,че на
виновния водач Е.М. му е повдигнато обвинение и същият е осъден с присъда №61 от
14.06.2016 г.,постановено по НОХД №1173/2016 г. по описа на
ОС-Пловдив,потвърдена с решение №259/04.11.2016 г. по ВНОХД №449/2016 г. по
описа на Апелативен съд-Пловдив,затова че по непредпазливост е причинил смъртта
на Р.Н.Н. с ЕГН **********.
Ищците
твърдят също така,че след внезапната смърт на Р.Н. търпят морални болки и
страдания с изключително висок итензитет,отразяващи се на цялостния им живот.В
резултат на тази смърт ищцата М.Н. е била лишена от възможността да бъде
подпомагана морално от баща си,от
неговите грижи и от духовната му подкрепа.Сочи се,че смъртта на нейния
баща й е причинила неописуема мъка,душевни болки и страдания,които продължават
и ще продължават,тъй като загубата на най-близкия до нея човек е непрежалима.За
ищцата З.Н. се твърди,че неочаквано е загубила своя спътник в живота-съпруга
си,като е останала единствен родител на детето си М. и от този момент нататък
трябва сама да полага грижи за семейството,като осигурява дом и прехрана на тогава
непълнолетната си дъщеря.
Ищците
заявяват,че пред ответното дружество са предявили претенция за неимуществени
вреди,причинени им вследствие смъртта на техния наследодател Р.Н., като по
същата претенция е била образувана щета с посочения в ИМ номер и са представили
по нея всички искани от ответника документи,за да определи полагащото се
обезщетение.Ответника им изпратил писмо,в което заявил,че определя суми в
размер на по 32 500 лв. за всеки от наследниците,но ищците считат,че
определената за всяка от тях сума е крайно недостатъчна,за да обезщетени
причинените им неимуществени вреди.Затова същите твърдят,че са депозирали пред
застрахователя молба от 01.11.2016 г.,в която го уведомили,че не желаят да
сключат споразумение с него за посочения
от него размер обезщетение и посочили банкова сметка, по която да се преведе определената
от него сума.Ответникът-застраховател им отговорил с писмо от 18.11.2016 г.,че
към онзи момент не е налице основание за изплащане на застрахователно
обезщетение и отказал да извърши плащане по заявената претенция,въпреки
първоначалната му готовност да изплати определеното с предходното писмо от
1.10.2016 г. обезщетение от по 32 500 лв. /в писмената си защита обаче ищците
чрез своя пълномощник адв. Т. признават,че в крайна сметка застрахователя им е
превел по банкова сметка определеното от
него обезщетение в посочения размер/.
На
база горните твърдения ищците молят да бъде постановено съдебно решение,с което
да бъде осъден ответника да заплати на всяка от тях по 200 000 лв. обезщетение
за търпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателя им Р.Н.,ведно
със законната лихва върху всяка от двете главници,считано от **.**.****г. до
окончателното им изплащане.
Ответникът
оспорва исковете изцяло-по основание и размер.Излага доводи за липса на правен
интерес от водене на настоящото исково производство,твърди че оспорва и
твърденията за механизма на осъществяване на транспортното произшествие от
24.08.2015 г.,настъпило в гр.Пловдив.Заявява,че фактическата обстановка,при
която се е осъществил механизма на ПТП,както и причините за настъпването му не
се изяснени в цялост.Сочи,че не е ясно починалият Р.Н. в какво качество е
участвал в движението по пътищата и няма данни за поведението му в съответното
качество /като водач,пътник,пешеходец или друго/.Заявява още,че не е изяснена
вината на застрахования при него водач Е.М.,защото в представената присъда на
АС-Пловдив не било посочено дали е влязла в сила.Ответникът също така
заявява,че ако Р.Н. е пострадал с летален изход в качеството си на водач на
велосипед,то ответникът твърди,че произшествието е настъпило при условията на
съпричиняване от страна на пострадалия,тъй като същият е управлявал велосипеда
си и се е движел по пътното платно по начин и на място,когато това не е било
безопасно.Твърди още,че пострадалият велосипедист се е движел в нарушение на
чл.79 от ЗДвП,като не е притежавал устройство за излъчване на бяла или жълта
добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад,както и бели или
жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.Още
заявява,че водачът на велосипеда Р.Н. се е движел неправилно по пътното платно
в нарушение на разпоредбите на чл.80 и чл.81 от ЗдвП.
Ответникът
развива и алтернативни доводи за нарушени от пострадалия Р.Н. правила за
движение по пътищата като пешеходец,ако се приеме,че той е пострадал с летален
изход именно в качеството му на пешеходец.Заявява,че същият се е движил като
пешеходец на необозначено за целта място в нарушение на чл.108 от ЗдвП.Твърди в
тази връзка,че произшествието е станало по изключителна вина на пострадалия,тъй
като същият е бил върху пътното платно в тъмната част на денонощието с тъмни
дрехи,с оглед на което е бил незабележим за участниците в
движението.Алтернативно ответникът заявява,че ПТП е причинено при условията на
съпричиняване от пострадалия,чието поведение на пешеходец,движещ се на
непозволено за целта място,следва да бъде съобразено при определяне на
евентуално присъденото обезщетение от съда.Заявява,че пострадалият е създал
реална възможност за настъпване на вредоносния резултат и е бил длъжен да се
движи най-близко до дясната граница на платното за движение,да бъде снабден с
изискуемите се от закона светлоотразители,за да бъде видим за останалите
участници в движението,както и да се движи върху тротоара,където за него не
биха настъпили травматичните увреждания.На самостоятелно основание ответникът
счита,че за вредоносния резултат е допринесло обстоятелството,че пострадалият
като пешеходец,макар да няма данни да е пресичал на пешеходна пътека,не се е
съобразил с разстоянието до приближаващото се към него превозно средство.
Ответникът
прави възражение за намаляване на отговорността му като застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
основание чл.51,ал.2 ЗЗД.Оспорва исковете и по размер и в тази връзка-всички
направени от ищците твърдения за търпените от тях неимуществени
вреди.Заявява,че претенцията е предявена в завишен размер и не отговаря на
действително претърпените вреди.По-подробни доводи в това отношение ответникът
развива в отговора си на исковата молба.Оспорва изцяло и претенцията за
присъждане на законна лихва като неоснователна,като подробните си доводи за това
отново излага в писмения си отговор на ИМ.Оспорил е и претенцията на ищците за
присъждане на разноски по делото.От своя страна претендира да му се присъдят
направените от него разноски.
В
допълнителната си искова молба ищците са оспорили твърдението на ответника,че
процесното произшествие е настъпило при условията на съпричиняване от страна на
Р.Н..Твърдят,че пострадалия се е движил не на пътното платно,както посочва
ответника,а на велоалеята,и предвид това считат за неоснователно възражението
на ответното дружество за намаляване отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
основание чл.51,ал.2 ЗЗД.Заявяват също,че претенциите им не са завишени като
размер.
В
отговора на допълнителната искова молба ответникът заявява,че поддържа всички
възражения,направени в първия му отговор и във връзка с подадената допълнителна
искова молба излага допълнителните твърдения,че пострадалия от процесното ПТП Р.Н.
е участвал в движението като пешеховец по смисъла на чл.107,ал.1,т.2 от ЗдвП и
се е движил по пътното платно,бутайки велосипеда си на разстояние 1,20 метра от
тротоара,което според ответника е установено категорично по воденото
наказателно производство и е изложено в мотивите към присъдата на ПОС и
решенията на ПАС и ВКС.Заявява,че с поведението си пострадалият е нарушил
основното си задължение като пешеходец по чл.108,ал.1 от ЗдвП да се движи по
тротоара,като това му поведение е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.В този смисъл ответникът прави в допълнителния си отговор
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия от над 50 %.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и направените от страните доводи,приема за установено
следното:
Ищците
З.Й.Н. и М.Р.Н. са законни наследници на Р.Н.Н.,като първата е негова съпруга,а
втората-негова дъщеря,както е видно от представеното с исковата молба
удостоверение за наследници с изх.№*** от 28.01.2016 г.,издадено от Община
Пловдив-район Северен.Наследодателят им Р.Н.,видно от същото удостоверение,е
починал на **.**.****г.,а от данните по приложеното НОХД №1173/2016 г. по описа
на ОС-Пловдив става видно,че смъртта му е настъпила вследствие на причинено на
датата 24.08.2015 г. пътно транспортно произшествие /ПТП/,виновен за което е
признат Е.И.М. с постановената по същото дело и вече влязла в сила присъда №61
от 14.06.2016 г.По-точно с тази присъда Е.М. като подсъдим е признат за виновен
в това,че на 24.08.2015 г. в гр.Пловдив,на бул.“Марица-юг“,срещу №160,при
управление на моторно превозно средство-лек автомобил „Фолцваген Голф“ с рег.
№РВ 4057 АС,е нарушил правилата за движение по чл.21,ал.1 от ЗдвП и
чл.42,ал.3,пр.2 от същия закон и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.Н.Н.
с ЕГН **********,като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия,поради което и на основание посочените в
присъдата правни норми,деецът е осъден на лишаване от свобода в размер на три
години и на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено изпълнението на това
наказание за срок от пет години,считано от влизане на присъдата в законна сила.
Между
страните по настоящото дело не е спорно,че за лекия автомобил „Фолцваген Голф“
с рег. №РВ 4057 АС е имало към момента на настъпване на горното ПТП валидна и
действаща застраховка „Гражданска отговорност“,сключена с ответното
застрахователно дружество и обективирана в посочената в исковата молба
застрахователна полица с номер BG/22/115001560789.
Двете
ищци твърдят и се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Т.Ж.А.
/без родство с ищците/ и М. Д.А./майка на ищцата З.Н. и баба на другата
ищца/,че вследствие смъртта на наследодателя им Р.Н. са претърпели и търпят
неимуществени вреди,изразяващи се в морални болки и страдания.Така от
показанията и на двамата свидетели се установява,че след смъртта на Р. неговата
съпруга /ищцата З.Н./ и дъщеря му /ищцата М.Н./ постоянно са плачели,а в
частност от показанията на св.А. става видно,че смъртта на баща й се е отразила
доста зле на ищцата М.Н.,защото семейството й е било социално зле и не можело
да се издържа,ищцата З.Н. постоянно вземала хапчета за успокоение около два-три
месеца след инцидента,а колегите на починалия Р.Н. събирали пари,за да помогнат
на дъщеря му и съпругата му и свидетелят им ги предавал,като заедно с това им
помагал и с храна.А свидетелката А. дава показания,че Р.и З. са били женени от
20 години и са били много привързани,били са добро семейство,а З. след смъртта
на съпруга си не е била на себе си и поради това не е ходела на работа една
седмица,а за дъщерята М. свидетелката казва,че „също много плачеше и плаче
досега“,ходела и до празната къща на баща си и все плачела.Свидетелката казва
още,че М. и баща й са имали много силна връзка,а З. след смъртта на съпруга си
приемала и продължава да приема лекарства за успокояване на нервите,с които не
била добре.
На
следващо място не е спорно,че ищците са предявили пред ответното
застрахователно дружество претенция за неимуществени вреди,настъпили за тях
вследствие от смъртта на наследодателя им Р.Н.,като по тази претенция била
образувана щета №0000-1000-15-7519 и назначена в тази връзка застрахователна
комисия при ответника определила суми в размер на по 32 500 лв. за всяка
от ищците.До изплащането на същата обаче не се стигнало,според твърденията в
исковата молба,тъй като ищците възразили,че определената им сума е крайно
недостатъчна,за да обезщети причинените им неимуществени вреди.По-късно обаче и
всъщност в представената по делото писмена защита,ищците чрез пълномощника си
адв. Т. заявява,че определеното на всяка от тях обезщетение в посочения размер
е било заплатено от застрахователя по тяхна банкова сметка. С оглед на това, съдът
приема за признат от ищците факта на плащането от ответника на обезщетение за
неимуществени вреди на ищците в размер от 32 500 лв. за всяка от тях.Това
обстоятелство не е пречка ищците да претендират в настоящото производство
по-голям размер на обезщетението,но същото обстоятелство подлежи на съобразяване
и отчитане при определяне размера на търсеното от тях обезщетение.
Ответникът
е заявил няколко основни възражения срещу исковете.Оспорил е твърденията за
механизма на осъществяване на транспортното произшествие от 24.08.2015
г.,заявил е,че не са изяснени в цялост причините за настъпването му,както и че
е неясно в какво качество е участвал в движението по пътищата починалият Р.Н.Н.-като
водач,пътник,пешеходец или друго.Заявил е и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от починалия,като в тази връзка е развил две алтернативни
хипотези на допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата-в
качеството му на водач на велосипед или в качеството му на пешеходец,бутащ
велосипед.От данните по приложеното наказателно дело и от неоспореното
заключение на назначената по настоящото дело автотехническа
експертиза,изготвено от вещото лице В.С. и кредитирано от съда като
безпристрастно, обосновано и професионално извършено,се установява,че при
настъпването на процесното ПТП Р.Н. се е движел по пътното платно за движение
на бул. „Марица-юг“ в посока от изток на запад,бутайки велосипед.С други
думи,той е участвал в пътното движение като пешеходец по смисъла на чл.107,т.2
от ЗДвП.С оглед на това следва да бъдат разгледани само доводите на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Р.Н. в качеството му на
пешеходец,който е бутал велосипед.В тази насока ответникът твърди,че Н. като
пешеходец,бутайки велосипед,се е движел на необозначено за целта място в
нарушение на чл.108,ал.1 от ЗДвП,а именно не върху тротоара,а върху платното за
движение,с което си поведение е станал причина за настъпване на ПТП.
Съдът
намира за основателно така поддържаното от ответника възражение за съпричиняване.По-горе
се посочи,че пострадалият Н. по време на пътния инцидент се е движел като
пешеходец по пътното платно на бул. „Марица-юг“ в гр.Пловдив в посока
изток-запад,бутайки велосипед.Движел се е в дясната /северната/ лента на
платното за движение,по асфалтовата настилка,на около 1,10-1,20 м. южно от
северния му край.Посоката му на движение е била една и съща с тази на
управлявания от Е.М. лек автомобил „Фолцваген Голф“,с който е било причинено
произшествието.Видно от приетото в присъдата на наказателния съд,както и от
заключението на назначената по настоящото дело автотехническа
експертиза,основната причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е,че
водачът на лекия автомобил „Фолцваген Голф“ не е осигурил възможност на
движещия се от ляво на него с по-висока скорост и в същата посока лек автомобил
„Опел корса“,който бил предприел изпреварване,да премине безопасно и е допуснал
удар с него.След удара водачът на л.а. „Фолцваген Голф“ се отклонил автомобила
надясно и това е довело до пресичане на траекторията му на движение с
траекторията на движение на пострадалия пешеходец и вследствие на това,въпреки
че е бил със задействана спирачна система,е настъпил удара с пешеходеца.От
техническа гледна точка скоростта на движение на л.а. „Фолцваген Голф“,която е
била 70 км./ч.,не била съобразена с условията на движение в конкретната пътна
обстановка.Виновният водач Е.М. не е реагирал своевременно чрез задействане на
спирачната система на опасността от удар с пешеходеца Н., но е имал техническа
възможност да забележи пострадалия пешеходец на разстояние по-голямо от
дължината на опасната зона и при своевременна реакция и екстремно задейсване на
спирачната система на автомобила е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара.
Обаче,както
е установено по наказателното дело,а и се установява по настоящото такова
посредством заключението на автотехническата експертиза,другата причина за
настъпването на ПТП е,че пострадалият пешеходец Р.Н. се е намирал върху северната
/дясната/ лента на платното за движение,на около 1,10-1,20 м. от северния му
край на място,което не е безопасно и не е разрешено за движение на пешеходци.В
тази връзка съдът намира за основателен довода на ответника,че описаното
поведение на пострадалия по време на пътния инцидент е било в нарушение на
чл.108,ал.1 от ЗДвП,съгласно която алинея пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно.Според ал.2-ра те могат да се движат и
по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните
превозни средства,по възможност най-близко до лявата му граница,когато няма
тротоар или банкет или е невъзможно те са бъдат използвани,или пък при
пренасяне или тласкане на обемисти предмети,когато с това се затруднява движението
на другите пешеходци.В случая обаче не е реализирано нито едно от изключенията
по ал.2-ра на чл.108 от ЗДвП,поради което следва да се приеме,че пострадалият Н.е
бил в нарушение на разпоредбата на чл.108,ал.1 от ЗДвП за движение по
пътищата,като не се е движел по тротоара /какъвто е установено,че е имало от
страна на пътната лента,по която пострадалия се е движел/,а се е движел по
самото пътно платно,на необезопасено и неразрешено място и с това е допринесъл
за настъпване на процесното ПТП.Затова възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия съдът приема за
основателно,но не счита,че съпричиняването е в размер над 50 %,както ответникът
поддържа.Както е видно от гореизложеното и е установено не само по наказателното
дело,но и в настоящото производство,основната роля за настъпването на горното
ПТП,причинило смъртта на наследодателя на ищците Р.Н.,е на водача на лекия
автомобил „Фолцваген Голф“,поради което съдът намира,че съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия е налице в размер на 20 %,което
следва да бъде отчетено при определяне размера на дължимото на ищците
обезщетение.
А
що се касае до възраженията на ответника за
механизма на осъществяване на транспортното произшествие от 24.08.2015
г.,за недостатъчна яснота относно причините за настъпване на пътно
транспортното произшествие и за неяснота в
какво качество е участвал в движението починалият Р.Н.Н.,то те са
абсолютно неоснователни и необосновани,тъй като и механизмът на
произшествието,и това в какво качество е участвал пострадалия в движението при
настъпването на пътния инцидент,и причините за настъпването му,са пределно ясно
и категорично установени и в наказателното производство,и в настоящото исково
производство,а твърденията на ищците относно тези обстоятелства не се
разминават с установените такива обстоятелства.
На
база горната фактическа обстановка и изложени съображения,съдът приема от
правна страна следното по предявените субективно съединени искове по чл.226,ал.1
от КЗ /отм./:
Исковете
са доказани по своето основание.Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226,ал.1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
на основание договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, каквото
в случая е налице. Наред
с това следва да се приеме, че са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В
случая ищците не са от категорията на пряко участвали в пътния инцидент,но те
са от кръга на лицата,носещи качеството на увредени от произшествието и имащи
право на репарация за причинените им вреди /имуществени или
неимуществени/,явяващи се пряка последица от пътния инцидент и настъпилата вследствие
на него смърт на наследодателя им Р.Н..Налице е и противоправно и виновно деяние на делинквента-водача на
лекия автомобил «Фолцваген Голф“,с който е причинено
произшествието,като в това отношение съдът съобразява и обстоятелството,че за
същото деяние водачът Е.М. е признат за виновен с влязла в сила присъда на
наказателния съд,а съгласно чл.300 от ГПК такава присъда е задължителна за
гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно
това,дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.
Освен горното,по делото се
установиха и причинени на
ищците неимуществени вреди в резултат
на ненавременната и трагична смърт на наследодателя им Р.Н.-съпруг
на ищцата З.Н. и баща на ищата М.Н..Налице
е и причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите неимуществени
вреди на ищците.Отчитайки всичко това,както и интензитета и
характера на неимуществените вреди,приченени на ищците,съдът намира за справедливо да определи
обезщетение от по 110 000
лв. за всяка ищца за неимуществените вреди-болки и страдания,претърпени от всяка вследствие смъртта на наследодателя
им.Наред с това обаче,при определяне на крайния размер на обезщетението следва
да се отчете и обстоятелството,признато в писмената защита на ищците,че
ответникът-застраховател вече им е изплатил обезщетение от по 32 500 лв. по
образуваната пред него щета №0000-1000-15-7519.Следва да се съобрази при
определяне размера на обезщетението и приетото в настоящото решение
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Р.Н. в размер на 20
%.Предвид всичко това,на всяка от ищците следва да бъде присъдено обезщетение
за неимуществени вреди от по 55 500 лв.,до който размер исковете се явяват
основателни и като такива ще се уважат,а за разликата до пълния претендиран
размер от по 200 000 лв. исковете ще се
отхвърлят като неоснователни.Дължимите суми в уважения им размер ще се присъдят
ведно със законната лихва върху тях,считано от датата на увреждането-**.**.****г. до окончателното им
изплащане.
По
разноските:
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК на ищците се следват съдебни разноски
съобразно на уважената част от исковете,но тъй като по делото няма
доказателства те да са извършили съдебни разноски за настоящото производство,то
такива няма да им се присъдят.А и в последното съдебно заседание,проведено на
20.02.2018 г.,пълномощникът им адв. Т. е заявил,че ищците не претендират
разноски /въпреки,че първоначално са заявили претенция за присъждането на такива/,тъй
като не са сторили такива.
На основание
чл.78,ал.6 от ГПК,тъй като ищците са освободени от такси и разноски,ответникът
следва да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 4400 лв.
държавна такса върху уважената част от исковете,както и сумата от 150
лв.-платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът също има право
на съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от исковете.Същият в
отговора си на ИМ е поискал присъждането на разноски,включително и на
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.Такова
възнагреждание следва да се присъди на ответника,тъй като той действително е
представляван от юрисконсулт в настоящото исково производство и с оглед на това
му се следва юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.Размерът на същото възнаграждение,съгласно изр. последно от посочената
разпоредба,следва да бъде определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ,с оглед на което и предвид приложимата в случая разпоредба на чл.25,ал.1
от Наредбата за заплащане на правната полощ,дължимото на ответника
юрисконсултско възнаграждение,което следва да бъдат осъдени ищците да му
заплатят,съдът определя в размер на 200 лв.На ответника следва да бъде
заплатена и сумата от 290 лв. съдебни разноски /платено възнаграждение за вещо
лице/ съобразно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,район Лозенец,бул.“Черни Връх“№51Д,на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на
ищцата З.Й.Н. с ЕГН
********** и на ищцата М.Р.Н. с ЕГН **********,и двете с адрес:***,по 55 500
лв. /по петдесет и пет хиляди и петстотин лева/ за всяка от тях,представляващи обезщетение за претърпени от всяка ищца неимуществени
вреди-болки и страдания,вследствие смъртта на наследодателя
им Р.Н.Н.,настъпила на **.**.****г. вследствие на пътно транспортно произшествие от 24.08.2015 г.,ведно
със законната лихва върху всяка от двете главници,считано от **.**.****г. до
окончателното им изплащане.
За
разликата над уважения размер от по 55 500 лв. до пълния претендиран размер от по 200 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на З.Й.Н. и М.Р.Н. против ЗК“ ЛЕВ ИНС“ад с ЕИК
********* като неоснователни.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,район Лозенец,бул.“Черни
Връх“№51Д да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК по
сметка на Пловдивския окръжен съд сумата 4400 лв. /четири хиляди и
четиристотин лева/ държавна такса върху уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА З.Й.Н. с ЕГН ********** и М.Р.Н. с ЕГН **********,и
двете с адрес: ***,да заплатят на Застрахователна компания
„ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,район
Лозенец,бул.“Черни Връх“№51Д,сумата от 290 лв. /двеста и деветдесет лева/
съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете,както и сумата от 200
лв. /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение,дължимо на основание чл.78,ал.8
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :