РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. Ямбол, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Д.
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело №
20242330101001 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по молба на Т. И. Я. срещу ЕОС
МАТРИКС ЕООД, с която моли съдът да признае за установено че Т. И. Я.
ЕГН ********** не дължи на „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД с ЕИК *** сумата : 4
700лв. главница; 261.21лв . изискуема редовна лихва в размер на дължима за
периода 15.02.201 Зг. до 16.06.201 Зг. , 375.15лв. изискуема наказателна лихва
дължима за периода 13.5.03.2013г. до 10.10.2013г. , ведно със законната лихва
от 11.10.201 Зг. до изплащане на вземането и 406.73лв. разноски , за които
суми на основание Извлечение от счетоводните книги на банката към
10.10.2013г. съставено въз основа на Договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта MASTERCARD BUSINESS от 27.05.2011 г. и
Анекс №***. е издадена Заповед № *** от 14.10.2013г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК постановена
по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС и изпълнителен лист от 15.10.2013 г..
Претендира за направените по делото разноски.
Ищеца твърди, че Със Заповед № ***от 14.10.2013г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК постановена
по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС длъжниците „Мелком С.“ ООД, М. М. В.,
Д. Р. Р. , И. Т. Я. и Т. И. Я. са осъдени да заплатят солидарно на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 4 700лв. представляваща главница
по извлечение от счетоводните книги на банката към 10.10.2013г. съставено
въз основа на Договор за издаване и ползване на международна кредитна
карта MASTERCARD BUSINESS от 27.05.2011г. и Анекс №***г. сключен
1
между длъжника и кредитора , изискуема редовна лихва в размер на 261.21лв.
дължима за периода 15.02.201 Зг. до 16.06.201 Зг. , изискуема наказателна
лихва в размер на 375.15лв. дължима за периода 13.5.03.201 Зг. до 10.10.201 Зг.
, ведно със законната лихва от 11.10.201 Зг. до изплащане на вземането , както
и сумата от 406.73лв. разноски по делото. За дължимите суми е издаден
изпълнителен лист от 15.10.2013г. и е образувано изпълнително дело № ***г.
по описа на ДСИ при Районен съд Я. С Постановление от 13.03.2013г. изп.д.
№ ***г. е присъединено към изп. д. № ***г. по описа на ДСИ при ЯРС. С
Постановление от 20.02.2019г. изпълнително дело № ***г. по описа на ДСИ
при Районен съд Я. е прекратено на основание чл. 433, ал.1 ,т.8 от ТПК, като
ДСИ е констатирал , че последното изпълнително действие поискано от
взискателя е на 04.12.2014г. . На същото основание и на същата дата е
прекратено и изп.д.№ ***г. по описа на ДСИ при Районен съд Я., като
държавният съдебен изпълнител е констатирал, че последното поискано
изпълнително действие поискано от взискателя е от 09.06.2015г.
С молба вх. per. № ***г. депозирана по изп.д. № ***г. по описа на
ДСИ „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД уведомява ДСИ , че по силата да договор за
цесия от 20.12.2019г. сключен между Райфайзенбанк България ЕАД и „ЕОС
МАТРИКС „ ЕООД описаното по горе вземане му е цедирано и последният се
явява кредитор / взискател/ по изп.д. № ***г. В отговор на молбата ДСИ
уведомява „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД , че изпълнително дело № ***г. по описа
на ДСИ при Районен съд Я. е прекратено на 20.02.2019г., а изпълнителният
лист е върнат на взискателя 13.03.2019г. До датата на депозиране на
настоящата искова молба „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД не е образувало
изпълнително дело въз основа на върнатия изпълнителен лист против ищеца.
Сочат, че с отговор изх. № ***г. депозиран от „ЕОС МАТРИКС „
ЕООД по преписка вх. № ***г. по описа на 06 РУ СДВР образувана по жалба
на Я. за телефонен тормоз „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е посочило, че „случаят се
обработва като несъдебен по пътя на доброволното изпълнение“ .
Видно от справка за кредитна задлъжнялост № *** от 29.09.2023г.
издадена от ЦКР на стр. *** в графа „ информация за лицето като съдлъжник
и/ или поръчител по кредити към 29.09.2023г. е посочен като съдлъжник Т. И.
Я. ЕГН ********** за „разрешена сума“ от 8 078 лв. и „балансова експозиция“
10 011лв . Информацията е подадена в ЦКР от „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД на
31.08.2023г„ т. е . на името на ищеца е вписан активен кредит - задължение
към ответното дружество, който фигурира от 31.08.2023г. и прави невъзможно
отпускането на кредит на ищеца от банкови институции.
2
С Постановление от 20.02.2019г. изпълнително дело № ***г. по описа на
ДСИ при Районен съд Я. е прекратено на основание чл. 433., ал.1 ,т.8 от ТПК,
като последното поискано от взискателя изпълнително действие е от
04.12.2014г„ поради което и на основание чл. 110 ЗЗД към датата на подаване
на справка от „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД до ЦКР – 31.08.2023г., ищеца твърди,
че вземането е било погасено по давност .
Отразяването на погасено по давност задължение в ЦКР е недопустимо /
решение ***г. по адм.д. № ***г. на ВАС/.
На 09.01.2024г. Т. И. Я. е депозирал до „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД
заявление с вх. № ***г. с което прави възражение, че вземането на „ЕОС
МАТРИКС „ ЕООД по ч.гр.д. ***г. по описа на ЯРС, за което е издаден
изпълнителен лист от 15.10.201 Зг., образувано е изп.д. № ***г. по описана
ДСИ при Районен съд Я. / прекратено на 20.02.2019г./ за главници, лихви и
разноски е погасено по давност. Възразява, че вземането е погасено по
давност много преди датата на подаване на справка от „ЕОС МАТРИКС „
ЕООД до ЦКР - 31.08.2023г. за кредитната му задлъжнялост .
Заявява, че няма да заплати доброволно погасеното по давност
задължение и оттегля всякакво съгласие за обработване на личните му данни .
На основание чл. 17 параграф 1 , б.“а“ от Регламент /ЕС/ 2016/ 679 на
Европейският парламент и на Съвета на от 27.04.2016г. И. прави искане :
дружеството да подаде информация за изменение на кредита в ЦКР, като
бъде изтрита подадената информация за лоша кредитна история в ЦКР
към БНБ ;
да престане да обработва личните му данни ;
да престане да подава личните му данни в ЦКР;
личните му данни да бъдат заличени както в системата на „ЕОС
МАТРИКС „ ЕООД , така и в ЦКР, както и да бъде изтрита подадената за
него информация за лоша кредитна история в ЦКР към БНБ .
Настоящото заявление да се приеме и като такова по чл. 17 от регламент
/ЕС/ 2016/ 679 на Европейският парламент и на Съвета на от 27.04.2016г.
Сочи, че в отговор на заявлението с писмо и становище изх. № ***г.
„ЕОС МАТРИКС „ ЕООД отказва да коригира подадените данни за кредитната
задлъжнялост на Т. И. Я. към ЦКР, посочвайки, че не приема направеното от
3
Я. едностранно възражение за изтекла погасителна давност като способ за
погасяване на самото задължение, уведомява Я. , че задължението му е
валидно към „настоящият момент“ , доколкото дружеството има към Я.
законно придобито, валидно вземане и отхвърля искането на И. за изтриване
на личните му данни на основание чл. 17, nap. 1, б.“а“ от ОРЗД поради липса
на предпоставки за това. Уведомява Я. , че личните му данни ще продължават
да са необходими за първоначалната цел , за която са събирани от
администратора на данни , а подаването им към ЦКР продължава да е
нормативно задължение на „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД.
Въпреки, че взимането на „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД към Я. е погасено
по давност, задължението фигурира в Централния кредитен регистър и това
прави невъзможно отпускането на друг кредит по искане на И., поради което
за ищеца възниква правния интерес от водене на настоящото дело.
В хода на съдебното дирене искът се поддържа.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
процесуалния представител на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД, с който
счита иска за недопустим и неоснователен.
Сочи, че към настоящия момент не е налице висящо изпълнително
производство, поради което счита предявеният иск за недопустим, поради
наличие на процесуални предпоставки от категорията на абсолютните, а
именно - липса на правен интерес от страна на ищцовата страна.
От друга страна, дори предприемането на изпълнителни действия или
предявяване на иск от страна на кредитора срещу ищцовата страна с предмет
процесното вземане, също не би обосновало правен интерес у последния. Това
е така, тъй като може да се защити ефективно, като възрази за изтекла давност
в рамките на съответното инициирано от кредитора производство.
Относно основателността на предявения иск твърди, че след
прекратяване по право на горепосоченото изпълнително дело не са
предприемани действия от кредитора накърняващи правната сфера на ищеца.
Сочи, че съобразно господстващото становище в правната теория и
задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. Давността не
4
погасява самото вземане, тъй като с изтичането на определения период от
време законодателят свързва друга правна последица, а именно
невъзможността едно вземане да бъде осъществено от кредитора по
принудителен ред спрямо длъжника. Възражението за изтекла погасителна
давност следователно не сезира съда с искане за произнасяне по въпроса за
съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се позовава на
давност предметът на предявения иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и
спирания на давността. Така Определение № *** от 25.07.2018 г. на ВКС по
гр. д. № *** г„ III г. о., ГК.
В процесния случай в исковата молба не се оспорва неизпълнението по
сключените договори за кредит, нито дължимостта на сумите, а единствено
липсата на притезателно право на принудително изпълнение, което не следва
да се приравнява на несъществуване на вземането.
Тъй като материалното право на кредитора продължава да съществува
дори и след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в
диспозитива по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи,
след като той продължава да дължи и може да изпълни доброволно. Искът за
признаване на установено, че ищеца не дължи на ответното дружество
процесиите суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е неоснователен,
защото вземането продължава да съществува, но е придобило едно ново
качество - естествено вземане.
Разбирането , че след погасяването по давност кредиторът губи
субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължи", категорично
противоречи на нормативната уредба на института на погасителната давност.
Сочи, че за „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на финансова
институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции, на
основание чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния
кредитен регистър, възниква задължение да предоставя информация за
кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти, задължение което не отпада
дори и при липсата на притезателно право на принудително изпълнение. В
хода на делото възраженията се поддържат. Молят за отхвърляне на иска, като
им бъдат присъдени направените по делото разноски.
5
След преценка на събраните по делото доказателства поотдлено и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ищеца е представил справка от Централен кредитен регистър№***г.за
кредитната задлъжнялост на ищеца, като той фигурира като съдлъжник с
последен отчет към 31.08.2023г. с кредитор “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
В подкрепа на иска си ищецът е представил и посочената от него
Заповед № *** г., за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК издадена по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, както и
издадения въз основа на същата заповед Изпълнителен лист от 15.10.2013 г.
последните са послужили като основание за образуване на ИД № *** г. по
описа на ДС при ЯРС по подадена от „Райфайзен (Б.)“ ЕАД, което е
приложено по делото. Според представеното извлечение от счетоводните
книги на Райфайзен БанкБ. ЕАД за размера на дълга на Мелком С. ООД,
съдлъжник М. М. В., съдлъжник Д. Р. Р., съдлъжник И. Т. Я., съдлъжник Т. И.
Я., изх. № *** г. общото задължение към 10.10.2023 г. вкл. възлиза на 5366,36
лв. Ищецът е представил молба от ЕОС Матрикс ЕООД до ДСИ към РС Я. от
13.03.2020 г., с която ги уведомява, че са сключили договор за цесия с
Райфайзенбанк (Б.) ЕАД, с който договор банката е цедирала вземането си по
ИД №*** г. на ЕОС Матрикс ЕООД. Представено е и потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Ответника е изпратил до ищеца уведомление за извършеното
прехвърляне на вземанията изх. № *** г.
Съгласно съдебно удостоверение изх. № *** г. на ДСИ при РС- Я.,
издадено на Т. И. Я. в уверение на това че срещу него по молба на Райфайзен
Банк (Б.) ЕАД клон Я. и въз основа на изпълнителен лист издадено по ч.гр.д.
№ *** г. по описа на РС Я. е било образувано ИД № ***, прекратено на
20.09.2019 г., като последното изпълнително действие поискано от взискателя
е с дата 04.12.2014 г. Представена е разписка за получен изпълнителен лист –
оригинал от представител от Райфайзен Банк (Б.) ЕАД в качеството си на
взискател по ИД № *** г. С постановление от 20.02.2019 г. на ДСИ при РС Я.
поради това че в продължение на две години от взискателя не е поискано
извършване на изпълнително действие е прекратено изпълнителното
производство по ИД № *** на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК
С разпореждане от 13.03.2014 г. на ДСИ е присъединено ИД № ***г.
6
към ИД № *** по описа на СИС при ЯРС.
Съгласно съдебно удостоверение изх . № *** г. на ЯРС последното
изпълнително действие по ИД № *** г. по описа на СИС при РС-Я. е от
09.06.2015 г. Във връзка с твърденията си в исковата молба, че ответника е
посочил че случаят ес обработва като несъдебен по пътя на доброволното
изпълнение , ищецът е представил отговор от ЕОС Матрикс ЕООД до СДВР,
*** изх. № *** г.
Във връзка с твърденията си, че ищецът е направил възражение пред
ответника че вземането е прекратено по давност е представено заявление от Т.
И. Я. до ЕОС Матрикс ЕООД вх. № *** г. В отговор ответника е изготвил
становище до ищеца с писмо изх. № *** г., с което то уведомяват че въпроса е
от компетентността на съда и отказват да приемат за безспорен факта на
погасяване по давност на вземане.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск отрицателен установителен с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК.
Както е приел ЯОС в определение №***г. постановено по възз.ч.гр.д.
№ ***г. искът е допустим, независимо от обстоятелството, че няма висящо
изпълнително производство срещу ищеца. Съобразно приетото в определение
№ ***г. по ч.т.д. №***г.1 I ГО правната сфера на ищеца следва да се приеме за
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
изпълнителен титул /за което няма спор/, който материализира вземане, а
ищеца отрича това вземане въз основа на изтекла погасителна давност, което е
факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден
изпълнителния лист. За ищеца е налице правен интерес да осуети
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Освен това
ответника отказва да коригира подадените данни за кредитна задлъжнялост на
ищеца към ЦКР, въпреки направеното искане от същия и възраженията му за
изтекла давност, като по този начин за ищеца е налице препятствие да сключи
нов договор за кредит, което не може сам да отстрани.
Видно от доказателствата по делото ищеца е бил поръчител наред с
още три лица за задължение на „Мелком С.“ ООД , с които е осъден
солидрано, за задължение по Договор за издаване и ползване на международна
7
кредитна карта MASTERCARD BUSINES към „Райфайзенбанк (Б.)“ общо от
5336,36лв. ЕАД. За тези задължения ищеца е бил осъден солидарно с „Мелком
С.“ ООД и още три лица, като е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №*** по описа на ЯРС за
2013г., като е издаден на банката и изпълнителен лист, послужил като
основание за образуване на изп.дело ***г., което с разпореждане от 13.03.2014
г. на ДСИ е присъединено към ИД № *** по описа на СИС при ЯРС. По данни
от същите, както и въз основа на издадените на ищеца съдебни удостоверения
се установи, че последното изпълнително действие по изп.дело № ***г. ,
поискано от взискателя е с дата 04.12.2014г., а по изпълнително дело № ***г. е
от 09.06.2015г.
Установи се, че вземането е било цедирано на ответника „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, като за извършената цесия ищецът не е бил надлежно
уведомен, т.к. не се представиха доказателства за връчването на
уведомлението за извършеното прехвърляне на вземания от ответника до
ищеца, но с получаването на отговора по настоящият иск съдът приема, че
този факт се е осъщестил.
В случая се установи, че вземането на кредитора произтича от
договор за кредит, поради което е приложима общата 5-годишната
погасителна давност за вземането на основание чл.110 от ЗЗД. Тази давност от
датата на издаване на изпълнителния лист – 05.10.2013г. и от датата на
последното изпълнително действие – 09.06.2015г. до дата на образуване на
настоящото дело 01.04.2024г. безспорно е изтекла, т.к. е изминал период от
повече от 5 години.
Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното задължение се
погасяват и произтичащите от него аксесорни задължения за обезщетения за
забава върху главницата и за заплащане на извършени във връзка с
предприетите от кредитора действия по присъждане на вземането му.
Безспорно изтичането на давностният срок е факт, който е настъпил след
издаване на изпълнителния лист. Поради това съдът приема, че вземането на
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД против ищеца Т. И. Я. въз основа на него Заповед №
***г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК издадена по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС и изпълнителен лист от
15.10.2013г., е погасено по давност, поради което предявеният отрицателен
8
установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените
от него разноски по делото, които съобразно представения списък са в размер
общо от 1229,72лв. – 1000лв. – адвокатски хонорар и 229,72лв. – държавна
такса. Ответника е направил възражение за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение. Размера на адвокатското възнаграждение се
определя от размерите определени в Наредба №*** от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въз основа на нея,
като взе предвид опредената цена на иска съдът намира, че минималния
размер за адвокатско възнаграждение по иска е 874,31лв. Върху него се дължи
заплащане и на ДСС, като с него минималният размер възлиза на 1049,17лв. ,
което е в границите на минималните размери, поради което възражението не
следва да се уважава.
Воден от изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на
осн.чл.124,ал.1 от ГПК, че Т. И. Я., ЕГН ********** от гр.Я., ул.*** не дължи
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр.С., район В., ж.к. ***, представлявано от Р. И. М.Т., в качеството й на ***
сумата от 4 700лв. главница; 261.21лв . изискуема редовна лихва в размер на
дължима за периода 15.02.201 Зг. до 16.06.201 Зг. , 375.15лв. изискуема
наказателна лихва дължима за периода 13.5.03.2013г. до 10.10.2013г. , ведно
със законната лихва от 11.10.201 Зг. до изплащане на вземането и 406.73лв.
разноски , за които суми на основание Извлечение от счетоводните книги на
банката към 10.10.2013г. съставено въз основа на Договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта MASTERCARD BUSINESS от
27.05.2011 г. и Анекс №***г. е издадена Заповед № ***от 14.10.2013г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК
постановена по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС и изпълнителен лист от
15.10.2013 г.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на Т. И. Я. направените по
9
делото разноски в размер на 1229,72лв лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
10