Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 22.10.2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 3493 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ.
Ищецът
„С. 3“ ЕООД, ЕИК *******, твърди, че към датата на договор за цесия от 06.08.12
г., по силата на който на ответника И.М. са прехвърлени процесните вземания от
цедента К.К., в полза на последния не са съществували вземания срещу ответника
„Т.А.“ ООД (н). Сочи, че в производството по несъстоятелност на ответника „Т.А.“
ООД кредиторът И.М. представил договор за цесия от 06.08.12 г., според който
цедентът К.К. се легитимирал като кредитор на „Т.А.“ ООД по Споразумение от
09.07.12 г., като в последното били посочени три решения за предоставяне на
заем на „Т.А.“ ООД от К.К., както се
констатирало и наличието на допълнително предоставени заеми в размер на
39 595 лв. Твърди, че в действителност не били налице заемни
правоотношения между заемодателя К.К. и заемателя „Т.А.“ ООД поради липса на
писмени документи за това, а също липсвали и доказателства за реално предаване
на парични суми от заемодателя. Сочи, че Споразумение от 09.07.12 г. съдържало
констатации за предоставени от К. заеми, но не било документ, от който да
произтича вземане по предоставен заем. Поддържа и че липсата на заемни
правоотношения се установявала от обстоятелството, че в счетоводството на
несъстоятелния длъжник не било осчетоводено задължение в претендирания от кредитора
М. размер, т.е. процесните договори за заем не били осчетоводени към посочените
в тях дати на сключване. Счита, че представените в производството по
несъстоятелност на ответника Споразумения от 09.07.12 г., от 20.08.12 г. и от
10.09.13 г. били съставени между свързани лица.
На
следващо място, ако се приеме, че са налице заемни правоотношения по
Споразумение от 09.07.12 г., счита, че е налице недействителност на
споразумението и на договора за цесия от
06.08.12 г. на основание чл. 40 ЗЗД. Намира, че като управител на „Т.А.“ ООД К.
К. е злоупотребил с представителната си власт, сключвайки договорите във вреда
на представляваното дружество.
Сочи,
че в Споразумение от 09.07.12 г. се посочвало, че освен заемите, за които са
подписани Протоколни решения, К. предоставил и допълнителни заеми в размер на
39 595 лв., предоставени в периода м.10.2009 г.- м.06.2010 г. Сочи, че
единствените доказателства за заема били преводни нареждания, но основанието на
паричните преводи, посочени в тях, не задължавало „Т.А.“ ООД, тъй като такива
заеми не били осчетоводени в периода м.10.2009 г.- м.06.2010 г.
На
следващо място, счита, че процесното вземане не съществува, тъй като от
съдържанието на договора за цесия от 06.08.12 г. можело да се направи извод, че
се прехвърляла сума в общ размер на 73 425,80 лв., но не била налице воля
и уговорка за прехвърляне на сумата в размер на 408 020,80 лв. Счита, че в
договора не била обективирана и воля и уговорка за прехвърляне на сумите,
посочени в чл. 1, ал. 5 – заеми в размер на 39 595 лв., а техният размер
бил към приетото в несъстоятелността вземане.
Поддържа,
че не съществува вземането претендирано на основание, че К.К. предоставил на „Т.А.“
ООД сумата от 140 000 GBP по силата на Протоколно решение от 28.06.10 г., както и
вземане на основание, че К.К. предоставил на „Т.А.“ ООД в посочения в
Споразумение от 09.07.12 г. размер по Протоколно решение от 10.09.08 г. Счита,
че неистинността на твърденията за предоставен заем в твърдения размер се
установявала от разписки за по 50 000 лв. всяка, с които К. като управител
на дружеството декларирал, че е получил от себе си общо 100 000 лв. като
заем, които разписки били недействителни по чл. 40 ЗЗД, но и неистински
документи.
На
следващо място, ако се приеме, че вземането на К. е възникнало в твърдения
размер, то счита, че същото е погасено и изплатено от „Т.А.“ ООД. Намира, че дружеството изплатило
задълженията си по заемите към К. чрез многократно получаване от К. на парични средства
собственост на дружеството. В случай, че се приеме, че с изтеглените от и
получени от К. суми не били изплатени неговите вземания към дружеството по
заемите, то прави възражение за прихващане между насрещните задължения на „Т.А.“
ООД и К., произтичащи съответно от задължение за връщане на заеми и от задължение на К. да върне сумите
получени без основание.
Счита,
че тъй като К. не е има непогасени вземания към дружеството към момента на
сключване на цесията с М., то поредицата от прехвърлителни сделки не са
породили транслативен ефект, т.е. М. не е придобил вземане към „Т.А.“ ООД, респ. няма качеството на негов
кредитор.
Намира,
че документите за сделките, на които М. основава вземанията си са частни
документи без достоверна дата, съставени са за нуждите на производството по
несъстоятелност и са сключени между свързани лица, като по отношение на тях
била валидна презумпция за недобросъвестност.
На
следващо място, поддържа, че заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният
лист, издадени на основание запис на заповед с поемател И.М., са актове на
съда, които не се ползват със сила на пресъдено нещо. Намира, че понеже не е
имало производство по установителен иск по чл. 422 ГПК, заповедта за изпълнение не е стабилизирана и
няма задължителна сила спрямо всички трети лица, както и че неподаването на
възражение може да се обясни с пропускането на срока за възражение от страна на
„Т.А.“ ООД, представлявано от К.К.. Поддържа, че процесният запис на заповед е
издаден за обезпечаване на вземане на И.М., което същият не е имал, а липсата
на валидно задължение по каузална сделка, което записът за заповед да
обезпечава, обуславя извод за липса на кауза на менителничния ефект. Намира, че
съображенията за недействителност на записа на заповед, поради това, че е
издаден като обезпечение на несъществуващо задължение, били относими и към
нотариалния акт за учредяване на ипотека от 28.09.13 г. върху 7 апартамента, собственост
на „Т.А.“ ООД. В случай, че се приеме, че вземанията на И.М. са възникнали,
прави възражение за недължимост на приетите от синдика вземания, представляващи
главница и лихви, поради погасяването им по давност.
Ищецът е депозирал допълнителна
искова молба от 26.03.18 г. във връзка с отговора на исковата молба подаден от
синдика. Намира за неоснователно становището на синдика, изложено в отговора на
исковата молба, относно силата на пресъдено нещо на влязлата в сила заповед за
изпълнение. Поддържа доводите за недействителност на основание чл. 40 ЗЗД.
Счита, че в случая е и налице забраната по чл. 38, пр. първо ЗЗД, тъй като
сделката е сключена между дружеството чрез управителя му и самия управител като
физическо лице. Намира, че няма пречка в настоящото производство да заяви
възражения за изтекла давност в полза на несъстоятелния длъжник по отношение
вземането на кредитора. Ищецът е
депозирал и допълнителна искова молба от 10.04.18 г. във връзка с подадения
отговор на исковата молба от ответника М.. Счита за неоснователно възражението
на ответника, че ищецът-кредитор не е легитимирано лице да се позовава на
недействителност на споразумението от 09.07.12 г. по чл. 40 ЗЗД, а също и
възражението, че нямал право на възражение относно действителността на
процесния запис на заповед. Намира, че има право да заяви в настоящото
производство и възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземането
на друг кредитор на несъстоятелния длъжник. Ищецът е депозирал допълнителна
искова молба от 08.08.18 г. във връзка с отговора на исковата молба подаден от
ответното дружество. Счита, че подадения от „Т.А.“ ООД (н) отговор на исковата
молба е ненадлежно подаден, тъй като управителя е с отнети правомощия. Прави
искане за спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК, тъй
като счита, че част от вземането на К.К., съществуването на което е предмет на
изследване по т.д. 3499/17 г. на СГС, било цедирано впоследствие на кредитора М..
Поради това моли съда за
постановяване на решение, с което да бъде установено по отношение на
ответниците „Т.А.“ ООД (н) и И.М., на синдика и всички кредитори в
несъстоятелността, че „Т.А.“ ООД (н), не дължи на И.М., сумата в размер на
421 228,48 лв., включваща главница по договор за цесия в размер на
299 990,19 лв., сумата от 121 238,29 лв. – законна лихва върху
главницата за периода 24.07.13 г.-14.07.17 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от 15.07.17 г. до окончателно изплащане.
Синдикът на
несъстоятелното дружество – В.С., на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ е депозирал
отговор на исковата молба. Счита предявения иск за допустим, но по същество за
неоснователен. Сочи, че е приел вземането на кредитора М. като обезпечено с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, т.1 ТЗ. Поддържа, че вземането се
основава на договор за цесия – съдружникът К. цедира вземане към „Т.А.“ ООД в
полза на И.М.. Поддържа, че за приетото вземане има издадена влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. 50207/12 г. на СРС и издаден по
нея ИЛ, въз основа на който е кредиторът се присъединил като взискател по образувани изп.д. № 7/13 г. и № 8/13 г. на
ДСИ при РС Разлог. Поддържа, че е зачел като изпълнително основание издадения
ИЛ, приложен към молбата на М. за предявяване на вземането. Счита, че с влизане
в сила на заповедта за изпълнение е разрешен спор за материално право, което
съществува и на основание чл. 297 ГПК е задължителна за него, поради което е
зачел и силата на пресъдено нещо при приемане на вземането на кредитора М..
Счита, че не е налице твърдяното от ищеца основание по чл. 40 ЗЗД за
недействителност. Намира, че ищецът няма право да се позовава на изтекла
давност в полза на несъстоятелния длъжник. Синдикът на несъстоятелното
дружество – В.С., на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ е депозирал допълнителен
отговор. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
Ответникът „Т.А.“ ООД
(н), ЕИК *******, чрез ликвидатора, е подал отговор на исковата молба. Моли за
отхвърляне на предявения иск. Счита иска за частично недопустим, по същество за неоснователен.
Твърди, че са налице сключени договори за заем между дружеството и К.К., наред
с платежни документи, и че същите са осчетоводени. Сочи, че кредиторът М.
фигурира в счетоводствто му като такъв с вземания в размер на 408 020,80
лв. и в размер на 110 757 лв. по договор за цесия от 09.07.12 г.,
впоследствие по запис на заповед от 20.08.12 г. за сумата от 518 777,80
лв. Поддържа, че срещу него е издадена заповед за изпълнение, неоспорена, като
били насочени и изп. действие срещу имуществото на дружеството, а за
обезпечаване на задълженията му към М. били учредена договорна ипотека, вписана
на 27.09.13 г. Сочи, че З.Л.била счетоводител в дружеството, но не
осчетоводявала навреме предоставени й документи и тя преустановила работата си
в дружеството. Намира, че писмената форма за доказване на договорите за заем е
спазена. Счита възражението за прихващане направено от ищеца за недопустимо и
неоснователно. Намира, че длъжникът се е съгласил с цесията по смисъла на чл.
103, ал.3 ЗЗД, както и че ищецът не разполага с материално право, което да
упражни, дори да се приеме, че е субституент на длъжника в производството.
Смята, че са неоснователни твърденията, че договорите за заем са сделка,
увреждаща дружеството. Ответникът „Т.А.“
ООД (н), ЕИК *******, чрез ликвидатора е подал допълнителен отговор. Поддържа,
че част от процесните вземания са предмет на т.д. 3499/17 г. на СГС, образувано
по молба на ищеца, с което се иска установяване на несъществуването на приети
вземания на К.К. в производството по несъстоятелност на дружеството, като
подробно описва сумите, които се припокриват и посочва, че засегнатата сума
формира около 1/5 от оспорваната главница.
Ответникът И.М., ЕГН **********, е подал отговор на исковата
молба. Оспорва предявения иск, като го счита за
неоснователен. Твърди, че с договор за цесия от 06.08.12 г. К. К. му прехвърлил
възмездно срещу 133 000 лв., платени по банков път, свое вземане към „Т.А.“
ООД, за което длъжникът бил надлежно уведомен. Твърди, че прехвърлените
вземания произтичали от предоставени заеми от К. на „Т.А.“ ООД в периода
18.12.2006 г. – 19.05.2010 г., подробно описани в Споразумение от 09.07.12г.
Поддържа, че цедираните вземания са в размер на 408 020,80 лв. – главници
по договори за заем и в размер на 110 757 лв. – възнаградителна лихва в
размер на 10 % за съответните договори. Сочи, че за обезпечение на вземанията
му, „Т.А.“ ООД издал запис на заповед на
20.08.12 г. за сумата от 518 777,80 лв. с падеж на 19.10.12 г., но на
падежа не било изпълнено. Предвид това, подал заявление по чл. 417 ГПК, сдобил
се с заповед за изпълнение и ИЛ за сумата от 518 777,80 лв., както и за сумата
от 10 375,56 лв. – разноски. Сочи, че въз основа на ИЛ поискал образуване
на изп. дела и се присъединил като взискател по такова при ДСИ при РС Разлог.
Поддържа, че по изп. дела останали непогасени вземания – 299 990,19 лв. –
главница, и вземане за законна лихва за периода 24.07.13 г. до окончателното
плащане. Твърди, че със споразумение от 10.09.13 г. се договорили с „Т.А.“ ООД
за разсрочено погасяване на задължението. Сочи, че за обезпечаване на
непогасеното задължение дружеството учредило в полза на М. първа по ред
договорна ипотека с нотариален акт, като ипотекирало 7 апартамента и 2 склада,
находящи се в гр. Банско.
Поддържа, по отношение на
предоставените заеми от К. на „Т.А.“ ООД, че същите са били отпускани от
заемодателя срещу малка възнаградителна лихва или без лихва, като за заемните
правоотношения свидетелствали подписани договори за заем и платежни нареждания
по тях. Сочи, че по-голямата част от плащания се осъществявали по банков път, а
други по-малки суми и в брой.
По отношение на въпроса
за липсата на своевременно осчетоводяване на заемите намира, че
осчетоводяването се е забавило поради наличието на междуличностните отношения
между бившия счетоводител на дружеството – З.Л.и управителите на дружеството.
Поддържа, че все пак осчетоводяване имало, но с по-късна дата – 2014 г.
Счита, че споразумението
от 09.07.12 г. е установителен договор, като с него се установявало какви
задължения страните имали една към друга. По отношение на договора за цесия от
06.08.12 г. намира, че посредством същия е придобил посочените вземания на К.
към ответното дружество.
Поддържа, че не е
свързано лице с „Т.А.“ ООД по смисъла на ТЗ, както и че липсата на своевременно
осчетоводяване на задълженията от „Т.А.“ ООД не поставяло под съмнение факта на
съществуване на вземането му към дружеството. Намира, че ищецът няма право да
се позовава на относителна недействителност по чл. 40 ЗЗД на
споразумението от 09.07.12 г. сключено
между К. и „Т.А.“ ООД. Евентуално намира, че в случая не са налице
предпоставките по чл. 40 ЗЗД. Поддържа, че ищецът не разполагал с легитимация
да прави възражения за изтекла давност и за прихващане, а също и да прави
относителни менителнични възражения.
Ответникът И.М. е подал
допълнителен отговор. Поддържа изложеното от него в отговора на исковата молба.
Третото лице помагач на
ответника М. – К.К., оспорва иска, като твърди, че цедираните от него вземания
са съществували.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
При открито производство по несъстоятелност на „Т.А.”ООД(Н),
предявени в срока по по чл.685 ТЗ вземания, включени в списъка на приетите от
синдика вземания, настоящият ищец-кредитор в ПН, е депозирал в срока по чл.694,
ал.6 от ТЗ възражение срещу процесните вземаниия, за което не се спори. С
определение от 08.12.2017 г., обявено в ТР на 11.12.2017 г., съдът по несъстоятелността е оставил
взържението без уважение, като е одобрил списъка. Исковата молба е депозирана
по пощата на 28.12.2017 г., т.е. в срока по чл.694 ТЗ и следователно искът е
допустим.
В настоящия случай искът по своя характер е
отрицателен установителен и цели да установи липса на прието вземане.
Доказателствената тежест на съществуването на последното е върху кредитора,
предявил вземането.
В настоящия случай кредиторът е придобил посредством договор за цесия вземанията,
описани в Споразумението от 09.07.2012 г. То сочи като правопроизводящи факти „Протоколни решения“ за предоставяне на
парични суми с уговорен падеж на връщане на заетите средства, т.е. предшестващи
договори за заем.
Споразумението от една страна има характер на установителен договор –
страните признават наличието на предхождащи заемни правоотношения и размера на
дължимите по тях суми. В тази част той съставлява частен свидетелстващ
документ, тъй като отразява стоящи извън него факти. От друга страна се явява
диспозитивен документ, доколкото е й правен акт насочен към пораждане на правни
последици – страните са извършили прихващания на суми и са внесли промени в
правната връзка.
Ответникът оспорва наличието на предхождащите
правоотношения, тъй като в Споразумението са отразени протоколни решения, а
ищецът е представил документи наименувани „Директорски заем”. От това прави
извод, че вземанията изхождащи от директорските заеми са различни от тези,
предмет на Споразумението от 09.07.2012 г. Доколкото вземания дължими по
силата от директорските заеми не са били
предявени в производството по несъстоятелност, прави извод за липса на предявените вземания.
Съдът намира възражението на за неоснователно.
Релевантна е съдържателната част на волеизявленията,
а не наименованията им. По т.2.1, 2.2 и 2.3 от Споразумението е използван
термина „Протоколно решение”. Съгласно текстуалната част, насрещните права и
задължения са свързани с предоставяне на парична сума и задължение за нейното
връщане, т.е. договор за заем.
Представените договори са преведени като
„Директорски заем”, съдържателно са идентични с текста на споразумението и са
от една и съща дата.
Извършените плащания от заемодателя, без двете
разписки, които ще бъдат коментирани по-долу, съвпадат с отразените в
споразуменето.
При съвкупна преценка на тези обстоятелства,
както и на липса на установи решения на
ОС за допълнителни парични вноски, и осчетоводяване на такива, следва да се
направи извод, че Споразумението няма предвид взети решения по чл.134 ТЗ, а
именно корелиращите му договори за заем
- „Директорски заем” .
Съообразно нормата на чл. 240 ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
Предвид реалния характер на договора, за неговото
възникване е необходимо предаване на заетата вещ, в случая парична сума.
По т.2.1 от Споразумението:
Протоколно
решение от 18.12.2006 г. има отношение към Директорския договор от
същата дата и е за предоставяне на сумата от
GBP 60 000 с уговорен падеж за връщане на заетата сума в срок до 3
години от предоставянето й, при уговорена възнаградителна лихва в полза на
заемодателя - 10 % на година, начислявани върху остатъка от дължимата главница.
Съгласно
ССЕ и платежните документи, са
предоставени, както следва:
на
04.01.2007 г по с/ка на „Т.А.”
ООД *** е наредена от К.Б.К. сума в размер
на 58 000 лв. със записано основание: „Директорски заем“. Тази
сума е отразена като приход по разпл. с/ка и съответно задължение по с/ка 107
„Разчети със собственика“ – партида К.К..
на
19.12.2007 г по с/ка на „Т.А.”
ООД *** е наредена от К.Б.К. сума в размер
на 105 000 лв. със записано основание: „директорски кредит“, която съгласно ССЕ отразена като приход по разпл. с/ка и
съответно задължение по с/ка 152 „Други заеми“ – партида К.К..
Или
общия размер на сумата е
163 000 лв.
По
т.2.2 от Споразумението:
Протоколно
решение от 10.09.2008 г. има отношение към предоставяне на сумата от
150 000 евро с уговорен падеж за връщане на заетата сума в срок до 3
години от предоставянето й, при уговорена възнаградителна лихва в полза на
заемодателя - 10 % на година, начислявани върху остатъка от дължимата главница,
са предоставени, както следва:
на
10.09.2008 г по с/ка на „Т.А.”
ООД при „Р.“ АД е внесена от К.Б.К. сума в размер
на 100 000 лв
със записано основание: „директорски заем“(сума в размер
на 99 902 лв е отразена
като приход по разпл. с/ка и съответно задължение по с/ка 152 „Други заеми“ –
партида К.К., след приспадната такса в размер на 98,00 лв);
на
10.11.2008 г по с/ка на „Т.А.”
ООД при „Р.“ АД е наредена от К.Б.К. сума в размер
на 100 000 лв. със записано основание: „директорски заем“(тази сума е
отразена като приход по разпл. с/ка и съответно задължение по с/ка 499 „Други
кредитори“ – партида К.К.)
На 05.03.2009
г е издадена разписка от К.Б.К., в качеството на управител на „Т.А.” ООД за получена сума в брой от К.Б.К. в размер на 50 000 лв., със
записано основание: „трета вноска съгласно Договор от 10.09.2008 г за
директорски заем, предоставен от съдружника К.Б.К. в дужеството „Т.А.” ООД“
на 14.10.2009
г е издадена разписка от К.Б.К., в качеството
на управител на „Т.А.” ООД за
получена сума в брой от К.Б.К. в размер на 50 000
лв., със записано основание: „четвърта последна
вноска съгласно Договор от 10.09.2008 г за директорски заем, предоставен от
съдружника К.Б.К. в дужеството „Т.А.”
ООД“
Експерта
е установил, че към 31.12.2012
г и към 31.12.2013 г няма данни в счетоводните регистри на „Т.А.“ ООД за
осчетоводяване на двете разписки по 50 000 лв като приход на каса и
задължение по предоставен заем от К.К..
Стойността на описаните в протокол
заплатени разходи за текущи задължения на дружеството „Т.А.“ ООД приложен към
първата разписка е 51 938,12 лв.
Стойността на описаните в протокол
заплатени разходи за текущи задължения на дружеството „Т.А.“ ООД приложен към
втората разписка документи е
53 222,02 лв.
През м.
07.2014 г счетоводителя на дружеството З.Л.е осчетоводила по протоколи
направени разходи от съдружник на заплатени услуги и материали от К.К. за
изграждане обекта на „Т.А.“ ООД в гр. Банско на стойност 238 508,27 лв, включващи
и фактурите приложени към двете разписки по 50 х.лв.
Сумата от
238 508,27 лв. е осчетоводена като задължение към К.К. по
с/ка 493 „Разчети със собственици“, аналитичната партида на К.К. и отнесена по
с/ка 6023 „Разходи без документ“, тъй като част от разходо-оправдателните
документите не съдържат изискуемите от Закона за счетоводството реквизити.
Договорът за заем е
реален, т.е. изисква предаване на сумата на заемателя, каквото е и отразеното в
разписките. В случая обаче са били
осъщественени, съответно осчетоводени описаните в протоколите заплатени от К.К. в качеството му на ФЛ на разходи за текущи задълженията на
дружеството към трети лица. Тези правоотношения са извън основанието на
заявените вземания в производството по несъстоятелност и не следва да се
обсъждат.
По
точка 2.3 от Споразумението.
Протоколно решение от 28.06.2010 г. се отнася към Директорския договор от същата
дата и е за предоставяне на сумата от GBP 140 000 с уговорен
падеж за връщане на заетата сума в срок до 3 години от предоставянето й, като е
постигнато съгласие за така предоставения паричен заем дружеството - заемател да не дължи на заемодателя възнаградителна лихва, както
следва:
на 29.06.2010
г по с/ка на „Т.А.” ООД при „Р.“
АД е наредена от К.Б.К. сума в размер на 65 000 лв., със записано основание: „директорски заем“(тази сума е
отразена като приход по разпл. с/ка и съответно задължение по с/ка 151
„Краткосрочен заем“ – партида К.К.)
на 19.04.2011
г по с/ка на „Т.А.” ООД при „Р.“
АД е получен превод от К.Б.К. сума в размер
на 20 000 лв., със записано основание: „директорски заем“ (тази сума е отразена като приход по разпл. с/ка и
съответно задължение по с/ка 151 „Краткосрочен заем“ – партида К.К.)
или общо: 85 000 лв.
По
отношение на т.2.3.1, сумата е осчетоводена по договор за Директорски заем от 14.06.2010 г. за
предоставяне на сумата от 5 000
лв. с уговорен падеж за връщане на заетата сума в срок до 3 години от
предоставянето й, като е постигнато съгласие за така предоставения паричен заем
дружеството- заемател да дължи на заемодателя възнаградителна лихва за период
от 3 години в размер на 10 %, както следва: на 14.06.2010 г по с/ка на „Т.А.” ООД при „Р.“ АД е получен превод от К.Б.К. сума
в размер на 5 000 лв.със записано
основание: „директорски заем“(тази сума е отразена като приход по разпл. с/ка и
съответно задължение по с/ка 151 „Краткосрочен заем“ – партида К.К.)
По
т.2.4 - Суми в общ размер от 39 595 лв., предоставени на дружеството за периода
м.10.2009 г. – м.06.2010 г.
Сумите
по т.2.4.1.1; 2.4.1.2; 2.4.1.3, всяко от по 5000 лв. реферират към Директорски
заем от 14.10.2009 г за предоставяне на сумат 15 000
лв. с уговорен падеж за връщане на заетата сума в
срок до 3 години от предоставянето й, като е постигнато съгласие за така
предоставения паричен заем дружеството- заемател да дължи на заемодателя
възнаградителна лихва за период от 3 години в размер на 10 %, както следва. Съгласно заключението на ССЕ, плащанията
са:
на
14.10.2009 г по с/ка на „Т.А.”
ООД при „Р.“ АД е наредена от К.Б.К. сума в размер
на 5 000 лв. със записано основание: „захранване“ (тази сума е отразена като приход по разпл.
с/ка и съответно по с/ка 501 „Каса)
на
24.11.2009 г по с/ка на „Т.А.”
ООД при „Р.“ АД е получен превод от К.Б.К. сума в размер
на 5 000 лв., със записано основание: „краткосрочен заем“ (тази сума е отразена като приход по разпл.
с/ка и съответно задължение по с/ка 151 „Краткосрочен заем“ – партида К.К.)
на
22.12.2009 г. по с/ка на „Т.А.” ООД при „Р.“ АД е получен превод от К.Б.К. сума
в размер на
5 000 лв. със записано основание:
„краткосрочен заем“ (тази сума е отразена
като приход по разпл. с/ка и съответно задължение по с/ка 151 „Краткосрочен
заем“ – партида К.К.).
Общо: 15 000 лв.
2.4.1.4 Сума в размер на
5 000 лв. не се установи да е била предоставена с банков кредит от 19.05.2010 г.
на дружеството, съгласно експертизата, като предвид реалния характер на
договора, такова правоотношение не е възникнало.
2.4.1.5 Сумата от 19 695,41 лв. - стойността на закупен товарен бус от
Великобритания на 06.05.2010 г.(тази
сума е отразена като приход по с/ка 205 „Транспортни средства“ и съответно
задължение по с/ка 151 „Краткосрочен заем“ – партида К.К.),
е осчетоводена и договор е възникнал.
Споразумението
съдържа признание на неизгодни за
заемодателя факти – дължимост на суми, като е било извършено прихващане, отнесено към конкретни
пера. Отатъчната сумата дължима на ищеца е 408 020,80 лв., от която следва
да се приспадне сумата от 5 000 лв. по т.2.4.1.4, която не се установи да е била платена, както
и тази в размер на 100 000 лв. по двете разписки по 50 000лв, които
не съставляват заем. Следователно вземанията са в размер на 303 020 лв. – главница, както
и заградителни лихви в размер на 83 113,20 лв.
Тези
вземания на К.К. са били прехвърлени
посредством договора за цесия на ответника И.М., като длъжникът е бил уведомен
от цедента съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД,
видно от представения документ и следователно е породил своето действие спрямо
длъжника.
Със споразумението от 10.09.2013
г. е постигнато съгласие за обединяване на двете вземания и разсрочване на
плащанията на така определената обща сума. Учредено обезпечение посредством
записа на заповед и договора за ипотека, като кредиторът се е снабдил със
заповед по чл.417 ГПК и е придприел изпълнителни действия.
След
приспадане на погасената част от задължението от размера на сумата споразуманието, съответно цесията, съгласно ССЕ,
остатъка е 294 366,01 лв. Тъй като изчисленията са правени въз основа на
отрадения в договора пълен размер на вземанията, от тях следва да се приспадне сумата 105 000 лв.(по
двете разписки от по 50 000 лв. и банковия превод от 5 000лв.), която не е била в патримониума на цедента към
момента на транслирането на правата,т.е. вземането за главница е 189 366,01 лв.
Тъй като се
касае за парично задължение с определен падеж, за периода на забавата за
периода от 24.07.2013 г., за съответната част на вземнията по Споразумението от 10.09.2013 г., до датата на предявяване на вземанията – 14.07.2017
г., се дължи лихва за забава по чл.86 ЗЗД, която е в размер на 76 530,54
лв., определена пропорционално на осн.
чл.162 ГПК.
Съдът кредитира заключението на ССЕ като
обосновано, като ВЛ е направило извод, че „Към 31.12.2012 и към 31.12.2013 г не са били осчетоводени
разходите, направени от съдружника К.К.
за и в полза на „ Т.А. “ ООД, описани в протоколите и приложени към двете
разписки за по 50 000 х. лв. към Договор за заем от 10.09.2008 г,
представляващи трета и четвърта вноска по договорения заем. През м. 07.2014 г счетоводителя на
дружеството З.Л.е осчетоводил заплатени услуги и материали от К.К. за
изграждане на обекта в Банско на стойност 238 508,27 лв., включващи и фактурите
приложени към двете разписки по 50 х. лв.Сумата от 238 508,27 лв. е осчетоводена
като задължение към К.К. по с/ка 493 „Разчети със собственици“, аналитичната
партида на К.К. и отнесена по с/ка
6023 „Разходи без документ“, тъй като част отразходо-оправдателните документите
не съдържат изискуемите от Закона за счетоводството реквизити. Тези счетоводни
записвания намират отражение в подадените коригиращи Годишни Финансови Отчети
към НАП и НСИ за 2014 и 2015 г. По Оборотната ведомост към м. 07.2014 г,
послужила за изготвяне на междинния Баланс към 04.07.2014 г, представен от
счетоводството на дружество „Т.А.“ ООД, към датата на баланса не съществуват
вземания от собственика - салдото по сметка 493 „Разчети със собственици е
нулево.Съгласно оборотна ведомост към 31.12.2014 г е отчетено, че по с/ка 493
„Разчети със собственици “ съществува вземане на „ Т.А. “ ООД по аналитичната
партида на Джон Макларън в размер на 365
168,20 лв. “. Тези
изводи кореспондират с многобройните счетоводни документи представени по
делото, показанията на св.З.Лозанова
относно начина на водене на счетоводството на дружеството, както и изходяща от управителя Джон Макларън
Заповед № 0010/8.10.2013г. с която той е забранил на счетоводителя на
дружеството г-жа З.Л., в противоречие на императични норми на ТЗ и ЗСч., да осчетоводява документи представяни от другия
управител К.К..
Ищецът поддържа нищожност на договорите за заем, тъй като те
са подписани от самия ответника в две качества - на органен представител на ЮЛ - заемател и
физическо лице-заемодател, като счита, че споразумението е във вреда на
представлявания.
Ответниците оспорват приложимостта на тази форма на
недействителност към органното представителство(чл.40 ЗЗД).
Съобразно разрешението дадено с РЕШЕНИЕ № 178 ОТ 12.03.2020 Г. ПО Т. Д. № 1991/2018 Г.,
Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, с нормата на чл. 40 от ЗЗД законодателят е предвидил,
че когато представителят и лицето, с което той договаря се споразумеят във
вреда на представлявания, то договорът не поражда правно действие за
представлявания. Нормата на чл. 40 от ЗЗД предвижда вид недействителност на
сключения от представлявания чрез представител договор при установяване на
споразумение, което е във вреда на представлявания. Съгласно разясненията в т.
3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.
5/2014 г. недействителността по чл. 40 от ЗЗД е особен вид недействителност, на
която може да се позове само лицето, от чието име е извършена сделката чрез
представител, действал заедно със съконтрахента, във вреда на представлявания.
Систематичното място на нормата в раздел
представителство на ЗЗД, както и посоченото в Тълкувателно решение 5/2014 г.
изискват наличие на учредена представителна власт. Нормата на чл. 141, ал. 2,
изр. 2 от ТЗ предвижда, че ограничения в представителната власт на управителя
спрямо третите лица няма действие. Това означава, че управителят действа като
дружеството, изразявайки неговата воля спрямо третите лица. Осъщественото
волеизявяване от управителя, макар и да е израз на волята на дружеството, е по
същество изразяване на воля на един субект от друг субект. Действително няма
ограничение на представителната власт спрямо третите лица, когато става въпрос
за добросъвестно действие. Но в хипотеза на недобросъвестно действие или
изразяване на воля на управителя от името на дружеството, и недобросъвестно
действие или изразена воля на лицето, с което той договаря, не може да се
отрече необходимостта от правна уредба по отношение действията и сделките
извършени и сключени от управителя, увреждащи дружеството. Нормата на чл. 145
от ТЗ урежда обезщетение в случаите на причинени вреди, което не позволява да
се защити дружеството срещу недобросъвестните действия на управителя,
защитавайки правата си на собственост и други права, с които е извършено
разпореждане. При сделка и действие на управителя на дружество с ограничена
отговорност, дружеството е обвързано от действията и сделките, извършени от
управителя, но само при нормално развитие на отношенията в съответствие с
добросъвестността. Наличието на конфликт на интереси, при възможността
управителят да получи облага за сметка на дружеството, чрез сговор с третото
лице е хипотеза, която се нужда от правна уредба. Налице е празнота в ТЗ
относно сделки, при които третото лице действа недобросъвестно и знае или не е
могъл да не знае, че при договаряне с дружеството с ограничена отговорност чрез
управителя му нанася вреда на търговеца като сключва договор, грубо нарушаващ
дължимата грижа на добрия търговец при договаряне и извършването на сделки, с
оглед добросъвестната търговска практика. На основание чл. 288 от ТЗ за
неуредените от този закон случаи се прилагат правилата на ЗЗД. Поради това
следва да се приеме, че съответно се прилагат правилата на чл. 40 от ЗЗД. В
този случай предвидената правна възможност на основание чл. 288 от ТЗ вр. чл.
40 от ЗЗД да се установи недействителността е учредена само на увреденото лице,
както изрично е посочено в т. 3 от Тълкувателно решение 5 от 12.12.2016 г. по
тълк.д. 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
При съответно приложение на нормата на чл.
288 от ТЗ вр. чл. 40 от ЗЗД са така както са разяснени в Тълкувателно решение 5
от 12.12.2016 г. по тълк.д. 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва да е на първо
място извършено действие от името на представляваното лице, което е
действително и го обвързва. На второ място следва да е налице обективно
накърняване интересите на лицето, от чието име са извършени действията и
субективен елемент. Установяване съществуването на тези елементи се извършва
към момента на сключване на договора. От обективните елементи, изискуеми от чл.
288 от ТЗ вр. чл. 40 от ЗЗД следва да се установи, че е налице вреда, която
настъпва още към момента на сключване на договора, респ. с неговото сключване.
Но относно вредата не е задължително тя да е настъпила или да настъпва със
сключване на договора. За вреда следва да се приеме всяка сигурна възможност,
установима към сключване на договора, че вреда ще настъпи за лицето, от чието
име се извършва представителство. При съответното приложение на чл. 40 от ЗЗД
следва да се приеме, че това ще са сделки, които представляват неоснователно
обременяване с тежести, да са породени условни или задължения с нетипични
модалитети. Вредата може да настъпва веднага или да е сигурно нейното бъдещо
настъпване. Вредата следва да не е незначителна. Следва да е налице субективен
елемент като под термина "споразумяване", използван от законодателя
следва да се има такова действие, което третото лице, с което е договарял
управителят да е действал недобросъвестно. Изисква се знание и у управителя на
представляваното дружество с ограничена отговорност, и у третото лице, че така
сключеният договор при съдържащите се обективни характеристики води до
увреждане или може да доведе в бъдеще до вреда за лицето, от чието име е
сключен. Възможността за настъпване на вредата следва да е основано на
обективни факти. Недобросъвестността подлежи на доказване от лицето, от чието
име са извършени увреждащите действия. Третото лице следва да цели настъпването
на вредата или да действа при груба небрежност към момента на сключване на
договора.
Горното мотивира съда да приеме,
че възражението е допустимо, като може да се упражни от кредитор при условията
на чл.134 ЗЗД, тъй като се основава на обективния факт на вредата и няма личен
характер.
Между страните не е било спорно,
че само един от договорите е бил подписан от К.К. в две качества, а в
останалите четири изявлението от името на дружеството е било направено то
Д.Макларън.
По отношение на спорното
правоотношение, възражението е неоснователно, тъй като по делото не се
установи наличието на посочените по-горе предпоставки. Финансирането на
дружеството посредством договори за заем, позволяващо му да осъществява
търговската си дейност, не може да доведе до вреди.
Свързаността на лицата по см. на
§ 1 от ДР е без правно заначение за фактическия състав на чл.140 ЗЗД и не
следва да се обсъжда.
Вземанията, макар и установени с
влязла в сила заповед за изпълнение, не попадат в приложното поле на чл.691 от ТЗ и
следователно са оспорими от кредитора, който не е бил участник в
производството.
Ищецът е заявил възажение за прихващане на вземания на длъжника с тези
на кредитора. Възражението е недопустимо.
Прихващане може да се
извърши от кредитор, съгласно чл. 645 ТЗ, но не и от длъжник по реда на чл. 690 ТЗ (РЕШЕНИЕ № 60 ОТ 09.02.2005 Г. ПО Т. Д. № 426/2004 Г., ТК, I Т. О. НА ВКС),
съответно и такова право не може да бъде упражнено по преда на чл.134 ЗЗД от
ищеца, негов
кредитор.
Ищецът
е направил възражение за погасителна давност, като ответниците считат този
способ на защита за недопустим.
Съдът намира, че с доколкото ищецът е кредитор на
несъстоятелното дружество, той разполага с правото по чл.134 ЗЗД, позволяващо му да упражни при
бездействие на длъжника това възражението, тъй като не зависи от чисто личната преценка на
длъжника.
Възражението е неоснователно, предвид многократното
прекъсване на давността поради признания на длъжника: със споразумение от 20.08.2012 г.; споразумение от 10.09.2013 г.; НА за
учредяване на договорна ипотека от 27.09.2013 г., признанието от 10.06.2016 г. на
дружеството, реализирано чрез ликвидатора, съответно с предприемането на
изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство. Влязлата в сила
заповед за изпълнение, доколкото има правните последици на съдебно решение,
обуславя приложимостта на чл.117, ал.2 ЗЗД. Тъй като вземането е предявено на
15.07.2017 г., следва да се направи извода, че то не е погасено по давност.
Тъй като главното вземане е парично и е изискуемо на
определени от страните падежи, съгласно споразумението от 09.07.2021 г., то за
периода на забавата се дължи лихва по чл.86 ЗЗД, която за периода 24.07.2013 г. – 15.07.2017 г. е в размер на 76 530,54
лв., като относно възражението за прихващане следва да се отнесе казаното
по-горе.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл.694 от ТЗ по иск предявен от „С. 3”ЕООД,
ЕИК:******* срещу И.Ц.М., ЕГН: **********
и Т.А. ООД /н/, ЕИК *******, при участието на синдика на Т.А. ООД /н/, ЕИК *******, че И.Ц.М., ЕГН: **********,*** чрез: адв. Д.Р., САК е
адрес за призоваване и съобщения: гр. София 1680, бул. *********вход С, ет. 1,
офис 1 НЯМА ВЗЕМАНЕ към Т.А. ООД /н/, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** Чрез: адв. С.С.,*** за сумата 105 000 лв. - по договор
за цесия от 06.08.2012 г. сключен между К.Б.К. и И.Ц.М., по споразумение от 09.07.2021 г., сключени
между К.Б.К. и „Т.А.” ООД(Н), както и 44 707,75 лв. лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода 24.07.2013
г. – 15.07.2017, под №2 в списъка за
приетите вземани, като ОТХВЪРЛЯ исковете над
уважените размери до пълните предявени
размери - 299 990,19 лв. и 121 238,29 лв.
Решението
е постановено при участие на трето лице помагач на отв. М. - К.Б.К..
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: