№ 79
гр. Нова Загора , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20212220200225 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 562800-F584756/02.04.2021 г. на
Началник на Отдел „оперативни дейности“ Бургас в Централно управление на Национална
агенция за приходите, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на „Атлантик Уей” ЕООД с
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Твърдица, ул. „Васил Левски” № 11,
представлявано от СТ. Г. Б. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на
1200 лева за нарушение на чл.55, ал.1 от наредба Н-18/13.2.2006 г. на министъра на
финансите във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.
С жалбата се поддържа, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, неподкрепено от събраните по делото доказателства, а така също
съдържащо съществени нарушения на административно-производствените правила.
Иска се с жалбата цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление.
Излагат се мотиви в тази насока, относно процесуалната и материалната
незаконосъобразност, а именно:
Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН ясно била очертала изискуемите форма и съдържание
на съставяните по ЗАНН актове за установяване на административните нарушения, която
норма изисква да се посочат, не само датата и мястото на извършване на твърдяното
нарушение, но и обстоятелствата, при които същото е извършено, в т.ч. обясненията и
възраженията на нарушителя, както и друга конкретика, касаеща извършването на
проверката. От друга страна в оспореното НП като доказателство бил посочен единствено
цитираният протокол за извършена проверка сер. АА № 0051690/16.12.2020 г., а съгласно
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП трябва да съдържа както описание на нарушението, датата и
мястото където е извършено, така също и обстоятелствата, при които е извършено,
обясненията и възраженията на нарушителя и посочване на доказателствата, които го
потвърждават, нещо което в конкретния случай не било сторено. Посочените съществени
нарушения на административно производствени правила, допуснати от АНО сочели, че е
налице самостоятелно основание за цялостна отмяна на обжалваното НП, без същото да се
1
разглежда по същество и в този смисъл се прави изрично искане.
В жалбата се сочи, че в срока от нормата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя е
депозирал изрични писмени възражения против съставеният АУАН № F584756/05.01.2021
г., които възражения не са били предмет на коментар от страна на АНО. Липсата на
посочване на визираните възражения на оспорващото дружество, както и излагане на
преценка, относно тяхната основателност, респ.неоснователност, съставлявало грубо и
съществено нарушение на административно производствените правила, в частност на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което също било самостоятелно основание за
цялостна отмяна на обжалваното НП, без същото да се разглежда по неговото същество.
Твърди се, че поради липса на мотиви към оспореното НП, не се разбира и не се
установява конкретно нарушение. Поради липса на множество неясноти както в АУАН, така
и в НП се сочи, че последното се квалифицирало като издадено при допуснати не само
съществени нарушения на административно производствените правила, но и при цялостна
неяснота на неговото съдържание. Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на оспореното НП, дори и бланкетно не е посочил налице ли са
основания за прилагане на чл.28 и чл.29 от ЗАНН. В този смисъл, с оглед осъщественото от
АНО бездействие и по така въведеното му законово задължение бил допуснал друго
съществено нарушение, изразяващо се в несъответствие на издаденото и обжалвано НП с
целта на закона. В този смисъл било налице съществено притиворечие със закона, в който
смисъл бил ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, т.дело № 1/2007 г. по описа на ВКС.
Твърди се че в НП липсвали мотиви, от които да е видно по каква причина, както и
въз основа на какви конкретно фактически или правни основания е определена
имуществената санкция в размер на 1 200 лева, при установен законов минимум в размер
на 500 лева.
На следващо място се твърди, че извършената на 16.12.2020 г. проверка на
търговския обект не можело да се определи като обективна и законосъобразна, при която не
били анализирани коректно действително установените на място факти и обстоятелства.
При формиране на крайните констатации, отразени в съставения АУАН и НП, не били
съобразени и правилно приложени законовите норми, регламентиращи конкретната материя,
както и безспорно съществуващите и установените факти били интерпретирани меко казано
неправилно с единствената цел да се обоснове допуснато нарушение от страна на
жалбоподателя „Атлантик Уей“ ООД.
Описват се факти по самата проверка, като се счита, че не е допуснато нарушение на
фискалната дисциплина, изразяващо се в „неизпълнение на задължение, извън случаите на
продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност в случая въвеждане на пари в
касата на ФУ чрез операциите „служебно въведени суми“. Не можело да става въпрос за
налична сума в размер на 127.50 лева „извън случаите на продажби“, тъй като се касаело
именно за продажба на дърва за огрев, която е била умишлено и преднамерено прекъсната
от проверяващите с явната цел да бъде „констатирано нарушение“.
Твърди се че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на
наказателното постановление, от страна на органите по приходите, неправилно бил
приложен закона. Вписаната парична сума от 127.50 лева съставлявала стойността, респ.
продажната цена на дървата за огрев, които са били в процес на закупуване от страна на
друг клиент и не се касаело за казус „извън случаите на продажби“. В този смисъл за
служителя на „Атлантик Уей“ ЕООД, който обслужвал клиента не било възникнало
задължение за извършване на операция „служебно въведени“ пари във ФУ, ползвано в
проверения търговски обект Сумата от 127.50 лева била предназначена за заплащане на
продажната цена на дърва за огрев и била с произход от макар и неприключила продажба, а
не се касаело за друг вид парични средства, които е следвало да бъдат въведени във ФУ на
оспорващото дружество.
Сочи се в жалбата че АНО е следвало ясно да мотивира съставомерните признаци на
2
твърдяното като допуснато нарушение от страна на жалбоподателя, и обосновано да посочи
в какво именно се изразява вината на жалбоподателя, при което да са изложени поясняващи
факти и обстоятелства, които да са установени от служителите на приходната
администрация.
На следващо място се сочи, че в тежест на АНО е да докаже извършването на
твърдяното нарушение и да установи по безспорен начин вината на нарушителя, тежестта на
нарушението и съответствието с тежестта на наказанието. Административно наказващият
орган е следвало да установи пред съда по безспорен начин в хода на съдебното
производство наличието на основания за ангажиране на административната, респ.
имуществената отговорност на нарушителя, т.е. жалбоподателя по делото.
В обобщение се моли съдът, след като констатира множество установи нарушения на
административно производствените правила от страна на АНО, да отмени изцяло
обжалваното НП, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
За санкционираното юридическо лице, редовно призовано, в съдебно заседание в
качеството му на законен представител на същото се явява управителя С.Б., и в качеството
му на процесуален представител по пълномощие адвокат от АК - Сливен, чрез когото в хода
на делото по същество се поддържа жалбата срещу обжалваното наказателно постановление
и на основанията изложени в нея.
За въззиваемата страна ТД на НАП Бургас, изпраща представител, който счита, че
има извършено административно нарушение и моли съдът да остави в сила издаденото
против жалбоподателя наказателно постановление.
Районна прокуратура Нова Загора, уведомена за съдебно заседание, не изпраща
представител.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лице, което е било санкционирано, поради
което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
На 16.12.2020 г. в 13.30 часа, свидетелката К. СТ. Д. – главен инспектор Приходи в
НАП Сливен, заедно със своята колежка Н. М. Б. извършили проверка в търговски обект,
склад за дървен материал, находящ се в гр.Нова Загора, ул.„Асеновско шосе” № 1
стопанисван от „Атлантик уей” ЕООД с ЕИК *********, с адрес на управление:
гр.Твърдица, ул.„Васил Левски” № 11, представлявано от СТ. Г. Б., ул.„Асеновско шосе” №
1 стопанисван от „Атлантик уей” ЕООД с ЕИК *********, с адрес на управление:
гр.Твърдица, ул.„Васил Левски” № 11, представлявано от СТ. Г. Б., в присъствието на
продавач-консултанта в обекта – свид.Д. Д. Т. за което бил съставен протокол за извършена
проверка серия АА с бланков № 0051690/26.12.2020 г.
На 05.01.2021 г. св. К. СТ. Д. в присъствието на свид.Н. М. Б., на длъжност главен
инспектор по приходи в ТД на НАП Сливен, съставила акт за установяване на
административно нарушение № F584756/05.01.2021 г. против „Атлантик уей” ЕООД, за
това, че на 16.12.2020 г. при извършена проверка в търговски обект – склад за дърва и
дървен материал, находящ се в гр. Нова Загора, ул.„Асеновско шосе” № 1, стопанисван от
търговското дружество, е било установено, че разчетената касова наличност от монтираното
и функциониращо в обекта към момента на проверката фискално устройство модел
DATECS WP-50 с ИН на ФУ: DT544685 и ИН на ФП: 02544685, съгласно дневен отчет с №
002751/16.12.2020 г. е в размер на 713.25 лева. Фактическата касова наличност към момента
на проверката, преброена по банкноти и монети и описана в опис на парични средства от Д.
Д. Т. работеща в търговския обект е в размер на 840.74 лева. Установена е разлика между
разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 127.50 лева,
която представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното
3
устройство в момента на извършването с точност до минута чрез функцията „служебно
въведени“ суми. Инсталираното в обекта фискално устройство устройство модел DATECS
WP-50 с ИН на ФУ: DT544685 и ИН на ФП: 02544685, потвърждение № 4129235/26.03.2020
г. притежава и е с активирана функция „служебно въведени“/„служебно изведени“ суми.
„Атлантик Уей“ ЕООД не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да
отбележи всяка промяна на касова наличност в случая въвеждане на пари в касата на ФУ
чрез операциите „служебно въведени“ суми, с което е нарушило разпоредбите на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.20206 г., издадена от МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
При предявяването на акта на 05.01.2021 г. на законният представител на
юридическото лице – СТ. Г. Б., последният отразил в него, че ще представи възражения в 3-
дневен срок.
В приложеното по делото обяснение от Д.Д. Т. се посочва, че разликата от 127.50 лв.
в касата в повече от на касовия отчет е за продажба на 1.5 куб.м дърва и касовия бон се
издава с издаване на транспортен билет при доставка на дървата.
Така изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз
основа събраните по делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите –
Г. Д.Д., Д. Д. Т. К. СТ. Д. и Н. М. Б., чиито показания съдът кредитира като последователни
и непротиворечиви, съответстващи на писмените доказателства по делото: заверено копие
от писмено възражение от СТ. Г. Б. - управител на фирма „Атлантик Уей” гр.Твърдица;
Жалба оригинал в вх.№ ИТ-00-3783/05.05.2021 г. с приложения; Наказателно постановление
№ 562800-F584756/02.04.2021 г. на началник на отдел на ТД на НАП гр.Бургас;
Пълномощно на И. Г. К. на л.10 и 11 по делото; АУАН № F584756 от 05.01.2021 г.;
Протокол от извършена проверка в обект сер.АА № 0051690; заверено копие на опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 16.12.2020 г. л.18 от
адм.наказателната преписка; дневен финансов отчет на № 0002750 КЛЕН № 0001;
Декларации към НАП от Д. Д. Т. Г. М. Г., Г. Д.Д., М. Г. Г.; Обяснение от Д.Д. Т.; График
работни смени м.декември 2020 г.; Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице;
Анекс към договор от 02.01.2014 г. и Договор за наем на л.31-38 по делото; Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г.; Юрисконсултско пълномощно № 462/07.06.2017 г.; Превозен билет №
2 115 161 767 от 16.12.2020 г. 15:20ч.; Заверено копие на фискален касов бон и сторно на
същия на л.17 по делото; Договор за правна защита и съдействие.
От текста на НП е видно, че административно наказващият орган е приел, че е
извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с
чл.118 ал.4 от ЗДДС и чл.185, ал.1 от ЗДДС. От анализа на посочените правни норми се
установява, че жалбоподателят действително е допуснал нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, като в разрез със задължението си, извън случаите на
продажби /какъвто е настоящия казус/ е пропуснал да отрази промяна на касовата наличност
(въвеждане на пари в касата) на ФУ, която е следвало да се регистрира във ФУ, чрез
операцията „служебно въведени“ суми.
В оспореното НП като доказателство е посочен единствено протокола за извършена
проверка, а съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП трябва да съдържа както
описание на нарушението, датата и мястото където е извършено, така също и
обстоятелствата, при които е извършено, обясненията и възраженията на нарушителя и
посочване на доказателствата, които го потвърждават, нещо което в конкретния случай не
било сторено. От посочените съществени нарушения на административно производствени
правила, допуснати от АНО следва, че е налице самостоятелно основание за цялостна
отмяна на обжалваното НП, дори въз основа на тях, но за пълнота следва да се посочат и
други факти и обстоятелства, касаещи изложеното.
Така например от показанията на свидетелите по делото в съдебна зала, както от
служителите на „Атлантик уей“ ЕООД - Г. Д.Д. и Д. Д. Т. така и от служителите на НАП -
К. СТ. Д. и Н. М. Б., безспорно се установи, че в момента на проверката е имало и други
лица, които също правели покупка, които оставили някаква сума пари на гишето.
4
Свид.К.Д. почва, че не е обърнала внимание какво е е разстоянието от бюрото до
гишето, но то било под гишето. Предполага, че са от тези клиенти, които са били в обекта и
не е забелязала, какво е станало с тези хора, които са оставили парите. Не може да каже дали
е имало продажба. На проверяващите е бил издаден надлежно касов бон за покупката им.
Разяснява също, че имало и 127 лева оставени и на бюрото, при което продавачката им
обяснила, че са от продажбата преди тях, но пари допълнително имало на бюрото оставени,
като разликата била точно такава с парите, които били останали на бюрото и без тях касата
щяла да бъде равна.
Свид.Н.Б. потвърждава казаното от свид.К.Д. и добавя, че не си спомня дали
продавачката е обяснила, дали касовия бон се издава след привършване на продажбата.
Свидетелства, че парите от касата не може да каже дали са отговаряли на дневния отчет, но
парите от бюрото били 127.50 лева и без тях касата би била равна. За предходните клиенти
не си спомня дали са останали в обекта, тъй като имал голям двор.
Свид.Г. Д. разяснява, че клиентите закупувайки си дърва задължително искат да ги
видят какви са и как изглеждат.
Свид.Д. Т. в показанията си твърди, че е обслужвала клиенти в момента в който са
влезли проверяващите и въпреки, че зад гърба на обслужвания клиент са поискали да
закупят палети, които само да заплатят, а впоследствие друг човек щял да дойде да ги вземе,
Т. ги помолила учтиво да изчакат, но дамите били настойчиви, защото бързали.
Свидетелства, че клиента с който е разговаряла за дървата определено си е приготвил
сумата и я е оставил на бюрото. Същото посочва, че е пред нея на гишето, едно до друго,
като клиента си е оставил парите, дамите влизат за проверка и клиента се е отдръпнал на
една страна. Твърди че е извадила отчета и сумата е съответствала едно към едно, след което
дамите я попитали каква е сумата от 127.50 лв., която е на бюрото – „Какви са тези пари?“.
Сочи, че им е обяснила, че това са парите на човека, който ще купува дърва и които
не е приела, не е извършена продажбата и не е издаден превозен билет и съответно не е
приела парите.
В показанията си свид.Д. Т. посочва още, че тези пари (127.50 лв.) не ги е включвала
в отчета и са включени едва след приключване на продажбата (за което са представени
документи). Разяснява, че дамите изчели парите и решили, че това е сума от касата и не е
прибавена. Свидетелства, че описа по делото е попълнила с помощта на едната дама, но в
него били включени и парите от бюрото.
От изложеното следва да се направи извода, че в действителност в касата не
постъпила въпросната сума от 127.50 лв. Освен това от анализа на еднопосочните показания
на свидетелите по делото става ясно, че тези пари са били поставени на бюрото, а не
прибрани в касата, поради което няма резон да бъдат отразени като промяна на касовата
наличност (въвеждане на пари в касата) на ФУ. В другата хипотеза, ако е налице продажба и
неиздаване на касов бон за нея същото задължително е следвало да бъде отразено при
проверката, а в нея напротив – не е констатирана продажба без издаване на касов бон.
На следващо място следваше административно-наказващият орган да установи по
безспорен начин вината на нарушителя, тежестта на нарушението и съответствието с
тежестта на наказанието.
Необоснован и недоказан се явява размера на адинистративната санкция, а именно
1200 лв., съобразно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС и чл.27 от ЗАНН. В НП липсват
мотиви, от които да е видно по каква причина, както и въз основа на какви конкретно
фактически или правни основания е определена имуществената санкция в посочения размер
на 1200 лв., при установен законов минимум в размер на 500 лв. и кое налага да бъде над
същия. В този аспект се стига до несъответствие на издаденото и обжалвано НП с целта на
закона.
5
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на оспореното НП,
дори и бланкетно не посочва наличието или липсата на основания за прилагане на чл.28 от
ЗАНН. В този смисъл било налице съществено притиворечие със закона, в който смисъл е
ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, т.дело № 1/2007 г. по описа на ВКС.
От друга страна обаче, доколкото не е възможно правната норма да обхване
абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде
общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно
затова, като коректив е създадена нормата на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за
преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като изследва конкретната
фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че този решаващ извод на наказващия орган
подлежи на съдебен контрол.
Липсват констатации и доказателства, които категорично да установяват каква точно
е тази сума – налична в касата или на бюрото до гишето и до касата. Самите служителки на
НАП в показанията си сочат, че тези пари са оставени от предходния клиент на бюрото, а и
не твърдят да са извадени от касата, като същевременно са включени в описа.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание разпоредбата на чл.185,
ал.2 от ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лева до
10000 лева за едноличен търговец, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 от ЗДДС или нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл.185,
ал.1 от ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция за едноличен търговец или
юридическо лице от 500 лева до 2000 лева за лице, което не издаде фискален бон за
регистриране и отчитане на извършените от него доставки/продажби.
Съгласно чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че за да се наложи на едно
лице имуществена санкция на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението по ал.2
да е довело до неотразяване на приходи – факт, който е елемент от състава на
административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия
орган.
Констатации в този смисъл обаче не се съдържат нито в АУАН, нито в НП, поради
което и неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2
от ЗДДС.
Изложеното налага извода, че наказателното постановление е издадено в нарушение
на материалния закон, което обуславя неговата отмяна.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
С оглед изхода на делото искането на оспорващото дружество за присъждане на
деловодни разноски, като своевременно направено, основателно и доказано, поради което в
полза на същото следва да се присъди сума в размер на 200.00 лева, представляваща
адвокатски хонорар, като посочената сума следва да бъда възложена в тежест на ТД на НАП
- отдел „Оперативни дейности” – гр.Бургас, Централно управление на Национална агенция
за приходите.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 562800-
F584756/02.04.2021 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности” – гр.Бургас,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на „Атлантик Уей” ЕООД с ЕИК *********, с седалище и адрес на
управление: гр.Твърдица, ул.„Васил Левски” № 11, представлявано от СТ. Г. Б. с ЕГН
********** , за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена административна санкция в размер на 1200.00 лв. /хиляда и
двеста лева/ на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС,
КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ТД на НАП - отдел „Оперативни дейности” – гр.Бургас, Централно
управление на Национална агенция за приходите, ДА ЗАПЛАТИ на „Атлантик Уей” ЕООД
с ЕИК *********, с седалище и адрес на управление: гр.Твърдица, ул.„Васил Левски” № 11,
представлявано от СТ. Г. Б. с ЕГН **********, СУМАТА от 200.00 лв. /двеста лева/ -
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд, гр.
Сливен в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7