Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Велинград,
27.10.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВелинградСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански
състав, в публично заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7
по описа за 2016 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно
основание чл.
34 ЗС, във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК във втора фазата по извършване
на делбата.
Предявен е иск за делба от ищците С.Ф.Я.,
ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН ********** ***, чрез
процесуалния си представител адв.К.С. от ПзАК, срещу ответниците М.С.Я.,
ЕГН ********** *** и А.С.Т., ЕГН ********** ***, както и срещу Ф.И.О. ***; И.С.Я.
***; Н.С.Я. ***; Ф.Ф.Ф. ***; К.Ф. ***; А. Е. Я. ***.
Иска
се делба на следния съсобствен недвижим имот: Дворно място – застроено и незастроено с
площ от 899кв.м, представляващо УПИ V-415 от кв.46 по кадастралния план на
гр.Сърница, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, състояща се от
изба и два редовни жилищни етажа със ЗП от 88 кв.м. и РП от 176 кв.м., при
граници и съседи на дворното място: УПИ ХIV-416, улица, УПИ IV-413, УПИ
ХIII-409 и УПИ VIII-404.
С
влязло в законна сила на 06.09.2016г. съдебно Решение № 228/21.07.2016г. на
Велинградския районен съд е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА между С.Ф.Я., ЕГН **********
и Р.Я.Я., ЕГН ********** *** от една страна и М.С.Я.,
ЕГН ********** *** и А.С.Т., ЕГН ********** ***, на техните съсобствени
недвижим имоти, а именно:
ДВОРНО
МЯСТО– застроено и незастроено с площ от 899кв.м, представляващо УПИ V-415 от
кв.46 по кадастралния план на гр.Сърница, ведно с построената в дворното място
двуетажна жилищна сграда, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа със
ЗП от 88 кв.м. и РП от 176 кв.м. с адм.адрес
гр.Сърница, ул.”Свобода” №21, при граници и съседина
дворното място: УПИ ХIV-416, улица, УПИ IV-413, УПИ ХIII-409 и УПИ VIII-404.
ПРИ
КВОТИ: 18/20 (осемнадесет двадесети) идеални части за С.Ф.Я., ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН **********; 1/20 (една двадесета) идеална част за М.С.Я.,
ЕГН ********** и 1/20 (една двадесета) идеална част за А.С.Т., ЕГН **********.
Със същото решение иска за делба е Отхвърлен по отношение на ответниците: Ф.И.О. ***; И.С.Я. ***; Н.С.Я. ***; Ф.Ф.Ф. ***; К.Ф. ***; А.
Е. Я. ***, като неоснователен.
Във втората фаза на делбата съделителите спрямо които е допусната делба са само С.Ф.Я.,
ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН **********от една страна
и М.С.Я., ЕГН ********** и А.С.Т., ЕГН **********от друга.
В първото по делото о.с.з. от
страна на ищците С. и Р. Я. в първото по делото заседание са предявени
претенции по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на допуснатия до делба застроен
имот- жилище, по съображения при откриване на наследството са живели в него и
не притежават друго жилище, както и
претенции по сметки по чл.346 ГПК,във вр. чл. 30, ал.
3 ЗС за сумите: от по 226,17лв. за всеки от ответниците,
за направени разноски по изграждане на временен покрив, при обща стойност на
същите от 4523,40лв.; за сумата от по 400лв. за всеки от ответниците,
при общо 8000лв. – стойност на извършени подобрения в делбения
имот , съобразно допуснато изменение.
Като се запозна с
представените по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, за да се произнесе съдът прие за установено следното:
По претенцията на ищците за
възлагане на допуснатия до делба застроен имот- жилище, съдът намира същата за
неоснователна по следните съображения: Действително в съответствие с
твърденията на ищците от представените писмени доказателства –констативен
нотариален акт, удостоверения за постоянен адрес, както и от показанията на
свидетелите …. се установява, че ищците С. и Р. Я. са живели в застроената в УПИ
V-415 от кв.46 по кадастралния план на гр.Сърница, двуетажна жилищна сграда,
състояща се от изба и два редовни жилищни етажа със ЗП от 88 кв.м. и РП от 176
кв.м. с адм.адрес гр.Сърница, ул.”Свобода” №21, който
жилищен имот е допуснат до делба. Установява се също, че това обстоятелство е
било налично след като са сключили граждански брак през 1995г. и до 2013г.,
когато поради възникнал пожар и необитаемост на сградата на която е изгорял
покрива, са се пренесли да живеят другаде.
По делото не се спори, а е
установено и от приетата техническа експертиза, че процесният
недвижим имот - УПИ V-415
от кв.46 по кадастралния план на гр.Сърница, заедно с построената в него
двуетажна жилищна сграда, е реално неподеляем.
В случая предмет на влязлото
в сила решение за допускане е жилищна сграда с прилежащото дворно място обслужващо
основната сграда. Изрично формулираното искане на ищците е за възлагане по реда
на чл. 349, ал. 2 ГПК само на застроената
част - жилищна сграда от делбения имот, която е
застроено в дворно място. Така поддържано, това искане има за предмет само
жилищен обект, отделно от дворното място. То представлява искане за частично
възлагане на неподеляемия имот, което е недопустимо.
При ликвидиране на съсобствеността не би могло само жилищната сграда да се
постави в дял на един съделител по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и отделно от дворното
място.
На следващо място в случая
съсобствеността е възникнала не от наследяване, от снабдяване на ищците с
констативен нотариален акт за собственост, който е отменен от съда в частта и
по отношение на притежаваните от ответниците М.Я. и А.
Т. по 1/20 ид част от целия делбен
имот – дворно място и къща. Тоест не е налице предпоставка предвидена в чл.349,
ал.2 ГПК. При нито една хипотеза на смесена съсобственост не може да се извърши
делбата на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 8
на ТР № 1/2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГК от
обхвата на способа за извършване на делбата, визиран в чл. 288, ал. 3 ГПК
/отм./, а по сега действащия
ГПК -чл.349, ал.2 ГПК, се изключва всяка друга съсобственост, освен тази, която
е възникнала в резултат на наследяване. Комбинирана съсобственост е тази,
възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена СИО и
наследяване, сделка с част от имота и наследяване и др. В конкретния случай,
дори и да е мислимо, че съсобствеността между ищеца С. Я. и ответниците М.Я.
и А. Т. е в резулата на наследяване на техни
наследодатели, към чието владение наследника С.Я. е прибавил своето, то определено собствеността върху идеални
части от процесния имот е възникнала за ищеца Р.Я.,
като съпруга на С.Я. единствено и само
въз основа на придобивна давност, тоест на оригинерно основание. Всъщност и самия ищец С.Я., твърди да
е собственикна порцесния
имот, тъй като собствеността е придобета от него на оригинерно
основание - по давност, а не по наследство.
При което и спрямо ищците е неприложима разпоредбата на чл.349 ГПК.
Ето и защо претенцията на
ищците по чл.349, ал2 ГПК за възлагане на делбения
имот е неоснователна и като такава ще се отхвърли.
От допълнително заключението
на допуснатата и изслушана по делото съдебно техническа експертиза от
18.04.2017г.– не оспорено от страните и прието от съда като доказателство, се
установява, че имота –както дворното място така и сградата са реално неподеляеми, като общата им стойност е 40580,00 лв., в това число 17980лв. за
дворното място и 22600 за жилищната сграда при 11600лв. за първия жилищен етаж,
7000лв. за втори жилищен етаж и 4000лв. за избен етаж.
От своя страна ответниците, са оспорили претенцията на ищците за възлагане
на имота, като са изразили и становище по съществото на делото в смисъл, че
желаят имота да бъде изнесен на публична продан.
При това положение съдът
приема,че съсобствеността следва да се прекрати при условията на чл. 348 от ГПК – допуснатия до делба имот
да бъде изнесен на публична продан.
След извършване на проданта
получената цена следва да бъде разпределена между съделителите
съобразно дяловете им посочени по-горе, а именно за ищците С. и Р. Я. общо
18/20 и по 1/20 за ответниците С.Я. и А. Т..
По претенциите по сметки,
съдът намира следното:
Ищците претендират извършени
подобрения в делбения имот, а именно: 1. 8 000.00 лева за изградени през 2005г.
две вътрешни бани с тоалетни на първия и втория етаж; 2. 2000.00 лева /две хиляди лева/
за изграждане на външно стълбище и външна площадка с обща площ от 20
кв.м ; 3. 1900 лева за отлята през
2005г. мивка в коридора на първия етаж, облицована с фаянсови плочки; поставяне
на чамова ламперия по стени и тавани от избения до втория етаж /без втория
етаж/ и на вътрешни стълби и коридори от около 60 кв.м.; 4.
300 лева за прозорец с ПВЦ профил, отворяем на първия
етаж от 2 кв.м, извършено през
2005г.; 5. 600 лева за поставяне на ламиниран паркет в 2 стая на втория етаж на обща площ от 30
кв.м. и первази от ПВЦ профил извършено
през 2005г.; 6. 300 лева за масивна входна врата за къщата изработена
от дърво извършено през
2005г.; 7. 900 лева за
изградена през 2010г. вътрешна ограда в имота, представляваща поставена мрежа
върху 22 броя - метални колове върху бетонова основа с дължина от 40 линейни
метра и височина от 1.50 метра. Общата стойност на извършените строително-монтажни
работи били в размер на 14 000.00 лева, с която стойност се е увеличила
стойността на целия имот. Както
и за сумата от 4523,40лв.
- направени разноски по
изграждане на временен покрив през 2012г., като спешен ремонт след пожар за
запазване на сградата от увреждания, в това число 3813,40лв. за закупуване на
дървен материал за покрив, 500лв. за транспорт на изпочупени керемиди и
остатъци от пожара до сметище, 210лв. за брезент за покриване на дървена
конструкция.
Съобразно допуснато изменение
на претенцитте по сметки, ищците претендират общо
8000лв. за подобрения в имота или по 400лв. от всеки от ответниците,
както и общо 4528,40лв. за необходими разноски по запазване на жилищната сграда
или по 226,40лв. от всеки от двамата ответници.
Ищците изрично заявяват, че
баните на първи и втори етаж са строени без строително разрешение и незаконно,
като не са искали съгласие от никого.
Ответниците оспорват претенциите на ищците по
сметки, като излагат следните съображения: На първо място считат, че направените
разходи за изграждане на нов покрив, са такива представляващи полезни разноски.
Настоява се и на това, че единствено
ищците и тяхната майка са живели в имота, при което отговорността за възникване
на пожара и от тук за запазване на сградата след него е само тяхна. А и
отговорността за това, че в резултата на пожара е намалена на практика стойността на имота
отново е на ищците. При което немогат от собственото си поведение да черпят
права. Оспорват и размера на тази претенция, тъй като нямало доказателства да
са направени разходи в твърдените размери.
Разпоредбите на чл. 72 и чл.
74 ЗС регулират правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на
собственика от извършените от владелеца подобрения в имота. Когато
недобросъвестният подобрител на един имот е и съсобственик /сънаследник/ на
имота, той обеднява с такава част от по-малката сума измежду сумата на
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на тези подобрения /чл. 74, ал. 1 ЗС/, която съответства на
притежаваната от останалите съсобственици /сънаследници/
идеална част от имота.
В конкретния случай ищците са
признати за собственици на делбения имот въз основа
на НА №1/07.01.2011Г. за придобивана на целия имот по давност. До колкото преди това имота не бил тяхна
собственост, то и следва да се приеме, че придобит по давност с изтичане на 10
годишния давностен срок за придобивана на имот от
лица, които неса били собственици. Действително със съдебно решение този НА е
частично унищожен до размера от 2/20 ид.части.
Съгласно дадените с ППВС № 6/74 г., т. IV, 11 задължителни разяснения, обратното
действие на съдебния акт по унищожаването, развалянето или отменяването на придобивно основание не заличава по правната действителност
както протеклата фактическа власт, така и факта на подобренията, станал при
съзнанието на подобрителя, че подобрява своя вещ,
придобита на валидно законно основание. С чл. 72 ЗС законодателят е счел за
справедливо ликвидацията на правоотношенията, породени от подобряването на
вещта от добросъвестния владелец със заплащане на по-голямата сума между
увеличената стойност и действителните разходи, защото това подобряване се
извършва със съзнанието, че вещта е окончателно придобита на законно основание,
и се влага повече усърдие за по-добро качество и по-голяма дълготрайност на
подобрението. По тази причина, когато такова обезщетяване става по реда на чл.
72 ЗС, тъй като няма никакво основание същият да бъде обезщетяван като
недобросъвестен владелец.
По делото е прието Допълнително
заключение по ССЕ от 28.06.2017г., оспорено от ответниците
в частта за остойностяване на подобрения и Допълнително заключение от
28.06.2017г., неоспорени от страните в частта за стойността на делбения имот и
увеличената му стойност в резултата на подобренията. Видно от заключението
стойността на имота към момента заедно с подобренията е в размер на 36 492лв.,
без тях стойността е 28492лв., като в резултата на подобренията стойността на
имота се е увеличила с 8000лв.
По делото е прието и
неоспорено от страните Допълнително заключение по СТЕ от 20.09.2017г., стойността
на извършените СМР за подобрения и необходимите разходи е в размер на общо
10165,70лв. – сбор от извършени СМР, в това число: 3329лв. - за изграждане на
две бани на първи и втори етаж; 186лв.- за направа на мивка в коридора на
първия етаж; 265лв. – за прозорец ПВЦ на първи етаж; 732,74лв. - за поставяна
на чамов ламперия на стени и тавани от втория до избения етаж и лакиране;
186,61лв.- за поставяна на външна масивна врата; 151лв. – за бетонова площадка
пред входа; 621,34лв. – за направа на външни стълби; 353,71лв.- за направа на
външна ограда от метална мрежа на метални колове с бетонов фундамент;
1964,41лв. за направа на нова покривна конструкция и 277,40лв. за покриване с
брезент на новия покрив; 1613,60лв. за 20% ДДС е 484,08лв. – за 5% непредвидени
разходи. Според заключението стойността на извършените СМР е 7341,02лв., а
стойността на необходимите разноски за подържане на
имота е 2824,68лв.
Видно от заключение по СТЕ
стойността на извършените СМР, като подобрения е 7341,02лв., а с тях стойността
на имота се увеличила с 8000лв.
На следващо място се поставя
въпросът за принадлежността на средствата, с които са финансирани полезните
разноски. Показанията на свидетелите Виктор Д.и Ф. П.безпротиворечиво
установяват извършването на строително-монтажни работи по изграждане на нови
бани, външна стълба, както вътрешен ремонт на сградата от страна на ищците. При
липса на доказателства, които да установяват, че плащанията по извършени СМР са
извършени със средства, които не са лично притежание на ищците и до колкото ответниците на са и твърдели някой друг да е давал средства
за извършването на СМР и ремонт, като не са и оспорили твърденията та ищците,
се налага извода, че всички изразходвани за СМР по строителство и обзавеждането на две бани, външна
стълба и ограда на жилището, както и ограждането му суми, са заплатени с техни средства.
Без значение е в случая, че баните с тоалетните на двата етажа са строени без
строителни документи, тоест незаконно, за което строителна документация е била
нужна. Независимо от това, стойността на баните не следва да се изключва от
подобренията, тъй като няма данни строежът да подлежи на премахване, нито е
изразено нежелание на ответниците за запазването му,
така че той увеличава стойността на имота. В този смисъл е ППВС № 6/1974 г.
Изложеното сочи, че е
настъпило неоснователно разместване на имуществени блага, което следва да бъде
отстранено при условията на чл.72, ал. 1 ЗС.
Следва да се отбележи, че съдът
не обсъжда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане, тъй като такова възражение не е валидно
заявено от ответниците по делото М.Я. и А. Т.. Видно от текста на
протокола от о.с.з. 20.10.2016г. пълномощникът им адв.В.
не е въвела възражение за давност досежно претенцията
за подобрения, предявена по реда на чл.
346 ГПК. . За първи път такова се прави едва в писмена защита . Ето защо съдът не
обсъжда въпросите от кой момент е започнала да тече давността за процесното вземане и била ли е изтекла тя към 20.10.2016г.
Освен това съдът намира, че в случая давността започва да тече не от момента на
извършване на подобренията, а от момента на прекъсване на владението, от
превръщането му в държане със съгласието на собственика или в случая от влизане
в сила на съдебното решение за частично унищожаване на НА, т.е от 08.10.2015г.
В случая ищците и сами
претендират подобрения на база увеличена стойност на имота, която е в размер на
8000лв. Така до колкото ответниците имат дялове в
съсобствеността от по 1/20 ид част, то според
увеличената стойност на имота от 8000лв., претенцията за подобрения от СМР и ограда през 2005г. и 2010г., представлява сума в размер на 400лв.=(8000лв.х1/20), то и ще се осъдят всеки от ответниците
М.Я. и А. Т. да заплатят на ищците сума
в размер от 400лв., за подобрения на съсобствения делбен имот.
По отношение на втората
претенция по сметки на ищците за подобрения в размер на сумата от 4523,40лв. -
направени разноски по изграждане на временен покрив през 2012г., като спешен
ремонт след пожар за запазване на сградата от увреждания, в това число
3813,40лв. за закупуване на дървен материал за покрив, 500лв. за транспорт на
изпочупени керемиди и остатъци от пожара до сметище, 210лв. за брезент за
покриване на дървена конструкция, съдът намира следното:
Както горните подобрения,
така и разноските необходими по запазване на вещта – жилищна сграда, в резултат
на извършен неотложен ремонт на покрив на съсобствена
сграда, след като са извършени от собствениците на имота, легитимиращи се като
такива с НА от 2011г., и до колкото те са извършени по време когато вече имало
висящ спор за собственост по гр.д.№990/2012г. на ВлРС
с предмет искове по чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК, то уреждането на
отношенията във връзка с тях следва да стане по правилото на чл.73, ал.2 от ЗС.
Безспорно се установява по
делото, като страните не спорят и от Служебна бележка ГДПБЗН, че на 12.12.2013г.
около 23,0 часа в процесния имот – къща находяща се на адреса гр.Сърница, ул.“Свобода“ № 21 е възникнал пожар, при който е изгорял
покрива на тази къща. От показанията на свидетелите се установява, че от страна
на ищците са предприети действия по запазване на къщата, чрез изграждане на нов
временен покрив, като са закупени дървен материал за изграждане на нова
покривна конструкция и брезент да покриване на конструкцията.
Ищците са представили и
касова бележка и ф.№40/18.12.2013г. /л.129/, според които ищецът С.Я. е
заплатил стойност на дървен материал в размер на 3813,0лв.
От показанията на свидетелите
и от СТЕ се установява в момента на къщата да има изградена нова покривна
конструкция на мястото на изгорялата такава, покрита с брезент. По делото няма
данни за това каква е стойността на брезента, тоест какъв разход е направен от
ищците за закупуването му. Доказателства за това да са направени разходи и за
транспортиране на отпадъци да сметище, както и за конкретен размер на направени
такива по делото няма. Единствено свидетелката П.твърди, че ищците са донесли
брезент за покрива, който са закупили на 18.12.2013г. и за който са заплатили
около 200лв. и това видяла лично. А и са давали пари на ръка на шофьорите на
камиони за извозване на отпадъците от пожара. Според свидетелката така са дали
сума в размер на 500лв.
От показанията на св.Д.се
установява, че възникналия пожар е започнал от комина. Безспорно е че към
момента на пожара единствено ищците, заедно с майката на С.Я. са обитавали
въпросната къща. При което и единствено те са я отоплявали през зимния сезон и
към 12.12.2013г. Тоест за възникването на пожара
отговорността е единствено и само на ищците, които като собственици и
единствени обитатели са били задължени да спазват правилата за пожарна
безопасност, в това число и да стопанисват имота така, че да не създават
условия за възникване на пожар, между които и да оглеждат комините и при нужда
да ги ремонтират. Ако това бе направено от тях, то и не би възникнал въпросния
пожар, респективно не би се наложило да се правят разходи за запазване на делбения имот- къща. На следващо място, дори и да са
направили разноски за запазване на къщата чрез изграждане на временен покрив,
то определено след пожара стойността на имота – къща е намалена в сравнение с
тази която е имала преди това, при изграден покрив с покритие от керемиди. Така
направените разходи заплащане на нов дървен материал за изграждане на нова
покривна конструкция и покриването й, след унищожаването на съществуващата
такава от пожар, представляват разноски за запазване на вещта, направени от
ищците.
Опита на ответниците
да докажат, че именно ищците имат вина за възникване на пожара остана
недоказан. От представената преписка на вх.№ 36700091951/2015г. на РУ-Велинград
се установява единствено направена жалба от ответника М.Я. срещу трето лице
Айше Ф.Я., за отправяни закани да ги запали и да изгорят. Тази преписка е
завършила единствено с протокол за полицейско предупреждение на трето лице. Същата
каксае 2015г. и няма каквото и да било отношение към
въпроса какви са причините за възникналия на 12.12.2013г.
пожар в делбената къща.
Следователно, отношенията
между страните по повод извършените от ищците в имота на ответника
строително-монтажни дейности, които са извършени без знанието и съгласието на ответниците, които имат характер на такива по запазване на
вещта, и които са наложителни за запазване съществуването на самия имот и без
тяхното извършване имотът би бил погинал или състоянието му би се влошило
съществено. Чрез извършването им се предотвратява загубата на собственика от
разрушаването или погиването на имота. Дали тази наложителност е предизвикана
от външно събитие или от нормалното употребление на имота, това е без значение.
Основанието на иска за необходими разноски не се корени в правилата на чл. 72 -
74 от ЗС, но в правилата на чл. 60 и сл. от ЗЗД или чл. 30, ал. 3 ЗС. При това
изобщо не е необходимо да се е увеличила стойността на имота. Разбира се в неообходимите разноски не се включват обикновените
разноски, свързани с текущото поддържане на имота.
Доколкото може да се
установи, че ищците са установил владение върху целия имот за себе си,
отстранявайки ответниците, това е обикновено
(недобросъвестно владение), защото то не е основано на правно основание по
смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС (прехвърлителна -
едностранна или двустранна сделка, административен акт с вещноправни
последици, решение по конститутивен иск). В
останалите случаи, а това е разяснено в раздел I, ал. 6 на ППВС N: 6/1974 г.,
когато извършва подобрения в качеството си на владелец на своята част и
държател на частите на останалите съсобственици, ликвидацията ще се извърши при
условията на чл. 30, ал. 3 от ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието
на останалите съсобственици, ако липсва съгласие на останалите по правилата на
водене на чужда работа без пълномощие (негоциорум гестор) чл. 60 и сл. ЗЗД, какъвто е настоящия случай. Само
ако останалите съсобственици са се противопоставили по правилата на чл. 59 от ЗЗД, с което те са се обогатили до размера на обедняването. В настоящото дело
няма данни, а не се твърди ответниците – съобственици да са се противопоставяли на извършените от
ищците дейности по запазване на жилищната сграда.
Релевираните в исковата молба фактически твърдения
следва да бъдат подведени под нормата на чл.30, ал.3, пр.2-ро от ЗС, доколкото
като правопораждащ юридически факт на правото на
ищеца, респективно на задължението на ответника е реализирането на разходи
/тежести/ във връзка с обща /съсобствена/ вещ само от
един от съсобствениците /ищец/. Осъдителната искова претенция се основава на
припадащата се част от тежестите във връзка с общата вещ на ответника,
съобразно притежаваната от последния идеална част от правото на собственост
върху общата вещ.
Съгласно нормата на чл.30,
ал.3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Под "тежести" в посочената норма следва да се
разбират разноските за съсобствената вещ. Безспорно
е, че всеки съсобственик следва да участва съразмерно с дела си в извършване на
направените за съсобствената вещ разноски, които се
отнасят за нейното запазване. Това правило е предвидено с оглед необходимостта
да направи възможно по-нататъшното съществуване на съсобствената
вещ, както и за да обезпечи възможността да бъде използвана за непосредствено
служене и за извличане и разпределение на доходи от нея.
В понятието
"тежести" се включват необходимите разноски за запазване на общия
имот, като в тези случаи няма значение дали всички или само някой от
съсобствениците си служи с целия имот.
Необходимите разноски са
тези, които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или
би се повредила съществено т.е., това са разноски, които са били наложителни за
запазване и поддържане на общата вещ. Всеки съсобственик, съгл. чл.30, ал.3 ЗС,
е длъжен да участва в тези разноски, съразмерно на частта си. Ако един
съсобственик извърши необходими разноски за общата вещ, за да предотврати
погиването/повреждането й, той има право да претендира, на основание чл.30,
ал.3 ЗС, от другите съсобственици припадащата се на частите им в
съсобствеността част от извършените разходи /платени суми/. Без значение в
случая е дали съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с общата вещ
или тя се използва и от другите съсобственици, тъй като разноските произтичат
от действия по управление на вещта. Необходимите разноски не се нуждаят от
съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на
направените разноски. Ако работата по запазване на вещта е била предприета
уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да
изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на
работата за личните задължения, които той е поел, и да му заплати необходимите
разноски, изразходвани за запазване на вещта.
Определено не представляват
необходими разноски по запазване на вещта, направените от ищците такива за
извозване на отпадъци до сметище, дори и да се приме
действително да са били направени такива в размер на 500лв. за заплащане на
курсове на камионите извършили извозването. Това е така, тъй като тази дейност
представлява действие по обикновено стопанисване на имота, а не разноски по
запазване на вещта, тъй като от извозването на отпадъци не се запазва жилищния
имот. Дори и да мислимо, че по този начин се запазва дворното място от
натрупани отпадъци от пожара, то според показанията на свидетелите
разчистването на отпадъците е направено от ищците с помощта на техни близки и
съседи, за което не им е заплащано и не са разходвани средства.
Така от данните по делото става
ясно само, че ищците са закупили дървен материал за направа на временен покрив
на стойност 3813лв. по представената фактура, както 210лв. за закупуване на
брезент за покривана на дървената конструкция, или общо 4023лв. До този и
размер претенцията им за направени разходи за запазване на делбената
жилищна сграда е доказан по основание и по размер.
И тъй като ищците са
собственици на 18/20 ид част от имото,
в това число и от жилищната сграда, а ответниците на
1/20 ид част, то и ще се осъдят всеки от ответниците да заплатят на ищците сума в размер на 201,15лв.=(4023х1/20).
С настоящето съдебно решение съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят ДТ с оглед
стойността на дяловете им, която при обща стойност на имота от 40580,00 лв.
стойността на 18/20 е 36522лв. , а на 1/20 е 2029лв., тоест ищците да заплатят
общо 1460,88лв., а всеки от ответниците да заплати по
81,16лв.
Неснователно се явява искането на ищците за
присъждане на деловодни разноски сторени в делбеното
производство, като са внесения депозит за възнаграждение на вещо лице в размер
на общо 310лв. /съобразно списък по чл.80 ГПК/. Разпоредбата на чл. 355
от ГПК, която урежда въпроса за дължимостта на
разноските в делебеното производство има предвид
сторените такива за нуждите на производството. Това следва както от особения
характер на делбеното производство налагащ специална
уредба относно разноските каквато е нормата на чл. 355
от ГПК, според която страните заплащат разноски според стойността на
дяловете им. Именно и поради това направените разноски за СТСЕ от общо 530лв. =(180лв.+90лв+2х130лв.),
от които 310лв. внесени от ищците и 220лв. от ответниците
се дължат от ищците и ответниците, които имат права и
съответно стойността на дяловете им е 18/20 и по 1/20. От тези разноски ищците
са внесли 310лв., а ответниците 220лв. При което от
внесения от ищците депозит за СТСЕ от 310лв. е бил дължим от самите тях и е
внесен от тях. Ето защо и ищците нямат право на разноски. Основателна е
претенцията на ответниците за разноски по горните
съображения, тъй като те са направили разноски за СТСЕ от 220лв., а в
действителност дължат такива в размер на
по 26,50лв.=(530лв.х1/20) или общо 53лв. Ето защо и ще се осъдят ищците
да заплатят на ответниците
сумата от общо 167,0лв., представляваща разлика от внесените 220лв. и дължимите
53лв. за направените разноски за възнаграждение на вещо лице.
Предвид изхода от спора и до колкото
До колкото страните по дело за делба са едновременно както ищци така и ответници, то нямат право на разноски за адвокатско
възнаграждение, а направените от тях такива остават за тяхна сметка. Ответниците претендира
разноски, представят списък и договор за процесуално представителство за
уговорени и заплатени 860лева за процесуално представителство. С оглед изхода
от производство искането е основателно за отхвърлената част от размера на иска за
неотложни разноски о цена от 4523,40лв. (за разликата над 201,15лева до 226,40
лева), на което съответства възнаграждение от 286,67 лева от заплатената сума. Ищците
са направили възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност. Определен
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ минималният размер на възнаграждението за този
иска е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., което е повече от
заплатеното адвокатско възнаграждение и не подлежи на намаляване. Ето защо и съдът,
като намира възражението за прекомерност за неоснователно, то и на ответниците ще се присъдят разноски в размер на общо
31,98лв. или по 15,99лв.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И
ПОСТАНОВЯВА
да бъде изнесен на публична продан следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО–
застроено и незастроено с площ от 899кв.м, представляващо УПИ V-415 от кв.46 по
кадастралния план на гр.Сърница, ведно с построената в дворното място двуетажна
жилищна сграда, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа със ЗП от 88
кв.м. и РП от 176 кв.м. с адм.адрес гр.Сърница,
ул.”Свобода” №21, при граници и съседи на дворното място: УПИ ХIV-416, улица,
УПИ IV-413, УПИ ХIII-409 и УПИ VIII-404.
СЛЕД извършване на проданта
получената цена да се разпредели между съделителите
съобразно дяловете им, както следва: 18/20 (осемнадесет даведесети)
идеални части за С.Ф.Я., ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН
********** , 1/20 (една двадесета)
идеални части М.С.Я., ЕГН ********** и 1/20 (една двадесета) идеална част за А.С.Т.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.С.Я., ЕГН ********** ***, да
заплати на основание чл. 74, ал.2 ЗС на С.Ф.Я., ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 400лв./четиристотин лева/, представляваща увеличената стойност на
имота за неговата квота от 1/20, вследствие на извършените от ищците подобрения
в съсобствения
имот - дворно място представляващо УПИ V-415 от кв.46 по кадастралния
план на гр.Сърница, ведно с построената в дворното място двуетажна жилищна сграда,
както и на осн. чл.30, ал.3 от ЗС, СУМАТА от 201,15лв. /двеста и един лева и 15ст./,
представляваща стойност на направени неотложни разходи за запазване на
жилищната сграда за неговата квота от
1/20, ведно със законната лихва върху тези суми от предявяване на претенцията -
24.10.2016г до окончателното заплащане, като отхвърля претенцията за неотложни разходи над горния размер
до пълния претендиран такъв от 226,40лв. и за
законната лихва върху разликата, като неоснователна.
ОСЪЖДА А.С.Т., ЕГН ********** ***, да
заплати на основание чл. 74, ал.2 ЗС на С.Ф.Я., ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 400лв./четиристотин лева/, представляваща увеличената стойност на
имота за неговата квота от 1/20, вследствие на извършените от ищците подобрения
в съсобствения
имот - дворно място представляващо УПИ V-415 от кв.46 по кадастралния
план на гр.Сърница, ведно с построената в дворното място двуетажна жилищна
сграда, както и осн. чл.30, ал.3 от ЗС, СУМАТА от 201,15лв. /двеста и един лева и 15ст./,
представляваща стойност на направени неотложни разходи за запазване на
жилищната сграда за неговата квота от
1/20, ведно със законната лихва върху тези суми от предявяване на претенцията -
24.10.2016г до окончателното заплащане, като отхвърля претенцията за неотложни
разходи над горния размер до пълния претендиран такъв
от 226,40лв. и за законната лихва върху разликата, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.Ф.Я., ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН ********** ***, да
заплатят на М.С.Я., ЕГН ********** *** и А.С.Т., ЕГН ********** ***, СУМАТА
от общо 167,0лв. /сто шестдесет и седем
лева/ разноски по делата, представляваща разлика от внесените 220лв. и
дължимите 53лв. за направените разноски за възнаграждение на вещо лице, както и
сумата от общо 31,98лв. /тридесет и един лева и 98ст./ - разноски по
съразмерност с отхвърлената част от исковете, като изплатят на всеки от тях
половината от тези суми.
ОСЪЖДА С.Ф.Я., ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН ********** ***, да заплати ДТ в размер на 1460,88лв.
/хиляда четиристотин и осемдесет лева и
88ст./.
ОСЪЖДА М.С.Я., ЕГН ********** ***, да
заплати ДТ в размер на 81,16 лв./осемдесет
и един лева и 16ст./.
ОСЪЖДА А.С.Т., ЕГН ********** ***, да заплати ДТ в размер на 81,16
лв./осемдесет и един лева и 16ст./.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
/Валентина
Иванова/