Мотиви
към присъда по НЧХД № 954 по
описа за 2016 година,
на Варненския районен съд,
27-ми наказателен състав
На 08.02.2016год. във ВРС е постъпила
частна тъжба от непълнолетната Д.Г.Н. ЕГН **********, действаща със съгласието
на майка си Н.Д.Т., депозирана чрез адвокат Т.К.- ВАК. Въз основа на нея, с
разпореждане от 22.02.2016г. на председателя на ВРС е образувано производство пред първа
инстанция за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.
Производството е образувано срещу подс. П.Ж.Т., с
оглед извършено от нея престъпление наказуемо по чл.130, ал. 1 от НК затова, че
на 14.09.2015 година в гр.Варна е
причинила лека телесна повреда на Д.Г.Н., родена на ***г., изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, обусловила
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В съдебно заседание е допуснат и приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от
тъжителя Д.Г.Н., действаща със
съгласието на майка си Н.Д.Т. срещу подс. П.Ж.Т.
за сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
деянието – 14.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
В съдебното производство, частният
тъжител се представлява от повереник - адв.Т.К., който поддържа тъжбата и гражданския иск. Във фазата по съществото на делото адв.К. изразява становище за доказаност
на обвинението и моли за осъдителна присъда. Твърди, че подсъдимата с нищо
непредизвикана агресия започнала да нанася удари по пострадалата с дървен прът
- точилка, съборила момичето на земята, продължила да я налага, вследствие на
което е нанесла описаните в СМЕ множество телесни повреди. Излага аргументи, че
не е налице неизбежна отбрана от страна на подсъдимата. Сочи, че съобразно
заключението на СППЕ подсъдимата е разбирала свойството и значението на
извършеното от нея и дали е била в състояние на афект или не, нямало никакво
значение за квалификацията на деянието. Това състояние можело да се прецени
единствено като смекчаващо вината обстоятелство. По отношение на наказанието
пледира съда да приеме, че подсъдимата не е реабилитирана по право, тъй като
деянието е извършено преди да изтече 10 годишния срок по ДОПК и да й наложите
наказание лишаване от свобода над средния размер, което да бъде отложено с
изпитателен срок или наказание пробация. Алтернативно
пледира за замяна на наказателната отговорност с административна и за налагане
на наказание глоба около максималния размер при прилагането на чл. 78а от НК.
По отношение на гр. иск, моли да същият да бъде уважен изцяло. В ползваното
право на реплика моли съда да приеме, че психичните увреждания и промени на
съзнанието на частната тъжителка също са телесни повреди.
Защитникът на подсъдимата адв. В.С. в пледоарията си по съществото на делото пледира
за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск. Акцентира върху състоянието на подсъдимата по време на инцидента.
Сочи, че от доказателствата по делото било видно натрапчиво поведение от страна
на частната тъжителка, която решила да наложи своята воля, въпреки че не била
желана в дома на подсъдимата, не е потърсила съдействие на родителите, на
органи на властта или други органи с авторитет, а си е позволила самостоятелно
да търси сметка от подсъдимата, като си е позволила да посегне спрямо
подсъдимата, което провокирало защитна реакция у последната, която е била в
състояние на физиологичен афект, който бил провокиран и от предходни реплики от
страна на частната тъжителка : „когато си родиш собствено дете, тогава ще му
казваш какво да прави и ще му държиш сметка къде ходи, и с кого се събира“ .
Сочи, че това, както и физическата агресия съвкупно е отключила физиологичен
афект, поради което счита, че липсва субективен елемент за извършване на
твърдяното деяние. Алтернативно пледира за приложение на института на реторсията и освобождаване на подсъдимата от наказателна
отговорност.
Подсъдимата П.Т. взе лично участие в
производството по делото. В обясненията
си дадени пред съда в хода на съдебното следствие подсъдимата твърди, че познава частната тъжителка от 2012 година. Предвид поведението на
тъжителката определено от подсъдимата като негативно, тя забранила на дъщеря си
да контактува с тъжителката. Горното провокирало от страна на Д.Н. безпокойство
по телефон, скайп, месинджър,
на вратата, на домофонната уредба, което наложило подмяна на телефона на дъщерята на
подсъдимата и воденето й на училище. Напрежението ескалирало около нова година
на 2012г., когато подсъдимата не пуснала дъщеря си на купон у частната
тъжителка. Това според подсъдимата предизвикало агресия у частната тъжителка,
която започнала да й крещи : „слушай
какво ма, ти не си майка на К., не си я родила ти, за да определяш с кого ще се
събира и с кого не. Когато си родиш дете на него ще заповядваш каквото си
искаш“. Твърди, че тогава се принудила да потърси съдействието на полицията.
Същевременно било потърсено и съдействието на родителите на тъжителката и двете
деца приключили взаимоотношенията си. Контактите между двете момичета според
подсъдимата били подновени през месец август 2015 година, когато тя отишла да
работи в чужбина. Твърди, че докато била в чужбина разбрала, че дъщеря й си е
поканила приятели вкъщи и че финансовите средства, които й била оставила били
свършили, което предизвикало завръщането й в България. В дома си заварила
приятелка на частната тъжителка в непривична поза с момче. Поради отказ на младежите да напуснат
дома й, подсъдимата твърди, че ги е изгонила. Сочи, че се изплашила за
състоянието на дъщеря си , която заварила след завръщането си да заеква. За 14.09.15г. споделя, че около 19.00 часа влязла да къпи дъщеря си,
когато се звъннало на домофонната уредба. Когато
вдигнала слушалката разбрала, че е частната тъжителка, която искала да
разговаря с дъщеря й. Твърди, че дала слушалката на дъщеря си, която
категорично заявила, че няма да слезе пред блока. Това предизвикало ново
звънене от страна на тъжителката, като подсъдимата твърди, че вдигнала уредбата
и я умолявала да се махне от входа. Твърди, че тогава се разстроила , била
стресирана, уплашена и притеснена от факта, че частната тъжителка притеснявала
съседите й. Поради това решила да позвъни в полицията, но в този момент се
звъннало на вратата, като подсъдимата
твърди, че била притеснена да не са съседите й. Когато отворила вратата
останала изненадана, че там стои тъжителката с две-три момчета. Сочи, че ги
призовала да напуснат входа и побързала да затворя вратата. Затворила вратата и
пак вдигнала телефона, за да извика полиция. Тогава започнало непрестанно
звънене. Твърди, че не знаела какво прави тъй като била стресирана, уплашена,
притеснена, засрамена, в паника и отворила вратата. Твърди, че тъжителката била
на самия праг и искала да влезе. Твърди,
че й казала, че дъщеря й не желае да
разговаря с нея и че тя няма да влезе в дома й. Сочи, че в този момент
тъжителката отстъпила крачка назад и я ритнала с крак в гърдите, като
впоследствие и нанесла и други удари-в краката, ръцете. Това я изумило,
уплашило и била решена да не допуска
момичето в дома си. Твърди, че не помни как са се
развили събитията, но явно била грабнала точилката, която стояла до входната
врата и започнала да се защитава, като същевременно крещяла на младежите да се
махнат. Твърди, че била принудена да се отбранява.
В последната си дума моли да бъде призната
за невинна, като излага същите факти и обстоятелства като посочените при
разпита й по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Частната тъжителка Д.Г.Н. е родена на ***г. През 2012г. частната
тъжителка Н. и св.К.Т., родена на ***г., дъщеря на подсъдимата П.Т., станали
приятелки. Отношенията между двете момичета не се възприемали от подс.Т.. Последната не била съгласна с методите на
възпитание на частната тъжителка, които не съответствали на нейните и това се
отразило на взаимоотношенията й с дъщеря й. В края на 2012г. с помощта на
родителите на частната тъжителка взаимоотношенията между двете деца били
преустановени и те спрели да се виждат и да общуват.
През лятото на 2015г.
подсъдимата Т. решила да замине за ФР
Германия, за да работи. Грижите за непълнолетната си дъщеря К.Т., поверила на
своята майка. Непълнолетната към него момент св.Т. останала да живее в
семейното жилище в гр.Варна, на ул.Синчец №21, ет.5. За заминаването си в
чужбина подс.Т. споделила и със своя съседка- св.Е.Д.,
живуща на ет.4, като я помолила да наглежда дъщеря й.
След заминаването на
подсъдимата Т., св.Т. и частната тъжителка подновили своите взаимоотношения.
Понеже св.Т. живеела сама в горепосоченото жилище, частната тъжителка Н.
започнала да води там свои приятели, като слушали музика и стояли до късно. В
отсъствието на подсъдимата, нейният дом бил посещаван няколкократно от св.М.И.,
на 16г. и Д.С., на 16г., двамата приятели на частната тъжителка Н., които в
присъствието на последната и на св.Т. стояли в чуждото жилище до към 01.00ч.
Посещението на компании от
младежи в дома на подсъдимата, в нейно отсъствие, направило впечатление на св.Е.Д.,
която незабавно уведомила подсъдимата по телефон. Щом разбрала за случващото
се, подсъдимата Т. се прибрала в дома си. При завръщането си, тя заварила в
жилището си непознати младежи-момчета и момичета, приятели на частната
тъжителка, които изгонила от дома си.
На 14.09.2015г. частната
тъжителка Д.Н., свидетелите М.И. и Д.С., както и техен приятел с име С. се
разхождали. Около 19.30ч. частната тъжителка предложила на трите момчета да
отидат до дома на св.К.Т., като споделила с тях, че е забравила личната си
карта там. Момчета се съгласили. Пристигайки пред дома на св.К.Т. на адрес ***,
частната тъжителка позвънила на домофонната уредба и
разговаряла със св.Т., която й казала да се маха. Въпреки това частната
тъжителка продължила да звъни на домофона. В същото това време във входа на
блока влязъл неустановен в хода на съдебното следствие мъж, като младежите се
възползвали от ситуацията и влезли във входа. Частната тъжителка Н. и
свидетелите И. и С. се качили по стълбите до петия
етаж, където в ляво от стълбите се намирал домът на св.К.Т.. Третото момче от компанията не се качило с
тях, а останало на четвъртия етаж. Частната тъжителка застанала пред входната
врата, а до нея на стълбите застанали св.И. и св.С.. Щом се качили, на петия етаж тримата младежи чули викове, които оприличили че
са на св. К.Т.. Частната тъжителка Н. позвънила на входната врата на жилището и
след нейното позвъняване виковете утихнали, но никой не отворил. Поради това тя
позвънила втори път, но отново никой не отворил. При третото позвъняване от
страна на частната тъжителка, от жилището се чула репликата „аз ще се оправя с
тях“, ато репликата не била изречена от св.К.Т..
Входната врата на жилището се отворила и от там излязла подсъдимата П.Т., която
държала в ръка дървен предмет- точилка. Частната тъжителка Н. се намирала пред
входната врата и се обърнала към подсъдимата Т. с думите „Може ли да ми върнете
личната карта?“. Подсъдимата Т. не казала нищо, а направо замахнала
с точилката и ударила тъжителката по главата в средата на челото. Частната
тъжителка започнала да крещи от болка, като вдигнала ръце, за да се предпази, а
подсъдимата продължила да й нанася удари с точилката, които попаднали по ръцете
и по главата й. Момичето се обърнало и се опитало да побегне към дъното на
коридора, а подсъдимата му нанесла удари с точилката по гърба и в теменната
област на главата. От ударите частната тъжителка паднала на земята, като
подсъдимата продължила да я удря с точилката по краката. При вида на случващото
се св.С. се изплашил и избягал по стълбите, като слязъл пред входа на
блока. Св.И. казал на подсъдимата да се
успокои, но тя замахнала с точилката към него и му
казала да се маха, при което той се изплашил и също избягал по стълбите. Слязъл
пред входа на блока от където позвънил на тел.112, за да съобщи за случилото
се. В този момент по стълбите на блока, от шестия етаж слязъл св.М., който чул,
че подсъдимата Т. крещи на някого да се маха и също се развикал. Тогава
частната тъжителка побягнала по стълбите и слязла пред блока при свидетелите И.
и С.. Когато излязла от входа, свидетелите С. и И. видели, че частната
тъжителка куца, имала цицина на главата по средата на челото,под едното око
имала рана, коленете й били зачервени, а главата й в областта на тила кървяла.
На мястото на инцидента
пристигнал бащата на частната тъжителка, както и полицейски екип от Второ РУ
Варна в състав свидетелите В.В. и А.Т.. Органите на
реда провели разговор с частната тъжителка, която им обяснила, че подсъдимата я
нападнала с пръчка. После се качили и до дома на подсъдимата, където провели разговор
с нея. Подсъдимата обяснила на органите на реда, че тъжителката се държала
арогантно, като не споделила нищо друго за случилото се.
Още същата вечер, около 20.00ч. частната тъжителка
отишла в Спешно отделение на МБАЛ „Св.Анна“-Варна, където била прегледана от
дежурен лекар. При извършения й преглед обективиран в
амболаторен лист № 12201 /14.09.2015г. били
констатирани охлузвания по крайниците и лицето, хематом на десен клепач и
челото, разкъсно-контузна рана на главата, която била
обработена. Бил извършен преглед и от ортопед, който констатирал контузия на
дясна предмишница, коляно и лява длан. На следващия
ден 15.09.2015г., тъжителката била
освидетелствана от съдебен лекар в отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ
„Св.Анна”АД. В хода на освидетелстването при огледа от съдебния лекар С. било
констатирано : в челната област на главата, срединно,
на границата с окосмената част мораво-червеникаво кръвонасядане
с неправилна форма, размери около 3.5/Зсм., с
подлежащ оток с диаметър около 4см, Клепачите на дясното око били синкаво -
мораво кръвонаседнали, оточни.
По долния клепач се установявили общо три, групирани,
хоризонтално разположени рани с неравни ръбове, цепковидна
форма и дължини около 2см. Раните били хирургично обработени. По тила на
главата се установила цепковидна рана с неравни
ръбове, дължина около 2см., обработена с хирургично лепило. Около описаната
рана се установява оток с диаметър около Зсм. По
задната повърхност на гръдния кош в дясно, на около Зсм.
от гръбначния стълб, се установило ивицесто кръвонасядане с издължена форма, просветляване срединно, с размери около 10/4см. В областта на горния ръб
на дясната лопатка, към дясната раменна става, се установило мораво-червеникаво
кръвонасядане с издължена форма и размери около 3/1
см. По задно-вътрешната повърхност на дясната предмишница,
в средна трета, се установило мораво-червеникаво кръвонасядане
с издължена форма и размери около 4/1 см. По задната повърхност на лявата длан,
непосредствено под гривената става, в областта на 3 и
4 предкиткови кости, се установило мораво-червеникаво
кръвонасядане с неправилна форма и размери около
3/2см. По предно-външната повърхност на дясната колянна
става се установило мораво-червеникаво, ивицесто кръвонасядане с издължена форма, просветляване срединно и размери около 6/2.5-Зсм. Подлежащо на кръвонасядане колянната става
била оточна, активните и пасивни движения били
затруднени и болезнени.
Вечерта на 14.09.2015г. около 22, 30 часа Спешно отделение на МБАЛ
„Св.Анна-Варна“-АД посетила и подсъдимата Т. с оплакване, че била ударена в
гръдния кош с ритник. На следващия ден -15.09.2015г. подсъдимата също посетила
отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „Св.Анна”АД, където била освидетелствана
от доктор В.С.. В хода на освидетелстването, той констатирал единствено по
предно-външната повърхност на дясното бедро синкаво кръвонасядане
с овална форма и размери около 5/3см.
Видно от заключението на назначената по
делото и приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебно
– медицинска експертиза /СМЕ/ изготвена от вещото лице Д-р В.С. на
инкриминираната дата тъжителката е получила разкъсно-контузни
рани по тила на главата и долния клепач на дясното око, околоочен
хематом в дясно, кръвонасядания и травматични отоци
по главата, ивицести кръвонасядания
в областта на задната повърхност на гръдния кош, дясното коляно, кръвонасядания в областта на дясната лопатка, горните
крайници, контузия на дясната коленна става.
Според вещото лице така описаните травматични
увреждания били резултати на множество удари с или върху твърди, тъпи предмети
и биха могли да се получат по указаните време и начин.
Кръвонасяданията
разположени в областта на дясната предмишница и
задната повърхност на лявата длан, носели характеристиката на т.нар. „защитни
наранявания", като според вещото лице те са получени при предпазване от
нанасяни удари.
Кръвонасяданията
с ивицеста форма и просветляване срединно,
в областта на задната повърхност на гръдния кош и дясното коляно, добре отговаряли
да са получени с цилиндричен предмет, вкл. точилка. В своята съвкупност описаните травматични
увреждания обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Оздравителният процес на подобни травматични
увреждания продължавал около 15-20 дни след получаването им.
При извършения на 30.12.2016 г. клиничен
преглед на пострадалата в тилната област на главата вещото лице установило
издължен ръбец (белег) с белезникав цвят, резултат от
завършиилия оздравителен процес на разкъсно-контузната рана получена при инцидента на
14.09.2015 г. Ръбецът бил разположен в окосмената
част на главата, имал неголеми размери, като според вещото лице този ръбец не нарушавал и не изкривявал анатомичните пропорции,
не загрозявал обективно вида на освидетелстваната.
По делото бе назначена и приета комплексна психолого-психиатрична
експертиза /СППЕ/ на частната тъжителка Д.Н., изготвена от д-р К. и д-р Г.,
чието заключение съдът кредитира изцяло. Видно от последното преди момента на
инцидента на 14.09.2016 год частната тъжителка Н. е
била психично здрава, личност с интелектуално развитие напълно съответстващо на
образованието й и на социалната й среда, което и давало възможност да разбира
свойството и значението на извършеното спрямо нея и да ръководи постъпките си.
Към момента на освидетелстването, според вещите лица, се диагностицирала
клинична симптоматика на Протрахирана депресивна
реакция. В заключението се сочи още, че по време на инцидента частната
тъжителка е изпаднала в състояние на стрес,
който се е явил след това психотравмено
изживяване за нея и към на освидетелстването поради нерационалното му
преработване е била налице клиничната симптоматика на протрахирана
депресивна реакция. В съдебно заседание в.л К. пояснява, че стресовото
състояние е непосредствено след момента на инцидента. То било в резултат както
на причинените соматични травми, така и в резултат на възникналата внезапно
срещу нея агресивна реакция. Н. провеждала
лечение назначено й от психиатър. Диагностицираните
симптоми на тревожно депресивно разстройство, изцяло променяли поведението на
лицето. Това било свързано с ниска календарна възраст, наблюдавала се редукция
на тегло при освидетелстваното лице, стеснение на социалните контакти, не добър
сън, понижено самочувствие, като вещото лице счита, че поради липса на друга
конкретна травма в този период, това състояние било свързано със събитието на
14.09.15г.
Видно от заключението на назначената по
делото и приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена
съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ изготвена от вещото лице Д-р Д. на
14.09.2015год. подс. П.Ж.Т. е получила кръвонасядане по предно-външната повърхност на дясното
бедро. Според вещото лице същото е резултат на удар с или върху твърд, тъп
предмет, би могло да бъде получено при нанасяне на удар с ритник в указното
време. Такова увреждане обусловяло чувство на болка. В съдебно заседание вещото
лице Д. поясни, че увреждането в областта на дясното бедро може да бъде
получено както при директен удар с или върху твърд, тъп предмет, а може да бъде
получено и при опит за предпазване от нанасяне на удари с ръце или крака. От приложената по делото медицинска
документация от Спешен център при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД било видно, че по
време на прегледа е поставена диагноза: Контузия на гръдния кош. Извършена била
рентгенография. Според вещото лице Д. по време на клиничния преглед в Отделение
Съдебна медицинска при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД на 15.09.2015год. не били
установени видими травматични увреждания в областта на гръдния кош. Липсата на
такива не изключвали нанасяне на удари в областта на гръдната клетка.
По делото бе назначена и приета комплексна психолого-психиатрична
експертиза /СППЕ/ и на подсъдимата П.Т., изготвена от д-р Д. и д-р К.. Съгласно
същата при подс.Т. не се регистрират прояви на
душевна болест в тесният смисъл на
думата /чл.33 от НК/ както актуална, така и в минало време
или следи от понесена
такава болест понастоящем. Подсъдимата не страдала от психично разстройство по смисъла на
Международната квалификация на болестите - Десета ревизия, което да представлява умствена
недоразвитост или психично разстройство, в смисъла на критерия
"краткотрайно или продължително разстройство па съзнанието". Според
вещите лица към момента на описаното в частната тъжба деяние 14.09.2015г. както
и към настоящия момент подсъдимата е
разбирала свойството и значението на извършеното и е била в състояние да
ръководи постъпките си. Към
настоящия момент същата
била със запазени психични годности да разбира свойството и значението
на действията си и да ги ръководи. Според вещите лица от медицинска гледна точка, не се установяват обективни
причини, поради които подсъдимата да не
може правилно да възприема и да възпроизвежда факти и събития имащи значение за
делото и дава достоверни
обяснения, ако желае тъй като същата не страда от психично разстройство или
умствена изостаналост, в смисъла на критерия „краткотрайно или продължително
разстройство па съзнанието". Към момента на КСППО не се установявали
актуални психопатологични феномени, които да нарушават базисите и психични годности да разбира свойството и значението на действия си
и да ги ръководи, поради което тя била в състояние да участва в наказателно производство.
При изследване на индивидуално-психологичните
особености не се наблюдавали белези на диехармония.
Наблюдавали се богат емоционален диапазон на преживяванията, както в
позитивния, така и в негативния регистър, прага на раздраза
не бил нисък, като според вещите лица подсъдимата може да издържа на фрустрация.
При нея се наблюдавали използване на
зрели защитни механизми, и използване на адаптивни стратегии за справяне в трудни житейски ситуации, не се
наблюдавала импулсивност или агресивно поведение както в стандартни, така и в
ситуации на фрустрация. В състояние на фрустрация подсъдимата използвала адаптивни модели па
повеление свързани със зашита на собствения живот, така и със живота на своите
близки.
Вещите лица приемат в
заключението си, че ако се кредитират за верни обясненията на подсъдимата,
както и разказаното по време на освидетелстването, то по време на деянието подсъдимата е била в състояние
физиологичен афект, което кореспондирало
и с поведението й по време на инцидента. Това състояние според вещите
лица се е появило след изразена сензибилизация (изострена чувствителност). Допълнителна компонента на
изострената чувствителност била присъствието на детето й, което имало особено
голямо, първостепенно значение в ценностната й система. Според вещите лица преживяването на реална
заплаха е породило изключително интензивна емоционална реакция, която
мотивирала действията й по време на инцидента. По отношение на тази част от
заключението вещото лице Д. пояснява в с.з., че за да има възникване на
физиологичен афект трябва да има много негативни емоции, които могат да бъдат
страх, ужас в дадената ситуация. В случая вещото лице оценява като неочакван
удара в гърдите, за който подсъдимата споделя в обясненията си пред съда, като
в с.з отново се прави пояснение, че заключението за физиологичен афект е дадено
само ако се кредитират обясненията на подсъдимата.
Вещото лице К. разяснява пред съда, че
физиологичният афект е такова състояние, при което у лицето възникват негативни
емоционални преживявания, които могат да са обусловени от заплаха за неговия
живот или за живота на негов близък. Според доктор К. подсъдимата е усетила
заплаха, като според него ударът, за който е съобщила бил съпроводен с емоции и
неочакван, и можело да се приеме като пусковия механизъм в един такъв процес
наречен физиологичен афект. Според вещото лице К. това е провокирало каскадата
от събития, които последват. Вещото лице К. сочи, че хипотетично дори и без
удар, ако подсъдимата е оценила ситуацията като заплаха за собствения живот или
за живота на свой близък, това можело да доведе до такова състояние. Вещото
лице Д. допълва, че в такава ситуация подсъдимата е гледала да се
предпази, но тъй като времето било
прекалено кратко, нямало борба на мотиви и противомотиви.
В с.з. вещото лице К. посочва, че по време
на освидетелстването на подсъдимата са наблюдавани психо-вегетативни
прояви, при които отново се преживява това събитие. Споделеното пред тях
го оценявали като преживяване, а не като измислено. Част от характеристиките на афекта били
свързани с това, че се нарушавал волевият контрол. Фактът, че имало множество
удари било потвърждение на това, че има физиологичен афект, защото губейки
волевия контрол се наблюдавали само автоматични поведенчески актове т.е. това,
че има множество удари, които били хаотични потвърждавало хипотезата на
физиологичния афект, защото той бил особено състояние, при което се стеснявало
съзнанието, губил се волевия контрол и човек започвал да действа на база
инстинкта за самосъхранение. Поради това вещите лица приели хипотеза за
физиологичен афект.
Според заключението на вещите лица
индивидуално психологични особености на подсъдимата били - с голяма подвижност,
общителност, шеговитост, изразени мимики, жестове, пантомимики, прекомерна самостоятелност, недостатъчно
чувство за дистанция в отношенията с другите. Често спонтанно се отклонявала от първоначалната тема на разговор. Такива хора навсякъде внасяли
шум. Почти винаги били добро настроение.
Такива хора били с повишена самооценка, весели, а заедно е това делови,
изобретателни, блестящи събеседници. Хора умеещи да
развличат другите. При тях доминира
външната локализация па контрола. Отличавали се със способност да сс възхищава, да изпадат
във възторг. Такива хора често спорели, но не предизвиквали конфликти. Най-изразената тяхна черта била хуманността.
От приетите по делото справки съдимост
за подс.Т. е видно, че същата не е била осъждан , а е
била освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за деяние
наказуема по чл.130, ал.1 от НК.
Подс. П.Ж.Т. е
родена на ***г***, българка, българска гражданка, със средно образование,
омъжена, неосъждана, работи, ЕГН **********.
Описаната фактическа обстановка се установи
по безспорен и категоричен начин от
отчасти обясненията на подсъдимата, отчасти от показанията на св.К.Т.,
показанията на свидетелите Н.Т., М.И., Д.С., Н.Г., Х.Н., В.В.,
А.Т., отчасти от показанията на А.М., от показанията на свидетелката Е.Д., заключенията по назначените СМЕ и СППЕ по
отношение на частната тъжителка, назначените СМЕ и СППЕ по отношение на
подсъдимата, лист за преглед на пациент в спешно отделение
№ 12201 /14.09.2015г. , лист за преглед на пациент в спешно отделение, медицинско
удостоверение № 931/15.09.2015год. издадено от д-р В.С., медицинско
удостоверение № 930/15.09.2015г. издадено от д-р В.С., заверено копие от удостоверение за раждане на
Д.Н., справка от ОД на МВР-Варна за издадени лични документи на Д.Н. и др. като в своята съвкупност така
посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи
се и не водят на различни правни изводи.
При формиране на изводите си
относно релевантните по делото факти, съдът взе предвид и справката съдимост
изискана от съда, ведно с бюлетин за съдимост, заверени преписи от присъда и
мотиви по НЧХД №6336/2005г. по описа на ВРС, заверен препис от Решение по
ВНЧХД№397/2007г. по описа на ВОС, справки и заверени копия от изпълнително
дело, и др, приобщено по делото, /досежно
личността на подсъдимата/, както и
материалите по пр. преписки с № 15254/2015г. по описа на ВРП, ведно с
прокурорски акт по същата пр. преписка, послужили като насочващи факти относно
хода на съдебното следствие.
От събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал съдът не кредитира обясненията на подсъдимата
в частта в която заявява, че е била нападната от частната тъжителка Н. и че
реакцията и е била предизвикана от нападението на частната тъжителка. Принципно
подсъдимата не отрича, че е нанесла удари с точилка по тялото на частната
тъжителка, но твърди, че това е станало за да се защити от частната тъжителка,
която я ритнала с крак в гърдите, ритала
и удряла с крак по краката, ръцете. Обясненията на подсъдимия на първо
място са в противоречие с показанията на св.И. и св.С.-очевидци събитията,
които са категорични, че нападение от страна на частната тъжителка към
подсъдимата е нямало. Двете момчета са категорични, че при отваряна на входната
врата подсъдимата директно е пристъпила към нанасяне на удари в различни части
на тялото на частната тъжителка с дървен предмет – точилка. Двете момчета са
категорични, че не са възприели удари и ритници от страна на частната тъжителка
спрямо подсъдимата. Такива удари не са били възприети и от страна на св.М..
Нещо повече твърденията на подсъдимата, че е била ритана и удряна от частната
тъжителка навсякъде „в краката, в
ръцете, навсякъде където завареше“ не се подкрепят и от обективните находки
установени при медицинския преглед на подсъдимата както в Спешно отделение в
нощта на инцидента, така и при
извършеното освидетелстване обективирано в МУ №
930/15.09.2015г., издадено от д-р В.С.. При посоченото освидетелстване по
тялото на подсъдимата е установено едно единствено синкаво кръвонасядане
по предно-външната повърхност на дясно бедро. Безспорно вещото лице поясни в
с.з, че липсата на травматични увреждания в областта на гръдната клетка не
изключват нанасяне на удари в посочената област, но ударите с ритници които
подсъдимата описва и техния интензитет – „навсякъде където завареше“ безспорно
би оставило обективни находки по тялото на подсъдимата. Нещо повече, при
пристигане на полицейските служители на място подсъдимата е споменала само за
арогантно поведение от страна на частната тъжителка, като не е споменавала да е
била удряна от нея. Затова и впоследствие лансираната от подсъдимата версия
пред св.Г. и св.Н., както и поддържаната версия в хода на с.з. съдът прие за
защитна теза от страна на подсъдимата.
Обясненията на подсъдимата, че е молела
частната тъжителка и придружаващите я момчета да не ги безпокоят по домофонната уредба
също не кореспондират с показанията на двамата свидетели И. и С.. Не
кореспондира и с показанията на последните обясненията на подсъдимата, че
веднъж е отворила входната врата и е призовала младежите да си тръгват,
като при следващо продължително
позвъняване е отворила вратата и тогава е била ритната от частната тъжителка.
Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимата, че е била притеснена, че на
вратата звъни техен съсед, тъй като в тази част обясненията й кореспондират
само с показанията на нейната дъщеря, като
са в пълно противоречие с показанията на свидетелите И. и С., които са
категорични, че са чули виковете на свидетелката Т. от апартамента и думите на
подсъдимата „ аз ще се оправя с тях“.
Няма как съдът да възприеме и тезата, че подсъдимата е считала, че на
вратата звъни съсед и това породило в нея притеснение, като ясно е отправила репликата
„аз ще се оправя с тях“. Не може да бъде възприета и тезата й, че веднъж е
затворила вратата и е търсила възможност да позвъни във Второ РУ-Варна, защото
ако в действителност подсъдимата беше притеснена от присъствието на младежите
пред дома й, и в действителност тя беше затворила входната врата, то неминуемо
нямаше повече да отвори вратата на жилището си и щеше да се свърже с полицията,
а не отново да отваря вратата както самата твърди в обясненията си. Поради това
съдът не кредитира в тези им части обясненията на подсъдимата, като ги възприе
за житейски нелогични, некореспондиращи с останалите гласни и писмени
доказателства и установените обективни находки, отразени в медицинските
документи.Затова в тази им част, обясненията на подсъдимата съдът възприе като защитна тези.
В
останалата им част обясненията на подсъдимата кореспондират с доказателствения материал по делото и съдът ги кредитира.
По отношение на показанията на св.К.Т. съдът
отчете подразбиращо се съмнение в тяхната безпристрастност, предвид фактът, че
свидетелката е дъщеря на подсъдимата. От показанията на тази свидетелка съдът
не кредитира нейните твърдения, че подсъдимата е била притеснена, че на вратата
звъни техен съсед, тъй като в тази част показанията им кореспондират само с
обясненията на нейната майка, но пък са в пълно противоречие с показанията на
свидетелите И. и С., които са категорични, че са чули виковете на свидетелката
от апартамента и думите на подсъдимата „ аз ще се оправя с тях“. Съдът не
кредитира и показанията на свидетелката Т., че частната тъжителка се е опитала
да избута подсъдимата, за да стигне до нея, тъй като и в тази им част
показанията и противоречат на показанията на И. и С., които и при първоначалния
и при допълнителния разпит са категорични, че частната тъжителка не е имала
никакво време да реагира, тъй като след отварянето на входната врата и
обръщението й дали може да й върнат личната карта е последвал удар от страна на
подсъдимата с точилката. Съдът не кредитира и показанията на свидетелката, че
подсъдимата е затворила веднъж входната врата, след което при последващо звънене пак е отворила вратата, тъй като и в
тази им част показанията й са в противоречие с изнесените факти от страна на
двамата свидетели И. и С., които са категорични, че входната врата на жилището
е отворена само веднъж, при третото по ред позвъняване от страна на частната
тъжителка. Съдът намира, че свидетелката Т. не е била очевидец на случилото се
пред входа на жилището й, тъй като както сама сподели пред съдебния състав тя е
била в кухнята на жилището. Изнесените от нея факти, че частната тъжителка
първа е нападнала подсъдимата и я е ритнала са интерпретация на споделеното от
майка й и са естествен стремеж за оневиняване на подсъдимата. В останалата им
част съдът кредитира показанията на свидетелката Т., защото те кореспондират с
останалите гласни доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира
показанията на св.Н.Т.. Макар същата да е майка на частната тъжителка и като
такава безспорно е заинтересована от изхода на делото, но съдът намери, че
нейните показания са в пълен унисон със свидетелските показания на очевидците
на деянието – свидетелите И. и С., както и със заключенията на назначените СМЕ
и СППЕ по отношение на частната тъжителка.
Съдът кредитира напълно показанията на св.М.И.
и св.Д.С. депозирани пред състава на съда. С оглед възникналите противоречия
между техните показания и обясненията на подсъдимата, съдът в изпълнение на
задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото призова свидетелите за провеждане на очна ставка с
подсъдимата. Поради категоричния отказ на подсъдимата да участва в посоченото
действие, съдът проведе допълнителен разпит на свидетелите. Показанията на
двамата свидетели както при първоначалния, така и при допълнителния разпит са
последователни, логични и взаимно допълващи се. Те кореспондират и с останалите
кредитирани от съда гласни доказателства. Най вече показанията на двамата
свидетели за нанесените травматични увреждания от страна на подсъдимата спрямо
частната тъжителка, както и за видените от тях наранявания по главата, лицето и
тялото на частната тъжителка непосредствено след слизането й пред входа на
блока, кореспондират с обективните
находки установени при освидетелстването на пострадалата и със заключението на
назначената и приета по делото СМЕ, включително и по отношение на механизма, по
който са получени.
Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания на св.Н.Г. и св.Х.Н.. Показанията на двамата полицейски служители
кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства, като по делото няма
данни същите да са предубедени или заинтересовани от изхода на делото.
Като достоверни, добросъвестни и логични
съдът оцени и показанията на служителите на реда В.В.
и А.Т.. Двамата свидетели свидетелстват за споделеното от тях от пострадалата и
частна тъжителка, и от подсъдимата. Показанията им за вида на пострадалата
напълно кореспондират с останалите гласни доказателства и с назначената и
изготвена СМЕ по отношение на пострадалата.
Съдът кредитира като логични и добросъвестни
и показанията на св.Е.Д.. Макар същата
да не е пряк очевидец на инцидента, тя пресъздаде възприятията си за факти и
обстоятелства предшестващи инцидента описан в тъжбата. Показанията на тази
свидетелка кореспондират с останалите гласни доказателства по делото, както и с
кредитираните части от обясненията на подсъдимата и свидетелските показания на
св.К.Т.. Показанията на тази свидетелка
послужиха и като ориентир на съда досежно личността на подсъдимата.
Съдът намира, че показанията
на св.А.М. не следва да се кредитират в частта, в която същият посочи, че на
площадката пред дома на подсъдимата са били две момчета и едно момиче, които са
били в спор с подсъдимата, тъй като в тази част показанията му са в пълно
противоречие с показанията на двамата незаинтересовани от изхода на делото
свидетели И. и С., които са категорични, че други лица освен подсъдимата е
нямало пред дома й, като и двамата свидетели посочват за споделеното с тях от
тъжителката, че лице от мъжки пол й е помогнал. Неговите показания са в
противовес и с показанията на св.Д., която е категорична, че когато е отворила
вратата на жилището си, е видяла само момиче да бяга по стълбите. Показанията
на св.М. бяха изключително лаконични, като съдът остана с убеждение, че същият
премълчава обстоятелства от предмета на доказване по делото. В останалата им
част съдът кредитира неговите показания.
Като компетентни, обективни и безпристрастни,
съдът кредитира и заключенията на назначените и приети СМЕ и СППЕ по отношение
на частната тъжителка, назначената и приета от съда СМЕ по отношение на
подсъдимата и назначената и приета от съда СППЕ на подсъдимата с уточненията
направени от вещите лица в съдебна зала.
Съдът напълно кредитира и писмените
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
взаимно допълващи се.
Предоставените с частната тъжба писмени
доказателства- удостоверение за раждане
на Д.Г.Н., медицинско удостоверение № 931/15.09.2015год. издадено от д-р В.С.,
лист за преглед на пациент в СО № 12201/14.09.2015г., лист за преглед на пациент
в СО за проведени консултации, медицинско удостоверение № 930/15.09.2015год.
издадено от д-р В.С. приети и прочетени от съда по реда на чл.283 от НПК, макар
да са в копия, същите са заверени от адвокат –повереник
на частния тъжител и адвокат- защитник на подсъдимата, и съгласно чл. 32 от
Закона за адвокатурата пред съда, както и пред всички други органи те имат
силата на официално заверени документи, поради което съдът ги кредитира изцяло,
като кореспондиращи с останалите събрани гласни и писмени доказателства.
След
като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в тяхната
съвкупност и така установената фактическа обстановка, при решаване на въпросите
по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимата П.Ж.Т., ЕГН **********, е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление наказуемо по чл.130, ал.1 от НК от НК, тъй като на 14.09.2015 година в гр.Варна
е причинила лека телесна повреда на Д.Г.Н., родена на ***г., изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, обусловила
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Обект на това престъпление са
обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
Субект на престъплението е
пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице.
От обективна страна деянието е осъществено чрез действие - нанасяне на удари от страна на подсъдимата
с дървен предмет- точилка в областта на тялото, крайниците и главата на
пострадалото лице.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, а именно показанията на разпитаните свидетели И. и С.,
изготвената съдебномедицинска експертиза, както и приобщеното медицинско
удостоверение по отношение на Д.Н., безспорно се установява, че на посочената в
частната тъжба дата частната тъжителка е получил травматични увреждания, които
са били реализирани вследствие на удари с дървен предмет-точилка в различни
части на тялото, а именно – главата, тялото /задната повърхност на гръдния
кош/, дясното коляно, горните крайници, дясна лопатка. Видно от показанията на св. И. и св. С.-
очевидци на деянието, както и косвено от показанията на св.Н.Т., св. Т.,
св. В., св.Г., св.Н. , именно подсъдимата е нанесла ударите, в причинна връзка с които са причинени
травматичните увреждания на непълнолетната към него момент Д.Н.. Свидетели И. и
С. описват по идентичен и непротиворечив помежду си начин поведението на
подсъдимата, нанесените удари, областта на тялото в които са нанесени, както и
поведението на частната тъжителка, непосредствено преди инцидента съотв. след него, и състоянието в която е била след инцидента. Посочените от тях
области на тялото, в които са реализирани ударите и по които са били видими
травматични увреждания след инцидента кореспондират на констатациите на вещото
лице относно мястото на реализиране на травматичните увреждания. Поради това и
съдът прие, че деянието е безспорно осъществено от обективна страна от
подсъдимата, поради което е доказано авторството на същото.
Настъпил е и общественоопасния
резултат, а именно лека телесна повреда за тъжителката изразяваща се в разкъсно-контузни рани по тила на главата и долния клепач
на дясното око, околоочен хематом в дясно, кръвонасядания и травматични отоци по главата, ивицести кръвонасядания в
областта на задната повърхност на гръдния кош, дясното коляно, кръвонасядания в областта на дясната лопатка, горните
крайници, контузия на дясната коленна става, обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
Ето защо съдът прие, че подсъдимата е
осъществила от обективна страна съставът на престъплението лека телесна повреда
- по чл.130, ал.1 от НК.
По
основното възражение на подсъдимата и защитата за това, че деянието е извършено
в състояние на физиологичен афект.
Според разпоредбата на чл.132 от НК,
състоянието на силно раздразнение е такова, при което поведението на дееца е
мотивирано от силни чувства, под въздействието на които до голяма степен
отпадат волевите задръжки, като волята на дееца е детерминирана от неговите
чувства дотолкова, че той макар и да запазва вменяемостта си, под напора на
силните чувства взима решението за извършване на престъплението. Това състояние
се характеризира с внезапно възникване, като същото е непрекъснато до
извършване на самото престъпление. Поводът за възникване на афекта у дееца е
неправомерно поведението на пострадалия. Това неправомерно поведение на
пострадалия трябва да се изрази в насилие, тежка обида или клевета или друго
тежко противозаконно действие от което са настъпили или могат да настъпят тежки
последици за дееца или неговите близки. Същевременно поведението на дееца
следва да е пряк и непосредствен отговор на поведението на пострадалия.
Физиологичният афект възниква спонтанно, като непосредствена реакция на едно
току що извършено от пострадалия противозаконно действие. /Решение № 65/94г. по
н.д. №740/93г. на ВКС/. Изпадането в "състояние на силно
раздразнение" (чл. 132, ал. 1 НК) е недостатъчно само по себе си, ако не е
предизвикано от пострадалия, и то по предвидените в закона начини / в този
смисъл е и Решение № 417 от 07.12.2009
г. по н. д. № 444/2009 г., н. к., І н. о. на ВКС/.
Преценката за наличието, респективно
липсата на състояние на силно раздразнение е правен въпрос, който се базира на
обективните данни установени със съответните доказателствени
средства и проверени чрез предвидените в НПК способи, сред които са и
експертните заключения. В конкретния случай, видно от изготвените по делото
СППЕ, подс.Т.
е действала в състояние на физиологичен афект. По делото
обаче липсват каквито и да е доказателства касаещи поведение от страна на
пострадалата непълнолетна Н., които по някои от посочените в закона
начини - с насилие, тежка обида или друго противозаконно поведение
спрямо нея или неин ближен непосредствено преди деянието да е предизвикала
състоянието на силно раздразнение у подсъдимата. От събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, безспорно е видно, че подсъдимата Т.
не е одобрявала взаимоотношенията между нейната дъщеря и частната тъжителка. Безспорен факт е
също, че подсъдимата е научила, че след
заминаването си в чужбина връзката между двете момичета е възобновена, както и
че в дома й са се събирали непълнолетни младежи сред които и частната
тъжителка, нещо което не е одобрявано от нея. Безспорно у подсъдимия са били
налице натрупани неприятни емоции и усещания в резултат на предходни
взаимоотношения с тъжителката и
отправяни спрямо нея реплики от страна на частната тъжителка касаещи осиновяването
на дъщерята на подсъдимата, което безспорно е болезнена тема за подсъдимата. Нормално е такива негативни преживявания да
бъдат съпроводени със състояние на изострена чувствителност, както се сочи в
СППЕ. Съгласно заключението на комплексната СППЕ, поддържано от вещите лица Д.
и К. в с.з. пусковият механизъм отключил състоянието на физиологичен афект у
подсъдимата бил нанесеният удар от страна на частната тъжителка спрямо нея.
Вещите лица конкретизираха, че заключението за физиологичен афект е изготвено
на базата на споделеното пред тях от страна на подсъдимата и психо-вегитативните прояви на подсъдимата по време на
освидетелстването. Съдът обаче намира, че доказателства за упражнено насилие от
страна на частната тъжителка спрямо подсъдимата или нейни ближни в конкретния
момент не са събрани по делото, като съдът по-горе в мотивите си изложи защо
приема, че не е било реализирано насилие от страна на частната тъжителка. Съдът
намира също така, че настоятелното и натрапчиво звънене от страна на частната
тъжителка по домофонната уредба и на входната врата
също не са от категорията на друго тежко
противозаконно действие, от което са настъпили или могат да настъпят тежки
последици за дееца или неговите близки
по смисъла на чл.132 от НК.
Безспорно такива доказателства за натрапчиво звънене, въпреки че е заявено, че
не са желани още по домофонната уредба, са налични по
делото, но тези обективни факти по разбиране на настоящия състав не биха могли
да бъдат приравнени на тежко противозаконно действие. Действията са реализирани
от непълнолетно лице, като за подсъдимата е била добре известна възрастта на пострадалата
и най-вече типичните за тази тинейджърска възраст
прояви, като майка на дете на същата възраст. Подсъдимата, съгласно
заключението на комплексната СППЕ е била в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като пак според същото
заключение, същата може да издържа на ситуации на фрустрация,
като при нея се наблюдавали зрели
защитни механизми за справяне в такива ситуации. Следователно подсъдимата е
била напълно в състояние да овладее емоциите си и да се справи със създадената
ситуация посредством други способи, като например да потърси съдействие от
страна на полицейските органи или дори на съседи, което обаче същата не е
сторила, а е предприела акт на саморазправа с частната тъжителка. Изложеното категорично
отхвърля юридическите елементи при обсъждане на въпросите за физиологичния
афект. /така напр. в Решение № 455 от 21.12.2009 г. на ВКС по н. д. №
510/2009 г., III н. о., НК – “Състоянието на силно раздразнение, обуславящо
квалификация по по-леко наказуемия престъпен състав е преди всичко юридически
въпрос, обсъждането на който е свързан с обективните данни по делото. Само при
доказано провокативно поведение на пострадалия спрямо подсъдимия по смисъла на
чл.132 от НК, съдът може да обсъди доколко това поведение от медицинска гледна
точка е предизвикало такова състояние, което е отключило афективно
поведенческата му реакция.” Следователно в настоящия случай е неприложима
редуцираната отговорност по чл.132 от НК спрямо подс.Т..
От друга страна, за прецизност следва да
се отбележи, че наличието на афект не
означава липса на вина и произтичащото от там оправдаване на подсъдимата, тъй
като деянието не е осъществено от субективна страна, както бе изтъкнато в
пледоарията на защитата. За разлика от обстоятелствата изключващи
обществената опасност на деянието, афектът единствено смекчава отговорността и
то защото той е признак, който стои извън рамките на формата на вината, но
има значение за характеристиката на субективната страна на състава, а именно за
особеното психическо състояние, в което е бил деецът по време на деянието.
От субективна страна деянието по чл. 130,
ал.1 от НК е осъществено при форма на
вината – пряк умисъл, доколкото подсъдимата е съзнавала, че нанася удари с
дървен предмет-точилка в областта на тялото, главата и крайниците на частната
тъжителка и с това й причинява телесни увреждания, и е искала настъпването на
този резултат.
По отношение на алтернативното искане на
защитата за приложение на института на реторсията.
Съгласно чл. 130,
ал. 3 НК, ако "пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също
такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание". На
първо място както бе споменато по- горе съдът прие, че частната тъжителка Д.Н.
не е нанесла удари спрямо подсъдимата. В хода на съдебното следствие не бяха
събрани доказателства обективираното в МУ
№930/15.09.2015г., издадено от д-р В.С., едно единствено травматично увреждане
синкаво кръвонасядане по предно-външната повърхност
на дясно бедро да е в причинно-следствена връзка със съзнателен волеви акт от
страна на частната тъжителка. Нещо повече, съгласно назначената и приета от
съда СМЕ на подсъдимата, вещото лице Д. е посочил, че такова травматично
увреждане е обусловило чувството на болка, което изпълва медико-биологичните
характеристики на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Следва
да се отбележи, че по отношение на института на реторсията
съществува задължителна съдебна практика - Тълкувателно решение N: 51 от
16.09.1989 г. по н.д. N: 41/89 г., ОСНК. Съобразно същото реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може
да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки
телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1 или
само по чл. 130, ал. 2 НК.
В случая по делото е безспорно установено, че на частната тъжителка е причинена
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и е безпредметно
обсъждането на въпроса за реторсията, при цитираното
телесно увреждане на подсъдимата обусловило чувство на болка- лека телесна
повреда по чл.130, ал.2 от НК.
Относно
вида и размера на наложеното наказание:
При определяне характера на
отговорността на подсъдимата, съдът съобрази, че по отношение на същата са
налице материалноправните предпоставки за
освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба”, визирани в чл. 78а, ал.1 от НК: за престъплението по чл.
чл.130, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода до две години”
или „Пробация”, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, подсъдиматане
е неосъждана и не са налице
отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК.
Видно от приложената по делото справка
съдимост, подс. П.Т. не е осъждан за извършени от нея
престъпления от общ характер. Същата е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК с Решение по НАХД № 6336/2005г. на РС-Варна, влязло в
сила на 12.04.2007г., като за деяние по чл.130, ал.1 от НК, извършено на
28.08.2005г. й е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева.
Като съобрази указанията дадени в
Постановление №7 от 04.ХІ.1985 по н.д. І 4/85год на ПВС, становището на Общото
събрание на наказателна колегия на ВКС, както и по новата практика на ВКС –
Решение №61 от 31.05.2016год. на ВКС по н.д. № 150/2016год. ІІ н.о., Решение №
30 от 26.05.2017г, по н.д. № 1364/2016 г. по описа на ВКС, ІІ н.о., образувано
във връзка с ВНОХД № 277/2016 г. на
Апелативен съд Варна, настоящият съдебен състав прецени, че в случая няма
пречка подсъдимата да бъде освободена отново от наказателна отговорност по
следните съображения:
Съгласно цитираното по-горе постановление по
отношение на лицата освободени от наказателна отговорност по чл.78а от НК
приложение намира срока по чл. 86, т.3 от НК и тези лица могат да бъдат
освободени от наказателна отговорност повторно ако е изтекла една година от
наложената глоба.
Съгласно становището на Общото събрание на
НК на ВКС от 14.04.2016г. доведено до
знанието на всички съдилища в Р България общата давност по изпълнение на
наказанието, предвидена в чл.82, ал.1 от НК е приложима на общо основание и за
наказанието глоба и се прекъсва с всяко действие по изпълнението, след което
започва да тече нова давност съгласно чл.82, ал.3, пр.2 от НК. С изтичане на
срока по чл. 82, ал.1, т.5 от НК от последното извършено действие по събиране
на глобата изпълнението й е погасено по давност и не са налице пречки за
прилагане разпоредбите на реабилитация по право и тези на абсолютната
реабилитация.
В настоящия случая според настоящия съд
макар и да се касае до наложено адм. наказание
глоба принципните положения в становището на Общото събрание на НК на ВКС
цитирано по-горе важат в пълна сила доколкото лицата освободени от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК не могат да бъдат поставяни в по-тежко
положение от тези осъдени на глоба по НК /съгласно Постановление №7 от
04.ХІ.1985 по н.д. І 4/85год на ПВС/. Следва обаче да се съобразяват сроковете
за изпълнение на адм. наказания предвидени в нормата
на чл. 82 от ЗАНН.
Съгласно чл.82, ал.1, б.”а” от ЗАНН адм. наказание не се изпълнява ако са изтекли две години
когато се касае за наказание глоба.
Съгласно ал.2 на същия член давността
започва да тече от влизане в сила на акта с който е наложено наказанието и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършване на действието с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. (нормата е пълен еквивалент на тази на
чл. 82, ал.3 от НК.).
В случая видно от приложеното по делото
справки изходящи от Директора на
дирекция „Събиране на ТД на НАП (л.165, л.181 от делото) и копия от материалите
по и.д. за сумата наложена като наказание глоба на подсъдимата с Решението на
ВРС по НАХД № 6336/2005г. има образувано изпълнително производство като
единственото предприето действие във връзка с изпълнение на наказанието е било
изпратеното съобщение за доброволно изпълнение на 09.10.2007г., получено от
подсъдимата на 29.10.2007г.. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал.2 от ЗАНН от
тази датата-09.10.2007г. започва да тече нова давност, която е също две години
съобразно ал.1 на същия член. Давността изтича на 09.10.2009год. От тази дата
започва да тече и едногодишния срок по чл. 86, т.3 от НК приложим в случая
съгласно ППВС и изтича на 09.10.2010год. Съобразно фактическите рамки на
частната тъжба, деянието предмет на настоящото производство е извършено на
14.09.2015год., поради което и съдът прие, че няма законова пречка по отношение
на подсъдимата да бъде приложена отново нормата на чл.78а от НК.
Поради изложеното, съдът освободи
подсъдимата от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание „Глоба”, съгласно
размерът предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК, в редакцията на закона,
действаща към момента на извършване на деянието.
При индивидуализацията на наказанието съдът
съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на
подсъдимата, добрите характеристични данни за нея съдържащи се в показанията на
свидетелката по делото Е.Д., както и в психологическия портрет на СППЕ,
обстоятелството, че подсъдимата е предприела саморазправа предвид поведението на
частната тъжителка, което не е било инцидентна проява и с оглед предходни
натрупани негативни отношения между нея и частната тъжителка, както и
психическото състояние на подсъдимата по време на деянието, резултат от
изострената й сензибилност.
Като отегчаващи вината обстоятелства по
настоящото дело, съдът отчете обстоятелството, че подсъдимата е била
освобождавана от наказателна отговорност за идентична проява- лека телесна
повреда на дете.
Предвид изложеното, като констатира наличие
на множество смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът определи
наказанието „Глоба” в минималния размер, предвиден в чл. 78а от НК, в
редакцията на разпоредбата към момента на извършване на деянието, а именно в
размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът намира, че така отмерен размера на
наказанието „глоба“ би бил необходим и
достатъчен за постигане целите на чл.36 от НК и би имал нужното поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие спрямо подсъдимата.
По
отношение предявения граждански иск:
С оглед осъдителната наказателно-правната част на присъдата за
престъплението по чл.130, ал.1от НК,
съдът намира, че частично следва
да бъде уважен предявеният граждански иск. В гражданско-правен смисъл
извършеното от подсъдимата престъпление представлява непозволено увреждане по
смисъла на чл.45 от ЗЗД и за частния тъжител са настъпили и съответните
неимуществени вреди. Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за
всички вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието – както
имуществените, така и неимуществените. Претендираните вреди, които са от категорията на
неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за
тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства
– начин и обстановка при осъществяване
на деянието, възраст на пострадалия и характера на вредните последици.
Доколкото от доказателствения
материал по делото безспорно са установени предпоставките на чл. 45 от ЗЗД
изхождайки от принципа за справедливост съдът уважи предявения граждански иск
до размера от 2000 /две хиляди/ лева, тъй като тази сума по разбиране на съда
би овъзмездила
тъжителката за причинената й болка и страдание, както и за преживения
психологически дискомфорт прераснал според вещите
лица по назначената СППЕ в протрахирана депресивна
реакция. В тази връзка съдът взе предвид характера на причинените увреждания,
техния брой, както и периода на възстановяване на детето от тези травми, за
който от материалите по делото не е установено да е бил продължителен, а в
рамките на 15-20 дни. Отчете и данните за протрахираната
депресивна реакция от една страна, от друга страна съобрази и показанията на
свидетелите И. и С., че седмица след инцидента тя е подновила контактите си с
компанията от младежи. Поради това съдът намери, че именно в посочения размер,
гражданския иск би овъзмездил частната тъжителка. В
останала си част гражданският иск следва
да бъде отхвърлен за разликата до 10 000 лв., като недоказан по размер.
Посочената сума в размер на две хиляди лева съдът присъди на частната
тъжителка, която към момента на последното съдебно заседание е навършила
пълнолетие, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.09.2015 г.
, до окончателното заплащане на сумата, предвид факта, че подсъдимата изпада в
забава от момента на деликта.
Подсъдимата бе осъдена да заплати в полза
на държавата сумата от 776.88 /седемстотин седемдесет и шест лева и осемдесет и
осем стотинки/ лева, явяваща сторените в съдебното производство разноски в
полза на Районен съд – Варна, както и сумата от 80.00 /осемдесет / лева,
представляваща държавна такса върху уважения гражданки иск в полза на
Държавата, както и да заплати сумата от
сумата от 355.00 /триста петдесет и пет / лева , представляваща направените от
частния тъжител разноски по делото.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: