РЕШЕНИЕ
№ 1822
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110106119 по описа за 2021 година
Ищецът „** излага, че на 13.02.2020г. е сключил с ответника Б.Л.
договор за предоставяне на кредит от разстояние №***, по силата на който
ищецът в качеството на кредитодател е отпуснал на ответника в качеството на
кредитополучател кредит с главница в размер на 750лв., с разпределено
погасяване на 10 вноски, всяка една от които в размер на 75лв. за периода
14.03.2020г. - 09.12.2020г. Уговорена била и фиксирана договорна лихва, като
съгласно чл.2, ал.1, т.3 от договора годишният лихвен процент бил в размер
на 40,15%. Посочва, че сключването на договора се извършило въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес: ***, където били публикувани
и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, съгласно които
сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта,
попълване на въпросник и маркиране на полето "Съгласен съм с общите
условия". След това ответникът получавал имейл, в който се съдържала
преддоговорна информация за условията на договора. След одобрение на
ответника, той получавал на личния си имейл - **** договор и общи условия
за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало като ответникът
получавал чрез съобщение по телефон – ***, четири цифрен, уникален, код -
2170. Той получавал втори имейл, в който се съдържал специален линк, като
след отварянето му следвало да се въведе кода. Преди извършване на
паричния превод ответникът получавал обаждане на посочен от него
телефонен номер, като разговорът се записвал. По този начин той отново
потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние. Кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го
уведомил, че паричните средства са преведени по уговорения в чл.2, ал.2 от
Договора начин - по касов път на каса на „***" АД. Излага, че до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до подаване на
1
исковата молба няма постъпили суми по кредита. Ответникът е в забава от
датата на падежиране на целия кредит - 09.12.2020г. и дължал лихва за забава
в размер на 11.67лв. за периода 09.12.2020г. - 02.02.2021г. Моли да бъде
установено между страните, че ответникът му дължи сумата в размер на
750лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от
разстояние №284806/13.02.2020г., сумата в размер на 136.15лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 13.02.2020г. - 09.12.2020г.,
сумата в размер на 11.67лв., представляваща лихва за забава за периода
09.12.2020г. - 02.02.2021г., ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –
09.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1911/2021г. по описа на ВРС, и да се
присъдят сторените в заповедното и исковото производства разноски.
Ответникът чрез особения си представител в срока по чл.131 от ГПК е
подал отговор в който оспорва иска като допустим, но частично
неоснователен. Твърди, че не е отправяна нарочна покана към него за
заплащане на задъллженията. Възразява, че уговорката за плащане на
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и е нищожна, нарушава
принципа на справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване
на ищеца. Посочва, че е налице явна нееквивалентност между двете
престации. Твърди, че договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, тъй като не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от ЗПК - по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК - за определяне на
възнаградителна лихва. Сочи, че част от претендираните лихви са
неоснователни съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение. Моли за отхвърляне на иска
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422
от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10 и чл.86 ЗЗД.
По делото е приложено гр.д.№1911/21г. на ВРС образувано по подадено
от настоящия ищец заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника,
което е уважено, като срещу ответното дружество е издадена заповед за
изпълнение за сумите от 750лв. главница по договор за кредит от
13.02.2020г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-
9.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, 136.15лв. договорна лихва
за времето от 13.02.2020г. до 9.12.2020г., 11.67лв. лихва за забава за времето
от 9.12.2020г. до 2.02.2021г. и 125лв. разноски по заповедното дело.
Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок, което обуславя допустимостта на производството.
Предмет на настоящия установителен иск е съществуването на вземане
по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото основание – договор за заем.
В тежест на ищеца по делото е по пътя на главно и пълно доказване да
установи наличието на договорни правоотношения с ответника, вида на
договорното отношение, правата и задълженията на всяка от двете страни по
договора и изправността от негова страна.
Представени са от страна на ищеца доказателства – копие от документ
озаглавен договор за предоставяне на кредит №***/13.02.2020г., по който
2
страни са страните в настоящото производство, като е договорено ищеца в
качеството си на кредитор да предостави на ответника в качеството му на
кредитополучател сумата от 750лв., а ответника е поел задължение да върне
тези средства в срок от 300дни на 10 бр. вноски които общо правят 886.50лв.
при предоставяне на обезпечение или 1 261.15лв. при отсъствие на
предоставено обезпечение по смисъла на чл.3, ал.1 от договора и ГПР
възлизащ на 48.3%. договорът е двустранно подписан и съдържа всички
изискуеми се реквизити за този тип договори. Твърдението на ищеца, че
договора е сключен дистанционно не е оспорено от особения представител на
ответника. Предвид това съставът приема, че договора е редовен от външна
страна и е породил за страните целените с него задължения. Не се спори, че
заемната сума е предоставена на ответника, като това се установява и от
представената разписка за извършено плащане по нареждане на ищеца в
полза на ответника на договорената сума. От друга страна към момента на
сезиране на съда със заявлението по реда на чл.410 от ГПК падежът за цялото
задължение е бил вече настъпил и то е било изцяло изискуемо. Не отговарят
на истината възраженията на ответниковия представител, че по договора
липсва ясно посочване на дължимите се лихви и главница и на ГПР. Видно е
от съдържанието на договора, че в него са изложени две таблици на
погасителните вноски в зависимост от представянето или не на обезпечение
на задължението от страна на ответника, като в настоящото производство се
претендира по-ниския размер на задълженията.
Вещото лице по приетата СТЕ е посочило, че се установява надлежна
размяна на електронна кореспонденция между страните по делото имаща за
предмет сключването на заемния договор.
Твърдението на ищеца за липса на изпълнение от страна на
кредитополучателя е твърдение за отрицателен факт, което освобождава
навелата го страна от задължение за доказването му, а от друга страна
ответника не е представил доказателства за извършени плащания поради
което следва да се приеме, че Л. изцяло не е изпълнил задължението си за
погасяване на дълга и поради това претенцията се явява доказана по
основание. По делото е прието заключение на в.л. по приета ССчЕ от което
също се установява, че ответника не е погасил дълга си.
Предвид изложеното съставът приема, че претенцията в частите за
признаване дължимостта на 750лв. главница и 1136.15лв. договорна лихва се
явява доказана и по размер.
Що се отнася до третата претендирана сума от 11.67лв. лихва за забава
за времето от 9.12.2020г. до 2.02.2021г. съдът намира, че тази претенция като
акцесорна, обусловена от извода за основателност или не на претенцията за
главницата се явява също доказана по основание. Що се отнася до размера, то
същият изчислен служебно от съда възлиза на 74.70лв., което е значително
над претендираните 11.67лв. поради което претенцията в тази и част също
следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изложеното по-горе и направеното искане ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените по заповедното и исковото
производства разноски в размери съответно от 125лв. по заповедното и 1
255лв. разноски по исковото производство.
3
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответника Б. ***. Л. ЕГН********** от гр.Варна,*** дължи на ищеца
„****със седалище и адрес на управление гр***, следните суми:
750лв. представляваща главница по договор за предоставяне на кредит
от разстояние №**/13.02.2020г., 136.15лв. представляваща възнаградителна
лихва за периода 13.02.2020г. - 09.12.2020г., 11.67лв. представляваща лихва
за забава за периода 09.12.2020г. - 02.02.2021г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата от датата на сезиране на съда – 09.02.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№1911/2021г. по описа на ВРС, 31 състав, на осн. чл.422 от
ГПК.
ОСЪЖДА Б. ***. Л. ЕГН********** от гр.**** да заплати на „*** със
седалище и адрес на управление гр.*** сторени разноски в следните размери
125лв. по заповедното производство гр.д.№1911/21г. на ВРС, 31 състав и 1
255лв. по настоящото исково производство, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок
от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4