№ 917
гр. Варна, 18.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. П.
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. П. Въззивно гражданско
дело № 20253100501188 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:35 часа се явиха:
Въззивната страна И. Г. Г., редовно и своевременно призован, явява се лично и се
представлява от адв. Д. П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Б. Т. Г., редовно и своевременно призована, явява се лично и
се представлява от адв. М. Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Н. И. Г., чрез законен представител Б. Т. Г., редовно и
своевременно призована, не се явява. Представлява се от адв. М. Н., редовно упълномощена
и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Г. И. Г., чрез законен представител Б. Т. Г., редовно и
своевременно призована, не се явява. Представлява се от адв. М. Н., редовно упълномощена
и приета от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – ВАРНА,
редовно и своевременно призована, представлява се от социален работник Ж.П., определена
със Заповед № 0301-РД01-0388/21.09.2023 г. на Директора на ДСП – Варна, приета от съда от
днес.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. Г. Г. чрез адвокат Д.
П. против решение № 1395 от 23.04.2025 г., постановено по гр. д.№ 2798 по описа за 2025 г.
1
на Районен съд – Варна, четиридесет и шести състав, с което е задължен въззивникът да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Б. Т. Г. и децата Н. И. Г. и Г.
И. Г. на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН; забранено е на въззивника да
приближава молителката Б. Т. Г. и децата Н. И. Г. и Г. И. Г. на разстояние по-малко от 100
метра, както и следните адреси: село В., община А. - ул. „Х.С.“ № 36; местоработата на
молителката в град Варна - ул. „Х.С.“ № **; училището, което посещава детето Г. Г. – СОУ
„Х.С.“ в село В., община А., както и детската градина, която посещава детето Н. Г. – ДГ
„Д.Ч.“ в село В., община А., за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта
за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./, на основание член 5, алинея 1, точка 3 във
връзка с алинея 2 от ЗЗДН; забранено е на въззивника да осъществява контакт с молителката
Б. Т. Г. и децата Н. И. Г. и Г. И. Г., под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна
защита по делото /07.03.2025 г./, на основание член 5, алинея 1, точка 4 във връзка с алинея 2
от ЗЗДН; определено е местоживеенето на децата Н. И. Г. и Г. И. Г. при пострадалия родител
– майката Б. Т. Г. - за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за
незабавна защита по делото /07.03.2025 г./, на основание член 5, алинея 1, точка 5 във връзка
с алинея 2 от ЗЗДН; задължен е въззивникът да посещава специализирана програма за работа
с извършители на домашно насилие /специализирани програми за преодоляване на агресията
и справяне с гнева по смисъла на ЗЗДН/ към Фондация „SOS-семейства в риск“ в град Варна
- ул. „С.“ № **, телефон за контакт – ***/***-***, на основание член 5, алинея 1, точка 6 от
ЗЗДН; осъден е И. Г. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата 25 лева, представляваща дължимата държавна такса за
водене на делото, на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано и незаконосъобразно.
Твърди се, че е нарушен принципът на равенство между страните, като не е дадена
възможност на ответника /сега въззивник/ да ангажира адвокатска защита, което е причина
той да не оспори своевременно изложените в молбата твърдения и доказателствата,
представени от молителката. Сочи се, че липсва обективност при анализа на
доказателствата, както и не са обсъдени всички доказателства. Освен това е наложена мярка,
каквото молителката не е поискала. Намира се, че изложените от съда мотиви са
неубедителни относно това дали е налице извършен акт на домашно насилие, степента на
опасност, вида и продължителността на защитните мерки. Излага се, че и двете деца имат
създадена силна емоционална връзка със своя баща, поради което и продължителността на
раздялата между тях може да доведе до отчуждение, което не е в интерес на децата от една
страна, а от друга се явява наказание за тях. Иска се отмяна на решението, като се измени
срока на мярката по член 5, алинея 1, точка 3 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН на 6 месеца,
считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./; на
мярката по член 5, алинея 1, точка 4 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН на 3 месеца, считано от
датата на издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./; на мярката по
член 5, алинея 1, точка 5 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН на 6 месеца, считано от датата на
2
издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./, и на основание член 5,
алинея 4 от ЗЗДН да се постанови като защитна мярка режим на лични отношения между
децата и техния баща, който да се осъществява след изтичането на тримесечната мярка по
член 5, алинея 1, точка 4 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН и за времето на действие на
заповедта за защита в защитена среда под надзор на психолог или социален работник; както
и да се отмени наложената мярка по член 5, алинея 1, точка 6 от ЗЗДН.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещните страни чрез адвокат М. Н., с който същата се оспорва. Излага се подробно
становище в посока, че така постановеното първоинстанционно решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Адв. П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба в цялост.
Адв. Н.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора.
СЪДЪТ, с оглед постановеното изслушване на дете, намира, че следва да отстрани от
залата страните и пълномощниците им, като в същата остане само социалният работник и
детето Г. И. Г..
На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт СЪДЪТ пристъпва към изслушване на детето Г. И.
Г. с ЕГН ********** със снета самоличност по лична карта.
Детето Г. Г.: На 20.02.2025 г. баща ми дойде от Англия, уж да ни направи изненада.
Ние го посрещнахме. Вечерта хапнахме и легнахме. На следващият ден станахме и той
реши да имаме гости, да се съберем роднините. Събрахме се, направихме маса и хапнахме.
Не съм много сигурен кога изпратихме гостите, може би беше около 23:00 часа. Сестра ми
беше там през цялото време, но аз не останах. Отидох да спя, но тъкмо легнах в леглото и
чух баща ми, как започва да обижда майка ми, че е „курва“, че е „мърша“ и всякакви такива.
Каза й, че не му обръща внимание и че си има някой друг, с когото му изневерява. Започна
да я наранява физически. Аз видях, че я удря. Всичко се случи пред моите очи. Аз отидох да
си легна, но когато чух, че той започна да вика, веднага отидох там и видях какво стана. Той
започна да я удря с много силни удари с юмрук в главата. Удряше я най- вече в скулите по
лицето. Когато я удари с най-силния удар, направо й пръсна скулата. Течеше й кръв, посини
й се окото, но той не се спря. Буташе я, викаше й и я псуваше. Той беше пил над грамажа за
алкохол. Сигурно беше изпил един литър уиски. Беше използвал „ПАВ“ – наркотици.
Правеше си такава цигара, която се наричаше „марихуана“. Докато той удряше майка, аз се
намесвах. Хващах го и го дърпах настрани, да седне, но той не се спираше. Правеше като
вид „колабориране“, ревеше, викаше, псуваше я. В началото, когато той удари майка ми в
окото, аз отидох до него, а той ме попита „Искаш ли сега тебе да те почна?“ Аз се
отдръпнах. Той продължи да вика и да обижда майка ми с тези думи. Занесе я до вратата,
блъсна я в ръба с възможно най- голяма сила. Аз и сестра ми много се уплашихме. Мислех
си, че ще откаже гръбначния стълб на майка ми, но не се случи. След като тя седна на
3
земята, той пак започна да й говори с лоши думи. Много лоши думи каза, че му изневерява,
че е „кучка“, псуваше я „на майка“ и т. н. Когато лицето на майка ми вече беше
обезобразено и сестра ми отиде между тях, тогава баща ми се отдръпна от майка ми.
Отдръпна се, но цяла вечер я държа будна и тя не можеше да си легне. На другия ден бяхме
станали и той трябваше да заминава. Не помня колко дни беше тук, но беше се върнал за
кратко време, за няколко дни. Той работи в Англия. Доколкото знам, баща ми работи в
автомивка като мениджър или супервайзър и наблюдава и управлява хора. Те мият коли, а
той им прави заплатите. Баща ми отиде в Англия през 2018 г. с майка ми. Мен също ме
взеха, но първоначално 6 месеца живях при баба ми. Като отидох, той работеше нормално
до 2021 г. – 2022 г. Доколкото съм чувал, той започна да прави нелегални неща, нелегални
бизнеси.
В момента ние живеем в гр. Варна, ж.к. „Т.“ ***. Това, което разказах се случи на
20.02.2025 г. в село В.. Ние напуснахме домът си там на 07.03.2025 г. Причината да напуснем
беше, защото беше сутринта – 06:00 часа Българско време, а 04:00 часа при баща ми, той не
спираше да звъни, а майка ми беше в автобуса и не можеше да вдигне. Когато тя слязла от
автобуса и вдигнала, той й казал „Ей сега хващам самолета и ще те излежа, ще те направя да
седнеш в легло, повече да не можеш да ставаш да ходиш никъде“ Каза, че ще я пребие, ще я
излежи на леглото, ще я убие. Беше около 07:00 часа сутринта, аз се приготвях за училище, а
сестра ми за детската градина, когато майка ми се обади и каза, че баща ми иска да ни
изгони. На нея й беше неловко да ми го обясни, но аз знаех всеки един техен проблем и й
влязох в положение и разбрах за какво става въпрос, че той я заплаши, че ще я изгони и ще я
убие. Жилището, в което живеехме в село В. е наше – на майка ми и на баща ми. Сега
живеем в гр. Варна под наем.
Понеже бях в Англия и нямам изкаран български 7-ми клас и трябва да го изкарам,
сега уча в ОУ „К.Б.“ в кв. „В.“. Сестра ми ходи в детска градина „М.“ в кв. „М.“.
Това, което разказах не е първият скандал, който виждам между майка ми и баща ми.
Много пъти съм виждал скандали. За баща ми е нормално да посяга на жена си пред децата
си. Сестра ми не я бие, но тя винаги е била много изплашена. Много зависи, кой бой е бил,
за да кажа дали на мен също ми е посягал. При последният бой, при който баща ми нарани
скулата на майка ми, той ме бутна доста силно. След случилото се, баща ми като замина за
Англия, въпреки, че беше обезобразил майка ми, ние го възприехме, че той е добре. Майка
ми му прости. Тя много иска да запази отношенията ни с баща ми, за да не я виня някой ден,
че ме е махнала от него. Поддържали сме връзка с него, но самият той се опитваше да се
дразни. Постоянно й се обаждаше докато майка ми беше на работа и той я следеше. Преди
да стане случката баща ми ми се обаждаше. Но от 07.03.2025 г. не сме говорили. Причината
сега да се притеснявам да говоря и да се срещам с баща ми е, че през половината ми живот
досега имам само унижение – физическо и вербално от него. Той искаше от 13-годишен да
бъда бизнесмен. Да бъда като него оправен, да работя и да си вадя моя хляб. Знам, че в
България мога да работя от 16-годишна възраст, с позволението на родител. Знам, че трябва
да се отиде в някакъв трудов център, откъдето да се поиска някакво разрешение. През
4
половината ми живот, не помня баща ми да е бил до мен. Той е бил в Германия и в Англия,
затова не помня да е бил до мен и да имам някакви спомени с него, за да кажа какво
харесвам в него. Откакто се помня винаги е имало побоища и караници. Във всеки мой
спомен помня това, нямам нормално детство. Сега, като сме тримата с майка ми и сестра ми
се чувствам, че имам спокойствие. Никой не ме унижава. Чувствам се безопасно в моята
къща. Отивам си спокойно на училище и се прибирам вкъщи спокойно. Не е някой да ме
следи или постоянно да идва в моята къща и да говори лошо за мен и да ме унижава.
Баща ми не използва толкова алкохола, а използва най- вече марихуаната, за да бъде
спокоен и да не агресира към нас. При случаят, който Ви разказах, сестра ми много се
уплаши. Аз я взех на ръце, но тя отиваше между тях и си протягаше ръцете настрани и им
казваше да спрат. Тогава явно баща ми прояви малко съжаление и се спря, но дори, когато
държеше майка ми в ръце, той пак я буташе, псуваше я със същите думи и унижения и т.н.
Удряше й шамари. Сега сестра ми е много по- спокойна. Всичко е много по- различно. Тя се
чувства щастлива, а доколкото виждах, когато бяхме в село В., явно не се чувстваше
щастлива. Сега ходи на градина и всичко е спокойно. След това се прибира вкъщи, хапва и
спи спокойно.
След случилото се, в началото доколкото съм виждал, баща ми се опитваше от чужди
номера и от мои приятели да се свърже с мен, но аз нямам желание да се виждам с него,
защото не мога, не искам. Не мога да стоя на едно място с него. Аз не съм виждал добро от
баща ми и не желая да го виждам.
Социален работник П.: Семейството е с мярка за закрила. Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна им помага. Малкото детенце спокойно приема нещата. Не осъзнава в
голяма степен какво точно се случва. Сега семейството е спокойно и се чувства добре.
СЪДЪТ освобождава детето Г. И. Г..
СЪДЪТ поканва страните по делото и техните процесуални представители да влязат
в съдебната зала в 09:54 часа.
Адв. П.: Нямам доказателствени искания.
Адв. Н.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. П.: Моля да постановите решение, с което да уважите въззивната жалба, като
изцяло поддържам изложеното в нея и доводите.
Искам накратко да обясня позицията на моя доверител, защо и как се е случило. Той
казва, че това в действителност се случва за първи път в техния семеен живот. Още веднага
след това много е съжалил за това, което е станало. Извинил се е и преди и след делото в
първа инстанция на съпругата си. Той казва, че няколко пъти е помолил съпругата си да
разговарят, да му прости, да се разберат и да не се случва такова разделяне помежду им. Тя
5
му е казала, че е съгласна и ще разговарят. Казала му е къде да отиде, като е имала предвид
съда, където ще разговарят двамата. Той, когато е тръгнал за съда, е нямал представа, че
отива в съдебна зала и предстои съдебен процес. Тъй като за първи път му се случва това,
дори не е ангажирал адвокат, защото е имал истинското желание и намерение да се сдобрят
и да продължат заедно да отглеждат децата си, както са го правили от раждането им досега.
Влизайки в съдебната зала, се вижда и от всичко, което е записано в протокола, че в един
момент дори не се е почувствал добре. Казал е, че не разбира какво трябва да направи в тази
зала. Да, може би е негова грешката, че като е видял призовка не е потърсил адвокат, но той
наистина е вярвал, че те ще успеят да намерят път един към друг и това няма да е толкова
сериозен проблем в техните отношения, което да доведе до такава тежка раздяла и
отделянето му от децата. Затова той и в залата, включително не е скрил, признал е, че се е
случило.
Жалбата ни е по отношение на сроковете на мярката. Това действително се случва за
първи път в техния семеен живот. За първи път децата са толкова дълго отделени от баща си
и той от тях. Вярва, че те по един или друг начин страдат за него, а той всеки ден, всяка
секунда мисли затова, как иска да ги види и поне да ги чуе. Доверителят ми не е осъждан и
няма друг такъв подобен случай. В този смисъл е жалбата му, с молба към съда да намали
мярката, за може да вижда и чува децата си. Доколкото разбрах, майката на децата е подала
молба за развод. Тепърва ще има и друго производство помежду им, но нека тази раздяла не
бъде толкова дълга и тежка за тях в този момент.
Смятам, че доверителят ми достатъчно добре си е дал сметка затова, което се е
случило. Много стриктно спазва мярката и очевидно я приема с респект. Считам, че не е
необходимо да продължава тази агония за него и децата. Да, употребил е малко алкохол.
Наркотици не употребява и изобщо няма данни и доказателства в тази посока. Считам, че
изложеното в тази посока от молителката е само с оглед да подсили своята защита.
Доверителят ми няколко пъти и пред мен каза, че не може и да си помисли някога повече да
направи такова нещо. В този смисъл, Ви моля да проявите разбиране, снизхождение и да
намалите мерките, за да може той възможно най- скоро да се види с децата си.
Адв. Н.: Не съм съгласна с казаното от колегата. Настоящият случай, който сме
описали в молбата не е единствен, изолиран и първи такъв. Молителката и децата дълги
години са търпели подобно поведение от страна на ответника. Това търпение има предел, в
който след случилото се, тя вече взима окончателно решение да го напусне и да потърси
помощ и подкрепа от Фондация „SOS“. Това не е изолиран и инцидентен случай. Навярно и
детето е споделило днес с Вас. Не знаем, какво е казало при изслушването, но доколкото аз
съм разговаряла с него, то разказваше доста случаи в миналото, през едни кратки интервали
от време нещо сходно на това, което сме описали като инцидент в молбата.
По отношение на срока на мерките, считам, че трябва да съхраним емоционалното
състояние на децата, което към настоящия момент е доста лабилно, особено на малкото дете.
То е твърде малко, но тъй като съм комуникирала и с него, мисля че този срок, както е
предвиден в решението на ВРС е правилен. След това, много скоро ни предстоят и
6
привременни мерки. На 04.07.2025 г. е предвидено съдебното заседание. Може би в бъдеше,
в една контролирана среда следва плавно да започнат срещите с бащата и да се надяваме, че
ще успеят да съхранят и да не се наруши връзката между баща и деца. Към настоящия
момент, обаче, връзката е силно нарушена. Децата се страхуват от баща си, от неговото
поведение и от това, което са виждали в семейна среда.
Въззивникът Г.: В момента децата са манипулирани. Може да питате и съпругата
ми, тя го е казала и на други хора, че съжалява затова, че е послушала някой и е постъпила
така. Случило се е само веднъж, пил съм мъничко алкохол. Не знам точно колко алкохол съм
изпил. Аз бях кацнал, моите родители бяха там. Бях изморен и не знам какво се случи. На
другия ден се извиних. На другия ден отидохме на хотел, на спа и т.н. Знам, че само един
шамар съм ударил и друго не знам. Г. сега не иска да вижда баба си и дядо си. Аз много
обичам децата си и тя може да каже, че съм ги гледал абсолютно винаги.
Поводът за този конфликт беше, че жена ми не харесва родителите ми, защо са
идвали без покана вкъщи и, че решава да ми вземе къщата и нямало да ми дава децата. Аз
малко се ядосах и съм я ударил, и съм чул не знам какви работи по този процес нататък.
Може да питате всички, как съм гледал децата.
След случката, съжалявам за абсолютно всичко. Гледам да работя, да не мисля за
това. Гледам да чуя децата си. Винаги съм работил и съм правил всичко за тях. Ето сега съм
купил място да направя бизнес на сина ми, който е голям мъж. Аз го гледам и го насърчавам
да спортува. Той е на 14 години, но моята жена му дава власт да мисли сам и т.н. Той е
голямо, разумно момче и това е възпитание от моя страна. Употребявам алкохол много
рядко, за голям празник и не пия алкохол повече. Аз не пия постоянно алкохол, просто се е
случило. Аз съм работлив човек. Те са казали в жалбата, че съм луд. Спрял съм алкохола и не
употребявам повече от малко количество. Примерно, пия 50 мл. един път в месеца. По
същото време, в което мина делото съм изкарал „Психо“, изкарал съм и „С“ категория. Карал
курса, за да видят, че не съм луд. Родителите на моята жена са разведени. Аз не искам моите
деца да са в разделено семейство.
Въззиваемата Г.: Както И. твърди, че конфликта е започнал, защото не съм искала
родителите му, не е вярно. Конфликтът ни е от много години. Той си ходи и иска да намирам
за нормално, че си има други жени и аз бях съгласна с това. Живеехме си така. Единствената
причина да си тръгна от вкъщи е поради тези скандали, обиди и т.н. Винаги скандалът е
започвал, както и онази вечер, когато си беше пийнал, като си тръгнаха гостите той започна
да ми казва, че не му обръщам достатъчно внимание и че си имам друг. Ревнуваше ме. Аз му
казах само „Защо си взимаш по твоя начин, както ти водиш живот толкова години с други
жени?“ Мен са ме тормозили много неговите любовници, но бях длъжна така да си запазя
семейството заради децата и да живеем добре. Надявах се все някой ден да се спре.
Конфликтът ни онази вечер започна от ревност. Той тогава избухна и започна да ме удря.
Изпадна в „неосъзнаемост“, което продължи дълго време пред децата. Конфликтът от това
тръгна, не че не съм искала родителите му. Ние сме заедно от 15 години, уважавала съм ги
много. Напоследък, не, че съм проявявала неуважение, но най- нормално просто се дръпнах
7
от родителите му.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:07 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8