М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 2384 по описа за 2019 год. на
Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура
е внесла във ВРС обвинителен акт срещу Я.М.А. с
ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 290 ал.1 от НК за това, че :
На 15.04.2015 г. в гр. г т, пред съд – Районен съд – гр. г
т, в състав – районен съдия – П. п., като свидетел, устно съзнателно потвърдил
неистина, че е ползвал полуремарке марка „Ш.“, рама № *, с рег. *, предмет на предварителен договор за продажба от 21.08.2009 г. между „Х.“ООД
гр.Р.и М.“ЕООД, гр.г т, до месец септември 2010 г., а след това оставил
полуремаркето във владението на Г.П. на бензиностанция, собственост на „Г.“АД,
гр.г т, чийто управител е Г.П. и не знае къде се намира полуремаркето.
В хода на съдебните прения, представителят на ВРП излага
становище, че обвинението не се подкрепя от събраните в хода на съдебното
производство доказателства и заявява, че не поддържа същото.
Защитникът на подсъдимия – адв. Я. пледира, че в хода на
съдебното производство обвинението не е доказано по необходимия категоричен и
несъмнен начин. Излага становище, че от показанията на разпитаните членове на
комисията, извършвала технически прегледи на процесното ремарке, и по-конкретно
на св. П.Д., се установява, че при дейността на същата са били налични
отклонения от правилата за редовно отразяване на фактите касаещи техническия
преглед в изготвения протокол, поради което приобщените по делото копия на
протоколи за технически преглед нямат необходимата доказателствена стойност по
отношение на самоличността на лицето, което е представило превозното средство пред
комисията. Сочи се, че в частта,
съдържаща данни за това лице, протоколът за извършен технически преглед има
характер на частен документ, предвид декларативния характер на изявленията на членовете на комисията в тази
част на документа и доколкото тези членове не разполагат с удостоверителна
функция по отношение на посочения факт. Пледира
да не бъдат кредитирани показанията на св. Г. предвид констатираните в същите
вътрешни противоречия и с оглед наличните съдебни спорове и влошени отношения
на същия с подсъдимия. Излага се становище, че обясненията на подсъдимия
кореспондират с част от показанията на свидетелите и приобщените по делото
справки, изискани от съответните застрахователни дружества, както и с
приобщената справка от НАП, с оглед на което се пледира същите да бъдат
кредитирани като достоверни. Сочи се, че от събраните по делото доказателства
не е възможно да се формира категоричен извод, че процесното полуремарке не е
предадено във владението на св. Г. респ. на сродника му, който впоследствие е назначен за управител на „М.“ЕООД.
Излага се становище, че дори да се
приеме, че доказателствата по делото установяват неистинност на твърдените от
подсъдимия факти в показанията му, депозирани в качеството му на свидетел по гр.д. №
402/2014 г. по описа на РС-г т, деянието не е съставомерно
такова, доколкото обстоятелството дали процесното ремарке е било предадено във
владение на представляващо „М. .“ЕООД лице е извън предмета на гражданското
дело, рамкирано от исковата молба въз основа на която е образувано същото.
Доколкото депозираният в гражданското производство обратен иск от „М.“ЕООД не се оспорва от страната, срещу
която същият е предявен, се излага становище, че посоченият факт е извън
предмета на доказване по делото във връзка с посочения иск. С оглед на изложените съображения, се
иска съдът да постанови оправдателна
присъда по делото.
В хода на съдебното производство подс.
А. не се признава за виновен и дава
подробни обяснения по случая. Същият твърди, че е бил принуден от св. Г. да му
продаде дружествените дялове на „М.“ЕООД,
собственост на сина му, поради дългове на последното към юридическото лице,
представлявано от Г.. Заявява, че той и синът му са продължили да осъществяват
дейност по обслужване на „М.“ЕООД в т.ч. с товарни автомобили, собственост на
юридическото лице и след продажбата на дружествените дялове, по обща уговорка
със св. Г., до момента, в който отношенията с Г. силно са се влошили. Твърди,
че след това, св. Г. е „изгонил от работа“ него и членовете на семейството му,
които са били ангажирани с дружеството и е „прибрал“ товарните автомобили, с
които е извършвана дейността в полза на „М.“ ЕООД. Оспорва твърденията на св. Т.Р.,
че му е възложил представянето за технически преглед на полуремарке
рама № *, с рег.№ * като заявява, че показанията му са „поредната клопка на Г.“.
Заявява, че е ангажирал инцидентно св. Р. да извършване на трудова дейност по управление на МПС, но го е
„изгонил“, защото Р. „направил беля“. Твърди, че св. Г. и св. Р. се познават, като последният е извършвал
трудова дейност в полза на първия. Излага твърдения, че св. Г. е прибрал
превозните средства, с които е извършвана дейността от „М. .“ЕООД след
прехвърляне на фирмата.
Подсъдимият не се възползва от правото си на последна
дума.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
„М.“ЕООД
с ЕИК * е вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията на
26.03.2009 г. с управител и едноличен собственик на капитала – М.Я.М., син на подс. А. с предмет
на дейност – извършване на товаро-транспортни услуги в страната и чужбина. Подсъдимият
подпомагал сина си в извършване на дейността на дружеството без да е назначен
на съответна длъжност в същото.
На 21.08.2009
г. между „М.“ЕООД, представлявано от М.М. и „Х.“ООД,
гр. Р. с управител – Л.бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
полуремарке „Ш.“ с рег.№ * и рама № *. Съгласно договора продажната цена на
ремаркето възлизала на сумата от 9500 лева, платима на вноски до 31.12.2009 г.
Според клаузите на договора, предаването на ремаркето следвало да се осъществи
в деня на сключването му, а
окончателният договор за покупко-продажба да се сключи след изплащане на цялата
уговорена стойност на вещта, уговорената лихва и други разноски във връзка с
изпълнение на договора. Съгласно съдържанието на договора, при неизпълнение на
задълженията на купувача по същия се дължало връщане на вещта, като платената по
него сума следвало да се счита с
характер на месечни вноски по договор за
наем на полуремаркето.
В
изпълнение на посочения договор, на 29.12.2009 г. М.М.
превел по сметка на „Х.“ЕООД дължима вноска в размер на 1000 лева.
Във
връзка с осъществяване на дейността на „М.“ЕООД възникнали търговски отношения между
същото и „Г.“АД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление ***, което било представлявано от св. Г.Г. в качеството му на изпълнителен директор.
Поради
натрупани задължения на „М.“ЕООД към „Г.“АД, в началото на 2010 г. между св. Г.
и подсъдимия съотв. неговия син - М.М., се провели разговори
с оглед уреждане на отношенията между двете дружества и представляващите ги
лица без предприемане на действия по принудително изпълнение. Впоследствие същите
постигнали съгласие св. Г. респ. представляваното от него дружество да придобие
дружествените дялове на „М.“ЕООД, а подсъдимият и неговият син да продължат да
участват в дейността на дружеството с оглед полагане на усилия за натрупване на
печалба в резултат от същата и стабилизиране
на финансовото състояние на юридическото лице.
На
27.01.2010 г. между „М.“ЕООД и „Г.“АД бил сключен договор за покупко-продажба
на дружествените дялове на юридическото лице, представлявано от М.М..
На
17.02.2010 г. между М.М., в качеството на
представляващ „М.“ЕООД и св. Г.Г., в качеството на
Изпълнителен директор на „Г.“АД било постигнато ново съглашение, съгласно което
на основание чл. 20а от ЗЗД се разваля по взаимно съгласие сключения на
27.01.2020 г. договор, като на основание чл. 129 от ТЗ М.М.,
в качеството му на едноличен собственик
на капитала на „М.“ЕООД, прехвърля на св. Г.Г.
дружествените дялове на посоченото юридическо лице за сумата от 5 000
лева. В договора не били инкорпорирани клаузи за прехвърляне на имущество на дружеството, документи, свързани
с обслужване на дейността му, включително счетоводни такива, като в същия не са
обективирани и задълженията на дружеството по договори, сключени от М. за
времето, през което е бил едноличен собственик на капитала.
Междувременно
подсъдимият и синът му, със знанието и съгласието на св. Г. продължили да
осъществяват дейност, обслужваща реализирането
на печалба за „М..“ЕООД и по-конкретно свързана с извършването на товарни превози и
товаро-разтоварни дейности с превозни средства, собственост на дружеството и
предмет на право на ползване на същото. Сред
посочените превозни средства било и полуремарке „Ш.“
с рег.№ * и рама № *. След продажбата на
дружествените дялове, предвид постигнатата уговорка между св. Г., от една страна, и подсъдимия и сина
му, от друга, последните да продължават на
организират и реализират дейности обслужващи „М.“ ЕООД, фактическата власт
върху превозните средства, стопанисвани от дружеството се упражнявала от подс. А. и М. М.,
като автомобилите домували на паркинга на „Т.п.Г.“АД,
***. Във връзка с обслужване на договора
с „Х.“ООД на 12.03.2010 г. и 24.03.2010
г. М.М. превел
по сметка на посоченото дружество парични вноски в размер на 1000 лева. Видно от приобщена по делото справка от НАП
/л. 12 и л. 13 , т. II от ДП/
подсъдимият и синът му – М. били в трудови правоотношения с „М.“ ЕООД
в периода от 11.05.2010 г. до 22.09.2010 г. съотв.
от 12.05.2010 г. до 13.08.2010 г.
Междувременно
св. Г. се усъмнил, че М. и синът му осъществяват нерегламентирани превози с
ползваните и притежавани от „М.“ЕООД товарни автомобили , като не отчитат част от оборота, реализирана вследствие на
същите. Той имал претенции към подсъдимия и за плащане на заплатите на шофьорите на тези превозните средства. Поради разногласия
между подс. А. и св. Г. свързани със съвместното
обслужване на дейността на „М.“ЕООД, последният предприел действия по
преместване на посочените по-горе превозните средства на паркинга, на който домували товарните автомобили на „Г.“АД, а именно – на
паркинга на бензиностанция, стопанисвана от посоченото юридическо лице в кв.
„Пастир“ в гр.г т.
Впоследствие,
на 30.01.2011 г. собствеността върху капитала на „м.“ЕООД , гр.г т била
прехвърлена на св.Б.Д.Й. – служител в „р.“АД, а на 30.07.2013 г. – на св. К.И.Г.
– зет на св. Г.Г..
На
20.07.2011 г., на представител на „М.“ЕООД била връчена нотариална покана
изходяща от „Х.“ООД за заплащане в 7-дневен срок от получаване на съобщението
на дължимата сума по предварителния договор, сключен на 21.08.2009 г. респ. за
връщане на превозното средство – предмет на договора. Впоследствие посочената
сума не била заплатена.
Във
връзка с депозирана на 20.08.2014 г.
искова молба от „Х.“ООД гр. Р. против „М.“ ЕООД, гр. г т било образувано
гр. дело № 402/2014 г. по описа на РС-г т. По делото е предявен обратен иск от К.И.Г.
в качеството на управител на „М.“ЕООД срещу М.Я.М., в който се твърди, че
полуремаркето, предмет на договора с „Х.“ЕООД не е предадено на новия собственик на „М.“ЕООД след
сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове от 18.02.2010 г. съотв. с петитум М. да бъде
осъден да заплати в полза на „М.“ЕООД сумата от 6400 лева, представляваща
неплатен остатък от продажната цена по
предварителния договор.
В
проведено съдебно заседание по делото на 15.04.2015 г., в качеството на
свидетел бил разпитан подс. А.. В изготвения протокол
от съдебното заседание били отразени следните изявления на подс.
А. в качеството му на свидетел след разясняване на отговорността му по чл. 290
от НК: „Процесното
ремарке /полуремарке „Ш.“ с
рег.№ * и рама № */ беше собственост на
фирмата на сина ми „М.". Бяхме го взели с лизингов договор от автокъща „Х." ООД гр. Р.. По този договор имаше
погасителен план. При сключването на договора платихме 3000 лева, без ДДС. След
това други плащания се извършваха от „М.". Беше нарушено плащането, защото
нямаше редовна работа. След като беше прехвърлена собствеността на дружеството,
лично аз ходих в гр. Р.и оставих 1000 лева... След като „М." стана
собственост на друго лице, аз продължих да плащам дължимите вноски по
ремаркето. През 2010 г. синът ми прехвърли фирмата, но плащахме от името на
фирмата. Парите бяха лични пари на сина ми. Не беше договорено с Г., той не
знаеше, че плащаме. Договорът беше изтекъл с „Х.", но не успяхме да платим
ремаркето. Искахме да си продължим лизинговия договор. След това разбрахме, че
„Г." си е търсил ремаркето. Като сключихме договора за лизинг, ремаркето
ни беше предадено- пуснахме парите по банката и си прибрахме ремаркето. Когато
фирмата беше наша, в стария ДАП в гр. г
т си държахме автомобилите и ремаркетата. Когато фирмата беше прехвърлена от
сина ми на Г., ние използвахме камионите и ремаркетата. Документално не
направихме опис на имуществото. Г. имаше представител Ж.. Ние карахме ремаркето,
по документален начин всички активи останаха там. Ние бяхме на работа в същото
дружество и ползвахме това ремарке. Не знам дали е заведено в счетоводните
документи. Ползвахме ремаркето до месец септември 2010 година, след това
ремаркето и камионите ги оставихме в Пастир на бензиностанцията, собственост на
„Г.". В Пастир зареждахме - има бензиностанция на „Г.", има стопански
двор, той е на фирма „Ге." и оставихме ремаркето
с камионите там. Не знам кой друг ползваше този стопански двор в кв. „Пастир
". Не знам къде е полуремаркето. …Извършвахме и други плащания, не само за
това ремарке. Има плащания по други задължения след прехвърляне на
собствеността…. Имаше идея да се работи и да се плаща. Само
ремаркето занесохме, другите си ги плащахме, искахме да си платим задължението
на „Г." и да ни се върне фирмата. Имах стари други задължения, затова
прехвърлихме тази фирма, като обезщетение, за да си връщаме старите задължения.
…Жельо се занимаваше с нас. Ж. беше представител на фирма „Г.“. Той ни
записваше километражите преди тръгване, той си водеше горивото, той
фактурираше, той зареждаше. Предадохме камионите с полуремаркето
на Ж.. Той си водеше тетрадка. Аз
заплата не съм вземал, защото дължахме пари. Аз работя за „М.“ и „М.“ ни
удържаше парите …С Ж. не сме подписвали приемо-предавателен протокол."
С
решение по гр.д. № 402/2015 г. по описа на РС-г т отменено частично с решение
на Окръжен съд -Добрич по въззивно търговско дело № 228/2015 г. съдът е обявил за окончателен сключения на
21.08.2009 г. предварителен договор между „Х.“ООД и „М.“ЕООД, като последното е
осъдено да заплати на „Х.“ООД сумата от 6400 лева като неплатен остатък от
цената по предварителния договор, ведно със законната лихва върху същата. Отхвърлен е обратния иск на „М.“ЕООД,
гр.г т срещу М. Я. М. за заплащане на сумата от 6 400 лева, представляваща
неплатен остатък от продажната цена по предварителния договор, ведно със
законната лихва върху същата. По отношение на обратния иск в мотивите, при
обсъждане на основателността на иска, съдът е извел като предмет на доказване
обстоятелството дали с неплатения остатък от дължимата цена по предварителния
договор за продажба, ответникът по иска се е обогатил неоснователно. След като
е констатирано, че не са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД и подобно бездействие е предмет на иск по чл. 145 от ТЗ, който предполага наличие
на отношения между дружество и управител, като последното качество не е относимо към М.М. в отношенията с
„М.“ЕООД, обратният иск е оценен като неоснователен.
На 11.03.2016 г. в Районна
прокуратура - гр. г т е заведена жалба от К.И.Г., във връзка с което е
образувано ДП № 105/2016 г. по описа на РУ на МВР -гр. г т за престъпление по
чл. 290 ал. 1 от НК. В хода на извършване на процесуалните действия е
установено, че лицето Ж.е починало на
01.03.2014 г.
Въз основа на изискана справка от
сектор „ПП“ при МВР е установено, че процесното полуремарке „Ш." е
собственост на „Х." ООД(л. от151 до 155 от ДП, том I).
В постъпила справка от ОО“АА“ - в,
е обективирана информация, че процесното полуремарке
е представяно два пъти за проверка на техническата му изправност, съответно на
10.03.2012 г. и на 15.03.2012 г. от Т.Л.Р. /л. 143 и следв. от ДП, том I/.
По делото са представени заверени
копия на протоколи за периодичен технически преглед на полуремарке
„ш." с peг. № Р 5755ЕХ, рама № TRGSAP335XD142226
от 21.02.2011 г. и от 30.08.2011 г., в
пункт за технически прегледи , стопанисван от „Т.п.Г.“АД, ***, с вписани имена
и ЕГН на лицето представило превозното
средство на технически преглед, както следва: Я.А., ЕГН: **********.
В хода на съдебното
производство е назначена и извършена
тройна съдебно-гррафическа експертиза, в заключението
на която се сочи следното: Подписът в графа „Лице, представило ППС за преглед“
след изписания ръкописен текст „Я.А. **********;********* в Протокол за
периодичен преглед за техническа изправност на ППС № 11 2010793 от 30.08.2011
г., представлява изображение на подпис, който не е положен от Я.М.А.. Подписът
в копие на Протокол за периодичен преглед за техническа изправност на ППС № 11
0887426 от 21.02.2011 г. е с лошо качество на изображението, което не позволява
да се извърши сравнително графическо изследване.
Подс. Я.М.А., с ЕГН: **********, е роден на *** ***, български
гражданин, със средно образование, женен, , неосъждан, живущ ***
За да установи гореизложената фактическа обстановка, съдът взе предвид
събраните по делото доказателства, а именно :
Обясненията на подсъдимия, дадени
в хода на съдебното производство съдът кредитира в частта , в която кореспондират
на останалия, събран по делото доказателствен материал. Предвид констатираните
вътрешни противоречия в показанията на св. Г., депозирани в хода на съдебното и
досъдебното производство и като съобрази влошените лични отношения на свидетеля
с подсъдимия, а и заинтересоваността на същия от изхода на делото /предвид
служебните отношения на същия с дружеството съдът игнорира същите в частта, в
която не релевират на ценените от съда гласни и
писмени доказателства. При формиране на фактическите си изводи съдът не
кредитира показанията на св. Б.Й. и св. К.Г., като съобрази, че частично
противоречат на кредитирания доказателствен материал и като взе предвид
близките служебни съотв. родствени отношения на
същите със св. Г. , съотв. в останалата си част не
изясняват релевантни по делото факти. Показанията на св. Р. не бяха оценени
като достатъчно достоверни, за да обосноват обвинителната теза, предвид липсата
на други доказателства, които ги подкрепят и обясненията на подсъдимия, в които
се излагат твърдения за познанство и инцидентна трудова ангажираност на св. Р.
от св. Г.. При игнориране показанията на св. Р. съдът съобрази и възможната
негативна нагласа на последния срещу личността на подсъдимия, предвид
изложените твърдения от последния в неговия разпит, че е „изгонил“ Р. след като
го е ангажирал временно с извършване на трудова дейност. Съдът кредитира и
показанията на св. М.М., депозирани в хода на
съдебното и досъдебното производство, показанията на Н.Н.
и на П.Г.Д. в частта, в която кореспондират с останалия, кредитиран от съда доказателствен
материал.
При формиране на фактическите си
изводи съдът взе предвид и приобщените по делото писмени доказателства по
делото, а именно: материалите по гр.дело № 402/2014 г. по описа на Районен съд
– г т, извлеченията от Търговския регистър по отношение на актуалното състояние
на „М.“ЕООД, справка от сектор „ПП“ при МВР по отношение на собствеността и
данните за регистрацията на полуремарке „Ш.“ ,
справка от „Банка Пиреос България“АД, копия на документи, удостоверяващи
прехвърлянето на дружествените дялове на „М.“ЕООД в периода 2010 г. – 2014 г. ,
извлечение от сайта на Гаранционен фонд по отношение на процесното полуремарке,
справка от ОО“АА“ – в, ведно с приложени разпечатки от ИС „Технически прегледи“, заверено копие
на протокол за техническа изправност на ППС № *********/30.08.2011 г. и
заверено копие на периодичен преглед за техническа изправност на ППС №
*********, справка от РД“Автомобилна администрация“ – Д. с рег.№ 10-00-15-75/1/29.01.2021
г., писмо от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ с вх.№ 284634/22.04.2021 г. с
приложена към същото разпечатка от информационна система и писмо с изх.№ 8970421/2021
г. от З. „У.“АД, заключението по назначената тройна съдебно-графическа
експертиза и свидетелството за съдимост на подсъдимия. С оглед установената въз
основа на разпита на свидетелите порочна практика на членовете на комисията,
изготвили процесните протоколи, да се вписват в протоколите данни на лица
различни от тези на лицата, представили автомобила за преглед, съдът не
кредитира посочените документи в т.ч. и справката от ОО“АА“ – в, по отношение на посочените обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка въз основа на събраните гласни
и писмени доказателства, съдът установи от правна страна следното:
Изпълнителното деяние на
престъпния състав на чл. 290 от НК, в първата му форма визирана в цитираната
разпоредба, обхваща извършване на активно действие, а именно съобщаване на
невярна информация пред съда при депозиране на показания в качеството на
свидетел в хода на съответно производство. Престъплението може да бъде
осъществено само при форма на вината „пряк умисъл“, когато деецът е съзнавал,
че твърди неистина, съотв. не е осъществен от
субективна страна престъпния състав на чл. 290 от НК, когато възпроизведените
факти са били неправилно възприети или когато свидетелят не е бил сигурен в
показанията си по отношение на конкретните факти или възприятия и е съобщил
това в хода на разпита си.
Видно от съдържанието на внесения
обвинителен акт, съотв. от рамките на обвинението,
поставени с диспозитива на същия, отговорността на подс. а. е ангажирана с оглед на депозираните показания от
последния в хода на съдебното производство, проведено на 5.04.2015 г. по гр. д.
№ 402/2014 г. по описа на ВРС, в частта им, в която заявява пред съда, че е ползвал полуремарке
марка „Ш.“, рама № *, с рег. № *, предмет на предварителен договор за продажба
от 21.08.2009 г. между „м.“ООД гр.р. и м.“ЕООД, гр.г т, до месец септември 2010
г., а след това оставил полуремаркето във владението
на Г.П. на бензиностанция, собственост на „р.“АД, гр.г т, чийто управител е Г.П.
и не знае къде се намира полуремаркето.
Въз основа на анализа на
събрания по делото доказателствен
материал, вследствие извършване на всички необходими и възможни
процесуално-следствени действия, съдът установи, че не се констатира по
безспорен начин твърдяното с обвинителния акт деяние и по конкретно, че подс. а. е съобщил невярна информация на съда в рамките на
разпита, който му е проведен пред съда
на процесната дата.
Видно от съдържанието на
обвинителния акт, обективираната в същия теза се
обосновава с приобщените копия на протоколи за технически преглед,
удостоверяващи извършването на такъв на процесното полуремарке , в
които като лице, което предоставя автомобила за преглед е визиран подс. а. справката от ОО“АА“ –в, в
която е обективирана информация, че процесното полуремарке е предоставяно два пъти за проверка за техническа изправност
от св. т. Р. , съответно на 10.03.2012 г. и на 15.03.2012 г. както и с показанията на последния,
показанията на св. Г., св. Б.Й. и св. К.Г.. Посочените доказателства обаче не
се характеризират с необходимата достоверност и конкретност, за да обосноват обвинителната теза, а именно,
че не съответстват на действителността твърденията на подсъдимия, че полуремарке марка „ш.“, рама № *, с рег. № *, предмет на
предварителен договор за продажба от 21.08.2009 г. между „м.“ООД гр.р. и м.“ЕООД,
гр.г т е ползвано от а. полуремарке, до месец септември 2010 г., а след това е
оставено от него във владението на Г.П. на бензиностанция, собственост на „р.“АД,
гр.г т, чийто управител е Г.П. и че не знае къде се намира полуремаркето
към момента на разпита.
Това е така, доколкото видно от
разпита на членовете на комисията, подписали процесните
протоколи в това си качество, при изготвяне на същите е допускано изключение от
правилото срещу графата за лице,
предоставило автомобила за технически преглед да се посочват в протокола идентифициращите
данни на самоличността на същото, въз основа на представена от него лична
карта. В тази връзка в разпита си св. М. сочи: „Когато ми представят МПС за
технически преглед, съставяме документ за техническа изправност, даваме
протокол за извършен технически преглед, в който отразяваме името на лицето,
което е собственик или лицето, което представило автомобила за преглед“ , а св.
П.Д. заявява: „Случаи, в които идва лице и представя личната карта на
собственика на автомобила е имало , но много рядко, евентуално ако си е
забравил личната карта този, който представя автомобила за преглед. … Такива
случаи сме допускали само, когато познаваме лицето, което носи лична карта
различна от неговата“.
Твърденията на цитираните
свидетели за наличието на практика, макар и инцидентна за вписване в протокола
за технически преглед в качеството на лице предоставящо автомобила за преглед
различно от действителното такова, кореспондира и на приобщената по делото
тройна съдебно-графическа експертиза, видно от която подписът в
графа „Лице, представило ППС за преглед“, след изписания ръкописен текст
„Я.А. **********; ********* в протокол
за периодичен преглед за техническа изправност на ППС № 11 2010793 от
30.08.2011 г., представлява изображение на подпис, който не е положен от подс. Я.А..
Поради изложените съображения,
съдът констатира, че не е възможно да се установи по безспорен начин, че
подсъдимият е владял процесното полуремарке
към датата, отразена в приобщените по делото копия на протоколи за технически
преглед съдържащи неговите данни в графата, указваща лицето, предоставило
превозното средство за технически преглед, а именно с №№ № 11 2010793 от
30.08.2011 г. и 11 0887426/21.02.2011г.
Обвинителната теза не се
обосновава и въз основа на справката на ОО“АА“
–в, в която е обективирана
информация, че процесното полуремарке
е предоставяно два пъти за проверка за
техническа изправност от св. т. Р. съответно на 10.03.2021 г. и на 15.03.2012 г. , доколкото от същата не се установява подсъдимият да е владял превозното средство
след мес. септември 2010 г. Същевременно показанията на св. Р. не могат да се оценят като достатъчно
достоверни и конкретни, за да послужат
като единствено пряко доказателство относно обстоятелството, че през мес. март 2012 г., подсъдимият е ползвал полуремаркето. За да игнорира показанията на Р. в тази
връзка, съдът взе предвид субективния им характер, липсата на други преки или
косвени доказателства, ценени от съда, които ги подкрепят и обясненията на
подсъдимия, които съдът кредитира, предвид съответствието им с доказателства,
оценени като достоверни такива по делото. Видно от обясненията на подсъдимия,
св. Р. познава св. Г.Г. и е полагал работна сила в
полза на същия съотв. в полза на представляваното от
него дружество „р.“АД, което би компрометирало обективността на неговите
изявления. Обстоятелството, че посочените лица са с местожителство в едно и също малко населено място, съотв. св. Р. осъществява дейност в сферата, обслужвана от
фирмата, представлявана от Г., сочи за житейски достоверно изложеното от
подсъдимия твърдение относно познанство и служебни отношения между св. Г. и св.
Р.. Липсват и доказателства, които да опровергават същото.
Същевременно от събрания доказателствен
материал по делото е безспорно установено, че между св. Г. и подсъдимия
съществуват дългогодишни спорове, свързани с финансови отношения във връзка с
извършвана търговска дейност чрез дружества, предстявлявани
официално и неофициално от същите , като през годините са образувани различни
по характер дела, в които се противопоставят пряко или косвено личните и
финансови интереси от една страна на св. Г., представляваното от него дружество
„р.“АД, „м.“ООД, и от друга страна -
интереси на подсъдимия, и негови близки. Подобно противопоставяне на
интереси е налице и във връзка с образуваното гражданско производство, в хода
на което са снети показания от
подсъдимия в качеството на свидетел, които са предмет на настоящото
производство. С оглед на изложеното, св. Г.
се явява заинтересован от доказване неистинността на твърденията на
подсъдимия по образуваното наказателно делото, доколкото подобно развитие на
настоящия процес би обслужило благоприятно гражданските спорове между него и
зет му - св. К.Г. от една страна и
подсъдимия и неговия син – М.М. – от друга,
възникнали по повод прехвърляне на собствеността върху „М.“ООД и правата и
задълженията на последното след настъпване на транслативния
ефект на сделката.
Предвид доказаните роднинските
връзки на св. К.Г. със св. Г. Г. и установените
служебни отношения на последния със св. Б.Й.,
съдът намира, че не следва да се кредитират, с оглед недостоверния им характер,
показанията на цитираните свидетели в частта, в която същите твърдят, че процесното ремарке не е предадено от подсъдимия на
представител на „р.“АД от подсъдимия.
Друг е въпросът, че доколкото твърденията на подсъдимия са, че
превозното средство е предадено във владение на св. Г.Г.,
в период когато именно същият е бил собственик на дружествените дялове на „М.
Трейд“ООД, за останалите две лица е логично обяснимо да нямат възприятия
относно обстоятелства, които не са ги ангажирали в лично, служебно или друго
качество, каквото е процесното предаване на
превозното средство.
Съдът намира, че дори да се
приеме тезата, че приобщените по делото
копия на протоколи за технически преглед, справка от ОО“АА“ – в и показанията
на св. Р. са достоверни такива и следва да бъдат кредитирани, от фактът, че
подсъдимият е владял процесното превозно средство на
датите, на които е извършен техническия преглед, според цитираните документи,
не следва логически изводът за неверността на твърденията, изложени пред съда в
качеството на свидетел по гражданското дело. За да формира посочените съждения,
съдът анализира съдържанието на свидетелските показания на подсъдимия, визирани
в протокола от с.з. от 15.04.2015 г. по
гр. д. № 402/2014 г. по описа на РС-г т, както и доказателствения
материал досежно отношенията съществували между св. Г.
от една страна и подсъдимия и сина му М.М. – от
друга, след прехвърляне на Г. на дружествените дялове на „м.“ЕООД. Обясненията
на подсъдимия и показанията на св. Г. частично си кореспондират относно
обстоятелството, че в период от време след прехвърляне на дружеството,
подсъдимият е участвал в организацията и дейността на „м.“ЕООД със знанието и
съгласието на последния. В тази връзка: Я. каза, че иска да остане шофьор. Аз
нямах претенции да остане шофьор…Аз нямах никакъв поглед върху движението на
автомобилите и това много ме притесняваше…По едно време шофьорите почнаха да
идват при мен и разбрах , че не са получавали заплати…Я. нито е искал от мен
заплата, нито е имал някакви претенции и аз мисля, че се занимава само с
някакви диспечерски функции…Още след закупуване на фирмата му казах.Фирмата,
която управлявах „р.“АД има стопански двор, паркинг …и аз му казах, че искам
превозните средства да са на моя паркинг, за да виждам кога излизат и кога се
прибират . Трябваше да осъществявам някакъв контрол, технически прегледи,
зареждане на горива…той се съгласи, но не се предадоха автомобилите и по-късно
разбрах, че правят нерегламентирани превози“.
В съответствие с показанията на св. Г. са обясненията на подсъдимия в
частта, в която същият сочи, че по обща уговорка с Г. след продажбата на
дружествените дялове на „Митака Трейд“ООД той и сина
му са били ангажирани с извършване на превози с товарните автомобили ползвани и собственост на дружеството, в
полза на същото, като превозните средства са домували
на паркинга на „Т.п.Г.“АД, ***, а впоследствие са преместени на паркинга на
бензиностанция, ползвана от „р.“АД.
Същевременно в показанията на подсъдимия в качеството на
свидетел по гр. д. № 402/2014 г. по описа на РС – г т, е изложено следното
твърдение досежно ползването на полуремаркето
и неговото предаване: „Когато фирмата беше прехвърлена от сина ми на Г., ние
използвахме камионите и ремаркетата…Документално не направихме опис на
имуществото. Г. имаше представител Ж.. Ние карахме ремаркето, по документален
начин всички активи останаха там. Ние бяхме на работа в същото дружество и
ползвахме това ремарке. Не знам дали е заведено в счетоводните документи.
Ползвахме ремаркето до месец септември 2010 г.,
след това ремаркето и камионите ги оставихме в „Пастир“ на
бензиностанция, собственост на „р.…Имаше идея да се работи и да се плаща.
Предадохме камионите с полуремаркето на Ж.…Аз заплата
не съм вземал, защото дължахме пари“.
Анализът на съдържанието на
цитираните показанията на подсъдимия и
установените отношения между същия и св. Г. след прехвърляне на дружествените
дялове на „М.“ООД сочи за възможен контекст на твърденията му, различен от
изведения от обвинението. Доколкото от доказателствата по делото се установява,
че за период от време след сключване на сделката по прехвърляне на дружеството,
подсъдимият и неговият син самостоятелно са владели процесното
превозно средство, което е било стопанисвано на ползван от същите паркинг иза домуване и на други товарни автомобили, обслужващи
осъществяваната от същите дейност, до предаването на полуремаркето
на св. Г. за стопанисване на бензиностанция на „р.“АД, житейски обосновано е в съзнанието на подсъдимия
нограничената възможност да извършва дейност с
него да се определя като „ползване“.
Същевременно предаването на ремаркето във владение на св. Г., не
изключва възможността подсъдимият да е владял инцидентно превозното средство и
след предаването му на св. Г., предвид постигнатата уговорка и след прехвърляне
на „М.“ООД в полза на св. Г., подс.А. и синът му да осъществяват трудова дейност в полза
на дружеството, каквато дейност в показанията си св. Г. не отрича да е
извършвана.
Съдът намери за основателни и
доводите на защитника за несъставомерност на
описаното в процесния обвинителен акт деяние предвид
предмета на гр.д. № 402/2015 г. по описа на РС-г т, с оглед на който според
настоящия състав показанията на подсъдимия, предмет на настоящото обвинение са ирелевантни за решаване на спора по гражданското
производство. Това е така, доколкото обстоятелството дали и докога е ползван
автомобила не е факт, съобразен ,нито при разглеждане на депозирания основен
иск по посоченото дело, нито на обратния такъв, съотв.
при постановяване на окончатлния съдебен акт по
делото, което е видно и от мотивите по
решенията на РС-гр.г т и ОС –Д., приложени към материалите по цитираното дело.
Друг е въпросът, че твърденията в обратния иск, в т.ч. и относно
обстоятелството дали и кога е предадено процесното
ремарке на приобретателите на дружествените дялове на
„М.“ООД, не се оспорва от ответника по същия – М.М.,
с оглед на което същият е изведен от спорния предмет, подлежащ на доказване в
гражданското производство чрез допустимите доказателствени
средства, включително чрез свидетелски показания.
Съгласно съдебната практика,
когато фактите или обстоятелствата са ирелевантни за
предмета на доказване по делото, по което е свидетелствал подсъдимия, те не се
отразяват на правораздавателната дейност, поради което и деянието е несъставомерно / В този смисъл е Решение № 148 от
18.03.2010 г. на ВКС по нд № 98/2010 г. и др./
Основно правило, произтичащо от
презумпцията за невиновност и принципа за разкриване на обективната истина в
наказателния процес е, че присъдата не може да почива на предположения по
отношение на фактите – предмет на доказване по делото. Категорична е в този
смисъл и съдебната практика, според която обвинението, повдигнато по отношение
на подсъдимия, следва да бъде доказано със средства и по начин, който не оставя
съмнение относно извършване на престъплението и неговия автор.
Поради изложените по-горе
съображения и като прецени, че в хода на съдебното производство, от
установената въз основа на доказателствения материал фактическа обстановка, не
се установи по несъмнен начин, че подс. А. е осъществил деянието описано в
обвинителния акт виновно в т.ч. при форма на вината умисъл, съдът на основание
чл. 304 пр.1 от НПК го оправда по възведеното му обвинение.
Съгласно
разпоредбата на чл.190,
ал.1 от НПК разноските за възнаграждение на вещите
лица следва да останат
за сметка на държавата.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: