Р Е Ш Е Н И Е
№ 18/10.2.2022 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На двадесет и осми януари
2022 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Красимира
Юрукова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 317 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на П.В.Д.,***, против Решение № 2153-28-104 от
22.11.2021г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)
гр.Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата й
с вх.№ 1012-28-232/09.11.2021 г. против
Разпореждане № РП-3-28-01028989 /05.11.2021г. на
ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн.
чл. 114, ал.5 от КСО е прихванато от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо парично
обезщетение за бременност и раждане.
В жалбата се сочи, че на 05.11.2021 г. Ръководителят на контрола по разходите на
ДОО към ТП на НОИ - Ямбол издава Разпореждане № РП-3-28-01028989, с което
прихваща сумата от 147,73 лв., която е следвало да й бъде преведена като
парично обезщетение за бременност и раждане по Е202111496509. Същевременно в
свое решение № 831/20.11.2019 г. по г.д. №3726 Ямболски районен съд й определя месечна издръжка за отглеждане на дете към
бившият й съпруг И.Д. в размер на 140 (сто и четиридесет) лева. Твърди, че с
прихванатите средства по разпореждане № РП-3-28- 01028989/05.11.2021,
фактически остава без никакви финансови приходи, с което е възпрепятствана да
изпълни задължението си за издръжка.
Позовава се на разпоредбата на чл. 114а, ал. 4 от КСО. Счита още, че Ръководителят на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ - Ямбол е трябвало да направи прихващане на сумата от 7,73 лв, като отдаде приоритет на сумата за издръжка. Адм. орган не е спазил чл. 114а, ал. 4 от КСО, като не е съобразил решение на Ямболски районен съд и нарушавайки правата на едно дете. Иска отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане.
В съдебно
заседание, оспорващата, редовно призована се явява лично, поддържа жалбата.
Иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
Претендира присъждане на разноски
възстановяване на сумата от 140 лева.
Ответната
страна - редовно призована изпраща процесуален представител юрисконсулт А.С., която пледира за неоснователност на жалбата. Прави се искане
за отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на представляваното учреждение.
По делото е депозиран подробен писмен отговор.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
За да произнесе оспореното решение, адм. орган приема, че с разпореждане №
РП-3-28-01028989/05.11.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е прихванато от
изискуемо вземане на П.В.Д. от ДОО. С разпореждане № РП-3-28- 01028989/05.11.2021
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ- Ямбол е разпоредено следното: - Да се прихване от изискуемо вземане
на лицето от държавното обществено осигуряване, представляващо парично
обезщетение за бременност и раждане по Е20211496509, за периода 11.2021 г.,
сума в размер на 147.73 лв. (сто четиридесет и седем лв. и седемдесет и три ст.
) - главница.
Към момента на издаване на разпореждането, длъжникът има изискуемо
вземане от държавното обществено осигуряване,
представляващо парично обезщетение за бременност и раждане,
Е20211496509, в размер на 147.73 лв. (сто четиридесет и седем лв. и седемдесет
и три ст.), за периода 11.2021 г. Мотивът послужил за издаване и посочен в
разпореждане № РП-3-28-01028989/05.11.2021 г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, е че: ,Дължимото вземане е постановено с
разпореждане № РВ-3-28-00748530\24.04.2020 г., издадено на основание чл. 114,
ал.3 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно което лицето П.В.Д. с ЕГН ********** *** следва да възстанови сума,
представляваща парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на
2911.00 лв.(две хиляди деветстотин и единадесет лв.), от които 2412,22 лв. -
главница и 498.78 лв. лихва, начислена към датата на издаване на
разпореждането”. Към 05.11.2021 г. задължението на лицето е в размер на 3286.20
лв. (три хиляди двеста осемдесет и шест лв. и двадесет ст. ), от които 2412,22
лв. - главница, 498.78 лв. - лихва и 375.20 лв. - допълнително начислена лихва
до датата на настоящото разпореждане.
С решение № Ц2153-28-7/27.05.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ - Ямбол е оставена без уважение жалба с вх. Ц1012-28-41/13.05.2020 г.
на П.В.Д. с ЕГН ********** ***, против разпореждане № РВ-3-28-
00748530/24.04.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП
на НОИ- Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено на жалбоподателката
да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на
малко дете за периода от 16.12.2017 г. до 30.06.2018 г. в размер на 2911.00
(две хиляди деветстотин и единадесет лв.), от които 2412.22 лв. - главница и
498.78 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до
датата на обжалваното разпореждане.
Срещу решение № Ц2153-28-7/27.05.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ - Ямбол е подадена жалба до Административен съд - Ямбол от страна
на П.В.Д., вследствие на което е образувано административно дело № 135 по описа
за 2020 г. на Административен съд Ямбол. С решение № 124/07.08.2020 г. по адм. дело № 135 по описа за 2020 г. на Административен съд
Ямбол е отхвърлена жалбата на П.В.Д. против Решение № Ц 2153-28-7 от 27.05.2020
г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол.
Срещу решение № 124/07.08.2020 г. по адм. дело № 135 по описа за 2020 г. на Административен съд
Ямбол е подадена касационна жалба, в следствие на което с решение №
14917/02.12.2020 г. по адм. дело № 9471/2020 г. на
Върховен административен съд на Република България е оставено в сила решение №
124/07.08.2020 г. по адм. дело № 135 по описа за 2020
г. на Административен съд Ямбол.
Като
доказателство по делото е приложена изпратената адм.
преписка по издаване на оспореното решение.
От оспореното
решение и потвърденото с него
разпореждане става ясно, че адм. орган се позовава на
разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО.
Основното възражение на оспорващия и в жалбата срещу
решението на директора на ТП на НОИ е, че адм. орган
с процесното разпореждане прихваща сумата от 147,73лв, която е следвало да бъде преведена
като парично обезщетение за бременност и раждане по Е202111496509. В съдебно
заседание оспорващата заяви, че на 04.08.2021г. е родила дете, и от 6 месеца е
в отпуск за отглеждане на малко дете. Целия месец май 2021г. е работила в „Кауфланд“, България, като касиер. В момента доходите й са
само от майчинство. Посочи, че в два последователни месеца-м. ноември и м.
декември 2021г. са й изплащали обезщетението за гледане на малко дете от НОИ, но поради наложен запор от „Булбанк“ няма как да
ги изтегли.
Следва да се има предвид, че по делото самата
оспорваща е представила доказателства за твърденията си.
При така изяснена фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена срещу акт подлежащ на
съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по
същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
С оспореното решение № 2153-28-104 от 22.11.2021г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, е оставена без уважение жалбата на П.Д. с
вх.№ 1012-28-232/09.11.2021 г. против
Разпореждане № РП-3-28-01028989 /05.11.2021г. на
ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн.
чл. 114, ал.5 от КСО е прихванато от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо парично
обезщетение за общо заболяване и парично
обезщетение за бременност и раждане.
Проверката за законосъобразност на
оспорения в настоящото производство административен акт съобразно разпоредбата
на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146
от АПК, като липсата на някоя от
посочените предпоставки води до незаконосъобразност на административния
акт и е основание за отменянето му.
Съдът проверява законосъобразността на адм. акт към момента на издаването му с оглед чл. 142 ал. 1
от АПК.
Оспореното
Решение и потвърденото с него
разпореждане е постановено от надлежен орган в кръга на предоставена му с
разпоредбата на чл.117 от КСО компетентност, но е незаконосъобразно, като
издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с целта на закона, основание з а отмяна по чл. 146 т.3
и т. 5 от АПК. Съдът констатира и нарушение на принципа на
съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК, а именно административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В текста се сочи още, че
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Оспореният административен акт – Решението на Директора на
ТП на НОИ гр. Ямбол, е постановен от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане
е издадено в хода на административно производство развило се на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, което е приключило с
постановяване на предвидения в посочената разпоредба административен акт от
компетентен орган - длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.
Разрешаването на настоящия административноправен спор, налага да се съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО е предвидено, че
дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.
3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от
изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване.
Прихващането, според същата разпоредба, се извършва с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на поделението.
По своите правни последици прихващането по
чл. 114, ал. 5 КСО се приравнява на
принудително изпълнение, тъй като без съгласието на лицето се осъществява
прихващане между дължими от него суми към ДОО със суми, които същото това лице
има да получава от НОИ. Тук разбира се, следва да бъде съобразена и нормата на
чл. 114а, ал. 1 КСО, според която върху
паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на
Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват
други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за
задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал.
5.
Предвидената в чл. 114, ал. 5 и чл. 114а, ал. 1 КСО възможност за
прихващане на тези вземания (паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс), сред които е и процесното обезщетение обаче, не
е безусловна. Тук възможността за извършване на прихващане следва да се обвърже
с изискванията на специалните закони, регламентиращи правила за събиране на
съответното вземане, включително и тези, уреждащи несеквестируемостта
на имуществото на длъжника. В тази насока е необходимо да се съобрази следното:
В националното ни законодателство
обезщетението за бременност и раждане, както и това за отглеждане на дете
до навършване на 2 г. възраст замества
трудовите доходи на майката, т.е. лицето има право и получава парично
обезщетение за това. След като тези обезщетения заместват трудовото
възнаграждение на майката, то по аргумент от чл. 213, ал. 1, т. 5 ДОПК недопустимо е чрез
прихващане макар и на дължимо обезщетение за бременност и раждане, това лице да бъде лишено изцяло от въпросното
обезщетение /чрез издаване на запорно съобщение /
заради задължения които същото има към ДОО. Впрочем, не това е и смисъла на
чл. 114а, ал. 1 КСО. Смисълът на тази
разпоредба е да изключи абсолютната забрана за принудително изпълнение върху
паричните обезщетения и помощи изплащани по КСО (доколкото в чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК изрично, е предвидено,
че не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното
осигуряване) по отношение на задълженията към ДОО, както и при прихващане на
суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО.
Действително в процесното
разпореждане е разпоредено
да се прихване изискуемо вземане на лицето
от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по Е 20211496509
за периода 11.2021г., сума в размер
147.73лв-главница. Но последиците от издаване на процесното
разпореждане са, че има издадено запорно съобщение,
изпратено към „Булбанк“, чието задължение на Банката е посочено в нормата на чл.228
от ДОПК, като същата има само две възможности- да изпълни запора изцяло или да
посочи причини за неговото неизпълнение.
Още веднъж следва да се подчертае, че не
случайно паричните обезщетения са изключени от имуществото, подлежащо на
принудително изпълнение по ДОПК (чл. 213, ал. 2, т. 1), тъй като се
предполага, че лицата получаващи такова обезщетение не получават други други доходи. Ето защо и допуснатото по силата на чл. 114а, ал. 1 КСО изключение от общото
правило не е неограничено, а размерът без всякакво съмнение следва да бъде
съобразен с разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК.
В заключение, след като по своите правни
последици прихващането по чл. 114, ал. 5 КСО се приравнява на принудително
изпълнение на публичното вземане.Но в чл. 114, ал. 5 КСО е предвидена възможност за прихващане на тези вземания, но тя не е
безусловна, тъй като в закона е използван израза "когато могат да бъдат
прихванати". Условието на закона, следва да се обвърже с изискванията на
специалните закони, регламентиращи правила за събиране на съответното вземане.
Така в чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК е предвидено, че не се допуска принудителното
изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване. След като по своите
правни последици прихващането по чл. 114, ал. 5 КСО се приравнява на принудително изпълнение на публичното
вземане, то при преценката дали може да се извърши прихващане, предвидена в
същия текст на закона, следва да се държи сметка дали може да се извърши
принудително изпълнение върху конкретното вземане от ДОО. Изменението на текста
на чл. 114а, ал. 1 КСО не води до различни изводи. В разпоредбата е предвидено, че върху
паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се
налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки освен за
задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка,
както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 КСО. Следователно, за да е допустимо извършването на удръжки от паричните
обезщетения, помощи и пенсии, трябва преди това да е допустимо извършването на
прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5, а както се обоснова по-горе,
такова прихващане в случая, не е допустимо.
В случая, административният орган е направил
неправилна преценка, че може да се извърши прихващане. Този извод се налага,
предвид естеството на вземането на П.Д., което представлява такова, произтичащо
от обезщетение по социално осигуряване.
Не на последно място по делото няма
представени доказателства за издаване на покана за доброволно плащане, както
изисква разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО във вр.
с чл. 114, ал. 3 и 4 от КСО, което е самостоятелно основание за отмяна на
оспорения адм. акт и потвърденото с него
разпореждане, довело до съществено нарушаване
правото на защита на оспорващата. Никъде в разпореждането не е посочено, че то подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен
срок от връчването му, както сочи разпоредбата на чл. 114, ал. 3 и 4 от КСО. А към тази разпоредба препраща
разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО, която е посочена като правно основание
за издаване на процесното разпореждане. В този смисъл
съдът намира, че е налице и съществено
нарушение на административно производствените правила при издаване на
цитираното разпореждане, съответно и на обжалваното решение, с което е
потвърдено то.
Както се
посочи, с издаденото Разпореждане № РП-3-28-01028989 /05.11.2021г. на
ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване при
ТП на НОИ гр.Ямбол се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. За прецизност следва да се
посочи и неяснотата в разпореждането, видно от което се сочи, че се прихваща сума дължима за обезщетението за бременност и
раждане по Е 20211496509, т.е. по пътя на логиката следва да се достигне до
извод, че се касае за болничен лист Е 20211496509. Издадените адм. актове трябва да са достъпни за разбиране, с цел
осигуряване в пълен обем на правото на защита на засегнатото лице.
Изложените до тук съображения, обосновават
крайния извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и
потвърденото с него разпореждане, поради което следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на спора, ответната страна
следва да заплати направените по делото разноски на оспорващата страна, което
искане беше своевременно направено. А с оглед искането на оспорващата, съдът да
възстанови сумата от 140 лева, следва да се има предвид, че не е в правомощията
на настоящия съдебен състав да възстанови на страната прихванатата сума.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Ямболският административен съд, ІІІ състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-28-104 от 22.11.2021г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на
НОИ) гр.Ямбол и
потвърденото с него Разпореждане №
РП-3-28-01028989
/05.11.2021г. на ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено
осигуряване при ТП на НОИ гр.Ямбол.
Осъжда
ТП на НОИ, Ямбол да заплати на П.В.Д. *** сумата от 10 лева, представляваща
разноски за внесена държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете