Присъда по дело №286/2021 на Районен съд - Велинград

М о т и в и към присъда № 3 от 7 януари 2022 година,постановена
по н.ч.х.дело № 286 по описа за 2021 година на Районен съд Велинград:
С тъжбата си СВ. Б. Д. от гр.Велинград , бул.“Съединение“ № 282, с
ЕГН **********,е повдигнала и поддържа обвинение Д. Д. Д. - роден на
15.03.1973 година в град Велинград, живущ в село Драгиново,
общ.Велинград, ул. „Градина“ № 6, български гражданин, разведен,
управител на ЕТ“Дилокра – Д.Д.“, неосъждан, със средно специално
образование, с ЕГН **********, в това, че на 12.06.2021 година, в около 15.30
часа , във Велинград, бул.“Съединение“ № 150 , е казал нещо унизително за
честта и достойнството й , в нейно присъствие – нарекъл я „мърша“,
„пачавра“,“крадла“,“курва“, като обидата е нанесена публично -
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК ,във връзка с чл.146,ал.1 от НК.
Със същата тъжба е предявен граждански иск против Д. Д. Д. от
село Драгиново, общ.Велинград , ул. „Крайречна“ № 28, с ЕГН **********
за сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1 от НК,
във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
увреждане 12.06.2021 година до окончателното изплащане на сумата и
разноски по делото.
Подсъдимият не се признава за виновен ,като твърди ,че тъжителката
е работила в неговия магазин повече от пет години,като в началото на 2021
година е била в отпуск по болест и през това време е подготвила и в края на
март отворила същия магазин срещу неговия,поради което той на
инкриминираната дата й казал,че много години е прехранвал нея и майка й и
защо сега привиква клиентите му,прави грозни неща,но не е казал обидните
думи,посочени в тъжбата,но й казал,че е лъжкиня,а тя го нарекла
„суще“,което означава боклук.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Тъжителката е работила към ЕТ“Дилокра- Д.Д.“ Драгиново,като
продавач-консултант в магазин за плодове и зеленчуци,находящ се във
Велинград,на бул.“Съединение“,т.е работодател й е бил подсъдимият Д. Д. Д..
На същата е начислено трудово възнаграждение от посочения ЕТ за м. януари
и м. март 2021 година,като от 25.01. до 07.02.2021 г. и от 08.02.2021 г. до
27.02.2021 г. е била в отпуск по болест. С.Д. е подала на 22.03.2021 година
молба да бъде освободена от заеманата длъжност от същата дата и със
Заповед № 23/23.03.2021 година на основание чл. 325,ал.1,т.1 от КТ
трудовото правоотношение е прекратено.През месец март тя е започнала
работа във фирмата на свид. А.А.,като продавач-консултант в магазин за
плодове и зеленчуци,находящ се във Велинград,на бул.“Съединение“№150 –
срещу магазина на подсъдимия.
На 12.06.2021 година , подсъдимият бил за череши в с.Брестовица и в
около 15:30 часа докарал стоката в магазина си във Велинград,посочен по-
1

горе. Слизайки от МПС,с което превозвал стоката,той видял на отсрещния
тротоар тъжителката С.Д.,като до нея е бил и свид. А.. Д. бил засегнат от
поведението на предишната си работничка – от това,че тя е отворила същия
магазин срещу неговия и че са му съобщавали,че привиква клиентите му и за
това започнал да крещи срещу Д. – че е бил коректен към нея,че е изхранвал
толкова години и нея и майка й,след което я нарекъл
„мърша“,“пачавра“,“крадла“ и „курва“. Това е било чуто от свид. А.,който
точно възпроизвежда не само случилото се между страните по делото,но й
отправените обидни думи,които са изречени на висок глас и са били чути и от
свид. С.,а вероятно и от други хора и от магазинерката на подсъдимия,която в
този момент е била пред магазина.Свид. А. твърди,че подсъдимият Д. му
казал „Какво гледаш,бе льольо?“,както и че той и тъжителката не са
отговорили на тези нападки на подсъдимия. В този момент на терасата на
дома си е била свид. С.,която е чула викове,разпознала е гласа на
подсъдимия,излязла е отвън и е чула много грозни думи – Д. е наричал Светла
„крадла“,“пачавра“,“аз ти дадох хляб,а ти ми подля вода“,като тъжителката е
била пред магазина,в който работи,безмълвна и пребледняла и е пушела,до
нея е бил работодателя й свид. А.А.,както и че по булеварда са се движили
много хора,които са бързали да се махнат от тази грозна сцена.След
случилото се тъжителката е описала същото на майка си – свид. П.,като освен
това тя установява,че дъщеря й е била много разстроена ,оплаквала се е че
ръцете й треперят,душело я,отслабнала. Свид. А. и свид. С. също твърдят,че
след инцидента Светла визуално се е променила,отслабнала е ,чувствала
страх от подсъдимия,като е показала на втората свидетелка и хапчетата,които
пие след случая.
Във връзка с отношенията между страните по делото са показанията на
свид. В. и К.,като първата твърди че по време на работата си във фирмата на
подсъдимия Светла непрекъснато се е оплаквала и е искала да
напусне,“плюела“ е по шефа,като е започнала да стяга магазина на
отсрещната страна по времето,когато е била в отпуск по болест и дори и след
караницата,на която не е присъствала,е имала провакативно поведение – през
лятото на 2021 година демонстративно е минавала покрай техния
магазин,ходила е да пазарува в магазина до тях и тя не е видяла промяна в
поведението й. Същото се установява и от свид. К.,като тя добавя и това,че не
е забелязала Светла да се страхува от Д..Свид. М. е работила на
инкриминираната дата в магазина на подсъдимия,но твърди че не е очевидец
на инцидент между страните ,тъй като си е била вътре в магазина .
Следователно на 12.06.2021 година на бул. „Съединение“№ 150, във
Велинград ,подсъдимият Д. е започнал да се разправя с тъжителката Д.,като
по време на тази разправия е отправил обидни думи към същата – нарекъл я
мърша“, „пачавра“,“крадла“,“курва“, като тези думи са чути от свид. А.,свид.
С. и от много други лица,които по това време се намирали на централния
булевард на Велинград . За да приеме посоченото обстоятелство съдът дава
вяра на показанията на свид. А. и С.,тъй като всички те са категорични,че са
2

чули посочените обидни думи,изречена от подсъдимия към тъжителката.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. В.,а именно че подсъдимият не е
обиждал тъжителката и че тя го е нарекла с обидни
думи“лъжец“,“суще“,“изпадняк“ ,тъй като тези показания са не само в
противоречие с показанията на свид. А. и С.,но и с обясненията на
подсъдимия – същият сочи само една обидна дума,отправена към не„го от
тъжителката и че не той е наречен лъжец,а че е нарекъл подсъдимата
„лъжкиня“. нещо повече – свид. А. и С. са категорични,че този свидетел по
време на случилото се не е бил с Д.,а освен това той не може да обясни защо и
как си спомня инкриминираната дата ,както и че до тъжитеката е имало друг
човек,като самият подсъдим не отрича,че до нея е бил свид. А..Съдът не дава
вяра на показанията на свид. М.,че не е чула и видяла нищо на
инкриминираната дата,тъй като показанията й са противоречиви и колебливи
– явно същата не желае да свидетелства за случая.Съдът не дава вяра на
обясненията на подс. Д.,че не е отправял обидни думи към тъжителката,тъй
като се касае за негова защитна позиция,която не е подкрепена от събраните
по делото доказателства – е в противоречие с показанията на свид. А. и свид.
С.,които са непротиворечиви и последователни и освен това са показания на
лица,които са очевидци на случилото се.
С постановление за за отказ за образуване на досъдебно производство
от 16.08.2021 година РП Велинград е е отказала да образува досъдебно п-во,
във връзка със случилото се на 12.06.2021 година на бул.“Съединение“№150
във Велинград между Д.Д. и С.Д..В мотивите към това постановление е
прието,че липсват данни за извършено престъпление от общ характер и че
дори и да е осъществен квалифициран състав на престъплението обида по чл.
148,ал.1,т.1 от НК,то това е престъпление,което се преследва по тъжба на
пострадалия.
По повод молба на тъжителката до Началника на РУ Велинград от
01.02.2021 година за агресивно поведение на подсъдимия към нея е
образувана преписка ,проверка по която е извършил свид. Чинков,който след
проверката е съставил протокол за предупреждение на подс. Д. на 04.02.2021
год.
От служебно приложеното по делото свидетелство за съдимост е
видно,че Д.Д. ДСУЕВ от с.Драгиново , не е осъждан.
С оглед на горното е видно,че Д. Д. Д. от с.Драгиново ,Велинградска
община от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 148,ал.1,т.1 от НК,във вр. с чл. 146,ал.1 от НК :
- на 12.06.2021 година , в около 15.30 часа , във Велинград,
бул.“Съединение“ № 150 , е казал нещо унизително за честта и
достойнството на СВ. Б. Д. от град Велинград , бул.“Съединение“ № 282, с
ЕГН ********** в нейно присъствие – нарекъл я „мърша“,
„пачавра“,“крадла“,“курва“.Установи се по един безспорен начин,че
подсъдимият Д.Д. е изрекла думите „мърша“,
3

„пачавра“,“крадла“,“курва“,като е несъмнено ,че посочените думи са
унизителни за честта и достойнството на тъжителката и че са изречени в
нейно присъствие.Освен това тези думи са изречени публично – обидните
думи са изречена и възприети от няколко лица – не само посочените по-
горе свидетели,но и намиращи се там лица,преминаващи по главния
булевард на Велинград,на едно от най-оживените лица – пред няколко
болнични заведения и автобусна спирка . Относно наличие на признака
„публично„ при обида – казването на обидните думи следва да е станало в
присъствие на пострадалото лице и пред най-малко две-три лица –
Определение № 28 от 16.04.2003 година на ВКС по ч.н.дело № 303/2003 г.,І
НО;Определение № 28 от 16.04.2003 г. на ВКС по ч. н. д. № 303/2003 г., I н. о.
и „Наказателно право – Особена част.Престъпления против правата на
човека” ,стр. 136. Защо съдът приема,че подсъдимият е отправил посочените
обидни думи към тъжителката – съдът е изложил съображения по-горе.
- деянието е извършено при п р я к у м и с ъ л , тъй като подсъдимият
е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждала е настъпването
на общественоопасните му последици и е искала това. Този извод следва от
обстоятелствата ,при които е извършено деянието – думите са отправени
,поради лошите отношения между страните по делото,предизвикани от
напускане на работа във фирмата на подсъдимия от тъжителката и започване
на работа в магазин на отсрещния тротоар със същия предмет на
продажба.Освен това той е съзнавала и квалифицирания състав на деянието –
публично,тъй като разправиите между него й тъжителката е станала на
посоченото място на оживения булевард, т.е съзнавал е,че изречените от него
думи се възприемат от тези лица – не само тъжителката и свид. А.,но и от
преминаващите лица по булеварда.
За посоченото умишлено престъпление, съгласно разпоредбата на чл.
148,ал.1 от НК, се предвижда наказание глоба от 3 000 лева до 10 000 лева и
обществено порицания ; подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; с престъплението не са
причинени имуществени вреди. Следователно Д. Д. Д. от с.Драгиново
,следва да бъде признат за в и н о в е н за извършено престъпление по
по чл. 148,ал.1,т.1 от НК във вр. с чл.146,ал.1, от НК; да бъде о с в о б о
д е на о т н а к а з а- т е л н а о т г о в о н о с т по този текст на
НК и му се н а л о ж и АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ на
основание чл. 78а от НК - г л о б а в размер на 1000 лева. При
определяне на размера на наказанието, съдът се съобрази с ниската степен на
обществена опасност на деянието;ниската степен на обществена опасност на
дееца;причините за извършване на престъплението –спор между страните и
стремеж за саморазправа; липсата на отегчаващи вината обстоятелства и
смекчаващото такова – чисто съдебно минало. Така определеното наказание -
глоба в минималния размер на санкцията, е в състояние да осъществи целите
на наказанието.
Предявения граждански иск от СВ. Б. Д. от град Велинград,
4

бул.“Съединение“ № 282, с ЕГН ********** против , Д. Д. Д. от село
Драгиново, общ.Велинград , ул. „Крайречна“ № 28, с ЕГН **********, е
частично основателен и следва да бъде уважен сумата 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1 от НК, във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва от датата на увреждане 12.06.2021 година до
окончателното изплащане на сумата и разноски по делото 500.00 лева /
петстотин лева/, като предявения иск за разликата до 5000.00 лева / пет
хиляди лева/, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Касае се за иск
за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД – поправяне на вредите причинени
противоправно и виновно другиму. След като съдът прие, че подсъдимият е
осъществил престъпния състав на чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.146 от
НК, счита че е доказано по безспорен начин противоправното и виновно
поведение на Д. Д. Д. . Освен това, с деянието си същият е причинила
неимуществени вреди на тъжителката , изразяващи се в това ,че чрез
отправените обидни думи , подсъдимият е накърнил достойнството на
тъжителката – същата е била притеснена,наложило се е да пие лекарства за
успокоение и е отслабнала. Размера на вредите съдът определи по
справедливост,съгласно чл.52 от ЗЗД, като взе предвид характера на
отправената обидна дума и това че се касае за разпространение публично на
същата,както и състоянието на тъжителката след осъществяване на
деянието,описано от свид. С.,А.,П. В. и К. – посочени във фактическата
обстановка. Иска за разликата до 5 000 лева следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен – така предявения иск е завишен.
Подсъдимият Д. Д. Д. - с посочена по-горе самоличност, следва да
заплати на Държавата такса – 80.00 лева / осемдесет лева/ плюс пет лева за
служебното издаване на изпълнителния лист;
По горните съображения бе постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	3
Дата:	10 януари 2022 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия:	Наташа Иванова Даскалова

Дело:	20215210200286
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	20 юли 2021 г.

Присъда по дело №286/2021 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите