Решение
гр.
София, 5.05.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска
колегия, І-18 състав, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
К. ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3477 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „В.Г."
ООД твърди, че през октомври 2011 г. сключил с ответницата К.Д.М. предварителен
договор за взаимно учредяване на право на строеж и прехвърляне на идеални части
от правото на собственост срещу задължение за построяване на жилищна сграда в УПИ
VІ-164, кв. 3, м. „Южен парк и Драгалевска спирка”, с площ от 837 кв.м. Изтъква
се, че ищецът започнал изпълнение на задълженията си по договора, като за своя
сметка предприел действия по изготвяне на проект за изменение на ПУП, който да
съответства на ОУП. Ответницата М. обаче заявила в жалба до администрацията, че
не е съгласна с новите предвиждания по ПУП и се счита ощетена. Ищецът сочи, че ищцата
отказала да съдействие за развитие на административната процедура. Твърди се
още, че в последствие М. отказвала да се уведоми за изпращаните й писма и
нотариални покани, с нея не се осъществил контакт и така тя нямало как да избере
конкретен обект и да подпише заповедта за изменение на ПУП. Без подписа на
ответницата заповедта не можела да влезне в сила, не можело да се внесе идейния
архитектура проект (тъй като нямало одобрен ПУП и виза за проектиране), а това на
свой ред възпрепятствало изпълнението на договора занапред. Твърди се, че
поради изложеното договорът бил развален от ищеца с нотариална покана (л. 157).
Претендира от ответницата да му бъде възстановена сумата от 39 047, 92 лв.,
съставляваща разходи във връзка с изпълнение на задължения по предварителен
договор, сключен с ответницата – 17 580, 77 лв., (за проучване, проектиране на
имот, промяна на ПУП), 3058, 75 лв. (осигуровки), 18 088, 40 лв. (за идеен архитектурен
проект), 400 лв. такси за одобряване на изменени на ПУП, както и неустойка в
размер на 19 558 лв., уговорена в Глава VІІІ, чл. 27 от договора, за нарушение
на чл. 8 от същия, ведно със законната лихва от искова молба. Претендира
разноски.
В уточняваща
молба от 3.04.2015 г. на ищцовата страна е посочено, че вече е приключила
административната процедура по уведомяване на ответницата от община „Триадица“
и заповедта за изменение на ПУП в съответствие с ОУП е влязла в сила, което
създава възможност за издаване на виза. Поддържа се, че така (след проведените
от ищеца административни процедури, заплатени от него) се е увеличила
стойността на имота на ответницата, като в същото време се поддържа още и че
исковите суми се претендират като вреди от неизпълнение на разваления договор,
във връзка с уговорката в чл. 27, и с оглед неоснователното разместването на
блага.
Ответницата К.Д.М.
оспорва исковете, като сочи, че отстрана на ищеца договорът е подписан без
представителна власт по отношение на лицето А.В., както и че дружеството не е
вписано в регистъра към Камарата на строителите и не може да изпълнява строежи
по чл. 137, ал. 1 от ЗУТ. Твърди, че договорът не е подписан от всички
собственици на УПИ. Изтъква, че срещу ПУП освен от М. е постъпило и друго
възражение пред административния орган, което е било частично уважено. Твърди,
че претендираните от ищеца разходи не са доказани. Поддържа, че се е явила пред
нотариус за посочване на обект и неизправна страна е именно ищеца, а не
ответницата. Претендира разноски и оспорва тези на ищеца.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е
представен предварителен договор без дата от м. октомври 2011 г. за взаимно
учредяване на право на строеж и прехвърляне на идеалните части на правото на
собственост на недвижими имот срещу задължение за построяване на сграда с
жилищно предназначение, сключен между К.Д.М. и още три физически лица (Ю.Б., К.Б.,
П.М.), от една страна, и „В.Г.“ ООД, от друга страна. Страните са се съгласили
да си учредят взаимно (30/100 за физическите лица и 70/100 за юридическото
лице) право на строеж върху УПИ VІ-164, кв. 3, м. „Южен парк и Драгалевска
спирка”, кв. Лозенец, гр. София, с площ от 837 кв.м., като е посочено, че
ответницата М. има 56/336 ид.ч. в терена. Съгласно чл. 2 срещу прехвърлянето на
част от правото на строеж дружеството се е задължило да извърши за своя сметка
инвестиционно проектиране и строителство в имота, съгласно условията на настоящия
договор, одобрения план за застрояване
и одобрените инвестиционни проекти. В
чл. 3.1. е договорено, че физическите лица ще конкретизират обектите с Анекс №
1, част от договора, в съответствие с идеалните си части в запазеното право на
строеж. В чл. 5.1 е предвидено, че ако физическите лица имат възражения по
проектите, те могат да ги заявят писмено в 7-дневен срок от представяне на
архитектурния проект за разглеждане и конкретизация на обектите, като
дружеството следва да се съобрази с тях, освен ако са недопустими, съобразно
закона и плана за застрояване или са неизпълними технически. Според чл. 8
страните се задължават на база на представения от дружеството архитектурен
проект да подпишат анекс № 1 (в месечен срок след представяне на проекта), чрез
който да се конкретизират обектите, които ще станат собственост на физическите
лица. Съгласно чл. 12 дружеството се е задължило да проектира и изгради изцяло
за своя сметка жилищна сграда, като извърши строителство съгласно договора,
одобрените проекти и издаденото
разрешение за строеж. В чл. 27 страните са предвидили, че при виновно неизпълнение на задълженията по
договора от страна на физическите лица, както и ако декларираните от тях обстоятелства
са неверни, в резултат на което договорът е прекратен, те дължат на дружеството
неустойка в размер на 10 000 евро, както и разходите, направени от
изпълнителя във връзка с изпълнение на договора. В чл. 31 е предвидено, че
всички писмени уведомления във връзка с договора се считат връчени, когато са
доставени на страните на посочените в договора адреси (за ответницата М. ***),
като всяка страна има задължението в тридневен срок от промяна адреса да
уведоми другата страна, в противен случай писмените уведомления се считат
връчени.
Относно
представителната власт на лицето А.В., подписало посочения по-горе
предварителен договор от името на дружеството-ищец, е представено търговско
пълномощно, вписано в нотариалните книги на нотариус М.Г.на 1.06.2011 г., от
което е видно, че В. е бил упълномощен от управителя на „В.Г.“ ООД - С.В.В., да представлява дружеството и да сключва
договори от негово име.
Представен е
договор от 31.10.2011 г., с който ищцовото дружество е възложило на „С.П.“ ЕООД
да изготви ПУП за кв. 3, УПИ VІ-164, м. „Южен парк и Драгалевска спирка“, гр.
София.
С нов договор от
17.11.2011 г. между същите страни на „С.П.“ ЕООД е възложено изготвянето на
идеен проект за многофамилна жилищна сграда в процесния УПИ.
По делото е
представен (л. 37) констативен протокол от 20.03.2014 г. за проведена пред
нотариус среща между страните по спора, където е отразено изявление на
ответницата К.М., че същата добросъвестно се явява на поканата на „В.Г.“ ООД,
но не може да се извърши избор на обект, тъй като няма надлежно заверен
архитектурен проект с площообразуване, а идейния такъв не е годен, тъй като не
е одобрен и също няма площообразуване.
Разпитаната св. И.К.Т.разказва,
че преди време работела като посредник в сферата на недвижимите имоти. Спомня
си процесния имот, който бил с множество собственици. Според свидетелката, В.
подходил коректно, тъй като първо договорил обезщетенията, а чак след това изкупил
идеалните части в имота. Свидетелката разказва, че проблемът дошъл от това, че
в този момент се правел новия план и кв. Лозенец „паднал“ два пъти - от 3.5
КИНТ на 2.3 КИНТ, а инвеститори и собственици си правели сметките за КИНТ 3.5.
Свидетелката сочи, че на част от съсобствениците, които имали много малък
процент и съобразно него не можело да се определи самостоятелен обект (напр. от
2 кв.м.), им било изплащано обезщетение за изкупен дял. Т.сочи, че К. обичайно
не идвала на срещите по преговорите, тъй като била съгласна принципно, като е
посочено, че тя имала и малък дял, който можел да съответства на една
гарсониера и то с усилия. Според св. Т.обаче, ответницата искала по-голяма
квадратура, от колкото й се полагало. Посочено е, че архитектите, съобразявайки
се с функционалността на апартаментите, направили такава разработка, според
която на К. се полагал маломерен апартамент, с около 4-5 кв.м. над полагащата й
се квадратура. Т.сочи, че помни, как в един голям сняг ходили в едно пернишко
село, където К. и мъжа й видели идейните проекти и се съгласили. Според
свидетелката К. разбрала, че на друг собственик са дадени няколко квадрата
повече (7-8 кв.м.) и от там станал проблемът. Ответницата заявила на св. Т., че
иска по-голяма квадратура – още около 10 кв.м., иначе докато е жива В. нямало
да строи там. Свидетелката се опитала да я убеди, но К. казала да не я тормозят
повече.
Другата
разпитана св. Ю.А.Б., сочи, че заедно с ответницата били съсобственици в
процесния УПИ, но Б.имала по-голям дял. Свидетелката разказва, че се запознала
с вече разпитаната св. Т.във връзка със
строежа на имота. Т.увещавала собствениците, че В. ще им построи жилища. Всички
собственици били привиквани поотделно, като на св. Б.й било казано, че за
нейните 200 кв.м., които има в имота й се полага жилище от 50 кв.м.
Свидетелката се учудила, при което В. се смутил и му станало неудобно. Б.не се
съгласила и си тръгнала. След това започнали да й звънят по телефона от името
на В., като й предлагали апартамент в „Люлин“, но тя отказвала. Свидетелката
изтъква, че им били предоставяни хвърчащи листове, с някакви снимки и рисунки
на апартаментчета, без подписи и печати, нищо официално, като не им били
показвани големи разчертани схеми. Не било предоставено и площообразуване за
идеалните части, площи на имоти, магазини или други обекти. Пред нотариус се
явили всички съсобственици за да се прекрати договорът, като там В. не дошъл, а
изпратил едно младо момиче, без пълномощно.
Първоначалната
назначена по делото СТЕ е дала становище, че по делото се намират чертежи,
които съгласно Наредба № 4 представляват част архитектурна на идеен проект за
сграда в УПИ VІ-164, кв. 3, в. Лозенец, гр. София. Посочено е, че на ТЕ е
представена обяснителна записка към изработен архитектурен проект, като със
Заповед № РД-09-2-45/21.02.2014 г. на Главния архитект (представена по делото)
е одобрено изменение на плана на застрояване на процесния парцел. Отделно от това
вещото лице е посочило, че са му били представени различни варианти на
архитектурни идейни проекти за процесната сграда, един от които е приложен по
делото. В последния изготвен вариант,
на всеки чертеж са посочени застроените площи на отделните обекти, разположени
на етажа, площта на общите части, общата застроена площ на етажа, общата РЗП на
сградата. Въз основа на тези книжа вещото лице е приело, че изработения идеен
проект отговаря на одобреното ИПЗ, както и че същият е изготвен в необходимия
обем и съдържание според Наредба № 4. Вещото лице е посочило, че към приложения
по делото вариант на архитектурен идеен проект е изготвена и приложена таблица
за площообразуване на процесната жилищна сграда, която е съставена с оглед
избора на обекти, като са посочени броя им, застроената плащ, включените към
тях площи на припадащите се идеални части, разпределението на общите части по
етажи. Изтъкнато е, че на ТЕ е представена таблица за площообразуване, за
надземната и подземната част от сградата, като предвиденото Ателие 2 е с
най-голяма застроена площ – 51, 69 кв.м. Ползвайки се от приложените по делото
н.а. № 197 от 30.12.2003 г. (според който К.М. е собственик на 28/168 ид.ч. от
УПИ № 164, кв. 3, с площ от 953 кв.м.), скица на СО Район Триадица №
АГ-94-2208/15.11.2012 г. (установяваща площ на процесния УПИ от 837 кв.м.) и
съобразно предварителния договор (където е посочено, че М. е собственик на
56/336 ид.ч.) вещото лице е приело, че на ответницата се полагат 16,67 % или
44,20 кв.м. от застроената площ на сградата, заедно със застроената площ на
припадащите се общи части, като е изчислено, че припадащата се чиста застроена
площ е в размер на 36, 67 кв.м. Като е съобразила квадратурата на посоченото
по-горе Ателие 2, предлагано на ответницата, СТЕ е установила, че на М. е
предложена обща застроена площ с
18,10 кв.м. повече от полагащата й се по договор, и чиста застроена площ - с 15,02 кв.м. повече.
При разпита на
вещото лице по СТЕ в о.з. е заявено, че задачата е можело да се изпълни като се
изискат и представят и други книжа (освен тези по делото, които са само част от
проекта), като експертът е получил от ищцовото дружество обяснителна записка,
други варианти и пр. Вещото лице е работило по представените в последствие
материали, тъй като ги е намерило за по-пълни. Разяснено е още, че по чертежите
по делото действително няма обяснителна записка, макар и те да представляват
идеен проект. Уточнено е, че няма посочване на всяка страница на застроените
площи на общите части и на отделните обекти. Пояснено е още, че идейния проект
отговаря на ПУП, но виза няма.
От страна на
ищеца, в о.з. в което е приета посочената по-горе СТЕ, е представен идеен
проект с печат за изготвяне през м. февруари 2012 г. от „С.П.“, като в същия се
съдържа обяснителна записка, както и площообразуване с поставена дата
27.04.2012 г.
Назначената
повторна СТЕ, която е работила само по материалите приложени към исковата молба на л. 147 - л. 161 е дала становище, след
запознаване с депозираните чертежи и схеми, че представения идеен архитектурен
проект за обекта в процесния УПИ не отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти – липсва обяснителна записка, не е с необходимата пълнота, има
допуснати грешки, като дублиране на номера на обекти, разминаващи се площи,
липса на котировки. Отразено е още, че не са посочени постигнатите показатели
на застрояване, площите за озеленяване, в сутерена не са индивидуализирани
обектите, няма застроена площ на нивото и на отделните паркоместа, помещенията
на първия етаж не са оразмерени, две от ателиетата имат идентичен номер 4.
Оразмеряване липса и за етажи 2, 3, 4, 5. За ет. 6 липсва част от оразмеряванията,
като са посочени общи части като застроена площ, но не е посочено за кои общи
части се касае. Вещото лице по тази експертиза е установило, че идейният проект
от м. 2.2012 г. не съответства на действащия към онзи момент ПУП, който е от
2004 г., а той на свой ред противоречи на ОУП от 2009 г. Посочено е, че със
заповед от 24.10.2012 г. на Главния архитект на район „Триадица“ е допуснато
изменение на ПУП, досежно процесния УПИ и е спряно прилагането на действащия
ПУП до одобряването на новия. В тази връзка е изтъкнато, че поради липса на ПУП
и виза в периода м. 10.2012 г. до влизане в сила на новия ПУП не може да се
направи оценка за съответствие с идеен проект, а приложения на л. 147 – л. 161
не е подписан и подпечатан от проектант. Обобщено е, че проекта не е с необходимата пълнота и не е спазена
законовата последователност за изготвянето му. По отношение на приложеното на
л. 162 площообразуване е изтъкнато, че същото съдържа технически грешки при
изчисляването на застроената площ на ет. 1 и ЗРП на сградата, като посоченото
РЗП (868, 78 кв.м.) не съответства на посоченото РЗП тотал (836, 51 кв.м.) от
графичната част на проекта. Отразено е също, че не са включени и всички обекти
– склад на шести етаж, общи части на шести етаж, сутеренен етаж. Липсва
оразмеряване в чертежите, което пречи на установяването на площите в проекта с
коректни изчисления. Тази СТЕ е приела, че на ответницата се полагат 47,84
кв.м. Относно Ателие 2 е изчислено, че застроената му площ с включени общи
части възлиза на 51, 61 кв.м. Отразено е още, че предложеното обезщетение е 5,394
% при полагащи се на М. 5 % от надземната част на сградата. На последно място е
отразено, че с предложения идеен проект е надвишено максимално допустимото
застрояване, тъй като РЗП по ЗУТ е 837 кв.м., а вписаните площи на обектите и
общите части на сградата са 906, 98 кв.м.
В о.з. вещото
лице е заявило, че няма пречки да се изготвят различни проекти за сградата, но
няма яснота дали те ще отговарят на техническите изисквания при съпоставка с
плана. Изказано е мнение, че ако на технически неграмотно лице се предоставят
подобни проекти, то то би подписало „на сляпо“ книжата. Разяснено е, че към
2012 г. склада в подпокривното пространство не е бил част от РЗП, но в
конкретните чертежи не е ясно той към кой обект е.
При така
очертаната фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Настоящият
състав приема, че е сезиран на първо място с иск с правно основание чл. 88, ал.
1, изр. 2 ЗЗД, като за този извод съобрази твърденията в исковата молба и уточняваща
молба на ищеца, където се поддържа, че тъй като договорът между страните е
развален поради неизпълнение от страна на ответницата, то разместването на
блага е неоправдано, и поради това на дружеството следва да бъде заплатено
обезщетение за вредите от неизпълнение, на основание и на изричната уговорка в
чл. 27 от предварителния договор (същият гласи, че при виновно неизпълнение от
физическите лица, което е довело до прекратяване на договора, на дружеството се
дължат разходите, сторени във връзка с изпълнението). Тези вреди са посочени по
пера и съставляват плащания, които дружеството е сторило във връзка с
подготовката и изпълнението на строежа в процесния парцел съгласно
предварителния договор. Вярно е, че в определението за насрочване е посочена
друга правна квалификация – чл. 79 ЗЗД, но настоящият състав приема, че в
светлината на ТР № 1 от 2010 г., не се налага отмяна на определението за даване
ход по същество, респ. за изготвяне на нов доклад, тъй като събраните по делото
доказателства и извършените от страните процесуални действия изцяло касаят
претенцията по чл. 88 ЗЗД и са насочени към установяване на нейната
основателност, респ. неоснователност.
Събраните
доказателства установяват, че между „В.Г.“ ООД и К.М. е сключен предварителен
договор, по силата на който ищецът е поел задължение да изготви необходимите
книжа за строеж и да построи сграда в имот, в който ответницата има идеални
части от правото на собственост. Ответницата е поела на свой ред задължение да
учреди съответно право на строеж, като в замяна е следвало да получи
обезщетение - обект в сградата.
Възраженията за
представителна власт на лицето, подписало договора от името на дружеството,
съдът намира за неоснователни. Представени са доказателства, че А.В. е бил
надлежно упълномощен да представлява „В.Г.“ ООД. В случая не е нарушен чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ,
тъй като не се касае до придобиване или отчуждаване на права върху недвижимости
(сключен е само предварителен договор) и не е било необходими решение на общото събрание на дружеството. Освен това
по силата на чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. Няма спор, че дружеството-търговец не
се е противопоставило на действията на А.В., напротив – то целенасочено е
действало за развитие на договорните отношения със собствениците на парцела.
Страните не
спорят, че договорната връзка между тях е преустановена. Основния спорен по
делото въпрос е коя от договарящите страни не е изпълнила поетите с
предварителния договор задължения и как това е повлияло на отношенията между
тях.
Събраните
доказателства установяват, че дружеството е предприело действия по подготовка
на техническата част на проекта, като е изготвяло варианти за строеж на
бъдещата сградата. Установява се, че е била инициирана среща, на която в
съответствие с чл. 3.1 от договора физическите лица-учредители е следва да
направят избор на конкретен обект. Този избор, според изричната уговорка в чл.
8 от договора е следвало да се направи на
база на представен от ищеца архитектурен проект. Макар и да не е изрично
посочено в текста на договора, по смисъла на чл. 63 ЗЗД и съобразно с принципа
на добросъвестно изпълнение на задълженията на страните, дружеството е следвало
да депозира на собствениците на терена такъв проект, който ясно и прецизно да отразява обектите в бъдещата сграда, техните конкретни
размери, индивидуализираното им местоположение, припадащите им се идеални части
в общите части и пр. Този проект при всички случаи е следвало да бъде съобразен
със съществуващите възможности за неготова техническа реализация, за да могат
обезщетяваните собственици да направят своя информиран избор и да определят за
себе си обект, който съответства както на уговорките в договора, така й на
реалните им права в собствеността на терена. Установява се, че депозирания от дружеството-инвеститор към онзи момент проект е страдал от
недостатъци, които настоящият състав намира за съществени. За този извод съдът
взе предвид заключението на повторната СТЕ, която именно е изследвала наличния
към миналия момент проект, и съответно – съдът не кредитира изводите на
първоначалната СТЕ, която е работила по допълнително представени проекти.
Последните се оспорени от ответната страна и не съдържат достоверна дата по
смисъла на чл. 181 ГПК. Липсват данни също именно тези разработки да са били
представяни на физическите лица-собственици за одобрение, тъй като учедителите
(вкл. ответницата М.) не са положили подписи по тях, респ. липсват данни за
друго тяхното одобрение. Самият ищец, прилага към исковата молба и се позовава
на проектите, които са били проучвани от повторната СТЕ и в тази връзка следва
да се приеме, че именно същите са били предложени за избор на обект на
ответницата. На последно място - не може да се приеме, въз основа на
показанията на св. Т., че К.М. е одобрила проектите при среща в едно пернишко
село. Липсва каквато и да е яснота кой проект е бил занесен на ответната
страна, кога е сторено това и пр.
Въз основа на
заключението на кредитираната СТЕ може да се направи обоснован извод, че
предложените проекти са неточни до степен, създаваща невъзможност за М. да
избере обект, съответстващ адекватно и реално на правата й в имота. Установява
се, че проектите са без обяснителна записка, с технически грешки в номерацията
на обектите (вкл. дублиране на номера) и в площите, без посочване на точните
размери на обектите (на почти всички етажи), без посочени данни (таблици) за
площообразуване и пр. Вярно е, че няма пречка ищцовото дружество действително
да е започнало подготовка на строителните книжа в отклонение от действащия
тогава ПУП. Това поведение вероятно е било съобразено с предстоящите изменения
на ПУП за да бъде приведен същия в съответствие с ОУП. Тези действия обаче по
никакъв начин не задължават учредителите на право на собственост да упражнят
правото си на избор въз основа на проекти, за които няма яснота как и в каква
степен ще отговарят на бъдещите технически изисквания на устройствения план за
процесния парцел. При обратният извод би се стигнало до възможност, при която
при надлежно упражнен избор на обект, учредителите на правото на строеж (в
частност ответницата М.) да не могат да получат предпочетения от тях обект, а дружеството-инвеститор
да бъде поставено в невъзможност да го реализира, тъй като изготвения в
последствие ПУП не допуска технически изграждането на такъв. Следва да се има
предвид също, че според повторната СТЕ е налице разлика между РЗП по ЗУТ (837 кв.м.) и вписаните площи на обектите и общите
части на сградата в приложения към исковата молба идеен проект (906, 98 кв.м.).
Това несъответствие от приблизително 70 кв.м. е съществено и би могло да
рефлектира върху квадратурата на всеки отделено обект, определен за
обезщетяване на собствениците, вкл. и на М..
Въз основа на
изложените аргументи следва да се приеме, че ищцовото дружество не е оказало необходимото съдействие, без което
ответницата не би могла да изпълни задължението си за избор на обект – арг. чл.
95 ЗЗД. В този смисъл тя не е обективирала виновно неизпълнение на договорно
свое задължение и поради това поведението й не може да даде основание на ищеца
да претендира обезщетение за вреди – такива ответницата М. не е провокирала.
Само на това основание без да се обсъждат останалите елементи на иска (причинна
връзка с вредите, размера на същите и пр.), претенцията за обезщетяване, чрез
заплащане на сумата от 39 047, 92 лв. следва изцяло да бъде отхвърлена.
Необходимо е да
се изтъкне още следното: Ищецът твърди, че отказвайки да подпише заповедта за
изменение на ПУП, ответницата М. не е изпълнила свои договорни задължения.
Настоящият състав приема, че в случая подобно поведение на ответницата не
съставлява нарушение на договорни клаузи. Липсва уговорка в посочения смисъл.
Освен това, както самият ищец твърди, понастоящем административната процедура е
приключила успешно (налице е ПУП и пр.), като при спазване на съответните
установени правила М. е била уведомена по надлежния ред и така процесът по
изработването на плановете е продължил развитието си. Т.е. в действителност се
установява, че поведението на М. не е създало пречка относно финализирането на
административното производство.
Следва да бъде
отбелязано, че в показанията си св. Т.сочи, че отношенията между страните са
били изострени тъй като М. претендирала няколко квадрата от обезщетението в
повече. И двете приети по делото СТЕ са дали становище, че на ответницата е
отредено обезщетение надхвърлящо полагащото й се (с оглед квотите й в
собствеността на парцела). В този смисъл не може да се приеме, че ищцовото
дружество (което по договор – чл. 5.1, е следвало и да се съобрази с
възраженията на учредител) действително е
предложило на М. по-голямо обезщетение.
Що се касае до иска
с правно основание чл. 92 ЗЗД, съдът приема, че по отношение на него е
приложимо разрешението дадено в тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. по
тълк. д. № 7/2013 г., ОСГTК на ВКС. В същото е прието, че „не се дължи
неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е
за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно
неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за
обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за
разваляне, ако такава е била уговорена. Законодателят въвежда разлика между
фактическия състав, от който произтича правото на разваляне на договора, и
фактическия състав, от който се поражда правото на обезщетение. Съгласно чл.
88, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси обезщетение само за вредите от
неизпълнението на договора.“ С оглед изложеното претенцията по чл. 92 ЗЗД не
може да бъде уважена, тъй като в случая не се установява, че неустойката от
10 000 евро е договорена като такава за разваляне на договора. Дори да се
игнорира казаното и да се приеме, че в случая се касае до неустойка, уговорена
да обезщети вредите от неизпълнението поради
разваляне, съдът приема, че искът също се явява неоснователен, тъй като въз
основана изложените по-горе доводи не се установи наличие на виновно
неизпълнение на договорно задължение от страна на К.М.. Именно наличието на такова създава
право на ищцовото дружество да претендира заплащане на неустойка.
С оглед всички
изложени мотиви исковете на „В.Г.“ ООД срещу К.М. следва да бъдат изцяло
отхвърлени. При този изход на спора на ответницата се дължат разноски по
неоспорен списък в размер на 2200 лв.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „В.Г.“
ООД, ЕИК **********, срещу К.Д.М., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 39
047, 92 лв., съставляваща разходи във връзка с изпълнение на задължения
по предварителен договор от м. октомври 2011 г., а именно - 17 580, 77 лв. за
проучване, проектиране на имот, промяна на ПУП, 3058, 75 лв. за
осигуровки, 18 088, 40 лв. за идеен
архитектурен проект, 400 лв. такси за одобряване на изменени на ПУП, както и
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 19
558 лв., уговорена в чл. 27 от договора от м. октомври 2011 г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „В.Г.“
ООД да заплати на К.Д.М. разноски в размер на 2200 лв. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението може
да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: