РЕШЕНИЕ
№
……………………
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател:
Галя Вълкова
при секретаря Снежана Т.
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 11237 описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Е.М.П. срещу В.М.В. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето вр. 17, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите.
Ищцата твърди, че с
ответника В.В., неин брат, са наследници на майка им Е.В.П., починала на
28.01.2019 г. Твърди се, че на 19.09.2018 г. между Е.П.и В.В. е сключен договор
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 28, том 2, рег. № 10487,
дело № 203/2018 г. на нотариус В.Я.с район на действие СРС по отношение на
следния недвижим имот: жилищна сграда
(западен близнак), съставляваща сграда с идентификатор 681134.4326.6423.1 по
КККР на гр. София, с адрес: гр. София, р-н “Овча купел”, кв. “**********със
застроена площ 64 кв. м., брой етажи 3, заедно с обслужващи помещения,
разположени в общия за двете сгради подземен етаж: избено помещение под
западния близнак с площ 11,50 кв. м., заедно с ½ ид. част от котелно за
дърва, въглища и инструменти с обща площ 65 кв. м., заедно с ½ ид. част
от двойна гаражна клетка, цялата с площ 30 кв. м. и заедно с ½ ид. част
от поземления имот, в който е разположена сградата, който поземлен имот е с
идентификатор 68134.4326.6423 и с площ 857 кв. м. Твърди се така сключеният
договор да е относително симулативен, като прикриващ дарение, доколкото
действителната воля на страните е била имотите да преминат в патримониума на
ответника, но сделката да бъде оформена чрез договор за издръжка и гледане, за
да се блокира възможността ищцата да претендира запазена част от наследството.
В уточнителната молба се сочи, че Е.П.не се е нуждаела от издръжка, получавала
заплата и средства от наем на жилище. До постъпването й по спешност в УМБАЛСМ
“Н.И.Пирогов” Е.П.работела и дори помагала на семейството на ответника -
вземала дъщерята на ответника от детска гР., пазарувала. Пет дни преди сделката
прехвърлителката превела по сметка на В.Р.- лицето, с което ответникът
съжителства фактически, сума в размер на 5400 лв., вероятно с цел последващо
покриване на разходите по сделката. По изложените съображения моли съда да
признае, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, че договорът за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 17.09.2018 г.
между В.М.В. и Е.В.П., обективиран в нотариален акт № 28, том 2, рег. № 10487,
дело 203/2018 г. на нотариус Я. с район на действие СРС по отношение на:
жилищна сграда западен близнак, ½ от обслужващи помещения за цялата
сграда: избено и котелно, както и двойна гаражна клетка, както и ½ част
от поземления имот, върху който е разположена сградата, евентуално чл. 17, ал.
1 ЗЗД да бъде разкрита симулацията по договора като прикриващ договор за
дарение по отношение на процесните недвижими имоти.
В
отговор на исковата молба ответникът оспорва претенцията. Не оспорва да е
сключил с майка си договор за издръжка и гледане, както и обстоятелството, че
ищцата и майка им са били във влошени отношения. Оспорва прехвърлителката да е
страдала от заболяване, известно за ответника. В самия нотариален акт страните
са декларирали, че сделката не е прикрита, привидна или симулативна, както и че
желаят правните й последици. Посочва, че през 2016 г. в отношенията между майка
и дъщеря настъпил разрив, двете водели съдебни дела помежду си. Преди смъртта
ищцата била напълно дезинтересирана от майка си и здравословното й състояние.
Въпреки, че живеели в една и съща къща, ищцата подминавала майка си. Изцяло
ответникът се грижел за нея в изпълнение на поетите по договора задължения. За
да си осигури не само материални средства, но и достоен живот, Е.П.предложила
сключването на договора.
В
съдебно заседание ищцата лично и чрез адв. Т. поддържа предявения иск.
Представя писмена защита. Ответникът, чрез адв. Г., оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между Е.П.и Е.П. е
имало висящ спор с правно основание чл. 243 ЗЗД, гр. дело № 78113/2017 г. на
СРС, 124 с-в, прекратен в открито съдебно заседание на 24.04.2018 г. на
основание чл. 232 ГПК. Преди завеждане на иска на 17.10.2017 г. Е.П.е отправила
до Е.П. нотариална покана за предаване държането на западен близнак от
двуетажна жилищна сграда в гр. София, кв. “***********с твърдение имотът да е
предоставен на основание договор за заем за послужване.
С договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
17.09.2018 г., обективиран в нотариален акт № 28, том ІІ, рег. № 10487, дело №
203/2018 г. на нотариус Я. с район на действие СРС Е. Владимирова е заявила
воля за прехвърляне в полза на сина й В.В. на недвижим имот: еднофамилна
жилищна сграда на 3 етажа, избено помещение под западния близнак, ½ ид.
част от общите части за двете сгради, ½ ид. част от двойна гаражна
клетка, заедно с ½ ид. част от поземления имот, върху който е построена
сградата. Собствеността е отразено да се прехвърля срещу поемане на задължение
от страна на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителката до края на
живота й, да й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега.
Прехвърлителката е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване на
имотите. В т. 4 от нотариалния акт е посочено, че страните декларират, че
сделката не е прикрита, привидна или симулативна и че желаят настъпването на правните
й последици.
Е.В.П.
е починала на 28.01.2019 г. Нейни наследници по закон са Е.М.П. (дъщеря) и В.М.В.
(син).
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.Л.,Г.М., Б.К.,
В.Р.и Х.М..
Свидетелят
Л.посочва, че Е.П.й е леля. В разговори по телефона със свидетелката Е.П.я
питала как майката и вуйчо й са прехвърлили техен недвижим имот, какъв би бил
най-добрият начин. Свидетелката не е питала леля си каква е целта й при
прехвърляне на имота. Свидетелката я насочила към ползване на нотариален
калкулатор, за да изчисли таксите. Свидетелката посочва, че леля й работела
като фармацевт, ходела на работа и същевременно помагала на семейството на сина
си, гледала К.(дъщерята на В.В.), взимала я от гР., но не взимала другите две
внучета (децата на Е.П.), макар да са в една и съща детска гР.. Не знае какви
са отношенията между Е.П.и Е.П..
Според
показанията на свидетеля М., съсед на страните, живеещ в къща на същата улица в
кв. “Горна Баня”, Е.П.живеела във фактическо съпружеско съжителство с Х.М.. В
кв. “Горна Баня” живеели в къща-близнак, а ищцата живеела в къща в
задната/вътрешна част на имота на къщата-близнак. Свидетелят е виждал Е.П.да
помага на сина си: да прибира детето му от гР.. Последните години отношенията
между Е. и Е. били обтегнати. Чувал е и Е. и В. да се карат на двора. На два от
скандалите е присъствал лично. Виждал е как Е. взима страната на В.. Свидетелят
посочва, че с Е. е общувал 2 пъти за около 10 години. Е. му е споделяла, че кара
майка си на работа с колата, но не си говорят.
Свидетелят
К. дава показания, че е чувал от ответника реплики: “Всичко е опечено, работата
е опечена така, че да не може да бъде бутната”. Свидетелят не е виждал В. да се
грижи за Е., знае последната да му е помагала. Посочва, че Е. и Е. били в
прекрасни отношения, не знае за граждански или наказателни дела между тях.
Свидетелката
Р.сочи, че е във фактическо съжителство с ответника от 2007 г. Е. прехвърлила
на В. къща-близнак, тъй като волята й била той да се грижи за нея и да бъде
спокойна за старините си. Е. и Е. били във влошени отношения от 2014-та година,
подминавали се и не си говорили. В. се грижел за своята майка, водел я на
прегледи, до болница, на санаториум. Свидетелката посочва, че е получила от Е.
сума от около 5000 лв. за ремонтни дейности, тъй като Е. се била изнесла и те
правели ремонт по повод размяна на етажите.
Свидетелят
М.посочва, че е бил във фактическо съпружеско съжителство с Е., но живеел в
отделно жилище в кв. “Хиподрума” и се виждали 2-3 пъти седмично. През 2018 г.
тя прехвърлила едната част от къщата близнак на сина си с идеята той да се
грижи занапред за нея и да й помага. С Е. Е. била в лоши отношения, не
прекарвали заедно и празниците. Е. и В.
заедно ходели на пазар, той й помагал и в ежедневието.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Предмет
на установителния иск е утвърждаване на действителното правно положение, което
в случая се изразява в оспорване съществуването на правно отношение - чл. 124
ал. 1 предл.второ, алтернатива първа ГПК. Следва да се отчете обаче, че ищецът
не отрича правните последици на сделката - настъпилият вещнотранслативен ефект,
а единствено условията, при които това е станало. Характерно за порок,
обуславящ нищожност включително и под формата на привидност на сделката е, че
тя не поражда никакви правни последици. В контекста на привидността това
предполага и съзнаване от двете страни, че не желаят никоя от типичните
последици за сделката. В случая обаче твърдения в тази насока не са заявени с
исковата молба. Напротив, самата ищца твърди прехвърлянето на правото на
собственост да е желано от страните, но сочи на различни условия от обявените.
Тези твърдения изпълват хипотезата на относителна симулация - различно от
огласеното в договора съдържание на правната връзка. Предвид практиката, утвъжрдаваща
връзка между иск по чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД и този по чл. 17 ал. 1 ЗЗД (така
Решение № 50181 от 26.10.2022 г. по гр.д. № 3731/2021 г. на ВКС, ГК, III ГО, Решение № 60281 от 21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3512/2020 г., IV г. о., ГК и др.). За да постигне търсената защита ищецът
следва да докаже, че действителното намерение на страните по оспорваната сделка
се различава от обявеното й съдържание.
С оглед нормата на чл. 154 ал. 1 ГПК ищцата дължи да
докаже по категоричен начин, че страните по сделката не са имали намерение
срещу прехвърленото право на собственост върху имота ответникът да поеме
издръжката и грижите за прехвърлителката. Преки доказателства в тази насока не
са ангажирани. Липсват и косвени доказателства, които да позволяват еднозначен
извод, че издръжка и грижа не са били желана престация от страна на Е.П.и
такива не са били обещавани от ответника.
Показанията на свид. Е.Л., на които се позовава
процесуалният представител на ищцата в писмените бележки, позволяват единствено
извод, че Е.П.е търсила съдействие, за да определи как да се разпореди с имота
си. Обстоятелството, че е давала пари на сина си не изключва поетото задължение
да бъде издържана. Договорът за прехвърляне на собственост срещу задължение за
издръжка и гледане е алеаторен. Това означава, че към момента на сключване на
сделката обемът на насрещната престация за полученото право на собственост е
определяем. Сключеният договор ангажира приобретателя да осигури издръжка и
гледане, когато нуждата възникне и легитимира прехвърлителя да го изисква. Ето
защо дадените средства, за които сочи и свидетелката Р., позволяват извод, че
непосредствено преди сключване на договора Е.П.е разполагала със средства, но
не опровергават очакването ответникът да поеме издръжката й, когато възникне
нужда от такава.
Показанията на свид. М. сочи за отношенията в
семейството, разкриващи близост между
страните по оспорваната сделка, която обаче не изключва, а напротив, обяснява
очакването ответникът да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката. Без
значение по делото остава причината за влошените отношения между ищцата и
нейната майка - Е. П., за каквито сочат всички свидетели с изключение на свид. К.,
поради което и наведените в тази насока съображения в писмените бележки не
следва да бъдат обсъждани.
Свид. К. възпроизвежда споделено от ответника, че
“работата е опечена така, че да не може да бъде бутната.” Следва да се отчете и
че фразата отразява впечатлението на свидетеля без да разкрива в пълнота
контекста на казаното. Обстоятелството, че този свидетел не е наясно с
влошените отношения между ищцата и нейната майка - обстоятелство, споделено от
всички останали, създава впечатление за откъслечност и едностранчивост на
впечатленията му, компрометиращо и убедителността на показанията.
Дори
да се приеме, че възпроизведената реплика е с коректно пресъздадено съдържание,
прави впечатление и че свид. К.я е чул след смъртта на Е.П.и нито сама по себе
си, нито разгледана в контекста на останалите свидетелски показания позволява
игнориране на огласеното с договора съдържание на сделката. Факт е, че разпореждането
с право на собственост приживе изключва наследствените спорове, поради което и
възпроизведената фраза не изключва поетите с договора задължения за издръжка и
гледане на Е. П..
Свидетелят М., който сочи, а и страните не спорят да е
поддържал близки контакти с Е. П., което предполага непосредствени впечатления
за действителната й воля, а по делото липсват каквито и да било обстоятелства,
подлагащи показанията на този свидетел под съмнение. Свидетелят споделя за
желанието й да си осигури издръжката и
гледането, когато няма да има възможност вече да работи, разчитайки на
ответника. Такова именно е обявеното с договора съдържание на договорената
престация срещу прехвърленото право на собственост.
По изложените съображения съдът не намира за доказано, че
обективираната в договора воля на Е.П.и ответника не съответства на
действителната им при подписване на договора, определящо и неоснователност на
предявения иск.
По разноските.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът
дължи да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 2000
лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М.П.,
ЕГН ********** срещу В.М.В., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 26 ал. 2 пр.
пето вр. чл. 17 ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено по отношение на
ищцата, че сключеният между Е.В.П. и В.М.В. договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 28,
том ІІ, рег. № 10487, дело № 203/2018 г. на нотариус В.Я.с район на действие
СРС е нищожен като привиден досежно поетото задължение за издръжка и гледане, прикриващ действителен договор за дарение.
ОСЪЖДА Е.М.П., ЕГН ********** да заплати на В.М.В., ЕГН ********** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 2000
лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: