Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 22. 12. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен
състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Маркова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов ч. гр. д. № 5023 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 437, ал. 2 във връзка с чл. 435, ал. 4 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е
въз основа на постъпила жалба от А.А.В., ЕГН **********,
постоянен адрес *** актуален съдебен адрес ***, офис 1, (жалбоподател) чрез
процесуалните представители адвокат И.Г.и адвокат А.М. (впоследствие с
оттеглени пълномощия) срещу постановление от 01. 02. 2019 г. по изпълнително
дело № ****** на частния съдебен изпълнител С.П., рег. № 921, район на действие
на Софийския градски съд. С обжалваното постановление съдебният изпълнител е
наложил възбрана върху следното недвижимо имущество: апартамент № 3, представляващ
„ИЗТОЧНО ДЕТСКО“ ЖИЛИЩЕ, със степен на завършеност – „груб строеж“, с
площ от 232 (двеста тридесет и два) квадратни метра, представляващо мезонет на
три нива, разположен в югоизточната част на триетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА, с ателие
над третия етаж, на кота плюс минус нула метра, плюс
две цяло и осемдесет стотни метра и плюс пет цяло и шестдесет стотни метра и
обслужван от вътрешно стълбище, вход на жилището вторият вдясно, след западния
вход на сградата (първия вляво от източния вход), с допълнителен самостоятелен
вход от юг (през зимната градина), като част от жилището е и склад на кота минус две цяло и четиридесет и пет стотни метра, като
жилището включва следните две помещения: на кота
минус две цяло и четиридесет и пет стотни метра: склад от 12 (дванадесет)
квадратни метра в югозападния ъгъл на сградата и общи части: на кота плюс минус нула метра: преддверие, „WC“, мокро помещение, чайна, кухня,
дневна с трапезария и кът с камина, зимна градина през две нива, вътрешна
стълба, една четвърт идеална част от вътрешния двор (преддверие); на кота плюс две цяло и осемдесет стотни метра: преддверие,
баня + „WC“,
работно място, библиотека, две спални, два дрешника, лоджия
в зимната градина, самостоятелен достъп до голямата семейна трапезария (над
вътрешния двор), вътрешна стълба, една трета идеална част от голямата семейна
трапезария (над вътрешния двор), и от източната и западната лоджии/тераси:
на кота плюс пет цяло и шестдесет стотни метра:
преддверие, дрешник, баня + „WC“, спалня, детска дневна, самостоятелен
достъп до библиотеката (над вътрешния двор), вътрешна стълба към долните нива,
южна лоджия една трета идеална част от библиотеката и
от източната и западната лоджии/тераси – съгласно
нотариален акт за собственост, а съгласно схема на самостоятелен обект в сграда
№ 15-352401/20. 07. 2016 г. на Агенцията по геодезия, картография и кадастър
град София представляващ имот с идентификатор № 68134.1972.2940.1.3 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, хиляда деветстотин седемдесет и две, точка, две хиляди деветстотин и
четиридесет, точка, едно, точка, три) по кадастрална карта и кадастрални
регистри на град София, община Столична, област София (столица), одобрени със
заповед № РД-18-3/11. 01. 2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, стар идентификатор № 68134.1972.2850.4.3, с административен адрес на имота: град
София, район „Витоша“, кв. „Драгалевци“, ул. „*********с предназначение жилище,
апартамент, заедно със съответните идеални части от правото на строеж и заедно
с една втора от правото на
собственост върху поземления имот,
върху който е построена сградата, целият с площ от 1 821 (хиляда
осемстотин двадесет и един) квадратни метра, представляващ поземлен имот с идентификатор
№ 68134.1972.2940 (шестдесет хиляди сто
тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин седемдесет и две, точка, две
хиляди деветстотин и четиридесет) по кадастрална карта и кадастрални
регистри на град София, община Столична, област София (столица), одобрени със
заповед № РД-18-3/11. 01. 2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, стар идентификатор № 68134.1972.2850, с административен адрес на имота: град
София, район „Витоша“, кв. „Драгалевци“, ул. „*********, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
десет метра).
Жалбоподателят
твърди, че владее посоченото недвижимо имущество. Допълва, че е придобил
правото на собственост върху него преди вписването на исковата молба на взискателя, във връзка с която придобивната
сделка на праводателя му е била прогласена за
относително недействителна. Твърди, че налагането на възбрана върху недвижимото
имущество представлява действие по насочване на изпълнението по смисъла на чл.
435, ал. 4 ГПК. Позовава се на практиката на Върховния касационен съд (ВКС). Иска
от съда да отмени като незаконосъобразни действията на съдебния изпълнител по
насочване на изпълнението чрез налагане на възбрана върху недвижимите имоти с
идентификатори 68134.1972.2940.1.3 и 68134.1972.2940.
В срока по чл.
436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени възражения от „У.Б.“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, пл. „*********(взискател),
чрез процесуалния представител адвокат Г.Х.. Взискателят
обосновава налагането на възбраната с влязло в сила съдебно решение, с което е
уважен иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и сключеният
между един от длъжниците и баща му договор за дарение
е бил обявен за относително недействителен. Твърди, че жалбоподателя неправилно
тълкува т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2015, защото то се отнася за въвод във владение и за правата на третите лица
регламентирани в чл. 435, ал. 5, а не ал. 4 ГПК. Отрича жалбоподателят да
владее имота и намира, че при това положение единственият му начин на защита е
чрез иска по чл. 440 ГПК. В частност се позовава на представения от
жалбоподателя нотариален акт, съобразно който Р.В. Н. запазва за себе си
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване, а също така твърди, че
постоянният и настоящ адрес на жалбоподателя не съвпада с този на възбраненото недвижимо имущество. Оспорва нотариалният акт
като нищожен и абсолютно симулативен поради пълна
липса на плащане на посочената в него продажна цена.
В срока по чл.
436, ал. 3 ГПК не са постъпили писмени възражения от Националната агенция за
приходите (присъединен взискател), нито от длъжниците по изпълнителното производство.
Частният
съдебен изпълнител С.П., рег. № 921, район на действие на Софийския градски съд
(съдебният изпълнител) е представил мотиви за недопустимост и неоснователност
на жалбата. Намира, че възбраната не представлява същинско действие по
изпълнение върху несеквестируемо имущество, а само
обезпечително действие, чиято цел е да се запази принадлежността на възбранения имот към имуществото на длъжника. Допълва, че
възбраната не засяга правната сфера на жалбоподателя (трето лице за
изпълнителното производство), защото е вписана по персоналната партида на
длъжника. Твърди, че жалбоподателят не владее възбраненото
недвижимо имущество, като се позовава на учреденото в полза на Р.В. Н. вещно
право на ползване, както и на връчването на съобщение на жалбоподателя на
различен адрес. Посочва, че единствената възможност жалбоподателят да заяви
своите претенции е по чл. 440 ГПК. Поддържа, че за да е непротивопоставима
относителната недействителност на договора за дарение на жалбоподателя, той
трябва да е придобил добросъвестно и възмездно
правата преди вписването на исковата молба. Намира, че в дадения случай
жалбоподателят не е придобил възмездно недвижимото имущество, защото
изплащането на продажната цена е било уговорено на 36 месечни вноски. След като
първата месечна вноска е била дължима до 23. 09. 2016 г., а последната до 10.
09. 2019 г., то, според съдебния изпълнител, жалбоподателят не е придобил
възмездно недвижимото имущество. Нещо повече: поради неплащането на цената
правото на собственост не е било прехвърлено. Посочва, че дори към настоящия
момент не са представени платежни документи. Добавя, че съдебният изпълнител
няма правомощията да решава вещноправни претенции и
спорове за собствеността на недвижими имоти. Моли съда да отхвърли жалбата като
недопустима, неоснователна и недоказана, както и да потвърди обжалваните
действия като законосъобразни.
След като прецени
твърденията на страните и мотивите на
съдебния изпълнител, данните по изпълнителното производство и
събраните в съдебното производство доказателства, съдът направи следните
фактически и правни изводи.
По
допустимостта на жалбата. Жалбата
отговаря на законовите изисквания. Допустимостта ѝ следва да се прецени с
оглед направените в нея твърдения. Доколкото жалбоподателят твърди, че владее
недвижимото имущество, върху което съдебният изпълнител е наложил възбрана, той
е процесуално легитимиран да подаде жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК. Същевременно
твърдението му, че е носител на противопоставими на взискателя права върху недвижимото имущество, му предоставя
процесуална легитимация и по чл. 440 ГПК. Исковата защита по чл. 440 ГПК в
дадения случай не изключва възможността за защита по чл. 435, ал. 4 ГПК.
Съобразно твърденията на третото лице, то има право да избере по кой от двата
реда да потърси защита. В това отношение жалбата е допустима. В този смисъл
вече се е произнесъл и Софийският апелативен съд по настоящото дело.
Възбраната е изпълнително действие по насочване на принудителното
изпълнение: в този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
2015 г. по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на Общото събрание на Гражданската
и Търговската колегия на ВКС. В цитираното тълкувателно решение се приема, че
възбраната (както и запорът) не подлежи на обжалване, освен ако е наложена върху
несеквестируемо имущество. От направеното изключение
обаче се налага извод, че разясненията на ВКС се отнасят до възможността за
обжалване от длъжника, защото именно неговото имущество се дели на секвестируемо и несеквестируемо.
Затова и по-нататък в мотивите изрично се говори за обжалване от длъжника. В
настоящия случай възбраната се обжалва от трето лице, поради което трябва да се
приеме, че то има право да я обжалва като насочване на изпълнението на общо
основание по чл. 435, ал 4 ГПК.
Третото лице има правен интерес да обжалва наложената възбрана.
Действително нормата на чл. 3, ал. 1 от Закона за кадастър и имотния регистър
(в сила от 01. 01. 2001 г.) е до голяма степен декларативна, доколкото към
настоящия момент голяма част от имотния регистър продължава да се води по
персоналната система. Съдебният изпълнител твърди, че възбраната е вписана по
персоналната партида на длъжника, а не по тази на третото лице. Дори и така
обаче възбраната все пак засяга правната сфера на третото лице, защото при
осъществяването на справка в имотния регистър не се проверява единствено
персоналната партида на настоящия собственик, а се проверяват назад също така и
персоналните партиди на праводателите му. От друга
страна, от данните по изпълнителното дело се установява, че в настоящия случай
е открита партида на самия недвижим имот (л. 289), в която е вписана
възбраната.
По изложените дотук аргументи съдът намира жалбата за допустима. Тя е
също така и основателна по следните съображения.
Изпълнителното производство е било образувано с разпореждане на съдебния
изпълнител от 09. 11. 2017 г. въз основа на два изпълнителни листа, издадени в
полза на взискателя „У.Б.“ АД срещу следните
солидарни длъжници: „А.М.К.“ ООД, ЕИК ********* (към
настоящия момент заличено от Търговския регистър), М.Г.Б. и В. Р.Н.. На 24. 03. 2015 г. длъжникът В.Р.Н. е
прехвърлил чрез дарение на баща си Р.В. Н. част от процесното
недвижимо имущество, а именно мезонетът на три нива („ИЗТОЧНО ДЕТСКО“ жилище).
На 23. 08. 2016 г. Р.В. Н. е продал на жалбоподателя както придобитата чрез
дарение част от процесното недвижимо имущество, така
и останалата част, а именно една втора идеална част от правото на собственост
върху поземления имот. На 28. 09. 2017 г. взискателят
е вписал искова молба за обявяването на дарението за относително недействително
спрямо него по чл. 135 ЗЗД. С постановление от 01. 02. 2019 г. съдебният
изпълнител е наложил възбрана върху цялото процесно
недвижимо имущество, като възбраната е била вписана на 06. 03. 2019 г.
По делото се установява, че жалбоподателят, трето лице, владее процесното недвижимо имущество. Под „владение“ се разбира
упражняването на фактическа власт върху него лично или чрез другиго и като свое
(чл. 68, ал. 1 от Закона за собствеността). Началният момент на владението се
доказа на 23. 08. 2016 г. (т. 6 от нотариалния акт на жалбоподателя, л. 260 от
изпълнителното дело; свидетелските показания на С.С.).
Владението е било придобито преди вписването на възбраната. Установява се също
така, че жалбоподателят е продължил да владее недвижимото имущество и след
това, като е използвал част от имота за склад и е правил опити да сади
растения.
Възражението, че жалбоподателят всъщност не владее имота, понеже не го
обитава, е неоснователно. За да е налице първият елемент от владението не се изисква
владелецът да упражнява фактическата власт върху вещта непрестанно, съответно
да обитава имота. Веднъж установена, фактическата власт върху недвижим имот се
предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до
момента, в който по несъмнен начин бъде доказано, че е осъществено прекъсване
на владението (Решение № 330 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2010 г.,
II г. о. ГК). В дадения случай липсват данни за прекъсване на владението.
Установява се наличието на учредено вещно право на ползване върху недвижимото
имущество в полза на други лица (л. 257 от изпълнителното производство). Владението
като фактическо състояние трябва да се разграничава от вещните права върху
имота. Взискателят не е представил доказателства, че
вещното право на ползване фактически се осъществява (че друго лице упражнява
фактическа власт над имота). Освен това, дори и да може да се приеме, че то
фактически се осъществява, владението на жалбоподателя отново нямаше да може да
се приеме за прекъснато. Вещните ползватели са държатели на недвижимото
имущество. Собственикът упражнява фактическата власт чрез тях (чл. 68 от Закона
за собствеността).
Наложената възбрана от съдебния изпълнител е незаконосъобразна.
Жалбоподателят е придобил противопоставими права на взискателя. Твърденията, че договорът за покупко-продажба,
чрез който ги е придобил, е нищожен, не попадат в предмета на настоящото
производство. Ако взискателят намира, че продажбата е
привидна, то той може да оспори действителността ѝ по общия исков ред.
Във връзка с твърденията, че продажбата е безвъзмездна, че правото на
собственост не е преминало поради липсата на плащане, както и че това също води
до недействителността на договора, следва да се подчертае следното. Договорът
за покупко-продажба е възмезден договор. Страните са свободни да уговорят
начина, по който цената следва да бъде изплатена. Неизпълнението на
задължението за плащането на покупната цена само по себе си не засяга
действителността на договора. Правото на собственост върху процесното
недвижимо имущество е преминало върху жалбоподателя от момента на постигането
на съгласието във формата на нотариален акт: 23. 08. 2016 г. Този момент
предхожда вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД. Поради изложеното
жалбоподателят се предполага добросъвестен. По делото липсват данни взискателят да е оборил презумпцията за добросъвестността
на жалбоподателя по надлежния ред. Следва да се отбележи също така, че иска по
чл. 135 ЗЗД е бил уважен по отношение само на част от недвижимото
имущество, върху което съдебният изпълнител е наложил възбрана. Дори и да
можеше да се приеме, че придобитите от жалбоподателя права не са противопоставими на взискателя
поради уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД, възбраната върху една втора идеални
части от правото на собственост върху поземления имот отново щеше да е
незаконосъобразна.
Съдебният изпълнител правилно посочва в мотивите си, че няма правомощия
да решава спорове, свързани със собствеността върху недвижими имоти. Съответно
той следва да се въздържа от осъществяването на изпълнителни действия, които не
съответстват на текущото правно положение. Той е длъжен да изчака
заинтересованите да разрешат съответните правни спорове по надлежния ред.
По изложените съображения обжалваното постановление трябва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
постановление от 01. 02. 2019 г. по изпълнително
дело № 20179210403345 на частния съдебен изпълнител С.П., рег. № 921, район на
действие на Софийския градски съд.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: