Р Е Ш Е Н И Е № 2694
гр.
Пловдив, 27.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14881 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против И.С.С., с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: 1024.17 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 101.28 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.02.2017 г. до 18.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 19.04.2018 г. до окончателното й погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. П.. Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като собственик на имот, находящи се в ***. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6239/2018 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало интереса от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител. Оспорва качеството потребител на ответника. Оспорва методиката, по която е начислена доставената топлоенергия. Моли за отхвърляне на исковете
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 6239/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
От представената по делото Справка от
Служба по вписвания – гр. П. /л.71/ е видно, че ответникът е придобил по
силата на договор за покупко-продажба от 2007 г. процесния имот, находящ се в ***, като по имотната партида на
ответника няма промяна в правото на собственост върху процесния имот за периода
2007 до 2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С факта на присъединяване на собственото на жалбоподателя жилище към топлопреносната мрежа и фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не се установява да е оспорил Общите условия, което води до извода, че същите са приети от него. Общите условия са публикувани в местен и централен всекидневник и са влезли в сила.
От изготвената по делото Съдебно –
техническа експертиза /л.57/ се установява, че имота на ответника се намира в
сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция, която в
процесния период 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е работила, като е подавала
топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и битова гореща вода /БГВ/.
Вещото лице установява, че за
процесния период всички отоплителни теля в имота са били отсъединени от
топлопреносната мрежа в етажната собственост, поради което и ТЕ за отопление не
е начислявано.
В имота на ответника за процесния период
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е начислявана ТЕ отдадена от сградната
инсталация 1.26764 МWh и
14.92213 МWh за БГВ.
Вещото лице е констатирало, че ТЕ за БГВ е начислявана служебно за един
обитател по 140 л./денонощие, тъй като водомерното устройство за отчитане било
деформирало.
От експертизата се установява, че в сградата – етажна собственост, където се намира жилището на ответника
има въведено дялово разпределение, което се извършва от „Данувиус“ ЕООД. Вещо
лице установява, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, като начина на разпределение и начисляване на
потребената от ответника ТЕ съответства на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в
сгради етажна собственост“.
Съдът кредитира, така приета по
делото експертиза като обективно и компетентно изготвена, даваща пълен отговор
на поставените задачи. Същата не е оспорена и опровергана от страните.
В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово разпределение е „Данувиус“ ЕООД.
Съгласно заключението на вещото лице разпределението и начисляването на топлинна енергия, потребена от ответника е извършено от ищеца в съответствие с изискванията на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, предвидена в Наредба N 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата.
Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация е определена от топлинния счетоводител по
формулата по т.6.1.1 на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ с сгради
етажна собственост“, приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007
г. за топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми
обеми на имотите, която е приложима в случая. Установено е, че за имота на
ответника проектният отопляем обем е 140 куб.м.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.2 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването изразходваното количеството гореща вода в отделните имоти се разпределя:
1. по показанията на индивидуалните водомери за топла вода
2. при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие - когато не са монтира ни индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.
От изложеното следва, че тази норма презумира
потребление, което макар и да не е за реален разход на вода е нормативно
определено, като обвързва страните и съда.
Видно от протокол за абонат И.С. *** /л.73/, не оспорен от ответника е извършена констатация от топлинния счетоводител, че водомерът за топла вода в процесния имот е повреден, броячният механизъм е отделен от корпуса на водомера и не е възможно да се измери разходът за топла вода, дадени са предписания за подмяна на водомера. Протоколът е подписан от представител на топлинния счетоводител, управител на ЕС и представител на абоната. По делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на задължението на потребителя да подмени неизправния си водомер с изправен за процесния период. Не е осигурен достъп и на вещото лице за оглед.
Предвид наличие на констатирана повреда на водомера за топла вода правилно е приложена разпоредбата на чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата, доколкото реален отчет не е бил възможен, поради което е начислявана отопление за БГВ за 1 обитател по 140 л. на денонощия. Според вещото лице по СТЕ изчисленията на фирмата за дялово разпределение са извършени съобразно предвидената в специалната методика от нормативните актове, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за топлинна енергия.
С оглед изложеното, съдът приема, че правилно и законосъобразно е начислено количеството доставена топлоенергия в процесния имот за процесния период за всеки един от компонентите, поради което предявеният иск е доказан по основание.
Относно установяване размера на иска по делото е изслушана и приета
Съдебно-счетоводна експертиза /л.65/, която съдът кредитира, при която вещото
лице съобразявайки общо доставената на ответника топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. от отдадена
от сградната инсталация 1.26764 МWh и 14.92213 МWh за БГВ, е
дало заключение, че стойността на доставената топлинна енергия на ответника за този
период е в общ размер на 1024.17 лева.
Вещото лице е съобразило действащите към процесния период Решения на КЕВР, с
които е въведена цена на топлинната енергия и ги е приложило, показало е
таблично как е изчислена процесната сума.
Вещото лице по ССчЕ установява, че
за процесния период по партидата на ответницата е издадено едно кредитно
известие, тъй наречена минусова изравнителна сметка на обща стойност -449.81
лева, с които са приспаднати задължения за м.05.2016-м.10.2016 г в размер на
235.42 лв., за м.10.2016 г. – 56.05 лева и за м.11.2016 г. в размер на 158.34
лева. След приспадането на тази сума, вещото лице дава заключение, че дължимият
остатък е в размер на 1024.17 лева за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
Предвид изложено съдът приема, че се доказа в пълен размер претенцията на ищеца и искът следва да бъде уважен.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 19.04.2018 г. до окончателното изплащане.
По отношение на
иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на дебитното известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 1024.17 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 02.02.2017 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. декември 2016 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това обезщетение, съгласно кредитираното заключение на ССЕ, за периода от 02.02.2017 г. до 18.04.2018 г. възлиза на сумата от 101.28 лева, ето защо акцесорният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда само за ищеца, който е представил и списък на разноски.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 300 лева – депозит за особен представител; 120 лева – депозит за ССЕ, 180 лева – депозит за СТЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част на исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 775 лева - разноски в исковото производство и 75 лева – разноски за заповедното производство, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж.П.С. и С.Г.С. сумата в размер на 1024.17 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. в топлоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 101.28 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 02.02.2017 г. до 18.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6239 по описа за 2018 г. на ПРС.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37,
представлявано от Ж.П.С. и С.Г.С., сумата в размер на 775 лева –
разноски в исковото производство и 75
лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ