Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……………….. |
Година 2021 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в публичното заседание
|
на двадесет и седми януари |
Година 2021 |
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Вълков
ЧЛЕНОВЕ: Александър Ангелов
Лора Димова
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдия Вълков въззивно гражданско дело № 3988 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл. 240 ал.
1 ГПК.
Предмет на разглеждане е молба за
отмяна на неприсъствено решение, предявена от „Н.С.“ ЕАД срещу решение № 2882/05.12.2017
г. по гр.д. № 39814/2017 г. по описа на СРС, 125 състав. В молбата се твърди,
че с изпратената призовка за открито заседание съдът не е изпълнил задължението
си,, визирано в чл. 239 ал. 1 т. 1 ГПК да укаже на страните последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание.
В отговор по молбата Н.Н. – ищец в
първоинстанционното производство, застъпва теза, че неприсъственото решение не
подлежи на обжалване, за да бъде изследвано твърдяното като неизпълнено
задължение, а молителят не се позовава на предвидените от закона основания за
отмяна на неприсъственото решение.
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на молителя – юрк. П.сочи да се е явявал по делата и да разполага с процесуално представителство. Очаква първоинстанционното решение да бъде отменено с довод, че не се касае за неприсъствено решение. В писмени бележки сочи, че е призован по въззивно гражданско дело и не става ясно какъв състав го разглежда. Застъпена е теза, че това би опорочило и акта по съществото на спора. Сочи и че в съдебно заседание не са взети под внимание посочените в жалбата обстоятелства и намира за неоснователни предявените претенции от страна на Н.Н..
В съдебно заседание ответникът по молбата Н.Н. не изразява становище по съществото на спора. В писмена защита, депозирана от адв. Н.М., е изложен довод, че понеже е постановено неприсъствено решение, въззивна жалба е недопустима. Излага довод, че заявеното искане не третира нито една от законоустановените предпоставки по чл. 240 ал. 1 ГПК, поради което не намира основание да бъде третирано като искане за развитие на извънредна процедура за контрол по чл. 240 ал. 1 ГПК.
Съдът
приема, че книжата по делото са разменени между страните. Членовете на съдебния
състав е сформиран според установените правила поради масов отвод на съдии от
Софийски градски съд. Отразената информация в призовката не е лишила „Н.с.“ ЕАД
от възможност за участие в производството, а напротив – участието е обезпечено
в пълнота. Данните гарантират възможност за установяване на деловодителя, на
който е възложено воденето на делото, идентифициран чрез указание за титулярното
място в съда на съдията докладчик.
Съдът
констатира, че е висящо производство по частна жалба срещу отказ да бъде
предоставена правна помощ на Н.Н.. Същевременно обаче, частната жалба е подадена
от упълномощен адвокат (изявлението за оттегляне на пълномощията, считано от 01.09.2017 г. предхожда датата на
упълномощаване в рамките на настоящото производство). Упълномощеният адвокат
осъществя процесуални действия от името на Н.Н. и по съществото на спора, на
които страната не се противопоставя. От друга страна, пречка за администриране
на частната жалба са предприети от процесуалния представител на частния
жалбоподател действия, препятстващи развитие на производството в разумни
срокове с формално допустими, но необосновани с реален интерес процесуални
действия, сочещо на злоупотреба с право. Участието на адвокат обезпечава в
пълнота интереса на жалбоподателя от подготовка на позицията му по повод
приключилото съдебно производство, а нормата на чл. 2 ГПК изисква приключване
на висящия спор в разумен срок. При тези обстоятелства настоящият състав
приема, че не съществува разумно обоснована причина за изчакване на резултат от
производство с хипотетично развитие и без потенциал да даде реален принос към
законен интерес на страната – да получи адвокатска защита в съдебно
производство. Ето защо настоящият състав приема, че следва да пристъпи към
решаване на спора по същество. Като обсъди наведените от страните доводи и въз
основа на наличните данни по делото намира следното:
Съдебното
производство е средство за преустановяване на правен спор. В тази насока и
процесуалният закон обуславя развитието на производството от процесуалното
поведение на ответника. Бездействието му да се отзове в съдебно производство
овластява съда да даде търсената защита при преценка за съществуване на описаното
от ищеца право (чл. 238 ал. 1 ГПК). Формираната преценка за вероятна
основателност на претенцията въз основа на приложените от ищеца доказателства
не подлежи на институционален контрол, поради което и на основание чл. 296 т. 1
вр. чл. 239 ал. 4 ГПК неприсъственото решение влиза в сила.
Понеже
определящо за съкратеното съдебно производство е процесуалното поведение на
ответника, законът предписва специален ред за възстановяване спорния характер
на правоотношението, но само ако са засегнати нормативно предписаните гаранции
за ефективното му участие в съдебното производство. Законът ангажира съда да
уведоми ответника за последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и неявяването му в съдебно заседание (чл. 239 ал. 1 т. 1 ГПК). Затова и правилата
на връчване включват както фактическото действие по оповестяване на съдебните
книжа така и съблюдаването на предписаното от процесуалния закон необходимо
тяхно съдържание. С други думи, процесуалното бездействие на ответника придобива
меродавност само ако и доколкото е осъществено при осигурена от съда възможност
да разбере неговите последици. Ето защо липсата на уведомяване за последиците
опорочава връчването по смисъла на чл. 240 ал. 1 т. 1 ГПК. Молителят се
позовава на такова обстоятелство и от него извлича искане за отмяна на
решението. Съгласно чл. 2 ГПК съдът дължи да осигури търсена защита, а нормата
на чл. 7 ГПК го ангажира да определи приложимия за целта ред. Затова и без
значение остават както наименованието на сезиращия настоящата инстанция документ,
така и субективната интерпретация у страните досежно естеството на
постановеното решение. Налице са процесуалните предпоставки заявеното оплакване
да бъде изследвано в контекста на чл. 240 ал. 1 т. 1 ГПК. Извън рамките на
настоящото производство остава материалноправният спор, поради което изложените
в тази насока доводи не подлежат на обсъждане.
В
случая се установява, че оспорваното решение № 28828/05.12.17 г. е постановено
при условията на чл. 239 ал. 1 ГПК. Както бе посочено вече съдът по същество е
овластен да определи реда за развитие на производството, а контролът в
настоящото е ограничен до изрично указаните в чл. 240 ал. 1 ГПК хипотези,
нормативно утвърдени като опорочаващи съдебния акт. С оглед нормата на 6 ал. 2
ГПК съдът е ограничен до въведеното с молбата основание.
От
съобщение, налично по л. 12 от гр.д. № 39814/17 г. по описа на СРС, I ГО, 125
състав се установява за молителя на 15.08.2017 г. да е прието съобщение с препис
от искова молба и указание за последиците от неподаден отговор (чл. 133 ГПК).
Това съобщение съответства на предписанието по чл. 239 ал. 1 т. 1 предл. първо ГПК – ответникът в първоинстанционното производство да е предупреден за
последиците от пропускане на срока за размяна на книжата.
В
призовка за съдебно заседание на 05.12.2017 г., приета за молителя на 23.10.2017
г. (това обстоятелство не се оспорва), е включено и указание, че при неподаден
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за
разглеждане на деловото в отсъствие на страната, може да бъде поискано
постановяване на неприсъствено решение. Това указание изпълва съдържанието на
предписаното задължение по чл. 239 ал. 1 т. 1 предл. второ ГПК – ответникът е
уведомен за последиците от неявяването му и в съдебно заседание.
Законът
не свързва задължението по чл. 239 ал. 1 т. 1 ГПК с призовката за съдебно
заседание. Подобна връзка не може да бъде изведена и по тълкувателен път.
Ефективното участие предполага страната да е уведомена за последиците от
бездействието към момента на възникване на необходимостта от действие.
Полученият препис от исковата молба открива процесуална възможност за писмен
отговор по нея. Затова и в съответствие на закона със съобщението, връчено на
15.08.2017 г., е вписано указание за последиците от неизпълнение на очакваното
процесуално действие от страна на ответника.
Призовката
за открито заседание открива процесуална възможност за ответника, пропуснал да
изрази становище в едномесечния срок, да се защити срещу претенцията в
очертаните с исковата молба предметни рамки на спора. Затова и инкорпорираното
указание в призовката, връчена на 23.10.2017 г., че при неподаден отговор и отсъствие от съдебното заседание без
изрично заявено очакване за разглеждане на спора по същество, откриват
възможност за постановяване на неприсъствено решение с предписан от закона
ефект. Участието на процесуален представител на ответника по други дела
(какъвто смисъл единствено може да се вложи в изразената позиция в настоящото
производство) остава без значение. Меродавно е процесуалното поведение на
ответника в рамките на конкретен, определен по своя предмет спор – в случая по
гр.д. № 39814/2017 г.
По
изложените съображения настоящият състав приема, че участието на молителя в
първоинстанционното производство е обезпечено чрез надлежно връчени указания за
последиците от процесуалното му бездействие. Ето защо и молбата за отмяна на
постановеното неприсъствено решение е неоснователна.
По
разноските
При установения изход от
спора в тежест на молителя следва да бъдат възложени претендираните от ответника
по молбата разноски – възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на „Н.С.“ ЕАД за отмяна на
неприсъствено решение № 2882/05.12.2017 г. по гр.д. № 39814/2017 г. по описа на
СРС, 125 състав.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Н.М.Н.
с адрес ***, сумата 982,00 лв. – възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Игнориране на злоупотреба с
процесуално право
Освен
това, администрирането на така инициираните производства ангажира ресурси на
съда, препятстващо обръщане необходимото внимание и на останалите страни,
търсещи защита на правата си. По
аргумент от чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България осъществяването
на права (включително и предписана от процесуалния закон възможност за
поведение) не следва да е за сметка на законните интереси на други лица.
Следователно
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Съдията докладчик по т.д. № 3988/18 г. по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав – Владимир Вълков, в закрито заседание на 17.11.2021 г. констатира, че е постановен отказ по искането за освобождаване от държавна такса, поради което
Р А З П О Р Е Д И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Н.Н. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса.
СЪДИЯ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Съдията докладчик по т.д. № 3988/18 г. по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав – Владимир Вълков, в закрито заседание на 17.11.2021 г. констатира, че е постановен отказ по искането за освобождаване от държавна такса
по делото не е налично доказателство дължимата държавна такса да е внесена нито при подаване на частната жалба, нито в указания срок за отстраняване на нередовността. Не се установява да е налице и предписаното от закона основание за освобождаване от задължението за предплащане на държавна такса. Липсата на доказателство ангажира съда да приеме, че задължението не е изпълнено, поради което
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА на основание чл. 278 ал. 4 вр. чл. 262 ал. 2 т. 2 вр. чл. 261 т. 4 ГПК частна жалба вх. № 307481/31.12.2020 г.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
При упражняване на тази процесуална възможност дължимата държавна такса е в размер на 15 лв. и следва да бъде внесена по сметка на Апелативен съд – София, а доказателство за това да бъде представено в срока за обжалване. Неизпълнението на това указание е основание за връщане на ненадлежно предявената частна жалба като повторна възможност за съобразяване на действието с изискванията за редовност няма да бъде давана.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК на частния жалбоподател следва да бъде връчен и препис от настоящото.
СЪДИЯ: