№ 205
гр. Велико Търново , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000227 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със свое Решение № 298/31.03.2020 год. по гр. д. № 528/2019 год. Плевенският
окръжен съд осъдил Гаранционен фонд – гр. София да заплати на осн. чл. 519 ал. 1 от
КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД на А. Х. С. от гр. Кнежа сумата 10 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди над вече изплатената сума от 34 000 лв., в резултат
на травматични увреждания вследствие на ПТП на 06.09.2016 год., причинено виновно
от Б. В. Б. при управление на МРС без валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 29.03.2019 год. до окончателното изплащане, като за разликата до
50 000 лв. и за законната лихва за периода 16.09.2017 год. до 29.03.2019 год. отхвърлил
иска като неоснователен.
Отхвърлил като неоснователен предявения от А. Х. С. срещу Гаранционен фонд
– гр. София иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата 2 975 лв. мораторна лихва за забава върху
изплатеното обезщетение в размер на 34 000 лв. за периода 16.09.2017 год. – 27.07.2018
год.
Осъдил Гаранционен фонд – гр. София да заплати на А. Х. С. разноски
съобразно уважената част на иска и по компенсация в размер на 355 лв., а по см. на
ПЛОС – ДТ в размер на 400 лв. и разноски за вещи лица в размер на 76 лв. съобразно
1
уважената част на исковете.
Решението е постановено при участието на Б. В. Б. от гр. Искър – трето лице-
помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 25 000
лв., ведно със законната лихва от 16.09.2017 год. до окончателното изплащане; в
частта, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода от 16.09.2017
год. до датата на предявяване на исковете – 29.03.2019 год. и в частта, с която е
отхвърлен иска за сумата 2 975 лв. мораторна лихва върху изплатеното обезщетение в
размер на 34 000 лв. за периода 16.09.2017 год. – 27.07.2018 год., е подадена от ищеца
А. Х. С. чрез адв. Св. Д.. Счита решението за незаконосъобразно, неправилно,
необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в
нарушение на процесуалния закон. Необоснован е изводът на съда относно
справедливия размер на обезщетението. Определеният от съда размер е прекалено
занижен и не е съобразен с получените травматични увреждания. Незаконосъобразни
са и изводите на съда относно иска по чл. 86 от ЗЗД и началната дата, от която се
дължи лихва за забава както върху изплатеното обезщетение от 34 000 лв., така и върху
определеното от съда допълнително обезщетение. Позовава се на Решение по т. д. №
149/2009 год. на ВКС II ТО, постановено по реда на чл. 291 от ГПК. Моли съда да
отмени решението в обжалваните части и вместо това да уважи предявените искове за
неимуществени вреди за още 15 000 лв., за законната лихва върху главницата от 10 000
лв. за периода 16.09.2017 год. до предявяване на иска – 29.03.2019 год. и за сумата
2 975 лв. лихва за забава върху изплатеното обезщетение от 34 000 лв. за периода
16.09.2017 год. до 27.07.2018 год. Направено е искане за присъждане на разноски за
двете инстанции.
В писмения си отговор ответникът по въззивната жалба Гаранционен фонд – гр.
София чрез юрисконсулт Н. П. моли съда да остави без уважение жалбата и да
потвърди решението в обжалваните части. То е постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, постоянната съдебна практика и е обосновано.
Изложени са подробни съображения по оплакванията в жалбата. В съдебно заседание
доводите се поддържат и доразвиват от пълномощника адв. Н. И..
Третото лице Б. В. Б. – помагач на страната на ответника Гаранционен фонд, не
заема становище по жалбата.
Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема следното:
2
Ищецът А. Х. С. е предявил против Гаранционен фонд иск с правно основание
чл. 557 ал. 1 т. 2 б.“а“ от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат
на ПТП, настъпило на 06.09.2016 год., причинено от Б. В. Б. при управление на МПС,
за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва 16.09.2017 год., когато е изтекъл
тримесечният срок за произнасяне на застрахователя, както и иск с правно основание
чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ за сумата 2 975 лв., представляваща законната лихва за забава
върху изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 34 000 лв. за периода от
16.09.2017 год. до датата на плащането - 27.07.2018 год.
В частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до
размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
29.03.2019 год. до окончателното изплащане, решението не е обжалвано от ответника и
е влязло в сила.
В частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до
пълния предявен размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от
16.09.2017 год. до окончателното изплащане, решението не е обжалвано от ищеца и е
влязло в сила.
Решението в обжалваната част, с която искът по чл. 557 ал. 1 т. 2 б.“а“ от КЗ е
отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 25 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, е валидно, допустимо, но частично неправилно:
Предвид влязлата в сила Присъда № 102/04.06.2018 год. на РС – Кнежа по
НОХД № 65/2018 год., която има задължителна сила за гражданския съд съгласно чл.
300 от ГПК, безспорни по делото са авторството на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца Б. В. Б.. Не се спори и механизма на
произшествието. Към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС –
трактор „Джон Диър“ с рег. № ЕН 04*** с прикачено към него ремарке рег. № ЕН
070**, не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, поради което обезщетението за претърпените от увреденото лице
вреди се дължи от Гаранционен фонд съгласно чл. 557 ал. 1 т. 2 б.“а“ от КЗ.
С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.
269 от ГПК въззивният съд обсъжда само размера на обезщетението, което в най-
голяма степен репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди и съответства на
принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. При това, отчита обстоятелството, че на
27.07.2018 год. Гаранционен фонд е изплатил на ищеца сумата 34 000 лв. обезщетение
по образуваната щета № 210255/17.07.2018 г.
3
Намира за неправилен определения общ размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди – 44 000 лв., съобразно който съдът е
определил основателната и доказана част на исковата претенция - 10 000 лв.
От представените медицински документи и заключението на съдебно-
медицинската експертиза, приета от първоинстанционния съд, се установява, че при
процесното ПТП ищецът е получил счупване на тялото на втори шиен прешлен на
гръбначния стълб, счупване на едно ребро в дясно, множество контузии (натъртвания)
на меките тъкани на главата, тялото и крайниците, разкъсно-контузни рани и
охлузвания по главата.
Първото посочено увреждане представлява трайно затруднение на движението
на врата и снагата – средна телесна повреда по см. на чл. 129 от НК. Болките и
страданията през първите месеци са били много силни. Лечението се е изразявало в
носене на шийна яка, осигуряваща имобилизация на шията, в продължение на 5 месеца.
Според заключението на експерта нормалният оздравителен процес при подобно
счупване трае от 6 до 9 месеца. Поради травмата ищецът е бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност в продължение на 266 дни (повече от 8 месеца). С
Експертно решение от 13.09.2017 год. на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД –
гр. Плевен му е определена 75% намалена работоспособност за срок от 2 години, а с
Експертно решение от 13.09.2019 год. е преосвидетелстван със същата
неработоспособност за нов двугодишен срок. Като противопоказни условия на труд са
посочени системни физически усилия. Според съдебно-медицинската експертиза към
момента ищецът има лекостепенни парези на горните крайници, изразяващи се в
намалена мускулна сила и бърза умора на ръцете. Медицинските документи сочат на
лекостепенна квадрипареза (на четирите крайника), въпреки, че пострадалият ходи без
помощни средства и няма нарушения в походката. Има ограничени и болезнени
движения на шията при завъртане, най-вече в дясно. Вещото лице не изключва
твърденията на ищеца за усещания за болка, особено при промяна на времето, при
продължителни физически натоварвания, при опити за завъртане на шията. Според
вещото лице тези болки нямат силата и интензивността от първите месеци след
травмата. Не изключва също така усилване на болките и поява на болки с нова
локализация в гръбнака, които обаче биха били резултат от възрастово-болестни
дегенеративни изменения в прешлените, междупрешленните дискове, ставните
повърхности на телата на прешлените. Дегенеративните промени в прешленните тела
на шията на ищеца са съществували преди ПТП, което вещото лице посочва, че е видно
още на скенера от първоначалния медицински преглед. След фрактурата на мястото на
нейното зарастване тези процеси са се активирали. Експертът посочва, че година и
половина след произшествието причинната връзка между болковия синдром и
първоначалното счупване намалява и се губи.
4
Останалите травми – счупване на ребро и мекотъканни увреждания,
представляват разстройство на здравето, временно и неопасно за живота – леки
телесни увреди, чийто оздравителен процес е около месец – месец и половина.
Охлузванията и кръвонасяданията са отзвучали напълно без образуване на белези, а
раните са зараснали с образуване на белези (ръбци, цикатрикси), но са сравнително
малки на площ, не засягат сетивни органи, част от тях са в окосмената част на главата,
не предизвикват „придръпване“ на меките тъкани, не причиняват асиметрия на лицето
и са слабо видими.
Вещото лице не установява да има причинна връзка между получените от
ищеца през м. юни 2017 год. и през м. март 2018 год. припадъци, доколкото травмата в
областта на гръбначния стълб не може да предизвика „травматична епилепсия“ или
припадъци. Еднократното нощно задавяне, за което свидетелства фактическата съпруга
на ищеца, не дава основания за поставяне на диагноза „сънна апнея“.
Като свидетел е разпитана П. Н. Т., която от 10 години живее с ищеца на
съпружески начала. След първоначалния преглед в болницата имал силни болки.
Счупването било установено след 6 дни, когато отново отишли в болницата. Носил яка
7-8 месеца. През този период бил в къщи, за него се грижела свидетелката – като за
„новородено бебе“. Преди се занимавал със земеделска дейност, сега има човек, който
работи за фирмата. Възстановяването не е приключило и досега – изпитва болки при
промяна на времето, особено във врата, в гръбнака, има изтръпване на крайници и
доста дискови хернии. Пие болкоуспокоителни. Не може да върши тежка физическа
работа. Станал нервен, изпадал в депресивни настроения, не иска да излиза.
Притеснява се от раните по главата.
Съдът съобразява по-тежката травма, представляваща средна телесна повреда и
конкретно – силните болки непосредствено след получаването й и в първите месеци
след това; продължителния период на обездвижване чрез ортопедична яка – около 5
месеца, през който е трябвало да бъде обгрижван и обслужван от друго лице с
присъщите за това състояние неудобство и притеснение; невъзможността да се грижи
пълноценно за работата си за дълъг период от време и най-вече – намалената
трудоспособност в значителен размер (75%) и то за срок от 4 години; претърпените
още две леки телесни увреди, една от които – счупването н аребро също е изисквала
покой и обездвижване в период от около месец, както и продължаващите и към
настоящия момент страдания, причинени от травмата – лекостепенните парези на
горните крайници и ограниченията и болките при завъртане на шията. Всички тези
обстоятелства според настоящия състав обосновават извод за по-продължителни и
интензивни страдания, съответно – за по-висок размер на обезщетението, чрез което
биха могли да бъдат компенсирани. Според съда общият размер на обезщетението
5
следва да бъде определен на 50 000 лв., като след приспадане на полученото
застрахователно обезщетение в размер на 34 000 лв., предявеният от ищеца иск се
явява основателен и доказан за сумата 16 000 лв., съответно - решението в обжалваната
част, с която искът е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 16 000 лв. следва да бъде
отменено и вместо това, искът в тази част – за присъждане на обезщетение в размер на
още 6 000 лв., следва да бъде уважен.
В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над 16 000 лв. до
25 000 лв., решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не
са налице основания за определяне на по-висок размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Ищецът не е претърпял оперативни или други интервенции с
характерните за тях по-силни болки и физически неудобства. Извън установената от
вещото лице към днешна дата лекостепенна пареза, не са налице други усложнения и
последици от травмите (припадъци и сънна апнея). Болките, които ищецът твърди, че
все още изпитва най-вече при движение на шията, са с по-малка сила според
експертното заключение, а освен това, те са оценени при определяне на общия размер
на обезщетението като част от претърпените неимуществени вреди.
Относно законната лихва:
Съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: от изтичането на срок от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 ал. 3 или от изтичането на
тримесечния срок по чл. 496 ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106 ал. 3 от КЗ.
Видно от приложената преписка по щета № 210201/15.06.2017 год., образувана
по първоначалната претенция на ищеца вх. № 24-01-403/15.06.2017 год., с писмо от
13.09.2017 год. Гаранционен фонд е отказал изплащане на обезщетение, тъй като не е
представено допълнително изисканото писмено доказателства – влязла в сила присъда
срещу деликвента.
По делото не е представено писмото, с което от пострадалия са изискани
доказателства, но от отговора на фонда може да се направи извод, че едно от тях е
именно влязлата в сила присъда. Представянето на това доказателство е било
обективно невъзможно, тъй като присъдата по НОХД № 65/2018 год. по описа на РС –
Кнежа е влязла в сила на 20.06.2018 год. – една година след предявяване на
претенцията и далеч извън тримесечния срок за произнасяне по нея съгласно чл. 496
ал. 1 от ГПК. Макар да е приел, че представянето на присъдата е било невъзможно,
първоинстанционният съд не е оценил адекватно това обстоятелство и е счел, че
6
предвид липсата на категорични доказателства за виновността на водача,
Гаранционният фонд не е изпаднал в забава с изтичане на тримесечния срок, а това е
станало едва след подаване на исковата молба. Този извод на съда е неправилен.
Доказателствата, които застрахователят може да изисква съгласно чл. 106 ал. 3 от КЗ,
трябва да са не само относими към основанието и размера на претенцията, но да има и
обективна възможност за представянето им от увреденото лице. Без съмнение,
представянето на влязла в сила присъда срещу деликвента, е извън волята и
възможностите на пострадалия, поради което приложима в този случай е хипотезата на
чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ и Гаранционният фонд изпада в забава с изтичане на
тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ, в случая – от 16.09.2017 год. (В този смисъл:
решение № 167/30.01.2020 год. на ВКС по т. д. № 2273/2018 год. II т. о., ТК). Отделно
от това, влязлата в сила присъда срещу деликвента не е предпоставка за произнасяне
по застрахователната претенция, тъй като преценката и решението за наличието на
основание за изплащане на обезщетение и за неговия размер са изключително на
застрахователя.
Предвид горното, законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди в размер на 6 000 лв. се дължи от 16.09.2017 год. до окончателното изплащане.
По същите аргументи законната лихва върху присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение в размер на 10 000 лв. се дължи от 16.09.2017
год., когато е изтекъл тримесечният срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ. Ето защо, решението в
частта, с която тази претенция е отхвърлена за периода от 16.09.2017 год. до 28.03.2017
год., следва да бъде отменено и вместо това същата следва да бъде уважена.
По същите, изложени по-горе мотиви, основателен е и искът по чл. 497 ал. 1 т. 2
от КЗ за сумата 2 975 лв., представляваща законната лихва за забава върху
определеното и изплатено от Гаранционния фонд обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди за периода от 16.09.2017 год. до 27.07.2018 год., когато сумата е
получена от него.
По разноските:
Решението следва да бъде потвърдено в частта за разноските, като с оглед
отмяната и частичното уважаване на отхвърлената претенция следва да бъдат
присъдени допълнителни разноски, както следва:
Направените от въззивника – ищец разноски общо възлизат на 4 600 лв., от тях:
адвокатско възнаграждение – 3 600 лв. пред първата инстанция и 1 000 лв. пред
въззивната (неоснователно е направеното от въззиваемия възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение пред въззивната инстанция, тъй като, предвид
7
обжалваемия интерес от 17 975 лв., същото не надвишава размера по чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Съобразно уважената част на исковете (8 975 лв.) в полза на въззивника-ищец се
дължат разноски в размер на 2 297 лв.
Направените от въззиваемия – ответник разноски възлизат на 500 лв., от тях:
пред първата инстанция 400 лв. и пред въззивната инстанция 100 лв. възнаграждение за
процесуално представителство от юрисконсулт Н. П.. Съобразно отхвърлената част на
иска (9 000 лв.) в полза на въззиваемия- ответник се дължат разноски в размер на 250
лв.
След компенсация дължимите от ответника на ищеца разноски възлизат на
2 047 лв.
На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт сумата 1 795 лв. ДТ по въззивната жалба и 199
лв. част на възнаграждението за вещо лице пред първата инстанция, изплатено от
бюджета на съда, съразмерно на уважената част на исковете – общо 1 999 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 298/31.03.2020 год. на Окръжен съд – Плевен по гр. д. №
528/2019 год. по описа на същия съд в частта, с която предявеният от А. Х. С. от гр.
Кнежа против Гаранционен фонд – гр. София иск с правно основание чл. 557 ал. 1 т. 2
б.“а“ от КЗ е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 16 000 лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди над вече изплатената сума от 34 000 лв., в резултат
на травматични увреждания вследствие на ПТП на 06.09.2016 год., причинено виновно
от Б. В. Б. при управление на МПС без валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 16.09.2017
год. до окончателното изплащане; в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 497 ал. 1
т. 2 от КЗ за законната лихва върху сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди за периода 16.09.2017 год. до 28.03.2019 год. и в частта, с която е отхвърлен
иска по чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ за сумата 2 975 лв. лихва за забава върху изплатеното
обезщетение в размер на 34 000 лв. за периода 16.09.2017 год. – 27.07.2018 год., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул.“******* да заплати на А. Х. С. от
8
гр. Кнежа, ********, с ЕГН ********** разликата над 10 000 лв. до 16 000 лв. или
допълнително сумата 6 000 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 06.09.2016
год., причинено от Б. В. Б. при управление на МПС, за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума от 16.09.2017 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул.“******* да заплати на А. Х. С. от
гр. Кнежа, ********, с ЕГН ********** законната лихва върху сумата 10 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на същото ПТП, считано от
16.09.2017 год. до 28.03.2019 год.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул.“******* да заплати на А. Х. С. от
гр. Кнежа, ********, с ЕГН ********** сумата 2 975 лв. (две хиляди деветстотин
седемдесет и пет лева), представляваща законната лихва за забава върху определеното
и изплатено от Гаранционен фонд – гр. София обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на същото ПТП в размер на 34 000 лв. за периода
16.09.2017 год. до 27.07.2018 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул.“******* да заплати на А. Х. С. от
гр. Кнежа, ********, с ЕГН ********** сумата 2 047 лв. (две хиляди четиридесет и
седем лева) разноски по делото пред двете инстанции съобразно уважената част на
исковете и по компенсация.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул.“******* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт (по см. на ВТАС) сумата 1 999 лв. (хиляда деветстотин
деветдесет и девет лева) ДТ по жалбата и разноски от бюджета.
Решението е постановено при участието на Б. В. Б. – трето лице-помагач на
страната на ответника Гаранционен фонд – гр. София.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10