№ 21107
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110112128 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Г. С. срещу
В. Б. В. (като наследник на починалия в хода на процеса пъровначален
ответник А. Б. В.).
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията
на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата
по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и
на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните бил сключен договор за наем относно
недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ************, находящ се в
гр. С., бул. „Г. Д.“ № **, като страните по договора са уговорили наемателя да
построи със собствени средства и за своя сметка едноетажна временна
постройка с предназначение за магазини за продажба на авточасти и
козметика върху дворно място, предмет на договора, като е уговорено след
прекратяване на договора за наем наемодателят да освободи имота от
построената сграда, като разруши за своя сметка временната постройка и
прибере материалите. Посочва, че първоначално на 10.12.1997 г. процесният
поземлен имот с идентификатор ************ по КККР с площ 854 кв.м. и с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване до 10 м., е бил собственост на майката на
ищцата В. Т. А. и сестра й Г. Т. С., като на 15.10.1992 г. двете съсобственици на
имота са сключили договор за наем на част от процесния поземлен имот – 30
кв.м. за срок от 5 години, с учредяване на право на наемателя СД „А. – В.“ да
изгради със свои средства и за своя сметка едноетажна временна постройка с
1
предназначение – за магазин за продажба, като в изпълнение на договора
двамата наемодатели са съдействали за издаване на разрешение за строеж на
наемателя. На наемателя е издадено разрешение за строеж №********** г. на
основание чл.120, ал.4 ППЗТСУ (отм.), въз основа на което наемателят през
1993 г. е построил временна постройка и е започнал да използва същия по
предназначение съобразно договора за наем. Ищцата посочва, че на 09.08.1994
г. е придобила с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том
*****, дело №********** г. на Нотариус Е. А., при СРС от майка си Г. Т. С.
1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, а на 27.02.2001 г. с нотариален акт за
дарение на недвижим № ***, том *, peг. № ****, дело ** от 27.02.2001 г. В. Т.
А. дарява на Г. Т. С. своята 1/2 ид.ч. от дворното място, ведно с апартамент на
първи етаж и обслужващи помещения, които части ищцата е придобила като
наследник на майка си Г. С., починала на 27.08.2008 г., въз основа на което е
станала собственик на целия недвижим имот. Посочва, че на 10.12.1997 г.
между В. Т. А. и В. Г. С., като наемодатели и ЕТ „А. В.“, като наемател, е
сключен нов договор за наем на процесната реална част от недвижим имот.
Посочва, че на 01.08.2020 г. е сключен анекс към договора за наем. На
10.07.2023 г. ищцата твърди, че е отправила нотариална покана, връчена чрез
ЧСИ Г. Н., с която е прекратен едностранно сключеният договор за наем и
наемодателят е поканен да освободи имота, да разруши построената в имота
сграда за своя сметка и да събере материалите, използвани за строежа й.
Въпреки това наемателят не е освободил имота. Посочва, че последният
договорен размер на наема е 350 лв. на месец. Въз основа на посоченото, моли
съдът да осъди ответника да заплати сумата от 350 лв., представляваща
неплатена наемна цена за периода 10.07.2023 г. – 10.08.2023 г. за ползваната от
него част от дворно място, предмет на договора за наем, както и сумата от
2100 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота въз основа на
средния пазарен наем за периода 11.08.2023 г. – 11.02.2023 г., ведно със
законна лихва върху двете суми от датата на подаване на исковата молба –
05.03.2024 г. до окончателно заплащане. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника В. Б. В. (като наследник на
починалия в хода на процеса пъровначален ответник А. Б. В.), с който
оспорва иска и счита същия за неоснователен. Оспорва исковата молба като
нередовна поради противоречиви твърдения в петитума и обстоятелствената
част на исковата молба. Оспорва наличието на облигационно отношение
между страните към датата на получаване на нотариална покана от ответника
- 10.07.2023 г., тъй като към датата на получаване на уведомлението срокът на
договора е изтекъл. Оспорва, че в периода от 11.08.2023 г. до 11.02.2024 г.,
ответникът е ползвал процесиите 30 кв.м., за които да дължи обезщетение за
ползването. Посочва, че твърденията на ищеца за задължение на ответника да
събори построената в процесния недвижим имот сграда изключват
основателността на иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Поддържа, че с построяването
на сградата е придобил собствеността върху нея и оспорва твърденията в
исковата молба, че процесната постройка е временна постройка по смисъла на
2
чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), тъй като изградената постройка е недвижим
имот, има траен градоустройствен статут и е самостоятелен обект на правото
на собственост. Посочва, че целта на договора е да бъда изградена сграда,
която да е собственост на ответника. Релевира твърдения, че е придобил
процесната сграда въз основа на договора за наем, евентуално - въз основа на
давностно владение, упражнявано със знанието и съгласието на собственика
на земята от 1992 г. до сега.
В срока по чл. 211 ГПК В. Б. В. (като наследник на починалия в хода на
процеса пъровначален ответник А. Б. В.), предявява насрещен иск, с който
иска да бъде признато за установено по отношение на В. Г. С., че В. Б. В. (като
наследник на починалия в хода на процеса пъровначален ответник А. Б. В.) е
придобил собствеността върху сграда с идентификатор ************.3 по
КККР, с адрес: гр. С., район "К. с.", бул. "Г. Д." № **, със застроена площ от 25
кв.м., построена върху поземлен имот с идентификатор ************, въз
основа на давностно владение, продължило от 15.10.1992 г. до настоящия
момент.
В срока по чл. 131 ГПК В. Г. С. подава отговор на насрещния иск, с
който го оспорва като неоснователен. Посочва, че наемателят не може да
придобие по давностно владение собствеността върху построената сграда въз
основа на договор за наем. Сочи, че към датата на изграждане на сградата,
същата е била временна постройка по смисъла на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ
(отм.). Посочва, че юридическия статут на процесната сграда като временен
строеж се определя от одобрените строителни книжа, а не от конструкцията на
сградата и трайното й прикрепване към недвижимия имот. Сочи, че за
временни строежи не може да се учредява право на строеж и посочените
временни постройки не могат да се придобиват въз основа на давностно
владение. Позовава се, че в договора за наем от 10.12.1997 г. е уговорено, че
след прекратяване на договора за наем наемателят е длъжен да освободи
наетия поземлен имот от изградената постройка, като материалите от
постройката остават собственост на наемателя. Въз основа на посоченото
моли съдът да отхвърли предявения насрещен иск като неоснователен.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД,
чл. 236, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на следните суми
- 350 лева - незаплатен наем за периода за периода 10.07.2023 г. –
10.08.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба –
05.03.2024 г. до окончателното изплащане;
- 2100 лева - обезщетение за ползване на имота след прекратяване на
договор за наем за периода 11.08.2023 г. - 11.02.2023 г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба – 05.03.2024 г. до окончателното
изплащане.
Предявен е насрещен иск от В. Б. В. (като наследник на починалия в хода
на процеса първоначален ответник А. Б. В.) срещу В. Г. С. с правно основание
3
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗС за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищецът е придобил право на собственост върху процесната
сграда въз основа на давностно владение от 1992 г. до настоящия момент.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК отделя като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти:
1/ наличие на наемно правоотношение по договор за наем от 15.10.1992 г., с
предмет на договора: част от процесния поземлен имот – 30 кв.м. за срок от 5
години, с учредяване на право на наемателя СД „А. – В.“ да изгради със свои
средства и за своя сметка едноетажна временна постройка с предназначение –
за магазин за продажба и в изпълнение на договора наемодателят е съдействал
за издаване на разрешение за строеж на наемателя; 2/ ответникът, действащ
като представител на СД "А. – В." е построил в наетата реална част от
недвижимия имот едноетажна постройка с предназначение - магазин за
авточасти и козметика; 3/ на 10.12.1997 г. е сключен втори договор за наем с
нотариална заверка на подписите на страните със срок 5 години за отдаване по
наем на същата реална част от дворното място, която е била предмет на
договора за наем от 15.10.1992 г.; 4/ на 01.08.2020 г. е сключен анекс към
договора за наем за ползване на част от дворното място, с който срокът на
договора е продължен до 01.08.2022 г.; 5/ на 10.07.2023 г. ищцата е отправила
до ответника нотариална покана, връчена чрез ЧСИ Г. Н., с която е направено
волеизявление за прекратяване на договора за наем и наемодателят е поканен
да освободи имота, да разруши построената в имота сграда за своя сметка и да
събере материалите, използвани за строежа й; 6/ ответникът не е освободил
имота и към настоящия момент използва реална част от имота на ответницата.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
За основателността на иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между страните по силата на валиден договор за наем, по силата на който
ищецът е предал на ответника държането на процесния имот и за ответника е
възникнало задължението за плащане на наемна цена и консумативни разходи
за изразходвана електрическа енергия, студена вода и топлоенергия в
претендираните размери за посочените периоди. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
По иска за присъждане на обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ищецът
следва да докаже, че ответникът е ползвал процесния недвижим имот след
прекратяване на договора за наем, како и периодът на ползване на имота и
размера на обезщетението.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
По предявения от В. Б. В. (като наследник на починалия в хода на процеса
4
първоначален ответник А. Б. В.) срещу В. Г. С. насрещен иск за признаване за
установено, че В. Б. В. (като наследник на починалия в хода на процеса
първоначален ответник А. Б. В.) е придобил собствеността върху сграда с
идентификатор ************.3 по КККР, с адрес: гр. С., район "К. с.", бул. "Г.
Д." № **, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗС в тежест на
ищеца е да докаже, че е упражнявал трайно, явно, несъмнително давностно
владение върху процесната сграда в продължение на поне 10 години, както и
че процесната сграда е самостоятелен обект на правото на собственост.
При доказване на горното в тежест на ответника по насрещния иск е
да докаже, че владението на ответника е прекъснато или теченето на
давностния срок е спряно или прекъснато, както и да проведе насрещно
доказване, като установи, че обстоятелствата в доказателствена тежест на
ищеца не са се осъществили.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че
не сочи доказателства за упражнявано давностно владение в периода от 1992 г.
до настоящия момент.
ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата молба и
насрещната искова молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА един свидетел на ответника при режим на довеждане за
доказване на обстоятелствата относно съгласието на страните по
първоначалния договор за наем, че построената сграда ще стане собственост
на наемателя и че самостоятелния обект ще се държи в имота на наемодателя.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценителна експертиза със задачи,
формулирани в първоначалната исковата молба, при депозит в размер на 400
лв. вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Ц. П. - оценител на недвижими имоти.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи,
формулирани в отговора на исковата молба и насрещна искова молба, при
депозит в размер на 600 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. С. Г. - промишлено и гражданско
строителство – конструкции
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на втори свидетел
при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, че със знанието
и без противопоставянето на ищеца по първоначалния иск, ответникът е
изградил сграда в имота на ищците по първоначалния иск (доколкото
посоченото обстоятелство е безспорно между страните).
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
5
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи „Център за спогодби и медиация“,
която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. За повече информация - бул. „Цар
Борис III“, № 54, ет. 2, ст. 204, ********@***.******* или на тел.: 02/8955 423
и 0889 515 423.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.06.2025 г. от 14,45 часа, за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6