№ 18718
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231110170860 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411 КЗ.
Предявени са от ищеца „Дженерали Застраховане“ АД обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответника ЗК „Лев Инс“ АД да заплати сумата 455,34
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ********* за вредите
причинени на застрахования при ищеца по имуществена застраховка каско лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Джета“, с рег. № ..... в следствие на
ПТП от 25.04.2020 г. в гр. София, бул. Васил Левски на кръстовището с ул.
Иван Вазов поради виновното противоправно поведение на застрахования при
ответника водач на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № .......,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 22.12.2023 г. до
окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 148,78 лв. за
периода от 22.12.2020г. до 22.12.2023г.
Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД твърди, че по договор за
застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 895,68 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Джета“, с рег. № ....., настъпили в резултат от ПТП на
25.04.2020г. в гр. София, на кръстовището на бул.„Васил Левски“ и ул.„Иван
Вазов“. Виновен за ПТП е водачът на л.а. марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег.
№ ......., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответното дружество. Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по
договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца
регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение, като е останал
задължен за сумата от 455,34 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски.
1
Ищецът моли съдът да му присъди последната сума, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 22.12.2023г. /датата на пощенското клеймо/ до
плащането, както и лихва за забава в размер на 148,78 лв. за периода от
22.12.2020г. до 22.12.2023г. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен
отговор на исковата молба. Оспорва механизма на ПТП, както и вината на
застрахования при него водач, като релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат като твърди, че водачът на л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Джета“, с рег. № ..... е извършил нарушение на чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал.
1 и ал. 2 ЗДвП. Оспорва размера на вредите. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че ищецът е имал качеството на застраховател по
застраховка „Каско” на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Джета“, с рег. № .....,
валидна към 25.04.2020г., че ответникът е имал качеството застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на твърдяното
събитие и покриваща отговорността на водача на л.а. марка „Сеат“, модел
„Ибиза“, с рег. № ......., че ищецът е заплатил сумата от 895,68 лв. на
отремонтиралия увреденото МПС сервиз, както и че ответникът е заплатил на
ищеца сумата от 455,34 лв. по процесната щета преди процеса.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
Двустранен констативен протокол за ПТП от 25.04.2020 г., анкетна карта, от
показанията на разпитания свидетел Г. И. К., както и от неоспореното
заключение на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че на 25.04.2020 г. в гр. София при движение по бул. „Васил
Левски“ в посока от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ към бул.
„Патриарх Евтимий“ на кръстовището с ул. „Иван Вазов“ при препдриемане
маневра завиване надясно водачът на МПС марка „Фолксваген“, модел
„Джета“, с рег. № ..... реализира ПТП с попътно движещия се отдясно в бус
лентата лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ........
Съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение на
вещото лице инж. Й. Й. по назначената съдебна автотехническа експертиза
като обективно безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи,
че е налице причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите и обезщетени вреди по МПС марка „Фолксваген“, модел
„Джета“, с рег. № ...... Посоченият от вещото лице размер на разходите
необходими за отстраняване на щетите по средни пазарни цени към датата на
ПТП е 1342,08 лева.
От показанията на разпитания свидетел Г. И. К. се установява, че на
процесната дата същият управлявал МПС „Фолксваген“, модел „Джета“.
Свидетелят поддържа, че при движение в гр. София по бул „Васил Левски“ в
дясна лента и предприемане маневра завой надясно бил ударен от водача на
2
автомобил, движещ се в бус лентата.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на
процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увреденото имущество; 2/
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
Както беше посочено по-горе, от признанието на ответника и събраните
по делото писмени доказателства категорично се установява, че ищецът е
заплатил по договор за имуществено застраховане КАСКО на сервиза,
отремонтирал повредите от застрахования при ищеца автомобил,
застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и
наличието на валиден договор за застраховка Гражданска отговорност за МПС
марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ......., при ответното дружество.
От протокола за ПТП, заключението на САТЕ и показанията на
свидетеля Г. И. К. безспорно се установява, че причина за настъпване на
процесното ПТП е виновното поведение на свидетеля Р. В. Н. като водача на
МПС марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ........ Същата е нарушила
разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 6 ЗДвП, съгласно която когато пътна лента е
сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни
превозни средства, с изключение на пътните превозни средства, извършващи
случаен или специализиран превоз на деца и/или ученици.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Г. И. К. като
обективни, логични и последователни, кореспондиращия си с останалия
събран по делото доказателствен материал. Свидетелят подробно излага
фактите и обстоятелствата, които лично е възприел като не се установява
стремеж за депозирани угодни за някоя от страните показания. Свидетелят Г.
И. К. е категоричен, че при движение в средна лента за движение и
предприемане на маневра завиване надясно, управляваният от свидетеля
автомобил е ударен от движещия се в бус лентата автомобил на застрахования
при ответника водач. Видно от показанията на св. К. и заключението на
вещото лице по допуснатата САТЕ, пътното платно на бул. „Васил Левски“ е
съставено от шест ленти за движение – по три ленти във всяка посока,
разделени от двойна непрекъсната линия. Най-дясната от трите ленти за
3
движение на бул. „Васил Левски“ в посока към бул. „Патриарх Евтимий“ е
предназначена за движение на МПС на Софийски градски транспорт като
същата е отделена от средна и лява лента за движение с единична
непрекъсната линия.
Наведените от свидетеля Р. В. Н. твърдения за настъпване на ПТП в
средната лента за движение при предприета от другия водач маневра завиване
надясно от най-лява лента, не се установяват от събрания по делото
доказателствен материал. В изготвения и подписан двустранен констативен
протокол за ПТП, който е съставен непосредствено след инцидента липсват
каквито и да е наведени от водачите на участващите автомобили твърдения в
тази насока. Още повече – свидетелят Р. В. Н. лично е посочила, че е виновна
за настъпване на ПТП като е положил подписа си под направеното признание
и като водач на виновния автомобил „А“. Поради изложеното съдът не
кредитира показанията на свидетеля в посочената част и изготвения въз
основа на тях алтернативен вариант на първа задача на САТЕ.
Досежно наличието на вина у водача на застрахования при ищеца
увреден автомобил за настъпване на произшествието, съдът взе приетото
заключение на вещото лице по изготвената САТЕ, съгласно която водачът на
МПС „Фолксваген“, модел „Джета“, с рег. № ..... е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП ако при предприемане на
маневра десен завой от средна лента за движение е пропуснал попътно
движещия се отдясно в БУС лента лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Ибиза“, с рег. № ........ Действията на свидетеля К. като водач на увредения
автомобил са в нарушение разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг път,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Ирелевантно в случая е
обстоятелството, че водачът на застрахования при ответника автомобил се е
намирал в забранена за него лента за движение. Настоящият състав е
категоричен, че водачът на увредения автомобил е могъл и е бил длъжен да
възприеме и съобрази действията си с извършващия нарушение виновен
водач.
Поради изложеното релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредите от двамата водачи се явява основателно и
доказано, тъй като действията на водачите на двата автомобила са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно
следствие/. Съдът предвид извършените от двамата водачи нарушения на
правилата за движение, момента на настъпването им, техните брой и тежест,
както и на основание чл. 162 ГПК приема че водачите имат принос към
настъпване на вредите както следва: Р. В. Н. като водач на лек автомобил
марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ....... – 50 % и Г. И. К. като водач на лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Джета“, с рег. № ..... – 50 %.
Застрахователното обезщетение се дължи от ответника до приетия от съда
4
размер на приноса на застрахования при него водач – 50 %.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни
средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499,
ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се
приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според
която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.
203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от
същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
ТК, II ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата
експертиза стойността, необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП е 1342,08 лева. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират
официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното
ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд. Неприложима в случая е и стойността,
изчислена с прилагане на корекционен коефициент на новите части към датата
на ПТП. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване
на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на
вещта, като делинквентът понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
5
Предвид диспозитивното начало, не следва да се присъжда повече от
заплатения от ищеца действителен размер на обезщетение, а именно сумата от
895,68 лева. Съобразно установения от съда принос на застрахования при
ищеца (50%), регресната претенция се явява основателна до сумата 447,84
лева.
Доколкото е безспорно между страните, че ответникът е заплатил преди
завеждане на делото сумата 455,34 лева, съдът счита, че направеното
плащането погасява в пълния размер дължимата сума по регресната
претенция за застрахователно обезщетение и обичайните ликвидационни
разноски за определянето му по прецесната щета предвид уваженото
възражение за съпричиняване.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявената искова
претенция за заплащане на още 455,34 лева по процесната щета се явява
изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлено предвид уваженото
възражение за съпричиняване. Дължимата сума по щетата е заплатена преди
завеждане на делото като е отчетена вината на двамата водачи.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва за забава.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените
деловодни разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК – за депозит
за вещо лице в размер на 250,00 лева, 30,00 лева – депозит за свидетел и
100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване фактическата и правна сложност на делото
и извършените процесуални действия..
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Дженерали застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков” № 68 срещу „Застрахователна компания Лев Инс”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86 ЗЗД за заплащане на сумата 455,34 лв., представляваща регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета
№ ********* за вредите причинени на застрахования при ищеца по
имуществена застраховка каско лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Джета“, с рег. № ..... в следствие на ПТП от 25.04.2020 г. в гр. София, бул.
Васил Левски на кръстовището с ул. Иван Вазов поради виновното
противоправно поведение на застрахования при ответника водач на лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ....... и лихва за забава в
размер на 148,78 лв. за периода от 22.12.2020г. до 22.12.2023г. като
6
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков”
№ 68 ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе” № 67А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 380,00 лева – разноски
в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7