О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
2583 Година
12.07.2019 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дванадесети юли Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 1123 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената
искова молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ
и чл. 49 ЗЗД допустими. Възраженията и доводите за противното на пълномощника
на ответника в отговора са неоснователни, тъй като по същество касаят не
допустимостта, а основателността на тези искове, а по последната съдът се
произнася с решението по съществото на спора. Същото се отнася и за
неоснователните възражения в отговора за неотстраняване от ищеца в дадения му
от съда срок на нередовностите на исковата му молба.
Тъкмо противното е приел съда в определението си от 30.05.3019 г. по делото,
към мотивите на което поради това препраща за процесуална икономия.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от страните до момента писмени документи, с изключение на
представения от ответника с отговора му препис от РМС № 373/05.07.2017 г., тъй
като е незаверен, в който му вид не може да бъде приет, като годно писмено
доказателство по делото (чл.
183 ГПК).
Следва
да се изиска и приложи гр.д. № 5160/2018 г. на СтРС,
а доводите за противното в отговора са неоснователни, най-малкото с оглед забележката
на ищеца в приложената към молбата му от 23.05.2019 г. по делото -поправена
искова молба, че в това друго дело се намират оригиналите на посочените в
същата множество писмени доказателства и нормата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ПАС (л. 79).
С
оглед характера на делото, следва да се уважи искането на ищеца и задължи
ответника да представи в оригинал цялото лично трудово досие на ищеца (чл. 190 ГПК).
Следва
да се даде на ищеца възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да допълни непълното си искане за допускане до разпит
като свидетели на лицата Й.П. и Д.И., като посочи трите им имена, след като
иска призоваването им, едва след което в същото заседание съдът ще произнесе по
това му искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).
Следва
и на ответника да се даде същата възможност, най-късно в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание да допълни непълното си искане за
допускане до разпит като свидетел на лицето А.К., като посочи трите й имена,
след като иска призоваването й, едва след което в същото заседание съдът ще
произнесе по това му искане (чл.
156, ал. 2 ГПК).
А
доколкото всички свидетели следва да се разпитат в едно и също съдебно
заседание, тъй като е възможно да има съществено противоречие в показанията им,
което да наложи поставянето им в очна ставка за отстраняването му, съдът ще се
произнесе по исканията на страните за допускане и на останалите посочени от тях
в исковата молба и отговора свидетели, в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание (чл. 140, ал. 2 ГПК).
Следва
да се уважи искането на ищеца и назначи по делото съдебно - икономическа
експертиза, която да отговори на поставените от същия въпроси към същата в поправената
му искова молба от 23.05.2019 г. (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й не
следва да се определя депозит и срок за внасянето му от ищеца, тъй като е
освободен от разноски по делото (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), в който случай
възнаграждението на вещото лице следва да се поеме първоначално от сумите,
предвидени в бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 ГПК).
Следва
да се даде на ищеца възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да уточни неясните си задачи към съдебно-почерковата
експертиза, чието назначаване иска, като посочи не само кой точно „текст,
формални реквизити и допълнителен текст“ върху пощенския плик с клеймо от
25.09.2018 г. иска от вещото лице да изследва, но и имената на лицето, чието
авторство при изписването му иска от вещото лице да провери, едва след което в
същото заседание съдът ще се произнесе по искането му за назначаване на тази
експертиза (чл. 156, ал. 4 ГПК).
Доколкото
страните нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с
приложенията към него. А доколкото с исковата молба са предявени в обективно
съединение, както искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, които подлежат на
разглеждане по реда на Глава XXV ГПК „Бързо производство“,
така и искове по чл. 49 ЗЗД, които подлежат на разглеждане по общия исков ред,
бързо производство не се допуска и на страните следва да се укаже, че делото ще
следва да се разгледа по общия исков ред, а не по особения исков ред на бързото
производство (чл.
310, ал. 2 ГПК).
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права, са посочени
в поправената му искова молба и по същество се изразяват в това, че обжалвал заповед
№ 580/11.01.2019 г. на Д. на - -, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ
се прекратява трудовото му правоотношение. Същата заповед била неоснователна и
незаконосъобразна. Тя била крайният акт от поредица на незаконосъобразни и
правно-несъобразени действия срещу неговия законен интерес от страна на ответника,
с цел прекратяване на трудовото му правоотношение. Твърденията му се основавали
на следните обстоятелства. С предопределена от ръководството нагласа да получи
новите планове за учебната 2018 - 2019 г., на 13.09.2018 г. бил поканен в
кабинета на д.. Първоначално му били дадени за попълване бланка на анкетен
формуляр - придружително писмо и декларация,
изискваща да представи свои лични данни от различно естество, който попълнил и
дал на директорката. Малко по-късно му била връчена заповед № 1840/13.09.2018 г.
на същата, по силата на която, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, чл.
329 КТ, било прекратено трудовото му правоотношение. Останал неприятно
изненадан, защото до този момент по никакъв начин не бил информиран,
предупреждаван и/или предизвестяван за такова намерение от страна на д.. В тази
връзка, обяснения, излизащи извън рамките на текста по акта, не бил получил.
Бил уверен от д., че срокът за неспазеното предизвестие щял да му бъде
изплатен. След получаване на процесната заповед,
напуснал у.. Към този момент не му дали и трудовата книжка, а му я изпратили по
пощата няколко дни по-късно. В резултат на това завел гр.д. № 5160/2018 г. в Р.,
по което обжалвал заповед № 1840/13.09.2018 г. На 02.01.2019 г. получил
съобщение от съда, в което го уведомявали, че делото му било прекратено, поради
липса на правен интерес. В прекратителното определение
№ 3577/17.12.2018 г. било посочено, че непосредствено след издаване на
обжалваната от него заповед № 1840/13.09.2018 г., била издадена втора заповед №
1878/14.09.2018 г., с която директорът на ответното училище отменил първата
заповед № 1848/13.09.2018 г. и така отменил неговото уволнение. В приложените
към съдебното известие определение, заповед № 1878/14.09.2018 г., отговор и
бланки на -та -, процесуалният представител на ответника бил посочил, че след
като бил издал втората заповед - № 1878/14.09.2018 г., чрез - - на Б. изпратил
същата на личния му адрес, за да го уведомял за нейното съществуване, но не се
бил отзовал. Според становището на ответника, въпреки уведомяването му, той
оставил без внимание възможността да се явял на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ и да заемел своето работно място и длъжност. Така, в резултат от
бездействие, пропуснал дадената му от закона възможност. На това основание се
лишил от правен интерес за подаването на иск и воденето на дело против
ответника на търсеното основание. При тези доводи, съдът правилно постановил
своето становище, като прекратил дело № 5160/2018 г. Но твърденията на
ответника и представените от него доказателства не били относими
едно към друго и били в противоречие с действителността. Като доказателство за
уведомяването му ответникът представил на съда товарителницата на -та - Б., а
не изискуемата бланка за куриерско уведомление. При направената сверка в -та -
се установило, че процедурата по уведомяването му въобще не била извършвана,
защото след даването на пратката, съдържаща заповед № 1878/14.09.2018 г., в -та
- за изпращане, служител на ответника нарушил процедурата за това и я изтеглил
обратно, без да изчакал края на уведомителния процес, и ищецът да получел
заповедта, съдържаща се в нея. За да потвърдели това, служителките на офиса му
дали заверена писмена извадка от служебния отчет. На нея ясно се виждало, че
процедурата била нарушена, а секретарката на ответното училище взела обратно
пратката, съдържаща заповед № 1878/14.09.2018 г. В резултат на тази извънпроцесуална правна несъобразност, ответникът сам го
лишил от правото да бъдел уведомен за заповед № 1878/14.09.2018 г. и по този
начин на законово основание да продължал трудовоправното
си отношение. В отговор на последвалото му искане и молбата му, директорът на ответното
училище издал нова заповед, обжалваната тук, пред съда - заповед №
580/11.01.2019 г. С нея, на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, директорът на
ответника прекратявал трудовото му правоотношение /отново/. С реализирането на
горепосочените актове и действия, /за периода от 13.09.2018 г. и досега/, бил и
лишен от правото на труд, както изначално, след издаването на заповед №
1840/13.09.2018 г., така и след втората заповед № 580/11.01.2019 г. Затова и не
получил трудовите доходи като - за процесния период, начиная от септември 2018 г., защото бил лишен от - и -
работа, както следвало: - - - "-", за работа с - със - /-/, за
участие в екипи за съвместна работа с институциите по обхващане и задържане в
образователната система на - и - в - и - възраст, както и от допълнителното
трудово възнаграждение, което се полагало във връзка с официалните празници и
новата учебна година. Вместо това, за времето, което останал без работа, в
установеният 6-месечен срок, получил от Н. полагаемото му се ежемесечно
обезщетение за безработица, чийто общ размер възлизал на 2824.50 лева.
След
частично прекратяване на делото с определение от 30.05.2015 г., искането по
същество е да се признае за незаконно уволнението на ищеца с процесната заповед от 11.01.2019 г. и отмени, да се
възстанови на заеманата преди това му уволнение работа в ответното училище и
осъди същото да му заплати обезщетение от 4925 лева в размер на разликата между
трудовото му възнаграждение, което следвало да получи за времето от 13.09.2018
г. до 25.02.2019 г. и полученото за същия период обезщетение за безработица, обезщетение
от 445 лева за неполучени в същия размер, поради уволненията му със заповеди от
13.09.2018 г. и от 11.01.2019 г., трудови възнаграждения по чл. 36, ал. 2 К. от
11.06.2018 г., обезщетение от 300 лева за неполучените в същия размер, поради
уволненията му с посочените заповеди, допълнителни трудови възнаграждения по
чл. 36, ал. 5 К. от 11.06.2018 г., и обезщетение от 1250 лева за неполучените в
същия размер, поради уволненията му със същите заповеди, допълнителни трудови
възнаграждения по чл. 34 К. от 11.06.2018 г.
Правната
квалификация на предявените от ищеца искове съответно за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна – нормата на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на предишната работа –
нормата на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за обезщетение от 4925 лева – нормата на
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за обезщетение от 445 лева – нормата на чл. 49 ЗЗД, за
обезщетение от 300 лева – нормата на чл. 49 ЗЗД, и за обезщетение от 1250 лева –
нормата на чл. 49 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявените искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ били допустими. Искът за 4925 лева разлика между
трудовото възнаграждение на ищеца за периода от 13.09.2018 г. до 25.02.2019 г.
и полученото от него обезщетение за безработица от Н. за същия период бил
недопустим и съдът следвало да прекрати производството по него. Ищецът по спор
за незаконно уволнение разполагал с иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за 6-месечен срок след
незаконното уволнение, ако е останал без работа поради това уволнение и с иск
за обезщетение по същата разпоредба вр. с чл. 225, ал.
2 КТ за разликата между трудовото възнаграждение, което получавал при
работодателя преди уволнението и по-ниското възнаграждение, което получавал в
същия 6-месечен период, ако бил започнал работа при нов работодател с по-ниско
трудово възнаграждение. Било видно от исковата молба, че ищецът не претендирал
нито обезщетение по чл. 225, ал. 1, нито обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ, а
разлика между трудовото възнаграждение, което би получил при ответника и
полученото обезщетение за безработица, с какъвто иск не разполагал по КТ. Отговорността
на работодателя за обезщетяване на вредите от незаконно уволнение била
ограничена до размера на обезщетенията по чл. 225 КТ. Исковете за 445 лева, 300
лева и 1250 лева също били недопустими, поради това, че при незаконно уволнение
отговорността на работодателя за обезщетяване на вредите от незаконно уволнение
била ограничена до размера на обезщетенията по чл. 225 КТ, поради което съдът
следвало да прекрати производството и по тези искове. Ако приемел, че те били
допустими, то на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба в частта й по същите
искове следвало да му бъде върната, поради неотстраняване на нередовността й,
указана му в разпореждането от 13.05.2019 г. по делото. С него съдът оставил
исковата молба по посочените искове без движение, като указал на ищеца да
посочи обстоятелствата, на които се основавали тези искове, като в
обстоятелствената част посочел правопораждащият
факт/фактически състав, от които произтичало всяко едно от тези вземания. В
срока по чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът не бил отстранил тези нередовности.
Непосочването на фактическото основание на тези искове затруднявало
организирането на защитата на ответника. Поради неотстраняване в определения от
съда срок на нередовностите на исковата молба по тези
искове, исковата молба в частите й по същите искове следвало да бъде върната на
ищеца. Оспорвал всички предявени искове изцяло, както по основание, така и по
размер. Прекратяването на трудовия му договор със заповед № 580/11.01.2019 г. било
законосъобразно. Налице било посоченото в заповедта основание за прекратяване
на трудовия договор и при прекратяване на трудовото правоотношение не били
императивни разпоредби на КТ. Искът за 4925 лева разлика между трудовото възнаграждение
на ищеца за периода от 13.09.2018 г. до 25.02.2019 г. и полученото от него
обезщетение за безработица от Н. за същия период бил изцяло неоснователен. Същият
не бил нито за обезщетение, поради оставането му без работа, нито пък за
обезщетение, поради по-ниско възнаграждение по ново трудово правоотношение,
възникнало след уволнението, а отговорността на работодателя за обезщетяване на
вредите от незаконно уволнение била ограничена до размера на обезщетенията по
чл. 225 КТ. Исковете за 445 лева, 300 лева и 1250 лева били също неоснователни
предвид чл. 225 КТ, ограничаваща отговорността на работодателя за обезщетяване
на вреди от незаконно уволнение до обезщетения по видове и размер съобразно чл.
225 КТ. Исковете били неоснователни и поради това, че през процесните
периоди, по всеки един от исковете, ищецът не бил полагал труд при ответника и
поради това нямало основание да претендира тези възнаграждения. Оспорвал
твърдението му в исковата молба, че бил лишен от правото му да бъдел уведомен
за издаването на заповед № 1878 от 14.09.2018 г. на д. на ответното училище, с
която на основание чл. 344, ал. 2 КТ била отменена предходна заповед № 1840/13.09.2018
г. за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл. 328, ал. 1 КТ, поради
съкращение в щата, тъй като служител на ответното училище нарушил процедурата
на -та - Б. по връчване на получателя на пощенската пратка, съдържаща заповед №
1878/14.09.2018 г., изтегляйки я преди края на уведомителния процес за
получателя съобразно Общите условия на Б.. Оспорвал твърдението му, че по този
начин бил лишен от възможност да продължи изпълнението на трудовото му
правоотношение. Не оспорвал обстоятелството, че при приемане на пратката от Б.
служителите на куриера не били извършили проверка за съдържанието й. Оспорвал
като неоснователно твърдението на ищеца, че заповед № 1878/14.09.2018 г. не се
съдържала в пощенска пратка DB0001208246 на Б.. По недопустимостта на исковете.
Отговорността на работодателя за обезщетяване на вредите от незаконно уволнение
била ограничена до размера на обезщетенията по чл. 225 КТ. Поради това исковете
за обезщетение поради незаконно уволнение, с които се претендирало друго по вид
обезщетение или обезщетение за период, различен от определения в чл. 225 КТ, били
недопустими. С исковете за 4925 лева, 445 лева, 300 лева и 1250 лева ищецът
претендирал обезщетения, различни по вид от предвидените в чл. 225 и за период,
различен от посочения в същата разпоредба. Поради това исковете били недопустими.
На 13.09.2018 г. на ищеца били връчени предизвестие и заповед № 1840/13.09.2018
г. за прекратяване на трудовото му правоотношение за длъжността "- по - в
прогимназиален етап на основното образование" в ответното училище по чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращение в щата, след което същият незабавно напуснал у.,
независимо, че прекратяването на трудовия договор било считано от 14.09.2018 г.
След преглед на подписаната от него декларация за закрила по чл. 333 КТ,
непосредствено след напускане на у. от него на 13.09.2018 г., било установено,
че по т. 3 от същата бил подчертан текста „съм работник или служител, боледуващ
от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването", а в т. 12
не били посочени никакви документи, удостоверяващи твърдяното обстоятелство. За
изясняване на декларираното обстоятелство, още същият ден ищецът бил търсен
многократно по телефона, но разговор не бил осъществен, тъй като не отговорил
на телефонните позвънявания. Независимо от липсата на каквато и да било
информация при работодателя за заболяване по Наредба № 5, с оглед изясняване
наличието или отсъствието на закрила по Наредба № 5 и спазване на процедурата
по чл. 333 КТ, на основание чл. 344, ал. 2 КТ, със заповед № 1878/14.09.2018 г.
на д. на ответното училище, била отменена заповед № 1840/13.09.2018 г. за
прекратяване трудовото правоотношение на ищеца, за което той бил уведомен лично
от д. при случайна среща до сградата на театъра на 14.09.2018 г. и бил поканен
да се яви в у., за да я получи. На тази покана ищецът отговорил отрицателно,
като заявил, че нямало да я получи, тъй като вече бил уволнен, след което правил
опит да прекрати разговора с д., тръгвайки по централната алея на градската
градина в посока Ц.. Настоятелните покани на д. към него да се явял в у., за да
получел заповед № 1878, продължавали, като ищецът бил придружаван от д. до
сградата на Р., но опитите да бъдел убеден да се яви в у. оставали неуспешни.
След този разговор на д. с него били правени многократни опити за телефонна
връзка с него от „зав. адм.-" на у., на които
ищецът не отговорил. Поради това заповед № 1878/14.09.2018 г. му била изпратена
същия ден с пратка по Б.. Поради очевидното му недобросъвестно поведение, което
се изразявало в необоснования отказ да получи заповед № 1878/14.09.2018 г., на
същия ден 14.09.2018 г. вечерта, до дома му били изпратени от д. външни на у.
лица, съответно непознати нему, които да му предадат заповед № 1878. На
позвъняването на входната врата на дома му никой не отворил, въпреки че в дома му
светело и се чувало движение на хора в антрето. Отказът му да получи заповедта
представлявал недобросъвестно поведение, от което било недопустимо да черпи
права. Поради ненамиране на получателя на пратката по Б. на посочения му адрес,
същата била върната на работодателя недоставена на 18.09.2018 г. Съгласно ОУ на
Б. подателят можел да изтегли пратката само с писмено заявление, а такова не било
подавано от подателя. Заповед № 1878/14.09.2018 г. била издадена на законово
основание - чл. 344, ал. 2 КТ и в срока, указан в разпоредбата. За отмяната на
заповед № 1840/13.09.2018 г., по реда на чл. 344, ал. 2 КТ, със заповед № 1878/14.09.2018
г., ищецът бил уведомен лично от д. на у. в деня на издаването й на 14.09.2018 г.,
от която дата за него течал срока по чл. 345, ал. 2 КТ да се върнел на работа и
заемел длъжността. В законноустановеният двуседмичен
срок от уведомяването му за отмяната на заповед № 1840/13.09.2018 г. със
заповед № 1878/14.09.2018 г., ищецът не се явил в у., за да заеме предишната си
работа. Поради това било налице основание по чл. 325, т. 2 КТ за прекратяване
на трудовото му правоотношение. Поради това прекратяването му със заповед № 850/11.01.2019
г. било законно. Исковете за 4925 лева, 445 лева, 300 лева и 1250 лева били
също неоснователни предвид чл. 225 КТ, който ограничавал отговорността на
работодателя за обезщетяване на вреди от незаконно уволнение до обезщетения по
видове и размер съобразно чл. 225 КТ. Исковете за 445 лева, 300 лева и 1250 лева
били неоснователни и поради това, че през процесните
периоди, по всеки от тях, ищецът не бил полагал труд при ответника и поради
това нямало основание да претендира тези възнаграждения. Претенцията за
възнаграждение за работа с - със - била неоснователна, освен по вече
изложеното, и поради това, че в чл. 36, ал. 2 К. от 11.06.2018 г. за системата
на предучилищното и училищното образование се предвиждало допълнително трудово
възнаграждение за работа с - със -, но за действително отработеното време през
периода на учебните занятия, като клаузата давала възможност, на равнище
образователна институция, с вътрешни правила, това допълнително възнаграждение
да бъдело диференцирано. Ищецът не бил работил с - със - през процесния период от време по тази претенция. До 21.11.2018 г.
ВПОРЗ в у. предвиждали заплащане на допълнително трудово възнаграждение за
работа с - със - само за класните ръководители, а той не бил такъв. След тази
дата се предвиждало допълнително заплащане за работа с - със - на всички
педагогически специалисти, но след тази дата той нямал действително отработено
време с такива -, поради което претенцията му била неоснователна. Претенцията му
за възнаграждение за участие в екипи за съвместна работа с институциите по
обхващане и задържане в образователната система на - и - в задължителна - и -
възраст, била неоснователна, освен по вече изложеното, и поради това, че в чл. 36,
ал. 5 К. от 11.06.2018 г. за системата на предучилищното и училищното
образование се предвиждало допълнително трудово възнаграждение за действително
посещение, отразено в протокол, съгласно ВПОРЗ в образователната институция.
Ищецът не представял протоколи за действително посещение на такива -, а във ВПОРЗ
в у. не било предвидено такова допълнително възнаграждение и такова не било изплащано
на нито един -. -ите, които участвали в такива екипи,
а това били няколко педагогически специалиста за у., се определяли със заповед
на д. на у. и били различни за всяка учебна година, поради което включването му
в такъв екип не било нито задължително, нито сигурно. Създаването на такива
екипи за съвместна работа било част от Механизъм за съвместна работа на
институциите по обхващане и задържане в образователната система на - и - в
задължителна - и - възраст, създаден с решение № 373/05.07.2017 г. на МС на РБ
и ПМС № 100 от 08.06.2018 г., което било обнародвано в „Държавен вестник"
бр. 50 от 15.06.2018 г. Нито в решението на БС, нито в ПМС № 100 било
предвидено заплащане на тези екипи. Поради изложеното претенцията му била
неоснователна. Претенцията му за доп.възнаграждение за 15-ти септември, 1-ви
ноември и Коледа през
Доказателствената тежест за
твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по
делото, както следва: ответникът носи тежестта да докаже по делото законността
на уволнението на ищеца, респективно неоснователността на предявените от него
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, а ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички останали обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба,
тъй като на тях е основал всички останали предявени искове за обезщетения по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 49 ЗЗД.
На
основание чл. 146, ал. 2 КТ, съдът указва на ответника, че не е представил
посочения в отговора му К. от 11.06.2018 г. за системата на предучилищното и
училищното образование.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: отговор на
искова молба по гр.дело № 5160/2018 г. на Р.; определение № 3577/17.12.2018 г.
по гр.дело № 5160/2018 г. на СтРС; заповед №
580/11.01.2019 г. на Д. на - основно училище; придружително
писмо изх. № 1656/13.09.2018 г.; декларация от 13.09.2018 г.; покана до
ответника, изпратена чрез - изх. № 7/18.01.2019 г.; известие за доставка на
поканата № 47/18.01.2019 г.; трудова книжка № 77 – 2 страници; плик на
писмо-покана от 25.09.2018 г.; заповед № 1878/14.09.2018 г.; справка за
движението на пратка DB**********/02.01.2019
г.; Общи условия на договора с Б.; писмо-покана изх. № 37/25.09.2018 г.; декларация
от 27.09.2018 г.; жалба вх. № 94-5788/09.11.2018 г.; писмо изх. №
РД-17-1178/14.11.2018 г.; колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 11.06.2018 г., ведно с анекс към
него; трудов договор от 06.09.1995 г. в оригинал; удостоверение изх. № **********-1/07.03.2019
г. в оригинал; данни за клиента в оригинал, заверен препис от колективен трудов
договор от 01.12.2018 г.; и ВПОРЗ в ответното училище – 3 бр., КАТО ОТХВЪРЛЯ
това искане на ответника В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, за приемане като писмено
доказателство и на представения с отговора му незаверен препис от РМС № 373/05.07.2017
г.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ гр.дело № 5160/2018 г. по описа на Старозагорския районен
съд.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание
да представи цялото лично трудово досие на ищеца в оригинал, КАТО МУ УКАЗВА, че
непредставянето му в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК
ДАВА
на ищеца възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да допълни непълното си искане за допускане до разпит като свидетели
на лицата Й.П. и Д.И., като посочи трите им имена, след като иска призоваването
им, едва след което в същото заседание съдът ще произнесе по това му искане.
ДАВА
на ответника възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание да допълни непълното си искане за допускане до разпит като
свидетел на лицето А.К., като посочи трите й имена, след като иска
призоваването й, едва след което в същото заседание съдът ще произнесе по това
му искане.
УКАЗВА
поради това на страните, че ще се произнесе по исканията им за допускане и на
останалите посочени от тях свидетели в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проучване при страните
и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което
да отговори на всички въпроси, поставени от ищеца към тази експертиза в поправената
му искова молба.
ДАВА
на ищеца възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да уточни неясните си задачи към съдебно - почерковата
експертиза, чието назначаване иска, като посочи не само кой точно „текст,
формални реквизити и допълнителен текст“ върху пощенския плик с клеймо от
25.09.2018 г. иска от вещото лице да изследва, но и имената на лицето, чието
авторство при изписването му иска от вещото лице да провери, едва след което в
същото заседание съдът ще се произнесе по искането му за назначаване на тази
експертиза.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 310, ал. 2 ГПК, делото
ще се разглежда по общия исков ред, а не по реда на Глава ХХV ГПК „Бързо
производство”.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 28.08.2019 г. от 9.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към
него. За същата дата се призове и вещото лице за изготвяне на назначената по
делото съдебно – икономическа експертиза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: