Р Е Ш Е Н И Е
№559
гр.***, 22. 03. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският
районен съд, тринадесети граждански състав, в открито заседание на 22. 03.
2019 г, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
При
секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното от съдия Светла
Замфирова гр. д. №
1441 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е молба на основание чл. 4 от ЗЗДН
от В.С.П. ЕГН **********,
против П.Н.П., в която се твърди, че е пострадала от домашно
насилие от ответника, с който са съпрузи. Посочва, че последният акт на насилие
е извършен на 05.03.2019 г. в гр.
***. В молбата се посочва следното:
П. налага над молителката психически и физически тормоз. На 17. 03. 2018 г. се е омъжила за него и
месец - два след това са започнали
проблемите. Започнал да я удря и скубе, започнал да я лъже за всичко, да взима
всичките пари, които изкарва , да връща
дълговете си към лихварите, от които е
взимал преди брака. За всеки един проблем, който той е имал си, го е изкарвал
на нея, като я удрял или заплашвал. Опитвала се е да разговаря с него нормално,
но той и казвал, че го занимава с
глупости и приключвал разговора. Тя през месец януари е отишла на очни занятия
в гр.***, където е студентка, като ясно му е
заявила, че няма да се върне и не желае да се срещне с него. Той е идвал
няколко пъти. Заплашвал я и тя е избягала и е дошла в гр. ***. Постъпила е на
работа, съответно той е научил къде работи и откакто е започнала на 04. 02. 2019 г. до ден днешен – 05.03.2019г.
той идва всеки ден да я притеснява и заплашва и да казва, че няма да се разведе и че няма да я
остави на мира. Преследва я и праща негови приятели и колеги да я следят след работа, за да видят къде отива,
къде живее, за да може той да идва и там. Моли
да бъдат взети мерки за ограничителна заповед и този човек да не се
доближава по никакъв повод до нея на местоработата, местата за отдих, учебни
заведения.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата
е допустима, с оглед приложената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН и
твърденията на молителката. Ответникът попада в хипотезата на чл.3 от ЗЗДН, тъй
като е съпруг на молителката.
Безспорно по делото е установено
и не се спори между страните, че молителката и ответникът са съпрузи. От тези
обстоятелства произтича основанието за активната легитимация на молителката по
чл. 3 от ЗЗДН.
В хода на съдебното дирене се установи, че страните по делото са
в лоши отношения. Установи се от показанията, че
молителката се страхува, че ответникът ще я бие и тормози, което
ограничава личната й свобода.
От всички представени по делото
доказателства, безспорно се установява, че молбата е подадена в едномесечния
срок от актовете на домашно насилие, извършени на посочените в исковата молба
дати, т. е. същата е допустима, съгласно
чл. 10, ал.1 от ЗЗДН. На база
представената декларация от молителката, сочеща упражнено психическо и
физическо насилие спрямо нея, съдът приема на основание чл. 13 ал. 2, т. 3, вр.
ал. 3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от извършителя. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Съдът счита, че действията на ответника спрямо молителката
представляват множество актове на домашно насилие по смисъла на закона,
различни по своя характер – както физическо насилие, така и опит за такова,
съпроводени с психическо насилие и ограничаване личната свобода. Съдът приема, че
предявеният иск е основателен и доказан, тъй като спрямо молителката е
упражнено домашно насилие по чл. 2 от ЗЗДН. Домашното насилие се
характеризира с криминогенен и виктимогенен фактор, като полицейските служители
извършват основните първоначални действия, предвидени в Закона. Те установяват
първоначален контакт с жертвите и извършителите на домашно насилие, затова ясни
методически указания за тяхната работа, биха улеснили действията им в конкретни
ситуации. Жертвите на домашно насилие са една от осемте групи и лица в риск,
които са идентифицирани от Правителството на България. В тази връзка са
планирани насоки за работа в общността и превенция в семейството. Латентността, или така наречената скрита
престъпност, е определящият фактор, за да се изведе ясна и точна статистика за
престъпленията по ЗЗДН. Много от
пострадалите граждани не подават сигнал и за тях няма никаква актуална
информация. Приета е от ЕС Конвенция за превенция и борба с насилието срещу
жени и домашното насилие / 07. 04. 2011 г. / Конвенцията е отворена за
ратификация на 11. 05. 2011 г. в Истанбул, по време на срещата на Министрите на
външните работи на 47 – те членки на
Съвета на Европа. За подобряване практиката следва да се използват ресурсите на
неправителствените организации, с опит в превенцията на домашното насилие и
капацитета на местните власти. Може да се търси решаване на проблема в
Комисията за обществен ред и сигурност / КОРС/, която е орган към
Общинския съвет. Подобни комисии са създадени в много общини в рамките на
интегриран модел, Полицията в близост до обществото, който се координира от
МВР. В Община Разград има създадена КОРС, която е одобрила Работна карта № 3: Оценка
на състоянието и мерки за ограничаване на домашното насилие. Защита на децата и
жените в риск. Проблеми с нелегалния трафик на хора, с цел трудова и друга
експлоатация.
Съгласно чл.1, ал. 2 от ЗЗДН,
отговорността по този закон не изключва наказателната отговорност на
извършителя. Съществува практика в Районната прокуратура -
Исперих и РУП - Исперих, след като има сигнал до полицията, лицето да се
задържи за срок от 24 – часа в полицията на основание чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН и успоредно да започне наказателното преследване. Прокуратурата
реагира най – бързо, когато сигналът се подаде в МВР. Наказателното производство
в такива случаи започва в бърза форма, като се получава правосъдие в най -
кратък срок. Проблемите с домашното насилие трябва да се решават в
сътрудничество и координация между институциите. Необходимо е да започне процес
на регионално планиране на мерките за изпълнение на Националната програма за
превенция и защита от домашното насилие.
Жените – жертви на домашно насилие са много чувствителни към отношението
на околните. Те често се натъкват на съжаление, смущение подозрение,
несъгласие, презрение, злорадстване или обвинение за това, че сами са си
виновни. Това са отрицателни реакции, които затрудняват търсенето на помощ.
След анализ на причините за домашно насилие, отнасящо се до всички социални
групи, независимо от раса, етническа принадлежност, икономически условия,
културни традиции, се установява, че бедността, комбинирана с насилие, е
особено тежка за жените и децата.
Бедните жени имат възможност да се възползват от обществените услуги.
Тревожно високи са равнищата на домашно насилие, съпроводено с физически и
психически тормоз сред бедните жени, но и едновременно с това, силната им
издръжливост и сили за оцеляване.
Неизпълнението на Заповедта за
защита от домашно насилие е криминализирано от законодателя и осуетяването по какъвто и да е начин
изпълнението на съдебно решение или
заповед за защита от домашно насилие, се наказва с лишаване от свобода
до три години или глоба до пет хиляди лева.
Поради изложеното, съдът намира,
че молбата е основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в
закона и поискани от молителите мерки за защита по чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН – да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на молителката, както и забрана да
приближава да я приближава в жилището, местоработата, учебното заведение.
Великотърновският университет „***“ е създаден през 1963 г. като Висш
педагогически институт „***“ във ***, Ректор: проф. д-р ***, Телефон: ***.
Местоположение: ***, България. рез есента на 1963 г. на историческия и живописен
хълм "Света гора" във *** разтваря врати първият извънстоличен
университет, който има за покровители светите ***. Наследил просветните и
културни традиции на знаменитата Търновска книжовна школа от ХIV век, той се
утвърждава като авторитетно висше училище за хуманитарни знания и изкуства,
като престижен учебен и научен център. Най-напред той се нарича Висш
педагогически институт "***". Създаден е с Постановление № 162 от 27
септември 1962 г. на ЦК на БКП и на Министерския съвет. Открит е на 15 септември
1963 г. и утвърден с Указ N 395 на Президиума на Народното събрание от 4 август
1964 г. Първите 340 студенти се обучават в четири специалности: Българска
филология, Руска филология, История и Изобразителни изкуства. През първата
година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и
асистенти и 10-15 хонорувани професори и доценти от софийски висши учебни
заведения и институти на БАН. Сред първосъздателите на Великотърновската Алма
матер се открояват ректорът чл. - кор. проф. ***и зам. ректорът проф. д-р *** -
двама съмишленици, съратници, приятели, сътворци на едно голямо и трайно
историческо дело, каквото е създаването на ново хуманитарно висше учебно
заведение през 1963 г. извън столицата. Авторитетни учени и администратори,
ревностни привърженици и радетели на всяка нова, градивна и перспективна идея,
те подбират първите университетски преподаватели и асистенти,
"вербуват" свои колеги от София за "търновската кауза",
ръководят и наблюдават преустройството на старите казармени помещения на Света
гора в аудитории, семинарни зали и кабинети, съставят учебни планове и
програми, комплектуват първите катедри.
Съдът счита, че забраната по т. 3
следва да бъде за срок от 1 година, т. к. този срок е разумен в случая. Следва
да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда
полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на
извършителя следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лв.
При този изход на процеса, и на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса в размер на 50 лв. по
сметка на ПлРС.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от Закона за
закрила от домашното насилие по отношение, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, П.Н.П.,***
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо В.С.П., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА,
на основание вр. чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН, на П.Н.П.,*** , ДА ПРИБЛИЖАВА В.С.П., ЕГН ********** в
ЖИЛИЩЕТО, находящо се в гр.***, жилището
в село ***Великотърновския университет „***“ гр. ***, за срок от една година, считано от
влизане на решението в сила.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложената мярка за
закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се изпълни от полицейските органи
по местоживеене на ответника.
СЪГЛАСНО чл. 21. (1) ЗЗДН
Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е
наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, П.Н.П.,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ***ски районен съд
държавна такса в размер 50 лв. и глоба в размер на 200 лв. на основание
чл.5, ал.3 от ЗЗДН.
ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ
ИЗПРАТИ на основание чл. 16 ал.3 от ЗЗДН на
РУ по местоживеенето на молителката
и на ответника по молбата, препис от решението да се връчи на страните.
Да се
изпрати препис от решението на ДСП ОЗД - ***.
Решението
може да се обжалва пред ПлОС в едноседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: