№ 21
гр. Плевен , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефан Ас. Данчев
при участието на секретаря Ивайло П. Цветков
като разгледа докладваното от Стефан Ас. Данчев Търговско дело №
20214400900012 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Т. ИВ. В. от с.*** , община Червен бряг ,обл.
Плевен ,чрез пълномощника и адв.И.К. К. с посочен адрес за призоваване в
гр.Л. ,ул.“Търговска „ № 2,ет.2 с която срещу Застрахователно дружество
„*** „ АД – гр.София е предявен иск по чл. 432,ал.1 от КЗ за сумата 50 000
лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 16.03.2020г. с участието на застрахован при ответника
лек автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
20.08.2020г. до окончателното изплащане на главницата.
Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е родово
подсъден на Плевенски окръжен съд.
В исковата молба се твърди ,че на 16.03.2020г. около 14,20ч. в с.***,на ул.“
*** „ е настъпило ПТП с участието на Б.Д.П. ,който управлявал лек
автомобил „Рено Клио „ ,с рег.№ *** ,собственост на А.Д.П. ,който водач при
движение по сухо пътно платно в светлата част на деня извършил маневра
заобикаляне на паркирали МПС и реализирал ПТП,като навлязъл в лентата за
насрещно движение ,не пропуснал правилно движещия се с предимство
участник № 2 – Н. Д. В. ,който управлявал собствения си лек автомобил
„Рено Меган Сценик „ с рег.№ *** и го блъснал в предната лява част ,в който
пък автомобил на предната седалка до шофьора пътувала Т.В. ,която е
пострадала от ПТП. Твърди се ,че и за двата автомобила има застраховки
„ГО“ в ЗД „*** „АД , като за виновният за ПТП водач застраховката е с
полица BG/02/119003284870,валидна от 27.11.2019г. до 26.11.2020г.
Сочи се и какви са понесените от ищцата болки и страдания в резултат на
това ПТП – най-напред била закарана по спешност в ЦСМП-Плевен с болки в
1
областта на гърдите /ребрените дъги в дясната гръдна половина / , а на
следващия ден при посещение в болнично заведение в гр.Червен бряг били
установени контузия на гръдния кош , множество счупени ребра и счупена
ключица ; получила вследствие на удара силно главоболие , болки в гръдния
кош вдясно, гадене , повръщане и болки в цялата дясна половина на тялото,
вкл. в горната раменна част на дясната ръка. Твърди се ,че пострадалата и до
момента търпи болки и страдания .
Твърди ,че не било постигнато съгласие с ответника „*** „ АД – гр.София
за изплащане на какъвто и да било размер обезщетение за причинените му
неимуществени вреди .
Поради това и на основание чл. 432 от КЗ счита ,че пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за
обезщетение е „*** „ АД – гр.София при когото била застрахована
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Рено Клио „ с
рег.№ ***,който водач има вина за настъпването на ПТП и се иска този
ответник да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 50 000 лв.
по повод гореописаните неимуществени вреди, получени от ищцата в
резултат на процесното ПТП, както и законната лихва върху претендираната
главница , считано от 20.08.2020г. до окончателното и изплащане.
В даденият му двуседмичен срок за писмен отговор ответното дружество
„*** „ АД – гр.София е подало писмен отговор с който оспорва
исковата претенция по основание и по размер.
Най-напред се правят възражения по редовността на исковата молба,като
според ответника тя не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал.1 т. 4 от
ГПК –не съдържала изложение на обстоятелствата на които се основава
иска,не бил описан механизма на ПТП . По-нататък се сочи и нарушение на
чл. 127, ал.1 т. 5 от ГПК но за съда не става ясно в какво точно според
ответника се изразява неизпълнението от страна на ищеца на изискването на
тази норма.
В него се изразява становище ,че ищецът не представя годни доказателства
,установяващи механизма и начина на настъпване на ПТП . Счита се ,че
няма нито едно доказателство за този механизъм поради което не можело
да се направи извод кой от участниците в ПТП е действал
противоправно.
По този повод се прави и искане за спиране на настоящото исково
производство на осн. чл. 229, ал.1 т. 5 от ГПК до приключване на
образуваната административно –наказателна преписка или евентуално
заведеното досъдебно производство във връзка с това ПТП,като се счита,че
гражданският съд не може самостоятелно да изследва „факта на деяние „ с
оглед идентичността му ,предмет на образуваната административно –
наказателна преписка. По този въпрос съдът се е произнесъл с определението
от 26.02.2201г. в което се съдържа и проектодоклада.
2
Алтернативно се изразява становище по същество с което се оспорва да е
осъществен деликт от водача на МПС ,застрахован при ответника ,в т.ч. да е
налице противоправност и виновно поведение на този водач ,което да се
намира в причинна връзка с ПТП. Твърди се ,че по отношение на този
водач събитието е било случайно по смисъла на чл. 15 от НК и за него не е
била налице обективна възможност да предвиди и да предотврати
настъпването на вредите.
Оспорват се и твърдените от ищцата увреждания да са резултат от
процесното ПТП ,т.е. оспорва се наличието на причинна връзка между ПТП
и тези вреди.
Предявеният иск се оспорва и по размер, като се оспорват фактически и
твърдените от ищцата болки и страдания ,които според ответника дори не
били посочени в исковата молба.
Заявеното от ответника общо оспорване на иска , съдът възприема и като
оспорване съществуването на застрахователно правоотношение на
делинквента със застрахователното дружество,т.е. от страна на ответника не е
налице признание дори на факта ,че водачът на лекия автомобил,за който се
твърди ,че е причинил ПТП, има застраховка „гражданска отговорност „при
ответното дружество.
Прави се и възражение за съпричиняване на вредите от ищцата,която с
поведението си била създал предпоставки и условия за настъпването на
инцидента и произтеклите от него вреди , като това поведение според
ответника намира израз в непоставянето на предпазен колан от ищцата,
която се е возила в лекия автомобил ,като се счита ,че степента на
нейния принос за вредите е равен на 90 %.
Върху ищеца е доказателствената тежест да установи и докаже пред съда
Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на
застрахователя, а именно :
1.за механизма на осъществяване на процесното ПТП и за вината и
противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Рено Клио „ ,с
рег.№ *** за неговото настъпване.
2.че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба
ПТП и претърпените от ищцата болки и страдания .
3. за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените болки и
страдания.
Ответникът следва да докаже възраженията си за наличието на
обстоятелства ,които изключват или намаляват отговорността на водача на
лекия автомобил, които твърди в писмения си отговор ,а именно за това ,че за
него въпросното ПТП било случайно събитие ,както и съпричиняването на
вредите от самата пострадала .
3
При извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
,съдът намира ,че ищцата е изнесла успешно възложената и доказателствена
тежест изцяло по доказване на основанието на предявения от нея иск,но
само частично по доказване размера му, а ответникът не е изнесъл
възложената му доказателствена тежест по доказване основателността
на направеното от него възражение за съпричиняването на вредите от
самата пострадала,поради това ,че е била без предпазен колан .
В конкретния случай не е налице влязла в сила присъда на наказателен
съд,която да е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и за
виновността на дееца.
Затова се налага изследването на тези въпроси или най-общо на въпроса
има ли извършен деликт от водача на лекия автомобил „Рено Клио „ ,с рег.№
*** Б.Д.П. да се извърши в рамките на настоящето исково производство след
преценка на събраните годни доказателства.
На първо място съдът съобрази представения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1 / 2020г.., съставен от мл.
автоконтрольор Т.Л. при РУ-Червен бряг . Този протокол е съставен на
основание чл.125а ал.1 във връзка с чл.125 т.1 от ЗДвП и във връзка с чл.2
ал.1 т.1 от Наредба №Iз - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР,Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд. Този протокол има характер на
официален документ по смисъла на чл. 179 ал.1 ГПК, тъй като е съставен от
оторизирано длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма
и ред и съставлява доказателство за извършените от него и пред него
действия. В случая той съдържа обстоятелства относно мястото на
произшествието , относно участващите в ПТП два автомобила ,относно
материалните щети, както и за пострадалите при ПТП лица , като в раздела
„обстоятелства и причини за ПТП“ от процесния протокол -длъжностното
лице е посочило „ участник №1 / лек автомобил Рено Клио / извършва
маневра заобикаляне на паркирало МПС и реализира ПТП ,като навлиза в
лентата за насрещно движение ,не пропуска правилно движещия се с
предимство участник № 2 / лек автомобил Рено Меган Сценик / и го блъска в
предна лява част „.
Освен това по делото е представен Акта за установяване на
административно нарушение № серия GA № 198270,касаещ процесното
ПТП ,както и издаденото въз основа на него наказателно постановление №
20-0374-000320/2020г. / което според писмото от РУ-Червен бряг ,вложено
на л. 61 от делото е влязло в сила и глобата по него е заплатена на
28.07.2020г. / от които става ясно ,че е ангажирана административно –
наказателната отговорност на водача на лекия автомобил „Рено Клио „ ,с рег.
№ *** Б.Д.П. за това ,че на 16.03.2020г. в с.*** при управление на лек
автомобил Рено Клио и то след като е бил лишен от право да управлява лек
4
автомобил , извършва маневра заобикаляне на паркирало МПС и реализира
ПТП ,като навлиза в лентата за насрещно движение ,не пропуска правилно
движещия се с предимство лек автомобил Рено Меган Сценик и го удря
,нарушавайки по този начин чл. 44, ал. , от ЗдвП и чл. 150А ,ал.1 от
ЗдвП,заради което му е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и глоба
в размер на 300лв. или общо 500лв.
Посоченият в обсъдените по –горе документи въпрос за причините и
механизма за възникване и протичане на ПТП се изяснява освен от тези
документи ,така също и от приетите без възражения и оспорвания от
страните съдебна автотехническа експертиза и съдебномедицинска
експертиза,които интерпретират и посочените по –горе писмени и гласни
доказателства и по същество потвърждава и изложеното от свидетеля Н.Д.
Кънчев относно механизма и причините за ПТП.
В съдебната автотехническа експертиза този механизъм е описан по
следния начин“ навлизане на лек автомобил „Рено Клио „ с рег.№ *** от
полагащата му се ,в насрещната пътна лента ,удар с насрещно движещия се
автомобил „Рено Меган Сценик „ с рег. № ЕН 4740ВР и движение на двете
МПС след удара до окончателното им установяване на мястото на което са
намерени „. От техническа гл. т. според тази експертиза „причина за
произшествието е навлизането на лекия автомобил Рено Клио от
полагащата му се пътна лента към насрещната пътна лента с което
водача на това МПС е поставил себе си и водача на насрещно движещия
се автомобил „Рено Меган Сцеаник „ в безизходно положение на
неизбежен удар.“
В т.см. според Плевенски окръжен съд безспорно е налице виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Рено Клио „ ,с рег.
№ *** - Б.Д.П. ,което представлява деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД , а
от гл.т. на КЗ това поведение ,довело до настъпването на ПТП с пострадали
лица представлява осъществяване на застрахователното събитие с оглед на
което пък е била сключена задължителната застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество.
Ответникът е изпълнил задължението по чл. 190 от ГПК да представи
намиращата се у него застрахователна полица № BG/02/119003284870 /във
вид на заверено от страната копие /от което безспорно се установява
наличието на договор за застраховане на „гражданска отговорност на
автомобилистите „,сключен относно процесния лек автомобил „Рено Клио „ ,с
рег.№ *** ,който договор е за периода от 27.11.2019г. до 26.11.2020г. ,т.е.
застрахователното събитие/ на 16.03.2020г./ е настъпило в срока на
действие на договора за застраховка.
Налице е и следващият елемент от основанието на предявения иск , а
именно – причинени са травми на пострадалата Т.В. ,които се намират в
пряка причинна връзка с процесното ПТП от 16.03.2020г.
5
В т.см. съдът съобрази заключението на съдебно-медицинската
експертиза от д-р С.К. и автотехническата експертиза , които съдържат
изводи освен за механизма на причиняване на травмите на пострадалата
Т.В. ,така също и за броя и вида на тези травматични увреждания и за
продължителността на тяхното отшумяване и необходимото лечение и
прогноза за развитието им.
Съдебно-медицинската експертиза ,която е обсъдила представената по
делото медицинска документация в т.1 от заключението сочи ,че
пострадалата е получила следните травматични увреждания : хематом в
дясната слепоочна област на главата ; спукване на дясната ключица с оток и
деформация и спукване на три десни ребра / 5,6 и 7 / с хематом на гръдния
кош в същата област .С оглед разминаванията между представените по делото
медицински документи / фиш за рентгенологично изследване от 16.03.2020г.
,където се говори за „спукване“ на ребра и ключица, и амбулаторния лист от
17.03.2020г. ,където се говори за „счупване на ключицата и множество
счупвания на ребра „ , съдът в това отношение приема заключението на
вещото лице ,че се касае именно за спукване на ключицата и спукване на
ребрата , а не за тяхното счупване ,като това разминаване се обяснява с факта
,че амбулаторният лист е издаден на следващия ден от личния лекар на
пострадалата ,който ползва за сведение именно отразеното във фиша за
рентгенологично изследване , но обичайно не се прецизират нещата и вместо
отразеното в първоначалния по време документ „спукване „ се отразява
неточно „счупване „ ,като разликата е в това ,че при спукването се запазва
цялостта на костницата/ ципа ,която покрива костта / ,докато при счупването
това не е така .Разликата се състои и в оздравителния процес ,който при
счупването е по-удължен в сравнение със спукването на костите.
В.л. е обособило в случая три групи увреждания и свързаните със всяка от
тях затруднения .
В конкретния случай според в.л. –съдебен лекар спукването на дясната
ключица налага обездвижването на горния десен крайник за около три
седмици ,води до трайно затрудняване на движението му за около 1,-1,5
месеца и до невъзможност за полагане на физически труд за около 2- 2,5
месеца.
Спукването пък на три ребра води до трайно затрудняване на движенията на
снагата за срок от около 1 месец и невъзможност за физически труд за около
1,5 месеца.
Кръвонасяданията са свързани с болка и страдание за около 1-2 седмици.
Към тази трета група / кръвонасяданията / съдът съобразява и установените
от свидетеля Н.В. главоболие и повръщане на следващия ден след ПТП ,както
и продължаващото главоболие ,което свидетелят сочи ,че се проявява и
досега.
За всяка от тези три групи увреждания и свързаните с тях болки и страдания
6
съдът определя обезщетение съответно 15 000лв. - за първата група ; 10 000
лв. за втората група и 5 000лв. за третата група, или общият размер на
обезщетението за претърпените от пострадалата болки и страдания възлиза
на 30 000лв.
Що се отнася до това дали пострадалата се е возила с поставен
обезопасителен колан ,съдът намира ,че възражението на ответника за
съпричиняване на вредите поради непоставен обезопасителен колан ,остава
недоказано от ответника. Напротив, от категоричните показания на
свидетеля Н.В. / на които не се противопоставят никакви други доказателства
, ангажирани от ответника / , се установява ,че при ПТП тя е била с поставен
обезопасителен колан ,който се заключил поради удара и не можел да се
махне . Неговите показания се потвърждават и от СМЕ която заключава , че
„ при конкретния механизъм на ПТП и поставен обезопасителен колан не
може да се изключи възможността от получаване на посочените увреждания
на пострадалата ,както и че при пътуване без обезопасителен колан би
следвало да се очакват увреждания по предно-страничната лява повърхност
на тялото „ , а такива в случая няма. Всичко това обосновава извода ,че
пострадалата е била с поставен обезопасителен колан с какъвто безспорно е
бил оборудван автомобила „Рено Меган Сцеаник“. В т.см. няма основание
за намаляване на размера на определеното по-горе обезщетение поради
съпричиняване на вредите от страна на самата пострадала. Липсват по делото
каквито и да било доказателства и за някакви съпътстващи заболявания
,които ищцата да е имала и които по някакъв начин да са повлияли на
лечението и и оздравителния процес.
Заедно с това не се събраха доказателства по делото за някакви усложнения
на оздравителния процес в конкретния случай ,нито за това уврежданията да
са с необратим характер и да останат някакви трайни необратими
последствия за ищцата ,с оглед на което претендираното обезщетение за
разликата над 30 000 лв. до 50 000лв. се явява необосновано .
Върху сумата от 30 000лв. ,ответникът дължи и лихва за забавено плащане
, но не от датата 20.08.2020г., както се претендира в исковата молба , а от
20.11.2020г.. до окончателното изплащане на обезщетението. Тази дата на
забавата съдът определи като съобрази кога е била предявена към
застрахователя писмената извънсъдебна претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение . Според представените писмени доказателства,
а и в с.з. на 26.04.2021г. беше прието за безспорно между страните ,че
писмената извънсъдебна претенция е била предявена при ответника на
20.08.2020г. Поради това и като съобрази нормата на чл. 496, ал. 1 във вр. с
чл. 497, ал. 1 т. 2 от КЗ , съдът приема ,че началото на тримесечния срок за
определяне и изплащане на обезщетението е поставено именно на
20.08.2020г., когато е била входирана при застрахователното дружество
молбата от ищцата за изплащане на обезщетение за причинените и
неимуществени вреди , а краят на този срок е на 20.11.2020г. ,след която
дата ответното дружество изпада в забава. За периода от 20.08.2020г. до
7
20.11.2020г. ,претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед този изход на делото, ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати д.т. в размер на 1200лв. върху уважения
размер на иска.
Ответникът също така следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлОС и
съответната част от направените от бюджета на този съд деловодни разноски,
които са в общ размер 500лв. и тази съответна част от разноските е в размер
на 300лв.
На оснн. Чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2 т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , ответното застрахователно дружество следва да заплати в
полза на адв.И.К. К. от АК – гр.Л., с адрес – гр.Л. ,ул.“Търговска „ № 2 , ет.
2 адвокатско възнаграждение в размер на 1430лв. ,определено на базата на
уважения размер на иска.
Ответникът също така на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК има право на част от
направените от него деловодни разноски ,съразмерно с отхвърлената част на
иска. Общият размер на тези разноски според представеният списък и
доказателствата за тяхното извършване е 3 260 лв. / списъка на л.92 от делото
/
В т.вр. възражението на ищцата за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответното
дружество,съдът намира за неоснователно. Съобразно цената на предявения
иск срещу който ответното дружество се защитава и съгласно чл. 7, ал. 2 т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,минималният размер на адвокатското възнаграждение в
случая е равен на 2030лв. В случая , обаче ,тъй като по делото са представени
доказателства за регистрация на пълномощника на ответника - адв.М.Гочев
по ЗДДС, то следва да се начисли и 20 % ДДС в резултат на което пълният
размер на минималното адвокатско възнаграждение става 2 436
лв.Договореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2520лв. не
надвишава драстично определеният по-горе минимален размер с ДДС , а го
надвишава само с 84 лв. ,което е пренебрежимо малка сума , а и заедно с
това конкретната фактическа и правна сложност на казуса не обосновава
непременно намаляване на възнаграждението до предвидения в Наредбата
минимум. С оглед на това следва ищцата да бъде осъдена да заплати на
ответника деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в
размер на 1304 лв.
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. чл. 496, ал. 1 във вр. с
чл. 497, ал. 1 т. 2 от КЗ , Застрахователно дружество „*** „ АД – гр.София,
ЕИК-*** със седалище и адрес на управление гр.София 1407,бул.“Джеймс
Баучер „ № 87 да заплати на Т. ИВ. В. от с.*** , община Червен бряг ,обл.
Плевен ,ул.“Тринадесета „№3,ЕГН-********** сумата 30 000 лв./тридесет
хиляди лева /,представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 16.03.2020г.,причинено поради
виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Рено
Клио „ ,с рег.№ *** - Б.Д.П. ,,чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответното дружество по застрахователна полица № BG/02/119003284870 ,
ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 20.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата ,като ЗА РАЗЛИКАТА ДО
ПРЕТЕНДИРАНИТЕ 50 000 лв./петдесет хиляди лева/ обезщетение ,както и
за законната лихва за забава за периода от 20.08.2020г. до 20.11.2020г. ,
ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „*** „ АД – гр.София, ЕИК-***
със седалище и адрес на управление гр.София 1407,бул.“Джеймс Баучер „ №
87 да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса върху
уважения иск в размер на 1200 лв.,както и да заплати в полза на ПлОС
съответната част от направените от бюджета на този съд деловодни разноски
в размер на 300лв.
ОСЪЖДА Т. ИВ. В. от с.*** , община Червен бряг ,обл. Плевен
,ул.“Тринадесета „№3,ЕГН-********** на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на Застрахователно дружество „*** „ АД – гр.София, ЕИК-*** със
седалище и адрес на управление гр.София 1407,бул.“Джеймс Баучер „ № 87
деловодни разноски в размер на 1304 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Застрахователно
дружество „*** „ АД – гр.София, ЕИК-*** със седалище и адрес на
управление гр.София 1407,бул.“Джеймс Баучер „ № 87 да заплати на адв.
И.К. К. от АК – гр.Л., с адрес – гр.Л. ,ул.“Търговска „ № 2 , ет. 2
адвокатско възнаграждение в размер на 1430лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
9