Решение по дело №220/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от С. Ж. Ж. от [населено място] срещу Решение № 82/18.03.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 1252/2023 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0851-001079/11.09.2023г., издадено от началник група в СПП при ОД на МВР - Добрич, с което на касатора за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Основните възражения се свеждат до превратна оценка на събраните доказателства и необоснованост на фактическите констатации. Сочи се, че изводите на съда са в явно противоречие със свидетелските показания по делото. Излагат се доводи за несъставомерност на деянието поради липса на вина у водача. Твърди се, че не е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е успял да възприеме сигнала за спиране, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Твърди се също, че никъде в решението не е коментиран наведеният в жалбата довод за липса на ясно и точно описание на мястото на извършване на нарушението. По тези съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени НП. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – началник група в СПП при ОД на МВР - Добрич, не изразява становище по нея.

Представителят на ДОП счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения :

С процесното НП касаторът е бил санкциониран за това, че на 27.08.2023 г., в 08, 15 часа, в община Добрич, на път ІІ клас № 27, на КПП Балчик, е управлявал МПС „Мерцедес Е320ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], като не е спрял при подаден сигнал със стоп палка по образец от контролен орган от сектор ПП – Добрич. Водачът е последван и спрян в [населено място] със светлинна и звукова сигнализация от полицейски патрулен автомобил на СПП Добрич. Наказващият орган е приел, че с поведението си лицето е извършило нарушение на чл. 103 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т .4 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Намерил е, че времето и мястото на извършване на нарушението са безспорно доказани. Отхвърлил е като недостоверни твърденията на жалбоподателя за несвоевременно подаване на сигнала със стоп палка. Въз основа на свидетелските показания е приел за установено, че сигналът за спиране е бил ясен и своевременен съгласно изискването на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, подаден, когато контролният орган се е намирал на платното за движение, извън габаритите на служебния полицейски автомобил, поради което жалбоподателят е имал възможност да го възприеме. Изложил е съображения, че ако действително водачът на МПС не е видял сигнала, то това се дължи единствено на неговото виновно поведение – отклонение на вниманието и несъобразяване с обстоятелствата, които имат значение за безопасността на движението. Направил е извод, че нарушението е правилно [жк], а наложеното за него наказание е законосъобразно определено по вид и размер, в резултат на което е потвърдил НП.

Настоящият състав на съда споделя изцяло изводите на въззивния съд като съобразени с данните по делото и материалния закон. Въз основа на внимателна преценка на доказателствата по делото ДРС е установил правилно фактическата обстановка и съответстващата на нея правна квалификация.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че изводите на съда противоречат на доказателствата по делото. Вярно е, че в показанията на актосъставителя се съдържат твърдения, че при приближаването на жалбоподателя слънцето е печало срещу движещите се в посока от [населено място] към [населено място], но не и че това е довело до обективна невъзможност лицето да възприеме подадения му от служителя сигнал за спиране. Фактът, че малко преди това, при същата обстановка на пътя, друг водач е успял да възприеме сигнала на контролните органи и да спре за проверка, макар и слънчевата светлина да му е била насреща, показва ясно и красноречиво, че видимостта на пътя не е била ограничена до такава степен, че да попречи на жалбоподателя да види патрулния автомобил и сигнала за спиране. Вярно е също така, че първоначално в показанията си актосъставителят е посочил, че е посегнал да вдигне палката, докато колата е приближавала, но по-късно няколко пъти е повторил, че е вдигнал палката и е подал сигнал с ръка встрани, успоредно на пътя, когато е видял движещия се в посока Балчик автомобил. Отделните изявления на свидетеля не могат да се възприемат едностранчиво и изолирано, без да се държи сметка за тяхната взаимовръзка и последователност. При разпита си пред съда полицейският служител е начертал схема относно разположението на патрулния автомобил и автомобила на жалбоподателя и неговата позиция на пътното платно, от която ясно се вижда, че сигналът е бил подаден достатъчно време и от достатъчно разстояние преди разминаването на водача с патрулния автомобил, за да бъде възприет своевременно. Н. пътя не е имало други МПС или препятствия, които да пречат на видимостта на жалбоподателя към контролните органи. От показанията на актосъставителя се установява, че той е излязъл на платното за движение, встрани от служебния автомобил. Според показанията на другия свидетел жалбоподателят се е движил с ниска скорост, което с оглед на конкретните обстоятелства изключва вероятността да не е възприел патрулния автомобил и застаналия до него униформен служител, подаващ сигнал със стоп палка. Всичко това дава основание да се приеме, че съдът е тълкувал и анализирал доказателствата по делото съобразно действителното им съдържание, спазвайки опитните правила и правилата на формалната логика, в резултат на което е стигнал до правилни и обосновани фактически констатации и правни изводи, че наказаното лице е допуснало вмененото му административно нарушение. Водачът на МПС е длъжен да следи пътната обстановка като участник в движението и да съобразява всички обстоятелства на пътя и около пътя. Следователно, за да се направи извод, че за него не е възникнало задължението по чл. 103 от ЗДвП, е необходимо безспорно доказателство, че той обективно не е могъл да види сигнала на контролния орган, каквото в случая не е налице. При положение че полицейският служител е бил на видимо място, на пътното платно, през светлата част на денонощието и е подал ясен и своевременен сигнал за спиране в близост до водача (но не и на една линия), не съществува съмнение, че жалбоподателят е бил способен да възприеме този сигнал и го е възприел. Продължавайки по пътя, без да спре, водачът не е спазил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, поради което деянието му не е несъставомерно поради липса на вина, както правилно и законосъобразно е преценил и районният съд.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че районният съд не е обсъдил възражението на жалбоподателя за липса на пълно и ясно описание на мястото на нарушението. Изрично в мотивите към решението е прието, че не е налице недостатъчна конкретизация на нарушението, като АУАН и НП съдържат необходимите релевантни обстоятелства за квалифициране на деянието като нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Актосъставителят и наказващият орган са посочили точно мястото на извършване на нарушението с всичките му индивидуализиращи белези, като са детайлизирали не само населеното място и пътя, но и конкретната точка от пътния участък (КПП Балчик), на която жалбоподателят не е спрял след подаден сигнал със стоп палка. С оглед на това правилно районният съд е приел, че е налице надлежно описание на извършеното противоправно деяние, отговарящо на изискванията на закона.

По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, при липса на съществуващи противоречия между доказателствата по делото и мотивите на съда, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 82/18.03.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 1252/2023 г. по описа на Районен съд – Добрич.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.