Решение по дело №5385/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 146
Дата: 5 февруари 2020 г. (в сила от 12 юни 2020 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20192120205385
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 146

                                         гр. Бургас, 05.02.2020 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 5385 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д ФРОГС” ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 434544-F447414 от 12.04.2019 г., издадено от началник  на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, изр. 1 е наложенa „имуществена санкция” в размер на 5000 лева за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление и се моли неговата отмяна. Дружеството-жалбоподател, редовно уведомени, представляват се от адв. С., която поддържа жалбата, доразвива изложените в нея доводи и претендира разноски.

ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.. Оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита нарушението за безспорно доказано. Претендира разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

 

На 30.10.2018 г. в 12:00 часа е била извършена проверка от служители на НАП в това число и свидетелката А.С. на длъжност инспектор по приходите на търговски обект – кафе-автомат, находящ се в гр. Бургас, П.к., пред „Б.“, стопанисван от жалбоподателя. Свидетелката С. извършила контролна покупка от кафе-автомата на 1 бр. кафе с мляко, на стойност 0.60 лева. Свидетелката поставила в автомата три монети по 0.20 лева, като извършената продажба не е била отчетена от функциониращо фискално устройство.

На 23.11.2018 г. М. В. (служител на НАП към тази дата) е съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че извършва продажби на стоки на процесния кафе-автомат без да има въведено в експлоатация и функциониращо фискално устройство. Впоследствие на 12.04.2019 г. било издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката С. са обективни, последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. 

 

От правна страна:

 

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи (упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

 В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата. Според чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че по време на извършена на 30.10.2018 г. контролна покупка от свидетелката С. на 1 бр. кафе с мляко на стойност 0.60 лева от кафе-автомат, находящ се в гр. Бургас, П.к., пред „Б.“, стопанисван от жалбоподателя не е имало функциониращо фискално устройство в автомата, което да отчете извършената продажба. Тези обстоятелства безспорно се установяват от показанията на свидетелката С. и от изготвен протокол от извършената проверка. Съдът не споделя възражението в жалбата, че автоматът не се е стопанисвал от жалбоподателя. В показанията си свидетелката С. посочва, че след извършване на проверката на място е бил уведомен представител на задълженото лице, в случая „Д ФРОГС” ЕООД. Съставеният АУАН е бил връчен лично на управителя на дружеството, като в АУАН не са били вписани възражения, като несъмнено ако процесният обект не се е експлоатирал от жалбоподателя, това щеше да бъде отразено от неговия представител при връчване на АУАН под формата на възражение, а не едва за пръв път да се навежда пред съда с подаване на жалбата срещу НП. Ето защо за съда безспорно е установено по делото, че процесният кафе-автомат се стопанисва от „Д ФРОГС” ЕООД.

На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението, че не е доказано нарушението, тъй като не е било установено дали в действителност в обекта няма монтирано фискално устройство или е било повредено. Отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за това, че в търговския обект – кафе –автомат се извършват продажби без да има въведено в експлоатация функциониращо фискално устройство. Т.е. за реализиране на вменения фактически състав на нарушение (чл. 7, ал. 2 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин) е релевантно да се установи, не дали изобщо има монтирано такова устройство, а дали същото функционира. От показанията на свидетелката С., която е извършила контролната покупка безспорно се установява, че към момента на извършване на продажбата от автомата на 1 бр. кафе с мляко, в автомата не е имало функциониращо фискално устройство, което да отчете извършената продажба. Т.е. дори да е имало монтирано фискално устройство, то не е функционирало. Всички тези факти са намерили отражение както в АУАН, така и в НП. Следователно при така установеното по делото следва категоричен извод за доказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 7, ал. 2 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

 Във връзка с изложеното съдът счита, че няма как приложение да намери чл. 28 от ЗАНН, тъй като макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на предходни нарушения), то нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения, свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците. Нарушения от посочения вид са предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.

При така установените факти АНО е приложил правилната санкционна норма. Извършеното от жалбоподателя нарушение е било подведено под нормата на чл. 185, ал. 2, изречение първо ЗДДС, съгласно която извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.

В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Настоящият състав счита, че с оглед липсата на данни за предходни нарушения, извършени от жалбоподателя наказанието следва да бъде определено в предвидения в чл. 185, ал. 2 ЗДДС минимален размер от 3000 лева. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

 

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се намали от 5000 лв. на 3000 лв.

 

Съдът достигна до извод за наличие на основание за изменение на обжалваното НП в частта относно размера на наложената имуществена санкция. В производството и двете страни претендират разноски на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН. Съгласно практиката на ВАС (Определение № 10291/01.08.2018 г. на ВАС, Първо отделение по адм. дело № 8147/2018 г.; Решение № 1168/23.01.2020 г. на ВАС, Трето отделение, по адм. дело № 607/2018 г.; Определение № 6356/26.05.2016 г. на ВАС, Осмо отделение по адм. дело № 5312/2016 г. и др.) при изменение на обжалваното наказателно постановление в частта за размера на наказанието, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съразмерно на изменената част на санкцията. В случая съдът е намалил наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 5000 лева на 3000 лева. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в брой 350 лева адвокатско възнаграждение. Следователно на жалбоподателя следва да се присъдят 100 лева разноски. 

Независимо, че съдът е намалил наложеното на жалбоподателя наказание, обжалваното наказателно постановление е било потвърдено в останалата му част, а именно, че има извършено нарушение от жалбоподателя, за което следва да му се наложи по-леко наказание. По тази причина на АНО следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.

 

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                               Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 434544-F447414 от 12.04.2019 г., издадено от началник  на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на „Д ФРОГС” ЕООД, ЕИК *********  на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, изр. 1 е наложенa „имуществена санкция” в размер на 5000 лева за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 5000 лв. на 3000 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Д ФРОГС” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 100 лева, представляваща разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Д ФРОГС” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 лева, представялваща разноски за юрисконсултско възнаграждение

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                       

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС