Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. Силистра, 14 април 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на петнадесети
март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
с участието на секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело
номер 15 по описа за 2021 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Г.Б.А. с ЕГН – ********** против т. 2 от Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № РД – 14-3147 / 21. 12. 2020 г., издадена от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр.
Русе към ИА „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1
във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“
и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС № ********* и контролния талон към
него с № 6684041 на жалбоподателя, издадено на 01. 07. 2020 г. от МВР Силистра,
за срок - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В жалбата се изтъква, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, като са маркирани всички
основания за оспорване, посочени в чл. 146 АПК. Жалбоподателя счита, че
предварително не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за
случая и по-конкретно посочва, че действително е пътувал със свои близки и
познати към Германия, но не им е оказвал услуга за чужда сметка, срещу
заплащане или икономическа облага. В тази връзка допълнително изтъква, че в
заповедта не са посочени имена или други индивидуализиращи белези на четиримата
пътници, а приложените писмени обяснения от Р. П., цитирани в АУАН, въз основа
на който е издадена процесната заповед, не могат да обосноват извод, че е
осъществен обществен превоз на пътници. Изтъква, че заплащането на услугата
превоз е различна правна фигура от плащането на част от разхода за гориво и пътни
такси, което става при т. н. споделено пътуване. Посочва, че органът не е
събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства за
търговския характер на превоза. Счита, че оспорената заповед не съдържа мотиви
и съображения, които да установяват как органът е определил максимално
установения в закона срок, за който е наложена мярката. По тези съображения
моли за отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата – Директора на регионална дирекция
"Автомобилна администрация" гр. Русе – е изпратил становище по
делото, според което оспорването е неоснователно
Производството е по реда на чл.
107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) във връзка с чл. 145 и сл.
от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на
чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства съдът приема от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 20. 12.
2020 г. от служители на РД "Автомобилна администрация" – Русе се
установява, че жалбоподателят Г.Б.А., управлявайки лек автомобил от категория
М1, модел "Мерцедес Спринтер" с рег. № СС 7360АТ, собственост на Б.С.Б.извършва
международен обществен превоз на четирима пътници от Република България до Германия и
Кралство Белгия срещу заплащане. За това
МПС няма издадено заверено копие към лиценза на Общността. При тези данни
проверяващите са приели, че се извършва неправомерен обществен превоз на
пътници в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. Срещу водача е съставен АУАН № 285383
/ 20. 12. 2020 г. Видно от разписката, този АУАН е предявен на нарушителя и
подписан от него без възражения. Към преписката са приложени писмени обяснения
от водача и две от пътуващите в автомобила лица – Р.Р.П. и Ю.А.А.. В
съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от АПК сведенията са приподписани
от служителите на ответника, пред които са дадени. От обясненията на пътниците се установява, че
превозът се е извършвал срещу уговорено заплащане. При тези данни е издадена
оспорената Заповед №РД-14-3147 / 21. 12. 2020 г. на Директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" Русе, с която са приложени две
принудителни административни мерки – по отношение на собственика на МПС Б.С.Б.по
чл. 106а, ал. 1, т. 1 б"а" ЗАвП - временно спиране от движение на МПС
"Мерцедес Спринтер" с рег. № СС 7360АТ, до отстраняване на
нарушението, на за не повече от дванадесет месеца, чрез сваляне и отнемане на 1
брой табела с рег. СС7360АТ и отнемане
на свидетелството за регистрация , и по
отношение на водача Г.Б.А. по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б "б" от ЗАвП - временно
отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС № ********* и контролния
талон към него с № 6684041, издадено на 01. 07. 2020 г. от МВР – Силистра - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Оспорването на т. 2 от посочената
заповед (по отношение на водача) е станало повод за инициирането на настоящото
производство, в което, съгласно чл. 168 АПК, следва да се прецени законосъобразността на акта на
всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от
ЗАП принудителните административни
мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или
упълномощени от него длъжностни лица. Съобразно предоставената в закона
възможност със своя заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил длъжностни
лица в агенцията, в това число и директорите на РД "АА", да издават
заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП. С оглед изложеното
процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. В нея са изложени
фактическите основания, обуславящи издаването ѝ – описано е нарушението,
като от една страна са посочени обстоятелствата, при които е извършено, а от
друга страна е налице препратка към констатациите, съдържащи се в АУАН. Въз
основа на това съдът приема, че формата на оспорения акт позволява ефективна
съдебна проверка на неговата материална законосъобразност. Няма допуснати
нарушения на разписаната административна процедура, които да рефлектират върху
законосъобразността на постановената заповед. Спазено е изискването на чл. 44,
ал. 2 от АПК писмените сведения от третите неучастващи в производството лица,
въз основа на които е направен извода, че превозът е осъществяван срещу
заплащане, да са приподписани от служители на ответния орган, поради което
оплакването, че органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и
средства надлежни доказателства за търговския характер на превоза, е
неоснователно. Обстоятелството, че в заповедта не са посочени имена или други
индивидуализиращи белези на четиримата пътници по никакъв начин не рефлектира
върху законосъобразността на акта, тъй като в него е налице препратка към
констатациите, съдържащи се в съставения на водача АУАН, а копия от личните
карти на четиримата пътници са приложени по преписката (л. 7), т. е.
самоличността им е установена, а двама от тях са дали писмени сведения.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвП, обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари -
лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна
помощ" или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на
Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза,
наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на
превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или
удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления,
списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.
Съгласно чл. 106а, ал.1, т. 4, б
"б" от ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Видно от ал. 2, т. 3 на чл. 106а,
прилагането на ПАМ по ал. 1, т. 4 и 5 се осъществява от органите по контрол
чрез отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и
контролния талон към него. Законът е регламентирал налагането на мярката да е
до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. При определянето на продължителността на срока
на ПАМ органът е възпроизвел точно законовата формулировка, поради което няма
отклонение от нормативната уредба и оплакванията за липса на мотиви относно
срока на ПАМ са неоснователни.
Автомобилният превоз на пътници е дейност
с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването
й законодателят да установи императивно специални изисквания гарантиращи
определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова
стабилност. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност
рефлектира, е обусловила подробността на регламентацията й на национално и на
европейско ниво (в този смисъл Решение № 10803 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. №
12932/2010 г., VII о. и много други) . Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП за
извършване на обществен превоз на пътници е необходим лиценз за територията на
страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. В тази връзка
законодателят в чл. 6, ал. 1 от ЗАвП императивно е посочил, че тези превози
могат да се извършват само от превозвачи, които притежават лиценз или
удостоверение за регистрация. Извършването на която и да е от формите на
регламентираната и контролирана дейност от ЗАвтП без надлежно разрешение,
лиценз или регистрация е въздигнато в административно нарушение съгласно
нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП. За съставомерността на това деяние е
достатъчно да се установи, че водачът на моторното превозно средство извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции Тези факти са достатъчни за да обусловят и налагането
на ПАМ.
Легалното определение на понятието "обществен
превоз на пътници" се съдържа в ДР § 1, т. 2 ЗАвП: "Превоз на
пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз
на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага. Събраните в хода на производството доказателства
установяват, че с процесното МПС е извършван неправомерен обществен превоз на
пътници, тъй като за тази дейност няма издадено заверено копие от лиценз на
Общността. Тези обстоятелства се установяват от снетите писмени обяснения на
пътниците и водача на лекия автомобил и съставения АУАН. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че водачът е
извършвал превоз на пътници срещу заплащане. Недоказани останаха твърденията на
жалбоподателя, че пътувал със свои близки и познати към Германия и с тях само
са си поделяли разходите по пътуването. Тези твърдения не само не са доказани,
но са и опровергани от дадените пред административния орган писмени обяснения
от двама от пътниците (л. 10 и л. 12). Както вече се коментира, обясненията са
събрани по предвидения в АПК ред и са годно доказателствено средство предвид
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 АПК. В тази връзка се налага извода, че са били
налице фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт. В тези
случаи органът действа в условията на обвързана компетентност, поради което при
надлежно установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ, както е
сторил, издавайки процесната заповед.
Спазена е и преследваната от закона цел.
ПАМ са инструмент за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат
превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните
последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, е
наложена и процесната ПАМ, която има ограничено по време действие само в
рамките на нормативноопределения срок.
По изложените
съображения следва да се приеме, че оспорената заповед не страда от пороци,
съставляващи основания за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 1-5 от АПК, поради което предявената жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Б.А. с ЕГН – ********** против втора
точка от Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № РД – 14-3147 / 21. 12. 2020 г., издадена
от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Русе към ИА „Автомобилна администрация“.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: