Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 06.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен състав, в публичното заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МАГЪРДИЧЯН

                           ИВАЙЛО ДИМИТРОВ

 

при секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от съдия Димитров в. гр. дело № 9045 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение №235697 от 07.10.2019 г., постановено по гр.д. № 29580/2018 г., по описа на СРС, 142 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Л.С.Ц. срещу Ю.Т. Ц. иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на 4/6 ид.ч. на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, бл. ********, обективиран в нотариален акт № 59/2009 г., том I, peг. № 5279, нот. дело №57 от 18.08.2009 г. на нотариус А., като сключен при измама. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Л.С.Ц. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване на нищожен поради наличието на симулация на нот. акт за дарение на недвижим имот в нотариален акт № 59/2009 г., том I, peг. № 5279, нот. дело №57 от 18.08.2009 г. на нотариус А., с който на ответника са дарени 4/6 ид. ч. от апартамент находящ се в гр. София, ж.к. „********“, бл. *********с идентификатор № 68134.1005.117.2.31.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата Л.С.Ц., чрез адв. Г.Г., с доводи за неговата неправилност. Счита, че по делото било доказано, че въззивницата е била измамена от ответника, неин внук, да сключи атакуваната сделка, с която му е продала 4/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, бл. ********с идентификатор № 68134.1005.117.2.32. Като аргумент сочи обстоятелството, че на 18.08.2009 г., при нотариус Т.А., ищцата е дарила на ответника 1/6 ид. ч. от процесния недвижим имот с нотариален акт №58, т. I, вх. рег. № 5273, н. д. №56/2009 г., а веднага след това и е поднесен да подпише нотариален акт № 59, том I, peг. № 5279, н. д. № 57 от 2008 г., с който е продала на 4/6 ид. ч. от същия имот на внука си – въззиваем, който и е обяснил, че му дарява имота със задължение от негова страна за гледане и издръжка и в този смисъл тази сделка е сключена в условията на заблуждение, като волята на въззивницата била да дари имота срещу гледане и издръжка, а не е да го продава. Това нейно твърдение счита, че се установявало и от разпита на свидетеля по делото, като Л.Ц. е вярвала, че дарява, а не продава имота. Като аргумент сочи и факта, че внукът ѝ не бил платил продажната цена, тъй като не е представил доказателство за това.

Според въззивницата извод, че в действителност ответникът не е бил закупил имота, са обстоятелствата, че тя си е запазила правото на ползване върху прехвърляемата част от имота пожизнено и безвъзмездно; че имотът е неремонтиран и в много лошо състояние и ако било вярно отразеното в нотариалния акт, че е получила цената от 27 333,92 лв., то продавачката е щяла да направи ремонт поне на банята си и да си купи по-ново обзавеждане; че ответникът не бил доказал наличието на парични средства, с които да плати цената, а нотариалният акт не се ползвал с материална доказателствена сила относно предаването на отразената в него сума, тъй като нотариусът не притежавал такава удостоверителна компетентност; начинът, по който са извършени двете сделки, сочел, че ответникът е осъзнавал и умишлено е целял да увреди ищцата. Твърди, че ответникът целенасочено ѝ внушил, че тя му дарява имота с цел да я гледа и издържа в бъдеще.

Поддържа, че погрешно е повярвала, че няма да настъпят типичните правни последици на сделката покупко-продажба, а тези на дарение. Поради това, неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за сключването на сделката, когато са последица от умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви били израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би била въведена в такова заблуждение, не би сключила сделката.

Твърди, че не е потърсила осем години изпълнение на задължението от страна на ответника за гледане и издръжка, тъй като при дарението такава следва да бъде поискана, когато възникне нужда от нейното предоставяне независимо от обективната трайна нужда на дарителя и дотогава задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. В този смисъл първоинстанционният съд необосновано приел, че поведение на ищцата не се вписва в правната природа на договора за издръжка и гледане

С въззивната жалба са оспорени и изводи на съда, с които е приел за неоснователен и предявеният иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД. Поддържа, че процесният договор за продажба е сключен като привиден - относително симулативен, прикриващ действителен договор за дарение, сключен в законоустановената нотариална форма, тъй като преди това са сключили нотариален акт № 58, т. I, вх. рег. № 5273 н. д. 56/2009 г., с който на ответника е дарена 1/6 ид. ч. от имота. Според въззивницата същественото в настоящия случай било не как страните са се съгласили да бъде изповядана сделката, а дали са имали волята помежду си да се прехвърли собствеността върху имота срещу заплащане на посочената в договора продажна цена, като събраните гласни доказателства се установявало именно отсъствието на такава воля. В подкрепа на тезата си, изтъква, че състоянието на имота към настоящия момент косвено установявало, че страните са имали волята да се прехвърли собствеността, но без насрещна парична престация, като причините и обстоятелствата за оформяне на договора като покупко - продажба са логични и житейски оправдани - желанието на ответника да не му се оспорва правото на собственост от другите съсобственици. Ако ответникът е желаел реално да закупи имота той щял да плати продажна цена, каквито доказателства липсвали. Признава, че не притежава обратно писмо, но с оглед специфичния характер на отношенията между нея и ответника такова не е било необходимо, тъй като са роднини – баба и внук. Налице били условията за валидност на дисимулираната сделка - договора за дарение, като била спазена нотариалната форма по чл. 18 ЗЗД, и е налице съгласие за безвъзмездно прехвърляне на собствеността, поради което следвало да се уважи иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД и искова претенция за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.

По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове - уважени.

Въззиваемият – ответник Ю.Т. Ц. не е изразил становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Съображенията за това са следните:

С исковата молба и уточнение, извършено в проведеното пред СРС на 13.06.2019 г. открито съдебно заседание ищцата е изложила твърдения за нищожност на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД като привиден и прикриващ дарение на сключения от нея с внука ѝ Ю.Т. Ц. договор за покупко-продажба на 4/6 ид.ч. на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, бл. *********обективиран в нотариален акт № 59/2009 г., том I, peг. № 5279, нот. дело №57 от 18.08.2009 г. на нотариусТ.А., рег. №272 в НК. В т. 2 от нотариалния акт продавачката си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху апартамента. Видно от приложената на л. 35 от делото на СРС кадастрална схема №26-447662-03.07.2018 г. на самостоятелен обект в сграда процесният имот е с идентификатор №68134.1005.117.2.32. Следва да се отбележи, че при извършеното уточнение в о.с.з. процесуалният представител на ищцата неточно е посочил, че договорът за покупко-продажба прикривал „договор за дарение срещу гледане и издръжка“, доколкото договорът за дарение и този за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка са два самостоятелни договора, а безвъзмездният характер на дарението изключва той да е уговорен срещу гледане и издръжка. Тълкувано това изявление на ищцата със заявеното в същото съдебно заседание, че е „налице валидност на симулативна сделка договор за дарение, спазен в нотариална форма при условията на чл. 18 ЗЗД и е налице съгласие от страна на доверителката ми за безвъзмездно прехвърляне на имота като правя искане за провъзгласяване договора за покупко-продажба за нищожен, а договора за дарение като действителен“, и като се има предвид и изложеното във въззивната жалба (сходно по съдържание с депозираните писмени бележки пред СРС), че се прикрива договор за дарение, въззивният съд намира, че като прикрита сделка се твърди именно договор за дарение на 4/6 ид. ч. от процесния недвижим имот и в този смисъл е  предявеният и поддържан и с въззивната жалба иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД да бъде обявен за действителен договорът за дарение.

От изложеното от ищцата в хода на първоинстанционното и въззивното производства следва да се приеме, че е предявен и иск по чл. 29, ал. 1 ЗЗД за обявяване на процесния договор за покупко-продажба за унищожаем като сключен при измама, тъй като въззиваемият умишлено е въвел в заблуждения въззивницата – негова баба, че тя му прехвърля имота срещу задължение от негова страна да я гледа и издържа.

Безспорно е в съдебната практика, че начинът на съединяване на искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищеца, се определя от естеството на материалното правоотношение, като съдът е длъжен да разгледа първо основанията за нищожност и когато приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост (в този смисъл решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г., ІV г. о. на ВКС). Ето защо, като главен е следва да бъде разгледан искът по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД, обективно кумулативно съединен с иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, а като евентуален се явява искът за унищожаемост поради измама на договора за покупко – продажба и в този смисъл неправилно СРС ги е разгледал в обратен ред.

Привидните договори са тези, при които страните нямат воля да бъдат обвързани съобразно отразеното в договора. Ако волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те изобщо не желаят, то симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в сключеното съглашение, тогава симулацията е относителна, но и в двете хипотези привидната сделка е нищожна. Прикритото съглашение поражда действие, когато отговаря на изискванията за неговата действителност.

При анализа на ангажираните от ищцата доказателства, чиято е и доказателствената тежест да установи твърдяната привидност, настоящият съдебен състав намира за недоказан искът по чл. 26, ал. 22 пр. 5 ЗЗД. Съдържанието на приложения към исковата молба нотариален акт № 59/2009 г., том I, peг. № 5279, нот. дело №57 от 18.08.2009 г. на нотариусТ.А., рег. №272 в НК ясно сочи изразената в него воля на Л.С.Ц. възмездно да прехвърли на купувача Ю.Т. Ц. процесния апартамент №32, а не да го дари, както поддържа въззивницата. Ищцата признава, че в представения нотариален акт се съдържа нейно изявление, че е получила продажната цена преди изповядване на сделка, поради което нотариалният акт има обвързваща доказателствена сила относно факта на направеното пред нотариуса изявление. Вярно е поддържаното във въззивната жалба, че удостовереното от нотариуса изявление за плащане не придава на нотариалния акт характер на официален документ в тази му част, но същевременно има значението на частен свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила срещу продавача, тъй като е подписан от него и удостоверява неизгодни за него факти – получаване на продажната цена. Ето защо и неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че купувачът не бил доказал плащането на цената, доколкото това се установява именно от изявлението на ищцата, обективирано в подписания от нея нотариален акт.

 Извод, че действителната воля на страните при сключването на процесния договор за покупко-продажба е сделката да бъде с безвъзмезден характер не може да се изведе и от изтъкнатото от въззивницата лошо състояние на апартамента, който тя би ремонтирала, ако беше получила в действителност продажната цена. Показанията на ищцовия свидетел М.Ч.са формирани единствено от споделените от самата ищца субективни впечатления, че при сключването на сделката е дарявала апартамента си, и не пресъздават преки впечатления на свидетелката от отношенията на страните по делото, доколкото заявява, че не е виждала ответника и не е присъствала на разговори между бабата и внука. Ето защо свидетелските показания по никакъв начин не установяват уговорка със различно съдържание от обективираната в процесния нотариален акт воля на продавачката да прехвърли възмездно имота си срещу което да получи продажна цена. Аргумент за обратното не може да се извлече и от обстоятелството, че въззивницата си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване, тъй като този факт може да бъде обяснен с договарянето на по-ниска от пазарната цена и близките отношения на баба и внук.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира за недоказано по делото от страна на ищцата, че сключеният договор за покупко продажба прикрива дарение, поради което на отхвърляне подлежи и предявеният иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяването на дарението на процесните 4/6 ид. ч. за действително сключената между страните сделка.

Фактическият състав по евентуално предявеният иск за унищожаване на процесния договор като сключен поради измама изисква доказването от страна на ищцата на следните обстоятелства: сключена сделка; едната страна по сделката да е била в заблуждение относно характера на сделката и/или относно последиците от нея; заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна; и сделката да е сключена поради заблуждението.

Липсват каквито да и да било доказателства относно твърденията на ищцата, че нейният внук я е уговорил преди изповядването на процесната сделка тя да му прехвърли имота срещу обещанието той да я гледа и издържа в бъдеще. Индиция в тази насока не следва и от вече обсъдените по-горе твърдени от ищцата обстоятелства за неплащане на цената, запазено право на ползване, лошо състояние на апартамента към настоящия момент и свидетелските показания, които не са изградени въз основа на преки впечатления. Освен че няма събрани данни за твърденията на ищцата, че именно по инициатива на ответника е организирано в един и същи ден и при същия нотариус последователно изповядването на дарение на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот с нотариален акт № 58/2009 г., том I, peг. № 5273, нот. дело №56 от 18.08.2009 г. и продажба на 4/6 ид. ч. от същия апартамент с процесния нотариален акт № 59/2009 г., том I, peг. № 5279, нот. дело №57 от 18.08.2009 г., така посоченият ред на сключване на двете сделки, при отсъствие на други доказателства по делото, нито може да обуслови еднозначен извод, нито представлява индиция, че ищцата е сключила договора за покупко продажба с погрешно формирана представа относно правните последица на тази сделка за възмездно прехвърляне на собствеността срещу получаване на парична престация.

С оглед гореизложеното, обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде изцяло потвърдено. Предвид вече изяснения ред за разглеждане на предявените искове, въззивният съд намира, че е необходимо за внасяне на яснота в спора при потвърждаване на първоинстанционното решение да бъде изписан изцяло и в пълнота диспозитив относно отхвърлянето на така заявените ищцови претенции.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1 ГПК, въззивното решение подлежи на касационно обжалване.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №235697 от 07.10.2019 г., постановено по гр.д. № 29580/2018 г., по описа на СРС, 142 състав, с което са отхвърлени предявените от Л.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ю.Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, искове, както следва: 1) иск за прогласяване нищожност на сключен между продавача Л.С.Ц. и купувача Ю.Т. Ц. договор за покупко продажба на 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент №32 с идентификатор №68134.1005.117.2.32, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, бл. *******, обективиран в нотариален акт № 59/2009 г., том I, peг. № 5279, н. д. №57 от 18.08.2009 г. на нотариусТ.А., рег. №272 в НК, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД като привиден и прикриващ като действителен договор за дарение на 4/6 ид. ч. от същия недвижим имот, както и искът по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяване на този договор за покупко-продажба за действително дарение на 4/6 ид.ч. от горепосочения недвижим имот; 2) предявеният при условията на евентуалност иск за унищожаване на сключен между продавача Л.С.Ц. и купувача Ю.Т. Ц. договор за покупко продажба на 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент №32 с идентификатор № 68134.1005.117.2.32, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, бл. *******, обективиран в нотариален акт № 59/2009 г., том I, peг. № 5279, н. д. №57 от 18.08.2009 г. на нотариусТ.А., рег. №272 в НК, поради измама, на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.