РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 14 октомври
2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д.,
като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА
гр. д. № 701 по описа
за 2019 г. на съда и за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са от Х.В.Д. ***, чрез адв. Г.Д. от САК, срещу А.М.И. ***, обективно съединени
искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с
искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата суми, както следва:
- сумата от 1600 лева, представляваща обезщетение за лишаването от
ползването на 15 018 997/38 368 000 идеални части от недвижим имот - масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от
240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Луковит, при
граници: от две страни улици, имоти пл. №№ 2242, 2243 и 2244, за периода от
20.09.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба – 31.08.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 500 лева, представляваща законна
лихва за забава върху това вземане за периода от 20.09.2011 г. до 31.08.2018 г.
/датата на завеждане на исковата молба/;
- сумата от 1600 лева,
представляваща обезщетение за лишаването от ползването на ½ идеални
части от недвижим имот - вилна сграда, построена в парцел
ІІІ-340,341 в кв.40 по регулационния план на с.Брусен, област Софийска, с площ
от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел ІІ-340 и парцел ІV-342, за периода
от 20.09.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба – 31.08.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 500 лева, представляваща
законна лихва за забава върху това вземане за периода от 20.09.2011 г. до
31.08.2018 г. /датата на завеждане на исковата молба/;
- сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за лишаването от
ползването на ½ идеални части от движими вещи: 1/ ел.готварска печка
"Мечта", кафява на цвят; 2/ 4 броя кухненски шкафове от дърво; 3/ 1 брой китайска ваза; 4/ чугунена вана за баня; 5/ 2 броя огледала за баня с вградено
осветление; 6/ биде за
баня; 7/ 14 броя плафониери; 8/
горивен котел за парно на газ и твърдо гориво; 9/ 3 броя килими; 10/
2 броя родопски одеала и 2 броя обикновени одеала; 11/8
тенекии с варов разтвор; 12/
3 чувала сив цимент и 1 чувал бял цимент; 13/ 20 метра кабел за антена; 14/ 2 броя чугунени радиатори от по 12 ребра; 15/ 1 брой машина за хот-дог; 16/
ел.скара; 17/ ел.чушкопек; 18/
порцеланов сервиз за храна за 6 души; 19/ порцеланов сервиз за кафе за 6 души; 20/ кален сервиз за вино от 6 чаши и
кана и 21/ стъклен сервиз
за ракия от 6 чаши, за периода от 20.09.2011 г. до датата на завеждане на
исковата молба – 31.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 300 лева, представляваща законна лихва за забава върху това
вземане за периода от 20.09.2011 г. до 31.08.2018 г. /датата на завеждане на
исковата молба/.
В
исковата молба ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№ 286/93г. по описа на РС - Етрополе.
Твърди, че по време на брака си са придобили собствеността върху следните
недвижими имоти, а именно: 1/ МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от
99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по
регулационния план на гр.Луковит, при граници: от две страни улици, имоти пл.№№
2242, 2243 и 2244 и 2/ ВИЛНА
СГРАДА, построена в парцел ІІІ-34,341 в кв.40 по регулационния план на
с.Брусен, област Софийска, с площ от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел
ІІ-340 и парцел IV-342 и върху следните ДВИЖИМИ ВЕЩИ, а именно: 1/ ел.готварска печка
"Мечта", кафява на цвят;
2/ 4 броя кухненски шкафове от дърво;
3/ 1 брой китайска ваза;
4/ чугунена вана за баня;
5/ 2 броя огледала за баня с вградено осветление; 6/ биде за баня; 7/ 14 броя плафониери; 8/ горивен котел за парно на газ и
твърдо гориво; 9/ 3 броя килими; 10/ 2 броя родопски одеала
и 2 броя обикновени одеала;
11/8 тенекии с варов разтвор;
12/ 3 чувала сив цимент и 1 чувал бял цимент; 13/ 20 метра кабел за антена; 14/ 2 броя чугунени радиатори от по 12
ребра; 15/ 1 брой машина за хот-дог; 16/ ел.скара; 17/ ел.чушкопек; 18/ порцеланов сервиз за храна за 6
души; 19/ порцеланов
сервиз за кафе за 6 души; 20/ кален
сервиз за вино от 6 чаши и кана и
21/ стъклен сервиз за ракия от 6 чаши.Твърди, че след
прекратяването на брака, съпружеската имуществена общност върху описаните вещи е трансформирана в
обикновена съсобственост между страните, при квоти: 15 018
997/38 368 000 идеални части за ищцата и 23 349003/38 368 000 идеални
части за ответника в недвижимия имот в гр. Луковит и по ½ идеални части
за всяка от страните от недвижимия имот в с. Брусен, обл.
Софийска и от движимите вещи. Твърди, че съсобствеността върху горепосочените
недвижими имоти и движими вещи, както и квотите на страните в същата, са
установени с влязло в сила на 30.10.2009 г. Решение № 374/05.06.2009 г. по
гр.д. № 5/1996 г. на РС – Етрополе, с което е допусната делбата на същите имоти
и движими вещи между ищцата и ответника, при посочените квоти. Твърди, че от прекратяване на брака и
до момента съсобствените имоти и движими вещи,
намиращи се в жилищната сграда в гр. Луковит,
се ползват изключително и само от ответника, като същият отказва достъп
на ищцата до тях. Твърди, че по гр.д.№
5/96г. на РС – Етрополе, на 20.09.2011 г. в първото по делото съдебно заседание
във втората фаза след допускане на делбата, ищцата е предявила срещу ответника
претенции по сметките за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползването
на съсобствените имоти и движими вещи за периода от
08.01.1996 г. до 20.09.2011 г., като с определение от 20.09.2011г. съдът е
приел за разглеждане тази претенция, в присъствието на процесуалния
представител на ответника - адв.А., като това
представлява и има значение на писмена покана до ответника по смисъла на чл.31
ал.2 от ЗС.
Ответникът А.М.И. е подал писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК. Заявява становище, че претенциите на ищцата по чл.86 от ЗЗД са
недопустими, поради противоречие с разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС, тъй като
ищцата не е претендирала, че иска да ползва двата имота и вещите в тях, нито е
изпратила изискуемата се нотариална покана. Твърди, че независимо дали исковата
претенция се предявява отделно или е в рамките на съдебна делба, писменото
предизвестие винаги е самостоятелен документ, различен от исковата молба.
С протоколно определение от 03.11.2020 г., постановено
по делото, съдът на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснал изменение
размера на предявените претенции, както следва:
-
чрез увеличаване размера на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащането
на обезщетение за лишаването от
ползването на 15 018 997/38 368 000 идеални части от недвижим имот
- масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от
240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Луковит, при
граници: от две страни улици, имоти пл. №№ 2242, 2243 и 2244, от 1600 лева на
4870 лева и чрез увеличаване на размера на претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за заплащането на законна лихва за забава върху
това обезщетение за периода от
20.09.2011 г. до 31.08.2018 г. от 500 лева на 3477,73 лева;
-
чрез намаляване размера на претенцията по чл. 31, ал.
2 от ЗС за заплащането на обезщетение за лишаването от ползването на ½
идеални части от недвижим имот - вилна сграда, построена
в парцел ІІІ-340,341 в кв.40 по регулационния план на с.Брусен, област
Софийска, с площ от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел ІІ-340 и парцел
ІV-342, от 1600 лева на 1245 лева и чрез увеличаване на размера на претенцията
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащането на законна лихва за забава върху това
обезщетение за периода от 20.09.2011 г. до 31.08.2018 г. от 500 лева на 881,39
лева;
-
чрез
намаляване размера на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащането на
обезщетение за лишаването от ползването на ½ идеални части от движими вещи: 1/ ел.готварска печка
"Мечта", кафява на цвят; 2/ 4 броя кухненски шкафове от дърво; 3/ 1 брой китайска ваза; 4/ чугунена вана за баня; 5/ 2 броя огледала за баня с вградено
осветление; 6/ биде за
баня; 7/ 14 броя плафониери; 8/
горивен котел за парно на газ и твърдо гориво; 9/ 3 броя килими; 10/
2 броя родопски одеала и 2 броя обикновени одеала; 11/8
тенекии с варов разтвор; 12/
3 чувала сив цимент и 1 чувал бял цимент; 13/ 20 метра кабел за антена; 14/ 2 броя чугунени радиатори от по 12 ребра; 15/ 1 брой машина за хот-дог; 16/
ел.скара; 17/ ел.чушкопек; 18/
порцеланов сервиз за храна за 6 души; 19/ порцеланов сервиз за кафе за 6 души; 20/ кален сервиз за вино от 6 чаши и
кана и 21/ стъклен сервиз
за ракия от 6 чаши от 500 лева на 225 лева и чрез намаляване размера на
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащането на законна лихва за забава
върху това обезщетение за периода от 20.09.2011 г. до 31.08.2018 г. от 300 лева
на 159,29 лева.
В съдебното заседание ищцата взема участие лично и чрез процесуалния си
представител адв. Г.Д., който поддържа исковите
претенции и моли за уважаването им.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по същество.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
С решение от 25.02.2000 г. по
приложеното гр.д. № 5/1996 г. по описа на РС – Етрополе е допусната съдебна
делба между Х.В.Д. и А.М.И., при равни дялове върху
следните НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, а именно: 1.
Масивна жилищна сграда със
застроена площ от 99.80 кв.м., построена върху имот пл. № 2241 с площ от 240
кв.м. в кв. 67 по регулационния план на гр. Луковит, при граници: от две страни
улици, имот пл. № 2242, 2243, 2244 и 2.
Вилна сграда, построена в парцел
ІІІ-34,341 в кв. 40 по регулационния план на с. Брусен, обл.
Софийска, с площ от 857 кв.м., при граници: улица, парцел ІІ-340 и парцел
ІV-342, както и върху следните ДВИЖИМИ ВЕЩИ, а именно: 1/ ел.готварска печка „Мечта",
кафява на цвят; 2/ 4
броя кухненски шкафове от дърво: 3/ 1 брой китайска ваза; 4/ чугунена вана за
баня; 5/ 5 броя огледала за баня с вградено
осветление; 6/ биде за баня; 7/ 14 броя плафониери;
8/ горивен котел за парно на газ и твърдо гориво; 9/ 3 броя килими; 10/ 2 броя родопски
одеяла и 2 броя обикновени одеяла; 11/ 8 тенекии с варов разтвор; 12/ 3 чувала
сив цимент; 13/ 20 метра кабел за антена: 14/ 2 броя чугунуни
радиатори от по 12 ребра; 15/ 1 брой машина за хотдог; 16/ ел.скара; 17/ ел. чушкопек; 18/ порцеланов сервиз за храна за 6 души; 19/
порцеланов сервиз за кафе за 6 души; 20/ кален сервиз за вино от 6 чаши и кана;
21/ стъклен сервиз за ракия от 6 чаши, всички вещи, находящи
се в дома на ответника А.И. ***, и следните движими вещи, находящи
се във вилната сграда в с. Брусен, обл. Софийска, а
именно: 1/ сгъваем холов диван; 2/ готварска печка на
нафта и ток; 3/ 3 броя кухненски шкафове от дърво; 4/
ел. бойлер от 50 л.: 5/ ел. готварска печка „Мечта"; 6/ 4 броя полюлея с
по едно осветително тяло; 7/ 7 броя двурелсови корнизи, от които 2х2м, 1х4м, 1х3м, 1x2,50м и
2х1м; 8/ 3 броя найлонови пердета и 9 броя плътни пердета; 9/ 1 брой памучно
одеяло и 10/ видеокасетофон „Голдстар", находящ се в дома на ищцата Х.Д. ***.
С Решение № 374 от 05.06.2009 г. по гр.д. № 780/2000
по описа на Софийски окръжен съд първоинстанционното
решение на РС – Етрополе е отменено в частта относно дяловете на съделителите, при които
е допусната съдебна делба между Х.В.Д. и А.М.И. на следния недвижим имот:
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 99.80 кв.м., построена върху имот
пл. № 2241 с площ от 240 кв.м. в кв. 67 по регулационния план на гр. Луковит,
при граници: от две страни улици, имот пл. № 2242, 2243, 2244 - равни дялове по
½ идеална част за
всеки от тях, и вместо това е допусната съдебна делба
между Х.В.Д. и А.М.И. върху същия недвижим имот при квоти 15 018 997/38 368 000 идеални части за Х.В.Д. и
23 349 003/38 368 000 идеални части за А.М.И.. С решението съдът е оставил в сила първоинстанционното
решение в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Х.В.Д. и А.М.И. при равни дялове по 1/2 идеална част
върху следния недвижим имот: ВИЛНА СГРАДА, построена в парцел ІІІ-34,341 в кв.
40 по регулационния план на с. Брусен, обл. Софийска,
с площ от 857 кв.м.; при граници: улица, парцел ІІ-340 и парцел ІV-342. Първоинстанционното решение в останалата част е оставено в
сила. Решението на въззивната инстанция е влязло в
сила на 30.10.2009 г.
Видно от отразеното в съдебния протокол от 20.09.2011 г., на която дата е проведено
първото съдебно заседание след допускане на делбата по гр.д. № 5/1996 г. на РС - Етрополе
/л.88-л.90, том І от приложеното гр.д. № 5/1996 г. на РС – Етрополе/, ищцата Х.В.Д.
чрез процесуалния си представител адв. Д., в
присъствието на процесуалния представител на ответника – адв.
А., е предявила претенция по сметките срещу ответника А.М.И. за заплащане на
обезщетение за лишаването на ищцата от ползването на допуснатите до делба недвижими
имоти и движими вещи, в общ размер на 41000 лева. С определение в същото
съдебно заседание съдът е приел за разглеждане претенциите на ищцата по
сметките за заплащане на сума в размер на 41000 лева обезщетение за лишаването
й от ползването върху недвижимите имоти допуснати до делба и движимите вещи,
посочени в 21 пункта в молбата, за периода от 08.01.1996 г. до 20.09.2011 г.
От приетото заключение на допуснатата съдебно-оценителна експертиза се установява, че средната пазарна наемна цена за ползването на недвижимия имот – масивна жилищна сграда в гр. Луковит, за процесния период от 20.09.2011 г. до 31.08.2018 г., е 150 лева на месец или общо за целия период възлиза на 12 450 лева /83 месеца х150 лева/, от които за ищцата съобразно дела й в съсобствеността 15018997/38368000 ид. ч. е 4870 лева. Средната пазарна наемна цена за ползването на недвижимия имот – вилна сграда в с. Брусен, община Етрополе за процесния период от 20.09.2011 г. до 31.08.2018 г. е 30 лева на месец или общо за целия периода възлиза на 2490 лева /83 месеца х 30 лв/, от които за ищцата съобразно дела й в съсобствеността ½ ид.ч. е 1245 лева. Вещото лице е приело средна пазарна наемна цена за процесните 21 бр. движими вещи общо за периода от 20.09.2011 г. до 31.08.2018 г. 450 лева, от които за ищцата съобразно квотата й ½ ид.ч. е 225 лева.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че законната лихва за забава върху обезщетението в размер на 4870 лв. за ползване на жилищния имот в гр. Луковит за периода 20.09.2011 г. – 31.08.2018 г. е 3447,73 лева, законната лихва за забава върху обезщетението в размер на 1245 лева за ползване на вилна сграда в с. Брусен за периода 20.09.2011 г. – 31.08.2018 г. е 881,39 лева, а законната лихва за забава върху обезщетението в размер на 225 лева за периода 20.09.2011 г. – 31.08.2018 г. е 159,29 лева.
От показанията на св. К.Н.Д., преценени по реда на чл. 172 от ГПК с оглед факта, че свидетелката е майка на ищцата, се установява, че страните по време на брака си са живели в къщата в гр. Луковит, а след раздялата през 1993 г. ищцата се установила да живее в гр. Етрополе. Свидетелката сочи, че ответникът първоначално за няколко месеца е живял във вилата в с. Брусен, след което трайно се е установил да живее в къщата в гр. Луковит и към настоящия момент продължава да живее там заедно с новото си семейство. Ищцата от раздялата не е ходила в къщата в гр. Луковит, а и няма такава възможност, тъй като ответникът живее там с новото си семейство. Сочи, че ищцата не е вземала движими вещи от там. Ищцата няма ключ нито за къщата в гр. Луковит, нито за вилата в с. Брусен. Свидетелката сочи, че знае от роднини, които живеят близо до вилата в с. Брусен, че ответникът със семейството си я ползва, като отсядат в нея. Ищцата имала желание да ползва вилата, тъй като е близо до гр. Етрополе, но няма ключ, ответникът не допускал до имота дори и децата на страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от ПРАВНА страна следното:
Предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл.31, ал.2 ЗС.
С
разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС е установено правилото, че когато правото на
собственост върху вещ се притежава съвместно от няколко лица, а вещта се ползва
лично само от един от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. С посочената норма
е предвидено да се предоставя паричен еквивалент на правото да се ползва една
вещ на онзи от съсобствениците, който е лишен от възможността да я ползва,
съгласно нейното предназначение и според обема права, които същият притежава в
съсобствеността. Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС е частен случай на общия
принцип за недопускане на неоснователното обогатяване.
За да се уважи претенцията по чл. 31, ал.2
от ЗС,
следва да се докаже наличие на следните кумулативни предпоставки: съсобственост
върху вещта, лично ползване на общата вещ от някой от съсобствениците,
респективно този съсобственик да е лишил ищеца от ползване и писмена
покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. В
тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за възникване на задължението
за обезщетяване при условията на чл. 31, ал.2
от ЗС.
Първата предпоставка - наличие на съсобственост между
страните, е безспорно установена с
влязлото в сила решение по гр.д. № 5/1996 г. на РС - Етрополе, с което е допусната съдебна делба между страните
върху процесните недвижими имоти и движими вещи.
Относно наличието на втората предпоставка – лично ползване на съсобствените вещи от ответника. Съгласно ТР № 7/02.11.2012 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
В този смисъл лично ползване е налице тогава, когато един съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, който да препятства останалите до достъп до имота. Лично ще е ползването, когато съсобственикът извлича полезни свойства на вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и потребности. Начинът по който извлича тези полезни свойства е без значение, възможно е да го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез действия на член от семейството си или чрез действия на трето лице, на което безвъзмездно е предоставил тази възможност. Релевантно по повод на поведение на ползващия съсобственик е само дали с тези си действия е засегнал права на друг съсобственик, като им е попречил да ги реализират. Не е налице лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС тогава когато съсобственик е отдал под наем имота, тоест предоставил е ползване възмездно. В тази хипотеза отношенията между собствениците ще се уреждат по реда на чл. 30 от ЗС, за която покана за плащане не е нужна, както не е нужна и покана при хипотеза на чл. 93 от ЗС. Претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна и когато нито ответник, нито член от семейството не си служат пряко с вещта, но, имайки достъп до нея, не предоставят такъв на друг съсобственик, като например държи ключа. (В този смисъл ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Относно наличието на втората предпоставка – лично ползване на съсобствените вещи от единия съсобственик. Съгласно ТР № 7/02.11.2012 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
В този смисъл лично ползване е налице тогава, когато един съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, който да препятства останалите до достъп до имота. Лично ще е ползването, когато съсобственикът извлича полезни свойства на вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и потребности. Начинът по който извлича тези полезни свойства е без значение, възможно е да го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез действия на член от семейството си или чрез действия на трето лице, на което безвъзмездно е предоставил тази възможност. Релевантно по повод на поведение на ползващия съсобственик е само дали с тези си действия е засегнал права на друг съсобственик, като им е попречил да ги реализират. Не е налице лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС тогава когато съсобственик е отдал под наем имота, тоест предоставил е ползване възмездно. В тази хипотеза отношенията между собствениците ще се уреждат по реда на чл. 30 от ЗС, за която покана за плащане не е нужна, както не е нужна и покана при хипотеза на чл. 93 от ЗС. Претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна и когато нито ответник, нито член от семейството не си служат пряко с вещта, но, имайки достъп до нея, не предоставят такъв на друг съсобственик, като например държи ключа. (В този смисъл ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Ползването на недвижим имот от страна на единия от съсобствениците по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС се изразява в установяване на фактическа власт върху имота по начин, който да препятства достъпа на другия съсобственик до този имот и съответно възможността му да ползва имота съобразно правата си в съсобствеността. Подобно препятстване би било налице ако само единия от съсобствениците разполага с ключ, а оттам и с достъп до имота, докато другият съсобственик е лишен от възможността за достъп, а оттам и от възможността за реално ползване, като в случая е налице именно тази хипотеза.
В случая се установи от показанията на св. Д., че от прекратяването на брака на страните през 1994 г. и до настоящия момент, включително процесния период, съсобствените недвижими имоти и процесните движими вещи /намиращи се в имота в гр. Луковит/ се ползват единствено и само от ответника. Ответникът живее в имота в гр. Луковит, разполага с ключ и за имота в с. Брусен. Ищцата не разполага с ключ за нито един от двата имота. При това положение налице е и втората предпоставка – лично ползване на общите вещи от ответника.
Спорно е между страните /с оглед становището на ответника в
отговора на исковата молба/ наличието на втората предпоставка – писмена покана
от страна на ищцата до ответника за заплащане на обезщетение за ползването на съсобствените вещи. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС /напр. решение № 130 от
15.07.2013 г. по гр.д. № 24/2012, І ГО на ВКС / писменото поискване по чл.31
ал.2 от ЗС представлява едностранно волеизявление, отправено от лишения от ползване съсобственик до съсобственика, ползващ
общата вещ, с което се иска заплащане на обезщетение за ползата, от която
първият е лишен. То може да е нарочно или да се съдържа в
друг писмен акт. Законът не посочва какъв да бъде този писмен акт. Най-често
това е исковата молба, с която се претендира самото обезщетение. Друга проявна форма на писмения акт са нотариалната покана и
телеграмата. За присъждане на съответното парично обезщетение в случаите на
съдебна делба значение на писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал.
2 ЗС има исковата молба за делба, ако съдържа такова волеизявление. Такова
значение може да има и заявеното в съдебно заседание искане от страната, която
не ползва имота, направено в присъствието на ползващия общата вещ, а с
отразяването му в съдебния протокол се
спазва изискването за писмена форма.
Законът не поставя изискване към
съдържанието на поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което е достатъчно тя да е
писмена и да е достигнала до своя адресат – ползващия имота съсобственик. Не е
необходимо поканата да е нарочна. Тя може да се съдържа в исковата молба или
самото изявление да бъде вписано в протокола от съдебното заседание по делото,
в присъствието на процесуалния представител на страната. В този смисъл е
решение № 112/02.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1011/2013 г., ІІ ГО на ВКС.
В настоящия случай, в проведеното на
20.09.2011 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 5/1996 г. по описа на РС -
Етрополе, в присъствието на процесуалния представител на ответника,
процесуалният представител на ищцата е отправил покана за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването. Отправената покана е достигнала до знанието на пълномощника на
ответника, същата е в писмена форма, доколкото е обективирана
в съдебния протокол. С оглед на това следва
да се приеме, че по делото е установено отправянето на писмена покана по
смисъла на чл.
31, ал.2 ЗС от ищцата до ответника и достигането й
до адресата.
Веднъж отправено такова поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването
от съсобственика. /ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС/. Затова не е необходимо за
всеки период от време докато трае ползването на съсобствената
вещ само от единия от съсобствениците да се отправя повторна писмена покана.
Т.е., налице е писмено поискване от страна на ищцата за претендирано
обезщетение. Съсобствеността следва да се счита окончателно прекратена с
постановяване на влязло в сила решение по извършване на делбата и заплащане на
присъдените с решението суми за уравнение на дяловете. В случая с решение от 29.12.2017 г. на РС – Етрополе по гр.д. №
5/1996 г. по извършване на делбата недвижимият имот в с. Брусен е поставен в
изключителен дял на ищцата Х.В.Д., а недвижимият имот в гр. Луковит и находящите се в него 21 бр. движими вещи е поставен в изключителен дял на ответника А.М.И.,
като последният е осъден да заплати на ищцата парична сума /17 561,57 лева/ за
уравнение на дела й. С решението съдът се е произнесъл и по исковете по
сметките. Решението е било обжалвано от страните, като постановеното от въззивната инстанция Решение № 220/18.06.2019 г. по в.гр.д.
№ 547/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд не е допуснато до касационно
обжалване с Определение № 143 от 10.04.2020 г. по гр.д. № 3385/2019 г. на ВКС. Следователно през исковия период от
20.09.2011 г. до 31.08.2018 г. е съществувала съсобственост между страните
върху процесните вещи.
Наличието на трите материалноправни предпоставки обосновава основателността на исковете по чл. 31, ал. 2 от ЗС. От приетата по делото СОЕ, се установява размера на обезщетението – ползата, от която е била лишена ищцата и която се изразява в размера на средномесечния пазарен наем за имотите и движимите вещи, предмет на делото.
Ето защо и изискуемия фактически състав е налице и исковете
по чл. 31 ал. 2 от ЗС се явяват доказани и основателни. При лишаване от ползването
на съсобствени вещи обезщетението, дължимо на
неползващия съсобственик, съобразно константната съдебна практика, се изчислява
съобразно средно пазарния наем на вещта. По делото е прието заключение, което
съдът изцяло кредитира, установяващо размера му. Ето защо и исковете са
доказани и по размер. Следва са се уважи и искането за присъждане на
законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното заплащане на сумата.
С оглед
основателността на главните задължения за обезщетения, основателни се явяват и акцесорните претенции по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на обезщетения за забава в размер на законната лихва за периода от 20.09.2011
г. /датата на поканата по чл. 31, ал. 2 от ЗС, която има характер на покана и
по чл. 84, ал.2 от ЗЗД/ до датата на предявяване на исковата молба. Размерите на обезщетенията за забава се
установяват от приетото заключение на ССчЕ.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство
деловодни разноски: 433,20 лева държавна такса, 400,00 лева депозит за вещо
лице и 580,00 лева адвокатско възнаграждение или общо разноски по делото в размер
на 1413,20 лева.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС А.М.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.В.Д., ЕГН ********** *** сумата от 4870 лева /четири хиляди осемстотин и седемдесет лева/,
представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от ползването на 15 018
997/38 368 000 идеални части от недвижим имот - масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от
240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Луковит, при
граници: от две страни улици, имоти пл. №№ 2242, 2243 и 2244, за периода от 20.09.2011 г. до 31.08.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /31.08.2018
г./ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД А.М.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.В.Д., ЕГН **********
*** сумата от 3477,73 лева /три хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и 73
ст./, представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за лишаването
на ищцата от ползването на 15 018 997/38 368 000 идеални части от
недвижим имот - масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№
2241 с площ от 240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Луковит, при
граници: от две страни улици, имоти пл. №№ 2242, 2243 и 2244, за периода от 20.09.2011 г. до 31.08.2018 г.
/датата на завеждане на исковата молба/;
ОСЪЖДА на основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС А.М.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.В.Д., ЕГН **********
*** сумата от 1245 лева /хиляда двеста четиридесет и пет лева/, представляваща
обезщетение за лишаването на ищцата от ползването на ½ идеални части от
недвижим имот - вилна сграда, построена в парцел
ІІІ-340,341 в кв.40 по регулационния план на с.Брусен, област Софийска, с площ
от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел ІІ-340 и парцел ІV-342 за периода
от 20.09.2011 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба /31.08.2018 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД А.М.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.В.Д., ЕГН **********
*** сумата от 881,39 лева /осемстотин осемдесет и един лева и 39 ст./,
представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за лишаването на
ищцата от ползването на ½ идеални части от недвижим имот - вилна
сграда, построена в парцел ІІІ-340,341 в кв.40 по регулационния план на
с.Брусен, област Софийска, с площ от 857 кв.метра, при граници: улица, парцел
ІІ-340 и парцел ІV-342, за периода от
20.09.2011 г. до 31.08.2018 г. /датата на завеждане на исковата молба/;
ОСЪЖДА на основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС А.М.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.В.Д., ЕГН **********
*** сумата от 225 лева /двеста двадесет и пет лева/, представляваща обезщетение
за лишаването на ищцата от ползването на
½ идеални части от движими вещи: 1/ ел.готварска печка "Мечта",
кафява на цвят; 2/
4 броя кухненски шкафове от дърво; 3/ 1 брой китайска ваза; 4/ чугунена вана за баня; 5/ 2 броя огледала за баня с вградено осветление; 6/ биде за баня; 7/ 14 броя плафониери;
8/ горивен котел за парно на
газ и твърдо гориво; 9/ 3
броя килими; 10/ 2 броя родопски
одеала и 2 броя обикновени одеала;
11/8 тенекии с варов
разтвор; 12/ 3 чувала сив
цимент и 1 чувал бял цимент; 13/
20 метра кабел за антена; 14/
2 броя чугунени радиатори от по 12 ребра; 15/ 1 брой машина за хот-дог; 16/ ел.скара; 17/ ел.чушкопек;
18/ порцеланов сервиз за
храна за 6 души; 19/
порцеланов сервиз за кафе за 6 души; 20/ кален сервиз за вино от 6 чаши и кана и 21/ стъклен сервиз за ракия от 6 чаши,
находящи се в недвижим имот - масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 99.80 кв.метра, построена върху имот пл.№ 2241 с площ от
240 кв.м. в кв.67 по регулационния план на гр.Луковит, при
граници: от две страни улици, имоти пл. №№ 2242, 2243 и 2244, за периода от
20.09.2011 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба /31.08.2018 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД А.М.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.В.Д., ЕГН **********
*** сумата от 159,29 лева /сто петдесет и
девет лева и 29 ст./, представляваща законна лихва за забава върху
обезщетението за лишаването на ищцата от ползването на ½ идеални части
от движими вещи: 1/
ел.готварска печка "Мечта", кафява на цвят; 2/ 4 броя кухненски шкафове от
дърво; 3/ 1 брой китайска
ваза; 4/ чугунена вана за
баня; 5/ 2 броя огледала
за баня с вградено осветление; 6/
биде за баня; 7/ 14 броя плафониери; 8/
горивен котел за парно на газ и твърдо гориво; 9/ 3 броя килими; 10/
2 броя родопски одеала и 2 броя обикновени одеала; 11/8
тенекии с варов разтвор; 12/
3 чувала сив цимент и 1 чувал бял цимент; 13/ 20 метра кабел за антена; 14/ 2 броя чугунени радиатори от по 12 ребра; 15/ 1 брой машина за хот-дог; 16/
ел.скара; 17/ ел.чушкопек; 18/
порцеланов сервиз за храна за 6 души; 19/ порцеланов сервиз за кафе за 6 души; 20/ кален сервиз за вино от 6 чаши и
кана и 21/ стъклен сервиз
за ракия от 6 чаши, за периода от
20.09.2011 г. до 31.08.2018 г. /датата на завеждане на исковата молба/.
ОСЪЖДА А.М.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.В.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 1413,20
/хиляда четиристотин и тринадесет лева и 20 ст./ - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: