Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
170 25.11.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 173 по описа за
2021, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156, ал. 1 във вр. с
144, ал. 1 и чл. 107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на З. К. М. с ЕГН **********, чрез адв. С. В. от
АК – Разград, срещу Акт за установяване на задължение по декларация с №
0001-1 от 24.03.2021 год., издаден от
орган по приходите в Община Самуил, мълчаливо потвърден при условията на
чл. 156, ал. 4 ДОПК от началника на отдел отдел ”АПОФД” в Община Самуил, с който в тежест на жалбоподателя са
установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови
отпадъци за 2014 г. и 2015 г. и данък
върху превозните средства за 2011, 2012, 2013 и 2014 год. в общ размер на
749,51 лв. главница и 1253,56 лв. лихва за просрочие. В жалбата се твърди, че
оспорения акт е незаконосъобразен, неоснователен и необоснован. Твърди се, че установените с тях публични
задължения са погасени по давност. Наред с това партидите, по които са установени
тези задължения се припокриват или са открити за имоти, които оспорващият не
притежава. Оспорващият иска съдът да отмени оспорения АУЗД изцяло , както и да
му присъди сторените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – началникът на отдел „Административно-правно
обслужване и финансова дейност” при Община Самуил, чрез процесуалния си представител – адв. Х. от АК - Разград, оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана.
Административен съд Разград, след като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено
следното:
С декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № С-1564/ 31.03.1998 г. З. К.
М. е декларирал четири недвижими имота.
За първия от тях, находящ се в с. Хърсово, ул. „Опълченска“ № 8, представляващ земя с площ 6180 кв.м.
и сгради с РЗП 332 кв. м., имот кадастрален
№ 191, в кв. 8 по плана на селото, с посочен документ за собственост
Нотариален акт № 49 от 28.03.1990 г., том I, дело № 74/1990 г., е образувана
данъчна партида № 5807135027001.
По втория деклариран имот,
находящ се в с. Богданци, 2-ри стопански двор, представляващ сграда
(селскостопански обект – кравеферма) с РЗП 2054 кв. м., с посочен документ за
собственост Нотариален акт № 77 от 10.11.1995, том II, дело № 849/1995 г., е
образувана данъчна партида № 5807135027002.
По третия деклариран имот,
находящ се в с. Богданци, 2-ри стопански двор, представляващ сграда
(селскостопански обект – хр. кухня) с РЗП 343 кв. м., за който деклараторът е
посочил, че няма документ за собственост, е образувана данъчна партида №
5807135027003. Впоследствие тази партида е била закрита.
По четвъртия деклариран имот,
находящ се в с. Хърсово, без посочен административен адрес, представляващ земя с площ 1500 кв. м. за който деклараторът също е посочил, че няма документ за
собственост, е образувана данъчна партида № 5807135027004.
С декларация вх. № 1706186/05.11.2003
г., подадена от оспорващия по реда на
чл. 14 ЗМДТ, е деклариран недвижим имот, находящ се в с. Богданци, ул. „Георги
Бенковски“ № 13, представляващ УПИ IV-184 в кв. 28 по плана на селото,
с площ 1220 кв. и построената в него сграда (търговски обект – смесен магазин)
с РЗП 108 кв. м. Като документ за придобиване е посочен Нотариален акт № 94 от
09.12.2002 г., том V, дело № 644/2002 г. За имота е образувана партида с № 5807135027005.
С декларация вх. № *********/ 14.07.2009 г., по чл. 14 ЗМДТ, оспорващият е декларирал недвижим
имот, находящ се в с. Хърсово, ул. „Васил Левски“ № 1, представляващ имот пл. №
458, с площ 57 086 кв. и построените в него сгради (кравеферма) с РЗП 3820 кв.
м. Като документ за собственост е посочена скица № Ф01381 от 18.03.2009 г.,
издадена от Общинска служба „Земеделие“ - Самуил, в която като документ за
собственост е вписан Договор за замяна № СД-057 от 20.09.2005 г. За имота е
образувана партида с № 5807135027007. Съгласно извършеното в декларацията
вписване, същата представлява коригираща декларация по партида с №
5807135027006, образувана с декларация с вх. № **********/09.11.2005 г. В тази
декларация като документ за собственост е посочен Нотариален акт № 100 от
20.12.2001 г., том XII, дело № 648/2001 г., с който оспорващият М. придобива сградите, построени в същия имот пл. № 458 с
площ 57 086 кв., без правото на собственост върху земята, която е държавна
собственост. Посоченият в скица № Ф01381 от 18.03.2009 г. договор за замяна №
СД-057/2005 г., с който се твърди, че е придобита и земята, не е представен по
делото.
С декларация вх. № *********/ 27.01.2011 г. по чл. 14 ЗМДТ З.
М. е декларирал недвижим имот, находящ се в с. Богданци, ул. „Георг Вашингтон“
№ 35, представляващ парцел VII по парцеларния план на Стопански двор № 2 на с.
Богданци, пл. № 007121 по КВС, с площ 11 333 кв. м., заедно с построената в
него кравеферма с РЗП 2061 кв. м. Като документ за придобиване е посочен
Договор за замяна № РД50-2161 от 30.12.1999 г., който е приложен по делото. За
имота е образувана партида № 5807135027008. Сградата е декларирана от оспорващия и с декларация с вх. № С-1564/ 31.03.1998 г.,
в която е посочен документ за собственост Нотариален акт № 77 от 10.11.1995,
том II, дело № 849/1995 г., и по която е образувана данъчна партида №
5807135027002. Видно от представения по делото Договор за замяна № РД50-2161 от
30.12.1999 г., сключен на основание чл. 45а ППЗСПЗЗ между министъра на
земеделието, горите и аграрната реформа, и З. К. М., последният е придобил
12,160 дка земя – частна държавна собственост, находяща се в с. Богданци, общ.
Самуил, представляваща прилежаща площ към обектите, негова собственост по
Нотариален акт № 77 от 10.11.1995, том II, дело № 849/1995 г.
С декларация с вх. № *********/
27.01.2011 г. по реда на чл. 14 ЗМДТ З. К. М. е декларирал недвижим имот,
находящ се в с. Богданци, без посочен административен адрес, представляващ
парцел II по парцеларния план на Стопански двор № 2 на с. Богданци, пл. №
007117 по КВС, с площ 827 кв. м., заедно с построената в него сграда с РЗП 272
кв. м. Като документ за придобиване е посочен отново Договор за замяна № РД50-2161
от 30.12.1999 г. За имота е образувана партида № 5807135027009.
В декларациите по чл. 14 ЗМДТ,
подадени от З. М., той е вписана като собственик на 1/2 идеални части от
декларираните недвижими имоти, а останалата 1/2 е декларирана като собственост
на съпругата му Ф. К. М.
С декларация по чл. 54 от ЗМДТ с
вх. № 155 от 27.09.2005 год. оспорващият М. е декларирал л.а. „Фолсфаген
Пасат”, нерегистриран, закупен с Договор
от 26.09.2005 год. с продавач „Алди” ООД
гр. Варна, по която е образувана партида № Q155-050927
С Покана за доброволно изпълнение
на основание чл. 4 и чл. 9 ЗМДТ изх. № 27 от 11.08.2020 г. З. М. е бил поканен
да изплати задълженията си за данък върху
недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци по партиди № 5807135027001, № 5807135027002,
№ 5807135027004, № 5807135027005, №
5807135027007, № 5807135027008, № 5807135027009 и № 6501195040004, както и данък върху превозни средства с
регистрационни номера ** **** ** , ** ****
**, № ** **** ** и
превозно средство рег. № **** изчислени към 11.08.2020 г. в общ
размер на 3931,34 лв., от които главница
в размер на 3009.53 лв. и лихви в размер
на 921.81 лв.
След получаване на поканата З. и
Ф. М. поискали извършване на проверка на вписванията по данъчните партиди,
уточняване на задълженията по периоди и размери, възразили срещу начина на
изчисляването им и се позовали на изтекла давност. Последвала размяна на писма
за изясняване на дължимите суми.
На 25.02.2021 г. З. и Ф. М.
депозирали искане на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК за издаване на актове за
установяване на задълженията.
С Акт за установяване на задължения
по декларация № 0001-1 от 24.03.2021 г., издаден от орган по приходите в Община
– Самуил на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, на оспорващия З. М. са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти за 2015 год. и такса битови
отпадъци за 2014 и 2015 години по партиди № 5807135027001, № 5807135027002,
№ 5807135027004, № 5807135027005, №
5807135027007, № 5807135027008, № 5807135027009 и № 6501195040004 и данък върху превозно средство л.а.
„Фолксфаген Пасат” с рег. № **** за 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 год. в общ размер от 749,51 лв. главница и лихва в
размер на 504.05 лв.
Актът е връчен на оспорващия на 06.04.2021 г. и е оспорен по административен ред пред директора на
дирекция „АПОФД“ при Община – Самуил на основание чл. 107, ал. 4 от ДОПК с жалба вх. № 1691 от 15.04.2021 год.
Решаващият орган не се е произнесъл по оспорването. С писмо изх. № 848 от 05.07.2021 год. на
Община Самуил жалбата на З. М., срещу
АУЗД № 0001-1
от 24.03.2021 е изпратена на
Административен съд – Разград.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл.
155 и чл. 144 от ДОПК. Спазено е императивното изискване съдебното оспорване да
се предприеме след изчерпване на оспорването
по административен ред. Съгласно чл. 155, ал. 1 ДОПК решаващият орган се
произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.
146. В разпоредбата на чл. 146 от ДОПК е
предвиден 7-дневен срок за комплектуване на преписката от страна на органа по
приходите, който в случая е изтекъл на 22.04.2021 г. Съответно, 60-дневният
срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК е изтекъл на 21.06.2021 г. и решаващият орган не се
е произнесъл по жалбата. Съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето на
решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на акта в
обжалваната му част. В този случай разпоредбата на чл. 156, ал. 5 ДОПК
предвижда 30-дневен срок за съдебно обжалване. Жалбата до съда е подадена в
законоустановения срок и е процесуално допустима.
Атакуваният акт за установяване на задължения по
декларация е издаден от компетентен орган, съгласно чл.4, ал.1-5 във вр. с чл.9б
от ЗМДТ и е в писмена форма. Актът е издаден от Н. Н. И. на длъжност
„специалист МДТ“ в дирекция „АПОФД“ в Община - Самуил, който е изрично овластен
с правата и задълженията на орган по приходите
със заповед № 125 от 24.03.2021 на кмета на община Самуил. Същият
съдържа правни и фактически основания за издаването му.
Съдът намира, че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, в т. ч. и на данъка
върху недвижимите имоти и данък и такса
битови отпадъци, се извършват от служители на общинската администрация по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съгласно чл. 4, ал. 1-5 и чл. 9б от ЗМДТ. Редът за
установяването е предмет на глава ХIV на ДОПК
и е уредено като предварително установяване (с декларация - раздел I) и
последващо установяване (с ревизионен акт - раздел II).
От своя страна
предварителното установяване с декларация е също два вида - декларация, по
която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък (чл. 105 ДОПК)
и декларация, подадена от задълженото лице и въз основа на която органът по
приходите установява размера на дължимия данък
и ТБО (чл. 107, ал. 1 ДОПК).
Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ
и декларацията по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ/ в редакцията до 01.01.2015 год./ са
декларации по чл. 107, ал. 1 ДОПК
за предварително установяване на ДНИ, ДПС, ТБО или осигурителни вноски. Въз
основа на тях по правило не се издава данъчен акт, но такъв акт може да бъде
издаден, съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК. В случая като правно основание за
издаване на оспорения акт е посочен чл. 107, ал. 3.
Съдът намира, че оспорения АУЗД е издаден в нарушение
на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба не се образува производство
за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5
години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало
да бъде подадена декларация.
За определяне на задължения по ЗМДТ не се подава
декларация за всеки данъчен период (ежегодно или ежемесечно), а еднократно при
придобиване на имот или превозно средство, или при промяна на обстоятелства,
имащи значение за определяне на данъка. При липса на промяна в обстоятелствата,
първоначално подадената декларация "замества" декларациите за
следващите календарни години.
В разглеждания случай декларациите по чл. 14 ЗМДТ са
подадени през 1998 г., през 2003 г., през 2005 г., през 2009 г. и през 2011 г., а по чл. 54 от ЗМДТ през 2005 год. и заместват декларациите за следващите календарни години.
Срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за установяване на задълженията е изтекъл, както
следва: за 2011 г. – на 31.12.2016 г.; за 2012 г. – на 31.12.2017 г.; за 2013 г. – на 31.12.2018
г.; за 2014 г. – на 31.12.2019 г. и за 2015 г. – на 31.12.2020 г. Този срок е
преклузивен и с изтичането му се изключва възможността на органите по приходите
да образуват производства за установяване задължения за ДНИ, ДПС и ТБО.
Оспореният АУЗД е издаден на 24.03.2021 г., което представлява съществено
нарушение на императивната процесуална норма на чл. 109, ал. 1 ДОПК и
обосновава отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК.
Това нарушение е самостоятелно отменително основание
по чл. 146, т. 3 АПК. В този смисъл са и Решение № 1909 от 19.02.2016г. по адм.
д. № 14499/2015г. на ВАС, VII отделение; Решение № 3009 от 13.03.2017 г. по
адм. д. № 5336/2016г. на ВАС, VII отделение и Решение № 3752 от 23.03.2021 г.
по адм. д. № 13347/2020 г. на ВАС, I отделение.
Предвид факта, че издаването на АУЗД е недопустимо,
съдът не обсъжда материалната му законосъобразност.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал.
1, пр. 1 ДОПК оспорващият има право на разноски. Представения списък на
разноските включва държавна такса в размер на 20 лв. и адвокатски хонорар в
размер на 1500 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е основателно. Видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е заплатил възнаграждение
в размер на 1500 лв. за обжалването на АУЗД № 0001-1 от 24.03.2021 г. и АУЗД № 0002-1 от 24.03.2021 г. По отношение
на АУЗД № 0002-1 от 24.03.2021 г. е постигнато споразумение и производството в
тази му част беше прекратено, поради което за оспорването не му се дължат
разноски. Материалният интерес от оспорването на АУЗД № 0001-1 от 24.03.2021 г.
е в размер на 1253.56 лв.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 1000 до 5000 лв.
възнаграждението е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв. При интерес от 1253.56 лв. минималното възнаграждение е 317,75 лв. Поради
това заплатеното възнаграждение се явява прекомерно. В съответствие с чл. 161,
ал. 2 ДОПК съдът преценява, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. При дължима държавна такса за
оспорването на един административен акт от 10 лв. общият размер на разноските е
510 лв.
Предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 7, изречение 2 от ДОПК и с оглед на обстоятелството, че установените с оспорения АУЗД публични
вземания са общо в размер под 750 лв., в които не са начислени лихвите за
забава, решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация
с № 0001-1 от 24.03.2021 год., издаден от
орган по приходите при Община Самуил, мълчаливо потвърден при условията
на чл. 156, ал. 4 ДОПК от началника на
Отдел ”Административно правно обслужване и финансова дейност” в Община
Самуил
ОСЪЖДА Община – Самуил да заплати на З. К. М. с ЕГН ********** от с. Х., област Р., ул. *** № * сумата от 510 (петстотин и десет) лева деловодни
разноски.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: /п/