Решение по дело №2279/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 511

гр. Горна Оряховица, 05.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:   

                                       

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова

 

при секретаря Снежана Г.а като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2279 по описа на Районен съд – Г.О.за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.50 ЗЗД.

Ищецът С.А.С., действащ като ЕТ „С.С.“ твърди, че е земеделски производител. Твърди, че в периода месец април – август 2016 г. е подготвил и засял масиви с номера 11, 30 и 31 в местността „Ашова“ в землището на гр.Г.О.с обща площ 379 дка, със слънчоглед сорт „Субаро“ HTS4 и „Сумико“. Сочи, че ответниците Д.Д.Я. и С.Д.С. са животновъди и отглеждат крави. Твърди, че през посочения период кравите на ответниците преминавали многократно през обработваните от него площи, като са отъпквали посевите и са се хранили със слънчогледа от неговото поникване до по-късния му етап на развитие. Твърди се, че ищецът е провеждал разговори с ответниците, но въпреки това кравите продължили да навлизат в нивите, засети със слънчоглед. Твърди, че на 14.06.2016 г. е депозирал жалба за това пред РУ „Полиция“ – гр.Горна Оряховица, по която било образувано досъдебно производство № ЗМ-481/2016 г. По досъдебното производство били извършени процесуално-следствени действия – оглед на масивите, разпит на свидетели, съдебно-агротехническа експертиза, от които било установено, че слънчогледовите насаждения в масивите са унищожени от кравите, отглеждани от ответниците, а нанесените на ищеца щети са в размер на 11 888 лв. Досъдебното производство било прекратено, защото престъплението, счетено за извършено, се преследва по тъжба на пострадалия. Ищецът моли за постановяване на решение, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят 11 888 лв. – обезщетение за нанесените му имуществени вреди от унищожаване и увреждане на реколтата от слънчоглед сорт „Субаро“ HTS4 и „Сумико“ в земеделски масиви с номера 11, 30 и 31 в местността „Ашова“ в землището на гр.Г.О.през периода месец април – август 2016 г., причинено от отглежданите от тях крави. Претендира заплащане на сторените разноски.

Ответниците Д.Д.Я. и С.Д.С. оспорват основателността на иска, като навеждат идентични насрещни твърдения и възражения. Признават, че ищецът е земеделски производител и през 2016 г. обработваните от него площи били засети със слънчоглед. Признават, че през същата година са отглеждали крави, като сочат, че общо били шест – една на ответника Я. и пет на ответника С.. Сочат, че в района и други животновъди отглеждали крави – И.С., Ц.В., С.М.и В.М.. Техните крави били общо 87-92 и заедно с 50-60 овце и кози пасли в същия район. Ответниците твърдят, че за техните крави се грижила Е.Х.М.. Сочат, че до 20.07.2016 г. кравите им били изкарвани на паша в утайниците на „Захарни заводи“, но пътят до там не минавал през слънчогледовите ниви на ищеца. След посочената дата, кравите били водени на паша край реката, но тогава слънчогледът бил висок около 1,5 м. и животните не могли да унищожат реколтата по твърдения от ищеца начин. Сочат, че след 20-ти юли всяка сутрин изкарвали кравите заедно с пастирката по пътя между слънчогледовите насаждения и вечер ги прибирали по същия начин. Твърдят, че не са знаели къде ходят кравите, когато били под надзора на Е.М., но я предупреждавали всеки ден да внимава животните да не навлизат в слънчогледовите ниви и тя обещавала. Твърдят, че на 21.08.2016 г. ги потърсили полицейски служители, които обяснили, че кравите им са навлезли в нива на ищеца. Намерили кравите при реката в местността „Селската бахча“ – отдалечена от нивите на ищеца. Допълнително сочат, че кравите биха яли слънчогледови стръкове само ако са много гладни, а с тях се хранели овце, кози и сърни. Сочат, че В.М. не полагал достатъчно грижи за добитъка си и когато нямал нает пастир, животните му се пускали да пасат без надзор. Твърдят, че са виждали в насажденията негови кози и овце, както и крави, за които не знаят чия собственост са. Твърдят, че при подаване на жалбата, по която е образувана прокурорска преписка № 699/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Горна Оряховица, било взето решение ищецът да изгради ограда тип „електронен пастир“, но той не е сторил това, с което е съпричинил резултата. Молят за отхвърляне на предявения иск с присъждане на сторените разноски.

 

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че през стопанската 2015/2016 г. ищецът е отглеждал слънчоглед сорт „Субаро“ и „Сумико“ масиви с номера 11, 30 и 31 в местността „Ашова“ в землището на гр.Горна Оряховица. Признанието на ответниците за този факт, съдът прецени по реда на чл.175 ГПК, като подкрепено от писмените доказателства – представеното извлечение от регистъра по чл.74, ал.1 ППЗСПЗЗ за землището на гр.Горна Оряховица, приложените по досъдебното производство договори за наем на земеделска земя и заповед № РД-14-223/30.09.2015 г. на ОД „Земеделие“ – Велико Търново, както и от показанията на свидетелите М., К. и Г. и заключението по задача № 1 от допълнителната съдебно-агротехническа експертиза.

От съвпадащите по съдържание твърдения на страните, както и от показанията на свидетелите Б. и М., се установява, че през 2016 г. ответниците отглеждали крави. С.С. имал шест крави и три телета, а Д.Я. – една крава и две телета.

От показанията на свид.И.Б. – помагала в отглеждането на животните на ответниците, на свид.Е.М. – работила като пастир при ответниците и на свид.Г. – живеещ в близост до краварника на ответника С. и насажденията на ищеца, се установява, че през 2016 г. кравите били извеждани на паша всяка сутрин около 9 часа от свид.Е.М., придружавана до мястото от някого от ответниците или от Б., а вечер, около 17 часа, когато пастирката прибирала кравите, някой от ответниците я посрещал. До 20-ти юли кравите пасяли в утайниците зад „Захарни заводи“, като пътят до там не минавал през слънчогледовите ниви. След 20-ти юли в утайниците нямало вода и кравите пасяли на поляната край реката. За да се стигне до там, трябвало да се премине през нивите на ищеца. М. уточнява, че когато започнали да водят кравите на паша край реката, слънчогледът бил висок колкото нея. Свид. Б. и М. сочат, че по пътя кравите са се отбивали да не влизат в нивите на ищеца, а ответниците поставили гуми за да се прегради пътя. Свид.К. разказва, че през 2016 г., преди да порасне слънчогледът, ищецът поставил ограда от изрезки от борови кори в долния край на нивите си – до реката. Този свидетел сочи, че не е имало поставени гуми покрай нивата, но съдът кредитира показанията на свидетелите Б. и М. по отношение на този факт, доколкото двете са имали възможност да го възприемат непосредствено, когато извеждали кравите на паша, а свид.Г. също го потвърждава. От друга страна самият К. заявява, че може да даде информация само за мястото, където живее и на разстояние 100 м. от него.

Свид.М. и свид.Г. разказват, че един ден през месец август 2016 г. по обед, кравите на ответниците били в слънчогледовата нива на ищеца, а пастирката била заспала. Тя сочи, че в стадото имало две разгонени крави и те влезли в нивата с бика. Ищецът и свид.Г. я намерили и сигнализирали полицията. М. разказва, че когато дошли полицаите, всички крави били в слънчогледа. От показанията на свид.Б. се установява, че тогава в дома на ответника С. дошли полицаи и казали, че кравите на ответниците се намират в слънчогледа на ищеца. Отишли там, но кравите ги нямало – били на поляната и пастирката била с тях. Ответникът С. тогава отрекъл кравите да са негови.

Свид.М. разказва, че и друг път се е случвало кравите на ответниците да влизат в слънчогледовите ниви на ищеца, но тя ги изкарвала. Показанията на свид.К., също подкрепят казаното от свид.М.. Той разказва, че през 2016 г. имал кон, който връзвал до слънчогледовите ниви. Случвало се е да вижда около десетина крави и две-три телета, водени от свид.М. да излизат от слънчогледовите ниви при коня. Чувал пукане от стъпките на кравите в нивите и гласа на пастирката да ги гони. Понеже се страхувал кравите да не направят нещо на коня, наблюдавал блока от къщата си, която била разположена по-високо, и виждал, че кравите на свид.М. са в нивите. Сочи, че тогава слънчогледът бил висок колкото него – около 1,80 м.

От изисканите справки от Българска агенция по безопасност на храните се установява, че в началото на 2016 г. Ц.Б.В.е имал 9 регистрирани говеда и биволи, а в края на годината – 13. И.И.С.е имал регистрирани 9 броя говеда и биволи в началото на 2016 г., а в края – 18. Справката сочи, че на името на С.М.и В.С.В.няма регистрирани животни. От показанията на свид.Б., М. и Г. се установява, че лице с лично име В. отглеждал овце, кози, крави и коне, които пускал да пасат без пастир. Животните му се движили заедно и навлизали в слънчогледовите ниви.

Свидетелят К. описва, че слънчогледът бил „овършан“, намачкан, питите били съборени на земята, между редовете имало „гледка“ (т.е. били разредени), а свид.Г. определя нивата като унищожена от животните, а реколтата – попиляна.

В отговора на задачи № 1 и № 2 от съдебно-агротехническата експертиза, вещото лице сочи, че площта на увредените и унищожените слънчогледови растения в трите масива е общо 56.288 дка., като най-вероятна причина за това опасване от животни. Мотивира заключението си с това, че протоколът за оглед по досъдебното производство установявал стъпки и фекалии от телета и крави в нивите на ищеца. В констативно-съобразителната част на заключението по този въпрос обосновава извод, че увреждането и унищожаването на растенията е станало в продължителен период от време, защото в края на нивите е бил наличен пояс от около 4 метра, в който имало само плевелни растения с голяма височина. Това показвало, че слънчогледовите растения били унищожени още в началото на вегетацията си.

Съгласно заключението по задача № 3 от съдебно-агротехническата експертиза, засетите сортове слънчоглед дават среден добив от 330 кг. на декар или за площ от 56.288 дка, загубата от унищожаване и увреждане е 18 575 кг. Експертизата дава заключение, че пазарната стойност на слънчогледа към месец септември 2016 г. е 0,64 лв. за килограм. При експертното изследване по допълнителната съдебно-агротехническа експертиза, вещото лице е извършило проверка на документи в счетоводството на ищеца, като е установило, че общо добития през 2016 г. слънчоглед е 421 700 кг. от всички обработвани от него площи – 2 500 дка (в т.ч. и унищожените и увредените площи в масиви 14, 30 и 31). Съгласно отговора на задача № 2 от експертизата ищецът е продал целия добит от него слънчоглед през 2016 г. общо за 248 854 лв., или за средна цена за килограм – 0,59 лв. При изслушването си, вещото лице изяснява, че в счетоводството се води обща информация за добива на ищеца, а не по отделни масиви и няма данни дали цялата площ е засята със същите сортове слънчоглед. Уточнява, че при изготвяне на първата приета по делото експертиза е посочен среден добив от 330 кг. на декар по литературни данни, т.е. теоретична възможност да се получи такова количество от сорта на декар, а при посочване на средна пазарна цена е взела предвид статистически данни за продажбите към 2016 г.

 

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.50 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за причинени вреди от вещи (животни). Отговорността по чл.50 ЗЗД се основава на неизпълнение на задължението да се упражнява надзор върху вещта (животното) – необходимото наблюдение и грижа, които едно лице полага за вещите (животните), разполагайки с възможност да ги управлява. Задължението за надзор с посоченото съдържание е производно от задължението на собственика, включително с оглед общата и принципна забрана да не се вреди другиму, да предприеме необходимото според естеството на вещта, за избягване на увреждането, което тя би могла да причини (в този смисъл са Решение № 107/11.05.2011 г. по гр.д. № 895/2010 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 309/04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 213/28.10.2015 г. по гр.д. № 1730/2015 г. на I Г.О. на ВКС). Така основателността на претенцията в случая е препоставена от настъпила вреда – увреждането и унищожаването на реколтата от слънчоглед на ищеца, причинена от неупражнен надзор на ответниците над животните им и причинна връзка между това бездействие и резултата.

С оглед установеното от фактическа страна, очертаният фактически състав на отговорността е осъществен. Реколтата на ищеца от слънчоглед сорт „Субаро“ и „Сумико“ на площ от 56.288 дка в земеделски масиви с номера 11, 30 и 31 в местността „Ашова“ в землището на гр.Г.О.била увредена и унищожена, поради което той пропуснал ползи – не реализирал доход от продажбата на слънчогледа. Това увреждане и унищожаване на насажденията на ищеца се дължи на неупражнения надзор на ответниците върху животните им – през процесния период кравите навлизали в нивите, отъпквали и прекършвали слънчогледа, с което причинили описания резултат.

Във връзка с наведените от ответниците възражения, на първо място следва да бъде уточнено, че отговорността, която им се търси в настоящото производство, е обективна и безвиновна – каквато и грижа да са положили, щом като е настъпила вреда, обезщетение се дължи (в този смисъл Решение № 367/12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 309/04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 177/25.10.2016 г. по гр.д. № 1263/2016 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на IV Г.О. на ВКС). По тази причина, те могат да се освободят от отговорност само при доказване, че вредите са резултат от непреодолима сила, изключителна вина на пострадалия или на трето лице, извън лицето, упражняващо надзор върху животните. (Постановление № 7 от 1959 г. на Пленум на ВС).

Така обстоятелството, че когато са навлизали в нивите на ищеца, за животните е отговаряла пастирката, не изключва отговорността на ответниците. Съгласно чл.50 ЗЗД собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта (животното), отговарят солидарно пред увредения. Тази установена в закона пасивна солидарност съставлява пречка собственикът да се освободи от отговорност с довод, че изключителна вина за вредоносния резултат има упражняващия надзор. И понеже солидарността ползва кредитора, той може да иска изпълнение от всеки един от длъжниците (чл.122, ал.1 ЗЗД), без изборът му да е подчинен на поредност.

Отново поради солидарната отговорност, но на причинилите увреждането пред увредения (чл.53 ЗЗД), е ирелевантно дали в нивите са навлизали крави и на други животновъди, освен на ответниците, както и че до 20-ти юли кравите на ответниците са пасли на място, до което не се стига през нивите на ищеца. Дори да има други причинители на вредоносния резултат, ответниците отговарят пред ищеца солидарно с тях, защото вредата е обща, единна и неразграничима за всеки от причинителите. Както по-горе бе посочено, единственото основание за освобождаване от отговорността за вредите, причинени от вещ, е непреодолима сила, причиняване на вредата изключително от трето лице или от самия увреден, което в производството не бе установено. Ако и ответниците да са допринесли в по-малка степен за резултата, тяхното възражение не може да отблъсне претенцията на ищеца, търсещ от тях обезщетение за цялата вреда. Такова възражение може да бъде релевирано само пред останалите отговорни за причинената вреда, което не е предмет на производството.

С оглед изложените съображения, искът се явява доказан по своето основание, което предпоставя разглеждане на въпроса за неговия размер. Ищецът е претърпял имуществени вреди – пропуснатите ползи от дохода, който е могъл да реализира, но не е успял поради вредоносното събитие. Така претърпяната от него вреда е цената, която би получил при продажбата на слънчогледа, ако той не беше негоден и унищожен. Тази цена е производна от количеството слънчоглед, който е щял да добие и цената му на килограм.

Вещото лице установява, че унищожената площ е 56.288 дка, като от общо отглежданите площи през 2016 г. – 2 500 дка, ищецът е добил 421 700 кг. слънчоглед. Неправилно при изчисляване на добива на килограм, вещото лице включва и унищожените площи – от заключението по първата приета експертиза е явно, че площта от 56.288 дка не е дала добив. По това съображение за необоснованост, съдът не кредитира допълнителното заключение в обсъдената част. Добивът на килограм следва да бъде определен въз основа на общото количество получен слънчоглед – 421 700 кг., от 2 443,712 дка, или 172,56 кг/дка. Така добивът, който ответникът би получил от унищожените площи от 56.288 дка е 9 713,06 кг. Неоснователно ищецът сочи, че при изчислението следва да се вземат предвид данните за добива от първата приета по делото експертиза. Вещото лице уточни, че приетото в нея се основава на литературни източници за теоретичната възможност за добив от 330 кг/дка. Ако заключението на допълнителната експертиза не държи сметка за спецификите на почвата и условията по отглеждане, както възразява ищеца, то на по-силно основание и първата експертиза, не го съобразява. Не може да се приеме за основателен и аргументът за добра гледаемост на слънчогледа в процесните масиви, основа на извода на ищеца, че добивът е щял да бъде в теоретично възможния размер – този довод почива на експертизата, приета по досъдебното производство, на която страните и съда нямат процесуална възможност да се позоват.

Допълнителната експертиза установява, че средната цена, получена от ищеца за килограм слънчоглед през 2016 г. била 0,59 лв. Неоснователно ищецът възразява, че изчисленията следва да се извършат по цената, посочена в първата експертиза – 0,64 лв., защото при данни за реализираната от ищеца продажна цена, няма основание да се вземе предвид тази статистическата информация. От друга страна, ищецът, осчетоводявайки и продавайки цялото добито количество слънчоглед наедно, сам не разграничава добива си, нито от отделните масиви, нито от различните сортове слънчоглед.

Така ищецът, ако беше събрал реколтата си и я беше продал, щеше да получи 5 730,70 лв. и тази сума му дължат ответниците като обезщетение за причинената от животните им вреда. Неоснователно е възражението им за намаляване на дължимото поради съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, защото фактите, на които те основават възражението си – поето от ищеца задължение за изграждане на ограда „електронен пастир“ и бездействието му, останаха недоказани от тях, въпреки възложената им по реда на чл.146, ал.1, т.5 ГПК доказателствена тежест за установяването им. Предвид изложеното, ответниците дължат заплащане на пълния размер на обезщетението – 5 730,70 лв. Искът се явява частично основателен и следва да бъде уважен до този размер, а в останалата част – да се отхвърли.

 

По присъждане на направените разноски:

Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК и двете страни имат право да им се присъдят направените от тях разноски.

На ищеца се следват разноски, съразмерно на уважената част от иска. От негова страна е направено искане за присъждане и са представени доказателства да е сторил разноски в производството в общ размер 1 475,52 лв. (475,52 лв. за държавна такса, 180 лв. – депозит за изготвяне на експертиза; 20 лв. – възнаграждение за явяване на вещото лице и 800 лв. – адвокатско възнаграждение), от които съразмерно на уважената част от иска му се следват 711,28 лв.

Ответниците са направили разноски от 120 лв. – възнаграждение за допълнителна експертиза; по 400 лв. – възнаграждение, платено на адв.К.М. и по 500 лв. – възнаграждение, платено на адв.Л.И.. До момента не е постъпило изявление за оттегляне на пълномощията на нито един от адвокатите, поради което и двамата ответници са били представлявани от двама адвокати. Независимо от това, че процесуалната им защита е идентична и са извършвани общо процесуални действия от тяхно име, налице са отделни договори за извършване на адвокатски услуги, по които се следва отделно възнаграждение съгласно чл. 36 ЗАдв, поради което няма основание за присъждане само на едно общо адвокатско възнаграждение (така Решение № 72/15.07.2015 г. по гр.д. № 553/2015 г. на II Г.О. на ВКС). Всеки от ответниците, обаче, е защитаван от двама адвокати, а чл.78, ал.1 ГПК постановява присъждането на адвокатски хонорар само на един адвокат. Това правило, независимо от систематичното му място, е общо приложимо при разпределение на отговорността за разноски, както на ищеца, така и на ответника. Доколкото адв.Л.И. не е извършвала процесуални действия от името на ответниците (освен депозиране на писмена защита на 18.11.2019 г. без тази възможност да е поискана и дадена от съда по реда на чл.149, ал.3 ГПК) и няма доказателства за уговорка между ответниците и адвокатите за нещо различно, при определяне на направените разноски за един адвокат, следва да се вземе предвид възнаграждението, платено на адвоката, извършил процесуални действия от името на ответниците – адв.К.М. (в същия смисъл е Определение № 236/16.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1714/2016 г. на IV Г.О. на ВКС). Така всеки от ответниците е направил разноски по 400 лв. за адвокатско възнаграждение и по 60 лв. за депозит за допълнителната съдебно-агротехническа експертиза, или общо разноски за всеки ответник отделно – по 460 лв. Пропорционално на отхвърлената част от иска им се следва за заплащане по 238,25 лв.

На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОСЪЖДА Д.Д.Я., ЕГН **********,*** и С.Д.С., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на С.А.С., ЕГН **********, действащ като ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „С.С.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.********************сумата от 5 730,70 лв. /пет хиляди седемстотин и тридесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди от унищожаване и увреждане на реколтата от слънчоглед сорт „Субаро“ HTS4 и „Сумико“ в земеделски масиви с номера 11, 30 и 31 в местността „Ашова“ в землището на гр.Г.О.през периода месец април – август 2016 г., причинено от крави, собственост на Д.Д.Я. и С.Д.С., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над присъдените 5 730,70 лв. /пет хиляди седемстотин и тридесет лева и седемдесет стотинки/ до претендираните 11 888 лв. /единадесет хиляди осемстотин осемдесет и осем лева/, или за 6 157,30 лв. /шест хиляди сто петдесет и седем лева и тридесет стотинки/.

ОСЪЖДА Д.Д.Я., ЕГН **********,*** и С.Д.С., ЕГН **********,*** да заплатят на С.А.С., ЕГН **********, действащ като ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „С.С.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.********************сумата от 711,28 лв. /седемстотин и единадесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща направените в първоинстанционното производство разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********, действащ като ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „С.С.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.********************да заплати на Д.Д.Я., ЕГН **********,*** сумата от 238,25 лв. /двеста тридесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направените в първоинстанционното производство разноски за депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********, действащ като ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „С.С.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.********************да заплати на С.Д.С., ЕГН **********,*** сумата от 238,25 лв. /двеста тридесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направените в първоинстанционното производство разноски за депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: