РЕШЕНИЕ
№ 12353
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110145354 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от етажните собственици на Етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. София, ......................., представлявани
от професионалния домоуправител „Профешънъл Сървиз“ ЕООД, ЕИК
............... срещу „Вход Мениджър“ ЕООД, ЕИК ............, обективно съединени
при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр.I ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от
786 лв., като получена без основание, на първо място поради липсата на
валиден договор за управление, евентуално поради липсата на взети решения
от Общото събрание за дължимост на „допълнителни услуги ВМ“ за периода
от 01.10.2017г. до 30.04.2019г., „такса ДАЗЛФД“ за периода 2019г. - 2021г.,
„такса за управление на ЕС“ за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2021г.
В исковата молба се твърди, че между ищците и ответникът бил
сключен договор за предоставяне на услуга „професионален домоуправител“
от 01.10.2017г., за срок от една година с клауза за автоматично подновяване,
който бил прекратен на 31.03.2021г. Ищците сочат, че от 01.04.2021г. такъв
договор бил сключен с друго търговско дружество, а именно „Профешънъл
Сървиз“ ЕООД. Поддържат, че след прекратяване на договора с ответника
при налични средства в касата на етажната собственост в размер на 2319,27
лв., с приемо-предавателен протокол от 01.06.2021г. ответникът предал на
представител на ЕС само сумата от 1136,80 лв., представляваща разликата
между наличността в касата и твърдени от ответното дружество задължения
1
на ЕС в размер на 1182,47 лв. Допълват, че от ответника били начислявани
суми за дейности, които не били извършени и не били одобрени от общото
събрание на етажната собственост. В тази връзка оспорват удържаните от
ответника суми за разликата над сумата от 396,47 лв. до 1182,47 или за
сумата от общо 786 лв., с твърденията, че същата се явява недължима, тъй
като между страните не е било налице валидно облигационно
правоотношение, доколкото към датата на подписване на договора за
предоставяне на услугата „професионален домоуправител“ не било взето
валидно решение от общото събрание на етажните собственици в този
смисъл, както и поради това, че договорът не бил подновен след изтичане на
първоначално уговорения в него срок от една година. В условията на
евентуалност оспорват дължимостта на сумата от 553 лв., представляваща
начислена от ответника сума на основание „допълнителни услуги ВМ“ за
периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г., на сумата от 108 лв., представляваща
сбор от три такси в размер на 36 лв. всяка с основание „такса ДАЗЛФД“ за
периода 2019г. - 2021г., както и на сумата от 125 лв., представляваща
начислена „такса за управление на ЕС“ за периода от 01.04.2021г. до
30.04.2021г., с твърдения, че за същите липсва валидно взето решение на
общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в
режим на етажна собственост, а не били издадени и фактури. Молят за
уважаване на исковете и присъждане на сторените в хода на настоящото
производство съдебни разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи
от страна на ответника. С него предявените искове се оспорват като
недопустими, неоснователни и недоказани, като сочи, че след проведено
общо събрание на етажните собственици на 13.09.2017г. било взето решение
за възлагането му на функции по управление на ЕС. Оспорва договорните
отношения между страните да са били прекратени на 01.10.2018г., като се
позовава на чл. 21, ал. 2 ЗУЕС. С оглед това счита, че към 31.03.2021г.
именно ответникът е бил управител на процесната етажна собственост.
Оспорва твърденията за липса на основание за удържане на сумата в размер
на 553 лв., както и за недължимост на таксата за управление за м. април
2021г. Посочва, че начислената такса „ДАЗФЛД“ представлява разход за
поддръжката и обработката на данните в електронната книга на
собствениците и признава, че същият е извършен без одобрение от Общото
събрание с цел по-мобилно и лесно управление на етажната собственост.
Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебното заседание ищецът се представлява от пълномощника му
адв. Х., който поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло.
Претендира за заплащане на направените по делото разноски.
2
В съдебното заседание ответникът не изпраща представител.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С доклада по делото, съдът обяви за безспорно в отношенията между
страните и ненуждаещо се от доказване в процеса обстоятелството, че такса
„ДАЗФЛД“ е начислена без одобрение от Общото събрание на процесната
етажна собственост.
Не се спори между страните, че ищците са заплатили и ответникът е
получил сумите, както следва: сумата от 553 лв., представляваща стойност на
„допълнителни услуги ВМ“ за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г., сумата
от 108 лв., представляваща сбор от три такси в размер на 36 лв. всяка с
основание „такса ДАЗЛФД“ за периода 2019г. - 2021г., както и сумата от 125
лв., представляваща начислена „такса за управление на ЕС“ за периода от
01.04.2021г. до 30.04.2021г. Ето защо настоящият спор следва да се
концентрира върху наличието на основание за заплащане, респ. за получаване
от страна на ответника, на посочените суми.
От представения по делото Договор за услуга № 1401 от 01.10.2017г. се
установява, че на същата дата между собствениците на самостоятелни обекти
в процесната етажна собственост, представлявани от лицето Борислав
Любомиров Стоянов, и ответникът е сключен договор с предмет извършване
на услугата „професионален домоуправител – пълен пакет“, като е уговорена
цена за услугата в размер на 160 лв. на месец.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС общото събрание на етажните
собственици може да приеме решение за възлагане на дейности по
поддържането на общите части на сградата на юридическо или на физическо
лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на
управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за
изпълнение на трети лица. Според чл. 19, ал. 8 ЗУЕС по решение на общото
събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите
части на етажната собственост, правомощията или част от тях на
управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица
3
или на юридически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се
одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на
сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от
упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. Договор,
сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза,
предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в
безсрочен, се смята за недействителна. В срока на договора избраното
физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността
на управителния съвет (управителя) по този закон.
От представения по делото протокол за проведено общо събрание на
етажната собственост от 13.09.2017г. се установява, че на събранието са били
представени по-малък процент идеални части от общите части в сравнение
със законоустановения минимум, посочен в ЗУЕС, за приемане на решение за
възлагане на дейностите по управление на юридическо лице, което не
притежава самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост,
като е отбелязано, че присъстват собственици на не по-малко от 33 % от
идеалните части от общите части. Доколкото обаче с изтичане на срока за
искане на отмяна на решението на общото събрание съгласно чл. 40, ал. 2
ЗУЕС, процесното решение се е стабилизирало, посоченото обстоятелство не
следва да се взима предвид от съда при формиране на крайния извод за
основателността на предявените искове. Аргумент в тази насока е и фактът,
че възражението за липса на валидно взето решение на общото събрание на
етажните собственици към момента на подписване на процесния договор, се
прави именно от етажните собственици, които не следва да извличат ползи от
собственото си недобросъвестно поведение. Още повече, че не се навеждат
твърдения, че е било проведено производство по оспорване на процесното
решение.
В чл. 5 от процесния договор страните са уговорили, че същият се
сключва за срок от една година, което не се намира в противоречие с
определения в закона максимален срок за възлагане на дейностите по
управление и поддръжка на етажната собственост от две години. Уговорена е
била и клауза за автоматично подновяване на договора за срок от още една
догодина, в случай, че нито една от двете страни не отправи 30 дневно
писмено предизвестие до другата в обратен смисъл преди изтичане на
първоначалния срок на съглашението. По делото не се установи такова
4
предизвестие да е отправено от която и да е от страните по договора. Ето
защо, следва да се приеме, че процесният договор е уреждал валидно
отношенията между страните от датата на неговото сключване – 01.10.2017г.
до 01.10.2019г. в рамките на максимално допустимия от ЗУЕС двугодишен
срок.
Предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗУЕС и липсата на данни за
избирането на нов управител на етажната собственост, ответникът е
продължил да изпълнява функциите си по отношение на процесната сграда в
режим на етажна собственост и след прекратяване на договора между
страните, за което не се установява да е било налице противопоставяне от
страна на собствениците на самостоятелни обекти. Не се установява кога е
прекратено правоотношението между ищеца и ответника, продължило след
01.10.2019г., доколкото не са представени доказателства в този смисъл по
делото. Следва да бъде отбелязано, че след сключването на нов договор за
управление и поддръжка на етажната собственост на 01.04.2021г. с трето за
производството лице, ответното дружество няма основание да продължава да
изпълнява функциите на домоуправител и съответно да получава такси за
управление. Предвид изложеното, съдът приема, че начислената такса за
управление на ЕС за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2021г. се явява
недължима и е платена без основание от страна на ищците в полза на
ответното дружество.
Относно начислената сума за „допълнителни услуги ВМ“ за периода от
01.10.2017г. до 30.04.2019г. в размер на 553 лв., съдът намира, че същата е
формирана за извършени в срока на облигационната връзка между страните
услуги, поради което и не е недължима, предвид установения валиден
договор между страните по делото и изложеното по отношение срока на
същия.
Колкото до удържаните три такси в размер на 36 лв. всяка, или общо
сума в размер на 108 лв., за „такса ДАЗЛФД“ за периода 2019г. - 2021г.,
същите са били заплатени от ищците без правно основание на ответника,
предвид изричното признание, направено с отговора на исковата молба и
обявеното за безспорно между страните. По дължимостта на тези такси не е
формирана воля от етажните собственици с договора за възлагане на услугата
на ответника, поради което за извършване на такива услуги е било
5
необходимо да се вземе решение от общото събрание, което обстоятелство не
се установява и не се твърди да е сторено. Последното се подкрепя и от
признанието на ответника, който посочва, че за извършване на посочената
услуга не е било взето решение от етажните собственици.
По предявените в условията на евентуалност искове:
С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие и частичната
неоснователност на предявените главни искове, следва да бъдат разгледани и
предявените в условията на евентуалност претенции.
Ищците твърдят, че процесните суми са получени от ответното
дружество без правно основание, позовавайки се на липсата на валидно взето
решение на общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
сградата в режим на етажна собственост за извършване на услугите, а не били
издадени и фактури за същите.
В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че уговорената
цена на услугата по процесния договор в размер на 160 лв. на месец се
формира като такса за управление на етажната собственост в размер от 125
лв. и остатък, който служи за заплащане на допълнителни услуги,
предоставяни на етажната собственост, които варират по размер от 25 лв. до
32 лв. в зависимост от конкретните нужди на собствениците. Действително
при всички положения сборът от таксата за управление и удържаната сума за
допълнителни услуги не надвишава уговорената в договора цена от 160 лв.,
която етажните собственици са били задължени да заплащат всеки месец.
Предвид изложеното не е била налице необходимост от взимане на нарочно
решение на общо събрание на собствениците за извършване на всяка от
допълнителните услуги, доколкото същите се включват в уговорената с
договора за управление цена, за сключването на който се установи, че е взето
решение. От представения по делото отчет на ответното дружество при
прекратяване на процесното правоотношение с ищците се установява, че в
периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г. е начислявана такса за услугата
управление на етажната собственост в пълен размер от 160 лв., а за следващи
процесния период месеци вече е удържана такса за управление в размер от
125 лв. и отделно е посочена стойност на допълнителните услуги, които са в
размер от 25 лв. или 32 лв. в различните случаи. С оглед това и доколкото за
ищците е съществувало задължение за заплащане на уговорената цена в
6
пълен размер, начислената сума в размер от 553 лв. за допълнителни услуги
не е платена при липса на правно основание, тъй като същата е включена в
общата цена по договора и не е била начислена допълнително над
уговореното.
Относно възражението за недължимост на сумите поради неиздаване на
фактури от ответника, същото е неоснователно, тъй като не се спори между
страните, че плащане на процесните суми е извършено от страна на ищците и
е получено от ответното дружество, установи се наличието, респ. липсата на
основание за получаване на същите. В този случай, издаването на първични
счетоводни документи няма отношение към основателността на предявените
искове, а единствено към счетоводното отчитане на получените от ответното
дружество приходи, редовността на което не е предмет на настоящото
производство.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора разноски се дължат и на двете страни по
съразмерност.
На основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете,
в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски по делото за внесена
държавна такса в размер на 14,82 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение
133,40 лв. или общо 148,22 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК разноски се следват и на
ответника по съразмерност, но доколкото такива не са претендирани, то и
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вход Мениджър“ ЕООД, ЕИК ............ да заплати на
собствениците на Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в
гр. София, ......................., представлявани от управителя „Профешънъл
Сървиз“ ЕООД, ЕИК .............. сумата от 108 лв., представляваща сбор от
7
три такси в размер на 36 лв. всяка с основание „такса ДАЗЛФД“ за периода
2019г. - 2021г., и сумата от 125 лв., представляваща начислена „такса за
управление на ЕС“ за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2021г., като платени
без основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения от собствениците на Етажната собственост
на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ......................., представлявани
от управителя „Профешънъл Сървиз“ ЕООД, ЕИК .............. срещу „Вход
Мениджър“ ЕООД, ЕИК ............, иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от 553 лв.,
представляваща начислена от ответника сума за „допълнителни услуги ВМ“
за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г., без основание, поради липсата на
сключен валиден договор за управление.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност от
съсобствениците на Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в
гр. София, ......................., представлявани от управителя „Профешънъл
Сървиз“ ЕООД, ЕИК .............. срещу „Вход Мениджър“ ЕООД, ЕИК ............,
иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
на ищците сумата от 553 лв., представляваща начислена и удържана от
ответника сума за „допълнителни услуги ВМ“ за периода от 01.10.2017г. до
30.04.2019г., без основание, поради липсата на взети решения от Общото
събрание за дължимост на подобни плащания.
ОСЪЖДА „Вход Мениджър“ ЕООД, ЕИК ............ да заплати на
собствениците на Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в
гр. София, ......................., представлявани от управителя „Профешънъл
Сървиз“ ЕООД, ЕИК 2.............., сумата от 148,22 лв., представляваща
разноски по делото за внесена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8