№ 89
гр. Велико Търново, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20224000500045 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 458/18.11.2021 г. по гр. д. № 912/2020 г. Окръжен съд
Велико Търново е отхвърлил предявените от М. В. К. против кооперация
„ВЗКАЧС – Съгласие 96“ искове, с които на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и чл.
42, ал. 2 ЗЗД претендира да се приеме, че договор от 12.12.2001 г., по силата
на който кооперацията ответник се е задължила да предостави на ищеца в
заем сумата от 33000 лв. е нищожен, че не е получавал такава сума и не я
дължи, като неоснователни. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. В. К..
Наведени са доводи, че в исковата молба е допусната техническа грешка в
годината на атакувания договор за кредит, като се уточнява, че се има
предвид договор № 337/2000 г., вместо от 2001 г. Съдът не е обсъдил
доказателствата, представени от страните. Ответната страна е представила
погасителен план към договор № 337, без да е посочена годината, в който
липсват подписи на страните по договора, представена е и история на заема,
1
също неподписана. По отношение на тези документи липсва преценка от
съда, като според жалбоподателя те не доказват нищо. Към момента на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем Анчо Русев не е бил
председател на Управителния съвет на кооперацията ВЗКАЧС „Съгласие –
96“, поради което изпратеното писмо в тази насока не поражда правни
последици. В оспорения договор липсва клауза, която регламентира начина на
плащане на кредита, и кога кредитополучателят изпада в забава. Липсата на
погасителен план, подписан и от двете страни, прави договора нищожен, не
създава задължение на кредитополучателя да плаща кредита периодично. С
отсъствието на погасителен план не може да се определи при какви условия
кредитодателят може да обяви кредита за предсрочно изискуем. В случая
следва да се приложат разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК, където ясно е
регламентирано значението на погасителния план за договора за кредит, като
според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, т. 7-12,
договорът за кредит е недействителен.
Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо
него да постанови друго, с което бъдат уважени предявените искове.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала
отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно
решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави
без уважение.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо,
2
поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество,
съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Окръжен съд Велико Търново е сезиран с искова молба от М. В. К.
против Кооперация Взаимоспомагателна Земеделска кредитна асоциация на
частните стопани „Съгласие 96“ за приемане за установено по отношение на
ответника, че по договор № 337/12.12.2001 г. не му е предоставяна сумата от
33000 лв., поради което тази сума не се дължи на ответника, че договорът за
кредит е нищожен, поради липса на ясно посочени условия за плащане на
кредита, погасителен план, брой и размер на погасителните вноски, срокове
за плащане и условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Изложени са обстоятелства, че ответната кооперация е предоставила
кредит на ищеца за закупуване на комбайн в размер на 33000000
неденоминирани лева, което се установява от протокол № 2 от 21.02.1998 г.
Като обезпечение бил учреден особен залог върху закупения от К. комбайн.
Тъй като съществувала забрана от председателя на кооперацията да се
подписват анекси към договора, вместо анекс ищецът подписал втори договор
за кредит за сумата 23000 лв., която реално не е получена, а представлява
остатъка, който имал да плаща по предходния договор. Две години след
получаване на първия и единствен кредит – през 2000 г. председателят на
кооперацията му дал да подпише трети договор за кредит, който е втори за
лозя, за сумата от 33000 лв., която ищецът реално не е получавал. В договора
е посочено, че сроковете за периодичните плащания на погасителните вноски
се визират в погасителен план, какъвто не съществува. Договорът изпълнявал
ролята на анекс, към него няма погасителен план, не е определено от кой
момент кредиторът може да начислява наказателна лихва, споменава се, че
след неплащане на една от вноските по погасителния план договорът ставал
предсрочно изискуем, но след като няма погасителен план е невъзможно да се
определи кога една вноска е платена със забава, съответно кога кредитът
става предсрочно изискуем. След като тези условия не са определени,
кредитът не става предсрочно изискуем до датата на падежа, а именно
20.12.2003 г. Ищецът получил писмо от 28.11.2001 г., с което кредиторът му
напомнил, че кредитът е в просрочие 305 дни, с дължима лихва 1309,52 лв., за
която няма клауза в договора. В уточняваща молба се сочи, че договорът за
кредит е подписан от Анчо Русев като председател на кооперацията, а към
този момент последният вече е бил заличен като такъв.
3
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Излага обстоятелства по сключването на спорния
договор за кредит, по който паричните средства са предоставени в брой
срещу разходен касов ордер № 522/29.12.2000 г. За обезпечаване
задълженията по този договор е учредена ипотека и особен залог върху
зърнокомбайн Клаас доминатор. По заемното правоотношение К. изпаднал в
забава на 20.01.2001 г., като не е заплатил дължима вноска, съгласно
погасителен план. Впоследствие са извършени две плащания. В началото на
2002 г. кооперацията е предприела действия по снабдяване с изпълнителен
лист и принудително събиране на вземането. В хода на изпълнението е отнет
зърнокомбайн Клаас Доминатор по реда на ЗОЗ и е продаден на публична
продан ипотекираният апартамент. По договора за кредит фигурира анекс от
14.12.2001 г., признат за недействителен с влязло в сила съдебно решение.
Между страните е имало предходни договори за кредит, погасени чрез
заплащането им. Към договора съществува погасителен план, в който е
посочен падеж на всяка вноска и нейн размер. Част от погасителния план
кореспондира с предложения такъв от К. в икономическата му обосновка.
С обжалваното решение съдът е приел, че не е доказано сключването
на договор с описаните параметри на дата 12.12.2001 г. Ако се приеме, че се
атакува договор от 18.12.2000 г., с погрешно посочена дата, по него е
установено получаването на сумата 33000 лв., а липсата на съгласие относно
начина и времето на изпълнение по договора за кредит не влияе на
валидността му. Липсата на съгласие за предсрочна изискуемост също не
води до нищожност на договора, като уговорка в тази насока е несъществена
част от съглашението. Дори договорът да е сключен от лице без
представителна власт от страна на кооперацията, по делото няма твърдения и
данни същата да се е противопоставила своевременно за това. По тези
съображения исковете са отхвърлени.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Ищецът е подал молба до УС на кооперация ВЗКАЧС Съгласие-96“
за отпускане на кредит на стойност 33000 лв., който да бъде използван за
създаване на лозов масив от 18 дка срещу ипотека, която молба е с дата
24.11.2000 г. Към нея е приложена икономическа обосновка, изготвена от
4
М.К., в която е направено изявление, че той е ползвал и преди кредити от
кооперацията, които са погасени.
На 10.12.2000 г. е взето решение от УС на К“ВСКАЧС – Съгласие 96“
да се отпусне кредит на М. В. К. за лозе от 18 дка в размер на 33000 лв., с
обезпечение ипотека на апартамент и особен залог на зърнокомбайн.
Сключен е договор № 337/18.12.2000 г., по силата на който
Кооперация „ВЗКАЧС – Съгласие 96“, представлявана от А. Р. Е., като
заемодател, предоставя на М. В. К. като заемател, кредит в размер на 33000
лв. за засяване на 18 дка лозе. В т. 4 от договора е посочено, че сроковете за
периодичните плащания на погасителните вноски се визират в погасителен
план, неразделна част от този договор. Предвидено е още, че при просрочване
на коя да е от вноските по погасителния план, заемодателят обявява целия
кредит за предсрочно изискуем. Дължимата годишна лихва се определя като
основния лихвен процент на БНБ от 4 % плюс надбавка от 8 %, или общо 12
%. Дължимите лихви и главници се плащат, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора. Заемателят се задължава да извършва
погашения по лихвите до 20-то число на месеца. При просрочие на
погасителните вноски, заемодателят начислява наказателна лихва за забава в
размер на 32 %. Съгласно т. 13 от договора заемателят се задължава да погаси
кредита на вноски по погасителен план, като крайната дата на издължаване на
кредита е 20.12.2003 г. Предвидени са обезпеченията на вземането на
заемодателя – ипотека на апартамент в гр. В. Търново и залог на
зърнокомбайн Каас Доминатор. Към договора е приложен усвоително –
погасителен план, в който са описани вноските, с посочване на падеж и
естеството на погашенията – главница и лихви. Погасителния план не носи
подписите на страните по договора.
За обезпечаване на дълга е учредена договорна ипотека – нотариален
акт № 274, н.д. № 353/2000 г. на нотариус Росица Минова, с район на
действие ВТРС.
Сумата от 33000 лв. е предоставена на М. В. К. с разходен касов ордер
№ 522/29.12.2000 г.
От историята на заема се установяват частични плащания.
Ищецът е получил покана изх. № 86/28.11.2001 г., изходяща от
Председателя на кооперацията, в която е посочено, че кредитът е в просрочие
5
305 дни и ако до 20.12.2001 г. не се отчете дължимата лихва от 1309,52 лв.,
кредиторът ще бъде принуден по съдебен ред да иска връщане на кредита.
Видно от Удостоверение № 34/09.01.2008 г. на Окръжен съд Велико
Търново, „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни
стопани Съгласие 96“ е с вписан с решение от 17.03.1998 г. на Ловешки
окръжен съд председател А. Р. Е., като с решение от 06.12.2001 г. на Ловешки
окръжен съд е вписана промяна в представителната власт, като председател
на кооперацията и представляващ е вписан Ангел Василев Григоров.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, която е
констатирала, че с договор № 252/06.01.2000 г. кооперация „ВЗАКЧС
Съгласие 96“ е предоставила кредит на М. В. К. в размер на 23000 лв. за
засяване на 15 дка лозе. Към договора е приложен погасителен план със срок
за погасяване 24 месеца и гратисен период 5 месеца. С разходен касов ордер
№ 4/06.01.2000 г. на М. В. К. са предоставени 23000 лв., която сума е
осчетоводена по кредита на сметка 501 Разход каса. Сумата е върната от
заемателя, за което е предоставен приходен касов ордер № 1431/13.12.2000 г.
за приети от М. В. К. „вноска по кредит“ в размер на 23000 лв. Сумата е
осчетоводена по дебита на сметка 501 Приход каса. С договор №
337/18.12.2000 г. кооперация „ВЗКАЧС Съгласие 96“, с. Русаля е
предоставила кредит на М. В. К. в размер на 33000 лв. за засяване на 18 дка
лозе. С разходен касов ордер № 522/29.12.2000 г. са броени на К. 33000 лв. за
кредит, които средства са осчетоводени по сметка 501 Разход каса. С оглед на
тези счетоводни документи и записвания вещото лице е направило извода, че
сумата от 23000 лв. не влиза в сумата от 33000 лв., а се касае за два
самостоятелни кредита. Тези изводи на вещото лице кореспондират с
изявлението на ищеца в приложената към искането за кредит икономическа
обосновка, че са ползвани кредити от кооперацията, които са погасени.
По делото са представени съдебни решения за водени между страните
спорове, които нямат отношение към настоящия спор.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на настоящото производство е оспорването на валидността
на договор № 337/18.12.2000 г., индивидуализиран със страни, основание,
размер на предоставената в заем сума, с погрешно посочена в петитума на
6
исковата молба дата 12.12.2001 г. /в обстоятелствената част е посочена
вярната година на сключване на договора – 2000 г./. Ищецът счита, че не
дължи връщане на тази сума на ответната кооперация, тъй като тя не му е
реално предоставяна, а договорът е сключен във връзка с други предходни
заемни правоотношения. Тези твърдения не се установиха по делото.
Установи се, че между ищеца и ответника е имало сключвани договори за
заем в предходни периоди, по силата на които ответникът е предоставял
парични средства на М. В. К., но сумите по тях са върнати. Това следва, както
от заключението на вещото лице и приложените приходни и разходни касови
ордери, така и от признанието на К. в икономическата обосновка, приложена
към молбата му за получаване на настоящия кредит. Установи се още, че
сумата, за която е сключен договор № 337/18.12.2000 г., е реално
предоставена на ищеца, за което последният е положил подпис върху
приложения разходен касов ордер № 522/24.12.2000 г. /документ, неоспорен
като автентичност по делото/. Към момента на сключване на договора
кооперацията е представлявана от А. Р. Е., което се установява от
представените удостоверения за актуално състояние и решения за
вписванията по партидата й. Обстоятелството лицето, подписало писмо изх.
№ 86/28.11.2001 г. за констатираното просрочие по кредита, разполагало ли е
с представителна власт към момента на изявлението, е без значение към
настоящия спор.
Към договора за заем е приложен усвоително-погасителен план,
неподписан от страните по него. В този план е посочен начина на връщане на
предоставената сума, като погасяването на част от главницата започва след
20.04.2002 г., а ежемесечно се дължи договорната лихва по кредита.
Погасителният план е многократно цитиран в договора, като вноските по
главницата в него съвпадат с предложението на К. за погасяване, изложено в
икономическата обосновка и независимо, че не е подписан, съдът приема, че е
известен на ищеца. Освен това, в договора ясно и недвусмислено е посочена
крайната дата на издължаване на кредита – 20.12.2003 г., задължението на
заемателя да извършва погашения по лихвите до 20-то число на месеца,
фиксирана е годишната лихва по кредита, уговорена писмено между
страните, поради което възражението, че не е уточнен начина на обслужване
на кредита се явява неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че
условията по погасяване на предоставените средства по правоотношението не
7
влияят на неговата действителност, тъй като дори същите да не са изрично
уговорени от страните, или уговорките да са неясни, или в противоречие с
императивни правни норми, то в закона съществуват диспозитивни правила,
които биха намерили приложение в този случай – чл. 240, ал. 4, чл. 71 ЗЗД.
Оплакванията във въззивната жалба, че неяснотата по начина на плащане и
кога кредитополучателят изпада в забава, с оглед определените договорна и
наказателна лихви, прави договора нищожен, не могат да бъдат споделени,
тъй като тези доводи биха имали отношение по спор между страните относно
изпълнението на задължението, какъвто настоящия спор не е, но не и по спор
относно действителността на сключения договор. Уговорката за предсрочна
изискуемост не е съществен елемент от договора за кредит, наличието или
неналичието на такава уговорка също не влияе на неговата действителност,
още повече, че към момента на подаване на исковата молба крайният срок за
погасяване на задължението е настъпил. Позоваването на разпоредби от
Закона за потребителския кредит във въззивната жалба не може да бъде
съобразено, тъй като цитираните текстове са приети със ЗПК, обн. ДВ бр.
18/2010 г., в сила от 12.05.2010 г., законодателят не им е придал обратно
действие, а договорът за кредит в настоящия случай е сключен през 2000 г.,
когато нормативната регламентация не е предвиждала изисквания за
задължително съставяне на погасителен план към договора и необходим
минимален брой реквизити, които да бъдат включени в него.
По тези съображения настоящият състав счита, че предявените искове
за приемане, че ищецът не е получавал сума по цитирания договор за заем и
не дължи връщането й, че договорът е нищожен на сочените основания, се
явяват неоснователни и недоказани, и като такива подлежат на отхвърляне.
Тези изводи на въззивния съд съвпадат с изводите на първостепенния
съд, последица от което е потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и съответно на материалния закон.
При този изход на делото в полза на ответника по жалба следва да се
присъдят разноските за въззивното производство в размер на 1500 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност се явява неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско
възнаграждение е в рамките на минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
8
възнагражднеия.
Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 458/18.11.2021 г., постановено по гр.
д. № 912/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което предявените искове
от М. В. К. против кооперация „ВЗКАЧС – Съгласие 96“ за приемане за
установено, че договор за заем № 337/18.12.2000 г., сключен между страните
по делото, за сумата от 33000 лв. /погрешно посочен в исковата молба и
възпроизведен в решението с дата 12.12.2001 г./ е нищожен на основание чл.
26, ал. 2, пр. 2 и чл. 42, ал. 2 ЗЗД, че ищецът не е получавал такава сума и не я
дължи, са отхвърлени като неоснователни.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН ********** от с. Самоводене, общ. Велико
Търново, ул. Иван Къндев, 10 да заплати на кооперация „ВЗКАЧС –
Съгласие 96“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В.
Търново, ул. Възрожденска, 2 сумата 1500 /хиляда и петстотин/ лева,
представляваща направени разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9