Решение по дело №451/2017 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2018 г. (в сила от 21 декември 2018 г.)
Съдия: Ангелина Гергинова Гергинска
Дело: 20171890100451
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 115

гр.Сливница  26 ноември 2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           Районен съд - Сливница, първи състав, в публичното заседание, проведено  на седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                     Председател: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА

 

при секретаря Жанета Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №451 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

„Т.Б." ЕАД, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в град С., район „М.", ж.к. „М. 4", Б.П.С., сграда 6, представлявано С.Ф., чрез адв.Г. - САК, е предявила против Г.И.А. иск с правно основание чл.  422 от ГПК, с който моли да бъде установено по отношение на ответника, съществуването на вземания в полза на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 637/2016г. по описа на РС-Сливница за следните суми:  300.88 лв. (Триста и лв. и 88 ст.), от които 66.48 лв. (шестдесет и шест лв. и 48 ст.) незаплатена далекосъобщителна услуга и 234.40 лв. (Двеста тридесет и четири лв. и 40 ст.) - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*****, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване за заявлението за издаване за заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата.

Претендират и направените съдебни разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение по настоящето дело.

Твърди се в исковата молба, че Между „К.Б.М." ЕАД /по настоящем „Т.Б." ЕАД/ и ответника Г.И.А., с абонатен номер при Оператора №***** е подписан и валидно е действал Договор за мобилни услуги за мобилен номер **** по програма G.U. 6.49лв. и договор за мобилен номер **** по програма G.U. 6.49лв., и двата от дата 15.09.2014г., сключени за срок до 15.09.2016г. Твърди, че въз основа на посоченияте абонаментни програми ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер №***** . Г.А. се е задължила да плаща дължимите суми по банкова сметка, ***, в срок. Твърди, че ответникът е получил продуктите по фактурите, за което представя доказателства.

Твърди се , че за потребените от абоната-ответник услуги „Т.Б." ЕАД е издал следните фактури:

-фактура №**********/15.10.2014г. за отчетения период на потребление 15.09.2014- 14.10.2014г. с начислена сума за плащане в размер на 35.45 лв./ тридесет и пет лева и 0.45ст./, платима в срок 30.10.2014г. Към фактурата е приложено извлечение за потреблението на всеки от ползваните номера.

-фактура №**********/15.11.2014г. за отметения период на потребление 15.10.2014- 14.11.2014г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 35.30 лв./ тридесет и пет лева и 0,30ст./ и 35.45 лв - незаплатен баланс от предходния отчетен период по фактура №**********/15.10.2014г, при което общодължимата сума по фактурата е в размер на 70.75 лв. /седемдесет лева и 0.75ст/, платима в срок до 30.11.2014г Към фактурата е приложено извлечение за потреблението на всеки от ползваните номера.

Твърди, че след извършена частична корекция по дълга, е останал незаплатен остатък 66.48лв. (шестдесет и шест лв. и 48 ст.) за потребените през двата посочени отчетни периода услуги. Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Т.  е прекратил едностранно на дата 15.01.2015г индивидуалните договори на Г.И.А. за ползваните от нея абонаментни програми и е издал по абонатен номер №***** крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 300.88 лв. (Триста и лв. и 88 ст.). Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 66.48лв. (шестдесет и шест лв. и 48 ст.) за задълженията по предходните фактурирани периоди, както и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 234.4 лв. (Двеста тридесет и четири лв. и 40 ст.).

Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза в т.11/стр.2/ от всеки от сключените договори за мобилни услуги. Изричната договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

В Подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.

Ответникът, Г.И.А., чрез пълномощника си – адв. адв.М.М. -АК-В.  е представила в срока писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва иска, излагайки съображенията си. Не оспорва, че се намирала в облигационни отношения с ищеца. Не представя писмени доказателства. Моли делото да бъде прекратено незабавно. Твърди, че при получаването на първата си фактура във връзка със сключеният между тях договор, е установила, че й е начислена сума, представляваща лизингова вноска, но тя не била сключвала такъв договор, поради което отишла в офис на ответника за обяснение. Служителят, с когото говорила, не могъл да й даде обяснение, поради и което тя не платила сумата. Твърди, че с изтичането на първия месецот сключването на договора, телефонът й бил изключен. Твърди, че не е получавала следващата фактура и не е ползвала услугите на ответника. Прави доказателствени искания в подкрепа на твърденията си.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Ответникът не спори че е сключил договори за предоставянето на мобилни услуги с ищцовото дружество, а именно Договор за мобилни услуги за мобилен номер **** по програма G.U. 6.49лв. и договор за мобилен номер **** по програма G.U. 6.49лв., и двата от дата 15.09.2014г., сключени за срок до 15.09.2016г. От представената фактура №**********/15.10.2014г. се установява, че същата е издадена за отчетения период на потребление 15.09.2014- 14.10.2014г. с начислена сума за плащане в размер на 35.45 лв./ тридесет и пет лева и 0.45ст./, платима в срок 30.10.2014г. Към фактурата е приложено извлечение за потреблението на всеки от ползваните номера. За периода 15.10.2014- 14.11.2014г. е представена фактура №**********/15.11.2014г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 35.30 лв./ тридесет и пет лева и 0,30ст./ и 35.45 лв - незаплатен баланс от предходния отчетен период по фактура №**********/15.10.2014г, при което общодължимата сума по фактурата е в размер на 70.75 лв. /седемдесет лева и 0.75ст/, платима в срок до 30.11.2014г Към фактурата е приложено извлечение за потреблението на всеки от ползваните номера. Извършена частична корекция по дълга, е останал незаплатен остатък 66.48лв. (шестдесет и шест лв. и 48 ст.) за потребените през двата посочени отчетни периода услуги. Ищецът е прекратил едностранно договорът си с ответника, поради неговото неизпълнение да заплаща предоставените му от ищеца услуги.

На 13.12.2016г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника, ответник по настоящото дело , Г.И.А.. Въз основа на подаденото то ищеца заявление, е образувано ч.гр.д.№ 637/2016г. по описа на РС-Сливница, по което на 27.12.2016г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.  Заповедта е връчена на Г.И.А. на 27.01.2017г. и на 03.02.2017г., същата е подала бланково възражение срещу нея на основание чл.414 от ГПК, без да посочва допълнителни факти извън твърдението , че не дължи изпълнение. Кредиторът, настоящ ищец е уведомен за подаденото възражение на 12.06.2017г., и на 14.07.2017г. е представил доказателства за предявеният от него иск по реда на чл.422 от ГПК. Видно от представеното известие за доставка е видно, че искът подаден до съд на 12.07.2017г. и доставен на 14.07.2017г.

При тези данни от фактическа страна, съдът, приема че е сезиран с иск с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, като главен и акцесорните искове с правно основание чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Исковете са предявени по  реда на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което за ищеца е достатъчно да докаже че вземането, което  претендира съществува.

По отношение на главния иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното: В тежест на доказване на ищцовата страна е да проведе пълно главно доказване относно обстоятелството за наличието валидно облигационно отношение между него и ответника, както и неизпълнение от страна на ответника на задълженията му възникнали във връзката с облигационното  му отношение с ищеца. Ответникът не оспорва сключеният с ищеца договор. Същият неоспорва и факта, че не е заплатил претендираната от ищеца сума. Не са представени доказателства относно прекратяване на тези договорни отношения или съответното им заплащане от страна на ответника. Не се спори между страните, че ответникът е сключил договори за предоставянето на мобилни услуги с ищцовото дружество, а именно: Договор за мобилни услуги за мобилен номер **** по програма G.U. 6.49лв. и договор за мобилен номер **** по програма G.U. 6.49лв., и двата от дата 15.09.2014г., сключени за срок до 15.09.2016г. видно от представените доказателства и неоспорени от ответника, последния с подписа си е удостоверил че е запознат , приема и се задължава да спазва Общите условия на дружеството ищец за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги /л.19/, както и че те са неразделна част от сключените договори. Твърдението на ответника, че след изтичането на първия месец след сключването на цитираните по-горе договори, ищецът е преустановил доставянето на мобилни данни, остана недоказано. Съдът е допуснал събирането на доказателствата поискани от ответника в подкрепа на твърденията му, но ответникът не предприе действия по изпълнението и представянето им пред съда. Предвид това, твърдението му остана недоказано.Ето защо, въз основанова на всичко изложено по-горе, съдът намира, че страните са се намирали във валидно облигационно отношение .

В цитираните договори, страните са договорили услугите, които следва да бъдат предоставени на ответника и съответно, сумите, които дължи ответника. Въз основа на договореното, ищецът е издал  фактура №**********/15.10.2014г. за отчетения период на потребление 15.09.2014- 14.10.2014г. с начислена сума за плащане в размер на 35.45 лв./ тридесет и пет лева и 0.45ст./, платима в срок 30.10.2014г. Към фактурата е приложено извлечение за потреблението на всеки от ползваните номера. За периода 15.10.2014- 14.11.2014г. е представена фактура №**********/15.11.2014г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 35.30 лв./ тридесет и пет лева и 0,30ст./ и 35.45 лв - незаплатен баланс от предходния отчетен период по фактура №**********/15.10.2014г, при което общодължимата сума по фактурата е в размер на 70.75 лв. /седемдесет лева и 0.75ст/, платима в срок до 30.11.2014г Към фактурата е приложено извлечение за потреблението на всеки от ползваните номера. Съгласно т.27 от Общите условия плащането на посочените във фактурата суми се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късноот 18 дни от издаването й. Липсват доказателства за извършено плащане на посочените по фактурите суми от ответника, поради и което съдът намира за основателен предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД икато такъв следва да бъде уважен.

Предвид гореизложеното следва да се посочи, че по делото се установява, че в договора за мобилни услуги, както и в последващите споразумения е предвидено обезщетение при неизпълнение на задълженията на ответника, в случая довели до прекратяване на облигационноправните връзки между страните. От събраните по делото доказателства се установява, че преди издаването на фактурата от 15.01.2015 г., в която е начислена претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги, са издадени от ищеца още няколко фактури, в които пълният размер на задължението по предходната издадена фактура - за предходния отчетен период, е посочена изцяло като задължение и в следващата фактура, т.е  съответната фактура включва и цялото задължение от предходния период. При това следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил месечните си задължения за плащане на дължимите от него суми по сключените с ищеца договори за мобилни услуги за няколко последователни отчетни периода. Ответницата, върху която лежи доказателствената тежест, не ангажира и доказателства да е извършила плащане  на суми по издадените от ищеца фактури във връзка с предоставените му телефонни услуги през процесния период. Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По смисъла на цитираната  разпоредба, неустойката представлява имуществена ценност, най- вече парична сума, която длъжникът се задължава да заплати на кредитора в случаите на виновно от негова страна неизпълнение на договорни задължения. Фактическият състав на неустойката включва изрична клауза в договора /неустоична клауза/, неизпълнение и вина, като вината се презюмира оборимо. Установява се, че в договора е предвидено, че в случай на прекратяване на договорите през срока, в който са уговорени, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка, в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на срока на договора. Следва да се приеме, че в случая е налице фактическият състав на неустойката- изрична клауза  и виновно неизпълнение задълженията на ответника, довели до прекратяване им. Ето защо, съдът стига до извода, че искът се явява основателен и следва да се уважи.

Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и акцисорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Претендирана е законната лихва върху главницата от 66,48лв. в размер на 55,26 лв. за периода 31.01.2015г. до 21.11.2016г.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в исковия процес в размер на 25 лева– платена държавна такса, 180 лева – адвокатско възнаграждение. Разноските от общо 205 лева ще се възложат в тежест на ответника.

Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 205 лева.

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.А., ЕГН: ********** ***, съществува изискуемо вземане на  „Т.Б." ЕАД, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в град С., район „М.", ж.к. „М. 4", Б.П.С., сграда 6, представлявано С.Ф., за сумата от 300.88 лв. (Триста и лв. и 88 ст.), от които 66.48 лв. (шестдесет и шест лв. и 48 ст.) незаплатена далекосъобщителна услуга и 234.40 лв. (Двеста тридесет и четири лв. и 40 ст.) - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*****, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване за заявлението за издаване за заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 25,00лв. разноски по делото за държавна такса и 180,00лв. адвокатско възнаграждение, за което  издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 637/2016г. по описа на РС-Сливница.

     ОСЪЖДА Г.И.А., ЕГН: ********** ***, да заплати на  „Т.Б." ЕАД, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в град С., район „М.", ж.к. „М. 4", Б.П.С., сграда 6, представлявано С.Ф., сумата от 205,00 / двеста и пет лева / лева, направените по делото разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

      Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

                      

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: