Р Е
Ш Е Н И Е
№ 115
гр.Сливница 26 ноември 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Сливница, първи състав, в публичното заседание, проведено на седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №451 по описа на съда за 2017 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
„Т.Б." ЕАД, вписано в Търговския регистър,
воден от Агенция по вписванията, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
град С., район „М.", ж.к. „М. 4", Б.П.С., сграда 6, представлявано С.Ф.,
чрез адв.Г. - САК, е предявила против Г.И.А. иск
с правно основание чл. 422 от ГПК, с
който моли да бъде установено по отношение на ответника, съществуването на
вземания в полза на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 637/2016г. по описа на РС-Сливница
за следните суми: 300.88 лв.
(Триста и лв. и 88 ст.), от които 66.48 лв. (шестдесет и шест лв. и 48 ст.)
незаплатена далекосъобщителна услуга и 234.40 лв. (Двеста тридесет и четири лв.
и 40 ст.) - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги за абонатен номер №*****, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване за заявлението за издаване за заповед за изпълнение до
окончателното плащане на сумата.
Претендират и направените съдебни разноски, вкл. и за адвокатско
възнаграждение по настоящето дело.
Твърди се в исковата молба, че Между „К.Б.М." ЕАД /по
настоящем „Т.Б." ЕАД/ и ответника Г.И.А., с абонатен номер при Оператора №*****
е подписан и валидно е действал Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****
по програма G.U. 6.49лв. и договор за мобилен номер **** по програма G.U. 6.49лв.,
и двата от дата 15.09.2014г., сключени за срок до 15.09.2016г. Твърди, че въз основа на посоченияте абонаментни програми
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, фактурирани
за абонатен номер №***** . Г.А. се е
задължила да плаща дължимите суми по банкова сметка, ***, в срок. Твърди, че ответникът е получил
продуктите по фактурите, за което представя доказателства.
Твърди се , че за
потребените от абоната-ответник услуги „Т.Б." ЕАД е издал следните
фактури:
-фактура №**********/15.10.2014г. за
отчетения период на потребление 15.09.2014- 14.10.2014г. с начислена сума за
плащане в размер на 35.45 лв./ тридесет и пет лева и 0.45ст./, платима в срок
30.10.2014г. Към фактурата е приложено извлечение за потреблението на всеки от
ползваните номера.
-фактура №**********/15.11.2014г. за
отметения период на потребление 15.10.2014- 14.11.2014г. с начислена за периода
сума за плащане в размер на 35.30 лв./ тридесет и пет лева и 0,30ст./ и 35.45
лв - незаплатен баланс от предходния отчетен период по фактура
№**********/15.10.2014г, при което общодължимата сума по фактурата е в размер
на 70.75 лв. /седемдесет лева и 0.75ст/, платима в срок до 30.11.2014г Към
фактурата е приложено извлечение за потреблението на всеки от ползваните
номера.
Твърди, че след извършена частична
корекция по дълга, е останал незаплатен остатък 66.48лв. (шестдесет и шест лв.
и 48 ст.) за потребените през двата посочени отчетни периода услуги. Поради
неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги, на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Т. е прекратил едностранно на дата 15.01.2015г
индивидуалните договори на Г.И.А. за ползваните от нея абонаментни програми и е
издал по абонатен номер №***** крайна фактура №********** с начислена обща сума
за плащане в размер на 300.88 лв. (Триста и лв. и 88 ст.). Начислената сума
представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на
66.48лв. (шестдесет и шест лв. и 48 ст.) за задълженията по предходните
фактурирани периоди, както и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги в размер на 234.4 лв. (Двеста тридесет и четири лв.
и 40 ст.).
Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение,
съгласно изрична клауза в т.11/стр.2/ от всеки от сключените договори за
мобилни услуги. Изричната договорна клауза предвижда, че в случай на
прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ
карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
В Подкрепа на твърденията си представя
писмени доказателства, прави доказателствени искания.
Ответникът, Г.И.А., чрез пълномощника си – адв.
адв.М.М. -АК-В. е представила в срока
писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва иска, излагайки
съображенията си. Не оспорва, че се намирала в облигационни отношения с ищеца.
Не представя писмени доказателства. Моли делото да бъде прекратено незабавно.
Твърди, че при получаването на първата си фактура във връзка със сключеният между
тях договор, е установила, че й е начислена сума, представляваща лизингова
вноска, но тя не била сключвала такъв договор, поради което отишла в офис на
ответника за обяснение. Служителят, с когото говорила, не могъл да й даде
обяснение, поради и което тя не платила сумата. Твърди, че с изтичането на
първия месецот сключването на договора, телефонът й бил изключен. Твърди, че не
е получавала следващата фактура и не е ползвала услугите на ответника. Прави
доказателствени искания в подкрепа на твърденията си.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
Ответникът не спори че е сключил договори за
предоставянето на мобилни услуги с ищцовото дружество, а именно Договор за мобилни услуги за мобилен номер **** по програма
G.U. 6.49лв. и договор за мобилен номер **** по програма G.U. 6.49лв., и двата
от дата 15.09.2014г., сключени за срок до 15.09.2016г. От представената фактура №**********/15.10.2014г. се установява, че същата е
издадена за отчетения период на потребление 15.09.2014- 14.10.2014г. с
начислена сума за плащане в размер на 35.45 лв./ тридесет и пет лева и
0.45ст./, платима в срок 30.10.2014г. Към фактурата е приложено извлечение за
потреблението на всеки от ползваните номера. За периода 15.10.2014-
14.11.2014г. е представена фактура №**********/15.11.2014г. с начислена за
периода сума за плащане в размер на 35.30 лв./ тридесет и пет лева и 0,30ст./ и
35.45 лв - незаплатен баланс от предходния отчетен период по фактура
№**********/15.10.2014г, при което общодължимата сума по фактурата е в размер
на 70.75 лв. /седемдесет лева и 0.75ст/, платима в срок до 30.11.2014г Към
фактурата е приложено извлечение за потреблението на всеки от ползваните
номера. Извършена частична корекция по дълга, е останал незаплатен остатък
66.48лв. (шестдесет и шест лв. и 48 ст.) за потребените през двата посочени
отчетни периода услуги. Ищецът е прекратил едностранно договорът си с ответника,
поради неговото неизпълнение да заплаща предоставените му от ищеца услуги.
На 13.12.2016г., ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника, ответник по
настоящото дело , Г.И.А.. Въз основа на подаденото то ищеца заявление, е
образувано ч.гр.д.№ 637/2016г. по описа на РС-Сливница, по което на 27.12.2016г.,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Заповедта е връчена на Г.И.А. на 27.01.2017г.
и на 03.02.2017г., същата е подала бланково възражение срещу нея на основание
чл.414 от ГПК, без да посочва допълнителни факти извън твърдението , че не
дължи изпълнение. Кредиторът, настоящ ищец е уведомен за подаденото възражение
на 12.06.2017г., и на 14.07.2017г. е представил доказателства за предявеният от
него иск по реда на чл.422 от ГПК. Видно от представеното известие за доставка
е видно, че искът подаден до съд на 12.07.2017г. и доставен на 14.07.2017г.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема че
е сезиран с иск с обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, като главен и акцесорните искове с правно основание чл.86
от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Исковете са предявени по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което за ищеца е достатъчно да
докаже че вземането, което претендира
съществува.
По отношение на главния иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното: В тежест на доказване на ищцовата
страна е да проведе пълно главно доказване относно обстоятелството за наличието
валидно облигационно отношение между него и ответника, както и неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му възникнали във връзката с облигационното му отношение с ищеца. Ответникът не оспорва
сключеният с ищеца договор. Същият неоспорва и факта, че не е заплатил
претендираната от ищеца сума. Не са представени
доказателства относно прекратяване на тези договорни отношения или съответното
им заплащане от страна на ответника. Не се спори между страните, че ответникът
е сключил договори за предоставянето на мобилни услуги с ищцовото
дружество, а именно: Договор за мобилни услуги за
мобилен номер **** по програма G.U. 6.49лв. и договор за мобилен номер **** по
програма G.U. 6.49лв., и двата от дата 15.09.2014г., сключени за срок до
15.09.2016г. видно от представените доказателства и неоспорени от ответника,
последния с подписа си е удостоверил че е запознат , приема и се задължава да
спазва Общите условия на дружеството ищец за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги /л.19/, както и че те са неразделна част от сключените
договори. Твърдението на ответника, че след изтичането на първия месец
след сключването на цитираните по-горе договори, ищецът е преустановил
доставянето на мобилни данни, остана недоказано. Съдът е допуснал събирането на
доказателствата поискани от ответника в подкрепа на твърденията му, но
ответникът не предприе действия по изпълнението и представянето им пред съда.
Предвид това, твърдението му остана недоказано.Ето защо, въз основанова на
всичко изложено по-горе, съдът намира, че страните са се намирали във валидно
облигационно отношение .
В цитираните договори, страните са договорили
услугите, които следва да бъдат предоставени на ответника и съответно, сумите,
които дължи ответника. Въз основа на договореното, ищецът е издал фактура
№**********/15.10.2014г. за отчетения период на потребление 15.09.2014-
14.10.2014г. с начислена сума за плащане в размер на 35.45 лв./ тридесет и пет
лева и 0.45ст./, платима в срок 30.10.2014г. Към фактурата е приложено
извлечение за потреблението на всеки от ползваните номера. За периода
15.10.2014- 14.11.2014г. е представена фактура №**********/15.11.2014г. с
начислена за периода сума за плащане в размер на 35.30 лв./ тридесет и пет лева
и 0,30ст./ и 35.45 лв - незаплатен баланс от предходния отчетен период по
фактура №**********/15.10.2014г, при което общодължимата сума по фактурата е в
размер на 70.75 лв. /седемдесет лева и 0.75ст/, платима в срок до 30.11.2014г
Към фактурата е приложено извлечение за потреблението на всеки от ползваните
номера. Съгласно т.27 от Общите условия плащането на посочените във фактурата
суми се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късноот 18 дни от
издаването й. Липсват доказателства за извършено плащане на посочените
по фактурите суми от ответника, поради и което съдът намира за основателен
предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД икато такъв следва да
бъде уважен.
Предвид гореизложеното следва да се посочи, че по
делото се установява, че в договора за мобилни услуги, както и в последващите
споразумения е предвидено обезщетение при неизпълнение на задълженията на
ответника, в случая довели до прекратяване на облигационноправните връзки между
страните. От събраните по делото доказателства се установява, че преди
издаването на фактурата от 15.01.2015 г., в която е начислена претендираната
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги, са издадени от
ищеца още няколко фактури, в които пълният размер на задължението по
предходната издадена фактура - за предходния отчетен период, е посочена изцяло
като задължение и в следващата фактура, т.е
съответната фактура включва и цялото задължение от предходния период.
При това следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил месечните си
задължения за плащане на дължимите от него суми по сключените с ищеца договори
за мобилни услуги за няколко последователни отчетни периода. Ответницата, върху която лежи доказателствената
тежест, не ангажира и доказателства да е извършила плащане на суми по издадените от ищеца фактури във
връзка с предоставените му телефонни услуги през процесния период. Съгласно чл.
92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. По смисъла на цитираната
разпоредба, неустойката представлява имуществена ценност, най- вече
парична сума, която длъжникът се задължава да заплати на кредитора в случаите
на виновно от негова страна неизпълнение на договорни задължения. Фактическият
състав на неустойката включва изрична клауза в договора /неустоична клауза/,
неизпълнение и вина, като вината се презюмира оборимо. Установява се, че в
договора е предвидено, че в случай на прекратяване на договорите през срока, в
който са уговорени, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка, в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на срока на договора.
Следва да се приеме, че в случая е налице фактическият състав на неустойката-
изрична клауза и виновно неизпълнение
задълженията на ответника, довели до прекратяване им. Ето защо, съдът стига до извода, че искът се явява основателен и следва
да се уважи.
Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде
уважен и акцисорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Претендирана е законната
лихва върху главницата от 66,48лв. в размер на 55,26 лв. за периода
31.01.2015г. до 21.11.2016г.
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени такива в исковия процес в размер на 25 лева– платена
държавна такса, 180 лева – адвокатско възнаграждение. Разноските от общо 205
лева ще се възложат в тежест на ответника.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер на
205 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.А., ЕГН: ********** ***, съществува изискуемо вземане на „Т.Б." ЕАД, вписано в Търговския
регистър, воден от Агенция по вписванията, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в град С., район „М.", ж.к. „М. 4", Б.П.С., сграда 6,
представлявано С.Ф., за сумата от 300.88 лв. (Триста и лв. и 88 ст.), от които
66.48 лв. (шестдесет и шест лв. и 48 ст.) незаплатена далекосъобщителна услуга
и 234.40 лв. (Двеста тридесет и четири лв. и 40 ст.) - неустойка предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*****,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване за
заявлението за издаване за заповед за изпълнение до окончателното плащане на
сумата, както и сумата от 25,00лв. разноски по делото за държавна такса и 180,00лв.
адвокатско възнаграждение, за което
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по ч.гр.д.№ 637/2016г. по описа на РС-Сливница.
ОСЪЖДА Г.И.А., ЕГН: ********** ***, да заплати на
„Т.Б." ЕАД, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция по
вписванията, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в град С., район „М.",
ж.к. „М. 4", Б.П.С., сграда 6, представлявано С.Ф., сумата от 205,00 / двеста
и пет лева / лева, направените по делото разноски - държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
СЪДИЯ: