Решение по дело №420/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.118, ал.3 във вр. ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба подадена от Н. Ц. К. от [населено място], общ.Враца, обл.Враца, [улица], чрез пълномощника адвокат Н. Х. М. от АК – Шумен против Решение № 1012-06-9-2/18.02.2021 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Национален Осигурителен Институт/НОИ/ – Враца, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-06-9/20.01.2021 г. срещу Разпореждане № Ц-2175-06-66/6/21.12.2020 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца. С последното, на основание чл. 69б, ал. 1, чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 114, ал. 1 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, отменено е разпореждане № **********/17.09.2016 г. и последващите го, като е разпоредено недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановят, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. В жалбата са изложени доводи относно неспазване на законоустановената форма при издаване на оспореното решение с което е отхвърлена жалбата против разпореждането с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е отменено предходно разпореждане, както и възстановяване на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания. Твърди се наличие на съществени нарушения на административно процесуалните правила, на материално правни норми, несъответствие с целта на закона и противоречие с правото на Европейския съюз. Излагат се доводи за нищожност на оспореният административен акт. Прави се искане за прогласяване на нищожността, алтернативно се претендира отмяна, както на първоначалния административен акт, така и на потвърждаващото го решение.

В съдебно заседание оспорващият Н. Ц. К. от [населено място] се явява лично, като се представлява от надлежно преупълномощения адвокат Н. Н. от АК - Варна, като поддържа жалбата си. Развива доводи в насока прогласяване на нищожността, алтернативно отмяна, както на първоначалния административен акт, така и на потвърждаващото го решение. Претендират се сторените по делото разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по оспорването Директора на ТП на НОИ Враца, редовно призован не се явява и не се представлява.

Производството е образувано след отмяна на Решение №236/19.07.2021г. постановено по адм. дело №139/2021г. по описа на АС – Враца, с Решение №2954/12.03.2024г. постановено по адм. дело №3415/2022г. по описа на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС – Враца.

С Определение №10020/26.09.2024г. по частно адм. дело 8967/2024г. по описа на ВАС делото е изпратено за разглеждане от Административен съд – Монтана.

Административен съд - Монтана, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено на 22.02.2021г., видно от л.17 от делото пред АС - Враца, като жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Враца, на 08.03.2021 г. /видно от пощенското клеймо/, регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Враца с Вх.№2103-06 -6, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал.1 КСО, респ. в чл. 149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/- дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Със заявление за отпускане на пенсия с вх. 2113-06-1120 от 18.08.2016г. до ТП на НОИ - Враца Н. Ц. К. от [населено място], общ.Враца, обл.Враца, [улица]поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като представил УП-30 №217/01.08.1995г. издадено от „Челопеч“ ООД с.Челопеч за положен стаж като подземен копач за времето от 15.01.1973г. до 18.05.1974г.; от 01.08.1974г. до 01.10.1974г. и от 01.01.1975г. до 20.09.1975г., които периоди липсвали в приложените трудови книжки.

С Разпореждане № **********/17.09.2016 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца на жалбоподателя Н. Ц. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 161.38 лв., считано от 18.08.2016г., съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО, в минимален размер, до определяне на размера й по реда на КСО.

С Разпореждане № **********/29.11.2016 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца е определена в размер на 492.92 лв., считано от 18.08.2016г., при осигурителен стаж от трета категория труд 14г. 04м. 01дни, осигурителен стаж по чл.104, ал.3 КСО от 10г. 03м. 15 дни, като на осн. чл.104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд 45г. 02.м. 16 дни.

По повод получени данни от осигурителя „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД – правоприемник на „Челопеч“ ООД, във връзка с изясняване стажа на Н. Ц. К., с Разпореждане № Ц-2175-06-66/6/21.12.2020 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, отменено е разпореждане № **********/17.09.2016г. и последващите го, и е разпоредено недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановят, заедно с лихвата – на основание чл. 69б, ал. 1, чл. 99 ал. 1 т. 2, б. “а“ и чл. 114, ал. 1 от КСО. Прието е, че при отпускане на пенсията от лицето е представено Удостоверение образец УП-30 № 217/01.08.1995 г. издадено от „Челопеч“ ООД с.Челопеч, за положен стаж, като подземен копач за времето от 15.01.1973г. до 18.05.1974г., от 01.08.1974г. до 01.10.1974г. и от 01.01.1975г. до 20.09.1975г., които не са отразени в трудовите книжки представени от жалбоподателя - заявител. След служебно изясняване с осигурителя „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с.Челопеч – правоприемник на „Челопеч“ ООД, с писмо изх. № 0956/26.11.2020г. същия уведомява НОИ-Враца, че липсва информация за действително положен стаж от лицето в разплащателните ведомости за посочените периоди в рудник Челопеч. Удостоверението образец УП-30 № 217/01.08.1995г. не е издадено от „Челопеч“ ООД, чийто правоприемник е „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД и не е регистрирано в регистъра на издадените удостоверения УП-3 на дружеството. В архива на трудовите досиета на дружеството е налично досие на лицето, от което е установено, че същия е работил като подземен копач само за периода от 06.06.1983г. до 03.10.1983г., за което е изготвено Удостоверение образец УП-3 № 1688/24.11.2020г. изпратено на НОИ-Враца. Отразеният период се установява и от приложените по делото заверени копия от заповеди за назначаване и освобождаване приложени на л.7 по делото и оспорени от жалбоподателя.

Предвид първоначално представените пред административния орган писмени доказателства е прието, че жалбоподателя има навършена възраст 60г. и 08 дни и съгласно чл.104 от КСО общ осигурителен стаж 36г.09м. и 28 дни. Съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 год. при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират през 2016г. при навършена възраст 52 год. и 10 месеца за мъжете, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст – 100.

Компетентният орган с оглед служебно събраните писмени доказателства Удостоверение образец УП-3 № 1688/24.11.2020г. издадено от „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД правоприемник на „Челопеч“ ООД е счел, че Н. Ц. К. не отговаря на изискването да има 10 год. осигурителен стаж при условията на първа категория труд, поради което е и постановено процесното разпореждане.

Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – Враца, който с Решение № 1012-06-9-2/18.02.2021 г. е оставил жалбата без уважение, като неоснователна. Възприети са мотивите изложени в обжалваното Разпореждане № Ц-2175-06-66/6/21.12.2020 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца. Изложени са мотиви, че с цел предотвратяване и ограничаване използването в пенсионното производство на документи или данни за осигурителен стаж или осигурителен доход с невярно съдържание в НОИ е създадена процедура – извършване на определени действия при установяване осигурителен стаж, положен при осигурител, включен в т.нар. Регистър на рисковите осигурители, като „Челопеч“ ООД е включен в този регистър.

От ответника е изпратено писмо с изх. № Ц1029-06-3980/23.12.2020г. до Директора на ОД на МВР - Враца, сектор „Икономическа полиция.“ за проверка относно истинността и верността на първоначално представеното със заявлението на жалбоподателя Удостоверение обр.УП-30 № 217/01.08.1995г. по което е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от приложеното писмо на Окръжен следствен отдел Враца при ОП – Враца на л.14 от новообразуваното адм. делото пред АС – Враца е образувано Сл. дело №37/2021г. по описа на ОСлО – Враца за престъпление по чл.316 във вр. чл.308, ал.1 от НК по което от графическата експертиза е установено, че подписите под „изготвил“, за „Гл. счетоводител“ и за „Ръководител“ не са изпълнени от съответните длъжностни лица. От техническата експертиза, отпечатъка от кръгал печат на личен състав „Челопеч“ ООД с.Челопеч положен в удостоверението обр.УП-30 № 217/01.08.1995г. не е на неговия правоприемник, като воденото досъдебно производство е частично прекратено и спряно срещу неизвестен извършител.

С Решение № 1012-06-15-3/10.03.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Враца е отменено Разпореждане № РНП-2-4-06-0086811/22.01.2021г. издадено от Ръководител на ПО при ТП на НОИ-Враца с което е било разпоредено жалбоподателя да възстанови недобросъвестно получени суми в размер на 33 493.27 лв. тъй като същото е било издадено преди да е влязло в сила Разпореждане № Ц2175-06-66/21.12.2020г. на Ръководител на ТП на НОИ-Враца.

От приложените по делото решения по фирмени дела и след служебна справка за актуално състояние от търговския регистър, се установява, че „Челопеч“ ООД е създадена с Решение №1/10.12.1991г. по ф.дело №5164/1991г. на СОС, преобразувано е в „Челопеч“ ЕАД с Решение №4/05.02.1996г. по ф.дело №5164/1991г. на СОС, променено е наименованието в „Наван Челопеч“ АД с Решение №8/14.09.1999г. по ф.дело №5164/1991г. на СОС, променено е впоследствие наименованието в „Челопеч Майнинг“ АД с Решение №19/09.12.2003г. по ф.дело №5164/1991г. на СОС и на 27.06.2013г. отново е променено наименованието в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с ЕИК ********* представлявано от И. Б. Г. – член на Съвета на Директорите, предвид издадените Удостоверение образец УП-3 № 1688/24.11.2020г. от „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД служебно изискано от административния орган и послужило като основание за издаване на оспореното разпореждане и потвърждаващото го решение, както и представеното от жалбоподателя със заявлението удостоверение обр.УП-30 № 217/01.08.1995г. издадено от „Челопеч“ ООД с.Челопеч. Отделно от това безспорен е факта, че с Решение № 516 от 26 септември 1998 г. на Министерски съвет допълнено с Решение N 243 от 20 май 1998г. на Министерски съвет, „Челопеч“ ЕАД е едно от определените държавни предприятия за целево приватизиране през 1998 г.

В хода на съдебното производство по Адм. дело 139/2021г. по описа на АС – Враца в о.с.з. от 05.07.2021г. са разпитани двама свидетели – К. Т. И. и Н. И. К.. Според показанията им, жалбоподателя е бил спортист, състезател по борба, като през 1973-75 г. се е водил на работа в мината в Челопеч, където е работил като миньор. След това работил и в рудник Плакалница заедно с двамата свидетели, които не са работили в Челопеч. Св. И. не сочи конкретни данни за участие на жалбоподателя в състезания, но твърди, че знае, че е ходил по балканиади. Св. К. сочи, че му е известен факта, че жалбоподателя е спортувал за спортен клуб „Ботев“, като го е возел до Челопеч, но не знае защо се е водил на работа там. Показанията на тези свидетели съдът кредитира доколкото не противоречат на останалите събрани в хода на производството писмени доказателства, въпреки, че същите не сочат конкретни данни за време, период и длъжност на жалбоподателя в Челопеч относими към предмета на настоящето производство.

В хода на производството пред ВАС са представени и доказателства за заведено производство пред РС – София по Гр. дело №50094/2022г. за признаване за установено, че жалбоподателя е положил трудов стаж в рудник „Челопеч“ на длъжността „подземен копач“ за периода 15.01.1973г. до 18.05.1974г., от 01.08.1974г. до 01.10.1974г. и от 01.01.1975г. до 20.09.1975г., по което до този момент липсва постановен съдебен акт по заявеното искане.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните, Административен съд Монтана достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.1, т.2, б."а" от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административният акт е издаден от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – Враца, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност.

Решението е издадено в едномесечен срок от постъпване на жалбата, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл. 117, ал.1, т.2, б."а" от КСО. В тази връзка наведените в жалбата доводи се явяват неоснователни.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че спорът по делото се отнася до наличието на осигурителен стаж за периодите от 15.01.1973г. до 18.05.1974г., от 01.08.1974г. до 01.10.1974г. и от 01.01.1975г. до 20.09.1975г., който стаж е послужил за придобиването на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при издаване на първоначалното Разпореждане № **********/17.09.2016 г., от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца по което на жалбоподателя Н. Ц. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 161.38 лв., считано от 18.08.2016г., съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО, в минимален размер, до определяне на размера й по реда на КСО, а с Разпореждане № **********/29.11.2016 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца е определена в размер на лична пенсия 492.92 лв., считано от 18.08.2016г., при осигурителен стаж от трета категория труд 14г. 04м. 01дни, осигурителен стаж по чл.104, ал.3 КСО от 10г. 03м. 15 дни, като на осн. чл.104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд 45г. 02.м. 16 дни.

Оспореното Решение № 1012-06-9-2/18.02.2021 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Национален Осигурителен Институт/НОИ/ – Враца, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-06-9/20.01.2021 г. срещу Разпореждане № Ц-2175-06-66/6/21.12.2020 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца, настоящия съдебен състав намира за постановено при пълно, точно и обективно обсъждане на относимите към спора и приложени писмени доказателства, без да е игнорирано което и да е от тях и при правилно приложение на материалния закон.

С оглед представените документи от заявителя настоящ жалбоподател удостоверение обр.УП-30 № 217/01.08.1995г. издадено от „Челопеч“ ООД с.Челопеч и на служебно събраните - Удостоверение образец УП-3 № 1688/24.11.2020г. от „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, административния орган правилно е приел, че не е доказан положеният стаж от жалбоподателя в представеното към заявлението удостоверение.

Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностно лице, съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. С Разпореждане № № **********/29.11.2016г. издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Враца на жалбоподателя е отпусната лична пенсия, като е прието, че има общ осигурителен стаж превърнат към III /трета/ категория труд и на основание чл.104 от КСО в размер на 45год., 2мес. И 16 дни, в т.ч. осигурителен стаж III /трета/ категория труд 14г., 4м. и 1 ден, и осигурителен стаж по чл.104 ал.3 от КСО в размер на 10г.3м. и 15 дни. Пенсията е отпусната по Заявление подадено от жалбоподателя към което същия е приложил Удостоверение образец УП-30 № 217/01.08.1995 г. издадено от „Челопеч“ ООД с.Челопеч, за положен стаж, като подземен копач за времето от 15.01.1973г. до 18.05.1974г., от 01.08.1974г. до 01.10.1974г. и от 01.01.1975г. до 20.09.1975г., който стаж е послужил за придобиването на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочените периоди в това УП-30 № 217/01.08.1995г. не са отразени в приложените трудови книжки № 15 и № 617, представени със заявлението. С цел извършване на проверка на този стаж е изпратено писмо от 28.10.2020г. до жалбоподателя с уведомяване на представи трудова книжка № 617, която същия е представил на 08.12.2020г.

Същевременно е изпратено и писмо до осигурителя „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с ЕИК ********* явяващо се правоприемник на „Челопеч“ ООД с.Челопеч, с оглед проверка на този трудов стаж. С писмо изх. № 0956/26.11.2020г., подписано от Изпълнителния директор И. Г., същия уведомява НОИ - Враца, че липсва информация за действително положен стаж от лицето в разплащателните ведомости за посочените периоди в рудник Челопеч. Удостоверението образец УП-30 № 217/01.08.1995г. не е издадено от „Челопеч“ ООД, чийто правоприемник е „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с ЕИК ********* /видно от приложените справки от търговския регистър/ и не е регистрирано в регистъра на издадените удостоверения УП-3 на дружеството. В архива на трудовите досиета на дружеството е налично досие на лицето, от което е установено, че същия е работил като подземен копач само за периода от 06.06.1983г. до 03.10.1983г. за което е изготвено Удостоверение образец УП-3 № 1688/24.11.2020г. изпратено на НОИ-Враца. Предвид именно тези новопредставени доказателства от „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с ЕИК ********* е извършена преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в резултат на което е констатирано, че настоящия жалбоподател – Н. Ц. К. от [населено място], общ.Враца, обл.Враца, [улица]не отговаря на изискването да има 10 год. осигурителен стаж при условията на първа категория труд по чл.69б ал.1 от КСО.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителния стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с удостоверение по утвърден образец, издадено от осигурителя, както и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, като съгласно ал. 3 от същия текст, документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

В случая с жалбоподателя Н. Ц. К., трудовия стаж за периода 1973-75г. в „Челопеч“ООД с.Челопеч, не е вписан в трудовата книжка съгласно т. 6, ал. 2, б. “в“ от Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж /обн. ДВ бр.20/12.03.1968г./, липсват трудов договор, заповед за назначаване или прекратяване на ТПО, ведомости за заплати или други разходооправдателни документи, чрез които да докаже, че жалбоподателя е осъществявал трудова дейност в този период.

Посоченото в Удостоверение образец УП-30 № 217/01.08.1995 г. издадено от „Челопеч“ООД с.Челопеч, за положен стаж, като подземен копач за времето от 15.01.1973г. до 18.05.1974г., от 01.08.1974г. до 01.10.1974г. и от 01.01.1975г. до 20.09.1975г., се опровергава не само от представените от „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с ЕИК ********* правоприемник на „Челопеч“ООД с.Челопеч, писмо изх. № 0956/26.11.2020г. и Удостоверение образец УП-3 № 1688/24.11.2020г. но и от образуваното и водено досъдебно производство, в Окръжен следствен отдел Враца при ОП – Враца Сл. дело №37/2021г. по описа на ОСлО – Враца за престъпление по чл.316 във вр. чл.308, ал.1 от НК по което от графическата експертиза е установено, че подписите под „изготвил“, за „Гл. счетоводител“ и за „Ръководител“ не са изпълнени от съответните длъжностни лица по представеното от жалбоподателя със заявлението УП №30, като е установено, че отпечатъка от кръгъл печат на личен състав „Челопеч“ ООД с.Челопеч положен в удостоверението обр.УП-30 № 217/01.08.1995г. не е на неговия правоприемник.

Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “б“ от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа който го е издал, по инициатива на органа, когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. Видно от мотивите на разпореждането и на решението става ясно, че адм. орган е приел, че се касае за представяне на документ с невярно съдържание към документите за отпускане на пенсия, а именно Удостоверението образец УП-30 № 217/ 01.08.1995г. издадено от „Челопеч“ООД с.Челопеч. Поради което е изпратено писмо с изх. № Ц1029-06-3980/23.12.2020г. до Директора на ОД на МВР - Враца, сектор „ИП“ за проверка относно истиността и верността на представеното Удостоверение обр.УП-30 № 217/01.08.1995г. по което впоследствие е образувано и досъдебно производство за документно престъпление.

Отделно от това спорните периоди не са отразени в трудовата книжка на жалбоподателя и при липсата на редовни документи по чл. 40 от НПОС жалбоподателя се е възползвал от възможността да установи спорния осигурителен стаж по исков ред съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, с оглед образуваното пред РС – София по Гр. дело №50094/2022г. за признаване за установено, че жалбоподателя е положил трудов стаж в рудник „Челопеч“ на длъжността „подземен копач“ за периода 15.01.1973г. до 18.05.1974г., от 01.08.1974г. до 01.10.1974г. и от 01.01.1975г. до 20.09.1975г.

Следва да се посочи, че трудовата книжка според Кодекса на труда е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. Като официален удостоверителен документ, тя се издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея, и която доказателствена сила обвързва пенсионния орган. Именно отразените обстоятелства в Удостоверението образец УП-3 № 1688/24.11.2020г. издадено от „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, като правоприемник на „Челопеч“ООД с.Челопеч, са вписани и в трудовата книжка № 617 на жалбоподателя, а именно относно трудов стаж за периода от 06.06.1983г. до 03.10.1983г.

Съгласно чл.114 ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО, поради което и твърденията в съдебно заседание, че в случая се касае за възобновяване на административното производство по реда на чл.99 от АПК са неоснователни, тъй като административният орган в рамките на своята компетентност при преценка на представените по административната преписка писмени доказателства е постановил отмяна на разпореждане № **********/17.09.2016 г. издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца и последващите го, като е разпоредено недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановят, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. В тази част административния акт не води до възникване на задължение за жалбоподателя преди издаването на отделно нарочно разпореждане за събиране на недобросъвестно получени суми с необходимата конкретизация по размер, след влизане в сила на оспореното в настоящето производство разпореждане.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, които да са ограничили правото му на защита. При отмяна на влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО при прилагане на някоя от хипотезите на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО по инициатива на органа и длъжностното лице по пенсионно осигуряване, не е предвидено задължение за провеждане на регламентираната в чл. 1, ал. 5 от НПОС процедура. Видно от посочената разпоредба е, че същата е приложима в случаите на произнасяне по прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ. В случая за жалбоподателя е била налице възможност да изложи всички свои възражения, чрез обжалване на постановеното разпореждане, което в случая е сторил. В този смисъл съдът приема, че не е налице нарушение на чл. 28 от АПК и чл. 34 от АПК.

Предвид горните обстоятелства правилно е прието в оспорените разпореждане и решение, че към датата на заявлението /18.08.2016г./ жалбоподателя Н. Ц. К. от [населено място], общ.Враца, обл.Враца, [улица] имал навършена възраст 60г. и 08 дни и съгласно чл.104 от КСО общ осигурителен стаж 36г., 09м. и 28 дни. Съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 год. при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират през 2016г. при навършена възраст 52 год. и 10 мес. за мъжете, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст – 100 при което същия не отговаря на изискването да има 10 год. осигурителен стаж при условията на първа категория труд, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.

В хода на настоящото съдебно производство от представените и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства не се доказа за процесния период жалбоподателят Н. Ц. К. да е имал положен стаж, като подземен копач в рудник Челопеч, а именно - за времето от 15.01.1973г. до 18.05.1974г., от 01.08.1974г. до 01.10.1974г. и от 01.01.1975г. до 20.09.1975г., който стаж да послужи за придобиването на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Безспорен е факта, че по воденото досъдебно производство за документно престъпление и в писмото на правоприемника на „Челопеч“ООД с.Челопеч се установява, че представеното от жалбоподателя със заявлението за отпускане на лична пенсия Удостоверения образец УП-30/01.08.1995г. издадено от „Челопеч“ООД с.Челопеч не може да се ползва с материална доказателствена сила, тъй като е установено, че не е издавано от подписалите го лица. Приложеното от административния орган в хода на административното производство Удостоверението образец УП-3 № 1688/24.11.2020г. издадено от „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, като правоприемник на „Челопеч“ООД с.Челопеч правилно е кредитирано от ответника, тъй като посочения в него период от 06.06.1983г. до 03.10.1983г. съответства и на вписания не само в трудовата книжка № 617 на жалбоподателя, а се установява и от приложените заповеди за назначаване и освобождаване на л.7 по делото.

По отношение на наведените доводи в жалбата за нищожност на оспореното решение и разпореждане, настоящия съдебен състав намира, че същите не страдат от порока нищожност. В АПК няма посочени основания за нищожност, поради което правната доктрина счита за нищожен издаден административен акт, който е засегнат от същите пороци, основания за отмяна, визирани в чл. 146 АПК, но при допуснати съществени нарушения. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът от момента на издаването му, не поражда правните последици към които е насочен. С оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии кога един порок води до нищожност и кога до унищожаемост, като всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, и оттам на липса на волеизявление. Оспореното Решение № 1012-06-9-2/18.02.2021 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Национален Осигурителен Институт/НОИ/ – Враца, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-06-9/20.01.2021 г. срещу Разпореждане № Ц-2175-06-66/6/21.12.2020 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца са издадени в писмена форма, а съдържанието им е абсолютно разбираемо, поради което и този порок не е налице. Съществено нарушение на административно производствените правила е основание за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление, каквито в случая не се установяват. В конкретния случай липсват данни и за съществени нарушения на процесуалния ред или на материалния закон. Неблагоприятното въздействие върху адресата на административния акт не винаги се дължи на неговата нищожност.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение не страда от описаните в жалбата пороци, които да обуславят неговата нищожност, като същото е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, същото е в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. чл. 226, ал. 3 АПК ответника има право на поисканите разноски при предходното разглеждане на делото от процесуалния представител на ТП на НОИ – Враца, както в производството по Адм. дело №139/2021г. по описа на АС – Враца, така и пред ВАС за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 120 /сто и двадесет/ лева за всяка от съдебните инстанции или общо 240,00лв. /двеста и четиридесет/, съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл.144 АПК във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правна помощ.

По горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 във връзка с чл. 172, ал.1 от АПК и чл.143, ал.3 от АПК във вр. чл. 226, ал. 3 АПК, Административен съд Монтана, първи съдебен състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Ц. К. от [населено място], общ.Враца, обл.Враца, [улица]против Решение № 1012-06-9-2/18.02.2021 г. на Директора на Териториално поделение на Национален Осигурителен Институт – Враца, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-06-9/20.01.2021 г. срещу Разпореждане № Ц-2175-06-66/6/21.12.2020 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. Ц. К. от [населено място] и е отменено разпореждане № **********/17.09.2016 г. и последващите го, като е разпоредено недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановят, заедно с лихвата.

ОСЪЖДА Н. Ц. К. от [населено място], общ.Враца, обл.Враца, [улица]да заплати на ТП на НОИ Враца сумата от общо 240,00лв. /двеста и четиридесет/ представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции при предходното разглеждане на делото, както и 5,00лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.