Определение по дело №1385/2016 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 62
Дата: 20 януари 2017 г. (в сила от 28 януари 2017 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20165320101385
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

           

20.01.2017 година                                   град К.

Карловският  районен съд                      І-ви граждански състав

На двадесети януари                               две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСИМА ВАНГЕЛОВА-ПЕТРОВА

 

Секретар: С.Д.

Сложи за разглеждане докладвано от съдията

Гр. дело № 1385 по описа за 2016 година

На именното повикване в 11.00 часа се явиха:

            Молителите Д.Г.Б. и В.М.И., редовно призовани, явяват се лично и с адв. Ц., с пълномощно от днес.

Ответникът М. А.Б., редовно призован, явява се лично.

Страните – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по даване ход на делото, предвид което

            ОПРЕДЕЛИ

            ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото, съобразно изготвено определение от 21.12.2016 г., съдържащо се на листове 25 и 26 от делото, в което са изложени обстоятелства, с които е сезиран съдът, по реда на член 4 от ЗЗДН, претенцията на молителите и съдът се е произнесъл по доказателствените искания на молителите.

СЪДЪТ констатира, че с определението е дадена възможност на ответната страна, в едноседмичен срок от получаване на съобщение, да даде становище по иска. В указания срок такова не е постъпило по делото. Ответникът се явява лично и съдът даде възможност на страната да завя становище по претенцията на молителите.

            Ответникът – Запознат съм с молбата. Получавам призовка в село Д., отварям и чета. От там отивам при дъщеря ми и я питам: „В., може ли такива работи? Искате да ме лишите от жилището. Не съм се прибирал 3 години.“ Попитах я дали това е редно, всичко беше спокойно, имаше колежка, с която ме запознаха. Не съм се карал с нея. От там отидох при майка й на работата. Извиках я да излезе от вън и тя излезе, като тя извика малката дъщеря. Казвам й, че това което е намислила няма да стане. Тонът ми беше нормален. Не съм бил по-строг и по-груб при срещите ми с тях. Разговорът с В. беше в приемната, имаше и други хора. Не би следвало тези хора да са чули разговора ни, ние си говорихме тихо. Не оспорвам, че на посочената дата 16.12.2016 г. имах срещи с дъщеря ми и със съпругата ми. Не съм се държал грубо с тях, дори съпругата ми като си тръгнах каза: „Бъди жив и здрав“. Малката дъщеря каза да отидем в някое кафене да се разберем, за да не ни слушат хората на пътя. Какви доказателства? Аз съм бил сам и нямам доказателства?

Адв. Ц. – Искаме да уточним, тъй като ответникът каза, че казал на съпругата си: „Тези работи няма да станат“. Какво възражение има?

Ответникът – Става въпрос за къщата.

Адв. Ц. – Друго дали оспорва, защото имам информация, че е казал: „Да се изгони от къщата, няма да носи фамилията ми.“

Ответникът - Никога не изричал това.

Адв. Ц. - Водим двамата свидетели и ще помоля, тъй като свидетеля-очевидец, който ще докаже факти, които другите не са видели, да бъде разпитан в следващо съдебно заседание, тъй като е на планувана ваканция със семейството си и поради метеорологичните условия не е могъл да се придвижи от Боровец – Военната база за днешно съдебно заседание.

            СЪДЪТ прикани страните към спогодба.

         Молителката Д.Б. лично – От три години не живея с него. Исках по нормален начин да се разведем, като едни интелигентни и културни хора. Подадох молба за развод, не съм излагала мотиви, а само споменах, че от 3 години не живея с него и нямах никаква помощ. Жилището е на дъщеря ми и аз имам право да живея в това жилище, и в разводното дело упоменавам моите претенции да остана да живея в това жилище, защото, ако го напусне, както казва дъщеря ми, това жилище ще стане един публичен дом. Искам да остана в жилището и да си запазя фамилията по причини да не водя допълнителни документи. Господина е получил призовката за развод и на следващия ден отива при дъщеря ми, защото жилището е нейно и защо аз ще се ширя в това жилище и защо ще нося фамилията.

            Молителката В.И. – След като получи това ми се обади по тел и ми каза, че това няма да стане по нашите правила. Аз лично съм му обяснила, че никой не го е изгонил от това жилище,че той има правото да живее. Това, че той по собствено желание ни остави и отиде да живее с друго семейство. Той лично ми каза, че ще ям много бой, защото му казах, че ще дойда и ще се разправям с жената, с която той живее. Той забрави децата, забрави мене, внуци, всички забрави. Когато дойде в социални грижи, беше спокоен, взех и започнах да чета молбата за развод и му казах, че никой няма право да го изгони от това жилище, ти имаш право да живееш в това жилище. Съвсем спокойно му го обясних. В нотариалния акт е упоменато, че те имат право да живеят в това жилище заедно или поотделно. Той не искаше да ме разбере. Той каза, че няма така да стане, няма да ми носи фамилията, няма да живее в тази къща.

            Ответникът – Съгласен съм на спогодба.

         Адв. Ц. – Съгласни сме на спогодба, по силата на която ответникът да се въздържа от домашно насилие и за максималния срок от време, предвиден по ЗЗДН, същият да не приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на доверителките ми.

         Ответникът лично -  Съгласни съм на тази спогодба, но в жилището има мои вещи – дрехи. Аз, действително от 2 години живея в село Д., но в къщата имам вещи, които искам да си взема. Ако това бъде вписано в спогодбата, че те няма да ме затрудняват при взимането на багажа съм съгласен на спогодба.

         СЪДЪТ пристъпва към вписване на спогодбата в окончателен вариант:

ВЗЕМА се по отношение на Д.Г.Б. *** с ЕГН ********** и В.М.И. *** с ЕГН ********** следните мерки за защита:

ЗАПОВЯДВА се на М. А.Б. *** с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.Г.Б. *** с ЕГН ********** и В.М.И. *** с ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА се на М. А.Б. *** с ЕГН ********** да приближава пострадалите от домашно насилие - Д.Г.Б. *** с ЕГН ********** и В.М.И. *** с ЕГН **********; жилищата им, няходящи се в град К., ул. „*****“ № ** на Д.Б.,*** на В.И.; местоработата им, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 МЕСЕЦА, считано от днес.

Д.Г.Б. *** с ЕГН ********** и В.М.И. *** с ЕГН ********** заявяват, че ще осигурят достъп и възможност на М. А.Б. *** с ЕГН ********** през този период да вземе личните си вещи от дома му в град К., ул. „*****” № **.

Разноските за страните остават така както са ги направили.

 

 

                                СПОГОДИЛИ  СЕ:

 

 

МОЛИТЕЛИ:                                                        ОТВЕТНИК:

                                                                               /М.Б./

1. ......................

/Д.Б./

 

2......................

/В.И./

 

 

СЪДЪТ намира, че така постигнатата между страните в днешно съдебно заседание спогодба не противоречи на закона и добрите нрави като на основание чл. 234 ал. 1 от ГПК, следва да се одобри.

ОДОБРЯВАНЕ на спогодбата обосновава и прекратяване на производството по спора, изчерпващ предмета на делото.

Съобразно постигнатата спогодба на основание чл. 7 ал. 6 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по настоящото производство в размер на 30 (тридесет) лева по бюджетната сметка на ВСС, по сметка на КРС.

Ето защо, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОДОБРЯВА постигната между страните спогодба по силата на която:

ВЗЕМА се по отношение на Д.Г.Б. *** с ЕГН ********** и В.М.И. *** с ЕГН ********** следните мерки за защита:

ЗАПОВЯДВА се на М. А.Б. *** с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.Г.Б. *** с ЕГН ********** и В.М.И. *** с ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА се на М. А.Б. *** с ЕГН ********** да приближава пострадалите от домашно насилие - Д.Г.Б. *** с ЕГН ********** и В.М.И. *** с ЕГН **********; жилищата им, няходящи се в град К., ул. „*****“ № ** на Д.Б.,*** на В.И.; местоработата им, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 МЕСЕЦА, считано от днес.

Д.Г.Б. *** с ЕГН ********** и В.М.И. *** с ЕГН ********** заявяват, че ще осигурят достъп и възможност на М. А.Б. *** с ЕГН ********** през този период да вземе личните си вещи от дома му в град К., ул. „*****” № **.

Разноските за страните остават така както са ги направили.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на настоящото споразумение се прилагат мерките по чл. 21 от ЗЗДН, задържане на нарушителя и незабавно уведомяване на органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА М. А.Б. *** с ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 30 (тридесет) лева в полза на държавата, по бюджетна сметка на КРС.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА съобразно определената мярка.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело номер 1385/2016 г. по описа на КрлРС, с оглед постигнато споразумение между страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес пред ПОС, а в останалата част относно одобрената спогодба, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което се закри в 11.30 часа.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                        СЕКРЕТАР:

Сн.Д.