Номер 236410.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 06.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело №
20203100501949 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 31906/28.05.2020 г. от „ЛАЙЪНС БЪЛГАРИЯ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Коста Цонев“, № 22А, ет. 7, ап. 43 срещу
Решение № 1403/17.03.2020 г., по гр.д. № 6379/2019 г. на ВРС, XXXIX с., с което е
отхвърлен искът за приемане за установено, че А. Х. С. , ЕГН **********, с
местожителство в гр. ***, дължи сумата 4320.00 евро, представляваща договорна неустойка
за разваляне, по силата на чл. 5 от Договор за услуга от 15.09.2016 г., на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
3945/2019 г., на ВРС, XIX с.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
противоречи на задължителната съдебна практика. Излага доводи за характера на
уговорената в сключения договор неустойка, а именно, че тя е такава за развалянето му, а не
за забава, както неправилно е приел ВРС. Излага теоретичните си доводи по въпроса за
характера на компенсаторната неустойка и какви по вид вреди би могла тя да компенсира.
Излага и виждане за последиците от развалянето на договора. По съществото на спора,
счита че в хода на процеса е безспорно установено неизпълнението на възложителя, което е
довело до разваляне на договора и до възникване на задължение да се заплати уговорената в
този случай неустойка. При това положение и в съответствие с постановките на ТР № 7/2013
г., на ВКС, съдът е следвало да уважи предявения иск. Оспорва доводите на ВРС досежно
нищожността на претендираната неустойка, поради противоречието й с добрите нрави и
счита, че размерът на уговорената неустойка евентуално би могъл да доведе извод за
нейната прекомерност, каквото възражение от страна на ответника не е било въведено в
процеса. Отправя искане за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна А. Х. С. , не депозира писмен
отговор.
Въззивната жалба и насрещната такава са подадени в сроковете по чл. 259, ал. 1 ГПК
и съответно чл. 263, ал. 2 ГПК, от активно легитимирани лица, чрез надлежно
оправомощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото,
не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя
възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. №
31906/28.05.2020 г. от „ЛАЙЪНС БЪЛГАРИЯ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Коста Цонев“, № 22А, ет. 7, ап. 43 срещу Решение №
1403/17.03.2020 г., по гр.д. № 6379/2019 г. на ВРС, XXXIX с., с което е отхвърлен искът за
приемане за установено, че А. Х. С. , ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, дължи
сумата 4320.00 евро, представляваща договорна неустойка за разваляне, по силата на чл. 5
от Договор за услуга от 15.09.2016 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, за
която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 3945/2019 г., на ВРС, XIX с.
НАСРОЧВА в с. з. на 23.09.2020 г., 14.00 ч., за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________