Р Е Ш Е Н И Е
№ 260731/04.03.2020 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на първи февруари две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 21004 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „М.К." ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:*** срещу Д.И.И., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 195, вр. с чл.
87, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, предл.3, от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищeца сумата от 15000,00 лв. дадена на
отпаднало основание – развален поради недостатъци на вещта неформален договор
за покупко-продажба на лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси", с ДК
№ **** и рама № ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът
„М.К." ЕООД излага, чрез адв. А. Ж., че е купувач по неформален договор
сключен с ответника за покупко-продажба на автомобил марка „Субару" модел
„Легаси" с ДК № *** и рама № *** срещу сумата от 15,000 лв. Страните
направили и устна уговорка в полза на купувача собствеността да се прехвърли
пред нотариус след като купувачът се увери, че автомобилът е в състоянието
описано от продавача Д.И.. В тази връзка ишецът сочи, че на 06.02.2018 г. е
превел по банков път сумата от 15000,00 лв. на ответника. На следващия ден
07.12.2018 г. лицето Св.М. му предоставило ключ за автомобила и документите за
него. Непосредствено след предаването на владението върху автомобила посетил
сервиз за да го обслужи, но там се установило, че колата е на значително повече
километри от данните по километраж, както и че е участвала в сериозно ПТП като
дори шасито било изкривено. Много части не били оригинални, а подменени.
Появили се и други други дефекти - акумулаторът бил по-малък от оригиналния,
жабката не се отваряла с предоставения ключ,
уплътненията на купето били компрометирани и в него прониквала влага, а
при проливен дъжд колата се напълнила с вода над глезените. На 16.08.2018 г.
извън населено място автомобилът преустановил движение и се наложило да бъде
закаран до сервиз с „пътна помощ" за 500,00 лв. Било сменено и външно
каре. Ищецът, чрез законния си представил се свързал с ответника, включително
по телефон, за да развалят сделката поради недостатъците на вещта, но той
отговарял уклончиво, след което отказал комуникация. На ответника била връчена
нотариална покана на 20.09.2018 г., с
която ищецът поискал да му се върне сумата от 15000,00 лв., а до тогава щял да
задържи ползването на автомобила. Малко след това били откраднати
регистрационните номера на автомобила, а автомобилът бил оставен заключен на
охраняем паркинг на ул. „Ст.", гр. В.. На 12.10.2018 г. законният
представител на ищеца отишъл на паркинга, но автомобилът го нямало, а пазачът
посочил, че униформени се представили за служители от Второ РУ на МВР В.,
отключили колата и потеглили с нея. След като ишецът подал жалба във Второ РУ
на МВР, се оказало, че техни служители не са прибирали автомобила. По сигнал на ищеца било образувано ДП № * г.
по описа Второ РУ на МВР В. за самоуправство срещу неизвестно лице, по което
ищецът предал доброволно на разследващия полицай ключа и документите за колата.
Ищецът сочи, че автомобилът се намира във владение на ответника, който подал
жалба, че законният представител на дружеството е обсебил автомобила, но
образуваното срещу него ДП № * г. било прекратено именно защото вещта била във
владение на Д.И.И.. Счита, че договорът е развален с получаването от ответника
на нотариалната покана, като страните по него дължат връщане на даденото. По
изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д.И.И., чрез адв. П.Ч. е депозирал писмен отговор на исковата молба. Сочи се,
че исковата претенция е нередовна, което препятства процесуалната му защита. В
евентналност оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че между страните
няма валидно сключен договор за покупко
- продажба на автомобила, който да подлежи на разваляне. Сочи, че страните не
са сключили и писмен предварителен договор в нотариална форма. Подддържа, че
ищецът не е уведомил ответника по надлежния ред за проблеми в техническото
състояние на автомобила. Поддържа, че е недопустимо доказване на договора със
свидетелски показания. Сочи, че не е имало пречка пред сключването на писмен
договор за продажба. Сочи, че ищецът доброволно е предал на ответника ключа за
автомобила на 10.10.2018 г. Поддържа, че считано от 07.02.2018 г. до връщането
му на ответника, автомобилът е с пробег над 42000 км. След връщането ответникът
установил неизправности в състоянието му, които настъпили вследствие на
ползването му от ищеца. В условията на евентуалност прави възражение за
прихващане със заплатената за така наложилия се ремонт сума от общо 10619,44
лв., от която за авточасти 5594,44 лв., за автобояджийски услуги 3991,00 лв., а
за авторемонт 1034,00 лв. В условията на евентуалност прави възражение
за прихващане и със сумата в размер на 15000,00 лв., представляваща обезщетение
за лишаване на ответника от ползване на автомобила от ищеца за периода от
07.02.2018 г. до 10.10.2018 г. По изложените съображения моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните чрез процесуалните
си представители поддържат изразените становища по спора, като ищеца оспорва
основателността на направените от ответника възражения за прихващане. Ответникът доразвива доводите си в писмена
защита.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От преводно нареждане от 06.02.2018 г. се установява, че ищцовото дружество
е наредило по сметка на ответника сумата от 15000,00 лв. с основание „плащане
за автомобил СУБАРУ ЛЕГАСИ“,
С Протокол за доброволно предаване от 19.06.2019 г. по ДП № * г. законният представител на ищеца предал на разследващ полицай при II – РПУ гр. В. свидетелство за регистрация на МПС с № * издадено на името на ищеца, контролен талон, застраховка „ГО“ за автомобил
с ДК № *, един автомобилен ключ „субару“ със сгъваемо рамо. На гърба на пртокола е
отразено, че документите и вещите се предават доброволно от управителя на
ищцовото дружество, който се явява пострадало лице от престъпление.
По делото е преставена Нотариална покана с нот. заверка рег. № * г., с която ищцовото дружество отказва да закупи процесния автомобил, тъй
като той не отговарял на уговореното и имал скрити недостатъци прикрити от
продавача и открити при нормалното използване на веща. С поканата е поискано от
ответника да върне сумата от 15000,00 лв.,
до който момент ищецът е посочил, че ще упражни правото си на задържане
спрямо автомобила. Поканата е връчена на ответника на 20.09.2018 г. срещу
разписка.
Към доказателствата по делото е представена фактура № * г. издадена от „К. М.“ ЕООД, с основание „авточасти за Субару Легаси“, количество „1“, за сумата
от 4975,00 лв. без ДДС. Към фактурата е представен и касов бон за плащане
19.01.2019 г.
Представена е и фактура № * г. издадена от „К. М.“ ЕООД, с основание „авторемонт“, количество „1“, за сумата от 1034,00 лв.
без ДДС. Към фактурата е представен и касов бон за плащане 19.01.2019 г.
Представена е и фактура № * г. издадена от „К.М.“ ЕООД, с основание „автобояджийски услуги“, количество „1“, за сумата от
3991,00 лв. без ДДС. Към фактурата е представен и касов бон за плащане
19.01.2019 г.
Към доказателствата по делото е приложена разпечатка от онлайн форма за
поръчка № * г. от www.avtosklad.bg за слeдните авточасти: решетка предна броня за Subaru legacy/outback
2015 с цена 31,65 лв., броня задна грундирана за Subaru
legacy/outback 2015 с цена 356,36 лв. и бродня предна грундирана за Subaru
legacy/outback 2015 с цена 231,43 лв. На общата стойност на авточастите
кореспондира издадения на 19.11.2018 г. касов бон от Еконт за сумата от 619,44
лв. платени от ответника.
С писмо изх. № 4369/11.10.2018 г. ЗАД „Булстрад“ е отказало на ответника изплащане на обезщетение по
заведената от него щета, тъй като се касае за наличие на изключен риск –
„овехтяване“ и експертите на застрахователя са посочили, че по предната броня,
предния капак и лявото огледало има уврежданиям дължащи се на дефект и
износване на лаковото покритие.
Ищецът е представил експертно решение от вещо лице при ЗАД „Г.“, съобразно което при
преглед на 20.08.2018 г на процесния автомобил е установено, че същият е с удар
в предната част и лявата страна. Посочени са увреждания по основата на предния
ляв калник, лявата ходова ччаст и шофьорската врата. Отразено е, че оради
неправилен монтаж на външно ляво каре, което не е оригинално, същото е
дефектирало при пробен ог 6000 км. В следствие на напрежение в куперто се е
спукало без намеса и челното стъкло. Отразено е също, че по шофьорската врата
не работят ел. управленията, както и ел. седалка на водача. Посочено е, че
автомобилът има само един ключ от Тойота, който е алтернативен.
С постановление
от 01.10.2019 г. по пр.пр. № 5127/2019 г.
по описа на ВРП е прекратено наказателното производство по ДП № * г. орбазувано за това, че през 2018 г. в гр. В. процесният автомобил бил
противозаконно присвоен.
В превод
от английски език е представена справка за история на МПС с
идентификационен номер *, която съдържа и снимки на процесния автомобил показващи
увреждания в предната му и странична лява части.
Страните по делото са ангажирали и гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля Г.П.О., виден от ищеца и на свидетеля С. К.М., воден от ответника.
Първият свидетел сочи, че работи като репатрира и ремонтира автомобили.
Сочи, че поддържа служебните и личните автомобили на управителя на ищцовото
дружество. През 2018 г. последният му предоставил за рутинна проверка и
поддръжка автомобил „Субару“, при което установил,
че по лявата ходова част на автомобила имало сменени части,
които не били оригинални включително левия носач, лявото
външно каре, челно стъкло. Личало си, че предната
броня не била за модела и може би не е
оригинална. Липсвали щипки по пластмасовата кора под автомобила, а отворите където трябвало да бъдат липсвали.
Свидетелят сочи, че по подкалника
си личал удар от ПТП, нанесен от свиване на левия носач. Автомобилът
не бил с оригинален ключ, а с такъв от
„Тойота“. Свидетелят казал на управителя на ищцовото дружество, че
ако автомобила е внесен от САЩ може да провери в google по номера на рамата му дали не е бракуван след по-голямо ПТП.
Излага, че ако клиентът иска писмена диагностика издава
документ, но за процесния автомобил не е издавал такъв, като имало документ за
смяната на маслата.
Свидетелят
Минов сочи, че с ответника са семейни приятели от 12-13
години. Излага, че е запознат с процесния автомобил, който ответникът си
закупил от Щатите. Колата била черна на
цвят, с двигател 2.5 л., бензин,
170 конски сили, черен на цвят. След като регистрирал автомобила с него ответникът и цялото му семейство, включително
дете на две години ходили на ски почивка в Швейцария за 7-10
дни. Това се случило 2017 или 2018 г., няколко месеца преди да
продаде колата. Когато се завърнал в България ответникът споделил на свидетеля,
че това бил най-сигурният и надежен автомобил, който е карал. Впоследствие
свидетелят и семейството му ходили с автомобила на ски почивка в Банско, и тъй
като останал доволен от колата си купил същата от САЩ след три-четири месеца. Излага, че автомобилът бил като нов в перфектно състояние, с чисто нови
гуми, обслужен, с нов акумулатор. Свидетелят сочи, че около две седмици след връщането си от Банско ответникът
го помолил да закара атомобила на ищеца, тъй като познавал управителя на
дружеството. През юли 2018г. на ответника била
връчена глоба
за
превишена скорост от субаруто, което
означвало, че то се кара. През октомври ноември
2019 г. автомобилът се върнал с около 60000 км пробег от ищеца.
Ответникът бил изнервен, че автомобилът е в окаяно състояние,
блъснати предна и задна
броня, шофьорско огледало, счупено стъкло. Казал, че колата била в толкова окаяно състояние, че била почти за скрап.
Към доказателствата по делото е приложено заключението на САТЕ изготвена от
вещото лице А.В., съобразно което средният месечен пазарен наем на процесния
автомобил за периода 07.02.2018 г. – 10.10.2018 г. възлиза на 17,93 лв. на ден
или общо за 245 дни наемът възлиза на 4392,85 лв.
По така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Успешното провеждане на исковата защита по реда на чл. 55, ал. 1,
предл.3 от ЗЗД предполага ищецът да докаже даването, а
ответникът да докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже
и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Ако
основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните
им последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради унищожаване,
разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката), искът е
неоснователен.
В тази връзка по делото не се спори, а и от представеното платежно
нареждане от 06.02.2018 г. се установява, че на тази дата ищцовото дружество е
превело на ответника по банков път сумата от 15000,00 лв. с основание „плащане
за автомобил Субару Легаси“. Респективно по делото е установен възложеният в
тежест на доказване на ищеца правнорелеванен факт относно наличието на
твърдяното пряко разместване на имуществени блага и преминаването им от
патримонимума на ищеца в този на ответника.
Спорен на първо място е въпросът дали страните по делото са били страни и
по действителен договор за продажба на лекия автомобил Субару, доколкото
ответникът е релевирал възражение, че договорът е нищожен поради липса на
форма.
В тази връзка действително съгласно чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
движение по пътищата при прехвърляне собствеността на регистрирани автомобили,
какъвто е и процесния, подписите на страните в писмения договор трябва да бъдат
нотариално заверени. Тази форма безспорно не е спазена в случая, доколкото
ищецът собствено твърди, че страните са сключили единствено уствен договор за
продажбата на автомобила.
От друга страна едната страна по процесната сделка – ищецът купувач, е
търговско дружество и съгласно чл. 286, ал.1 и ал. 3 от ТЗ по презумпция същата
е свързана с неговото занятие, съответно е търговска, а съгласно чл. 287 от ТЗ правилата за търговските сделки са приложими и за
продавача физическо лице. Респективно спрямо ответникът действа нормата на чл.
293, ал.3 от ТЗ сочеща, че страната не може да се позовава на нищожност при
липса на форма, ако от поведението ѝ може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението.
Именно тази хипотеза е налице по делото предвид безспорно установените
факти, че след плащане на продажната цена ключът за автомобила е предаден
доброволно на ищеца от представител на самия ответник, а впоследствие
автомобилът е ползван повече от половин година необезпокоявано от купувача
преди да бъде върнат обратно във владение на продавача. Следователно по делото
не се установи преди иницииране на настоящото производство ответникът да е
оспорвал изобщо действителността на продажбата, което обстоятелство на
основание чл. 293, ал.3 от ТЗ го лишава от възможността да се позовава в
настоящия процес на нищожността ѝ поради липса на форма и инвокираното в
този смисъл възражение в отговора се явява неоснователно.
В обобщение съдът намира, че макар и сключен в разрез с предвидената в
закона форма процесният устен договор за продажба е обвързал валидно страните
по него на основание чл. 293, ал.3 от ТЗ, доколкото по делото за доказани
всички съществени елементи от фактическия състав на продажбеното правоотношение
- предмет и неговата цена, а именно автомобил марка „Субару“ с ДК № **** срещу цена от 15000,00 лв.
Доколкото по-горе се установи по безспорен начин,
че уговорената цена е платена, то по делото е доказана и изправността на
ищеца-купувач по продажбата, с оглед на което за ответника възниква
задължението да установи годно основание за задържане на получената сума като
докаже, че е престирал съобразно уговореното по договора и така изключи правото на купувача да развали едностранно договора и да получи връщане на
даденото.
В случая по делото не е спорно, че на 07.02.2018 г. по молба на ответника свидетелят М. е предал ключовете за процесния автомобил на ищеца-купувач, който
впоследствие е ползвал автомобила, респективно по делото е установено по
несъмнен начин, че ответникът е изпълнил договорното си задължение да предаде
вещта предмет на продажбата.
При това положение следва да се разглежда репликата на ищеца, че същият е
упражнил правото си едностранно да развали договора за продажба, поради
недостатъци на продадената вещ.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗЗД, при продажба на вещ с
недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът може да
върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да
задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за
сметка на продавача. В случаят ищецът е избрал първата от трите възможности,
която предпоставя преустановяване на облигационната връзка между страните чрез
нейното разваляне, а впоследтвие и връщане на даденото по договора.
Основателността на искането за разваляне на договор на основание чл.195,
ал.1, предл.1 от ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на всички елементи на
фактическия състав на разпоредбата, а именно: 1) съществуване на валидна
договорна връзка между страните; 2) продадената вещ да има недостатъци, 3) тези
недостатъци съществено да намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновено или предвиденото в договора потребление и 4) да не са били известни
на купувача при продажбата и 5) изявление на ищеца-купувач за разваляне на
договора, което може да бъде обективирано и в исковата молба.
Доказването на горните предпоставки, с оглед наведените с исковата молба
твърдения е възложено изцяло в тежест на ищеца, който ползва и изгодата от
установяването им с оглед основателността на заявената претенция, като в случая
съдът намира, че по делото не се доказва наличието на недостатъци по смисъла на
чл. 195, ал.1 от ЗЗД по следните съображения:
По-голямата част от твърдяните от ответника недостатъци – пробег над
посочения по километраж,
изкривено шаси вследствие на ПТП, че акумулаторът
е по-малък от оригиналния, че жабката
не се отваря с предоставения ключ, че в купето при дъжд попада вода вследствие на компрометирани уплътнения останаха изцяло недоказани, доколкото въпреки дадените от съда
указания по реда на чл 146, ал.2 от ГПК, ищецът не е ангажирал преки или
косвени доказателства, които да дават дори индиция за съществуването на
визираните недостатъци. Последните не се установяват и от показанията на
водения от ищеца свидетел Георги Овчаров, който лично е прегледал автомобила в
състоянието, в кеото е бил непосредствено след предаването му на ищеца.
Вярно е, че от показанията на същия свидетел съдът намира за установено, че
част от оригиналните детайли на предадения от продавача автомобил са били
подменени. Същевременно не подлежи на разумно съмнение, че това обстоятелство
само по себе си не е достатъчно да изключи по несъмнен за съда начин
възможността автомобилът да се шофира. Респективно този
недостатък не е такъв, който съществено да намалява годността за обикновеното
ползване на автомобила или неговата цена по смисъла на чл. 193 от ЗЗД. Всъщност
това важи за всички релевирани от ищеца недосатъци, включително тези които
останаха недоказани в процеса.
В обобщение съдът намира, че продадената от ответника вещ с договора по
силата на неформалния договор за продажба не страда от съществени недостатъци.
Респективно по делото не се установява, че в полза на ищеца валидно е
възникнало правото по чл. 87, ал.1 от ЗЗД да развали на това основание
договорът, поради което ответникът и понастоящем продължава да държи сумата от
15000,00 лв. въз основа на годно правно основание, а именно действителното
облигационно продажбено правоотношение.
След като ищецът не е доказал репликата си, че основанието за предаването
на сумата е отпаднало то и искът по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за реституция
на даденото по развален договор се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне
(в този смисъл и Решение № 29/ 28.03.2012 г. по гр.д.№ 1144/ 2010 г. на ВКС, ІV
г.о.)
Предвид неоснователността на исковата претенция не следва да бъдат обсъждани релевираните от
ответника възражения за прихващане.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени изцяло разноските сторени от ответника, за заплатен депозит от 250,00 лв. за назначената САТЕ.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „М.К." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** срещу
Д.И.И., ЕГН **********,*** иск с правно основание
чл. 195, вр. с чл. 87, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, предл.3, от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищeца сумата от 15000,00 лв. дадена на
отпаднало основание – развален поради недостатъци на вещта неформален договор
за покупко-продажба на лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси", с ДК
№ **** и рама № ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „М.К." ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.И., ЕГН **********,*** сумата
от 250,00 лв., представляваща сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: