№ 2825
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. Н.А Д.
при участието на секретаря А.Т.
като разгледа докладваното от ЯНА В. Н.А Д. Административно наказателно
дело № 20211110214639 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните надушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на КР. Н. Б., ЕГН **********, чрез адвокат П.М.
Б. от ВАК, срещу наказателно постановление № СО-Т-К-21-04-253 от
18.09.2021 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на
жалбоподателката за нарушение на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община
(наричана по-долу Наредбата) и на основание чл. 36, ал. 1, във връзка с чл. 35,
ал. 3 от същата наредбата, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лева.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) е изцяло
незаконосъобразно и неправилно. Посочено е, че описаната в него фактическа
обстановка не отговаря на действителната такава. Не били обсъдени,
направените в срок възражения срещу акта, както органът не бил събрал и
доказателства за тежестта на извършеното нарушение. Позовава се на чл. 28
от ЗАНН. По тези съображения, иска от съда да отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендира разноски.
1
Жалбоподателката, редовно уведомен, не се явява лично в съдебно
заседание, представлява се от адв. Б., който поддържа жалбата. Посочва, че на
посочените дата, час и място доверителката му е била там, за да помогне на
дъщеря си, чийто работодател я е изпратил. Твърди, че по делото следвало да
се изследва въпросът санкционираното лице от собствено име и за собствена
сметка или за друг е извършвало търговска дейност. Актът следвало да се
състави на дружеството, за което дъщеря й работи. Моли НП да бъде
отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – заместник-кметът на Столична община, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт О.К.. В съдебно заседание,
същата иска от съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Счита, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установило
извършеното нарушение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 06.05.2021 г., около 12:15 часа, в гр. София, район „О”, ул. „ЧЧ.“ ....,
жалбоподателката КР. Н. Б. заедно с дъщеря си св. Десислава Бориславова Д.
извършвала търговия на открито – продажба на знамена, разположени върху
маса, заемайки около 2 кв. м. публична общинска собственост – пешеходна
зона. По същото време свидетелите Н. Б. Н., на длъжност „старши инспектор“
в Столичен инспекторат към Столична община и С.И.З., които извършвали
проверка в района, поискали от жалбоподателката да представи разрешение
за използване на мястото представляващо публична общинска собственост,
издадено от кмета на район „О”. Жалбоподателката не представила такова
като уточнила, че шефът на св. Д. я е изпратил да продава там, а тя й помага.
Двете разполагали с касов апарат и проверителите възприели как продават
знамена срещу пари, за което издавали касови бележки.
Административнонаказателното производство е образувано на 06.05.2021
г., със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 21-04-253 от свидетеля Н. Б. Н. на длъжност „старши инспектор”
при Столичен инспекторат към Столична община. Актът бил съставен срещу
КР. Н. Б., в присъствието на свидетелката С.И.З.. В него свидетелят Н. описал
фактическите си констатации, посочил, че нарушението е извършено на
2
06.05.2021 г. в гр. София и дал правна квалификация на същото по чл. 23 от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община. Екземпляр от АУАН бил предявен и
връчен на същата дата на нарушителя, който след като се запознал със
съдържанието му го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН в Столичен инспекторат при Столична община е постъпило писмено
възражение срещу така съставения акт.
Въпреки постъпилото възражение, горното послужило като основание на
18.08.2021г. Д.П.Б., заместник-кмет на Столична община, да издаде
обжалваното НП № СО-Т-К-21-04-253, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на К. Н. Б.. НП е издадено при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на
основание чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 3 от Наредбата на КР. Н. Б., е
наложена глоба в размер на 300 лева. Наказателното постановление е било
връчено на нарушителя срещу разписка на 21.09.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на събрание по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства – показанията на свидетелите Н.Н., С.З. и Д.Д., заповед рег. № СО-
РД-09-2540/12.12.2014г., заповед № РД-09-567/20.06.2013г. и заповед № РД-
09-2027/29.11.2011г., всички на кмета на Столична община, както и
длъжностна характеристика.
Съдът се доверява на показанията на всички свидетели като посоченото
от св. Н. и св. Захариева кредитира в частта относно разказа им за това как са
се осъществили събитията на посочените място, дата и час. Двамата
пресъздават пред съда факти и обстоятелства, които лично са възприел и в
осъществяването на които лично са участвали. Двамата са извършили
процесната проверка, при която на място за заварили жалбоподателката и св.
Д. които продавали знамена.
Същите не се опровергават от изложеното от св. Д. а се доразвиват.
Съдът се доверява на посоченото от нея, че жалбоподателката я е
подпомагала в извършваната от нея дейност. Този факт косвено се извежда и
от показанията на другите двама свидетели – на тях той е бил своевременно
съобщен, вкл. те са възприели наличието на касов апарат. Кому принадлежи
той и дали изложеното от жалбоподателката и св. Д. отговаря на
3
действителността е факт, който е подлежал на проверка от наказващият орган,
но не е бил проверен.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от
активно процесуално легитимирано лице. Спазен е предвидения в закона 7-
дневен срок от връчване на НП (препис от същото е връчен на 17.12.2021 г., а
жалбата е депозирана на 23.12.2021 г.), сезиращият необходимите реквизити,
поради което и същата се явява редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. От
представените по делото два броя заповеди на кмета на СО са установява
компетентността на актосъставителя Н.Н., в качеството му на служител на
Столичен инспекторат да съставя АУАН за нарушения на НРУИТДСО, както
и правомощията на заместник-кмета на СО да издава НП въз основа на така
съставените АУАН. С оглед изложеното съдът намира доводът на
жалбоподателя за липса на компетентност у актосъставителя за
неоснователен.
В АУАН не е вписано конкретното качество на свидетеля С.З., но от
разпита и и този на актосъставителя пред съда се установи, че същата е
присъствала при извършването на проверката и при установяване на
нарушението. Ето защо, не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, в
която е необходимо съставяне на АУАН в присъствието на „ двама други
свидетели“ /тоест такива, които не са присъствали нито при извършване,
нито при установяване на нарушението/, а съставянето на АУАН в
присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението
изцяло съответства на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 23 от НРУИТДТСО гласи, че търговия на открито се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец),
4
издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността. По делото не се спори, не се и твърди, че жалбоподателят, св. Д.
или техен работодател имат издадено такова разрешително за извършване на
търговия на открито към 06.05.2021 г. В случая обаче неправилно е
недоказано е останало авторството на нарушението.
Извод за горното, съдът изведе анализирайки показанията на св. Н. и
Захариева, ведно с показанията на св. Д.. Предвид приетото от съда, че на
представителите на АНО е бил своевременно съобщен фактът, че
жалбоподателката е там в помощ на дъщеря си, която е изпратена от
работодател, вкл. признанието им, че са възприели наличието на касов апарат
на място и издаването на касови бележки за извършените продажби на
знамена, следвало е в хода на административнонаказателното производство
този въпрос да бъде проверен.
Разрешававането му е от значение за определяне субектът на
нарушението. В случая, наказано е физическото лице без така проверка да е
била извършена и при наличието на основание за извършването и.
Съдът приема, че не следва да се абсолютизира хипотезата, че винаги
следва да бъдат наказвани фактическите извършители на търговията.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от НРУИТДТСО, за нарушения на разпоредбата на чл.
23 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лева,
тоест субект на нарушението може да бъде не само физическо, но и
юридическо лице. Да се наказва винаги продавачът, би означавало никога да
не бъде ангажирана отговорността на юридическо лице, тъй като фактически
самата продажба винаги се осъществява от някое физическо лице, доколкото
юридическото лице по необходимост осъществява дейността си чрез
физически лица. Същите следва да се наказват само в случаите, когато
извършват продажбата от свое име и за собствена сметка без съответно
разрешително.
В случая, съдът прие за установено, че жалбоподателката е
„осъществявала“ търговията в помощ на дъщеря си, a тя от своя страна от
името и за сметка на споменатия от нея работодател. Последното не е
доказано в настоящото производство, но същото се явява неотносим към него
въпрос, доколкото не св. Д. е наказаното в хода му лице. Защо това е така, при
5
положение, че и двете лица са присъствали на място и са осъществявали
идентична дейност е въпрос, който е следвало да бъде проверен.
Тежестта на доказване в настоящото производство обаче е на
административнонаказващия орган и той трябва да установи по категоричен
начин всички обстоятелства от обективната и субективната страна на
нарушението, едно от които несъмнено е авторството и самоличността на
извършителя.
Ето защо, съдът намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно, поради
което и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Въз основа на представените доказателства и списък на разноските се
установява, че жалбоподателката е заплатила в брой на адвокат Силвия
Петкова уговорената сума в договора за правна помощ в размер на 300 лева
при подписването на договора на 21.09.2021 г. – същото не надхвърля размера
на минималното такова, дължимо съгласно Наредбата № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-К-21-04-253 от
18.09.2021 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на
КР. Н. Б., ЕГН ********** на основание чл. 36, ал. 1, във връзка с чл. 35, ал.
3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 23 от същата
наредба.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК на КР. Н. Б., ЕГН **********, сумата от 300
6
/триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производството.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК -
пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7