ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Велинград, 17.09.2021
г.
РАЙОНЕН СЪД-ВЕЛИНГРАД, в закрито заседание на седемнадесети септември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВАСИЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1024 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото гр.д. № 1024/2020 г. е образувано по искова молба с вх.
№ 261670/10.12.2020 г., подадена от „Финтрейд Файнанс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, ж.к. „Дървеница“, Пловдивско поле № 15, вх. „А“, чрез Адвокатско съдружие „Фронтекс лигъл Сървисис“, представлявано
от адв. Габриела Велинова, против А.А. Пашонов, ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът А.А.
Пашонов дължи на ищеца „Финтрейд Файнанс“ АД по Договора
за паричен заем № 7007465 от 28.05.2018 г. следните суми: 3472,33 лв. –
главница;
398,53 лв. – неустойка по чл.7, ал.1 от договора за
периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 937,83 лв. – неустойка по чл.7, ал.2 от
договора, за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 2068,34лв. – такса
ангажимент за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 112,00 лв. – разноски за
уведомления за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 26.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 259/10.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 385/2020 г. по описа
на Районен съд – Велинград.
В Районен съд – Велинград е образувано гр.д. № 210/2021 г. по
описа на Районен съд – Велинград по постъпила искова молба с вх. № 261143/26.02.2021 г. от „Финтрейд
Файнанс“ АД, чрез Адвокатско
съдружие „Фронтекс лигъл Сървисис“, представлявано от адв. Пламена Петкова –
Иванова, срещу Н.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът Н.А.С. дължи на ищеца „Финтрейд Файнанс“ АД по Договора
за паричен заем № 7007465 от 28.05.2018 г., изменен с Анекс от 21.08.2018 г. и Анекс от 17.09.2018 г., следните
суми: 3472,33
лв. – главница; 398,53 лв. – неустойка по чл.7,
ал.1 от договора за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020
г.; 937,83 лв. – неустойка по чл.7, ал.2 от договора, за периода 10.12.2018 г.
- 25.05.2020 г.; 2068,34лв. – такса ангажимент за периода 10.12.2018 г. -
25.05.2020 г.; 112,00 лв. – разноски за уведомления за
предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 26.06.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 259/10.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 385/2020 г. по описа
на Районен съд – Велинград.
Съдът, след като се е запознал с материалите по гр.д. № 1024/2020
г. и образуваното след него гр.д. № 210/2021 г., и двете по описа на Районен
съд – Велинград, е установил, че ищец по двете дела е „Финтрейд Файнанс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дървеница“,
Пловдивско поле № 15, вх. „А“, като ответниците са различни, но предмет и на
двете дела са установителни искове по чл. 422 от ГПК за установяване на
задължения на ответника към ищеца за заплащане на едни и същи суми, заплащането
на които е разпоредено с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 385/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград.
Предвид така установеното съдът е приел, че е налице хипотезата на
чл. 213 от ГПК и с Определение № 260151/05.03.2021 г. е съединил гр.д. № 1024/2020 г. по описа на Районен съд
– Велинград с гр.д. № 210/2021 г. по описа на Районен съд – Велинград за общо
разглеждане в едно производство по гр.д. № 1024/2020 г. по описа на Районен съд
– Велинград.
Съдът е
констатирал нередовности на искова молба с вх. №
261670/10.12.2020 г., като с Разпореждане № 260009/04.01.2021
г., Разпореждане № 260247/16.02.2021 г. и Разпореждане № 260319/05.03.2021 г. е
оставял същата без движение и е дал конкретни указания за отстраняването им.
В
срока за отстраняване нередовностите на исковата молба с уточнителни молби с
вх. № 260834/15.02.2021 г. и вх. № 261645/19.03.2021 г., ищецът
„Финтрейд Файнанс“ АД е конкретизирал, че вземането за главница в размер на 3472,33
лв. срещу А.А. Пашонов се основава на Договор за
заем № 7007465/28.05.2018 г., изменен с Анекс от 21.08.2018 г. и Анекс от
17.09.2018 г., с които анекси страните по договора са увеличили кредитния лимит
на 3500 лв. (с Анекс от 21.08.2018 г. максималният размер на кредитния лимит е
увеличен на 2500 лв., а с Анекс от 17.09.2018 г. – на 3500 лв.). Ищецът е оттеглил
частично иска за главница срещу А.А. Пашонов - за разликата над 2000 лв. до
3472,33 лв., както и исковете си срещу А.А. Пашонов за следните вземания:
398,53 лв. – неустойка по чл.7, ал.1 от Договора за паричен заем от 28.05.2018
г. за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 937,83 лв. – неустойка по чл.7,
ал.2 от договора, за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 2068,34лв. – такса
ангажимент за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 112,00 лв. – разноски за
уведомления за предсрочна изискуемост.
На
основание чл. 232 от ГПК с Определение № 260177 от 15.03.2021 г. съдът е
прекратил частично производството по гр.д. № 1024/2020 г. по описа на Районен
съд – Велинград в частта относно установяване наличие на задължения на
ответника А.А. Пашонов към ищеца „Финтрейд Файнанс“ АД за заплащане на следните
суми: за разликата над 2000 лв. до 3472,33 лв. – главница, 398,53 лв. –
неустойка по чл.7, ал.1 от Договора за паричен заем от 28.05.2018 г.,
за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 937,83 лв. – неустойка по чл.7, ал.2
от договора, за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 2068,34лв. – такса
ангажимент за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 112,00 лв. – разноски за уведомяване
за предсрочна изискуемост. Със същото определение съдът е обезсилил частично по
отношение на А.А. Пашонов издадената Заповед № 259/10.08.2020 г. по ч.гр.д. №
385/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград за заплащане на следните суми: за
разликата над 2000 лв. до 3472,33 лв. – главница, 398,53 лв. – неустойка по
чл.7, ал.1 от Договора за паричен заем от 28.05.2018 г. за периода 10.12.2018
г. - 25.05.2020 г.; 937,83 лв. – неустойка по чл.7, ал.2 от договора, за
периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 2068,34лв. – такса ангажимент за периода
10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 112,00 лв. – разноски за уведомления
за предсрочна изискуемост. Определение № 260177 от 15.03.2021 г., постановено
по настоящото гражданско дело, е влязло в законна сила.
Производството
срещу А.А. Пашонов е продължило да се води по установителния иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът
А.А. Пашонов дължи на ищеца
„Финтрейд Файнанс“ АД сумата в размер на 2000 лв. – главница по Договор за заем № 7007465/28.05.2018
г., изменен с Анекс от 21.08.2018 г. и Анекс от 17.09.2018 г.,
което вземане е установено в издадената заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 385/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград.
Съдът е
констатирал нередовности и на искова молба с вх. №
261143/26.02.2021 г., като с Разпореждане № 260431/05.03.2021
г. е оставил същата без движение и е дал конкретни указания за отстраняването
им.
В срока за отстраняване нередовностите
на искова молба с вх. № 261143/26.02.2021 г. по делото е постъпила уточнителна молба с вх. №
262252/21.04.2021 г., от която се изяснява от фактическа страна, че
основанието, от което „Финтрейд Файнанс“ АД
претендира вземанията срещу Н.А.С. е Договор за заем № 7007465/28.05.2018 г., изменен с Анекс от 21.08.2018
г. и Анекс от 17.09.2018 г. Изрично е посочено, че с Анекс от 21.08.2018 г.
максималният размер на кредитния лимит е увеличен на 2500 лв., а с Анекс от
17.09.2018 г. – на 3500 лв.
С
Разпореждане № 260854/23.07.2021 г. и Разпореждане № 260855/23.07.2021 г.
настоящият съдебен състав е оставил двете искови молби отново без движение,
поради констатирани нередовности на същите, като е дал конкретни указания за отстраняването им, вкл. и обосноваване на правен интерес от предявяване на
установителните искове.
По делото са постъпили уточнителна молба с вх. № 263516/30.08.2021 г. и
уточнителна молба с вх. № 263637/30.08.2021 г., от които категорично се
изяснява от фактическа страна, че основанието, от което се претендират вземането
спрямо А.А. Пашонов в размер на 2000 лв. и вземанията спрямо Н.А.С. в размер на
3472,33
лв. – главница; 398,53 лв. – неустойка по чл.7,
ал.1 от договора за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020
г.; 937,83 лв. – неустойка по чл.7, ал.2 от договора, за периода 10.12.2018 г.
- 25.05.2020 г.; 2068,34лв. – такса ангажимент за периода 10.12.2018 г. -
25.05.2020 г.; 112,00 лв. – разноски за уведомления за
предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението – 26.06.2020 г. до окончателното им
изплащане, е Договор за заем №
7007465/28.05.2018 г., изменен с Анекс от 21.08.2018
г. и Анекс от 17.09.2018 г.
В уточнителните молби
с вх. № 263516/30.08.2021 г. и вх. №
263637/30.08.2021 г. ищецът изрично сочи, че дължимата и претендирана сума от
заявителя в заповедното производство е формирана на основание съвкупността от
Договора за заем и анексите към него. Изтъква, че анексите са неразделна част
от договора за кредит, като последният вече няма самостоятелно съществуване.
Сочи, че по силата на Договор за заем №
7007465/28.05.2018 г. е отпуснал сумата в размер на 2000 лв. под формата на кредитна
линия на „Валентино Мебел“ ЕООД, като кредитополучател и А.А. Пашонов и Н.А.С.,
като солидарни длъжници, както и че с Анекс от 21.08.2018 г. страните по
договора за заем са увеличили максималния размер на кредитния лимит на 2500
лв., а с Анекс от 17.09.2018 г. страните
допълнително са увеличили максималния размер на
кредитния лимит на 3500 лв. Поддържа, че исковите претенции се основават
на Договор за заем № 7007465/28.05.2018 г., ведно с Анекс от 21.08.2018 г. и Анекс от 17.09.2018
г.
Съдът, като взе
предвид изложеното от ищеца в исковите молби и уточнителните молби към тях,
намира, че предявените установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът А.А. Пашонов дължи на ищеца, на
основание Договор за заем № 7007465/28.05.2018 г.,
изменен с Анекс от 21.08.2018 г. и Анекс от 17.09.2018 г., сумата в размер на
2000 лв. – главница, а ответникът Н.А.С. дължи на ищеца, на основание Договор за заем № 7007465/28.05.2018 г.,
изменен с Анекс от 21.08.2018 г. и Анекс от 17.09.2018 г., следните суми: 3472,33 лв. – главница; 398,53 лв. – неустойка по чл.7, ал.1 от договора
за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 937,83 лв. – неустойка по чл.7, ал.2
от договора, за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 2068,34лв. – такса
ангажимент за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 112,00 лв. – разноски за
уведомления за предсрочна изискуемост, са недопустими. Съображенията за
това са следните:
Производството
по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 от ГПК е специално и е пряко обвързано със
заповедното производство по чл. 410 и следващите от ГПК. Тази пряка обвързаност
е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на
исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника -
длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената
заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 от ГПК трябва да има за предмет
съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното
производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост,
за наличието на която съдът следи служебно.
Предметът на делото по иска с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК се определя от правните твърдения
на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за
изпълнение. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за
съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена
заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя
обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването
на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен
установителен иск за съществуване на вземането, е
недопустимо кредиторът - ищец да променя материалноправната характеристика на
вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни и допълнителни правопораждащи
факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. В този смисъл е трайно установената съдебна практика (Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС,
II т.о, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и др.) и задължителните разяснения, дадени в т. 11б
от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, според които в
производството по иска с правно основание чл. 422 от ГПК е недопустимо да се
изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение; в това производство не намират приложение правилата за изменение на
иска по чл. 214 от ГПК - за изменение на основанието чрез добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
както и за увеличение на размера на иска. Обстоятелствената част на исковата молба, с която е
предявен иск по чл. 422 от ГПК трябва да съответства на основанието, на което е
заявено вземането в заповедното производство и на което е издадена заповедта за
изпълнение, което в случая не е налице.
В
Решение № 123/30.11.2017 г. по т. д. № 1627/2015 г. на ВКС, II т. о., се
приема, че добавянето на анекс
към първоначално посочения договор
за заем, на който ищецът основава претенциите
си и който анекс (споразумение) не е бил заявен в
заповедното производство и издадената заповед (какъвто е настоящият случай),
води до недопустимост на иска по чл. 422 от
ГПК.
След
запознаване с материалите по настоящото дело и приложеното към него ч.гр.д. № 385/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград, съдът намира, че не е налице пълно съвпадение на
предмета на исковете по чл. 422 от ГПК с предмета на заповедта за изпълнение,
тъй като описаните в исковите молби и уточнителните молби към тях факти са
различни от правопораждащия фактически състав, очертан в обстоятелствената част
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В случая в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в заповедта
за изпълнение е посочено, че вземането произтича само от Договор за заем № 7007465/28.05.2018
г., а в искова молба с вх. № 261670/10.12.2020 г. и искова молба с вх. № 261143/26.02.2021 г.,
уточнени с горепосочените молби, се сочи, че вземането произтича от Договор за заем № 7007465/28.05.2018
г., Анекс от 21.08.2018 г. и Анекс от 17.09.2018 г., т.е. релевирани
са нови факти, незаявени в заповедното производство – предоговаряне на
условията на процесния договор за кредит с подписани два анекса - Анекс от
21.08.2018 г. и Анекс от 17.09.2018 г., които анекси не са заявени в
заповедното производство. Ищецът изрично
заявява, че условията на Договор за
заем № 7007465/28.05.2018 г. са предоговорени с Анекс от 21.08.2018 г. и Анекс от 17.09.2018 г., с
които е увеличен размера на кредитния лимит. Двата анекса са част от
фактическия състав на правоотношението, на което ищецът основава претенциите си
спрямо ответниците А. Пашонов и Н.С.. Те са свързани с договора за заем и
касаят размера на предоставените заемни средства и усвояването им. Именно в
резултат на усвояване на увеличения размер на кредитния лимит се претендират от
ответниците дължимите искови суми. В уточнителните молби ищецът изрично посочва,
че е формирал претенциите си спрямо ответниците именно върху Договор за заем № 7007465/28.05.2018
г., ведно с Анекс от 21.08.2018
г. и Анекс от 17.09.2018 г. Безспорно двата анекса съставляват част от
основанието на исковите претенции на ищеца спрямо ответниците. Чрез тях се
променят параметрите на първоначалното договорно съглашение, тъй като се
изменят уговорките между страните по договора за заем относно размера на
кредита.
При наведените
в исковите молби, уточнени с горепосочените молби, нови правоправопораждащи
процесните вземания факти, различни от посочените в заявлението, се налага
извод за несъответствие на основанието, на което са заявени вземанията в
заповедното производство и на което е издадена заповедта за изпълнение, и това,
въз основа на което се претендират сумите по предявените установителни искове в
настоящото производство. За да обоснове дължимостта на претенциите ищецът
въвежда изцяло нови и различни факти, които не е посочил в заявлението и които
имат съществено значение за възникването и съществуването на неговите претенции.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че предявените
установителни искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал.
1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД се явяват недопустими. Това
налага исковите молби, с които са предявени установителните искове да бъдат
върнати, а производството по делото - да бъде прекратено. Заповедта за
изпълнение следва да бъде обезсилена в частта й относно ответника Н.А.С.. Същата следва да бъде обезсилена
и в частта й относно А.А. Пашонов за
сумата в размер на 2000 лв. – главница,
тъй като с влязло в законна сила Определение № 260177 от
15.03.2021 г., постановено по настоящото гражданско дело, заповедта за изпълнение вече е обезсилена по отношение на А.А. Пашонов за разликата над 2000 лв. до 3472,33 лв.
– главница, 398,53 лв. – неустойка по чл.7, ал.1 от договора за
периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 937,83 лв. – неустойка по чл.7, ал.2 от
договора, за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 2068,34 лв. – такса ангажимент за периода
10.12.2018 г. - 25.05.2020 г.; 112,00 лв. – разноски за уведомление
за предсрочна изискуемост.
Съгласно
указанията, дадени в т.13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС,
ОСГТК, компетентен да обезсили издадената Заповед № 259/10.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 385/2020
г. по описа на Районен съд – Пазарджик по отношение на ответниците, е настоящият съдебен състав.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 261670/10.12.2020 г. по описа на Районен съд – Велинград,
уточнена с молби с вх. №
260834/15.02.2021 г., вх. № 261645/19.03.2021 г. и вх. № 263516/30.08.2021 г., с която е предявен от „Финтрейд Файнанс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, ж.к. „Дървеница“, Пловдивско поле № 15, вх. „А“, чрез Адвокатско съдружие „Фронтекс лигъл Сървисис“, представлявано
от адв. Габриела Велинова, против А.А. Пашонов, ЕГН **********, с адрес: ***, установителен иск
по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79
от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът А.А.
Пашонов дължи на ищеца „Финтрейд Файнанс“ АД сумата в размер на 2000 лв. -
главница по Договор за паричен заем от 28.05.2018 г., изменен с Анекс от 21.08.2018 г. и Анекс от 17.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 26.06.2020 г. до окончателното й изплащане и искова молба с вх. №
261143/26.02.2021 г. по описа на Районен съд – Велинград, уточнена с молби с вх. № 262252/21.04.2021 г. и вх. №
263637/30.08.2021 г., с
която са предявени от „Финтрейд Файнанс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, ж.к. „Дървеница“, Пловдивско поле № 15, вх. „А“, чрез Адвокатско съдружие „Фронтекс лигъл Сървисис“, представлявано
от адв. Габриела Велинова, против Н.А.С., ЕГН**********, с адрес: ***, установителни искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и
чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът Н.А.С. дължи на ищеца „Финтрейд Файнанс“ АД по Договора
за паричен заем от 28.05.2018 г., изменен
с Анекс от 21.08.2018 г. и Анекс от 17.09.2018 г., следните суми: 3472,33
лв. – главница; 398,53 лв. – неустойка по чл.7,
ал.1 от договора за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020
г.; 937,83 лв. – неустойка по чл.7, ал.2 от договора, за периода 10.12.2018 г.
- 25.05.2020 г.; 2068,34лв. – такса ангажимент за периода 10.12.2018 г. - 25.05.2020
г.; 112,00 лв. – разноски за уведомление за
предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 26.06.2020 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена Заповед № 259/10.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 385/2020 г. по описа
на Районен съд – Велинград, поради недопустимост на така предявените искове и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 1024/2020 г. по описа
на Районен съд – Велинград.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 259/10.08.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 385/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград, издадена
в полза на „Финтрейд Файнанс“ АД, ЕИК *********, в частта й относно Н.А.С., ЕГН **********.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 259/10.08.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 385/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград, издадена
в полза на „Финтрейд Файнанс“ АД, ЕИК *********, в частта й относно А.А. Пашонов, ЕГН **********, за задължението в размер на
2000 лв. - главница по Договора за паричен заем № 7007465 от
28.05.2018 г., изменен с Анекс от 21.08.2018
г. и Анекс от 17.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 26.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
Определението може да се обжалва с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд -
Пазарджик.
Препис от определението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: