№ 85
гр. Червен бряг, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Марияна Ц. Т.а
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20224440200215 по описа за 2022 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
Образувано е по жалба на А. А. Л., с ЕГН **********, адрес: ==========, подадена чрез
адв. И. В. от ПлАК с адрес за призоваване: гр. Червен бряг, ул. ......... против Наказателно
постановление № 22-0374-000568/16.06.2022 г. на Началник РУ Червен бряг, с което на
жалбоподателката за нарушения на чл.150 и чл.104Б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.26, ал.3
от ЗАНН са наложени наказания, както следва: по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП – „Глоба“ в
размер на 300.00 лв. и по чл.175А, ал.1, пр.3 от с.з. – „Глоба“ в размер на 3000.00 лв., за
това, че на 21.05.2022 г. около 18:00 часа в гр. Червен бряг на учебен полигон синът й
................, с ЕГН**********, управлява лек автомобил .............., без да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, не използва път отворен за
обществено ползване по предназначение /дрифтира с него, поднА. го умишлено и форсира
двигателя му без основание/ по време на провеждане на абитуриентски бал и в присъствието
на голям брой хора, като по този начин застрашава живота и здравето им. Акта е съставен
въз основа сигнал с вх. №374000-2848/23.05.2022 г. и осн. чл.26, ал.3 от ЗАНН. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, за нея
адв. И. В. от АК-Плевен. Позовава се на гласни и писмени доказателства. Претендира
разноски.
Ответника по жалбата – Началника на РУ в ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, редовно
призован, не се представлява. В придружителното административнонаказателната преписка
1
писмо, изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност и
законосъобразност на издаденото НП.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Същата е процесуално допустима, доколкото е
подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, срещу подлежащ
на обжалване административен акт – Наказателно постановление № 22-0374-
001125/07.10.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг. Атакуваното
Наказателното постановление е получено на 28.07.2022 г., а жалбата е входена на 29.07.2022
г., т.е. в преклузивния срок по чл.59 от ЗАНН, пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е основателна.
По делото се установява следната релевантна фактическа обстановка: Жалбоподателката
и съпругът й закупили от трето лице собствения на Павлинка Димитрова М.а лек автомобил
............... Жалбоподателката често пътувала до Англия, където работела сезонна работа,
съпругът й бил инвалид и не притежавал СУМПС. На 21.05.2022 г. след предварителна
уговорка предоставили лекия автомобил на семеен приятел – ............., който същия ден по-
късно щял да вози абитуриент. Около 18:00 часа автомобила, управляван от ............. се
намирал в гр. Червен бряг на учебен полигон, синът на жалбоподателката – ................, с ЕГН
**********, дошъл там и помолил водача – семейния приятел, да му даде да „покара“
колата. Същия му предоставил управлението, тъй като бил син на собствениците. Така
................, с ЕГН ********** се качил и управлявал лек автомобил ........... с рег №.........., без
да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, на място, което не
било „път отворен за обществено ползване“ по смисъла на ЗДвП и не по предназначение
/дрифтирал с него, поднА.л го умишлено и форсирал двигателя му без основание/ по време
на провеждане на абитуриентски бал и в присъствието на голям брой хора, като по този
начин застрашил живота и здравето им. В РУ . Червен бряг бил получен сигнал за това и
отишлите на место полицейски служители, успели да установят лица – свидетели на
случилото се. Полицейски инспектор В. Г. В. съставил АУАН серия АД бл. №119005 на
01.06.2022 г. в присъствието на свидетелите Х. М. Х. и Т. А. Т. за нарушение на чл. 150 и
чл.104б, т.2 от ЗДвП по сигнал вх. №374000-2848/23.05.2022 г. Актът бил връчен на
жалбоподателката лично на 01.06.2022 г., която го подписала без възражения. Въз основа на
АУАН-а било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 22-0374-
000568/16.06.2022 г. на Началник РУ Червен бряг, с което жалбоподателката А. А. Л., с ЕГН
********** била наказана за това, че на 21.05.2022 г. около 18:00 часа в гр. Червен бряг на
учебен полигон, синът й ................, с ЕГН **********, управлявал лек автомобил ........... с
рег №.........., без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, не
използвал път отворен за обществено ползване по предназначение /дрифтира с него, поднА.
го умишлено и форсира двигателя му без основание/ по време на провеждане на
абитуриентски бал и в присъствието на голям брой хора, като по този начин застрашил
2
живота и здравето им, поради което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП й била наложена
„Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева и на осн. чл. 175А, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП „Глоба“ в
размер на 3000,00 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени
доказателства по делото вкл.жалба с вх.№ 374000-4341/03.08.2022 г., оригинал на НП № 22-
0374-000568/16.06.2022 г., оригинал на АУАН серия АД бл. №119005 на 01.06.2022 г.;
сигнал с рег. 374000-2848/23.05.2022 г., сведение от ............, сведение от .......... Х., сведение
от ............ А. Т., сведение от Т. А. Т., справка за първоначална регистрация на МПС,
сведение от ................, сведение от А. Алианова Л., справка с рег.374р-7173/16.06.2022 г.,
справка за нарушител/водач, заповед с рег.8121з/-515/14.05.2018 г., заповед с рег, 8121з-
825/19.07.2019 г., както и от събраните в о.с.з. гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите: инспектор В. Г. В., Х. М. Х., Т. А. Т., .............. ............ов .........., които съдът
кредитира като правдиви, взаимосвързани и непротиворечащи си.
При така установената фактическа обстановка Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От правна страна: АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – Началника РУ Червен
бряг към ОДМВР Плевен, съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице,
съгласно същата заповед.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при съставянето
му. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН за административни нарушения,
извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под
пълно запрещение отговарят, съответно, родителите, попечителите или настойниците, които
съзнателно са допуснали извършването им. В случая, както в АУАН, така и в обжалваното
НП не е описано, че жалбоподателката е допуснала извършването на описаното нарушение,
за което е санкционирана. В тази връзка следва да бъде посочено, че Постановление № 10 на
пленума на ВС от 28.09.1973 г. разглежда въпроса за тълкуването и прилагането на
разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН и се произнА. в насока, че при решаване на въпроса за
субективната страна на деянията при отговорността на родителите, попечителите и
настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и
поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се
тълкува в насока, че понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно
нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и
настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и
непредпазливостта. По делото липсват доказателства, от които да бъде направен обоснован
извод, че А. А. Л. "съзнателно е допуснала" извършването на нарушението – нещо повече,
налице са безспорни данни, че същата по това време е била в чужбина и трето лице – семеен
3
приятел е предоставил управлението на лекия автомобил на непълнолетния. Тежестта за
доказване на всички елементи (обективни и субективни) на твърдяното нарушение, вкл. и
като бъдат представени доказателства, които убедително да установяват знанието на
родителя А. А. Л. относно това, че на на 21.05.2022 г. около 18:00 часа сина й е управлявал
лек автомобил ........... с рег №.........., без да притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство и на път, който не е отворен за обществено ползване,
използвайки го не по предназначение, с което е застрашил здравето и живота на повече от
едно лице. Сред материалите по делото няма каквито и да било данни, които по какъвто и да
било начин да установяват наличието на умисъл в действията на лек автомобил ........... с рег
№.........., без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, която
"съзнателно" да е допуснала извършването на нарушението от .................. За наличието на
умисъл в действията на едно лице - в случая за "съзнателно допускане" по чл.26, ал.3 от
ЗАНН, следва да са налице данни в обективната действителност, установени с
доказателства, от които да бъде направен извод, че лицето е знаело за действията на
извършителя и по никакъв начин не е предотвратило извършването на нарушението, а
такива "уличаващи" майката доказателства наказващият орган не е представил, което прави
недоказана най-важната в случая – субективната страна, на процесното твърдяно
нарушение и това води до извод за недоказаност на вмененото нарушение и основание за
отмяна на НП /в този смисъл е Решение № 83 от 26.02.2019 г. по КАНД № 58/2019 г. по
описа на КАС/.
За да бъде ангажирана отговорността на родител на основание чл.26, ал.3 от ЗАНН за
административно нарушение, извършено от малолетен или непълнолетен на възраст от 14 до
16 години, какъвто е разглежданият случай, е необходимо родителят съзнателно да е
допуснал извършването на нарушението. Доказателства в тази насока обаче не се събраха.
Напротив, събраните в хода на съдебното следствие доказателства, обуславят извод, че
синът й е взел процесния лек автомобил и го е управлявал, без нейното знание, т.е.
санкционираният с НП родител (жалбоподателката) не е допуснала съзнателно
извършването на процесните нарушения от непълнолетния й син, респективно -
отговорността й за него неправомерно е била ангажирана от АНО. Предвид изложените
съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено като такова. Тези факти е следвало да бъдат установени от АНО, спазвайки
принципа на чл. 54 от ЗАНН и след запознаване с материалите по преписката е следвало да
установи, че нарушенията не могат да се вменят във вина на жалбоподателката А. Л. и с
мотивирана резолюция да прекрати административно-наказателното производство, но АНО
е издал в нарушение на този принцип незаконосъобразно НП.
По разноските: Според чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В контекста на приложението на цитираните по-
горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски, съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения договор за правна защита и
4
съдействие от 28.07.2022 г. се установява, че жалбоподателката е възложила на адв. И. В.
при АК- Плевен оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер, съобразен с чл. 38 от Закона за адвокатурата, като съобразно, ал.
2 от същия член "В случаите по, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати". Минималните размерите
на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в актуалната й
редакция, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско
възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за защита по дела с
определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв. В случая са
наложени две административни наказания "глоба" в размер на 300.00 и 3000.00 лв., като
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е над
претендирания такъв в размер на 300.00 лв. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща
към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от
административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските
следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Плевен, като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от
02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд. Предвид
изложеното по-горе, ОДМВР-Плевен следва да заплати на жалбоподателката А. А. Л., с
ЕГН ********** разноски по делото в размер на 300.00 /триста/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0374-000568/16.06.2022 г. на Началника на
РУ в ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на А. А. Л. с ЕГН **********, адрес: ...........,
за нарушения на чл.150 и чл.104Б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.26, ал.3 от ЗАНН са
наложени наказания, както следва: по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 300.00
лв. и по чл.175А, ал.1, пр.3 от с.з. – „Глоба“ в размер на 3000.00 лв., за това, че на 21.05.2022
г. около 18:00 часа в гр. Червен бряг на учебен полигон синът й ................, с
5
ЕГН**********, управлява лек автомобил .............., без да притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство, не използва път отворен за обществено ползване
по предназначение /дрифтира с него, поднА. го умишлено и форсира двигателя му без
основание/ по време на провеждане на абитуриентски бал и в присъствието на голям брой
хора, като по този начин застрашава живота и здравето им като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
– ПЛЕВЕН да заплати на А. А. Л. с ЕГН **********, адрес: ........... сумата от 300.00 (триста)
лева, представляваща разноски по делото.
Препис от издаденият съдебен акт да се връчи на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
административен съд по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
6